.
.
.
Материалната или духовната криза е по-голяма Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com 07.10.2015

В статия, публикувана на страниците на вестника за литература и изкуство „Съвременник“ преди 83 години, философът и критик Любен Казанджиев излага отношението си към духовния и културен упадък в българското общество по онова време – годините на тежката световна икономическа криза, станала известна като Голямата депресия.

 

 

Икономическата, т.е. материалната криза, която бушува напоследък в света и у нас е, без съмнение, доста осезателна. Но тя, според мен, не е толкова опасна в материално отношение, колкото в духовно. Икономическата криза носи тежки поражения за духовния живот на човечеството, без да има достатъчни основания за едно толкова голямо понижение на духовността въобще, каквото напоследък се забелязва. Нека не отиваме далеч; нека се озърнем около себе си.

 

Ако се вгледаме във всички онези обществени прояви, които, така да се каже, са барометрите на нашия духовен живот, ще видим, че живачните стълбци са ниско, твърде ниско – в много случаи и под него. Да вземем най-напред учащата се, „златната“ младеж. За гимназиите нито лошо, нито добро. Не защото това са подражатели, несамостойният елемент на обществото. Както се работи върху учениците, както се възпитават от своите ръководители и от външното влияние, такива се оформят и самите те.

 

Оркестърът на Първа софийска девическа гимназия, 1932 г.

 

Студентството вече е с единия крак върху общественото поле. И от тук именно, от него нататък, започват печалните констатации. Сегашното българско студентство е студентство предимно кариеристично, партийно, материалистично и много рядко студентство високо идейно и духовно.

 

Студенти пред Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", 30-те години на ХХ век

 

Упрекът, който аз правя на студентите, е упрек, който може да се отправи и до мнозина от професорите. Особено до онези, които боравят с обществени движения. Болшинството от професорите на Юридическия факултет са политици в грубия смисъл на думата. И за сметка на политическите интереси, тези на науката, на духовната ни култура, отиват на втори и трети план. Господа професорите не сколасват да дадат на студентите си по един учебник в продължение на десетки години назад, ала намират време да взимат заплати от десет други места, вършейки работа, която няма нищо общо с високата наука и високото професорско звание.

 

Втори важен показател на духовния живот са читалищата и библиотеките. В България номинално съществуват 2500 читалища. От тях да се каже, че има 100, които следят пулса на българската книга, е твърде пресилено. Читалищните дейци ли са виновни или пък самият народ, грамотните между тоя народ – не зная.

 

 

Група мъже пред читалището в Пордим, 1936 г.

 

 

За сметка на читалищата, обаче, бодърстват твърдо на своите постове, въпреки ужасната криза, кръчмите и кафенетата. И спрямо тях уви, бедната книга е безпомощна.

 

Бирария-курорт "Алказар", края на 20-те години на ХХ век

 

Третият барометър на нашия културен живот са вестниците, пресата. Хубавите списания едвам виреят. И ако достигнат до 1000-1500 броя тираж, това вече е огромна цифра. Между туй, сензационната, жълтата преса, мощно цъфти. Само празнични и и следпразнични алармистични вестници има в София над десет.

 

 

Още по-лоша е картината с криминално-порнографската-любовно-полова литература. Тук вече фамозната криза е буквално съкрушена. Тая литература не само цъфти, но и връзва великолепни парици. Кризата не само не ѝ пречи, а сякаш ѝ помага най-енергично. Една книга например, като „Полово сношение, пресечено с цел за незабременяване“, на корицата на която има нарисувани гол мъж и жена току-що след половия акт, стърчи по всички будки в София и провинцията. Има и два-три вестника с полово-порнографско съдържание, най-калпавият от които е „Адам и Ева“. Там говори великият авторитет по любовта – Адов – и свободно развращава българската младеж под самия нос и на черквата, и на Министерството на просветата, и на Прокуратурата. Консулите не само спят, а и хъркат здраво.

 

Студенти и модели от Художествената академия в София, 30-те години на ХХ век

 

Най-после, що става с широките интелигентни кръгове у нас: адвокати, лекари, инженери, финансисти, търговци и пр., и пр. Всеки се е сгушил в своята специалност и се бои от книга, от литературата, поезията, изкуството като от дявола. Да предложим книга на този сорт съвременни интелектуалци, ще рече да им бръкнем в очите. И да чуеш и от тяхната уста глупавия възглас – „Криза! Много работа! Няма време!“. И хора, които имат доход над 15-20 000 лв. месечно, отказват да се абонират за едно списание, отказват да купят книги за 100 лв. през цялата година.

