.
.
.

Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (на италиански: Niccolт di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.[1][2][3]

Той често е наричан „баща на съвременната политология“.[4] В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република с отговорности в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 г., когато Медичите не са на власт. Пише най-известната си книга „Владетелят“ (Il Principe) през 1513 г., когато Медичите са се върнали на власт и той е отстранен от политическия живот.

„Макиавелизмът“ е често използвано пейоративно определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморалното поведение като нечестността и убийствата на невинни като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелства. Книгата му става известна заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“.[5] В същото време много коментатори като Барух Спиноза, Жан-Жак Русо и Дени Дидро смятат, че в действителност Макиавели е републиканец дори когато пише „Владетелят“ и неговите произведения служат за вдъхновение в епохата на Просвещението на застъпниците на съвременната демократична политическа философия.
/.../

Макиавели се смята за родоначалник на модерната политическа наука. От принципите на грубата сила и пренебрежението на моралните норми, изложени във „Владетелят“, идва и понятието Макиавелизъм. Макиавели използва парадоксален подход към политическите проблеми, чрез който прави две важни открития. Първото от тях е свързано с идеята на разума, която ни казва, че държавата не трябва да се идеализира, тя е такава, каквато е, и само реалният поглед върху нея може да ни помогне за упражняване на властта по правилен начин. Второто откритие представлява всъщност оценката, която Николо Макиавели дава на историческите владетели, а именно – притежаването както на положителни, така и на отрицателни качества. С това той ни показва, че тези исторически фигури също не трябва да бъдат идеализирани, а оценени напълно реално.

Чрез своят политически трактат „Владетелят“ Николо Макиавели напълно отрича отдавна господстващата идея за божествения произход на държавата и държавното управление. Той смята, че властта произтича от властолюбивите хора. Именно хората са тези, които определят същността на държавата. Разглеждайки съдбата на владетеля, Макиавели стига до извода, че добрите закони и войската стоят в основата на всеки вид държава.
/.../
Френсис Бейкън, положил основите на съвременния научен метод, основан на експеримента и реалния опит, вместо на метафизичните предположения, сочи Макиавели за свой предшественик. Освен върху Бейкън, влиянието на Макиавели е забележимо и при други важни фигури от епохата, например Жан Боден, Алджернън Сидни, Джеймс Харингтън, Джон Милтън, Спиноза, Русо, Хюм, Едуард Гибън и Адам Смит. Въпреки че името му не винаги се споменава като вдъхновение поради противоречивостта на идеите му, той е оказал влияние и върху други големи философи като Монтен, Декарт, Томас Хобс, Лок и Монтескьо.

През 17. век идеите на Макиавели се развиват и адаптират в Англия, където за кратко време се установява републиканска власт. Поради неговата подкрепа на републиканизма се твърди, че Макиавели е оказал непряко и пряко влияние и върху политическото мислене на Бащите-основатели на Съединените щати. Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и Томас Джеферсън са последователи на републиканските идеи на Макиавели, когато се противопоставят на нововъзникващата според тях аристокрация, създавана от федералистката партия на Александър Хамилтън. Самият Хамилтън се учи от Макиавели относно важността на външната политика за вътрешната, но се различава от него по отношение на методите за оцеляване на републиката. Джордж Вашингтон е по-малко повлиян от Макиавели. Основателят, който може би най-много цени Макиавели като политически философ, е Джон Адамс, който обширно коментира възгледите му, в „Защита на конституцията на Съединените американски щати“ (A Defence of the Constitutions of Government of the United States of America). В този труд Джон Адамс хвали Макиавели заедно с Алджернън Сидни и Монтескьо, като философски защитник на смесеното управление (комбинация от демокрация, аристокрация и монархия). Според Адамс Макиавели реставрира емпиричния подход към политиката, а неговият анализ на фракциите е похвален. Адамс също се съгласява, че „човешката природа е неизменна и се ръководи от страсти“. Той приема и възгледа на Макиавели, че „всички общества са обект на циклични периоди на растеж и разпад“. Според Адамс на Макиавели не му достига само ясното разбиране за институциите, необходими за добро управление.

През 20. век италианският комунист Антонио Грамши е вдъхновен от трудовете на Макиавели върху етиката и морала и как те са свързани с държавата и революцията. В своя труд „Пасивната революция“ той разглежда как едно общество може да бъде манипулирано чрез контролиране на популярните представи за морала[12].

Йосиф Сталин чете „Владетелят“ и прави бележки по полетата.

Източник: Уикипедия

А–а–а, по негово време е имало големи политически интриги в Италия и във Флоренция в частност.
"Йосиф Сталин чете "Владетелят" и прави бележки по полетата" – не предполагах че Сталин е бил толкова начетен.

За това е четял и се е учил, голем ум има и песни за неговите литературно - ораторски умения, езиковедски и философски достижения са се писали. Реално е един обикновен некадърник от вашите с патологично-депресивно заболяване, постен ум и отмъстителен, черногъз осетино-грузинец. Провалил Русия да бъде на опашката на човешкото развитие, дал на едни роби палка, а останалите 90% е запрял в затвор като ги е избивал с милиони. Каквото и да е прочел, а легендата е, че е чел много не му се е отразило на говора, поради малката главичка и плиткия мозък (с Ленин имат еднакъв обем мозък 1 килограм и малко под 100 грама, на другаря Ленин мозъкът е бил заразен и почти изгорял от сифилиса, а на другаря Сталин - замъглен от алкохол като на всяка съветска чурка). Такива са фактите. Князът е слабо произведение, което за времето на създаването си е било интересно, днес не буди особен интерес, освен у възрастни хора, които не са чели като млади или деца.

ако сериозно го пишеш, като извод, сме на едно мнение. Но не мисля, теб те дърпа справедливостта и равните възможности като добър човек, за мен в оня строй, от който и ние закачихме малко (1/2 от живота си и повече) е неприятен, воден от елит, който не е елит, а назначенци, да и при тях имаше свестни хора, но те достигаха до примиреност, че нищо не могат да променят от вътре и изгасваха, лъжи са позите, че някой е бил там за да прави нещата по-добри, от повечето комунисти нищо не зависи, от тях се търсеше масовката, партийната дисциплина..., строй от воинизирани роби - едни с повече материални ценности, други с по-малко и всички задължени да се трудят и произвеждат в повечето случаи ненужни или морално, технически и т.н. остарели стоки, перманентен недостиг на всичко и повечето неща от първа необходимост - от тоалетна хартия до ток и топла вода, постоянни режими на всичко до купонна система и дотации. Хубаво строим гиганти в индустрията, но без сърце и живец, ето го и бай Крум - получава технически модел и започва да го доработва и рационализира, като да не може този модел да е вече изпипан и следващите 10 години да се произвежда в първозададен вид, трябва да се работи и това е и това без надежда да имаш скоро жилище, кола и нормални човешки условия. Е, и сега е така - банкови кредити, млади нещастници с ипотекирани жилища и коли на изплащане или втора ръка на 10-20 и повече години. Тук вечно нещо е сбъркано, но сбъркването не идва от нас, а от окупацията, когато пластовете на населението се разместиха, а после на никой не му се връщаше на село да работи земя, въпреки, че за градски живот нямат данни, нямат знания и са безполезни извън качеството на шофьори и охранители или слуги. Сталин ни обърка развитието, а неговите назначенци ни объркаха и народа, той си остана преклонен, но няма никакви амбиции да се развива и да има ги убиват в зачатък, чакат власт и търсят политика да забогатеят или топло държавно местенце да трупат стаж и пенсия. Това ме дразни, мен.