.

Чудният свят на древните българи (откъс)
Румен Даскалов

   

За древните българи доскоро знаехме малко, а за времето преди заселването им на Балканския полуостров – почти нищо. Което се знаеше, беше несигурно и частично, основано най-вече на византийски източници, а отдавна е известно, че те представят българите по изопачен начин и в невярна светлина. Познанията ни бяха плод на усилията на български и чужди учени, школувани главно в гръцкия и латинския език, чиито плахост и предпазливост ги спираха насред път. Тук ги наричам автори от “старата школа”. Все пак трябва да им се признаят научни приноси и заслуги в зората (по-скоро – здрача) на древнобългаристиката, особено в изследването на периода от 680 г. нататък, който те погрешно обозначаваха като “първа българска държава”. Епохата отпреди заселването на Аспаруховите българи на Дунав обаче тънеше в почти непрогледен мрак, ако не броим малкото, казано от византийски хронисти за Старата Велика България.

Древните българи бяха обкръжени от цяла поредица вредни заблуди, най-лоши от които бяха следните: догмата за тюркския произход; търсенето на прародината някъде из монголските степи или в Сибир; представянето на нашите прадеди като груби и некултурни конни номади, връхлитащи за плячка цивилизования свят; подценяването на тяхната численост и оттук – митът за претопяването им в “славянското море”. Тези и редица други заблуди в крайна сметка закриваха истинския облик, ръст и значение на древните българи с познатия печален резултат на самоподценяване и понижено самочувствие на днешния българин.

За наша радост през последните десетилетия древнобългаризмът преживя огромно развитие и истински разцвет, като даде ценни резултати и зрели плодове. Това стана възможно благодарение на няколко обстоятелства. В обращение бяха въведени множество нови източници извън обичайните византийски и латински, а именно арабски, арменски, индийски, китайски, шумерски, вавилонски, волжко-камски и др. Необременени от древногръцкия и латинския баласт, новите автори ползват свободно горните езици в превод, а особено успешно китайския. Нека споменем само някои от новите извори за българската история: арменската история на Мовзес Хоренаци, географията “Ашхарацуйц”, Джагфар Тарихы, персийската Шехерезада, индийските Махабхарата и Рамаяна, Камасутра, поп Йовчо от Трявна, картата на академик Еремян, Али Баба, историята на йеросхимонах Спиридон, шумерските царски списъци, китайски хроники, интернет, речници на памирските народи, разчетените древнобългарски руни, както и много други. Обогати се и диапазонът на използваните материали – освен обичайните хроники, истории и географски карти в доказателство (след критично четене) бяха привлечени апокрифи, басни, митове и легенди, преписи, преписи на преписи, изчезнали документи и др. В оборот влязоха пренебрегвани доскоро езикови и етнографски материали от десетки съвременни народи, населяващи Кавказ, Украйна, Афганистан, Пакистан, Индия, Китай, Япония, Великобритания и пр. Още по-разнообразни станаха паралелите, които достигат Малайзия и Амазония.

Древнобългаристките изследвания са подпомогнати от ред нестандартни спомагателни дисциплини, като астрология, хиромантия, кабала, тайноведство и др. Навлязоха и нови компютърни технологии. Към нестандартните методи могат да се причислят аналогията, екстраполацията, както и тези по презумпция, алегория, симпатия, хомеопатия и редица други. Наред с обичайните исторически, лингвистични, етнографски, археологически и антропологически методики, те направиха комплексния подход още по-комплексен. На по-дълбоко ниво древнобългаристиката обогати логиката на научното изследване с редица закони и правила, като закона за изключеното второ, закона за необходимото съвпадане на случайностите, закона за тъждеството на подобията, закона за късите съединения, улесняващ движението през епохи и култури, правилото за самодостатъчната очевидност (“по всичко изглежда, че”), както и с редица алгоритми за заместване, извеждане, трансформиране, и пр., прилагани с успех към езици и етноси.

Новите източници и подходи хвърлиха обилна светлина върху древните българи и спомогнаха за решаването на редица загадки. Най-удивителните и безпрецедентни разкрития се отнасят до произхода, етническия облик и древността на древните българи, до тяхната прародина и преселенията им. В общи линии бяха възстановени древнобългарският език и правопис и бе разчетена нашата ранна писменост. Натрупани бяха нови и неочаквани познания за религията, държавното устройство и военното дело, стопанския живот и бита, правото и обичаите, календара, изкуството, медицината, секса, спорта и отдиха на древните българи. Изследванията утвърдиха принципите: първо, че всеки народ произхожда, но някои произхождат повече, второ, че всеки народ говори, без значение дали пише, и трето, че произходът и етническата принадлежност стоят в тясна връзка с езика и културата, както и обратно.

