Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2016 21:33 - Надеждата е в огледалото... Българино, стани!...
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 5788 Коментари: 14 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Погледнете в огледалото. Там е България. Надеждата няма да дойде отвън

от Костадин Костадинов в България, Избор на редактора · 21/04/2016 · 16:33
Разговор на Христина Христова и Цеца Христова с
К. Костадинов
/продължение/

– Да се върнем на историческия повод за този разговор. „Правилно“ ли помним историята си? Защо винаги спорим за нея? Защо непрестанно я пренаписваме?

Има исторически спорове, които се водят в академичните зали, между специалисти, с документи, факти, аргументация и на съответното високо академично и научно ниво. И там понякога е възможно някой нов изследовател буквално да пренапише историята и да преобърне някои постановки, които преди са смятани за аксиоми. Само че при нас през последните 26 години виждаме, че започна нещо друго. Започна едно налагане на нови сюжети, на нови исторически линии на поведение, „откриват“ се дори нови факти или откровено се фалшифицират с една единствена цел – да се подменят определени факти от нашата история. Примерно, през последните няколко години най-фалшифицираният исторически персонаж, или по скоро – най-подлежащо на фалшифициране е делото на Васил Левски, тъй като ние го приемаме безспорно като иконата на Българското Възраждане. Човекът, който успя да докаже на българите, че могат да се освободят сами. Че не са роби на султана, че могат да бъдат свободен народ. Да, могат да излязат с пушките-кремъклийки и черешовите топчета срещу модерната, въоръжена със стоманени оръдия турска армия, която, между другото, само две години след Априлското въстание дори могъщата Руска империя едва успява да победи.

imageИ какво се получава? Виждаме, че започват да се появяват разни фалшиви писма на Левски, фалшиви обръщения. То не бяха завещания, то не бяха писма до Любен Каравелов, то не бяха заклинания срещу Русия. И когато един такъв фалшификат се развенчае, има тишина няколко месеца и хоп! – появява се нов. Той набира пространство и инерция в интернет, развенчае се, ама къде разбрал, къде не разбрал, в един момент някой чува за първото нещо, отново се натрупват трафик и посещения и в един момент се получава така, че има едно тотално размътване на погледа на хората, които търсят историческата истина.

 

– Какво е историята – обективно случващо се, безстрастно движение, или субективно изживяване, в което е генерирана колективна и субективна емоция? Има ли златна среда в тази опозиция?

Историята е плод на човешка дейност. А в тази човешка дейност  основно влияние имат личностите, които могат да задвижат тези исторически процеси.  Хората, които застават начело на масите и които ги водят след себе си. Неслучайно един от най-големите изследователи на теорията на етногенезиса – Лев Гумильов, в поредица от свои изследвания доказа, и то първи доказа, че всеки един народ е възникнал, воден от определена личност. Реална историческа личност, която с течение на времето се превръща в легенда, понякога името й изчезва, а много често името на този човек се превръща в етноним на самия народ. И тези хора, естествено, са имали свои субективни виждания, свои намерения,  цели и идеали, които са успели да предадат, но и да наложат на останалата част от своите последователи. От тази гледна точка ние, разсъждавайки със съвременните си виждания, понякога не успяваме да влезем, както се казва, в обувките на тези хора, които коментираме и за които разсъждаваме. Най-малкото, ние не можем да си представим чисто битовите и физически условия, в които те са живели. А за съжаление наистина битието определя съзнанието.

Много пъти сме коментирали величието на Левски, но някак си подминаваме простичкия факт, че това, което този човек действително е направил, е нещо гигантско. Ето, аз говоря със страшно много хора, които не харесват правителството на Бойко Борисов, искат да го видят свален, говорят за революция, за съпротива и т.н. И аз им казвам: „Добре. Хайде да действаме.“

imageПредставете си сега например хипотетично, ако решим да правим една такава революционна организация в нашата свободна, българска страна. Която официално не е подчинена от друга държава, имаме всякакви удобства, коли. Можем да пътуваме от София до Варна за 40 минути със самолет, а по времето на Левски се е пътувало 10 дена. Имаме телефони, чрез които можем да се свържем веднага с който и да било, а по времето на Левски са се пишели писма, шифровани съобщения, които понякога са пътували и по месец време. Този човек е успял да направи революционни комитети в 500 български села и градове! Да ги обиколи, и то три пъти подред, в три поредни години. Цялата българска етническа територия! Пеша! Имайки предвид, че той изтърпява една неуспешна операция от апендицит  по време на Втората легия, която му оставя една незатворена и до края на живота му гнояща рана. Той всяка вечер я е промивал, за да не получи инфекция. Неслучайно в неговото прословуто тефтерче по-голямата част от изписаните вътре неща са най-различни рецепти, билкови отвари, които са му помагали за това.

