Глаго̀лицата е първата българска азбука създадена от Кирил и Методий в периода от 855 г. до 862 г. за превод на църковна литература от гръцки на български език. Това е и първата позната славянска азбука.

На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

Произход и значение на името

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).

   
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове



История


През 863 г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова азбука – глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.

През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз Святополк защитава интересите на Франкската империя и така през 886 г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в България. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на IX век) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването ѝ е частично възстановено през X и XI век.

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.

С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или илирийски вариант се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.

От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през XIII – XIV век в славянските книги се налагат три стила:

• заставки – украсени композиции преди началото на блок;
• инициали – украсена начална буква;
• концовки – завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.[1] В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

Глаголица и кирилица

Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:

1. Следите от глаголическа писмена дейност в Моравия и Панония. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите Кирил и Методий в западнославянските говорни области.
2. Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация.
3. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих.
4. В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски български говори.
5. Практиката при палимпсестите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното[2].

Състав и структура

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмо – фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0

ПП: Нали не мислите, че Кирил и Методий са създали азбуката само и единствено за нас, българите?...

Братята са имали по-широка мисия. Затова са пратени и в Моравия. Азбуката несъмнено е предназначена и за славяните.

Бугарица=Българица Е на 5000г преди н.е.
Тогава К. и М. къде са били.
Още повече, Българската Глаголица е сакрална. Тя е и лековита.
Уикипедия да си научи урока.
:)))

Коптската азбука е азбука, използвана за записване на коптския език. Тя е основана на гръцката азбука, и съдържа няколко допълнителни букви за звуковете в коптския, които не съществуват в гръцкия. Тези букви са взети от демотическото писмо – силно курсивна писмена система, използвана за записване на египетския език.

https://www.aba.government/news/1135-godini-ot-uspenieto-na-sv-metodiy-blgarski-slovenski-i-evropeyski/67

Кирил и Методий са наричали в оригинал този език освен български и "словенски", сиреч „език предаващ словото Божие"

т.н. глаголица е създадена през втората половина на 4-ти век. От благородния скит Итикус Истрос. Преведен и цитиран от Йероним Блажени и Храбан Мавър, благодарение на които имаме образец на тази ранна глаголица. Ползвай гугъл уа. Така ще намериш и монографията на д-р Божидар Пейчев от далечната за теб 1979 г. Поне все още е безплатно търсенето. Къв Кирил, къв Методий, кви 5 рубли. Ужаст!

6. bulgares - По това време никой не е чувал и използвал думата "славянски"
16.08 21:43
https://www.aba/news/1135-godini-ot-uspenieto-na-sv-metodiy-blgarski-slovenski-i-evropeyski/67

Кирил и Методий са наричали в оригинал този език освен български и "словенски", сиреч „език предаващ словото Божие"

Възможно е... Прочетох с голям интерес труда на Божидар Пейчев...
Списание „Философска мисъл", кн. 2, 1979, с. 72-85.

"Едва ли при изследването на старобългарската и старославянската традиция в областта на философията може да възникне по-труден, заплетен, но пък толкова по-интересен и значителен въпрос от този, който се поставя в настоящата студия. Трудността идва не само от предмета на проучването в случая, а и от крайната нужда да се преборим за първи път с натрупания от западната наука от едно столетие насам опит, по силата на който тя счита вече за утвърдено, че смятаният навремето за славянски философ, учен и писател от IV в. Етикус Истер, роден в пределите на днешна Добруджа, не е славянин, а при всички случаи западноевропеец. Така се е стигнало дотам, че, оставен без защита, единственият славянски мислител от толкова ранно време поради ревнивостта и настойчивостта на цял отряд западни изследвачи в края на краищата е провъзгласен дори за ирландец, само и само да не остане такъв, какъвто е бил."