.

Втората световна война е глобална война, продължила между 1939 и 1945 година.

Голямото мнозинство от страните в света, включително всички Велики сили, в един или друг момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противопоставящи се военни съюза – Съюзниците и Оста. Достига се до състояние на тотална война, в която пряко участват над 100 милиона души от повече от 30 страни. Основните участници хвърлят целия си стопански, промишлен и научен потенциал във военното усилие, размивайки границите между граждански и военни ресурси. Втората световна война е най-смъртоносният конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които са цивилни в Съветския съюз и Китай. Войната е съпътствана от кланета, геноцидът на Холокост, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия.

Япония, в стремежа си към хегемония в Далечния Изток, се намира в състояние на необявена война с Китай още от 1937 година,[1] но обикновено за начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на Германия срещу Полша, последвано от обявяването на война на Германия от Франция и Великобритания. От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална Европа.
С пакта „Рибентроп-Молотов“ Германия и Съветския съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави Полша, Финландия, Румъния и Прибалтийските страни. След Северноафриканската и Източноафриканската кампания и падането на Франция в средата на 1940 година, войната се води главно между европейските страни от Тристранния пакт и Великобритания. Следват Балканската кампания, въздушната битка за Британия и продължителната морска битка за Атлантика.

На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста нападат Съветския съюз, откривайки най-обширния сухоземен военен театър в историята. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка война на изтощение. През декември 1941 година Япония напада изненадващо Съединените американски щати и някои европейски владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната и с японските съюзници от Тристранния пакт в Европа. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония.

Напредъкът на Тристранния пакт на Тихоокеанския театър е спрян през 1942 година, когато Япония губи ключовата битка при Мидуей. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват поражение в Северна Африка, а след това и решителен разгром при Сталинград в Съветския съюз. Ключови неуспехи през 1943 година, сред които поредица поражения на Източния фронт, десанти на Съюзниците в Сицилия и Италия и победи на Съюзниците в Тихоокеанския театър отнемат инициативата от Тристранния пакт и предизвикват стратегическото ѝ отстъпление по всички фронтове. През 1944 година западните Съюзници навлизат във Франция, докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия и нейните съюзници. През 1944 и 1945 година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в Централен и Южен Китай и в Бирма, докато Съюзниците нанасят сериозни загуби на японския флот и завземат стратегически важни острови.

Войната в Европа завършва с настъпление на Съюзниците в Германия, достигнало своята кулминация с превземането на Берлин от съветските войски, самоубийството на Адолф Хитлер и безусловната капитулация на Германия на 8 май 1945 година. След американските атомни бомбардировки в Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от десант на Японските острови, нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 година Япония обявява намерението си да капитулира, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия.
/.../
 

Жертви и военни престъпления

Оценките за общия брой жертви на Втората световна война варират в широки граници, като голям брой смъртни случаи не са подробно регистрирани. Според повечето оценки броят на загиналите е около 60 милиона души, включително към 20 милиона военни и 40 милиона цивилни.[332][333][334] Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души,[335] включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни,[336] а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.[337] Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.[338]

По време на войната в Китай, както и при Халхин Гол, японците използват различни видове химически и биологични оръжия.[339][340][341] Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни,[342] а понякога и върху военнопленници.[343] В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват атомно оръжие.[286]

По-голямата част от жертвите във войната са цивилни, които загиват както при самите военни действия, включително при стратегически бомбардировки, така и при опитите на воюващите страни да удържат контрола над окупирани територии с враждебно население. В Азия броят на цивилните жертви на Съюзниците по някои оценки надхвърля 10 милиона души,[344] включително 7,5 милиона китайци.[345] Най-известното военно престъпление на японците е Нанкинското клане, при което са избити между 50 и 300 хиляди китайски цивилни,[346] а само при Кампанията на трите „всичко“ загиват 2,7 милиона души.[347]