Тук не говорим за желязната воля, която трябва да има човек. Представяте ли си каква желязна физика трябва да има този човек? И какво въплъщение на всичко най-добро, което българският народ е можел да създаде, е представлявал той? Сега е лесно – качваш се на колата, отиваш някъде, говориш на хората, някой ти организира всичко предварително –  лепи ти плакати, събира хора, пуска реклама по телевизията., появяваш се някъде. Даже вече не е нужно да пътуваш – ходиш по телевизионните студиа, пропагандираш, биеш се в гърдите, обясняваш колко си велик. Навремето това нещо не го е имало.

И точно по тази причина Левски е бил много силна, магнетична личност, която е успявала да увлича хората след себе си. Ние това нещо не можем да го разберем. Любителите-историци до голяма степен обичат да разсъждават за определени исторически събития с модерни категории, с някакви модерни гледни точки. Не става така и точно поради тази причина се получават изкривявания и извращавания на историята. Оттам насетне започва и подмяната на историческата памет.

 

– Свидетели сме на спонтанно пробуждащо се патриотично съзнание у нас, което се проявява в самоорганизиращи се действия – като тези на българо-турската граница. В спора за тяхната легитимност какъв трябва да бъде историческият поглед – въпреки че в случая не можем да имаме оценка от дистанцията на времето?

– Оценката е много проста. Там, където българската държава отказва да изпълнява своите функции и да охранява държавната граница – било с армия, било с полиция, което е регламентирано в нашето законодателство и най вече в основния закон – Конституцията, там, където тя се изтегля, независимо дали го прави доброволно или защото някой е наредил на нашите компрадори, държавата не търпи вакуум…

 

– Но управляващите твърдят, че това не е вярно, че границата се охранява…

– Те твърдят, обаче в България вече влязоха 100 хиляди мигранти, които по смисъла на българското законодателство са престъпници.

 

Това официални данни ли са?

image– Това са официални и неофициални данни. Между другото, аз искам да попитам колко са точно тези хора, защото май никой не ни казва. Зададох въпрос колко са осъдените и разбрах, че няма нито един осъден от тях. А да не говорим за това колко са пък експулсираните. В началото, ако помните т.нар. бежанска криза преди 2 години и половина, имаше само няколко самолета експулсирани иракчани. Това беше единственият случай. Ако държавата в лицето на своето правителство е решила да прави нещо подобно, защо не го продължи? Много просто – защото някой им е казал да не го правят. Та в тази ситуация, в която държавата липсва, очевидно е, че хората, които сами по себе си представляват фундамента на държавата, защото държавата – това сме ние, ние сме суверенът и народът, това съм аз, вие, всички хора, които плащат данъци и я издържат – в един момент суверенът взима нещата в свои ръце. Ако аз примерно видя някой, който влиза в къщата ми, за да ме ограби или да ме насили, и при условие, че полицията няма да ме защити, какво трябва да направя? Да кажа – ама понеже аз не съм нито армия, нито полиция, ще си трая, докато той ме коли. Няма как да стане това нещо!

Разбира се, не всеки може да го направи това. Не всеки носи такъв дух и такъв плам във себе си. Да си представим ситуация, в която видим на границата една тълпа от такива мигранти – по-голямата част от хората ще се направят, че не ги виждат или просто ще избягат. Една по-малка част сигурно ще сигнализират органите. А най-малката част от тях ще вземат нещата в свои ръце и ще се опитат да ги задържат. В крайна сметка, аз не виждам голяма разлика между хората, които правят това в момента, и хъшовете, които навремето са бягали във Влашко, които са отивали да се бият в Първата и във Втората легия на Раковски, хората, които са се включвали в хайдушките чети. Това са били хора, които не са искали и не са можели да търпят потисничеството. А в момента в България има тежък потиснически антибългарски режим. Ние не живеем в българска държава. Това нещо, в което живеем, е една скотобойна. Един съвършен апарат за унищожаването на българите и за превръщането им в аморфна биомаса без самосъзнание.

