.
Първото официално световно първенство

На ОИ през 1932 г. в Лос Анджелис не се предвижда футболът да е част от програмата поради недостатъчната популярност на този спорт в САЩ (по това време американският футбол набира все по-голяма популярност в своята родина). ФИФА и Международният олимпийски комитет (МОК) не постигат съгласие относно участието на професионалистите в олимпийския турнир и така футболът е премахнат от програмата на Игрите в Ел Ей. Президентът на ФИФА Жул Риме планира да основе турнир за Световната купа в Уругвай през 1930 г. Футболните асоциации на определени страни са поканени да изпратят свой отбор, но изборът на Уругвай като домакин на събитието означава за европейските отбори дълго и скъпо пътуване през Атлантическия океан. Утежняващ обстоярелствата фактор е и започналата през 1929 г световна икономическа криза. Първенството е пред провал, когато едва около два месеца преди началото му Риме успява да убеди отборите на Белгия, Франция, Румъния и Югославия да участват. Общо 13 страни вземат участие в първото състезание – седем от Южна Америка, четири от Европа и два от Северна Америка. Първите два мача от Световното първенство се играят едновременно и са спечелени от представителните отбори на Франция и САЩ, които съответно побеждават Мексико с (4 – 1) и Белгия с (3 – 0). Първият гол в историята на световните първенства е отбелязан от Люсиен Лоран от Франция. На финала Уругвай побеждава Аржентина с 4 – 2 пред 93 000 души в Монтевидео, и така става първата страна, спечелила Световното първенство.

Разрастване

Проблемите пред първите световни първенства са дългите разстояния и предвоенната обстановка. Малко са южноамериканските отбори, които се съгласяват да пътуват до Европа през 1934 и 1938 г. Бразилия е единственият южноамерикански участник присъствал и на двата турнира. Първенствата през 1942 и 1946 са отменени поради Втората световна война и нейните опустошителни последици.

В квалификациите за СП "50 за първи път се включват четирите британски отбора. Британските федерации се оттеглят от ФИФА през 1920 г. поради нежелание да играят срещу страни, с които са воювали през Първата световна война и като протест срещу нарастващото влияние във футбола на небритански държави. През 1946 г. ФИФА ги кани да станат членове на световната федерация и този път те приемат поканата. През 1950 се завръщат световните шампиони от Уругвай, които бойкотират предишните две световни първенства. Уругвай отново печели титлата.

На световните първенства, които се провеждат между 1934 и 1978 г. участващите отбори са 16, освен през 1938 (класиралата се Австрия е анексирана от Германия) и 1950 г., когато Шотландия, Индия и Турция се отказват след като вече са се класирали. Участват почти само отбори от Европа и Латинска Америка, и много малко отбори от Африка, Азия и Океания. В повечето случаи тези отбори са лесно отстранявани от европейските и южноамерикански състави, с изключение на Северна Корея (КНДР), които достигат четвъртфиналите през 1966 г.

На финалите през 1982 г. броят на участниците е увеличен на 24, а през 1998 г. на 32. Така се дава възможност на повече отбори от Африка, Азия и Северна Америка да вземат участие. В последните години тези сравнително нови и неопитни участници постигат впечатляващи успехи: Мароко стига до осминафиналите на СП "86, Камерун става четвъртфиналист през 1990, Саудитска Арабия е на осминафиналите през 1994, Нигерия е осминафиналист през 1994 и 1998, Япония стига до осминафиналите през 2002, Сенегал е четвъртфиналист през 2002; след „завръщането си“ на футболната сцена САЩ достигат четвъртфиналите през 2002, Южна Корея са четвърти през 2002 г., а Австралия и Гана достигат фазата на директните елиминации през 2006 г.

198 нации се включват в надпреварата за класиране за Световното първенство по футбол през 2006 г. Само 3 от общо 207 страни-членки на ФИФА не са играли в квалификациите за световните финали. Това са Коморските острови, Източен Тимор и Бутан, тъй като по време на тегленето на жребия за мачовете от квалификациите Коморските острови и Източен Тимор не са все още членове на ФИФА.

Подобно първенство за жени се организира от ФИФА, като първото се провежда през 1991 г. в Китай.

