Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2020 23:19 - Митът за ролята на прабългари, славяни и траки
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 5229 Коментари: 42 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност Божидар Димитров




Едни от най-устойчивите митове в българската история е този за ролята на българите (разбирай прабългарите), славяните и траките в образуването на българската държава и народност. Този мит е типичен случай за действието на политическата конюнктура. Затова постановките на мита са в циклично развитие. В зависимост от политическата конюнктура, която се намесва по въпроса в 30-те години на XX век и действа определящо някъде до началото на 70-те години (и отново след 1989 г.), първенстваща роля в двата процеса (образуването на държавата и народността) имат ту прабългарите, ту славяните. В началото на 70-те години на XX век в народообразувателния процес бяха намесени и траките. Дори в солидни академични трудове бе заявено, че българската народност е формирана в VII–IX век от три равностойни етнически компонента — траки, славяни и прабългари.

Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност. Траките са наистина огромен народ, заемащ в първото хилядолетие преди новата ера земите на днешна България, Македония, Влашко, Южна Украйна, Европейска (а и част от Малоазиатска) Турция, Беломорска Тракия. Разделен е обаче на многобройни племена, които никога не са обединени в една държава. Най-голямото тракийско държавно обединение — Одриското царство, формирано около 480 г. пр.Хр., се разпада само след няколко десетки години. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. Между втората половина на I в. пр.Хр. и първата половина на I в. сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти. От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр. По-важно обаче е другото — населението в тази епоха в българските земи е съставено от лоялни граждани на Римската империя. Християнизацията му, която тече от средата на I в. сл.Хр., в 330 г. обхваща всички по силата на декрета на император Константин в 330 г., обявяващ християнството за държавна религия на империята. Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.

Какво се случва с това население в столетията до заселването на днешните ни земи от славяни и българи в VII век. Не тече ли поне солиден процент от все пак тракийската му по произход кръв във вените ни? Десетки антични автори, съвременници на събитията ни, описват една за съжаление тъжна картина, в която нямаме никакви основания да се съмняваме, че не е вярна или поне пресилена. От средата на III век върху балканските владения на Римската империя се изсипват вълните на нападенията на т.нар. варвари. Започнало е т.нар. Велико преселение на народите. Първите нападатели на земите ни са готите. Нападенията са с цел грабеж на богатото селско и градско население на плодородните земи на Влахия, Мизия и Тракия. Нападенията се извършват по един модел: населението се избива, имуществото му, храните и добитъкът се заграбват, а селищата се опожаряват. Римските власти са безсилни да се справят с готите, а и с други по-малки варварски народи, и през 275 г. са принудени да изоставят Влахия, изселвайки романизираното й население в Мизия и Тракия. Дунав се превръща в граница на империята, но нито широката река, нито изградената по брега гъста мрежа от крепости успява да спре нападателите. В 387 г. заселените в Мизия като федерати готи се вдигат на въстание и успяват край Одрин да разбият и унищожат цялата армия на Източната Римска империя, заедно с лично командващия я император Валент. Готите стават за две години пълни господари на Балканския полуостров и според съобщенията на съвременните хронисти разграбили и унищожили всички селища в българските земи, „включително и най-скритите в планините, водени от пленници или роби“.

Очевидно, и да е оцелял някой и друг трак до 387–389 г. (макар и романизиран или елинизиран), в тези две години или е намерил смъртта си, или е бил принуден да избяга далече на юг — в непревзетите Солун, Константинопол, островите в Егейския архипелаг или Анадола. Готите в крайна сметка са прогонени от Балканите (между другото с помощта и на наети на византийска служба български конни отряди), но българските земи се заселват вече от различно по произход ромейско население — малоазиатци, хора от Близкия изток, бягащи от още по-жестоко страдащия от варварски нападения Италиански полуостров, варвари-федерати. На свой ред и това население е пометено от хунската инвазия. След хуните Балканите са разтърсени от нападенията на аварите, които стигат до стените на Константинопол и Солун и на няколко пъти се опитват безуспешно да го превземат. В нападенията на аварите участват и българи, и славяни, като групи от тях започват да усядат и да се заселват в различни региони на полуострова. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко.

Защо тогава в 70-те години на XX век се роди митът за траките като трети компонент в процеса на образуването на българската народност в VII–IX век? Огромният брой тракийски съкровища, принадлежали на тракийски аристократи, открити в земите ни през втората половина на XX век, и успехът на уредените изложби на тракийското злато в световните столици в началото на 70-те години подмамиха някои български политици от кръга на Людмила Живкова да обявят българите и България за носители на наследството им — от културата до кръвта. До известна степен сработи според мен и някакъв компенсаторен механизъм. След две десетилетия на политика на национален нихилизъм и криворазбран пролетарски интернационализъм по-младото поколение комунистически ръководители люшна махалото в обратна посока. Завръщането към патриотизма доведе до сериозни усилия в разкриването и изучаването на културноисторическото наследство в българските земи, съпроводено обаче и с деформации на научната истина по някои дискусионни въпроси. И един от тях бе митът за съществената роля на траките във формирането на българския народ, култура и дори народопсихология.

Съществуващите източници (средновековни чужди и български хроники, истории, житийни разкази и други документи) убедително свидетелстват, че роля и участие в създаването на държавата и българската народност имат в VII–IX век два народа — българите (прабългарите) и славяните.

Как точно българите (прабългарите) участват в създаването на българската, т.е. на собствената си държава, стана ясно в предходната глава. Но не се шегувам, имаше в края на 40-те и през 50-те години на XX век „научни“ студии с такива заглавия: „Роля и значение на прабългарите при образуването на българската държава.“ Съгласете се, че това звучи горе-долу като „роля и значение на майката при раждането на детето й“, като, разбира се, се търси под вола теле, за да се омаловажи максимално тази роля и се докаже, че майка е съседката.

Но за съжаление имаше такива времена. Мястото и значението на двата етноса при образуването и функционирането на българската държава и в процеса на образуването на единна българска народност в границите на българската държава сравнително точно бяха определени от историците ни в началото на XX век, когато се раждаше и академичната българска историография. Включително и в първия цялостен корпус по средновековна българска история на проф. В. Златарски. Но през 30-те години на XX век започнаха първите деформации на историческата истина за двата процеса, родили митологеми. Тези митологеми за чест на българската академична наука не произлязоха от редиците на водещите учени-историци. Тези митове бяха рожба на исторически публицисти, следващи като ветропоказатели повеите на политическата конюнктура.

А политическата конюнктура през 30-те години на XX век беше следната. През 1933 г. в Германия дойде на власт Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер, която бързо установи еднолична диктатура. Хитлер бързо започна да превръща Германия във велика политическа и военна сила. Германия на Хитлер заяви без сянка от колебание, че ще се бори за премахването на Версайската система от договори, маркиращи ситуацията в Европа и в света след Първата световна война, и до началото на Втората световна война отбеляза ред успехи в това направление — възвърна си областта Саар, Судетска област, направи Чехия свой протекторат, анексира Австрия. Определени политически кръгове в България (които бяха на власт или близки до властта) с възторг наблюдаваха успехите на Адолф Хитлер, симпатизираха му, стараеха се страната да установи съюзнически отношения с нацистка Германия и в края на краищата успяха — на 2 март 1941 г. България се присъедини към Оста — военнополитическия съюз Рим—Берлин—Токио. Тези български политици смятаха (може би искрено), че чрез победата на този военнополитически съюз в назряващия нов световен военен конфликт България ще реши проблемите си, породени от същата тази Версайска система от договори. На първо място, разбира се, възвръщане на загубените територии — Македония, Беломорска Тракия, Добруджа, ограниченията във въоръженията и числеността на армията, репарациите и т.н.

Но какво общо имат с всичко това славяните от VII–IX век, ще се запитат читателите, особено по-младите. Работата е в това, че водеща страна в Оста бе Германия, а Германия се управляваше от Адолф Хитлер. А той управляваше Германия с идеите на националсоциализма, а идеите на националсоциализма бяха създадени и изложени пак от Адолф Хитлер в книгата му — библия на национализма — „Моята борба“ (Майн Кампф). Според тези идеи, основополагащи „Новия ред“, който трябва да се установи на Земята, човешките раси се делят на пълноценни и непълноценни. Всъщност пълноценна според Хитлер бе само една раса — арийската, към която спадаха германците и някой и друг скандинавец. Останалите раси бяха непълноценни и между най-непълноценните бе славянската. Тя трябваше да служи за „тор на немската нация“ (цитат от „Моята борба“ — б.а.).

Българските политици, ратуващи за военнополитически съюз с Германия на Хитлер, се сетиха, че малко трудно ще обяснят на българския народ необходимостта от съюз с тази Германия при положение, че славяните имат сериозно участие в създаването на българската държава и българския народ и че той продължава да се смята за част от съвременната славянска общност. Затова група угодливи историци (най-посредствените) и исторически публицисти се напънаха да доказват, че славяните, „един народ с примитивна култура“, нямат нищо общо нито с образуването и функционирането на българската средновековна държава, нито с формирането на единната българска народност. Прабългарите бяха „все и вся“. Славяните в най-добрия случай бяха „тестото, от което прабългарската мая“ забърка българската държава и народност. След 9 септември България пък стана съюзник за 45 години на СССР формално това бе една многонационална държава на една идеология (комунизма), но на практика постепенно (особено в годините на Втората световна война) тя се превърна в руска, т.е. славянска империя. Една от тезите на националсоциализма, използвана като доказателство за расовата непълноценност на славяните, бе фактът, че в Ранното Средновековие славянският елит никъде не успява да формира сам силна държава. В Чехия държавата създава франкският (германският) търговец Само, в Русия — шведското племе роси, в България — българите (прабългарите). Поради това управляващата в България партия — БКП, даде инструкция ролята на прабългарите в създаването на държавата и народа, който и тогава, и днес носеше името им, да бъде сведено до минимум. Тъй като страната, както и в 30-те години, се управляваше по тоталитарен начин, намериха се историци (отново най-посредствените), исторически публицисти и автори на учебници, които ни убеждаваха, че когато българите на Аспарух дошли тук, вече имало формирана държава (на седем славянски племена в Мизия), че Аспарух и дружината му били наети като най-обикновени наемници за една война с Византия, а те след победата взели, че узурпирали властта в държавата. Но нямало страшно — прабългарите били само 10 000 души и бързо били претопени в славянското море. Академик Державин отиде най-далече, като заяви, че Аспаруховата дружина била пославянчена още преди да премине Дунава. Тези, които все пак нямаха този смел поглед върху нещата и признаваха, че прабългарите нещо не мязат на славяни, пишеха, че освен че са десетина хиляди, прабългарите са номади, т.е. народ с примитивна култура, който, ще-не ще, бързо възприел (за да живее, естествено, по-добре) по-високата славянска култура. В какво се състоеше по-високата славянска култура в VII–IX век, авторите не обясняваха, тъй като в цялото пространство, в което живееха славяни (от Одер до Волга), археолозите, включително и съветските, не бяха открили нещо по-високо от сламена колиба. А най-често откриваха землянки. Ах, тези землянки — масовото славянско жилище в тази епоха. Те бяха един малък ужас за тогавашните археолози, които трябваше да доказват висока славянска култура. Дълбали са ги нашите прадеди дори в средата на почти оцелели тухлени или каменни сгради в завладените римовизантийски градове, на които е изгорял само покривът. А те, вместо да го поправят, си копат землянката и си светят с борина, вместо да използват най-простия по-висш цивилизационен белег, търкалящ се наоколо в десетки екземпляри — римската глинена лампа.

На този мит за ниското цивилизационно равнище на прабългарите ужасно пречеха монументалните развалини на Плиска, Преслав, Дръстър и други ранносредновековни български градове. С тях, въпреки сериозните усилия, не бяха успели да се справят, и то за 500 години, дори стотиците турски варници, работещи сред въпросните градове. Как така примитивен номадски народ ще строи огромни градове (Плиска е на 23 квадратни километра площ, Преслав — на 7 квадратни километра) и огромни сгради в тях от добре оформени каменни квадри с тегло от стотици килограми.