 

– Според теб възможно ли е българското общество да се обедини около общите си проблеми и да изгради обща визия за бъдещето си, или разделението между нас е твърде дълбоко?  

Няма такова разделение! С когото и да говоря, по какъвто и да е повод, в 90 процента от случаите хората мислят еднакво. Никой не харесва реалността, в която живеем, категорично. Няма как да видим по улиците хора, които радостно пляскат  и са щастливи и доволни от това, което виждат около себе си – от мръсотията, от дупките по улиците, от несигурността, от безработицата, от абсолютната безперспективност в собствената им страна. Няма хора, които да се чувстват по подобен начин. Така че у нас обществото не е разделено, то просто е отчаяно, обезверено, то е убито! И това е една от най-важните последици от случилото се през последните 26 години.

Малко след 90-та година ние, хората в България, мислехме, че от нас зависи много. Хората излязоха по площадите – тогава бях на 10 години и излизах с татко. И си спомням как всички се радваха, казваха – ще направим това, ще направим онова. Хората съпричастно участваха в политическия процес, те се усещаха творци на историята СИ! Те усещаха, че държат съдбата СИ в ръцете СИ! Сега всичко това го няма. Хората клатят глава и казват – ами то от нас нищо не зависи, и да гласуваме, и да не гласуваме, то е ясно какви ще са изборите, защото те ще си ги фалшифицират, медиите са купени – собственост на 5-6 човека в България, даже по-скоро на един-двама. Какво очакваме от едно такова общество? Единственото, което може да го извади от летаргията, е създаване на автентична и активна обществена съпротива. В определен смисъл това е революция.

image

Митингът на СДС на Орлов мост в София преди първите свободни избори през лятото на 1990 г.

 

Но в момента, в който се появят такива импулси, веднага се правят опити за тяхното дискредитиране и унищожаване. Между другото, срещу българския патриотизъм и срещу българското национално чувство се води много сериозна война. Ето, днес излиза поредна статия в Дойче Веле на един известен българомразец – Александър Андреев, който обяснява вътре в прав текст как в нашата история всъщност няма нищо забележително. И най-гнусното е в края, където той казва – докато ние учим, че България е в гнездото, в сърцевината на европейската цивилизация, тя всъщност не е. Първо, ние това не го учим, за съжаление. И второ, всъщност то е вярно, но у нас вече са малко хората, които го знаят. Явно за хора като Александър Андреев дори и това е много, тях дори и това ги дразни. Защото трябва да ни внушат, че ние сме, първо – малка държава, което непрекъснато ни се обяснява, а ние не сме малка държава, ние сме по-големи от Австрия, от Португалия, от Холандия, от Белгия, от Дания, от Ирландия, да не говорим за Прибалтийските държави, и като население сме на средна нога все още. Но ни се обяснява как сме малка държава и как от нас нищо не зависи. Чакайте! Защо от другите зависи, а от нас – не?

След това ни се обяснява, че нямаме кой знае колко богата история, с която да се гордеем. А после ни се обяснява, че всъщност и да се гордеем, какво от това, след като в момента няма с какво да се гордеем. И така нататък. Тоест, прави се всичко необходимо, за да се смачка самочувствието на нас, българите. И то се случва. И единственото, което може да ни спаси, е осъзнаването на нуждата от активна гражданска съпротива и активно отношение към собствения ни живот. Не трябва да се страхуваме да бъдем коректив на властта, защото това е наше конституционно право. Само с активен обществен натиск могат да бъдат спрени хората, които убиваха и продължават да убиват нашия народ и окрадоха това, което беше построено от нашите родители, от нашите баби и дядовци, като ги принудиха буквално да умират в агония. Други бяха принудени да се евакуират от собствената си държава, защото никой не е заминал навън от хубаво.

Миналата година правих едно проучване в Икономическия университет и в Английската гимназия във Варна. 75 процента от абитуриентите и 90 процента от абсолвентите категорично заявяват, че завършат ли – навън! И няма да се връщат, това въобще не подлежи на коментар.