  Масово погребване на затворнички от германския лагер „Берген-Белзен“

По различни оценки между 11[348] и 17 милиона[349] цивилни умират в резултат, пряк или непряк, от расистката политика на германските националсоциалисти. Сред тях са около 6 милиона евреи, милиони славяни (включително над 1,9 милиона поляци,[350][351] както и цигани, инвалиди, хомосексуални, масони, свидетели на Йехова и други групи, определяни като „негодни за живот“.[352][349][353] Над 200 хиляди сърби, наред с цигани и евреи, са избити от марионетната Независима хърватска държава,[354] а повече от 100 хиляди поляци – от партизанската Украинска въстаническа армия, главно по време на Волинските кланета.[355] В изключително тежки условия са поставени съветските военнопленници в Германия, като 3,6 милиона от общо 5,7 милиона военнопленници губят живота си.[356][357]

Лагери и принудителен труд

По време на войната Германия масирано използва принудителен труд – както на затворниците в концентрационните лагери, така и на около 12 милиона остарбайтери, отвлечени от окупираните територии в Източна Европа и използвани като роби в германското стопанство.[358]

Между 1935 и 1941 година поне пет милиона китайски цивилни от Северен Китай и Манджоу-Го са изпратени на принудителен труд в японските мини и заводи, а след 1942 година броят им достига 10 милиона.[359] На остров Ява на принудителен труд са подложени между 4 и 10 милиона души, а 270 хиляди са изпратени в други части на Югоизточна Азия, като голямото мнозинство никога не се завръщат.[360]

Съществуващата и преди войната съветска мрежа на Гулаг през 1942 – 1943 година е превърната от военновременния недоимък и глада в система от лагера на смъртта,[361] в която загиват множество граждани на Полша и Прибалтийските държави, отвлечени след Пакта „Рибентроп-Молотов“, както и много военнопленници от Тристранния пакт.[362] В края на войната повечето съветски военнопленници, освободени от германските лагери, както и много репатрирани цивилни, са затворени в специални филтрационни лагери, след което над 270 хиляди са изпратени в Гулаг, а други 700 хиляди са използвани за принудителен труд.[363][364][365]

  Идентификационни снимки на полско момиче от лагера „Аушвиц“ – около 230 хиляди деца са затворени от германците и използвани за принудителен труд или медицински експерименти

В японските военнопленнически лагери, в които често се извършва принудителен труд, също имат висока смъртност. По данни на следвоенните трибунали 27% от западните военнопленници в японските лагери загиват,[366] седем пъти над смъртността им в германски и италиански лагери.[367] Въпреки това при капитулацията на Япония са освободени над 80 хиляди западни военнопленници, докато освободените китайци са едва 56 души.[368]

Окупация   Полски цивилни преди екзекуцията им от германците в Палмирийската гора през 1940 година

В Европа окупацията на територии от Тристранния пакт има две форми. В Западна, Северна и Централна Европа Германия установява икономическа политика, чрез която към края на войната извлича към 69,5 милиарда райхсмарки, без да се включват директно заграбените промишлени стоки, военно оборудване, суровини, произведения на изкуството и други.[369] Така бюджетните приходи на Германия от окупираните територии са над 40% от събираните в самата Германия, а към края на войната достигат почти 40% от общите бюджетни приходи.[370]

  Съветски партизани, обесени от германците

В Източна Европа очакваните от германците ползи от новоусвоеното „жизнено пространство“ така и не се реализират, тъй като променливата фронтова линия и съветската политика на опожарената земя го лишават от възможността да извличат съществени ресурси.[371] В същото време, за разлика от Западна Европа, расистката политика на германците води до изключително лошо отношение към славянското население, често съпътствано с масови екзекуции.[372] В повечето окупирани територии в Европа възникват различни по значимост съпротивителни движения, но не оказват съществено влияние върху военните операции на Тристранния пакт.[373][374]

В Азия японците описват агресията си като създаване на Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване, чрез която освобождават страните в региона от европейския колониализъм.[375] Макар в някои страни японците наистина да са посрещнати като освободители, изключителната им бруталност обикновено бързо обръща общественото мнение срещу тях.[376] Все пак Япония постига основната си стратегическа цел в Югоизточна Азия, осигуряването на достъп до нефтените находища – още при първоначалното завладяване японците заграбват 550 хиляди тона нефт, а към 1943 година достигат 76% от довоенното производство на Нидерландска Индия, 6,8 милиона тона годишно.[376]

/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

ПП: Навярно всички велики сили имат вина за ВСВ...
Ако има некултурни коментари, запазвам правото си да не ги допусна...