Е, конюнктурщиците в историята намериха решение и на този проблем. Един негодник (проф. Крънжалов) обяви старите ни столици за римски градове, в които българите се настанили наготово. Друг негодник (проф. Всеволод Николаев) обяви Мадарския конник за паметник на цар Дарий Хистасп, изсечен в VI в. пр.Хр. при похода му срещу скитите. Нищо че походът му е бил по брега на Черно море и че на паметника се е подписал кан Тервел. Трети негодник пък обяви Мадарския релеф за Тракийски конник. По патриот излезе човекът — нали все пак и на траките сме някакви потомци.

За нравите на тази епоха ни разказваше в студентските ми години един от моите професори, който е бил студент именно в тази епоха. „На лятната практика — казваше той — през деня копаехме край Плиска славянски землянки. Копаехме освен обикновения четириъгълник, каквито са били землянките, и прилепени към тях още няколко четириъгълника — хол, спални, кухни, трапезария, детска стая. Макар и в землянки, славянската жилищна култура трябваше да бъде на високо ниво. А вечер търчахме до римския град край с. Войвода (на 8 км от Плиска — б.а.), пълнехме торби с римска керамика и я пръскахме из Плиска. За да я намерят на сутринта професорът и асистентите му и да я публикуват като доказателство за римския произход на първата българска столица. Веднъж обаче написахме на доста правилен латински върху цяла римска керамична плоча, че дворецът на Омуртаг е построен от първи римски домостроителен комбинат с директор Октавиан Август и партиен секретар Марк Аврелий, и ни изгониха от разкопките. Искаха и да ни изключват от СУ, но професорите Косев и Бурмов ни спасиха. Даже ни писаха шест по латински, без да ни изпитват.“

Тази галимация и съответно постановките на мита постепенно бяха отстранени от публичното пространство в началото на 60-те до началото на 70-те години на XX век. Причините бяха най-малко две — отслабване на съветския натиск върху българската историческа наука и еволюцията на висшето ръководство на Българската комунистическа партия от краен нихилизъм към историческото минало до един своеобразен комунистически патриотизъм. Тези два факта позволиха както историческата наука, така и историческата публицистика да станат по-обективни. Именно обективни — за разлика от колегите си в Скопие или Букурещ, управляващите в България комунисти нямаха нужда да принуждават историците да „създават история“, а само да я изследват обективно, въз основа на научен анализ на изворната информация. Историята на България и българите е достатъчно древна и велика, за да се „подгрява“ и „обогатява“ с измислици и митове.

Изцепките и в двете противопоставени деформационни линии на мита за ролята и значението на славяни и българи в първите два века на българската държава неочаквано придобиха нова сила и публичност в годините на демокрация и свобода на словото и печата след 1989 г., като по-гласовити са привържениците на мита, че прабългарите са „все и вся“. Тук нещата са стигнали до пароксизъм. Според някои автори българите са създатели на всички древни цивилизации — Шумер, Акад, Египет… Някои дори ги смятат за посланици на извънземен разум с особена мисия на Земята. Каква точно, тук мненията се разделят — от „замразени“ бойци, които да спасят при нужда планетата от гибел, до мисионери, които трябва да наливат ум, разум и култура в тъпите глави на автохтонните обитатели на планетата. Като гледам как ние самите се управляваме, май е по-вероятно първото мнение. Въобще от Усури до Мисури тези автори виждат само кутригури. Излишно е да казвам, че повечето от тези автори са възторжени неспециалисти в историята, а единственият с научна степен и звание е стар пациент на едно медицинско учреждение, разположено на 4-и километър от София в посока Пловдив.

Каква е наистина ролята на славяните в двата процеса — държавно- и народообразувателния. За да я уточним, трябва да започнем отначало. Според изследванията на учени от всички страни, които са се занимавали с тях, те са народ от индоевропейската раса. Към тази раса спадат германците, иранците, келтите, индийците. Прародината на тази раса е Централна Европа /Азия?/ и появата й датира от IV хил. пр.Хр. В третото хилядолетие пр.Хр. започва разселването на иранците и индийците към днешните им местоживелища. Славяните, заемащи територията от Одер до Двина, също в резултат на демографския прираст, се разселват на изток, достигайки в I хил. пр.Хр. до река Ока в днешна Русия.

Славяните — и поради географските особености на прародината си (студени блатисти равнини и гъсти гори), и поради отдалечеността си от напредналите в технологично отношение средиземноморски цивилизации (Гърция и Рим), до началото на I в. сл.Хр. са на доста ниско цивилизационно равнище. Това, разбира се, няма нищо общо с расовите особености. Те са от същата раса, от която са и германците, и българите. Живеят в землянки и сламени колиби в малки села, прехранват се със скотовъдство, лов, риболов, пчеларство и примитивно земеделие. Организацията на обществото е на родове, обединяващи се племена.

В края на I в. сл.Хр. античните автори, като Тацит и Плиний, най-сетне ги забелязват, тъй като славянски родове в процеса на разселването на юг се приближават до границите на Римската империя, заемайки земи в днешна Чехия, Словакия, Унгария, Трансилвания, Молдова, Централна и Южна Украйна. Търговските контакти с Рим стимулират производството, но в областта на технологиите напредъкът засяга главно въоръжението. Това е достатъчно за славянските вождове и младите мъже, за които грабежът в богатите римски села и градчета е далеч по-доходоносен и осигуряващ лесно препитание на семействата им, отколкото изнурителното чоплене на студените средноевропейски равнини.

В III–IV век славянски дружини участват, кога доброволно, кога насила, в нападенията на готите в източната част на Римската империя, т.е. в балканските й владения. В V век те ще правят това заедно с аварите и хуните. Впрочем още в IV век славяните ще преминат Карпатите и ще заселят плътно влашките и молдовските равнини. Оттук нататък, с оглед историята на българските земи, ще разгледаме действията именно на тази славянска група. Изглежда, че е била достатъчно силна и многобройна, след като формираният и доста силен Аварски хаганат в Панония (днешна Унгария) не успява да ги подчини и границата му с тази славянски група минава по билото на Карпатите.

През целия VI век тази самостоятелна славянска група през година-две напада византийските владения на юг от Дунава. Това са страшни и унищожителни нападения. Прадедите ни по тази линия хич не са били онези мирни, кротки хора, както ги рисува романтичната историография. Населението на опустошаваните области се избива, движимото му имущество се отнася като плячка, а недвижимото се гори и разрушава. Въпреки че нямат никакво предпазно въоръжение (шлемове, ризници, наколенници) и конница, пехотните славянски отряди, въоръжени само с меч, две къси копия и примитивен дървен щит, храбро се хвърлят в бой с византийските войски, облечени само с ризи, а понякога и голи до кръста. Заслужава да се отбележи, че дакийските славяни (Дакия — античното име на Влашко) почти всяко нападение в VI век осъществяват заедно с българите, които навярно им компенсират липсата на конница.

Още в средата на VI век славяните се научават да превземат крепости. Към края на века непревзети на Балканите остават само Константинопол и Солун, които славяните на няколко пъти (особено последния град) безуспешно се опитват да превземат, макар че за целта усилията си обединяват няколко славянски племена. Липсата на трайни славянски племенни съюзи, които евентуално биха могли да прераснат в държави, е слабост, забелязана от византийските историци. В „Стратегикона“ (учебник за армейски офицери) с авторство, приписвано на император Маврикий, е записано: „Те (князете на отделните племена — б.а.) или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, някой веднага го нарушава, като противниците враждуват до смърт и никой не иска да отстъпи другиму.“

Последният опит на Византия да задържи славяните на дунавската граница бил през 602 г. Неуспехът му и започналата тежка война с Персия, продължила до 627 г., оголила от византийска войска Балканите и те станали лесна плячка за славяните. Но този път славяните нямали намерение да се оттеглят, а да се заселят на полуострова. Само за десетина години почти цялото славянско население от Дакия (Влашко) се прехвърлило на юг от Дунав, заемайки пространството от Дунав до Пелопонес включително.

Славянското заселване обаче едва ли е било равномерно по цялата територия на Балканския полуостров. Македонският археолог Микулчич в издадения си в края на XX век обобщаващ труд върху разкопките в 538 укрепени селища в Македония установява, че липсват следи както от старите византийски поселници в тях, така и следи от славянско населване в тях между VI–VII век. Микулчич предполага, че „високите студени полета и голи планини на Вардарска Македония не са били атрактивни за славяните и те се заселили на юг — в облъхваните с топлина полета край Солун, Тесалийската и Атическата равнина и Пелопонес“. Редички са и славянските поселения в Мизия и Тракия.

Очевидно е, че главният мотив за дакийските славяни да напускат севернодунавските равнини е да търсят по-благоприятни като климат земи (с по-малко продължителна и по-топла зима) и съответно по-плодородна за земеделие земя. Демографският ресурс на днешната Влашка равнина едва ли е бил достатъчен, за да насели плътно цялата южнодунавска част на Балканския полуостров, а само най-„атрактивната“ й южна част. Но несъмнено в следващите десетилетия и едно-две столетия демографският прираст е тласкал излишъка от хора да заселват и по-малко „атрактивните“ места — високите полета и планините.

След края на персийската война (627 г.) Византия прави успешни опити да възвърне контрола над загубените земи, или ако трябва да бъда съвсем точен, да установи контрол над новото славянско население. И успява доста бързо да върне границата си отново на Дунав и да направи славяните поданно население със статут на федерати в Мизия и Македония. В Тракия властта на Византия пък към 650 г. е била пълна.

Причините за византийския успех са няколко. Първо, създадената през 632 г. българска държава е обхванала в границите си Влашко, където славянското население е било силно разредено след преселението на юг от Дунав в 602–612 г. Съюзът на Византия и България от 635 г. спрял притока на нови славянски нападатели от север, а славяните на юг лишил от някога съюзната българска конница. С дървените си щитчета, мечове и къси копия славянските пехотни дружини нямали никакви шансове за успех срещу елитните византийски части. Все пак поне в отдалечените райони (като Мизия и Македония) Византия запазила формалната независимост на „славиниите“ (славянските княжества), като срещу правото да живеят на имперска територия е трябвало да плащат данъци и да поемат определени военни задължения — рекрути за армията, охрана на граници, проходи и т.н. Византийската власт в тези земи е била само маркирана от няколко големи укрепени градове по бреговете на Дунав и Черно море — Одесос (Варна), Томи (Констанца), Дуросторум (Силистра) и няколко по-малки крепости по границата и главните пътища към Константинопол и Солун.

От сведенията на византийските хронисти, описващи войната между България и Византия в 680–681 г., става ясно, че в Мизия са живели осем славянски племена. Седем от тях са били обединени в политически съюз. Знаем само името на племето, което не е влизало в съюза — севери. Напоследък бяха изказани мнения, че северите не са славянско племе, а прабългарско, заселено тук през VI–началото на VII век. Изказано бе и мнение, че северите са готи, останали тук още от заселването им по българските земи в IV век. Като се има предвид огромното доверие, което оказва кан Аспарух на северите, заселвайки ги в полетата и хълмовете на Източна Стара планина и предавайки им за охрана проходите по най-кратките и преки пътища между българската и византийската столици, може да се приеме, че северите са прабългари. А ако са славяни (един техен княз в VIII век се е наричал Славун), несъмнено те са участвали във войната от 680–681 г. на българска страна — само това би оправдало огромното доверие, оказано им от българските държавни власти.

Няма сведение в средновековните хроники дали Съюзът на „Седемте славянски племена“ е участвал във войната през 680–681 г. и на чия страна. Мълчанието на изворите подсказва, че тези славянски племена най-вероятно са останали неутрални в грандиозния военен конфликт. Затова пък със сигурност знаем какво се е случило с тях след подписването на мирния договор. Според византийските автори, те били поставени от кан Аспарух „юпо пактон онтас“.