 

Не може да се отрече, че в европейски мащаб има надигащ се патриотичен импулс, като контрапункт на крайния глобализъм и неолиберализъм. Ще набере ли скорост и ще може ли да бъде реален фактор в изхода от съвременната геополитическа криза?

Или ще набере сила и ще стане фактор, или Европа ще загине – такава, каквато я познаваме. Защото при нас процесите, за които стана въпрос, ги има и в европейските страни, само че ако при нас те са напреднали и сме по средата на пътя, при останалите европейски държави заради по-големите им мащаби този процес върви по-бавно. Но и при тях ще се случи. Само че при тях ще се случи много по-трагично. Защото през 14 век ние изживяхме един Апокалипсис. В края на 14-ти и началото на 15-ти век българската християнска цивилизация беше пометена и изличена от лицето на земята. Не знам какви чувства и емоции ме обземат, когато някой почне да обяснява как всъщност не било турско робство, а владичество, било нормално и така нататък.

imageПитам аз – какви са нашите следи от прекрасната държава, от цивилизацията, която сме имали? Когато по нашите земи е цъфтяла цивилизация и когато тук е имало развита държава, армия, икономика и всичко останало, в Западна Европа все още е имало бели петна, които не са били заселени със хора. Та през 11-ти, 12-ти и 14-ти век дори българският народ е един от най-големите в Европа! Ние сме били повече от англичаните, ние сме били третият народ след германците и французите, повече от италианците, от руснаците… Цялото население на британските острови през 13-ти век е било 800 хиляди души. Тогава българските земи, приблизително, според оценките на историческите демографи, се населяват от 3 до 4 милиона души! И когато идват турците, всичко е унищожено. Ние на практика сме почти погълнати от това нашествие. Българският народ страда от демографски колапс, едва оцеляваме. И се получава така, че за пет века оставаме толкова, колкото сме били. Ако през 14-ти век сме били 5 милиона, през 19-ти отново сме 5 милиона. А през това време англичаните, които бяха половин милион, станаха 40 милиона. Къде са нашите църкви отпреди 14-ти век? Знаете ли колко български църкви има запазени отпреди епохата на турското нашествие? Седем! Говорим за действащи, не за основи или такива, които се намират в археологически разкопки. Седем! Всичко, което имаме уж от епохата на Османската империя, всъщност е от средата на 19-ти век, в най-добрия случай – от 18 в. И тук-таме някоя църква от 17 в. Всичко е унищожено. Елитът ни е унищожен, изклан! Ние сме превърнати наистина в една рая, в безлично стадо.

Това, което ни се случи през 14-ти век, европейците не го изживяха. През 8 в., когато ислямът нахлува в Западна Европа през Гибралтар, завзема Пиринейския полуостров и стига почти до сърцето на Франция, християните все пак успяха да се опазят и по някакъв начин, макар че им трябваха седем века – от 8-ми до 15-ти, за да изтласкат окончателно исляма, и още два века, за да решат окончателно проблема. Защото последните въстания на местните араби в Испания са през 16-ти век. Значи можем да ги кажем съвсем спокойно едни около 900 години. Те, нашите партньори и приятели в Западна Европа, досега не са се сблъсквали с нашествие, което няма нищо общо с тях като цивилизация. Ислямът е друг свят, друга планета. И то в тази му версия, която в момента вилнее в Близкия Изток. И сега тези техни отгледани, откърмени от тях самите гета, които растат като тумори на територията на Западна Европа, които са на път да ги погълнат, всъщност ще им причинят това, което причиниха на нас. Само че ние това вече сме го изпитали и по някакъв начин тази болка, носейки я в гена си и в историческата си памет, може да ни спаси. Точно затова се прави всичко възможно тя да бъде заличена и да ни се обясни, че това всъщност не е болка. Тоест, не вярвайте на приказките, на песните и легендите, а на нас, защото ние така сме казали и точка.

 

Значи това я очаква Европа според теб?

Да, и то се случва в момента. Там демографският процес е тръгнал. И в един момент тези хора ни казват – църквите ни пречат, сваляйте кръстовете! И кротките овчи душици вече са изгубили тотално всякаква съпротивителна сила, защото не са имали някой, с когото да се сблъскат. Последният голям катаклизъм в Европа беше Втората световна война, която в Западна Европа не причини толкова жертви и разрушения, колкото в Източна. Там нямаше кой знае колко военни действия – войната между Германия и Франция продължи около 2-3 седмици, между Франция и Дания – 1 ден, с Холандия – 2-3 дена, с Белгия – една седмица. Великобритания беше бомбардирана, обаче там нямаше сухопътни сражения. Нищо общо с бруталните сражения на Източния фронт, където загинаха 30 милиона души!