Купата

От 1930 до 1970 г. световният шампион получава купата „Златната Нике“. В чест на президента на ФИФА по чиято инициатива е създадено състезанието, през 1946 г. тя е преименувана на „Жул Риме“. През 1970 г. печелейки трофея за трети път, Бразилия получава правото да го задържи завинаги. През нощта на 19-ти срещу 20-ти декември 1983 г. обаче „живата история на световния футбол“ е открадната от резиденцията на Бразилската футболна федерация в Рио де Жанейро и никога повече не е открита.^[3]

След 1970 г. е изготвен втори трофей, наречен Трофей на Световното първенство на ФИФА. Той не може да стане вечно притежание на нито един отбор, независимо от това колко първенства е печелил. Националният отбор на ФРГ/Германия е печелил този трофей три пъти, а отборите на Аржентина, Италия и Бразилия – по два пъти. Той ще продължава да се връчва на победителите до 2038 г., когато предвиденото пространство за имената на световните шампиони ще се запълни.

Вторият трофей, наричан обикновено „Златен глобус“, е висок 36,5 см и тежи 6,175 кг. Направен е от 18-каратовозлато. Основата се състои от два слоя полускъпоценен малахит, а на долната му страна на са гравирани годината и името на всеки победител на Световно първенство след 1974 г. Победителите задържат трофея до началото на следващито световно първенство като се награждават и с позлатено копие.

Формат Квалификации

От второто световно първенство, проведено през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. Например в Европа квалификациите се провеждат под шапката на УЕФА. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона, като по принцип база за това решение е относителната сила на отборите на всяка конфедерация, но също така и лобирането от страна на конфедерациите.

Квалификационният процес може да започне най-рано три години преди финалната фаза и отнема повече от две години. Форматът на квалификационните турнири се решава от всяка конфедерация. Обикновено се дават едно или две места на победителите от междуконтиненталните плейофи. Например, в квалификациите за Световното първенство през 2006 г. победителят от зона Океания се срещна с класиралия се на 5-то място отбор от зона Южна Америка, за да определят кой от двата отбора ще отиде на финалите. С изключение на 1934 г. домакините на всяко световно първенство се класират автоматично на финалите. До квалификациите за световното първенство през 2006 г. това право се дава и на световния шампион. Бразилия е първият отбор играл квалификационни мачове, за да си осигури място на финалите.

Финали

От 1998 г. участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната-домакин. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.

В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Преди жребия осемте условно „най-добри“ отбора (в това число – домакина) се поставят като „водачи на групи“, а останалите се разпределят в урни – предимно на континентален принцип. След 1998 г. се налагат ограничения, според които в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните два мача в групата се играят по едно и също време, с цел да се минимизира възможността от евентуално договаряне на резултата.

Първите два отбора от всяка група продължават към фазата на директните елиминации, където при равен резултат в редовните 90 минути се стига до две продължения от по 15 минути, като при евентуален равен резултат и след тях – до изпълнение на дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите играят мач за третото място.

Класирнето на отборите в груповата фаза се извършва въз основа на спечелените от тях точки. Преди 1994 г. за победа се присъждат две точки, а за равенство – една, след това за победа – три точки, а едната точка за равенство се запазва. В случай на два отбора с равен брой точки, понастоящем обикновено се гледа първо головата разлика, после отбелязаните голове и най-накрая резултата от директния мач между двата отбора. Ако нито един от двата отбора няма предимство се тегли жребий. Тези допълнителни критерии за оценяване биват често променяни от ФИФА.

Избор на домакини

Домакините на първите световни първенства (СП) са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. В първите десетилетия от съществуването на световното първенство изборът е предизвиквал много полемики, предвид триседмичния преход с кораб между Южна Америка и Европа – двата гиганта в световния футбол. Например решението Уругвай да бъде домакин на първото световно първенство води до участието на едва четири европейски нации в него. Следващите две световни първенства се провеждат в Европа. Изборът на Франция като домакин на СП "38 отново води до спорове, тъй като на американските отбори е казано, че домакинството ще се дава на разменни начала между двата континента. По тази причина Аржентина и Уругвай бойкотират това първенство.

След СП "58, за да се избегнат потенциалните бойкоти и спорове ФИФА започва да редува домакинството между Европа и Америка. Това продължава до СП "02, което е първото световно първенство, проведено в Азия. Световното първенство през 2010 г. пък се провежда в ЮАР, която е първата африканска държава, поела домакинството на световни финали.