Неслучайно не преведох гръцкия израз. Върху възможния му превод българските историци са изписали тонове мастило в XIX и XX век. Работата е в това, че възможните преводи са два: „под договор“ и „под данък“. Но двата възможни превода означават и два различни статута на това славянско население. Първият, че запазват статута си на федерати, само че вече не във Византия, а в България. А вторият означава, че се превръщат в най-обикновени поданици на българската държава със статут, който имат всички българи.

Като имам предвид последвалите събития съобразно този „юпо пактон онтас“, ми се струва, че споровете са били излишни. Седемте славянски племена е трябвало да напуснат териториите, в които живеели, и да заемат земите по границата с аварите, т.е. долното течение на река Тимок и Влашката равнина в подножието на Карпатите, т.е. голяма част от племената е трябвало да се заселят в опразнената до голяма степен от прабългарите земя на север от Дунав. Отбраната на земите покрай границата с Византия (по-опасният противник в сравнение с Аварския хаганат) прабългарите решили да поемат сами. Впрочем те това ще правят и при завладяването и на териториите на юг от Балкана.

Договорът със „Седемте славянски племена“ изглежда на пръв поглед неравноправен и е по-скоро диктат на българската власт над славяните в Мизия. И дори да е смятан за такъв първоначално от славяните, благоприятните последствия на договора с българската власт е бил почувстван още в следващите години. Славяните в Мизия, макар и федерати на Византия, често ставали жертва на аварски нападения, без да получат ефикасна помощ от редките византийски гарнизони. А и византийските власти не им прощавали, когато ставало дума за военни рекрути или плащане на данъци. В българската държава данъците били малки (една крина жито, едно повесмо вълна и една амфора с вино), а изключително държащата на престижа си държава пращала конните си корпуси за броени дни във всяка точка на нарушение на границата на държавата, които пропилявали на секундата нахлулия, независимо кои живеят в засегнатата от нападение област. Респектиращата мощ на българската армия още в края на VII в. отказала Аварския хаганат от всякаква мисъл за война с България. Между 681 и 799 г. (годината, когато Аварският хаганат е унищожен от съвместните действия на Франкската империя и България) не е отбелязано нито едно нападение на аварите в българска територия, т.е. в териториите, където са били преместени федерираните с България седем славянски племена. Въпреки честите войни с Византия, пак от 681 г. до 1001 г. в тази част на Мизия и Влахия, дадена на славяните от седемте племена, не е проникнал и един византийски войник, освен като пленник.

Читателят едва ли си има представа какво означава за средновековните хора, чиито поселения и стопанство през 4–5 години стават жертва на войни, вътрешни политически или религиозни междуособици, да живеят 320 години в пълно спокойствие. Да ореш и сееш нивите си, без да се страхуваш, че друг ще откъсне и прибере реколтата или ще я опожари. Да отглеждаш добитък, без да се боиш, че диво степно племе ще ги заграби. Да гледаш жена и рояк деца, без да се въртиш в леглото и да сънуваш, че вражески войници на другия ден ги избиват или отвличат в робство. Само след двадесет години, сигурен съм, привържениците на съюза с българите сред славяните са били вече към сто процента. Този факт и обяснява защо премахването на статута на федерати и разделянето на териториите на славяните в Мизия и Влахия на административни области, управлявани от пряко назначени от Плиска управители, извършено от кан Омуртаг, не е предизвикало смутове и бунтове, а е посрещнато с безразличие и може би с одобрение, тъй като е премахвало произвола на славянските князе и е изравнявало по права и задължения славяните с останалите българи. Против акта на кан Омуртаг, както е известно от франкския летописец Айнхард, се е обявил само князът на тимочаните, но бързо е бил отстранен.

С присъединяването на нови области, населени напълно или отчасти със славяни в първата половина на IX век (Тракия, Родопите, Македония, Поморавието, Белградска и Браничевска област, Панония) българската власт е нямала и тези проблеми, тъй като племенната организация на населяващите тези области славяни до голяма степен е била ликвидирана или ограничена и Плиска е могла спокойно да ги раздели на административни окръзи, чиито граници не са съвпадали с границите на съответните племена. Протести едва ли е имало, тъй като, както личи от един византийски висш чиновник, автор на „Записките на Готския Топарх“, в тази епоха редът и спокойствието, ниските данъци и главно строгото и справедливо спазване на законите привличали доброволно много народи да се присъединяват към българската държава заедно с териториите си. Между тях несъмнено са били и славяните в отнетите от Византия и Аварския хаганат територии.

Още в средата на IX век (няколко десетилетия преди покръстването) от хрониките (чужди и български) изчезват имената на всички славянски племена. „Поданиците на България от Карпатите до Егея и от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи“, пише скопският учен Иван Микулчич. И не може да не се съгласим с него: да бъдеш български поданик в тази епоха е било точно толкова престижно, колкото днес да си американски гражданин.

В това се състои ролята на славяните в създаването и функционирането на българската държавност. Техните племена и племенни съюзи са по-скоро обект, отколкото субект на строителите на българската държава, които са от политическия елит на българския (прабългарския) народ. Тяхната заслуга не може и не бива да се премълчава или принизява.

То и не може — държавата и тогава, и днес се нарича България, а не Смоляния, Берзития или Тимочания. А хората, които я обитават, и тогава, и днес се наричат българи, а не смоляни, берзити, тимочани или нещо друго.

Малко по-иначе стои въпросът с ролята на славяните във формирането на единна българска народност — процес, който, изглежда, е завършен напълно още в средата на IX век. Народът в огромната българска държава от Адриатическо до Черно море и от Карпатите до Егейско море се самоназовава наистина българи, но очевидно още тогава говори на славянски език, след като управляващият политически екип на цар Борис I, съставен изцяло от представители на знатните прабългарски родове, взема в 893 г. решение език на държавната администрация и на единствената позволена религия (християнството) да бъде писменият славянски език, създаден от братята св. св. Кирил и Методий и усъвършенстван (като графика на буквите) от свети Климент в предшестващите десетилетия. Тук е необходимо да припомним, че в 893 г. решението на цар Борис I е само официално прието от оторизирания съгласно българското законодателство орган — Народния събор (аристократическо Народно събрание). Като се има предвид, че точно цар Борис I подтиква Кирил и Методий да създадат още в 855 година славянска писменост и да преведат богослужебните книги на славянски език с оглед на намерението си да обяви християнството за държавна религия, ясно е, че славянският език е бил говорен от преобладаващата част от поданиците на България.

Този неоспорим факт роди мита за смазващото числено превъзходство на славянското население в България още при създаването и увеличило се още повече след присъединяването на Тракия, Македония, Поморавието и Панония, заселени плътно със славяни в предходните две столетия и неасимилирани от ромеи и авари. Като доказателство за „смазващото“ превъзходство на славяните в количествено отношение се привеждаше и фактът, че академик Младенов бе открил само 15 „прабългарски“ думи в лексиката на старобългарския език в хилядите оцелели български ръкописи от IX до XIV век. Това бяха думи от тюркски произход, но нали и за прабългарите се смяташе от науката, че са от тюркски произход.

Казано честно — изворните източници (древни хроники, археологически разкопки и т.н.) не потвърждаваха тезата за малобройността на прабългарите. Очевидно България по времето на Аспарух преди федерирането със „Седемте славянски племена“ има 500–600 000 население, след като може да противопостави срещу 60-хилядна византийска армия равностойна или само малко по-малка армия. Нека не забравяме, че това население населява и контролира не само Влахия, но и деснобрежна Украйна и Молдова, и в 681 г. има достатъчен демографски ресурс да насели и Мизия, без да изостави и квадратен сантиметър от довоенната територия на държавата. Броят на прабългарите в Мизия се увеличава в VIII и IX век и от преселващи се там групи прабългари от областите, останали под властта на хазарите. Това ясно личи от археологическите разкопки край Дуранкулак и Шабла. В Македония в 680 г. се заселват 60 000 семейства прабългари, водени от Кубер, друг син на Кубрат, установил се в Панония и оттам насочил се към Македония. Според скопски, сръбски и албански археолози тези българи, настанили се в Битолско-Прилепското поле, постепенно заемат до 811 г. (когато се съединяват с Дунавска България) цяла Вардарска Македония, Косово и Източна Албания. Значителни прабългарски маси, освен славяни, има и в Панония. Прабългарски групи има заселени, както стана ясно по-рано, в балканските владения на Византия още в V–VI век. Дори по физическия вид на съвременните българи (преобладава мургавият тип) си личи, че имаме малко общи черти с преобладаващия физически тип в Полша, Чехия, Беларус, Украйна и Русия. А това означава, че прабългарите не са били малцинство. Тогава как става така, че за по-малко от 150 години „прабългарският“ език на народа-господар така изчезва, че от него остават само 15 думи? Исторически феномен! Да, щеше да бъде феномен, ако прабългарите наистина бяха тюрки.

Но прабългарите не са тюрки. Както видяхме, изследванията в последните две-три десетилетия убедително доказаха, че прабългарите са част от иранската езикова общност. Тя пък е част от индоевропейската етническа и расова общност с прародина Централна и Северна Европа. Дори в многотомната история на България, издадена по време на комунистическата власт, е написано (том 2, с.25):

„Смята се, че в IV хил. пр.Хр. е съществувал общ индоевропейски език, от който по-късно се оформят славянските, гертанските, иранските и келтските езици и диалекти. И днес роднинската терминология, наименованията на най-старите оръдия на труда, терминологията на домашния добитък, ловът и пчеларството имат общи корени. Преди да бъдат утвърдени литературните езици, базирани обикновено на един от диалектите, различията в езиците на тези групи народи, спадащи към индоевропейската общност, са били още по-малки.“

Казано по-простичко, VII–IX век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи. Уеднаквяването на лексиката и граматичните правила е ставало непрекъснато в ежедневния живот на разположените едно до друго славянски и прабългарски села, в армията, в градовете, в резултат на особено честите смесени бракове. Няма как да вървиш срещу законите на природата — известно е, че мургавите мъже харесват руси жени и обратно. Смесените бракове са засягали не само простолюдието, но и аристокрацията. В 866 г. канабагатура Сондоке (името е прабългарско) е бил включен в състава на посолство, изпратено от цар Борис I при папата в Рим. Една от нощувките по пътя е била в манастира Чивидале в Северна Италия. И там боляринът е записал в евангелието на манастира списък на семейството си, за да му четат монасите молитва за здраве. Боилът е имал две законни жени (езическият български закон е позволявал многоженството) и макар от три години християнин, Сондоке си ги запазил. Явно в случая е действал принципът „узаконено заварено положение“. Втората жена на Сондоке се наричала Собеслава, а децата му от нея — Велегнев и Богомила, т.е. три чисто славянски имена. Поне една от съпругите на Омуртаг и Борис са били славянки, щом техни синове се казват Енравота и Владимир. По въпроса за имената, славянките — съпруги на българските владетели, трябва да са били бая упорити, за да наложат свои имена на децата. А и страшните иначе български канове и царе трябва да са ги обичали твърде много, за да не им кършат хатъра за имената на децата, дори когато става дума за престолонаследници.

От средата на VIII век археолозите са регистрирали множество смесени селища. Смесен град е бил, както личи от погребалните обреди, и столицата Плиска. Нещо нормално е постепенно хората в земите на българската държава да се наричат само българи.

Нито прабългарският език е изчезнал, нито славянският език е победил. Просто от съприкосновението и взаимодействието на два близки езика с общ индоевропейски корен се е родил общият български език. Тук любителите на проценти ще останат разочаровани, ако трябва да определя частта на славяните в процеса на формирането на българската народност. Доста е трудна тази задача, тъй като статистически данни, дори приблизителни за броя на славяните и прабългарите в границата на българската държава през VII–IX век, няма и никога няма да има. Освен ако не се открие машина на времето.