Така че тези хора там отдавна са изгубили всякакви съпротивителни сили. И изправени пред нашествие от такъв калибър, каквото не са виждали от 8-ми век, те не знаят как да противодействат. А ние тук знаем, имаме исторически опит, и може би точно поради тази причина, както и поради липсата на държава, у нас се появиха такива доброволни отряди. Ние знаем какво трябва да направим.

imageДруг е въпросът, че нашата така наречена държава не ни пази и влиза в своите правомощия тогава, когато трябва да пази нарушителите на границата от нас. Но когато трябва да пази нас от нарушителите на границата, тогава липсва. Не е проблем да се намери Петър Низамов и да се арестува, не е проблем Динко да се вкара в ареста или да се вика в прокуратурата, за да дава обяснения, но е огромен проблем да задържиш няколко нелегални и да ги експулсираш обратно в момента, в който установиш откъде идват и видиш, че нямат бежански статут. Това не се случва. Е, кажете ми, това българска държава ли е? Държава, която преследва българите и толерира чужденците. Това даже не е и правова държава, защото не спазва собствените си закони и норми.

 

Налице е дефицит на качествени, ярки лидери, и дефицитът е също и европейски. Какво мислиш за лидерската криза в България?

В България няма лидерска криза. Има лидери и те никак не са малко. Само че са изтласкани в периферията на общественото внимание поради простата причина, че могат да се превърнат в доста сериозна заплаха за създадените, телевизионните лидери, за звездите от екрана, които всеки ден ни обясняват нещата от живота, но нямат реален авторитет. До голяма степен ние живеем в общество, в което истинските лидери са така наречените неформални лидери. Тези, които не можем да гледаме по телевизията, не можем да четем по вестниците. То и кой ли чете вестници вече. Но тяхното мнение тежи много повече от мнението на тези, които гледаме по екраните.

Това е част от така наречената „лидерска криза“, общ елемент от целия процес, който да ни обясни как ние не можем да създадем нещо качествено, което да ни управлява. Един мой приятел наскоро беше ходил в Народното събрание за първи път. Когато излезе, ми се обади и беше, меко казано, шокиран. Каза ми – толкова престъпни физиономии или хора с откровено просташки мутри не съм виждал на едно място! Същевременно гарнирани с арогантно и изключително фрапантно поведение, което демонстрира някакво патрицианско високомерие към всички останали, които не са от неговата черга. Той е депутат – значи е венецът на мирозданието! Ето това нещо отвращава хората. И в един момент се създава огромна пропаст между тях, от една страна, и тяхната държава – от друга, защото ние не възприемаме себе си като държавата. Да, наистина, ние сме държавата по документи. Обаче на практика държавата е Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева и всички знайни и незнайни герои на съвременния олигархичен режим. Е как в един момент хората да се асоциират с тях?

Имаше един друг случай, когато коментирахме изказване на някакъв от нашите телевизионни герои. Един от моите приятели каза: „Представяш ли си утре да има война? Ми аз ще трябва да ходя да се бия и за тия хора да умирам! За тях ли да умирам? За тях ли?! Те ли ще ме командват? След тях ли да вървя?! Ами че ако ми дадат на мен автомат, аз първо срещу тях ще стрелям!“  И това го споделят още стотици хиляди, да не кажа милиони българи! Точно затова не мисля, че обществото е разделено. Разделено ли? Разделено?!! В момента най-големият страх на българското държавно управление е хората в България да не почувстват силата си. Ние не случайно сме с един от най-рестриктивните режими за ползване на оръжие в цяла Европа. Че ако бяхме в Съединените щати, щяха ли да бъдат толкова арогантни към нас? Но малко да се отклоня – знаете ли на колко години е умрял Ботев?

