Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2016 13:36 - Първият ден на войната...
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 3972 Коментари: 6 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Рибентроп: „Предайте в Москва, аз бях против!” юни 21, 2016     ОТ РЕКА БУГ ДО „ГОВОРИТ МОСКВА” - ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА 22 юни 1941 година, неделя, преди обяд. Милиони граждани на Съветския съюз се наслаждават на почивния ден – готвят се за излет, за плаж, среща с роднини и приятели, разходка с децата сред природата и в зоопарка,   за релаксиращо мързелуване на сянка с вестник в ръка и с новините от 21 юни.

image

Москва тръпне от нетърпение  да се потопи без остатък в топлия ден. След необичайно студената зима, топлото лято е като небесна милувка. В парк „Горки” атракционите работят на пълни обороти,  на стадион „Динамо“ върви футболен мач.

image „Мосфилм“ се готви за премиерата на лиричната комедия „Четири сърца”, в която играе любимата актриса на руските зрители – Валентина Серова.

Никой не подозира, че този ден е подготвил различна съдба за всеки от тях. Едни ща станат герои, други ще бъдат убити, трети ще останат сираци или инвалиди за цял живот, четвърти ще попаднат в плен или в концлагер, докато близките им умират от глад и студ. Душите на хиляди деца ще се възнесат към небето  преди да са разбрали дали Дядо Мраз  съществува; преди да стъпят в юношеството,  да  се влюбят и да създадат свои деца.

Други хиляди ще целунат за последен път любимите си хора, ще си направят последната семейна снимка за спомен, преди пътищата им да се разделят завинаги. Никой още не знае, че след войната много от обраслите в юнска трева и изпъстрени с полски цветя райски кътчета ще се превърнат в гробища, и върху тях ще „цъфнат” хиляди надгробни  плочи.  Войната вече се е настанила в юнския ден на Украйна, Беларус и Прибалтика, но тътенът й още не е докоснал  покоя на Москва, водите на реките в Подмосковието все още са бистри…

image

21 юни в 21:00 часа, Украйна: В участъка на Сокалската комендатура е арестуван немски войник, ефрейтор Алфред Лискоф, при опит да преплува река Буг.

От показанията на началника на 90-ти граничен отряд, майор Бичковски:   “Поради факта, че преводачите в звеното са слаби, повиках учител по немски език … и Лискоф повтори същото, което вече беше казал, че германците се готвят да нападнат СССР в зората на 22 юни… Още не беше свършил разпита на войника, когато от посока на Устилуг се чу силен артилерийски тътен. Разбрах, че германците са открили огън по наша територия, което потвърди думите на войника. Веднага започнах да правя опити да се свържа с коменданта, но връзката беше прекъсната”.

 

image 21:30 часа: В Москва се провежда разговор между комисаря на външните работи Молотов с германския посланик Шуленбург. Молотов протестира във връзка с многобройни нарушения на съветската граница от германски самолети. Шуленбург шикалкави, отбягва отговорите.

От мемоарите на ефрейтор Ханс Toйхлер: „В 22 часа ни построиха и зачакахме заповедта на фюрера. И накрая ни казаха защо сме тук. Не за да ни прехвърлят в Персия, за да накажем англичаните с разрешението на руснаците. И не за да приспим британците, а след това бързо да се прехвърлим  към Ламанша и да влезем в Англия. Не. Ние,  войниците на Великия райх, бяхме в очакване на война със самия Съветски съюз. И няма сила, която може да спре движението на нашите войски. За руснаците това ще бъде истинска война, а  за нас – победа. Ние ще се молим за нея“.

22 юни 00:30 часа: До съветските военни окръзи е изпратена директива №1, съдържаща заповед за заемане на позиции по границите, войниците да бъдат в бойна готовност, но да не се поддават на провокации. 

 

Из спомените на германския генерал Хайнц Гудериан:

image„В съдбовния 22 юни в 2 часа 10 минути през нощта отидох в командния пункт на групата…В 3 часа 15 минути започна нашата артилерийска подготовка.  В 3 часа 40 минути  започна първия набег на нашите пикиращи бомбардировачи. В 4 часа 15 минути започнахме десанта на река Буг”.