Всъщност цялата митология по този въпрос, родена от меняща се политическа конюнктура през XX век, няма никакво значение за съвремието, освен за любителите на историята. Дръвниците-политици, вадещи си важни заключения за „европейската (или неевропейската) идентификация“ на съвременните българи от броя на славяните и броя на прабългарите в IV–IX век, би трябвало да знаят, че съвременният български народ не е биологически продукт, съставен от „два (или три) етнически компонента“, слели се в VII–IX век, а историческа категория, формираща се непрекъснато през VII–XX век на базата на българската политическа идея. В българския народ са асимилирани над петдесет народи само през Средните векове — авари и моравци през IX век, печенеги и узи през X–XII век, кумани през XII–XIII век, алани и татари през XIV век. Някои от тези народи, като куманите и печенегите, наброяват стотици хиляди (при общо население на територията, населена от българи, 2–2,5 милиона души) и неслучайно куманите дават последните две царски династии на българската държава — Тертеровци и Шишмановци. Но когато го правят, те вече се наричат българи. Хиляди западноевропейски войници, паднали в плен по време на османското владичество и отказали да приемат исляма, са заселени от османските власти в българските християнски села, за да отработят за 15–20 години свободата си от пленилия ги спахия. Повечето от тях се женят за българки и се асимилират в българската народност. Най-сетне, след Освобождението (1878 г.) редица напуснати от турците райони са заселени от черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински селяни, които постепенно са претопени в българската народност. Отново повтарям, за да се запомни — съвременните нации не са биологически, а исторически категории. Това, което е ставало в VII–IX век, има стойност само за познанието на миналото.

https://chitanka.info/text/9703/4 

Проблемът е сложен, но всеки го слага малко или много по-различно от останалите...



Гласувай:
14



1. kvg55 - mt46,
30.08.2020 23:59
"редица напуснати от турците райони" - Кои са тези напуснати от турците райони? Напуснали са бейовете и войската. Редовите турци са останали. Как пък в мойто и околните села не се засели поне един "черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински" селянин?
Как пък нито един тракиец не е останал на територията?
Пич Божо пише глупости.
цитирай
2. zaw12929 - ЖЕЛАЯ УСПЕХ В РАЗСЛЕДВАНЕТО- НЕ МЕ ТРЕВОЖИ ИСТИНАТА Е НЕПОПРАВИМА!
31.08.2020 00:03
Бяхме славяни при славяните, макар 4 години 1941-1944 бяхме окупирани от германските войски, които източваха всякакви ресурси за фронта: храни, животни, техника и в тези четири години хранехме и германската войска тук. Вземаха цялото пройзводство на мандрите, срещу разписка и... до сега нищо не са платили за 4 години престой, ОБАЧЕ За 4 ДНИ , докато премихава армията гонеща хитлеристите се реве пише, как ОКУПИРАЛИ БЪЛГАРИЯ , не че ЗАПАДА ГО ИСКА, а подлизурството ни е на най високо гадно ниво
сега имаме учени в САЩ, които ще измътят новата ни народност- някаква американска. Затова другите хи гледат със съжаление. Намират се и невежи, които искат да се разделим от наложената ни от РУСИЯ (СССР) Православна религия. Давайте, но рано или късно империите пропадат... а ние като сираче търсим нова империа. Забравяме, че щом сме били на три морета имаме и сега своята имперска същност като култура, като непостижими от другите национални традиции, култура - богатство, което не бледнее, прави ни достатъчно велики, за да определяме съдбата си, да се развиваме в единство и просперитет отхвърлили глупавите либерални превилегии за членовете на ЕС, от които сме лишени!
цитирай
3. silviia - ?
31.08.2020 14:32
А музичка защо няма? :)
цитирай
4. vled - Божидар Димитров е рожба на българската историческа наука, която по наследство е гъркоманска, а от там идва и омразата към траките.
31.08.2020 17:38
Не се дивете на златото на траките - били са като мутри
https://www.24chasa/Article/566818
…..
Иначе са прости и тъпи селяни, козари и овчари. Това са траките..."
- Думи на проф. Божидар Димитров от авторското му предаване
„Историята с Божидар Димитров“ по TV + от 22 март 2014 г.
…..
Ето как върви тракомразието от време оно.
Херодот V 6-7 (за траките)
"...У останалите траки има следния обичай: продават чедата си навън. Девиците не пазят, ами ги оставят да се любят с който мъж пожелаят. Обаче жените си пазят здраво; откупуват ги от родителите им за много пари.
Татуирането се смята за благородно, а не татуирането - за неблагородно; бездействието - за прекрасно, а да си земеделец - най-долно; да живеят от война и грабежи - за най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи."
……..
Аристотел: "Има само едно тракийско племе, което е способно да преброи до 4 понеже хората му като деца не могат да помнят повече, нито се нуждаят от много неща "



цитирай
5. bulgares - книгата с този текст е издадена 2006г.
31.08.2020 19:26
През април 2018г обаче, 12 години по-късно, Б.Димитров заявява ясно "Славяни няма!"
https://www.youtube/watch?v=guBaXY26wxY
цитирай
6. bulgares - ако определим траките
31.08.2020 19:50
като много прости, трябва да определим славяните като получовеци - те не са оставили и една прашинка по нашите земи. Сигурно не са могли и да говорят, ами са мучели, А ония диви тюрки около Фанагория сигурно не са могли и да мучат.
цитирай
7. mt46 - Понякога залита... В случая е преувеличил ролята на прабългарите...
31.08.2020 21:22
kvg55 написа:
"редица напуснати от турците райони" - Кои са тези напуснати от турците райони? Напуснали са бейовете и войската. Редовите турци са останали. Как пък в мойто и околните села не се засели поне един "черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински" селянин?
Как пък нито един тракиец не е останал на територията?
Пич Божо пише глупости.

цитирай
8. mt46 - Благодаря за мнението!...
31.08.2020 21:23
zaw12929 написа:
Бяхме славяни при славяните, макар 4 години 1941-1944 бяхме окупирани от германските войски, които източваха всякакви ресурси за фронта: храни, животни, техника и в тези четири години хранехме и германската войска тук. Вземаха цялото пройзводство на мандрите, срещу разписка и... до сега нищо не са платили за 4 години престой, ОБАЧЕ За 4 ДНИ , докато премихава армията гонеща хитлеристите се реве пише, как ОКУПИРАЛИ БЪЛГАРИЯ , не че ЗАПАДА ГО ИСКА, а подлизурството ни е на най високо гадно ниво
сега имаме учени в САЩ, които ще измътят новата ни народност- някаква американска. Затова другите хи гледат със съжаление. Намират се и невежи, които искат да се разделим от наложената ни от РУСИЯ (СССР) Православна религия. Давайте, но рано или късно империите пропадат... а ние като сираче търсим нова империа. Забравяме, че щом сме били на три морета имаме и сега своята имперска същност като култура, като непостижими от другите национални традиции, култура - богатство, което не бледнее, прави ни достатъчно велики, за да определяме съдбата си, да се развиваме в единство и просперитет отхвърлили глупавите либерални превилегии за членовете на ЕС, от които сме лишени!

цитирай
9. mt46 - Може би по-късно... :)
31.08.2020 21:24
silviia написа:
А музичка защо няма? :)

цитирай
10. mt46 - Да, има някои крайни изказвания. По-точно е рожба на БКП и на ДС...
31.08.2020 21:47
4. vled - Божидар Димитров е рожба на българската историческа наука, която по наследство е гъркоманска, а от там идва и омразата към траките.
17:38
Не се дивете на златото на траките - били са като мутри
https://www.24chasa/Article/566818
…..
Иначе са прости и тъпи селяни, козари и овчари. Това са траките..."
- Думи на проф. Божидар Димитров от авторското му предаване
„Историята с Божидар Димитров“ по TV + от 22 март 2014 г.
цитирай
11. mt46 - Казаното не е като написаното, няма същата научна тежест...
31.08.2020 21:50
5. bulgares - книгата с този текст е издадена 2006г.
19:26
През април 2018г обаче, 12 години по-късно, Б.Димитров заявява ясно "Славяни няма!"
https://www/watch?v=guBaXY26wxY
цитирай
12. mt46 - Да, не са оставили материална култура...
31.08.2020 22:16
bulgares написа:
като много прости, трябва да определим славяните като получовеци - те не са оставили и една прашинка по нашите земи. Сигурно не са могли и да говорят, ами са мучели, А ония диви тюрки около Фанагория сигурно не са могли и да мучат.

Но славяните са дали на нас и на света богата духовна култура! Оставили са ни реч, писменост, Слово, чрез което са сътворени велики и гениални творби!...
цитирай
13. 1997 - Харесвам Б. Димитров, беше решителен мъж, но това е друг въпрос.
31.08.2020 23:44
Тук ми се породи въпроса за Прекъсваемост или Непрекъсваемост на историята.
Ако в един род умре един или двама, родът продължава. Имат ли връзка елините с гърците, италианците с римляните, те с тосканците , а те с етруските?
Тракедонстите държат на непрекъсваемостта. Не може семето на Раскупорис да иде в пясъка. От друга гледна точка геноцидът е практика в световните работи. Неандерталецът изчезва, появява се кроманьонецът. Пришълците, уважаеми господа, подложили на геноцид местното население и нямат връзка с тях.
Та, историческите връзки могат да се прекъснат или да съществуват. В случая има да се доказва, че Рим или друг е подложил траките на геноцид. Иначе не можем да игнорираме присъствието им.
цитирай
14. mt46 - Голяма част от траките са бивали избивани...
01.09.2020 17:43
1997 написа:
Тук ми се породи въпроса за Прекъсваемост или Непрекъсваемост на историята.
Ако в един род умре един или двама, родът продължава. Имат ли връзка елините с гърците, италианците с римляните, те с тосканците , а те с етруските?
Тракедонстите държат на непрекъсваемостта. Не може семето на Раскупорис да иде в пясъка. От друга гледна точка геноцидът е практика в световните работи. Неандерталецът изчезва, появява се кроманьонецът. Пришълците, уважаеми господа, подложили на геноцид местното население и нямат връзка с тях.
Та, историческите връзки могат да се прекъснат или да съществуват. В случая има да се доказва, че Рим или друг е подложил траките на геноцид. Иначе не можем да игнорираме присъствието им.

Също така голяма част от траките са се елинизирали или ромеизирали, друга част са станали роби, гладиатори... Това е ставало постепенно, в продължение на 6-7 века... Спорът е каква част от оцелелите траки са участвали в образуването на българската народност...
цитирай
15. анонимен - Достатъчен е геноцид по време на Рим
01.09.2020 18:01
mt46 написа:

Също така голяма част от траките са се елинизирали или ромеизирали, друга част са станали роби, гладиатори... Това е ставало постепенно, в продължение на 6-7 века... Спорът е каква част от оцелелите траки са участвали в образуването на българската народност...

Б. Димитров е убедителен, че траките са изчезнали като значителен етнос от Балканския полуостров до пристигането на славяни и българи. Бих прибавил като аргумент и последното Въстание на траките от 44 г., което следва да е потушено с особената жестокост, която римляните са пазели още от въстанието на робите, предвождани от Спартак, двеста години по- рано. За сравнение при потушаване на Юдейското въстание от 70 г. при което по данни на Й. Флавий са загинали 600 хил. от 2 млн население, без тези, които се умрели от болести, глад продадените в робство, като при това сред юдеите е имало и значителен брой колаборационисти. За жертвите на Въстанието на траките от 44 г. няма летописец, но може да се очаква, че жертвите са били изключителни.
цитирай
16. bulgares - ох
01.09.2020 22:04
1.Римската империя по нашите земи е просъществувала 4, а не 7 века
2.Тя е била многонационална държава - дори императори като Максимин Трак, Лъв Бесът, военачалници като Велизарий и т.н. са били познати от всички като траки.
3.Къде е този геноцид, който унищожава 100% от населението? Най-жестокия по наше време на Пол-Пот е унищожил 25%. Но 75% са останали. Нали й трябват хора на тази Римска империя. А траките избягали през Дунава? Да не са ги избили с оръдия и ракети?
цитирай
17. bulgares - и ето само два цитата от 5-ти век
01.09.2020 22:13
1. Клавдий Клавдиан (370-405) поет, пише: Nam cum barbaries penitus commota gementem merentur regnare , qui regnum non ... Cum Geticis inrenf] Puto lugens, quamvis libri non juvent. fic gemenrem ... teftatur Procopius I Vandal. operirent ] Infufum Barbaris Romanum Imperium ... или преведено
когато огромната Мизия се тъпчеше от гетски коли и руси пълчища покриваха бистонските поля (вероятно през 391г.), ... а пък Бесите копаят злато в Тракия.