И всичко това, започнато и "осъществено" предимно от християнски държави.
В момента гледам филм за картела "Меделин". И всичко това се е случвало в силно католическа Колумбия. Пак християни, мила моя майно льо...
Аз казах ли ти, че хората изобщо е ценят планетата Земя, на която има всичко, за да живеят щастливо и да се радват на живота?
Go COVID go...
И все са невинни, все някой друг е вършил лошите неща, а те са невинни жертви...

На днешните неофашисти и неонацисти войната им се вижда като забавление.

По-важно е да се каже защо е предизвикана Втората световна война.
Преди нея е Първата световна, която е предизвикана нарочно с цел още преди 100 години да се образува нещо като днешния ЕС, но няколко държави не се съгласяват и плана пропада за 20 години. Да, но не е забравен. И тогава се проиграва още по-зловещия сценарий на Втората световна с много повече жертви и разрушения така щото държавите да искат мир и да се ... обединят. Една Германия се възстановява цели 10 години чак до 1955 г. с много работници от Турция.
Сега Европа е обединена, но вече са налице противоречията и хората недоволстват за много неща, които напред ги е ... нямало и са живеели по-добре и спокойно.

И Първата и Втората СВ са започнали, защото милите съседи на Германия са й били хвърлили око заради природните и не само природни богатства. От начало са се опитали да я унищожат икономически, на което Германия реагира с Първата СВ. Следва крах, по-добра подготовка, Хитлер и Втората СВ. После всички знаят какво става. Уж Германия губи войната, но всъщност става най-силната икономически държава в Европа.
А кой и защо е искал да унищожи Германия всъщност, няма да кажа, защото mt46 няма да ми одобри коментара. :)

Поклон пред паметта на жертвите...

Причините за избухването на Първата световна война са от комплексен тип, не могат да бъдат систематизирани еднозначно и остават предмет на спорове. Войната започва на Балканите в края на юли 1914 и приключва през ноември 1918 г. с цената на 17 милиона убити и 20 милиона ранени, което я нарежда сред най-смъртоносните конфликти в човешката история.

При описанието на причините се използват дългосрочен и краткосрочен подход. Дългосрочният анализ търси обяснение на конфликта с политически, териториални и икономически причини, сложна мрежа от алианси и съюзи, прояви на милитаризъм, империализъм, национализъм и политическият вакуум, създаден от разпадането на Османската империя. Други фактори са неразрешените териториални спорове и нарушеният баланс на силите в Европа,[1][2] вътрешнополитически проблеми в отделните страни, надпреварата във въоръжаването и военното планиране.[3]

Краткосрочният анализ се фокусира върху конкретния момент. Непосредствените причини се свързват с действията и решенията на държавниците и генералите по време на юлската криза от 1914 г., разразила се след Сараевския атентант на 28 юни 1914 г. срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг. Техният убиец Гаврило Принцип е сърбин и националист, член на организация, подкрепяна от Кралство Сърбия.[4] Кризата ескалира, след като освен Австро-Унгария и Сърбия в конфликта се включват Русия, Германия, Франция и накрая Белгия и Великобритания. Допълнителни фактори, предшестващи войната са произволната интерпретация на предполагаеми намерения (например Германия вярва, че Великобритания ще запази неутралитет), фаталистичното схващане, че войната е неизбежна и други. Кризата се развива с голяма скорост и се усложнява допълнително от забавяния и неразбирателство при дипломатическите комуникации.