 

На 28.

image– А така! Аз съм израснал като дете с тия образи и като съм го гледал в книжки, в учебниците, в портретите по стените с тая буйна брада и високо чело, все съм си представял тоя човек като един голям, възрастен, мъдър човек. А той е бил на 28! И отива да умира без да види нероденото си дете! На 28 години! И само погледнете какви неща пише – не случайно е признат за гения на българската литература. Дори и 140 години по-късно, и 150 години по-късно написаното от него е актуално и досега! Този човек е бръкнал дълбоко в душата на българския народ. И това, което го е тормозело тогава, тормози сега мен, вас и всеки един, който иска България да съществува и българският народ да е там, където му е мястото – сред цивилизованите, развитите европейски и световни държави и народи. Всеки един от нас, когото го боли, отваряйки публицистиката на Ботев, вижда, че това е написано все едно вчера.

Има една песен за солунските атентатори – десетина души, които през 1903 г. взривяват сградата на Отоман банк, потопяват кораба „Гвадалкивир“ в солунското пристанище и хвърлят в смут цялата Османска империя. Знаете ли как започва тази песен – „Не плачи, майко, не тъжи, че аз загинах на 20 години“. На 20 години! И повечето са били такива.

 

И неизбежно правим паралел с днешните 20 годишни мъже.

– Днес на 20 годишните никой не им вика „мъже“, казват се „момчета“. Моят баща на 20 години е станал родител, аз станах на 23. Това са неща, които някога се смятаха за нормални. Сега виждаме едни Питърпановци, които на по 37-38 години, мои набори, се опитват да изглеждат на 18 или на 20 години и по никакъв начин не мислят за народа и страната си, те и за себе си не мислят. Ден да мине, друг да дойде. „Ден да мине, комат да загине“, както казва българският народ.

 

Това резултат от какво е?

imageИма един много страшен процес и той е част от целия процес на обезличаване на националната памет, той се нарича акултурация. Ние, българите, загубихме собствената си култура. Кое е нашата култура в момента? Кое можем да изкараме като наш продукт? Кое е това, което ни отличава? Не искам да говоря за планета Пайнер – закриваме тази страница и ви питам какво друго изкарваме на преден план? С какво можем да се похвалим, за какво можем да кажем – това е нещо българско. Но не да изкараме стари автори, не да вадим икони от Средновековието или Възраждането, а нещо днешно. Кое е, къде е то? Къде е прословутото българско трудолюбие, къде е българският инат, къде е българското високомерие, ако щете? Всичко това е смачкано. Ние губим елементи от собствената си култура и започваме да приемаме елементи от друга култура, от циганския модел на поведение. Модел, който е свързан с липса на всякакви ангажименти, на всякакви отговорности, с отношение към другите от сорта на „вие само трябва да ми давате, а аз да вземам“, с поведение тип „аз имам само права, нямам задължения“, с реплики от сорта „обичам родината – мразя държавата“ (но то едно и също – няма разлика), които дават оправдание за някаква душевна и житейска леност, която е обхванала целия народ. Това доведе до там, че ние в момента на практика сме загубили всичко, което ни отличава от останалите, това, което ни прави българи.

И последното нещо, за което все още се крепим, е нашият език, но аз съм ужасен от процеса на тоталното му обезбългаряване. Това което се прокарва пак, разбира се, през медиите. В България вече нищо не започва – то стартира, нищо не свършва – то финализира, нищо не се осъществява – то се реализира. Вече не се говори за общество, а за социум, и то от хора, които си го говорят на битово ниво. Всичко, което може да се преведе, да се премахне българския му корен, се превежда, за да изглеждаме някак си по-учени.

 

Включително и в учебниците.

– А, за учебниците не искам и да говоря!

imageИ 140 години след Априлското въстание това, което трябва да направим като равносметка, е следното: преди 140 години 10 хиляди въстаника (по най-смели оценки) излязоха и предизвикаха мъжки с кремъклийките си и с няколко черешови топчета една империя, която е просната тогава на три континента, империя, която има повече от 15 милиона души население и 500-хилядна армия. Тези хора обаче излязоха. Има един израз онова време – „Свобода или смърт!“, който по-късно използват македонските революционери, казвайки: „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“. В скоро време, ако така продължават нещата, и у нас ще се случи същото.

Коя е твоята надежда за България?