2. Евсений Йеромоним (347-420) пък пише Getarum rutilus et flavus exercitus, ecclesiarum circumfert tentoria.. или преведено
червеникавата и руса войска на гетите заобикаля палатките на църквите


Явно и двамата летописци не са чели Официалната ни история и твърдят, че Мизия е претъпкана в края на Римската империя с "пълчища от гети". Такива цитати всеки може да намери много в ГИБИ и ЛИБИ, тъй като до тях достъпът след 1990г е свободен.
цитирай
18. 1997 - Добре е да уточним
02.09.2020 14:21
bulgares написа:
1.Римската империя по нашите земи е просъществувала 4, а не 7 века
2.Тя е била многонационална държава - дори императори като Максимин Трак, Лъв Бесът, военачалници като Велизарий и т.н. са били познати от всички като траки.
3.Къде е този геноцид, който унищожава 100% от населението? Най-жестокия по наше време на Пол-Пот е унищожил 25%. Но 75% са останали. Нали й трябват хора на тази Римска империя. А траките избягали през Дунава? Да не са ги избили с оръдия и ракети?

3. Разберете се със Щапаров, който смята, че в Казанското ханство не е имало нито един българин как се е случило това. Ако може във В. България, може и в римската провинция Тракия. Представете си вдъхновяващ позив сред легионерите the best Thracian is the dead Thracian...
2. Максимин произлизал от даките
His father was an accountant in the governor's office and sprang from ancestors who were Carpi (a Dacian tribe)
Вероятно Лъв Тракиец също
He was born Leo Marcellus in Thracia or in Dacia Aureliana province in the year 401 to a Thraco-Roman family.[7] His Dacian origin[8] is mentioned by Candidus Isaurus,[9][10] while John Malalas believes that he was of Bessian stock.[9][11]
Ако и двамата са с произход ромейско- дакийски, може да се приеме, че даките успешно са били ромеизирани, което не се случило с отсамните траки и те били изтребени. Дори да се приеме, че Лъв Марцел е от брак между римлянин и тракийка от бесите, това не значи много. (Никой на смята детето на Тръмп от Мелания за словенец).
Общо взето, Б. Димитров се е защитил добре.
1. През времето на владеенето на земите на траките от Рим има множество римски гробници, крепости, вили. Отсъствието на тракийски означава, че знатни траки не е имало или са били доста безправни. По- скоро първото.
цитирай
19. vled - АЗ СЪМ
02.09.2020 22:52
Ако траките са изчезнали защо всички българи всеки ден използваме тракийските думи АЗ СЪМ?

ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ
http://www.promacedonia/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.pdf
стр. 85 - ПОКАЗАЛЕЦ
AS - Аз
ASAM - Аз съм

Реч на мама и на татка, реч що мълвим всеки ден …
цитирай
20. mt46 - ...
02.09.2020 22:54
bulgares написа:
1.Римската империя по нашите земи е просъществувала 4, а не 7 века
2.Тя е била многонационална държава - дори императори като Максимин Трак, Лъв Бесът, военачалници като Велизарий и т.н. са били познати от всички като траки.
3.Къде е този геноцид, който унищожава 100% от населението? Най-жестокия по наше време на Пол-Пот е унищожил 25%. Но 75% са останали. Нали й трябват хора на тази Римска империя. А траките избягали през Дунава? Да не са ги избили с оръдия и ракети?

Имам предвид, че траките са се заличили постепенно от 1-ви до 7-ми век...
А колко процента индианци са останали в Щатите?...
цитирай
21. bulgares - ти прочете ли това?
03.09.2020 17:55
когато огромната Мизия се тъпчеше от гетски коли и руси пълчища покриваха бистонските поля (вероятно през 391г.), ... а пък Бесите копаят злато в Тракия.

Гетите и бесите са траки и пълчища от тях са покривали днешните ни земи ти го казва летописец, който ги е виждал с очите си? Как го обясняваш това? И краят на Римската империя е 4 септември 476 г, а не през 7ми век. Тогава масово по земите ни се появяват едни хора, които се наричат "българи", което с още един куп факти дава основание с много голяма вероятност да се твърди, че въпросните траки са се преименували на българи.
цитирай
22. bulgares - ето какво казва и Марцелин през 517г.
03.09.2020 19:05
1 Sept. 516-31 Aug. 517 10th indiction, consulship of Anastasius and Agapitus ...
duae tunc Macedoniae Thessaliaque vastatae et usque Thennopylas veteremque Epirum Getae equites depraedati sunt

Превод: между 1 септември 516 и 31 август 517г. по време на консулите Anastasius и Agapitus ..
Тогава били опустошени двете Македонии и Тесалия и конницата на Гетите е плячкосвала чак до Термопилите и Стария Епир

Те съветските историци бяха планирали да изтрият напълно траките от главите на българите за тези векове, ама 1989г дойде малко неочаквано за тях и не успяха. Иначе в ГИБИ и ЛИБИ има достатъчно цитати и за БЪЛГАРИ и за ТРАКИ по това време по нашите земи. И всеки може да ги види с очите си. Иначе който иска, още може да си чете съветски и руски преразкази на историята ни и никой не може да го спре.
цитирай
23. bulgares - В Щатите историята
03.09.2020 19:13
е съвсем различна. Не може да седим и да си измисляме факти и да ги красим с думи като "романизирали се, елинизирали се, архаизирали си". История се пише на базата на летописи, артефакти и доказателства. Всъщност нито в САЩ индианците, нито в Африка черните са се смалили заради геноцид, както много си мислят, а заради болестите които белите са им занесли, а местните са нямали имунитет. Цели селища индианци са измирали от едра шарка до един.
цитирай
24. 1997 - В този момент съжалявам, че не съм учил НГДЕК
03.09.2020 20:33
bulgares написа:
1. Клавдий Клавдиан (370-405) поет, пише: Nam cum barbaries penitus commota gementem merentur regnare , qui regnum non ... Cum Geticis inrenf] Puto lugens, quamvis libri non juvent. fic gemenrem ... teftatur Procopius I Vandal. operirent ] Infufum Barbaris Romanum Imperium ... или преведено
когато огромната Мизия се тъпчеше от гетски коли и руси пълчища покриваха бистонските поля (вероятно през 391г.), ... а пък Бесите копаят злато в Тракия.

2. Евсений Йеромоним (347-420) пък пише Getarum rutilus et flavus exercitus, ecclesiarum circumfert tentoria.. или преведено
червеникавата и руса войска на гетите заобикаля палатките на църквите


В първия цитат не срещнах дума, която да ме насочва към Мизия, а Гугъл преведе следното, което всеки може да направи и сам
"Защото чуждите въздишки дълбоко развълнувани заслужават да отсъдят, че царството не ... когато се помолих на inrenf] помисли, макар че книгата не помага. по този начин gemenrem ... teftatur Procopius, 1 Vandal. корица] Infufum езически римска империя"

Вторият цитат Гугъл превежда "От гетите, златисто-червените и жълтите на армията, на църквите, той ги носи със завеси за двора."
и това за златисточервените, които се носят на църквите и двора види се са на гетите.

Обаче, което си е право, право си е, не мога да споря уверено, само наблягам на недоверието си, че и bulgares прави ( а дали прави или преписва?) точен, а не преиначен превод на цитатите. Е, ако ми покаже, че в първия цитат еди- кое си е Мизия, ще се съобразя. Наистина, лошо е да се коментира едно време, без познание на тогавашния език.
цитирай
25. mt46 - http://www.anamnesis.info/node/1646
03.09.2020 21:19
Калоян Чобанов



През XIV в. по поръчение на българския цар Йоан Александър (1331–1371) е направен среднобългарският превод на „Хрониката” на Константин Манасий. Неизвестният преводач е нанесъл добавки към текста, които сами по себе си представляват един съществен източник за миналото, отразявайки българското самосъзнание от епохата.

Интерес представлява добавката, която съдържа сведение за времето на император Анастасий (491–518). Тя е следната: „При цар Анастасий българите започнаха да завземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да завземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 години.”[1]

Първите коментари на текста са на М. Дринов и К. Иречек. Възрожденският ни историк го свързва с ранните славянски преселвания[2], а Иречек само отбелязва, че в него не става въпрос за старобългарско предание, а за заемка от хрониката на Йоан Зонара, който пък на свой ред е използвал тази на Теофан Изповедник[3]. Ю. Трифонов[4], а след него и Ив. Дуйчев[5] споделят донякъде второто становище, но изказват мнение, че старобългарският преводач ще да е добавил нещо и от себе си, използвайки неизвестен за нас извор. От своя страна В. Вълов като че ли приема и двете виждания. Според него добавката е заемка от Зонара и Теофан, примесена с недостигнал до нас източник, но отразяваща последователността на овладяване на българската средновековна територия – първо от славяните[6]. В последните години М. Каймакамова прави едно ново и интересно тълкуване. Тя разделя сведението на две: нападенията при Анастасий и преминаването на Бдин – завземането на Охрид. Второто свърза с движението на Куберовите българи от Панония към Македония[7]. Друг, също по-нов поглед, различаващ се от досегашните, е на П. Добрев. Изследователят приема, че тръгването на българите (т.е. 870-те години) отговаря на 499 г. и победоносното сражение при р. Цурта, респективно, че и първите завземания са започнали тогава[8].

Цитираната добавка към среднобългарския превод на Манасиевата хроника ще бъде анализирана и коментирана в светлината на посочените историографски изследвания и познатите данни в изворите, като целта на изложението е да се постави въпросът за нахлуванията при император Анастасий I Дикор – най-вече тяхната локация – и да се установи кои са всъщност тези българи от края на V – началото на VI в., за които се пише през първата половина на XIV в.

На първо място е добре да се уточнят в един кратък обзор българските действия на ромейска територия за целия период от началото на управлението на император Зенон (474 г.) до края на това на император Анастасий I (518 г.). Известно е, че в последната четвърт на V в., те са действали само в диоцез Тракия в следните години – 480/481 г.[9]; 486/487 г.[10]; 491 г.[11]; 493 г. (?)[12]; 499 г.[13] Твърде прецизният в хрониката си Марцелин Комес съобщава за ново нахлуване в Тракия през 502 г. Това сведение се потвърждава и от по-късните византийски автори – Теофан (IX в.), Скилица-Кедрин (XI–XII в.) и Зонара (XII в.). Различното е, че те прибавят и Илирик към нападнатите територии[14]. През 505 г. българите действали в областта на р. Морава, но този път в състава на илирийската войска[15]. Българите се споменават от Зонара във връзка със стрoежа на Дългата стена (наречена от ромеите „паметник на страхливостта”) през 512 г., която според автора била вдигната поради нападенията на българи и скити (= славяни)[16]. Две години по-късно българите взели участие в бунта на Виталиан и със същия действали отново в диоцез Тракия[17]. Може да добавим и едно нахлуване в Илирик, съобщено единствено от Зонара, при което „ромеите претърпели позорно поражение”[18]. Това сведение е със спорна датировка и съществува мнение, че нападението не се е случило през коментирания период[19].

Прегледът показва, че до края на управлението на Анастасий (518 г.) ромейската територия, обект на български действия, е бил изцяло диоцезът Тракия. За нападение над (и) Илирик съобщават по-късни автори – веднъж за 502 г. и втори път с неизяснена година. Самият Илирик към V–VI в. е бил префектура, състояща се от диоцезите Дакия и Македония[20]. В това число сведенията на авторите, ограничени само до споменаване на името Илирик, са крайно неудобни за точното локализиране на български действия там.

