.
.
.

Цветът  е качествена субективна характеристика на електромагнитното излъчване в оптичния (видимия) диапазон , определяна въз основа на полученото физиологично зрително усещане и зависеща от редица физически , физиологични и психологически фактори .

Казано по-просто, цветовъзприятието ( цветно усещане ) се отнася до способността на хората и много животни да виждат електромагнитно излъчване във видимия диапазон (380–750 nm ), отразено, абсорбирано или излъчвано от обекти, което ги кара да изглеждат оцветени в определени цветове или нюанси.

Цветовъзприятието зависи както от физичните свойства на светлината , така и от структурата на окото на всеки индивид . То се определя и от спектралния състав, цвета и яркостния контраст с околните източници на светлина и несветещи обекти.
/.../

В нашето възприятие можем да различим 6 основни цвята: бяло, черно, червено, жълто, синьо и зелено.

Субективното възприятие на цвета зависи също от яркостта и скоростта на нейната промяна (увеличаване или намаляване), адаптацията на окото към фоновата светлина (вижте цветна температура ), цвета на съседните обекти, наличието на цветна слепота и други обективни фактори; както и от културата, към която принадлежи даден човек (способността да разпознава името на цвят ); и от други ситуационни, психологически фактори.
/.../
През 1666 г. Исак Нютон провежда експеримент, като разделя светлинен лъч с призма. Полученият непрекъснат спектър ясно разкрива седем цвята  .
/...

Тъй като усещането за цвят при хората според теорията на Йънг-Хелмхолц се дължи на различната чувствителност към частите на спектъра на различните видове рецепторни клетки (колбички) в ретината, цветовете могат да бъдат дефинирани и измервани според реакцията на тези клетки. За практически цели обаче са необходими количествени критерии за психофизическото усещане на цветовете, които позволяват тяхното точно дефиниране и възпроизвеждане.

Характеристики Моливи в цветовете на дъгата

Познатите цветове на дъгата, принадлежат на видимата светлина и се наричат монохроматични цветове. Те представляват много малка част от целия електромагнитен спектър. Като всяка електромагнитна вълна, видимата светлина се характеризира с яркост, дължина на вълната и поляризация.

Основна роля за цвета играе диапазонът от дължини на вълните, които той обхваща, или цветният тон: червено, жълто, зелено, пурпурно и други. Названието му се дава като се съобразяваме с приликата му с цветовете от спектъра. Изключение прави само виолетовият цвят, който отсъства от спектъра, но съществува в природата. Различията в цвета на обектите се дължат на различната дължина на вълната на отразяваната или излъчваната от обекта светлина. Понятието „цвят“ има две значения: може да се отнася както до психологическото усещане, причинено от отражението на светлината от определен обект, така и да е недвусмислена характеристика на самите светлинни източници.[1]

Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота – степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко е бялата светлина, толкова по-наситен е цветът. Комбинацията от цветния тон и наситеността се нарича хроматичност.

/.../ Спектрални цветове

Познатите ни в ежедневието цветове на дъгата включват всички цветове, дължащи се на видимата светлина. Тези цветове се наричат чисти спектрални или монохроматични. 

Всъщност всеки цвят покрива участък от видимия спектър, тоест ивица или диапазон от дължини на вълните, които предизвикват приблизително еднакво усещане за цвят. Границите между цветовете са условни. По традиция, идваща от Исак Нютон, видимият спектър се разделя на седем цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, тъмносин и виолетов.

Интензивността на светлината с даден спектрален цвят може значително да повлияе на нейното възприемане.

Съставните цветове обикновено се идентифицират като координати в дадено цветово пространство.