03:07 часа: Командващият Черноморския флот адмирал Oктябърски звъни  по телефона на началника на Генералния щаб на Червената армия Георгий Жуков и казва, че откъм морето прииждат голям брой неизвестни самолети. Адмиралът предлага ПВО да открие огън по тях. Получава следната заповед:”Действайте и доложете на своя комисар“.

 03:30 часа, Беларус, Украйна, Литва: Началник-щаба на Западния окръг, генерал-майор Владимир Климовских докладва за  въздушни нападения на немската авиация по градове в Беларус. Три минути по-късно началник-щаба на Киевски окръг, ген. Пуркаев, докладва за нальот и над украински градове.

В 03:40 часа  командващият Прибалтийски окръг  съобщава за немски самолети над Каунас и други градове.

Спомени на И. Гейбо, заместник полк командир на 46-ти IAP, ZapVO: „… в гърдите ми премина хлад. Пред мен – четири двумоторни бомбардировачи с черни кръстове по крилата.  Това бяха „Junkers“! Германските бомбардировачи Ju-88! Какво да направя? Днес е неделя, а в неделя немците не правят учебни полети. Започва война ? Да, война! “

03:40 часа: Народният комисар на отбраната Тимошенко моли Жуков да доложи на Сталин за началото на военните действия. Сталин нарежда да се съберат всички членове на Политбюро в Кремъл. В този момент вече са бомбардирани  Брест, Гродно, Лида, Кобрин, Слоним, Барановичи,   Бобруйск, Волковиск, Киев, Житомир, Севастопол, Рига, Виндава, Либава, Шяуляй, Каунас, Вилнюс и много други градове.

В същото време започва и беларуската операция, главните сили на Съветския западен фронт са обкръжени и разгромени. Германските войски завземат значителна част от Белорусия и навлизат на 300 км навътре в   страната. В котела Бялисток /Полша/ и край Минск съветските въоръжени сили  губят 11 стрелкови, 2 кавалерийски, 6 танкови и 4 моторизирани дивизии. Загиват петима военни командири, попадат в плен 8, а трима изчезват безследно.

image

Спомени на Aливетина Котик, родена 1925 (Литва): „Събудих се, защото си ударих главата в рамката на леглото. Земята се тресеше от падащите бомби. Изтичах при родителите ми. Татко каза: „Войната  започна. Трябва да се махаме оттук! Ние не знаехме с кого е започнала война, не мислехме за това, беше ни страшно. Татко е военен, затова успя да издейства кола, която ни закара до железопътната гара. Взехме само дрехи. Всички мебели и посуда останаха. Първо пътувахме с товарен влак. Помня как майка ми прикриваше мен и брат ми с тялото си, след това се качихме на пътнически влак. Че сме във война с Германия научих някъде  след 12 часа. В град Шяуляй  видяхме голям брой ранени, носилки, медици“.

04:12 часа, Севастопол. Немски бомбардировачи политат към града. Вражеският нальот е спрян, но не напълно. От немските въздушни машини към земята политат стотици   парашути. Небето изглежда карнавалено празнично. Севастопол не е виждал до този момент такава удивителна картина. Хората се събуждат от тътена на противовъздушните оръдия, прехласват се по парашутите.

Из спомените на Анатолий Мaрсанов: „Тогава бях само на пет години … Единственото, което е останало в паметта ми: нощта на 22 юни, парашути в небето. Стана светло, целият град беше осветен. Хората тичат и радостно крещят: „Парашутисти! Парашутисти! “ Не знаеха, че това са мини. И тогава те започнаха да избухват…Едни паднаха в залива, а други на улицата пред нас…толкова хора бяха убити”.

04:15 часа, започва отбраната на Брестката крепост /Беларус/Още при първата си атака немските части завземат половината крепост.

Из спомените на защитника на крепостта Пьотр Котелников: „На сутринта бяхме събудени от силен удар. Оглушах. Покривът беше пробит. Видях мъртви и ранени и осъзнах, че това не е тренировка, а война. Повечето от войниците в нашите казарми бяха убити още в първите няколко секунди. Също като възрастните се хвърлих за оръжие, но не ми беше дадена винтовка. Тогава с още един от войници се втурнахме да гасим склада. След това с войниците стигнахме по тунелите до 333-ти пехотен полк. Помагахме на ранените, пренасяхме боеприпаси, вода и храна. През нощта допълзявахме до реката, за да налеем вода, и се връщахме обратно”.