Според добавката в среднобългарския превод, българите „започнаха да завземат долната Охридска земя”, което отговаря на териториите около гр. Охрид в диоцеза Македония[21]. В познатите извори от преди XIV в. такова конкретно посочване липсва. Не разполагаме с данни, които да ни посочат български действия в този югозападен ареал на империята.

От друга страна в изворите се отбелязва, че Македония (както, разбира се, и Тракия) изобилства от блага и богатства и средновековните автори не пропускат да споменат вражеските нашествия в нея – готски, хунски и славянски, но нито веднъж български – поне не в тази конкретика, която намираме за другите народи. Разбира се това не е достатъчен аргумент, с който да приемем, че българските нашествия в Илирик не засягат диоцез Македония, но фактът, че западните (подчертано – съвременни) автори пишат за български действия в Тракия и при р. Морава, свидетелстват за някаква отдалеченост. Посочените данни от изворите показват, че в края на V – началото на VI в., българите са действали по Подунавието и са атакували северните области на империята – диоцез Дакия, диоцез Тракия (по-конкретно – провинциите Долна Мизия и Скития).

Повдига се въпросът – ако долната Охридска земя (Македония) по времето на Анастасий не е била обект на български нахлувания, то съществуват ли данни за други народи, които да са извършвали тези нахлувания? По това време хуните отдавна са слезли от историческата сцена, а готите са се изселили в Италия. От друга страна, в научните среди съществува становище, че точно времето на Анастасий е времето на първите славянски нахлувания в империята[22].

Марцелин Комес под 493 г. съобщава за едно нощно сражение в Тракия, при което военачалникът Юлиан загинал „промушен от скитски меч”[23]. Йоан Зонара, както вече беше посочено, пише за издигането на Дългата стена през 512 г. за защита от (българи и) скити[24], а се приема и вероятността две години по-късно в бунта на Виталиан да е имало славянско участие[25]. Тези сведения сочат по-скоро за славянско движение в Тракия (очевидно диоцеза).

Вече към края на Анастасиевото управление в 517 г., отново от Марцелин научаваме за мащабно гетско нахлуване в югозападните Балкани. Тези гети, несъмнено славяни[26], опустошили двете Македонии и Тесалия като достигнали чак до Термопилите и Стария Епир[27].

Оттам насетне през времето на императорите Юстин (518–527) и Юстиниан (527–565) нахлуванията продължават отново в областите на Илирик. Не може да не направи впечатление това разпределение на територия между атакуващите Илирик славяни и Тракия - българи. Показателно в тази насока е следното сведение на Марцелин, отнасящо се за 530 г.: „Началникът на илирийската пехота и конница Мундо пръв от всички римски военачалници нападнал гетите, които отдавна кръстосвали Илирик, и ги прогонил, като избил твърде много от тях. По-късно обаче, по време на същите консули [1.09.529 – 31.08.530 г., бел. авт.], поменатият военачалник, подтикнат от своята смелост, долетял и в Тракия и, сражавайки се успешно, разбил българите, които я опустошавали, като избил в сражението петстотин от тях.”[28]

Васил Гюзелев много точно отбелязва: „Не е за пренебрегване и обстоятелството, че при своите нападения през първата половина на VI в. славяните не се насочват към областите, разположени между Дунава и Балкана, а главно подлагат на ограбване и опустошаване земите в южната част на Балканския полуостров. Наличието на типично славянски селищни наименования в съставения в средата на VI в. трактат на Прокопий Кесарийски „За строежите” (напр. Врациста, Губрик, Дурвулиана, Первула, Дебре, Здревин, Рувуста и др.) предполага налагането им в номенклатурата в един сравнително дълъг период.”[29]

Разбира се, горните данни се отнасят за трайните поселения от края на VI в. В самата добавка към Манасиевата хроника не се говори за българско заселване – става дума за начало на завладяване на територия, краят на което е свързан с един по-късен етап. След изложените изворови данни и коментара по тях, може да се каже, че във времето на Анастасий, действията на българи в „в долната Охридска земя” остават под въпрос, докато славянските могат да се считат за сигурни.

След християнизацията на българските земи (IX в.) етническите разлики започват да избледняват и етнонимите „българи” и „славяни” постепенно отстъпват място на политонима „българи” – процес, който до XIVв. е окончателно завършен. Доказателство за това са преводните хроники от периода. Съществуват два по-ранни домашни извора, които в някаква степен показват процеса на тази българизация. В „Слово от Кирил Философ как покръсти българите”, известно в науката и като „Солунска легенда” (XII в.), пише: „И веднъж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: „Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”[30] В друг текст – „Слово за Сивила” (XIII в.), е посочено: „Първият род са словените, сиреч българите, гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството.”[31]

Освен Манасиевата хроника, по повеля на цар Йоан Александър (1331–1371) е направен среднобългарският превод и на Хрониките на Симеон Логотет и Йоан Зонара. Интерес представлява тази на Симеон Логотет, чийто пръв и най-обстоен анализ е направен от В. Н. Златарски. Изследователят отбелязва, че „там, където в гръцкия текст се споменава името „славяни” или „славянска земя”, в нашия превод навсякъде те са заменени с „българи” и „българска земя”. Посочени са съответните места в текста, след което авторът заключава: „Наистина тия места не са твърде много, но са от първостепенна важност, защото те ни показват, че нашият превод е бил направен в такава епоха, когато понятията „славяни” и „българи” се идентифицирали.”[32]

Заслужава да се коментира и едно известно сведение от „Хронография” на Теофан Изповедник (IX в.), касаещо катастрофалното поражение на ромейските войски през 811 г. То е следното: „А Крум, като отсякъл главата на Никифор, набил я на кол много дни за показ на идващите при него племена и за наш позор. След това, като я взел, оголил черепа, обковал го отвън със сребро и като се гордеел, карал да пият от него славянските вождове.”[33]

С различни изменения и съкращения, същото е предадено и от по-късни хронисти, при които вместо „славяни” стои „българи”[34]. Данните на Теофан обаче се приемат за достоверни, предвид това, че авторът е съвременник на описваните събития. А за сведенията на останалите се счита, че те го ползват като източник[35]. Поради тези съображения историографията е приела, че текстът със „славянските вождове” у Теофан отговаря на историческата действителност.

Приведените примери показват, че процесът на т.нар. българизация, започнала към IX в. и продължила до средата на XIV в., може да се смята за окончателно завършен. Очевидно за авторите на преводните хроники е напълно нормално да причисляват славянското минало към своето настояще, без това по никакъв начин да рефлектира върху тяхното ясно българско самосъзнание.

Разбира се, не може да се подмине въпросът за първоизвора или първоизворите, използвани в добавките към среднобългарския превод на Манасиевата хроника. Може да се смята обаче за доказано, че авторът им е имал под ръка освен добре познатите ромейски (най-вече Теофан и Зонара) и недостигнали до нас домашни извори[36]. И тук не става въпрос само за обичайното позоваване на авторитети, а и за едно внимателно наблюдение върху последната добавка (за времето на император Василий II (976–1025). Тя гласи: „От този цар Василий българското царство попадна под гръцка власт чак до Асен, българския цар”[37]. Още големият изследовател на фамилията на Асеневци Ив. Божилов съпоставя сведенията за възцаряването на братята Петър и Асен и установява, че домашните извори познават само Асен I Белгун като български цар и възобновител на държавата[38], обстоятелство, което показва употребата на домашни данни от среднобългарския преводач. Добавката за българските действия при Анастасий е така различна от познатите извори, така неповторима откъм съдържание, че трудно бихме се усъмнили в принадлежността ѝ към родната книжнина.

В добавката към Манасиевата хроника се съобщава, че след като завзели долната Охридската земя (области на диоцез Македония), българите завзели и „цялата тази земя”. Тук несъмнено, както и В. Вълов посочва, трябва да се разбира търновската земя[39]. Същото се потвърждава и от следващата добавка към хрониката, нанесена за времето на Константин IV Погонат (668–685): „При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия.”[40] Тази добавка е ясна и едва ли има нужда от коментар. В нея съвсем накратко са отразени събитията от втората половина на VII в. и образуването на т.нар. Дунавска България. При съпоставяне на двете добавки прави впечатление следното: българският автор посочва две преминавания на Дунав с времево разстояние повече от век и половина. Първото е било насочено към Охридската земя (= Македония), а второто към Мизия (= дн. Северна България).

Тук може да се зададе въпросът – не е ли това отражение на историческата действителност, в която образуването на държава с име България на територията на Балканския полуостров е станало след вече заселено и уседнало славянско население в нея. Положителният отговор е в пълен синхрон не само с чуждите източници, но и с един домашен извор – Български апокрифен летопис от XI в. (с оригинален надслов „Сказание на пророка Исайя как бе възнесен от ангел до седмото небе”). В него се говори за първоначално заселване на българи отсам Дунав при „цар Слав”, след който идва друг – „цар Испор”. Тук няма да навлизаме в дълбочина, но трябва да се отбележи, че в историографията този текст почти единодушно се тълкува като отражение на славянското начало по днешните български земи преди идването на Аспарух[41].

Така вероятността историческата действителност за първоначалното славянско заселване да е отразена в цели два извора от домашното летописание е напълно реална. От приведените извори и изследвания, след техният анализ и коментар, може да се заключи следното:

Липсват конкретни и сигурни сведения, които да потвърдят добавката към Манасиевата хроника, че в периода на управление на Анастасий българи са нахлували в диоцез Македония.
Съществуват данни за мащабни славянски нахлувания към края на V – началото на VI в. в диоцез Македония.
Към XIV в. в българската книжнина вече се е утвърдила съзнателната замяна на етнонима „славяни” с етнонима „българи”.
Изворите, използвани от среднобългарския преводач за нанесените от него добавки, са не само единствено съхранените, но и недостигнали до нас такива.
Анализът на историческите сведения показва, че в първата добавка към среднобългарския превод на Манасиевата хроника, касаеща българската история, авторът е разполагал със сведение (недостигнал до нас текст), в което се е отразявало славянското начало по днешните български земи преди пристигането на Аспаруховите българи през втората половина на VII в. Неизвестният автор, традиционно за епохата, в която е живял и творил, съвсем съзнателно е приписал това начало на българския народ, който по това време е смятан за един и същ със славянския[42].


цитирай
26. mt46 - http://www.anamnesis.info/node/1646
03.09.2020 21:24
[1] Стара българска литература. Т. III. Исторически съчинения. Състав. и ред. Ив. Божилов. София, 1983, с. 281.

[2] Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. // Дринов, М. Избрани съчинения. T. I. Трудове по българска и славянска история. Под редакцията на Иван Дуйчев. София, 1971, с. 69.

[3] Иречек, К. История на българите с поправки и добавки от самия автор. София: Наука и изкуство, 1978, с. 104, бел. 30.

[4] Трифонов, Ю. Бележки върху среднобългарския превод на Манасиевата летопис. // Известия на българския археологически институт, 1923–1924, II, с. 145.

[5] Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, 1944, с. 366.

[6] Вълов, В. Из историята на Северозападна България през ранното средновековие. // Известия на музеите в Северозападна България, 1983, VIII, 125–126.

[7] Каймакамова, М. Сведения за куберовите българи в българското летописание. // Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993, 35–47.

[8] Добрев, П. Сага за древните българи. Прародина и странствания. София, 2005, с. 43.

[9] Гръцки извори за българската история. Т. III. София, 1960, с. 33. Става въпрос за първото сигурно известие за българи на Балканския полуостров. Повикани от император Зенон, българите се сблъскали с готите на Теодорих Страбон (473–481) някъде в диоцез Тракия. Вж. напр. Бурмов, Ал. Въпроси из историята на прабългарите. // Бурмов, Ал. Избрани произведения. Т. І. София, 1968, 55–56; Петров, П. Образуване на българската държава. София, 1981, с. 102.

[10] Латински извори за българската история. Т. I, София, 1958, 299–300. Най-подробно за това сражение – датировка и локализация: вж. Бурмов, Ал. Въпроси из историята на прабългарите, 56–57. Съществува и становище, че същото сведение трябва да бъде свързано с това на Павел Дякон, вж. ЛИБИ, I, с. 410 и респ. то да се изнесе извън рамките на империята. Вж: Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на средновековна България VII–XIV век. Т. І. София, 1999, с. 62.