Гледам в огледалото и там виждам надеждата. И това пожелавам на всеки един – да не чакаме надеждата да дойде отвън. Да гледаме в огледалото – там е надеждата. Само там и никъде другаде. Ако ние не си помогнем сами, никой няма да ни помогне.

imageПреди 26 години (точно тогава се създаде ДПС) четяхме вестници и в тях пишеше как един ден в България ще има области, в които ще се говори само на турски, че българите ще бъдат изтласкани от там, че ще се говори турският да стане държавен език, че ще има турски телевизии, радиа, вестници и т.н. И си казвахме, че това в никакъв случай не може да стане. Не може ли? Стана ли? Никой не можеше да повярва, че Югославия ще се разпадне и ще се самоунищожи – тази Югославия, която беше пример за цяла България, особено за западната, която слушаше само сръбска музика и се друсаше под ритмите на Лепа Брена. Е, случи се. Някой можеше ли да си представи, че 99-та година американците ще бомбардират Белград? Не. Мислеше ли някой, че Съветският съюз ще се разпадне? Тая държава, от която трепереше половината свят? Не. Тя сама се разпадна. Мислеше ли някой, че американците ще обесят Саддам Хюсеин, че ще завземат Багдад? А някой да е мислел това, което се случва сега – че ще влизат тълпи от хора в България и никой няма да ги спира? А някой мислел ли е преди 26 години, че ще я докараме дотам цигани да убиват, да грабят и да безчинстват над беззащитни българи, и това да се смята за нормално, и никой нищо да не им прави? Ако всичкото това преди 26 години някой го беше казал, че ще стане, щяха да го помислят за луд.

imageЕто сега аз ви казвам – ако така вървят нещата, България не след 26, след 10-15 години вече няма да е държава на българите. Ако въобще съществуваме на картата. Нека не си мислим, че историята е спряла да се развива, напротив. Държавите и народите са като децата – те се раждат, живеят и умират. От нас зависи докъде ще я докараме. Дотук 1300 години държава и 2000 години народ. А оттук-насетне? Аз не смятам, че ние сме най-кьопавото поколение в историята на България и няма да я продължим. Трябва да направим всичко, което зависи от нас, пък да става каквото ще. Дори един ден да загубим всичко, аз искам, ако я докараме до стари години и един ден двете ми деца ме попитат: „Абе, татко, не видяхте ли, как можахте?“,  да мога да им кажа следното: „Видяхме, мъчихме се, борихме се, бихме се, но ни биха“. Но не сме си седели вкъщи пред телевизора, не сме чоплили семки пред блока, не сме коментирали политиката с комшии на разпивка, а сме се мъчили нещо да правим. Дали сме каквото сме могли, направили сме всичко необходимо. Пък не се знае, може и да спечелим. Както казах, надеждата е в огледалото.


www.memoriabg.com/2016/04/21/poglednete-v-ogledaloto-tam-e-balgaria/

 Българино, стани!

Прощавайте! Страдам

за мрачните, страшните
робски души и стени...
За човекопродажните,
празни, прокажени,
съхнещи, плачещи дни...
И кой ли ще каже
думи възраждащи:
"Българино, стани!"...

Марин Тачков
23 април 2016 г.




Гласувай:
26


Вълнообразно


1. kvg55 - С моите съученици в училище сме о...
23.04.2016 21:52
С моите съученици в училище сме обучавани по един и същи начин, в къщи различно, разбира се. И днес намирам голяма разлика във възгледите ни за живота, обществото, историята и бъдещето. Не са същите патриоти като мен.
цитирай
2. milady - маринеее, страхотноо !! Поздрави ,френд! трогна ме ,разплака ме...
23.04.2016 22:33
многоо добро,браво!
няма да ти пожелавам светли дни и бели нощи..
да бъде Майка България!
цитирай
3. donchevav - Изключително четиво! Всичко е едно ...
24.04.2016 08:58
Изключително четиво! Всичко е едно към едно - огледало на действителността. Наистина трогва и разплаква. Стиховете много ми харесаха - излети са, като написани на един дъх! Поздрави, Марине! Честита Цветница!
цитирай
4. mt46 - Аз си бях по-различен...
24.04.2016 18:19
kvg55 написа:
С моите съученици в училище сме обучавани по един и същи начин, в къщи различно, разбира се. И днес намирам голяма разлика във възгледите ни за живота, обществото, историята и бъдещето. Не са същите патриоти като мен.