 

image

05:00 часа, Берлин:Райхминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп извиква в кабинета си съветски дипломати, уведомява ги за началото на войната. Последното нещо, което казва, е: „Предайте в Москва, аз бях против нападението“.  След това телефоните на съветското посолство са прекъснати, а сградата е обкръжена от войници на SS.

05:30 часа, Москва: Шуленбург официално връчва на Молотов нота за началото на войната между  Германия и СССР: „Болшевишка Москва е готова да нанесе удар в гърба на национал-социалистическа  Германия, която води борба за своето съществуване. Правителството на Германия  не може да стои безучастно към заплахата на източната граница. Затова фюрерът издаде заповед на германските въоръжени сили с всички сили и средства да премахнат тази заплаха”.

От спомените на Молотов: „Когато съветникът на посланика, Хилгер, ми връчи нотата, очите му се насълзиха”.

От спомените на Хилгер: „…Той даде воля на своето негодувание, заявявайки, че Германия напада страна, с която има сключен пакт за ненападение. И няма друг такъв прецедент в историята. Своята гневна реч Молотов приключи така:” Ние не сме давали никакъв повод за това”.

7:15 часа, Кремъл: Издадена е Директива №2 с предписания към съветските военни части за унищожение на вражеските сили, които са преминали съветските граници, да се унищожи немската авиация и да се бомбардират Кьонинсберг и Мемел /след войната влизат в състава на СССР с имената Калининград и Клайпеда. Съветското правителство предоставя Клайпеда на Литва/. На военно-въздушните сили на СССР е разрешено да навлязат на 150 км в Германия.   В същото време започва и първата съветска контраатка на завзетия от германците литовски град Алитус.

 7:00 часа, Берлин: Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс прочита по радиото прокламацията на Адолф Хитлер, че германският народ започва война срещу Съветския съюз.

09:30 часа, Москва: Председателят на президиума на Върховния съвет на СССР   Михаил Калинин подписва редица укази, включително постановления за въвеждането на военно положение  и обща мобилизация на родените  от 1905 до 1918 г.

10:00 часа, Украйна. Германски бомбардировачи атакуват Киев и неговите предградия. Бомбардирани са железопътната гара, авиационния завод, електроцентрала, военни летища, жилищни сгради. Според официални данни, при това нападение  са убити 25 души, според неофициални – жертвите са много повече. Предвиденият за този ден футболен мач между Динамо (Киев) – ЦСКА е отменен.

12:15 часа: Молотов обявява  по радиото началото на войната. Тогава той изрича фразата, която се превръща в лозунг: „Правото е на наша страна. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша“.

image

 

От спомените на диктора Юрий Левитан, най-известният тембър в света, чийто глас мобилизира руснаците за мощен отпор на нашественика:

image„Когато в ранното утро извикаха дикторите в радиото, вече започваха да звънят. От Минск: „Вражески самолети над града,“ обаждане от Каунас: „Градът гори,  защо нищо не казват по радиото?”  “Над Киев вражески самолети.“? Женски плач:” Наистина ли има война!“… Помня, че включих микрофона. И когато казах: „Говорит Москва”, усетих, че не мога да продължа, буца бе заседнала в гърлото ми. От апаратната ми дават знаци: „Защо мълчите? Продължавайте!“ Свих юмруци и продължих: Граждани на Съветския съюз … “

12:30 часа: Немските войски влизат в Гродно, възобновяват се бомбардировките на Минск, Киев, Севастопол и други градове.

Спомени на Дина Белих, родена през 1936 (гр. Кушва Свердловска област): Започнаха да привикват всички мъже, в това число и моя баща.   Татко прегърна мама, плакаха, целуваха се…Помня как се вкопчих в ботушите му и изкрещях: „Татенце, не заминавай! Там могат да те убият!”  Когато се качи на влака, мама ме вдигна на ръце и двете заплакахме, а тя през сълзи ме напътстваше: „Помахай на татко…” А аз така плачех, че не можех да повдигна ръка.  Повече не го видяхме…”

14:30 часа: Министърът на външните работи на Италия съобщава на съветския посланик в Рим, че Италия е обявила война на СССР „от момента на навлизането на германски войски на съветска територия”.