Домакинството на световното първенство през 2014 г. е възложено на Южна Америка през 2003 г., което позволява на десетте членки на КОНМЕБОЛ да кандидатстват за тази привилегия. Повечето страни обаче подкрепят Бразилия и така става ясно, че ако Бразилия е в състояние да организира първенството, то ще се проведе там. Ако това не стане, има предложение за съвместно домакинство на Аржентина и Чили, подобно на Южна Корея и Япония през 2002 г. Колумбия също има желание за световното първенство през 2014 г. В спортно издание от 4 юли 2006 г. се казва, че според президента на ФИФА Сеп Блатер Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на световните финали през 2014 г.^[4] На 30 октомври 2007 г. Бразилия официално е определена за домакин на световното първенство по футбол през 2014 г.

Системата еволюира през годините и сега домакинството се определя чрез гласуване в изпълнителния комитет на ФИФА. За осигуряване на достатъчно време за подготовка на домакините гласуването се извършва 6, а впоследствие 7 и 11 години преди всяко първенство. Самото гласуване е по система на подреждането на най-предпочитаните кандидати.

Домакинството на световното първенство през 2018 г. е възложено на Русия, а през 2022 г. се планира да бъде в Катар.

Резултати

Година	Домакин/и		Финал		Мач за третото място
Победител	Резултат	Второ място	Трето място	Резултат	Четвърто място
1930 Подробности	Уругвай	Уругвай	4 – 2	Аржентина	САЩ	1 – 0 сл.(1)	Югославия
1934 Подробности	Италия	Италия	2 – 1(1 – 1) след прод.	Чехословакия	Германия	3 – 2	Австрия
1938 Подробности	Франция	Италия	4 – 2	Унгария	Бразилия	4 – 2	Швеция
1950 Подробности	Бразилия	Уругвай	2 – 1(2)	Бразилия	Швеция	3 – 1(2)	Испания
1954 Подробности	Швейцария	ФРГ	3 – 2	Унгария	Австрия	3 – 1	Уругвай
1958 Подробности	Швеция	Бразилия	5 – 2	Швеция	Франция	6 – 3	ФРГ
1962 Подробности	Чили	Бразилия	3 – 1	Чехословакия	Чили	1 – 0	Югославия
1966 Подробности	Англия	Англия	4 – 2(2 – 2) след прод.	ФРГ	Португалия	2 – 1	СССР
1970 Подробности	Мексико	Бразилия	4 – 1	Италия	ФРГ	1 – 0	Уругвай
1974 Подробности	Германия	ФРГ	2 – 1	Нидерландия	Полша	1 – 0	Бразилия
1978 Подробности	Аржентина	Аржентина	3 – 1(1 – 1) след прод.	Нидерландия	Бразилия	2 – 1	Италия
1982 Подробности	Испания	Италия	3 – 1	ФРГ	Полша	3 – 2	Франция
1986 Подробности	Мексико	Аржентина	3 – 2	ФРГ	Франция	4 – 2 след прод.	Белгия
1990 Подробности	Италия	ФРГ	1 – 0	Аржентина	Италия	2 – 1	Англия
1994 Подробности	САЩ	Бразилия	0 – 0(0 – 0) (3 – 2) след дузпи	Италия	Швеция	4 – 0	България
1998 Подробности	Франция	Франция	3 – 0	Бразилия	Хърватия	2 – 1	Нидерландия
2002 Подробности	Южна Корея  Япония	Бразилия	2 – 0	Германия	Турция	3 – 2	Южна Корея
2006 Подробности	Германия	Италия	1 – 1(1 – 1) (5 – 3) след дузпи	Франция	Германия	3 – 1	Португалия
2010 Подробности	РЮА	Испания	1 – 0(0 – 0) след прод.	Нидерландия	Германия	3 – 2	Уругвай
2014 Подробности	Бразилия	Германия	1 – 0(0 – 0) след прод	Аржентина	Нидерландия	3 – 0	Бразилия
2018 Подробности	Русия
2022 Подробности	Катар

¹ През 1930 г. поради отказа на Югославия мач за третото място не се провежда . САЩ и Югославия приключват участието си на полуфиналите. ² На СП "50 не се провежда официален финален мач. Победителят на първенството е определен във финална група от четири отбора – Уругвай, Бразилия, Швеция и Испания. Решителният мач обаче е между Уругвай и Бразилия, който уругвайците печелят с 2:1 и по този начин постигат най-много точки в групата. По аналогичен начин Швеция изпреварва Испания. Световен шампион става Уругвай, вицешампион – Бразилия, а Швеция завършва на трето място.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB

вчерашния мач - Англия - Панама!
Такива ли ще бъдат Световните първенства от сега нататък?!