Тя е предшествана от серия от дипломатически сблъсъци и напрежение между Великите сили (Франция, Великобритания, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия) по европейски и колониални въпроси в десетилетията преди 1914, които на свой ред могат да се проследят в промените на баланса на силите след 1867.[5]

Историците не могат да постигнат консенсус за причините за войната, тъй като изтъкват различни ключови фактори и поставят различни акценти. Този разнобой се усложнява допълнително от промяната на историческите аргументи с времето (исторически ревизионизъм), особено поради наличието на засекретени архивни документи, както и поради преобладаващия дух на времето (цайтгайст). Най-дълбокото разделение между историците е по въпроса дали ключови са действията на Германия и Австро-Унгария, или кръгът на основните действащи лица е по-широк. Друг спорен въпрос е дали Германия целенасочено е планирала европейска война или войната е била непланирана, но предизвикана основно от Германия и Австро-Унгария с рисковани действия, или пък ролята на всички или някои от другите участници (Русия, Франция, Сърбия и Великобритания) е много по-голяма, отколкото е прието да се мисли.

Предистория
След Виенския конгрес за поддържане на международния ред в Европа се грижи Свещеният съюз (Руската империя, Австрийската империя и Кралство Прусия). В последните десетилетия на 19 век обаче равновесието е нарушено от поредица от войни и от създаването на Германската империя (1871), която бързо започва да изпитва нужда от собствени колонии за развитие на търговията и създава голям морски търговски и военен флот. В този си стремеж Германия си съперничи с Британската империя, която дотогава притежава най-многото колонии и най-големия флот. Великобритания премества фокуса на съперничество от отслабената вече Франция към Германия, която бързо увеличава своя индустриален и военен потенциал. Изправена пред опасност, Германия създава Тройния съюз заедно с Австро-Унгария и Италия. Франция, застрашена от Германия, намира съюзник в лицето на Руската империя и двете подписват Сърдечното съглашение. Към тях през 1907 г. се присъединява и Великобритания, като така се образува Тройното съглашение.

Политическото противопоставяне в Европа се подгрява от следващи една след друга дипломатически кризи в района на Средиземноморието (Първа мароканска криза, Втора мароканска криза, Итало-турска война) и на Балканите (Босненска криза и Балкански войни). Макар че нито една от великите сили не разглежда войната като неизбежна, всички те стават все по-склонни да я имат предвид. Към 1914 г. Австро-Унгария се чувства обкръжена и заплашена в Югоизточна Европа (след Балканските войни Сърбия печели много територии и представлява пречка за Австро-Унгария за излаз на Егейско море), а Германия се чувства заплашена в рамките на цяла Европа. Така регионалните конфликти и общоевропейското напрежение се проявяват едновременно и си взаимодействат.[6]

Икономически причини
Като първопораждаща причина се изтъква засиленото противопоставяне на т.нар. „млади“ държави на „старите“ в борбата за пазари и неравномерното развитие, в Европа и в световен мащаб: Германската империя и Кралство Италия започват да се конкурират с Великобритания и Франция с техните колонии. Русия също бележи значим икономически ръст спрямо старите колониални икономики. Притежаването на колонии по това време означава не само контрол над източниците на суровини и гарантирани пазари, но и правото да се смяташ за велика и уважавана държава.

Германия бързо започва да изпреварва Великобритания по производство на въглища, желязо и стомана, като между 1895 и 1913 г. германското промишлено производство скача със 150%, производството на метали с 300%, а на въглища – с 200%. Към 1913 г. германската икономика генерира и консумира с 20% повече електроенергия, отколкото Великобритания, Франция и Италия, взети заедно.[7] Германците са пионери в технологичната революция, основана на използването на електричеството, петролните продукти и индустриалната химия. Освен това германското и италианското стопанства се развиват интензивно в сравнение с колониалните метрополни стопанства на Англия и Франция.

След възкачването на кайзер Вилхелм ІІ в Германия се ражда идеята за обширно икономическо пространство в Централна Европа (Mitteleuropa) под германска егида. При управлението на канцлера Бетман-Холвег е изработена „Септемврийска икономическа програма“ (1914), чиято цел е да образува обща европейска територия, експлоатирана от Германия, която би ѝ дала възможност да конкурира икономически Великобритания, САЩ и Япония. Тя би се основавала на митнически съюз на централноевропейски държави-марионетки, който да изолира Великобритания и Русия.