 15:00 часа: Пилотите на немските бомбардировачи докладват, че са унищожили всички летища, казарми и военна техника в нападнатите територии. Големи групи немски бомбардировачи атакуват 66 летища, в резултат на което са унищожени 1200 съветски самолета.

 18:30 часа: Командващият Четвърта немска армия Людвиг Кюблер издава заповед за оттегляне на собствените сили от битката за Брестката крепост.

 19:00 часа: Командирът на Група армии „Център“ генерал фон Бок издава  заповед за спиране на екзекуциите на съветски военнопленници. След това те са  държани в набързо ограден с бодлива тел участък. Така се появява първият лагер за военнопленници.

23:00 часа: Министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил  излиза с радиообръщение, в което заявява, че Англия „ще окаже на Русия и руския народ цялата помощ, която е възможна”.

24:00 часа: Бойните действия продължават.

От бележките на бригадефюрера от SS H. Кеплер: „Ние не споделяме безразсъдния оптимизъм на мнозина, които се надяват да посрещнат Рождество през 1941 г. отново у дома. За нас Червената армия е „мистериозен непознат“, който трябва да се разглежда сериозно, и който не бива да се подценява. Крайната цел на тази борба се крие в невидимото бъдеще”.

image

Неделният 22 юни се просмуква с кръвта на първите убити…Следват още дни на страдания, героизъм, загуби и победи. Краят на войната е далеч.

ЧЕТЕТЕ: Мистериозното изчезване на Сталин в първите дни на войната

 Между редовете.сом

(по материали от руския печат и архив)
mejdu-redovete.com/%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D1%85-%D0%BF/

ПП: Днешните световни войнолюбиви сили са наследници, последователи на Третия райх, на нацизма...




Гласувай:
29


Вълнообразно


1. mt46 - http://epicenter.bg/article/Dots-Yordan-Velichkov-Varvarska-razporedba-obyasnyava-prichinite-za-ogromnite-zhertvi-samo-ot-Savetskiya-sayuz-te-sa-27-miliona/1041
22.06.2016 13:40

Автор:
Йордан Величков

Втората световна война е най-чудовищното, най-зловещото, най-античовешкото, най-мащабното и велико събитие в човешката история. Води се на територията на три континента – Европа, Азия и Африка, с участието на над 100 милиона армии от 61 държави. Светът, разделен на два непримирими лагера – фашистки и антифашистки, цели 6 години живее с кошмара и ужасите на войната, с чувството на неизвестност и обреченост. Тези мрачни години са най-съдбовния период за много държави и народи, за запазването на хилядолетната цивилизация. Броят на жертвите и мащабите на разрушенията са без аналог в историята на света. Загиват над 60 милиона, разрушени са десетки хиляди градове и села, унищожени са безценни паметници на културата и произведения на изкуството.



От септември 1939 г. до април 1941 г. Германия води война за разгромяване на държавите – противници на фашисткия лагер, и за завладяване на военно-икономическия им потенциал. В края на пролетта на 1941 г. тя разполага с огромна материална мощ и отлично въоръжена и със сериозен боен опит, армия. Този колосален военен и икономически потенциал на Третия райх дава основание и увереност на Хитлер да пристъпи към изпълнение на втория, по-важен етап на войната – нападение и разгром на Съветския съюз и унищожаване на източноевропейските народи.



Характерът и целите на войната срещу съветската държава, започнала на 22 юни 1941 г., са различни от тези срещу останалите европейски държави. Народите на Западна Европа трябва за бъдат завладяни, държани в пълно подчинение и принудени да работят за Германия. На източноевропейците е отредена друга съдба. Те подлежат на напълно унищожаване, за да освободят „жизнено пространство“ за богоизбраната арийска раса, върху която, заедно с територията на Германия, се създава общосветовна германска империя.



Този план е разработен в „програмния“ документ на Хитлер – „Моята борба“ и конкретизиран в редица негови указания и директиви. Така например, само няколко дни след нападението над СССР в реч пред офицери и генерали в Берлин фюрерът заявява: „Биологическата сила на руския и другите славянски народи трябва да се подкопае посредством изтребване на големи маси хора. Ние сме длъжни да унищожим поне една трета от тях.“ За останалите Хитлер препоръча по-бавна, но също сигурна смърт, като: „преднамерено организиране на глад, премахване на медицинското и санитарното обслужване, ликвидиране на интелигенцията... За нас вредно би било, ако русите, украинците, киргизите и др. народи умеят да четат и пишат. Забранявам нашите хигенни мероприятия да се разпространяват в тези области.“ „Целта на моята мисия на Изток, пояснява Хитлер, се свежда в крайна сметка в превръщането на това пространство в район за заселване на 100 милиона немци.“



Директивите на фюрера са закон, който се изпълнява стриктно и педантично от цялата нацистка администрация и военното командване. Още на 8 юни 1941 г., например, фелдмаршал Кайтел, началник на щаба на германската армия, издава заповед в духа на директивите: „В тази война отнасянето с врага в съответствие с човешките норми на поведение и международното право е недопустимо.“



Варварска разпоредба, която обяснява причините за огромните жертви, които дават народите на Източна Европа – Съветския съюз - 27 милиона, Полша 6 милиона, огромна част от които цивилно население.



Секретните документи на Третия райх и директивите на Хитлер свидетелстват за плановете на Германия след победоносния поход на Изток да приключат със завоюването на всички европейски държави, без изключение. За всяка една от тях има разработен детайлен военен план с кодово название, както и какъв да бъде характера на окупационния режим. За Великобритания, например „новият ред“ се възлага на Гестапо, което трябва да наложи масов терор над англичаните, за да се предотварти всякаква съпротива срещу германските окупатори. Политическият и интелектуалният елит трябва да бъде арестуван и държан като заложник, а мъжете от 17 до 45 годишна възраст да бъдат интернирани и разселени в европейски държави с цел рязко ограничаване на демографските процеси. Това се налагало, защото според Хитлер, и англичаните са расово непълноценна нация.



Плановете на хитлеристка Германия изключват съществуването на независими държави на планетата, включително неутралните и съюзническите страни. След унищожаването на СССР германската армия ще бъде насочена към Швейцария, Испания, Португалия, Швеция и накрая съюзника Италия. Така, поставяйки под пълен контрол европейския континент и заграбените колониални владения, „хилядолетният“ германски райх става пълен господар на планетата.



Тези налудничави идеи стъписват дори такъв краен германофил като българския цар Борис III. Уплашен за короната си, а не за съдбата на българския народ, той разпорежда на „учени“, да „докажат“ неславянския произход на българите, както и родовата им близост до немците. По негово указание, и да се хареса на Хитлер, е отменено честването на 24 май – празника на славянската писменост, българската просвета и култура.



Реалността през 1941 г. е смразяваща. Заплахата, надвиснала над човечеството и неговата хилядолетна история, е факт. Очертаващата се гибел провокира чувството за планетарна отговорност на народите на нефашистките държави и техните лидери, които единодушно отчитат, че изходът от надвисналата катастрофа е един единствен – единен съюз срещу общия враг на човешкия род – нацизма. В името на тази цел са пренебрегнати всички различия – идеологически, политически, икономически, религиозни. Най-големите противници до 1941 г. - СССР, САЩ, Великобритания - изграждат велик по мощ и безпрецедентен по последователност и взаимодействие военен съюз, който успя да разгроми един страховит противник и изкорени една варварска идеология - нацизма.



Правителствата на трите съюзнически държави показаха в този критичен момент безпрецедентен политически прагматизъм, впечатляваща държавническа мъдрост и безрезевна преданост към своите народи. Те доказаха, че идеологиите са временни, а интересите на държавите и народите – вечни.



Надеждите на някои фашистки среди за разкол в антихитлеристката коалиция търпят пълен провал. Два дни след нападението над СССР Уинстън Чърчил прави едно от най-забележителните си изявления: „Никой през последните 25 години не е бил по-ярък противник на комунизма, отколкото аз. Аз не вземам нито една дума, която съм казал за него, но това сега не играе никаква роля..... Ако Хитлер смята, че нападението срещу Съветска Русия може да доведе и до най-малки изменения на голямите цели и да отслаби нашите усилия, които правим за неговото унищожение, той дълбоко се заблуждава.“



Същият велик английски държавник в края на войната - февруари 1945 г., заявява: „Съветската армия обезглави германското военно чудовище.“ Подвига на тази армия Чърчил нарича „триумф, който предизвика безграничното възхищение на нейните съюзници, и който реши участта на германския милитаризъм.“



Втората световна война е поредното доказателство за тесните връзки и взаимна зависимост на европейските държави и Русия. Без съветската армия победата над хитлеристка Германия е немислима, но и без европейските народи и особено без Англия и САЩ, цената на победата би била много по-голяма.



Втората световна война е един драматичен период в историята, в който се откроява решаващата роля на Съветския съюз в спасяването на европейските народи. Факт е, че преди няколко столетия руският народ с участието и на други европейски народи спря мощното нашествие на Чингиз Хан. Руската империя, след поредица от успешни войни, довели до освобождаването на много народи, успя да обезкръви и ликвидира най-деспотичната и агресивна сила, стъпила на европейския континент - Османската империя. Няма и в началото на XIX век има военна сила в Европа, освен Русия, която е в състояние да спре териториалната експанзия на Наполеон? Разгромът през Първата световна война на страховитата армия на кайзерова Германия е също тясно свързан с участието и огромните жертви на руската армия.



Предизвикателства и заплахите за сигурността на Европа днес са отново очевидна реалност. Тероризмът, религиозният фанатизъм и трансолигархичната войнствена прослойка, целяща разбиването на националните държави, са само част от тях. На тези заплахи европейските страни могат успешно да се противопоставят само в тясно взаимодействие и сътрудничество с Русия.



Нестабилната, динамичната и бързо променяща се международна обстановка налага конфронтацията в отношенията „ЕС – Русия”, чиито инициатори са някои американски крайнодесни сили, да бъде заменена с политиката на диалог и взаимно изгодно сътрудничество. Както през вековете, така и днес, двете страни жизнено се нуждаят една от друга.
цитирай
2. mt46 - http://epicenter.bg/article/Kak-Rusiya-stana-svrahdarzhava/104088/11/61
22.06.2016 22:55


На 22 юни се навършват 75 години от нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз и началото на Великата отечествена война. В четири часа сутринта започва операция „Барбароса“.



75-годишнината е повод за множество статии не само в руската преса. И много анализи от типа „какво би станало, ако...?“ По темата пише и американското издание „National Interest“. Авторът на изданието Майкъл Пек отбелязва като един от най-големите парадокси на историята факта, че Адолф Хитлер е бил обсебен от идеята да превърне Русия в обширна немска колония, а народите й – в роби, но вместо това Червената армия окупирала половин Германия, а немците станали поданици на руската империя.



На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия напада Съветския съюз. Кодовото название, избрано от германското командване за нападението, е операция „Барбароса”. Съгласно генералния план "Ост" Русия трябва да се "изтласка от Европа". Завладяната територия трябва да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат поставени в служба на Райха. Към 22 юни до границата със СССР са съсредоточени 180 германски дивизии, 4 въздушни флота, финландски и румънски войски.


Цялата групировка включва 5,5 милиона войници, 4 300 танка, 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и 5000 бойни самолета.

Военният сблъсък между нацистка Германия и СССР започва рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите.

Започва война, невиждана по-рано в човешката история, многократно превъзхождаща Първата световна /1914-1918 г./ по своята унищожителна сила, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени не само сред сражаващите се на фронта, но и сред гражданското население.



Въоръжените сили на нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР без да са обявили война. Трите групи армии – „Север”, „Център” и „Юг” атакуват Червената армия като насочват ударите си към Москва, Ленинград и Киев. Внезапното нападение по протежение на целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко в съветска територия. За две седмици нацистите разгромяват основните съветски сили, окупират балтийските републики, Беларус, Западна Украйна, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината разстояние между полската граница и Москва, като окупират Витебск.


На места Червената армия оказва ожесточена съпротива. Боевете за Смоленск забавят с повече от 2 месеца нацисткото настъпление. Противодействието от страна на Червената армия не е адекватно и паради факта, че редица съветски военачалници са обявени за неблагонадеждни и са изпратени в Сибир.

Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на "източната политика", да говори за своето отношение към славяните.



Изхождайки от старата идея "Drang nach Osten", Адолф Хитлер обосновава своята теория за разширяване на жизненото пространство на германската нация, което може да стане само за сметка на Русия. Той твърди, че славяните са родени роби, които разбират само от камшик. Като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи. Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание.



Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души. СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.



Името „Велика отечествена война“ се използва в Съветския съюз след обръщението на Сталин към народа по радиото на 3 юли 1941 г. Тогава той заявява: „Започна Великата отечествена война на съветския народ против немско-фашистките завоеватели. Нашето дело е правилно! Врагът ще бъде разбит. Ние ще победим!“



„Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, Паулус?“ Това пък са думите на Адолф Хитлер в деня на завършването на плана „Барбароса“, отправени към неговия главен теоретик Фридрих Паулус.



Според руския историк Олег Будницки терминът „Велика отечествена война“ се налага по аналогия с Отечествената война против Наполеон през 1812 г.



"Когато рано сутринта на 22 юни 1941 г. четири милиона немски войници пресичат границата на Съветския съюз, те мечтаят да видят върховете на кремълските кули. Но вместо това полагат началото на верига събития, последиците от които до ден днешен определят характера и състоянието на нашия свят“, пише Майкъл Пек в статия, озаглавена „Как Хитлер превърна Русия в свръхдържава“.



„Би било глупаво да се твърди, че преди Хитлер Русия не е била велика държава. С нейната огромна територия, ресурси и население, тази страна мина в „тежката“ категория още в края на XVIII век. Това е била толкова мощна държава, че е успяла да унищожи армията на Наполеон (който също си мислел, че Русия е лесна плячка).



Но три четвърти век след германското нападение над Русия е трудно да се разбере, колко различен е бил тогава балансът на силите“, смята Майкъл Пек. Той припомня, че в края на 30-те години на ХХ век армията на САЩ е била по-малка от румънската, а Британия е владеела една четвърт от земната суша. Всички държави били принудени да се съобразяват с британците, тъй като притежавали най-силния военноморски флот в света. Франция днес може да е повод за вицове на тема: „Предавам се!“, но според преобладаващите мнения тогава, тази държава притежавала най-мощната сухопътна армия в Западна Европа. Самата Германия пък от 1870 г. не спирала да тероризира своите съседи.



„Русия по онова време е загадъчен комунистически гигант, разтърсван от сталинските чистки колос на глинени крака, който през 1939 – 1940 г. едва успял да надвие мъничката Финландия. Не само Хитлер и неговите генерали смятали, че Русия ще рухне като къща от карти. Британските и американски генерали също не смятали, че Москва ще преживее хитлеристкия блицкриг. Но през май 1945 г. Британия е разорена, Франция – опустошена, а немците гледали как руските танкове гърмят по паважа на разрушения Берлин. Русия, също като боксьор, който е целия в кръв, но не иска да се предаде, успяла да се задържи на крака и да стане една от двете световни свръхдържави. И да се задържи на тази позиция повече от четиридесет години“, пише американският журналист.

Той припомня, че през 1939 г. светът е многополюсен и много държави си съперничат.

През 1945 г. остават само две свръхдържави – Америка и Съветският съюз. Съперниците им са или победени, или окупирани, или изтощени.

„Хитлер остави в Европа вакуум във властта, който Русия запълни. Друг е въпросът дали това струва 20 милиона живота“, е заключението на Майкъл Пек.



Превод "Епицентър.бг"
цитирай
3. faktifakti - винаги чета материалите ти
23.06.2016 18:32
концентрирано.
поздрави, поете
цитирай
4. tryn - Толкова познати и толкова нови неща
23.06.2016 19:02
Нека се помни и да не се повтаря вече това безумие – война!
цитирай
5. mt46 - Благодаря ви!... Можем да доловим духа на онова време...
23.06.2016 22:58
3. faktifakti - винаги чета материалите ти
18:32
концентрирано.
поздрави, поете
цитирай

Изтрий
4. tryn - Толкова познати и толкова нови неща
19:02
Нека се помни и да не се повтаря вече това безумие – война!
цитирай
6. pvdaskalov - * ! *
26.06.2016 11:44
Намирам постинга за изключително интелигентно подреден. Един от многото изводи, че "Втората световна война е поредното доказателство за тесните връзки и взаимна зависимост на европейските държави и Русия. Без съветската армия победата над хитлеристка Германия е немислима, но и без европейските народи и особено без Англия и САЩ, цената на победата би била много по-голяма." горещо аплодирам.
Дай Боже "взаимната зависимост на европейските държави и Русия" да се превърне в едно стабилно сътрудничество, а не в крайна конфронтация.
Поздравления, Маринчо!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19168521
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148932
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031