Интересно четиво!
Не се доказва, че... Бог е Българин, щом отбора на Премиера не е сега в Русия ха ха ха...

Здравей, Марине. От новите въведения не одобрявам увеличаването на отборите до 48. Иначе винаги е имало силни и слаби отбори, едни футболни звезди са се издигали, други залязват.
Поздрави!

Ако прочетеш подробности за първото световно първенство, ще видиш какви скандални и куриозни случаи е имало...

Засега отборите са 32 и това ми се струва нормално, оптимално...

Вие мъжете не си мислете, че не се интересуваме от футбол.
Щом светът е футбол и ние сме с вас!!! Така сме научени, да ви стоим диван-чапраз! =D
=D😀😜
Прието е най-добрите 32 футболни отбора да бъдат оценявани по тактика, по скорост или по вкарани голове.
Но открих и една друга класация за НАЙ-НАЙ-НАЙ.
И ето:
ПО ЦЕНА
Футболът отдавна е огромен и печеливш бизнес. Сега статутът на футболиста се определя по неговата цена и колкото по-скъпи са футболистите, толкова по-привлекателен е, разбира се, отборът за фенове, букмейкъри, рекламодатели.
На Мондиал 2018 има два отбора, чиято обща стойност надвишава един милиард евро! Най-скъпият отбор на първенството е този на Франция, чиято обща стойност е 1,08 млрд. евро. Следват Испания - 1,03 млрд. евро и Бразилия - 981 млн. евро.
Най-евтиният отбор е този на Панама - 8,23 млн.евро.

ПО РЪСТ
Световното първенство е ценно с това, че в една страна за месец се събират най-различни нации с най-различни показатели за външност, красота и собствено изражение.
Най-здрави физически и високи момчета на този мондиал се оказват сърбите- средният ръст на футболистите е 185,6 см. Най-нисък е отборът на Саудитска Арабия - 176,2 см. Ако се изчисли средният ръст на всички 736 пристигнали футболисти, ще се получи един висок състезател от 181,7 см.
Европейците са по-високи от другите световни футболни асоциации - 183,2 см. Най-ниски са южноамериканците - 179,6 см.

ПО ВЪЗРАСТ
Разликата между най-възрастния и най-младия отбор в турнира е почти пет години.
Най-възрастният тим е този на Панама, средна възраст на футболистите 29,4 г.
Най-млади от всички са нигерийците - 24,9 г.

ПО ТИТЛИ
Най-титулувана е Бразилия! Единственият отбор, който участва във ФИНАЛИТЕ на всички световни първенства (21) от 1930 г.
Своето първо световно бразилците са спечелили още преди 60 години- през 1958 г. А прозвището "пентакампеоне", т.е. петкратни шампиони си спечелват през 2002 г.
Второ по спечелени Световни титли е Германия - 4. Немците обаче имат предимство пред бразилците по изиграни финали - 8 срещу 7!

ПО ПАТРИОТИЧНОСТ

Отборът на Англия е единственият национален отбор, чиито състезатели до един живеят, тренират и играят в своята родина. - в Английската премиер лига. Дори техният старши треньор - Гарет Саутгейт - през цялата си кариера играе единствено в Англия и е носител на бронзов медал с националния отбор на Европейското през 1996 г.

ПО ПРОФЕСИЯ

Отборът на Исландия е дебютант на това световно първенство. Исландия е най-малобройната страна, която някога е попадала на Мондиал - 330 000 души.
Не е чудно, че почти половината от отбора имат други професии. Напр. старши треньорът Хеймир Халгримсон е практикуващ стоматолог, който има собствен кабинет в Рейкявик. Вратарят на Исландия Ханес Халдрорсон е успешен режисьор, който работи с топ музиканти и с известни брендове. Йон Дали Бедварсон е работил на пристанище. А Сверир Инги Ингасон, който е смятан за един от най-опасните футболисти при разиграване на корнери, през 2014 г. е бил чистач и е мел улици в родния си град Киповагур. =D

Интересно, нали?
(от страниците на чуждия печат)