Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2020 23:44 - Бит на славяните
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2368 Коментари: 24 Гласове:
18

Последна промяна: 16.09.2020 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
Константин Иречек - История на българите

Бит на славяните

 

Да описваме, как живеели славяните в първобитната си родина, преди да се преселят на запад и юг, не е наша задача: достатъчно е да посочим богатата литература, която съществува по тоя въпрос /1. За племената, които се заселили през VI и VII векове на Балканския полуостров ние имаме едновременни известия от гърците Прокопий и Маврикий и подир това от сириеца Иоан Ефески.

 

Според Прокопия, всички славяни били с висок ръст и с яко телосложение. Тяхната коса не била ни много светла, ни много тъмна, а по- скоро руса (ύπέρνθροί). У днешните им потомци нерядко се среща черна коса. Характерът на старите славяни, по свидетелството на Маврикий, е чужд на злоба и коварство, но е по-скоро добър и откровен; много хвали той тяхното гостоприемство. Гостенина завеждали от место на место и, ако с чужденеца нещо се случвало поради нехайство на домовладиката, най-близкият съсед трябвало да отмъсти за него.

Семейното родство у южните и северни славяни било основа на техния обществен и държавен живот. Такова учреждение и досега се е запазило в най-първобитна форма у българите, сърбите и хърватите. В какво състои тоя семеен съюз, задруга? Това е общество, в което няколко души от еднакъв родов произход, или няколко семейства, свър­зани с близко кръвно родство, живеят заедно и задружно работят и владеят имот под управлението на един избран старейшина (сръбски старешина, старочешки староста, владика, български дядо, домакин). Има „задруги“, които се състоят от 60 члена. Старейшина обикновено бива или бащата, или най-старият брат. Той управлява къщата и обществения имот, разпределя работите между мъжките членове на общината и работниците и произвежда продажба и покупка, пазейки интересите на целия род. В езически времена той извършвал богослужението, също както в наше време негова длъжност е да урежда празненствата. Той бил представител на своя род на общите събрания, в които се обсъждали родови и народни въпроси. Между членовете на общината владеело най- пълно равноправие. Земята, на която живее семейството, е общински имот, от който всички членове на общината еднакво можели да се ползуват. При такова учреждение не е могло да има бедни: всеки бил член на някое семейство, което във всеки случай осигурявало неговото съществувание. Само лицата, изключени за наказание от семейния съюз, били бедни от там и еднаквостта на понятията бедност и порочност. Положението на жените в семейната община било почетно. Най-старата от семейството (сръбски домачица, български домовница, стопаница) управлява всички жени в семейството и разпределя работата между тях; в българските общини, когато мъжете са вън от къщи на работа, настъпвало женско междуцарствие.

Държавният строй на славяните бил демократичен. Прокопий раз­казва, че те „не се управлявали от един човек, а от старо време у тях съществувало народовластие (δημοκρατία); и както при мирно, тъй и при тревожно положение на работите всички обстоятелства се подлагат на общо обсъждане“.

Няколко роднински семейства, които живеят в отделни селски посе­лища, образували племе, а земята заета от племето се наричала жупа. Център на жупата бил градът— крепост на жупата. Славяните обикно­вено правели това укрепление или посред блата, или на възвишение, подобно на полуостров, което от тая страна, дето се съединявало с околните височини, било защитено с насип и ров, а от другите страни със стръмни склонове. Всяка жупа се управлявала от един старейшина, който всякога бил избиран от едно определено семейство; от тия именно привилегировани семейства се развило славянското дворянство, което със западноевропейското феодално дворянство изпърво имало общо само наследствеността. Общите дела на жупата се решавали в събрание от всички старейшини на семействата.

Славяните мразели властта на едно какво да е лице. „Господар те не търпят и не живеят помежду си сговорно“, казва Маврикий. Само през време на опасност племената се съединявали за обща отбрана или нападение; ала щом минувала опасността, всеки се грижел само за себе си. Тая прекомерна любов към свободата била причина, дето славяните толкова често били покорявани от по-добре организирани другоземци. „Най-вече от всичко те обичат независимостта и за нищо не биха поз­волили да се обърнат в поданство и зависимост. В своята родна земя те проявяват голяма храброст и търпение, пренасяйки твърде лесно горещина и студ, липса на облекло и храна“.

У славяните, също както и у германците и келтите, нямало укрепени градозе. Градовете, които се намират на славянска земя, са повечето от ромънски или гръцки произход, или са се развили от предградия (се­лище около жупните крепости). Византийците разказват за славяните от VI век, че живеели в бедни и отдалечени една от друга колиби, които си правели сред гори, покрай реки, блата и езера. Всяка къща за в случай на внезапна опасност била снабдена с по няколко изхода. Най- ценния си имот скризали под земята. Това ставало поради тяхната незаседналост на едно место и след като се закрепили напълно на полуост­рова. За разпръснатите селища, за които говори Прокопий, и досега още напомнят на пътешественика из Сърбия и Далмация дворовете на отделните задруги, които, ако и да са съединени в една селска община, но са разпръснати по гори и планини.

