.

- Академик Марков, на 10 януари се навършват 73 години от бомбардировките над София по време на Втората световна война, при които са убити 750 души, а над 700 са ранени. Кои са причините, които карат Обединеното командване на англо-американските съюзнически войски да даде зелена светлина за тази атака?
- Главната цел на тези бомбардировки е България да бъде извадена от войната и по-точно да бъде извадена от коалицията на Тристранния пакт. Чърчил смята, че трябва да бъде всята паника сред българското население и то да бъде настроено срещу тогавашните управляващи, които взели страната на Германия. Имайте предвид, че тази бомбардировка е извършена от около 400 американски бомбардировачи и изтребители. Извършено е от височина 7000 метра. Представете си какъв бомбен килим са изсипвали. Нямало е прицелно бомбардиране. Народният театър е полуразрушен, Българската академия на науките също е ударена от американските бомби. Целта е да се всее паника сред населението и англо-американците успяват, защото тогава започва масово бягство на хората в провинцията и всеки се спасява както може. Самият Богдан Филов, който обяви символична война, за малко да загине тогава в Регентския съвет. Това е сградата на сегашната Столична община на ул. „Московска“. Така че това е една терористична бомбардировка, която не е насочена срещу определени военни обекти. Просто са ръсени бомбите, за да се убиват колкото може повече цивилно население и да се предизвика паника. Не само населението, а и държавните учреждения тогава напускат столицата и по-голямата част от страната. С една дума това е едно военно престъпление, което трябва да бъде осъдено макар и 73 години по-късно.

- Възможно ли е било да се предотвратят тези атаки?
-  Вече са се водили преговори в Анкара и Кайро за излизане на България от коалицията на Тристранния пакт. Рузвелт непосредствено след бомбардировката пише на Чърчил: „Ето, сега България вече иска да се отдели от Германия. Целта е постигната, нека спрем бомбардировките за известно време“. Но Чърчил му отговаря: „След като лекарството дава ефект, трябва да утроим дозата“ и бомбардировките продължават. Така че войната се превръща в действителна и страда мирното, беззащитно население. Тук искам да отбележа нещо, което се прикриваше някога в нашата историография. В отбраната на София загиват петима германски /... / Това трябва да се отбележи, защото германците са имали една ескадрила на „Враждебна“ като съюзници, въпреки че и те са били бомбардирани масово и са унищожавани техни градове от англо-американската авиация. Направили възможното и те да защитят столицата.

- Какви щети са нанесени на столицата при тези бомбардировки?
- Около 4000 сгради са унищожени, защото са употребени не само осколъчни бомби, но и запалителни бомби. Така че в продължение на няколко дни София е горяла. Не е било възможно пожарната да смогне да загаси тези огромни пожари. Голяма част от Центъра е разрушен. Днес това, което ние наричаме „Ларгото“ – между Президентството и Министерски съвет – тази търговска улица е била изцяло срината от бомбите на 10 януари. Следи има навсякъде. Били са хвърляни бомби по 2 тона. /.../

- Защо спрямо България се предприема тази серия от атаки и съизмерими ли са те спрямо заплахата, която страната ни е представлявала за англо-американските съюзнически войски?
- Аз го наричам това военно престъпление, защото Българската армия не е убила нито един английски, нито един американски войник. На практика Българската армия не воюва със Съединените щати и Великобритания, а войната е обявена под натиска на Хитлер на 13 декември 1941 година, но ние не участваме пряко във войната срещу американците. Точно обратното – Чърчил е смятал, че България трябва да бъде наказана, тъй като му е провалила плановете през пролетта на 1941 г.,когато той иска да прави анти-германски блок на Балканите и настоява българската армия да воюва срещу германската армия, когато настъпва на юг срещу Гърция и на запад срещу Югославия. Не е било възможно Българската армия да воюва за защита на Версайските граници от 1919 година, когато милион и половина българи бяха подхвърлени под чужд национален герб. Чърчил не е бил прав тогава да стоварва върху нас отговорността, че не е успял да създаде анти-германски блок на Балканите.