 

София, среща на банкери - Интернационална банка на България, 30-те години на ХХ век

 

Ето защо аз смятам, че съм прав да твърдя, че духовната криза у нас е много по-голяма от материалната. Аз не упреквам безработните, не упреквам бедното ученичество и студентство. Не! Упреквам средно състоятелните и състоятелните. Нима в тая 6-милионна страна няма 3-4-5000 души, у които да гори пламъкът на един по-голям идеализъм, на една по-висока духовност. Ако би имало само тези 3-4000 души, биха цъфтели у нас и книгата, и читалищата, и изкуството, и науката. А щом те не цъфтят, а живуркат, това значи, че ги няма, това значи, че солта у нас е започнала да се обезсолява, че скоро ще се вмиришем.

 

 

Книжарницата на Дончо Н. Дончев & Сие, София - ъгълът на ул. "15 ноември" и "Знеполе", 20-те години на ХХ век

 

 За един народ не е опасна кризата, която е безсилна пред футбола и ските, пред гумените ботушки и шапките a la imperatrice Eugenie, пред жълтата преса и порнографската литература, пред развлеченията и удоволствията, пред политическите клубове и пред кафенета и кръчми. Опасна, и то много по-опасна е другата криза, оная криза, която убива българската книга, изкуството ни, науката ни, която понижава ежегодно живота на българската духовност и изблиците на българския идеализъм.

 

София, културен афиш на ъгъла пред Халите, март 1932 г.

 

Какво ще стане с нас наистина, ако спечелим целия материален свят, а погубим и изгубим душата си? И пред тази толкова дълбока и ценна мисъл на новозаветната нравствена философия, ние трябва сериозно да се замислим. Ние, съвременниците.

 

 

Любен Казанджиев,

сп. „Съвременник“, юни 1932 г.

glasove.com/categories/skandalyt/news/materialnata-ili-duhovna-kriza-e-po-golyama

ПП: Всеки, който не е късопаметен, зомбиран, плоскомозъчен, би могъл да помисли и да си направи съответните изводи...

mt46,
Прав сте, духовната криза е по-страшна от икономическата.
Но духовното разложение започна 10-15 години преди преврата
от 10-ти ноември 1989-та и то от Българската комунистическа партия.
Затова така лесно тя предаде социалистическите идеи и намали членската
си маса в пъти. Днес духовното ни падение е достигнало такива размери и
дълбини, че трудно ще се съвземем.
А е имало и по-тежки материално времена, когато сме били духовно извисени.

като че ли за днес е писано.поздрави.

България е стабилна, спокойна и добре уредена държава, а българите от ден на ден стават все по- заможни.

Криза в културата имаше преди промените, сега културата ни отбелязва невиждан разцвет. Всеки истински интелигентен човек разбира това. Блогерите обаче не могат да го разберат, защото са тъпунгери.

и е имало по-тежки материално времена, когато духовността е отстоявана
с цената на всичко. Не може да гледаме напред без да се обърнем и назад,
но времето сякаш прескочи няколко стъпала и обърка движението
на целия свят... и все пак - младите днес, колкото и да им е трудно, колкото
и да е трудно да бъдат разбрани, не съм съгласна, че не се опитват
да запазят духовното по техен си начин, с техните си идеи и стойности.
Може би ако им се доверим малко повече, ще успеят да променят
към добро, да открият нов път, да запазят и дори надградят духовните
ценности... за съжаление не им се отварят нужните, важните врати...
Интересно ми беше да прочета. Поздрави !

През последните 25 г. сме по-зле в духовно и културно отношение, отколкото през 70-те и 80-те г. на миналия век... Какви значими романи и филми са създадени за 25 г. "демокрация"?... Комунистическата върхушка имаше по-добро отношение към културата, отколкото сегашната мутренско-чалгаджийска върхушка...

Сега материалните изкушения са доста повече... Духовността се обезценява за сметка на материалните блага... Повечето младежи са прагматични, в крак с модерните времена...
Поздрави!...