Все пак остават някои не докрай изяснени или спорни въпроси, като например: имало ли е древни българи отпреди древните българи, т.е. преди появата им под това име, и докъде назад можем да стигнем по техните следи; свързаните с това въпроси за прапрародината, маршрутите и спирките по пътя към Европа; някои разногласия относно етническите примеси и наноси върху древнобългарската основа и подобни. Все още е прибързано е да се посочва и точният брой основани от древните българи държави, понеже нашите предци не престават да ни изненадват.

За съжаление в новата школа има известно раздвоение между привърженици на тюркската (хунска) тенденция и печелещото все повече привърженици памиро-иранско направление по въпросите за произхода и прародината. По-нататък ще проличи моето пристрастие към памиро-иранската теория на Петър Добрев, колкото научно издържана, толкова и стройна и привлекателна. Но и на другото направление не липсват дръзновени изследователи и новатори. Справедливостта изисква да се насърчават и едните, и другите, например, като се присъждат почетните титли “доктор хунор-ис кауза” и “доктор иран-ис кауза” за съществен принос по съответното направление. Така или иначе, решителният пробив бе направен и остава да се върви все по-напред, по-точно назад по посока към произхода.

Пробивът стана възможен благодарение на пионерските усилия на плеяда изследователи, обединени около фондацията “Тангра ТанНакРа” и списанието “Ави-Тохол”. Специално трябва да се изтъкне приносът на учения от БАН Петър Добрев – както поради приоритета в изследванията и неговата плодовитост, така и поради строго научната му позиция, която влияе сдържащо върху някои не съвсем обосновани, макар и извиними с пионерския ентусиазъм увлечения на негови последователи. Древнобългаристиката, прочее, се издигна до сериозна и позитивна наука със свой предмет, методи, изворова база, аргументи и доказателства, оригинална своя логика, а също с дълбоко мотивиран и посветен състав от учени и по-широк кръг изследователи, успели да спечелят многобройна читателска публика. Заслужава да се отбележи кипящият древнобългаристичен живот с разнообразни научни изяви и форуми: стотици книги, списанията “Авитохол” и “Българска орда”, дейността на научното дружество “ТанграТанНакра” с неговия авторитетен екип, на Центъра за изследване на българите, както и многобройни соло изяви и древнобългаристки панели на общи исторически форуми. През 2000 г. се състоя и първата вселенска конференция по интердисциплинарна древнобългаристика в близост до Мадарския конник край град Шумен.

Като всяка новаторска и иконоборческа научна мисъл, новата “ревизионистка школа” оставаше встрани от нашите академични институции, печално известни със своя традиционализъм и консерватизъм. Подобно на първопроходците от времето преди комунизма, тя се натъкна на догматизма и недоброжелателността на учените от “академията”, изградили авторитета си върху погрешни схващания, защитавани с ретроградна упоритост. Ако е вярно, че много древнобългаристи формално са аматьори историци, то тъкмо те са носителите на смело научно въображение и творческо дръзновение. Обратно, повечето т.нар. професионалисти страдат от научна импотентност и стерилност, които прикриват под булото на псевдоакадемизъм и професионализъм. Но нещата се променят към добро. Новите идеи печелят авторитетни привърженици и в утвърдените академични институции. В редица научни издания се ревизират догмите за древнобългарския произход и облик и за късното начало на българската държавност. Новите знания пробиват път и към средното училище – радостно е, че някои от изданията на Тангра ТанНакра са утвърдени за учебни помагала от Министерството на образованието, младежта, науката, хумора и забавата. Вярваме, че не е далеч времето, когато истината за древните българи ще блесне с цялата си ослепителна светлина и величие.

Накрая трябва да уточним и един на пръв поглед, но само на пръв поглед, технически въпрос: как ще наричаме нашите предци. В миналото те са били наричани с грозните имена прабългари, протобългари, първобългари и още по-уродливите тюрко-българи, хуно-българи и подобни. По-добре звучат названията древни българи, стари българи, първи българи или ранни българи, но най-добре е да ги наричаме просто българи. Едно, че нашите предци са наричали себе си българи, а не прабългари, и второ, че никой от съвременните народи не нарича предците си на “пра-” или “прото-” – прафранцузи, протогерманци, праруснаци, проточехи или прасърби. Да се вслушаме, прочее, в призива на Петър Добрев и да върнем на нашите предци истинското им име, което е и наше! И последно терминологично уточнение – предводителите на нашите предци са канове, а не ханове, както погрешно са изписвани години наред в историческите съчинения по тюркската хипотеза за произхода. Освен че е несравнимо по-вярно, това е за предпочитане и естетически, тъй като екливото “к” е по-благозвучно от хрипящото “х” и кънти поетично в “конски копита”, за разлика от абсурдното “хонски хопита”.