[11] ЛИБИ, I, с. 410. Срв. Сиротенко, В. Т. Письменные свидетельства о булгарах IV–VII вв. в свете современных им исторических событий. // Славяно-балканские исследования: историография и источниковедение. Москва, 1972, където сражението се датира през 491 г.

[12] ЛИБИ, I, с. 312. Сведението е за нощно сражение в Тракия, при което военачалникът Юлиан загинал ,,промушен от скитски меч”, неоснователно, според нас, приписвано на българите. Вж. Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. III, София, 1918, с. 85. Критика към това твърдение у Бурмов, Ал. Въпроси из историята на прабългарите, 64–65.

[13] ЛИБИ, I, с. 313. При наличните данни точната идентификация на р. Цурта е невъзможно да бъде установена. Следвайки едно допускане на В. Томашек и осланяйки се единствено на авторитета му, редица изследователи приеха a priori, че ранносредновековната р. Цурта е дн. р. Чорлу-дере. При Томашек обаче няма географска обосновка – той не се занимава с българо-ромейското сражение, а само с етимологията на името ,,Цурта”. Оправдана критика към виждането му у Янакиева, Св. Тракийската хидрономия. София, 2009, 132–133. Вж. също Петров, П. Образуване на българската държава, с. 103, бел. 46, където е предложено реката да се търси някъде в дн. Северна България. Намираме за най-резонно р. Цурта да се търси в някоя от западните провинции на диоцез Тракия, в непосредствена близост с границите на префектура Илирик. Само така би се обяснило мобилизирането и походът на такава голяма илирийска армия (15 000 войска и 520 натоварени коли).

[14] ЛИБИ, I, с. 313 (Марцелин Комес); ГИБИ, III, София, 1960, с. 233 (Теофан Изповедник); ГИБИ, VI, София, 1965, с. 202 (Скилица-Кедрин); ГИБИ, VII, София, 1968, с. 150 (Йоан Зонара).

[15] ЛИБИ, I, 301–302, 313 (Магнус Феликс Енодий, Марцелин Комес).

[16] ГИБИ, VII, с. 151.

[17] За участието на българи в бунта на Виталиан най-подробно у Бурмов, Ал. Въпроси из историята на прабългарите, с. 60, както и посочените там извори и литература. По-нови изследвания: Стоянов, Ив. За бунта на Виталиан и неговите федерати – българи. // Журнал на исторически и археологически изследвания, 2014, 3, 13–54.

[18] ГИБИ, VII, с. 151.

[19] ГИБИ, VII, с. 151.

[20] ЛИБИ, I, с. 226 (бел. 3), 229.

[21] ЛИБИ, I, с. 44 (за гр. Охрид), 229 (за провинциите в диоцез Македония).



[22] Иречек, К. История на българите, с. 101; Ангелов, Д. Образуване на българската народност. София, 1971, с. 111; Дуйчев, Ив. Балканският Югоизток през първата половина на VI век. // Дуйчев, Ив. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, с. 15; Петров, П. Образуване на българската държава, с. 32; Божилов, Ив. , В. Гюзелев. История на средновековна България, с. 30.

[23] Вж. тук бел. 12. Иречек, К. История на българите, с. 101; Петров, П. Образуване на българската държава, с. 32, бел. 26. Нахлуването от 493 г. се приема за славянско. Бурмов, Ал. Въпроси из историята на прабългарите, 64–65, който на основание на следния пасаж у Марцелин: ,,379. 2. (Теодосий) победил в много големи битки скитските племена алани, хуни и готи”, заключава, че „За Комес Марцелин скитски народи са следователно аланите, хуните и готите”. Бурмов не е обърнал внимание, че в сведението се говори не за всички скитски народи, а само за тези, срещу които Теодосий I (379–395) е воювал. ,,Скитите” на Марцелин от 493 г. най-общо могат да бъдат варварски народ, вероятно все още непознат за него – нахлул ненадейно към края на века. Но категорично не българи, които той познава със собственото им име.

[24] ГИБИ, VII, с. 151. Вж още: Дуйчев, Ив. Славяни-скити. // Дуйчев, Ив. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, където са приведени множество примери за отъждествяването на скитите със славянските народи.

[25] Става въпрос за становище, според което се приема за възможно българи и славяни да са действали заедно срещу империята по времето на Анастасий. Но докато участието на българите във Виталиановия бунт е категорично, то това на славяните е несигурно.

[26] За отъждествяването на Марцелиновите гети със славяни, вж: Иречек, К. История на българите, с. 101; Дуйчев, Ив. Балканският Югоизток, с. 17, бел. 7, както и посочените извори и литература; Ангелов, Д. Образуване на българската народност, с. 106; Петров, П. Образуване на българската държава, с. 32. Срв. ГИБИ, II, София, 1958, с. 311 (При Теофилакт Симоката „гетите, сиреч пълчищата на славяните” – наречени така в духа на архаизиращата тенденция на авторите с името на вече изчезналия народ да се нарича новозаелият същата територия съвременен народ).

[27] ЛИБИ, I, с. 316.

[28] ЛИБИ, I, с. 318.

[29] Божилов, Ив. , В. Гюзелев. История на средновековна България, с. 30.

[30] Стара българска литература. Т. І. Състав. и ред. Донка Петканова. София, 1981, с. 300.

[31] Стара българска литература, І, с. 104.

[32] Златарски, В. Н. Известия за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет. // Златарски, В. Н. Избрани произведения. Т. I, София, 1972, с. 374.

[33] ГИБИ, III, с. 283.

[34] ГИБИ, IV, София, 1961, с. 54 ( Георги Монах); ГИБИ, VI, с. 65 (Скилица-Кедрин); ГИБИ, VII, с. 163 (При Йоан Зонара става дума само за ,,подвластни” на Крум, без определяне народността им). Вж. и Стара българска литература, III, с. 295, където също стои ,,българи” вм. ,,славяни” при добавката за управлението на Никифор I Геник (802–811).

[35] Златарски, В. Н. История на българската държава, І, 336–337, бел. 29. Изследователят приема Теофановия текст за първоизвор. Замяната на етноними обяснява с това, че ,,термините ,,славянски” и ,,български” са били вече равнозначни”. Срв. Бешевлиев, В. Чаши от череп у прабългарите. // Годишник на Софийския университет, книга XXII, 3, София, 1926, 6–7. Той приема, че по-съкратеният текст на Йоан Зонара се явява съкращение не на Теофановия, а на недостигнал до нас извор. Бешевлиев реконструира приблизително този неизвестен извор въз основа на Теофан и Зонара.

[36] Най-подробен анализ за това, вж. у Трифонов, Ю. Бележки върху среднобългарския превод, 141–148; срв. Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина, ІІ, 366–370; Божилов, Ив. Седем етюда по Средновековна история. София, 1995, 223–224.

[37] Стара българска литература, III, с. 327.

[38] Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. Второ фототипно издание. София, 1994, с. 34. За писаното от Георги Акрополит, което единствено се отклонява от чуждите и доближава до българските извори, Божилов заключава: ,,Очевидно той (Г. Акрополит, бел. моя, К.Ч.) не следва традицията на Хониат, а друга, която е твърде близка до българската”.

[39] Вълов, В. Из историята на Северозападна България, с. 125.

[40] Стара българска литература, III, с. 284.

[41] Стара българска литература, І, 295–296. За ,,цар Слав” като означение на славяни, вж: Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. I. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. Второ поправено и допълнено издание. София, 1943, с. 238; Дуйчев, Ив. Едно легендарно сведение за Аспарух. // Дуйчев, Ив. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, с. 126; Бешевлиев, В. Началото на българската държава според апокрифен летопис от XI век. // Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, 41–42; Каймакамова, М. Българска средновековна историопис. София, 1990, с. 125; Венедиков, Ив. Медното гумно на прабългарите. II. прераб. изд. Стара Загора, 1995, с. 59; Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптична книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996, с. 203, бел. 8; Рашев, Р. Някои добавки и уточнения за езическия период в Българския апокрифен летопис. // Paleobulgarica/Старобългаристика, XXIX, 2005, 3, 70–71, където е и критикувано тълкуването на ,,цар Слав” като ,,Царят на славата”, предложено от Пл. Цветков. Срв. Степанов, Цв. ,,Цар Слав” и легитимацията на българското царство в ,,Сказание на пророк Исайя”. // Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Христо Трендафилов. Шумен, 2013, 419–425, където все пак е предложено едно ново и никак не лишено от основание тълкуване на ,,цар Слав” – като понятие-носител на кодирано послание.

[42] Целта на изложението е да се коментира добавката, както беше посочено още в самото начало. Предвид не просто нестихващия, а все повече нашумяващ въпрос за произхода на българите, считаме, че е от особено значение да се каже: анализът, коментарът и последвалото заключение по никакъв начин не служат за определяне българския етногенезис. Сведението на среднобългарския преводач е отражение на неговото народностно съзнание и разбирания по въпроса, но то не може да се приема с категоричност като съответстващо на историческата действителност.

цитирай
27. bulgares - до 1997
03.09.2020 23:21
Извинявай, копирал съм друг цитат ... защото и аз не знам латински. Точния цитат е
Cum Geticis ingens premeretur Moesia plaustris Flavaque Bistnios operirent agmina campus ... 17 aurum in Thracia effodius

С Гуугъл превода от латински е отвратителен, но в ЛИБИ си има превод. Просто си зареди ЛИБИ 1, виж цитатите с очите си на стр 199 и 219 и още много подобни, като това че бесите по времето на Евсевий Хиероним вече са покръстени и какво ли не което противоречи с Официалната ни история. ЛИБИ 1 може да си вземеш от
macedonia. com/libi/1/index
цитирай
28. bulgares - до mt46
03.09.2020 23:29
А бе човек, спорим дали траките са изчезнали в края на 5-ти век и ти ми копираш какво ли не от 1983г, 1971г и всякакви помии от времето на соца и Панславинизма. Ти знаеш ли, че по времето на соца ако влезеше в Народната библиотека и се докопаш незаконно до оригинални исторически книги би предпочел да са те хванали с незаконен пистолет? Имаш ЛИБИ и ГИБИ при свободен достъп сега и то на интернет, прочети си спокойно там, ако щеш това към което те насочвам или друго ако предпочиташ, че в 5-ти век е било пълно по земите ни с траки.
цитирай
29. vled - Божидар Димитров
04.09.2020 13:16
Божидар Димитров е рожба на българската историческа наука, която по обучение освен гъркоманска е и славянофилска. Ето как манипулира:
Цитати от него:
„Съюзът на „Седемте славянски племена“
В изворите не пише за СЪЮЗ, това си е негова измислица.
….
Ето още:
„Като се има предвид, че точно цар Борис I подтиква Кирил и Методий да създадат още в 855 година славянска писменост и да преведат богослужебните книги на славянски език с оглед на намерението си да обяви християнството за държавна религия, ясно е, че славянският език е бил говорен от преобладаващата част от поданиците на България.”
Тук и децата знаят, че създаването на азбуката и мисията на Кирил и Методий НЕ Е ЗАСЛУГА НА ЦАР БОРИС, който едва ли ги е познавал по онова време, а на византийския император Михаил III.
…..
Нахлуването на СЛАВЯНСКОТО МОРЕ НА БАЛКАНИТЕ е огромна грешка на българската историческа наука, защото за това няма НИКАКВИ сведения.
Навсякъде се говори за СКЛАВИ И СКЛАВЕНИ, които са Готите, а не Славяните.
Неотдавна публикувах материал за Славяните в блога си, там съм се аргументирал достатъчно за тази голяма заблуда.
Заблудата е огромна и засяга принципния въпрос - защо ние сме българи, а нашият език лексикално е от славянската група езици. Според официалната наука славяните са се заселили на Балканите през 5, 6 век сл.Хр. Никой историк обаче не си задава простия въпрос –
Защо след 7 века римско, а впоследствие 5 века турско владичество населението в днешните български земи не е проговорило на езика на завоевателите?
Защо в същото време само за 100 години от „нахлуването на славяните” завареното балканско население е заговорило на славянски, а за още 100 придошлите прабългари на Аспарух макар че са били господарския етнос и те са се обезличили в славянския език?
Истината е, че българските славяни са автохтонно коренно население. Отникъде не са идвали, а през хилядолетията благодарение на своята многобройност са наложили във времето езика си, различен, но и много близък до тракийския.
цитирай
30. vled - Продължение на коментара ми
04.09.2020 13:18
Това е напълно логично, защото в исторически план се забелязва права пропорционалност между високия прираст на това население и в същото време бавното и трудното му обществено и културно развитие. Не случайно славянските страни заемат половината от Европа като територия и население, но първата славянска държава е образувана едва през 9 век.
цитирай
31. vled - VULGARES Българи ли са?
04.09.2020 13:31
За тези, които усърдно се ровят и цитират разни сведения от ГИБИ, ЛИБИ и др. трябва да докажат, че изписваните като VULGARES са БЪЛГАРИТЕ, а от там и
преводът на библиятаVULGATA означава БЪЛГАРСКА БИБЛИЯ,
а VULGAR LATIN - БЪЛГАРСКИ ЛАТИНСКИ…