Бях идеалист, мечтател, търсач на истината... Четях много книги, извън задължителните...
цитирай
5. mt46 - Благодаря ти! Да бъде!...
24.04.2016 18:20
milady написа:
многоо добро,браво!
няма да ти пожелавам светли дни и бели нощи..
да бъде Майка България!

Жалко, че на малцина им пука!...
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за добрия отзив, Вени!...
24.04.2016 18:26
donchevav написа:
Изключително четиво! Всичко е едно към едно - огледало на действителността. Наистина трогва и разплаква. Стиховете много ми харесаха - излети са, като написани на един дъх! Поздрави, Марине! Честита Цветница!

Честита Цветница и на теб! Поздрави!...
цитирай
7. tryn - Поздравления, Марине!
24.04.2016 19:48
Този стойностен материал не се коментира – той се изживява, докосва сърцето и буди размисли, тревожи и подтиква...

И стихчето ти е хубаво. Будител си...

Честита и споделена Цветница!



цитирай
8. zaw12929 - тръгна с лъжа и така продължи
24.04.2016 21:05
Митингът на СДС на Орлов мост в София преди първите свободни избори през лятото на 1990 г. излъгаха, че са милион

Затова пък този материал е много верен и необходим за зомбираните ни глави. Поздравление
цитирай
9. fascindoo - Юнакът балкански в България си умира както спи и днес
24.04.2016 21:21
"Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди…",
бе написал някога Добри Чинтулов...!!!
И:
"... вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!"

А дано се събуди преди да умре!
цитирай
10. mt46 - Благодаря, Елица!... Поздрави!...
24.04.2016 22:09
tryn написа:
Този стойностен материал не се коментира – той се изживява, докосва сърцето и буди размисли, тревожи и подтиква...

И стихчето ти е хубаво. Будител си...

Честита и споделена Цветница!




Струва ми се, че родолюбците са на изчезване... Жалко!...
цитирай
11. mt46 - Благодаря!...
24.04.2016 22:13
zaw12929 написа:
Митингът на СДС на Орлов мост в София преди първите свободни избори през лятото на 1990 г. излъгаха, че са милион

Затова пък този материал е много верен и необходим за зомбираните ни глави. Поздравление

Ако тогава са били милион, защо сега не излязат... сто хиляди в София?...
Поздрави!...
цитирай
12. mt46 - Дано, но...
24.04.2016 22:20
fascindoo написа:
"Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди…",
бе написал някога Добри Чинтулов...!!!
И:
"... вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!"

А дано се събуди преди да умре!

Възрожденският дух на свободолюбие и българщина едва ли някога ще се повтори...
цитирай
13. mt46 - Дали е вярно?...
24.04.2016 22:22
http://onovini/2016/04/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD/
Извънредно! Обама иска от Берлин военна подкрепа за възможна война срещу Русия!
април 24, 2016

encirclement_0_3

Според публикация на германския Deutsche Wirtschafts Nachrichten от 23 април т.г. американският президент Барак Обама е „изискал активното внедряване на части на Бундесвера [въоръжените сили на Германия, включващи тяхната армия, флот и военновъздушните сили] до източните граници на НАТО“ в Полша и балтийските републики, за да се присъединят към четворно увеличените силите на Америка там в близост до границите на Русия. Това пише Russia Insider, като цитира германската медия.

Изданието се позовава на вътрешен държавен документ на Германия, според който Обама ще предложи идеята си на канцлера на Германия Ангела Меркел по време на мини-среща на високо равнище в Хановер на 25 април.
Вашингтон ще иска Берлин и Лондон да изпратят войски и военна техника по източните граници на НАТО, в Балтийските страни, Полша и Румъния.
В мини-среща на високо равнище в Хановер освен Ангела Меркел ще вземат участие още британският премиер Дейвид Камерън, италианският Матео Ренци и френският президент Франсоа Оланд, така че на подобен натиск вероятно ще бъдат подложени и Франция и Италия.
По очевидни географски причини фронтови държави се явяват България,Румъния,Украйна,Полша и прибалтийските държави.
Досега Германия предпочита да стои далеч от тези планове, а Бундесвера вече участва във формирането на новите сили за бързо реагиране на НАТО до 2020.

ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ – В ОРИГИНАЛА

http://russia-insider/en/obama-requests-military-support-possible-war-against-russia/ri14043

Източник: Russia Insider

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19158753
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148915
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031