И така, нека се отнасяме без предубеждения към нашите предци – древните българи – и съградената от тях велика цивилизация.

Откъс от "Чудният свят на древните българи" - Румен Даскалов, 2012, ИК "Гутенберг" София.

https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy14/item/477-chudniyat-svyat.html

Някои дребни хора неуморно се ровят в дебрите на дребността, за да докажат колко дребни сме били...
М. Тачков

Какви чудеса, какви пет лева? Всичко е било съвсем прозаично. А иначе съм съгласен, че прабългарите трябва да се наричат само българи.

Звучи интересно! Чете ли я или предстои? Поздрави!

"Някои дребни хора неуморно се ровят в дебрите на дребността, за да докажат колко дребни сме били..."
М. Тачков

Чакам да ми преведат едни снимки на откъси от испански книги...... Не били верни тарихите, нали :).
Няма да кажа пък :).

Влече те, брато, неумолимо.. Природа, кво да прайш. А Румен Даскалов има нужда от много много сериозна специализирана медицинска помощ.

Очаквай изненади на талази, "историко" мой. После смятам поименно да ви питам едни няколко човека - защо решихте изобщо, че историята е вашата стихия.....след като каца със зеле не можете да запушите.....даже с общи усилия.

Всички изострени случаи от "4-ти километър" вече са се разписали. Това е нормално за началото на есента. Но няма лошо, даже го казвам с гордост - всички психодиспансери в страната вече предлагат безплатен интернет на пациентите си. Нека пишат, нека коментират - това е важна част от терапията.

но ти предстои рязко влошаване на състоянието, така че помоли да ти удвоят дозите превантивно.
Абе... откъде си толкова добре запознат с условията на 4-ти километър всъщност? За един приятел питам....

И това е важно, разбира се, за самочуствието на мноого БЪЛГАРИ ...Но не ли по важно днес да знаем и узнаем истините за това, какво сме в моминта и на къде вървим с бързо темпо. КАЗВАТ, ЧЕ ДНЕС СМЕ.
Най-бедната страна в ЕС.
На първо място по смъртност в света.
На час У НАС умирали по 6 човека, а за денощие 24по 6 и така било всеки ден...Според СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИНСТИТУТИ НА ООН И СТАТИСТИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ НА БАН.
И ТОВА НЕЩО, ТЕЗИ ФАКТИ ДА ВИ КАЗВАТ НЕЩО ВАЖНО И СЪДБОНОСНО НА НАС БЪЛГАРИТЕ... И
ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

Това, че авторът се е позовал на Али Баба, Камасутра и поп Йовчо от Трявна ме убеди окончателно в неговата компетентност. :) Както и благодарностите към някаква фондация, която дявол я знае от кого и защо е създадена...

Авторът е използвал ирония, Силвия. Знаеш ли какво значи ирония?... :)

Не знам. Хората имат различно чувство за хумор и различни представи за ирония. Според мен, единствения, когото авторът е иронизирал, е самия себе си.
Аз съм 53 годишна жена, завършила Немската гимназия със златен медал и медицина с успех 5.30 и без нито една тройка. Говоря и пиша отлично на руски, немски и английски. Имам 32 годишен успешен брак зад гърба си и двама сина, на 31 и 27.Единият завърши Единбургския университет "with honours", другият е пилот. Чакаме и внуче. Как мислиш, дали мога да чета, да разбирам прочетеното и да различавам иронията от откровената простотия? :)
Между другото, освен "Силвия", може да ме наричаш и "доктор Димитрова". :) Удивително е какво могат да си позволят мъжете, когато смятат, че общуват с жена. :)

Предварително ти благодаря, ако одобриш прекалено дългия ми и подробен коментар! :)

на лични съобщения дали Ви прави добра реклама, госпожо докторе?
Мога само да се надявам мои приятели да не попадат сред пациентите Ви.
Възприемате себе си като мъж, вероятно?
Госпожо Димитрова? Благодарете на всички богове, че сте се родила от правилната страна на Босфора.
Оттатък него просто нямаше да съществувате.
Това по въпроса какво могат да си позволяват мъжете и какво - не.
Да са Ви живи и здрави и синовете, и внуците, пожелавам им да Ви боготворят.
Останалото го знаем като минимум ние двамата.