Цвят на предмети Двете жълти кръгчета обективно имат един и същи жълт цвят и са заобиколени от сиво, но поради различния контекст, в който са разположени, човешкото око ги възприема по различен начин; това е пример за оптична илюзия

Цветът на даден предмет зависи както от свойствата на самия предмет и заобикалящата го среда, така и от възприемащия го. От физична гледна точка предметът има цвета на светлината, която напуска неговата повърхност. Той обикновено зависи от спектъра на осветлението и от отразяващите свойства на самата повърхност, както и евентуално от ъглите на осветление и наблюдение. Някои предмети не само отразяват, но също така пропускат или излъчват светлина, което също оказва влияние върху цвета им. Усещането на наблюдателя зависи не само от спектъра на светлината, напускаща повърхността на предмета, но също и от множество елементи на контекста, поради което в някои случаи възниква усещане за различен цвят, който не е такъв, както е показано на фигурата.

Това изображение (широко 1000 пиксела в пълен размер) съдържа 1 милион пиксела, всеки с различен цвят. Човешкото око може да различи 10 милиона различни цвята.[3]

Абстрахирайки се от ефектите на възприятията, някои общи цветови свойства на предметите са:

• Светлината, падаща върху непрозрачна повърхност, може да се отразява, разсейва или поглъща (най-често съчетание от трите).
• Неотразяващите предмети обикновено имат по-груба повърхност и цветът им се определя от това, кои дължини на вълната се разсейват. Когато всички дължини на вълната се разсейват равномерно, цветът е бял, а когато всички дължини се поглъщат, цветът е черен.
• Предметите, които отразяват светлината от целия видим спектър, са добре познатите огледала. При тях разсейването и поглъщането са незначителни. Ако отразяват само една определена дължина на вълната, огледалата изглеждат цветни. Предмети, които поглъщат голяма част от светлината, но отразяват останалата, изглеждат едновременно черни и огледални.
• Предметите, които пропускат светлината, могат да бъдат прозрачни или полупрозрачни. Ако те освен това поглъщат или отразяват различно отделните дължини на вълната, те изглеждат оцветени в пропускания цвят.
• Цветът на предметите, излъчващи светлина, се определя от вида на излъчването – ако например се дължи на топлинно излъчване (инкандесценция), то е в различни нюанси на червеното, жълтото до бяло при най-високите температури, а при (хемилуминисценцията) се дължи на химична реакция и е синьо-зелено.
• Някои предмети могат да поглъщат светлина, а след това да я излъчват с променени свойства: (флуоресценция и фосфоресценция).
• /.../

• Цветът се използва широко като средство за контрол на човешкото внимание.

  Някои цветови комбинации се считат за по-благоприятни (например синьо и жълто), докато други се считат за по-малко благоприятни (например червено и зелено). Психологията на цветовъзприятието обяснява защо определени комбинации могат да окажат силно влияние върху възприятието и емоциите на човек .

  Съществува цветотерапия  — лечение с цвят. Изкуството на комбинирането на цветове се нарича колористика .

Източник: Уики

 

Най–неподражаемите цветове са небесно кафяво и турунджесто.

da, koloristika v cvetovete na dugata

В първи курс, по неорганична химия ми преподаваше проф Баларев, племенник на проф Димитър Баларев, поставил основите на неорганичната химия у нас След години имах съвместтна работа с него, Христо Баларев, в Лаборатория по химия на морето- ЛАХИМО
Много често чертаеше на дъската триъгълната диаграма на цветовете
НА ВЪРХОВЕТЕ НА ТРИЪГЪЛНИКА ПОСТАВЯШЕ ТРИТЕ основни цвята
Син- червен - жълт В средата на страната Трите спомагателни цвята, резултат от смусването на двата съседни , основни цвята Ето как:
Син-( виолетов)- червен,
Червен-(оранжев)- жълт,
Жълт- ( Зелен)- син
Та трите основни са жълт, син и червен
Спомагателните се получават от смесване на два основни цвята
Другите са резултат от хаотично смесванена основен и спомагателен цвят!
Правил съм" фокуси"- получавал съм черно вино при смесване на червено вино с мента- червено и зелено!
За белия съм обяснил в преден коментар