цитирай
32. bulgares - vled
05.09.2020 00:41
Къде видя тук да дискутираме Vulgares? Тук дискутираме, че гетите и бесите са траки, което не ми е известно да е оспорено от когото и да било и че в края на 5-ти век според летописите "пълчища" от тях са изпълвали Мизия и Родопите. Дал съм и латинския текст, където названията се виждат. А ако и това считате, че съм манипулирал търсете в ЛИБИ или просто с Google текста по световните библиотеки. И моля вече тази съветска глупост, дето ни налагаха преди, че траките били изчезнали просто ей така, за да дойдат слявяни и прабългари, да не се повтаря поне тук.

Вижте също, че преди да са чували за "етническа толерантност" в Рим направо не им е правило впечатление кой от кой етнос е, а Лъв Бесът е бил римски император 20 години до 474г. bg.wikipedia/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2_I_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D1%86

Бесите пък са били често войници в римската армия, но просто са ги пращали към Франция да не се бият с братята си ако се наложи, после са се връщали, ставали са свободни, давали са им земя. Та с тази бойна подготовка и гетите вероятно от войските на Атила как биха допуснали някакви измислени "славяни, пешаци, мирни, с туники като руски селяни" да се заселят тук само защото им харесвало? Хич не се връзва.
цитирай
33. mt46 - https://www.chitatel.net/trakiya-v-granitsite-na-rimskata-imperiya/
05.09.2020 12:18
Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща от похода си в Азия срещу Антиох.



Тракия влиза в сферата на римските интереси след присъединяването на Гърция и Македония към империята след 168 г. пр. н. е. Тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/ нееднократно опустошават провинциите и дори ограбват град Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/ през 118 г. пр.н.е.

През 114 г. пр. н. е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, “докъдето достигали мечовете и копията на римските войници”. По-успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр. н. е./ – първият римски пълководец, достигнал бреговете на Дунав, и Луций Сципион /110 – 107г. пр. н. е./, който най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите тракийски племена на левия бряг на Дунав.

В хода на Митридатовите войни, в началото на 1 в. пр. н. е се оформят два “полюса” в тракийския свят – малките независими племена – меди, беси и сапеи, подкрепящи Понт и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 – 85 г. пр. н. е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил най-голямото робско въстание в Римската империя – 74 – 71 г. пр. н. е./. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстоели борби с популарите/.
Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н. е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа – понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът разрушава Аполония и укротява медите и бесите, като подкрепя римските съюзници – одрисите.

Походът на друг римски генерал – Гай Антоний Хибрида /срещу гетите на Зиракс/ обаче завършил с поражение на последния при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.

Бащата на Август – Гай Октавий – през 59 г. пр. н. е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.

По време на гражданската война Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина гетският цар Буребиста Дакийски създал значително племенно обединение. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му предотвратило римската експанзия.

В последвалата гражданска война на наследниците на Цезар – Марк Антоний и Октавиан срещу републиканците Брут и Касий, траките застанали на страната на последните /всъщност, траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта през 111 – 106 г. пр. н. е./. След победата на Антоний и Октавиан, на траките не им останало нищо друго, освен да се съобразяват с волята на Рим.

Съюзникът на империята – Одриското царство – запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр. н. е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци, или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил срещу нашествениците Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 – 27 г. пр. н. е. той подчинил бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. Бастарните били прогонени зад р. Дунав, а на Одриското царство било предоставени светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 12 г. пр. н. е. префектурата била превърната в римска провинция.
През 19 – 11 г. пр. н. е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.

През 11 г. пр. н. е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Рескупорис. След потушаването на въстанието от римляните, статутът на Одриското царство минал от съюзно на клиентно – т. е. било подготвено неговото превръщане в римска провинция.

През 21 г. въстанали племената койлалети и одриси и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. С помощта на войски от Мизия бунтът бил потушен.

След смъртта на император Тиберий, Kалигула поставил на престола на Одриското царство Реметалк III.

След убийството на Калигула в Одриското царство настъпили размирици и римляните разположили там свои легиони. Тракия се превърнала в римска провинция през 45 г. по времето на император Клавдий.

За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той води т. нар. Дакийски войни през 101 – 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговор на неуспешните военни действия през управлението на император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86 г. от даките на Диурпанеус.

В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.

Източник: nauka
Автор: Владимир Попов
цитирай
34. mt46 - Не твърдя, че са изчезнали напълно! От 1-2 цитата не бива да се правят генерални заключения!...
05.09.2020 13:04
bulgares написа:
А бе човек, спорим дали траките са изчезнали в края на 5-ти век и ти ми копираш какво ли не от 1983г, 1971г и всякакви помии от времето на соца и Панславинизма. Ти знаеш ли, че по времето на соца ако влезеше в Народната библиотека и се докопаш незаконно до оригинални исторически книги би предпочел да са те хванали с незаконен пистолет? Имаш ЛИБИ и ГИБИ при свободен достъп сега и то на интернет, прочети си спокойно там, ако щеш това към което те насочвам или друго ако предпочиташ, че в 5-ти век е било пълно по земите ни с траки.

цитирай
35. bulgares - дал съм 3 цитата от 3ма летописци
05.09.2020 21:16
А в ЛИБИ и ГИБИ може да намериш бързо още 30. Летописците не само твърдят, че траките не са "изчезнали напълно" ами са заливали с тълпи земите ни при разпада на Римската империя, която изобщо не е могла да се справи с тях.

На това ли да вярвам или на някакъв си Владимир Попов. Търся кой е тоя и намирам "роден 1940г", "От 1971 г. е секретен сътрудник „Петров“ в ДС", "Облагодетелства се с имотни сделки", "Освен с наука се занимава и с политика" - боклук отвсякъде, който явно и с наука не се е занимавал, ами със съветска пропаганда, която ни принуждаваше да изтрием траките от историята си през 5-ти век.

Да, траките са били римски граждани, роби, императори, войници и военачалници в империята, но не са били асимилирани.

А тоя Владимир Попов дал ли е поне един цитат? Не е. То във всичката история дето ни сервираха по соца цитати нямаше изобщо. Имаше само преразкази. Който верва добре, който не верва отива да го посъветват в милицията.
цитирай
36. mt46 - https://historybg.info/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8/
05.09.2020 21:46
Между III и VI в. тракийските земи били многократно ограбвани и опустошавани от готите и славяните. Особено тежко били засегнати равнините на север от Хемус (Стара планина). Голяма част от селските райони били обезлюдени. В земите на траките постепенно започнали да се заселват готи, българи, карпи, алани, сармати, славяни и други племена. Византийците и римляните ги наричали с общото пренебрежително име “варвари”. През втората половина на VII в., когато българите завоювали провинциите Мизия, Македония, част от Тракия и ги присъединили към България, тракийското население на Балканите било значително намаляло.
цитирай
37. bulgares - mt46
05.09.2020 22:41
Не виждаш ли, че в тази плява няма и един цитат или посочен артефакт? Дай цитат от летописец как са изчезнали траките и да го обсъдим. А някой като ти говори за славяни през 3-ти век може да го приемеш направо за болен мозък.
цитирай
38. mt46 - http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm
05.09.2020 23:35
Интересни наблюдения относно настъпилото изтощаване на тракийския етнос се съдържат в съчинението на Страбон (начало на I в. от н. е.). Когато говори за гетите и даките, той отбелязва, че някога те били така силни, че могли да наберат около 200 000 войници, но по негово време броят им бил намалял на 40 000 души. [53] На друго място в съчинението му четем, че „цяла Тракия се състои от 22 племена и може да извади, макар и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пешаци. [54] Без да сме сигурни, че цифровите сведения на Страбон са абсолютно точни, няма съмнение, че неговата констатация за общото намаляване на броя на траките на юг и на север от Стара планина и за цялостното изтощаване на тракийския етнос през бурния период на римското завладяване отговаря на истината.



Към физическото унищожаване на живата сила, и то предимно на младото поколение, се прибавяли в резултат на римското завоевание масовите депортирания на пленени траки като роби и гладиатори, които били отвеждани най-вече в Италия. Знаем, че голям брой роби са били откарани там напр. към 80-те години пр. н. е., когато римляните сломили съпротивата на тракийското племе меди (по средното течение на р. Струма). Между тях се намирал и Спартак, ръководител на известното въстание на робите в Италия, в което главно участие взели траки и гали. [55] Голям брой траки (мизи, трибали и др.) паднали в плен по време на походите на римския пълководец Крас през 29—28 г. пр. н. е. и били отведени в Италия. Притокът на роби от тракийските земи продължавал и през следващите столетия. За това може да се съди от редица епиграфски паметници, намерени в Италия, които се датират между I—III в. от н. е. [56]
цитирай
39. mt46 - http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm
05.09.2020 23:41
"... избухнала нова чумна епидемия в Балканския полуостров и голям брой хора били отнесени от страшната болест. „Никога, по думите на гръцкия историк Зосим, чумата не е била поразявала толкова много люде.” [60] Редица области били напълно обезлюдени и това станало причина за нови масови колонизации на „варварски племена”, предприети от отделни римски императори (през 268—270, 270—275, 279, 282, 290, 295, 303 г.).
цитирай
40. bulgares - mt46
06.09.2020 14:39
Димитър Ангелов - Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1960 – 1963) (1968 – 1970). Какво може да очакваме от подобен човек, освен да прокарва и внушава съветски лъжи?

Страбон е починал през 23г и едва ли си е имал понятие колко и какви траки ще има по нашите земи 450г по-късно. Летописците които са живели в края на 5-ти век Клавдий Клавдиан, Евсений Йеромоним и Марцелин твърдят, че земите ни са населявани от "пълчища" траки. Чума е имало и друг път в Европа, но европейците не са измрели и никакви миролюбиви азиатци не са се нанесли просто ей така на тяхно място.
цитирай
41. mt46 - ...
07.09.2020 23:09
bulgares написа:
Димитър Ангелов - Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1960 – 1963) (1968 – 1970). Какво може да очакваме от подобен човек, освен да прокарва и внушава съветски лъжи?

Страбон е починал през 23г и едва ли си е имал понятие колко и какви траки ще има по нашите земи 450г по-късно. Летописците които са живели в края на 5-ти век Клавдий Клавдиан, Евсений Йеромоним и Марцелин твърдят, че земите ни са населявани от "пълчища" траки. Чума е имало и друг път в Европа, но европейците не са измрели и никакви миролюбиви азиатци не са се нанесли просто ей така на тяхно място.

Явно ти е трудно да приемеш, че траките са изчезнали от политическата сцена, подобно на илирите, хуните и много други древни племена...
цитирай
42. bulgares - ...
09.09.2020 01:02
Трудно ми е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19163582
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031