- Каква е била готовността на българската авиация тогава?
- Тогава не само София е бомбардирана. Бомбардирани са Враца, Русе, Скопие, Беломорието. Днешният Първомай, тогава Борисовград също е бомбардиран. Стотици селища са бомбардирани и българската изтребителна авиация е полагала всякакви усилия да покрие въздушната защита. Разбира се София е била основна обект на бомбардировките и тук са били съсредоточени основните български изтребители както от летището „Марино поле“ при Карлово. Оттам са излитали изтребителите. Имали сме добра система на оповестяване като сме засичали бомбардировачите още от Адриатическото крайбрежие. Големият брой бомбардировки са насочени срещу Плоещ, това е област в Румъния - единственият източник на Вермахта за гориво, а ние сме проследявали дали ще бъдат насочени бомбардировачите към Плоещ или към някой български град. Оповестявали са чрез сирени за въздушна опасност и вече е имало мрежа от скривалища. Особено София е била снабдена със скривалища, но те не са стигали за всички. За съжаление много от хората са се укривали в мазетата на своите къщи и са загивали заедно със своите домове. Цели семейства са загивали. Това е била ужасна трагедия. Това е едно престъпление, което някои днес смятат, че не е удобно да се напомня, защото видите ли, ние сме съюзници на Великобритания и САЩ в НАТО. Напротив историята трябва да я пишем каквато и да е и каквато е била, и да осъждаме военните престъпления на победителите. Независимо кои са те.

-  Как бомбардировките над българската столица повлияват политиката на София, и какви ходове предприема българското правителство след тях?
- Ускоряват се преговорите в Анкара и Кайро за излизане на България от Тристранния пакт, но Чърчил е поставял условия, които не са били възможни да бъдат изпълнени веднага. Например той настоява българските войски и администрация да се изтеглят веднага в довоенните граници, което при онези условия след поредния опит за национално обединение не е било възможно. Това е пречело на преговорите, но според мен Чърчил ни е разигравал до последно, до навлизането на Червената армия на 5 септември 1944 година. Всъщност той си играе с нашите преговарящи. Той още от май 1944 г., когато сключва съюзен договор със Сталин, определя България в Съветската зона и искал да накаже българите, като ги предаде на Сталин, което и става. Това става с неговото злорадно съгласие.

- Каква е оценката на тези събития от днешна гледна точка?
- Министър-председателят Богдан Филов обявява въздушната война за символична, като казва „Далече са англичаните, още по-далече са американците“, но тази война става действителна. Т. е. поуката е, че политиците трябва да предвиждат всички възможности от своите действия, включително и най-лошите.

Фокус, Силвия Маринова

epicenter.bg/article/Akad--Makrov--Bombardirovkite-nad-Sofiya-po-vreme-na-Vtorata-svetovna-voyna-sa-prestaplenie--/118063/11/0





www.bgspomen.com/2015/01/10-1944-7.html

Бомбените килими са специалитет на краварите!

Престъпления са и бомбардировките над Германия другарю Марков, а окупациярта на половин Европа от престъпните руски комунисти също е престъпление другарю Марков.

Кабо не е ли чорапната фабрика.Поздрав

Страшният 10 януари 1944 г. ( 7 снимки )
Отминават коледните празници в студена и затъмнена София. Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г. Около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировача В-17 и В-24 е на подстъпите към София. Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”. Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали. Убити са 750 души, ранени са около 700. Напълно са разрушени 3304 сгради, частично – 427. Съобщителната и водоснабдителна мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания....Зловещата равносметка
Общо по време на операция “Point Blank” (прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти, както и Враца, Дупница и още 18 селища.

- Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.

- Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.

- Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.
Източник www.blitz