2. radostinalassa
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. djani
13. getmans1
14. bezistena
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. bateico


.
.
„За обществения договор, или принципи на политическото право“ (на френски: Du contrat social ou Principes du droit politique) е трактат на Жан-Жак Русо, издаден през 1762 година...
„За обществения договор“ е творба, която спомага за насърчаването на политически реформи или революции в Европа... Според Русо в хода на историческото развитие на човечеството общественият договор е нарушен (поради непрекъснатата борба на частните интереси и злоупотребите на представителите на властта). Народът като суверен има законно право да си възвърне загубената политическа свобода, като възстанови първоначалния обществен договор, т.е. монарсите не са теологически упълномощени със законодателната власт; а това всесилно право е на хората. Понятието за политическа свобода е ключово за модерните понятия на политическата мисъл като политическо право, политическа воля и политическо равенство[1]
Докато работи като секретар на френския посланик във Венеция през 1743 г. Жан-Жак Русо започва да размишлява за недъзите на управлението на Венецианската република и ширещата се нравствена разруха и заключава, че всичко опира до политиката и че нравственият облик на един народ се изгражда от неговите политически институции. През следващите два десетилетия той продължава размишленията си в ръкопис с работно заглавие Политически институции. „За обществения договор“ е онази част от него, която той решава да публикува през 1762 г. и която съдържа в сравнително пълен и логически завършен вид неговата концепция за политическата свобода. В различна степен Русо формулира редица свързани идеи в съчиненията си Разсъждение върху науките и изкуствата (1750), Разсъждение върху произхода на неравенството (1755), Разсъждение върху политическата икономия (1755) и Емил или За възпитанието (1762).[1]
Първият проблем, който Русо поставя в своя труд, е проблемът общество и свобода. Човек по природа е свободен. „Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Някой може да се смята господар на другите, а сам е роб повече от тях.“ Има естествено състояние, в което има естествено неравенство. Несправедливият договор, при който силният заробва слабия, трябва да се замени с нов, социален договор, който осигурява на всеки гражданин защита от общността и ще го облагодетелства със свобода и равенство. Законът превръща съществуващото имуществено неравенство в политическо неравенство.
Несправедливият договор се разваля и се създава нов обществен договор (социален договор). Това е истинският договор. В него всеки сам със себе си сключва договор (пряка демокрация), което означава, че човекът сам налага своите ограничения. В този обществен договор всеки ще бъде свободен, защото всеки се лишава от еднакво количество свобода и на всеки са наложени еднакви задължения. Договорът гласи, че законодателната власт трябва да бъде в ръцете на всички хора. В него човекът се асоциира с всичките си естествени права, за да получи всички политически права. По този начин човекът преминава от самоопределението (пълната свобода) към самоуправлението.
/.../
Общата воля трябва да се изразява в един всеобщ закон, приложим за всички. Тази воля трябва да бъде продиктувана от грижата за общия интерес. Единствено общата воля може да ръководи общото благо.
/.../
За да има действителен израз на общата воля е много важно в държавата всеки гражданин да изказва собственото си мнение. Поради това Русо подобно на Макиавели е против наличието на партии и партизани в обществото.
От неделимостта и неотчуждаемостта на суверенитета Русо прави извода, че народното представителство е неприемливо:
„Депутатите на народа не са и не могат да бъдат негови представители, те са само негови пратеници. Всеки закон, който не е ратифициран лично от народа е нищожен, това не е закон. Английският народ мисли, че е свободен, но той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е роб, той е нищо.“
Според Русо главната задача на законодателството, което е в ръцете на народа, е да се осигурят щастие и блага за всички граждани, тяхната свобода и равенство.
Той се обявява против прекомерното имуществено неравенство и вижда една от главните цели на доброто законодателство в издаването на закони против разкоша, както и на закони, насочени към премахването на големите имуществени различия. Русо се опитва да определи границите на имуществените различия в следната знаменита формула: „Нито един гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго, и нито един не трябва да бъде толкова беден, че да бъде принуден да се продаде.“
/.../
Русо обособява три различни форми на управление в зависимост от броя на членовете, които го съставляват:
- демокрация – суверенът може да предаде управлението на целия народ или на по-голямата част от него;
- аристокрация – суверенът може да съсредоточи управлението в малък брой хора;
- монархия – суверенът може да съсредоточи цялата власт в един-единствен магистрат, от когото всички други да получат своята власт;
Според Русо всяка форма може да бъде най-добра при определени обстоятелства и най-лоша – при други. Все пак демокрацията подхожда за малките държави, аристокрацията – за средните, а монархията – за големите. Неговите предпочитания са на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича „изборна аристокрация“.
Заключението на Русо е: „Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хората“./.../
ПП: Днес, след повече от 250 г., доближило ли се е човечеството до идеите на Русо или до по-добри идеи?...
22.03 22:11
Русо е в други векове, и няма място в атомен свят в който златото е окрадено а народите използват новата купонна система - криптовалутите.
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация