Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2016 08:15 - Политическият живот на българите след Освобождението
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2591 Коментари: 10 Гласове:
12

Последна промяна: 20.11.2016 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Автор: Константин Иречек

image 

 

Рисунка: Илия Бешков 

 

 

Сбиранието пари за каквато и да било цел не среща щедри пода­тели. Българинът неохотно раз­вързва кесията си, но той знае да прави великолепни дарове. (...)

 

Темпераментът на български­те политици и чиновници е под­вижен, но между тях има отдел­ни ленивци. Те с лекота, без спе­циална подготовка, усвояват различни служебни клонове, напоследък и железопътния, пове­чето са проницателни наблюда­тели на хората и в мъчни моменти запазват твърдо чувство на обязаност. Импровизираната Сръбска война се сполучи, защо­то всеки, от министър и начал­ник на щаб до последния селянин, който караше припаси, изпълни точно своята длъжност. (...)

 

Една твърде разпространена черта обаче е завистта, продукт на първобитно материално със­тояние и голямо препятствие на обществения живот; много доб­ри неща не сполучват, защото един другиго не подкрепят или из недоброжелателство развалят. Не е добре даже да хвалиш един българин в печатни съчинения: то му създава врагове. Към това се присъединяват, както в целия Левант, у много личности непостоянство, недостатък в правдолюбие и наклонност към изопача­ване и преувеличаване.

 

Сърдечно пулсиращият живот на Изтока не търпи никаква твърда устойчивост в една политическа посока. Впечатления­та не са тъй дълбоки, както у нас. Обикновеният политик в тия земи с леко сърце променя своето положение и мнозина зна­чителни мъже в кратко време без мъка опитаха цял един ред степени на промени на фронта. В края на царуването на Александър I може да се види как не­говите бивши върли противници се явяват като най-предани при­върженици, а някои от неговите подпори и приятели са между противниците му или поне меж­ду равнодушните.

 

Главните вра­гове на генералите Соболев и Каулбарс през 1882-83 в Народ­ното събрание днес са руски привърженици. С повърхността на впечатленията се свързва и сла­бата интензивност на полити­ческата памет. Политикът тук е погълнат от настоящето и не мисли надалеч, нито пък охотно гледа напред или озърта назад. Произвожда се впечатление ка­то че ли малцина съзнават на­пълно исполинското следствие на промените в продължение на 15 години от Митхад паша до принц Кобургский. Инак личната памет на българина е почти по-силна от нашата, защото изобщо природният човек превъзхож­да в това културния човек, кой­то е навикнал да си служи с пе­чат и перо.

 

В нравите господства още пъл­на борба между подражанието на чуждоземното и домашното на­родно. Семейният живот е редо­вен и благонравен; повечето хора се женят твърде рано. Както навред на Юг, много се живее на улицата и се разисква по разход­ките. Гостиничен живот, какъв­то има в страната, гдето пият бира, тук липсва; за това пък твърде са оживени кафенетата с високи разговори и свойствената на мястото адска врява. Повече­то събрания стават вечер в час­тните къщи или семеен кръг с чай и папироси. Приказват за днешните събития, исторически спомени из последните времена, местности, народни обичаи, лич­ности и пр. При това българи­нът проявява добър разказочен талант, което е свойствено на всички народи по тия земи. (...)

 

В София и по-големите градо­ве се забелязват много безпътства. Местните вестници често се оплакват срещу развалеността, която произтича от литанието за служби, срещу по­литически и градски интриги, необичта към умствени заня­тия и разваления живот. (...)

 

Във вътрешната политика владеят най-ожесточени парти­зански злоби, всякакъв род ин­триги, които виреят на Изток. София е истински котел на ве­щици; който е имал случай да проживее няколко години в ту­кашното политическо общес­тво, той през целия си живот ще чувства кошмар при спомена за тая отровна готварница. При това често се разпростра­няват най-невероятни полити­чески и полуполитически клюки. Чужденецът чува хиляди най-ло­ши неща за отделни българи от самите българи и после бавно открива, че всъщност хората не са толкова лоши, както взаимно се представят, заслепе­ни от завист и партизанска страст.

 

Непредубедена оценка на туземни таланти, особено на политически противници, е изключение. Главатарите на пар­тиите нерядко имат лична ом­раза един срещу друг. Оттук бързото овехтяване на полити­ческите величия и забележител­ното явление, че хора, които известно време са се наслаждава­ли на най-голямо уважение, пак бърже ниско се сгромолясват от своя пиедестал. Мнозина ду­шат постоянно тайни планове и намерения; аз познавам дори личности, които предпочитат да четат между редовете, не­жели самите редове.

 

Политическите страсти са от голяма глъбина и сила. В пър­вите времена състоянието на обществото правеше на хлад­нокръвния наблюдател впечат­ление на всеобщо възбуждение на нервите. Във възбудените времена, като през сесиите на Народното събрание, много хо­ра дотолкова потъват в тоя партизански живот, че за нищо друго не могат да мислят и го­ворят; за непосветените дори цялата реч на някои личности звучи като пустословието на някой развълнуван глупец. Тия страсти помрачават съждения­та и чувството за справедли­вост. Тия, които са на власт, се мъчат да унищожат политичес­ките си противници, дори да разрушат доброто, направено от тях, и да ги оставят без хляб.

 

Партиите вече имат своята история. Техните зачатки се на­мират във времето преди Освобождението. Те са повечето пос­ледователи на политически во­дители, нежели на политически програми. Неразделни останаха само немногобройните консерва­тори; голямата либерална пар­тия лека-полека се раздели на че­тири групи... Животът на партиите е оживен. В къщите на водителите се намира голям са­лон с множество столове; там често се събират неговите пос­ледователи и разпалено се препират до полунощ. В малките гра­дове заседават бюра или коми­тети на партиите, преимущес­твено за изборите. В кръга на една или друга партия често по­падат и чужденци, това е става­ло с князе, с руси, с дипломати и с пътуващи писатели. (...)

 

Обикновено изборите се пред­хождат от шумни митинги, публични събрания, агитации, обнародване на политически брошури, всевъзможни „отворе­ни писма" и пр. Всичко това е насочено в повечето случаи про­тив отделни личности.

 

В Народното събрание човек слуша само прения, които се из­раждат в кавги – и всички въпроси там решава не справедли­востта, а мнозинството, с кое­то разполага правителството. В събранието правителството може да прокара всичко, какво­то поиска, понеже мнозинство­то е на негова страна. (...)

 

Не беззначителен фактор е българската журналистика... Дълго време печатът беше съв­сем свободен, но сега се намира под строг съдебен контрол. Оба­че – без всякаква предварителна цензура. В големите вестници уводните статии много често и по мисъл, и по стил не отстъ­пят на най-добрите иностранни вестници, та и повечето поли­тически водители са добри журналисти. В дребните статии грубостите не съставляват из­ключение. За дебелашкото българско чувство журналното при­личие е блудкаво и престорено, неговото гърло е навикнало на лютиви приправи. Дребните местни вестници често пъти показват невероятна умствена нищета и във висока степен ефимерните юмористически вес­тници изваждат на бял свят невъобразими нелепости.

 

-----------------------------

Константин Иречек (1854–1918) пристига в София през 1879 г. и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881–1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. През 1884 г. Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 година до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Откъсът е от първата част на книгата му „Княжество България“, озаглавена „Българска държава“. Преводът е на Екатерина Каравелова (1899 г.).

 

Текстът е подбран от Любослава Русева
www.glasove.com/categories/na-nov-glas/news/politicheskiyat-zhivot-na-bulgarite



Гласувай:
12
0


Вълнообразно


1. emi1ts - Наскоро
20.11.2016 08:42
прочетох следната мисъл:"Делата на гениалните хора отиват в бъдещето"Това се отнася и за тези подбрани текстове писани преди повече от век !Благодаря Марине! Хубав ден!
цитирай
2. faktifakti - старото ново
20.11.2016 11:23
поздрави за припомнянето
цитирай
3. tikoev - Няма нужда от коментар, Марине! ...
20.11.2016 11:45
Няма нужда от коментар, Марине! Хубав ден! :)
цитирай
4. mt46 - 1910 Димчо Дебелянов С душа ...
20.11.2016 12:14
1910
Димчо Дебелянов

С душа от смътен страх обзета

стоим пред твоите врати -

о, деветстотин и десета,

кажи, какво ни носиш ти?



На наште родни небосклони

какъв ти блясък ще дадеш? -

На царя нови ли корони

от кръв и пот ще изплетеш?



На Такев - фокуси ли нови,

а на Малинов - сън блажен?

И ти ли в златен съд отрови

ще ни поднасяш всеки ден!



През теб Иванчо ли ще сключи

в далечно Немско заем нов,

а Ляпчев ритник ще получи

за свойта пламенна любов?



През тебе пак ли ще се сбират

витии смели цял рояк

да мислят средства, да прибират

на Пижа сетния петак?



О виж, три сорта либерали

и народняци чакат ред -

към тях, печални, изгладняли,

не ще ли он да свърне глед?



На "Дневник" носиш ли машини -

ил машинации - на "Час",

на "Реч", на "Ден" - богати мини,

на "Поща" - вятър от Парнас?



А "Сбирка" с брани-неотбрани

все жълт байрак ли ще държи?

А Вазов пак ли ще ни храни

с патриотически лъжи?



Не ще ли Пенчо крак да метне

върху Пегаса, в пот облян,

и да зацвърка "неприветно"

за някой "сън" и "виден блян"?



Стоянчо тъй ли ще се носи

все горд, от труд несъкрушен,

и ще изпълня с людокоси

колоните на вестник "Ден"?



И ние тъй ли ще живеем

кат сянка в есенна мъгла

и в суха жажда ще копнеем

за нови родни светила?



Пред тебе в таз земя проклета

жив огън ще ли затрепти,

о, деветстотин и десета,

кажи, не носиш ли го ти?!
цитирай
5. mt46 - Благодаря, Еми!... Лек ден!...
20.11.2016 12:17
emi1ts написа:
прочетох следната мисъл:"Делата на гениалните хора отиват в бъдещето"Това се отнася и за тези подбрани текстове писани преди повече от век !Благодаря Марине! Хубав ден!

цитирай
6. mt46 - Без памет за миналото трудно може да осъзнаем настоящето...
20.11.2016 12:18
faktifakti написа:
поздрави за припомнянето

цитирай
7. mt46 - Благодаря! Хубав ден и на теб!... :)
20.11.2016 12:19
tikoev написа:
Няма нужда от коментар, Марине! Хубав ден! :)

цитирай
8. getmans1 - Да, Тачков, сигурно такъв е бил о...
20.11.2016 23:33
Да, Тачков, сигурно такъв е бил общественият живот в България след почти пет века чуждо управление и тогава идва въпроса сега защо пак такъв само след почти 50 години „Народна власт“!?

А, за тези думи;
„А Вазов пак ли ще ни храни

с патриотически лъжи?“
... колцина са тези които сложиха фес на автора по него време?
цитирай
9. mt46 - 45 г. могат ли да окажат толкова влияние, колкото 5 века?...
21.11.2016 21:45
getmans1 написа:
Да, Тачков, сигурно такъв е бил общественият живот в България след почти пет века чуждо управление и тогава идва въпроса сега защо пак такъв само след почти 50 години „Народна власт“!?

А, за тези думи;
„А Вазов пак ли ще ни храни

с патриотически лъжи?“
... колцина са тези които сложиха фес на автора по него време?

цитирай
10. pvdaskalov - * ! *
22.11.2016 15:59
"София е истински котел на вещици; който е имал случай да проживее няколко години в тукашното политическо общество, той през целия си живот ще чувства кошмар при спомена за тая отровна готварница. При това често се разпространяват най-невероятни политически и полуполитически клюки. Чужденецът чува хиляди най-лоши неща за отделни българи от самите българи и после бавно открива, че всъщност хората не са толкова лоши, както взаимно се представят, заслепени от завист и партизанска страст."

УЖАС!
Нищо не се е променило!
Поздрави!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14314687
Постинги: 2743
Коментари: 38251
Гласове: 126046
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930