От незапомнени времена славяните се занимавали не само със скотовъдство, но и със земеделие. Според Маврикия, те имали „в изобилие го­веда и зърнени храни, особено просо и ръж (μάλιστα κέγχρον καί έλύμον), които сипвали на купища“. Че просото било най-любимата зърнена храна на славяните, казва и Приск (448), досежно славяните на Тиса, и арабинът Ибн-Даста.

Доста много свидетелства за домашния живот на славяните представя самият език. Нещата, чиито имена еднакво звучат на всички славянски езици, без съмнение, им били познати преди тяхното разделяне на раз­лични народности: те не са могли да се пренесат в по-късни времена от Триест до Волга, от Шумава до Олимп /2.

Император Маврикий ни дава най-обширни сведения за особеностите на военния бит у южните славяни. Те се сражавали най-често пеша, много пъти голи почти до пояс, прикривайки се с як и тежък щит; мнозина се сражавали и без щит. Освен това, те употребявали дървен лък и малки, напоени със силна отрова стрели. В сблъскванията си те употребя­вали чукове, брадви и тояги. Те не умеели да се сражават на открито поле, но затова в малките сбивания отлично използували изгодите на местността в тесните и мъчно проходими места, в горите и блатата. Внезапните нападения и скритите засади образували тяхната любима так­тика, с което и накарвали противника да бъде винаги нащрек. Особено били сръчни и досетливи във всички военни хитрости. Често пъти оставяли плячката си видимо беззащитна и се скривали в гората; но щом неприятелят непредпазливо се приближавал, те го поразявали със стремителна бързина. Поради това Маврикий в своята стратегия съветва, да се води сражение със славяните само зимно време, когато дърветата са без листа и горите не са толкова тъмни, когато по снега лесно могат се забеляза следите на избягалите, а покритите с лед реки лесно могат се премина. Старите южни славяни умеели изкусно да се гмуркат в реките, както и в миналия век хайдамаците през време на борбата с поляците умеели отлично да се крият във водите на Днепър. Ако ги нападали неочаквано в техните жилища, славяните тутакси се нахвърляли във водата, лягали на дъното по гръб, взимали дълга цев от тръстика, която излизала над водната повърхнина, и дишали чрез нея. Неопитният неприятел не забелязвал тия тръстикови цеви, а опитният бързал да прободе или устата на потопените във водата или, като измъквал цевите, накарвал скритите да излязат от влажното си прибежище.

След време славяните се научили на много неща от римляните и византийците. Описанието на обсадните машини, които те употребявали при обсадата на Солун, показва голямо изкуство от тяхна страна. Там че тем за железни тарани, големи метателни машини, които били издигнати за хвърляне на големи камъни и прикрити с покриви, за щурмови подслони, които се покривали с пресни волски и камилски кожи за защита против изгаряне от запалителни венци.

„Военнопленниците, разказва Маврикий, славяните не държаха във вечно робство, както другите народи, а само известно време; след това им предлагаха или да се откупят и да се върнат при своите, или да останат между тях на свобода и в дружба“.

Най-труден за изучаване дял от славянските старини е тяхната митология. Едно, по липса и неясност на изворите, друго, поради крайно безсмислените съображения на по-новите писатели, славянската митология се е превърнала в един хаос, който е трябвало да изстуди интереса, възбуждан от тоя въпрос. Едва в последните години безпристрастната критика си е проправила и тука път. По-рано някои безразборно събирали всичко, каквото намирали у разни славянски народи, от разни исторически епохи и всичко това заедно приписвали еднакво на всички славяни от всички времена; други се лутали из безпределните гори на арийските ми­тове и давали, воля на раздвижената си фантазия за смели комбинации. Най- положителни сведения ние имаме за полабските славяни, които най-дълго от всички други останали езичници; за южните славяни, у които постепен­ното покръстване се наченало рано, съществуват най-малко известия. Броят на изворите е нищожен; много нещо би могло да бъде изяснено чрез критичното издирване на днешните приказки и песни, поверия и обичаи. Тук ще изложим само онова, което е вън от всяко съмнение /3.

Най-старо известие за религията на славяните намираме у Прокопий : „те признават като творец на всички неща един бог-мълниеносец, ко­муто принасят в жертва бикове и други жертвени животни“. И по-нататък: „те също тъй почитат реки, нимфи и други божествени същества (δαιμόνια), на които и принасят жертви, като произнасят предсказания (μαντείας)“.

Цялата природа те си представяли оживена от същества, подчинени на висшия бог. Те различавали богове от бесове първите били благо­склонни към човека, вторите напротив. Славяните нямали идоли, както римляните и гърците; също нямали жреци и храмове. Християнските проповедници заварили идоли само у полабските славяни и у русите. А жреческа каста възникнала едничко само у полабските славяни. Висшето бо­жество се наричало Сварог (срав. санскрит. svarga: coelum ludri, aether svar — небе). Негови синове били слънцето и огънят. В една българска народна песен, която и сега още може да се чуе в разни кътове, за брака на слънцето с деница, братът на слънцето се именува Огнен /4 Слънцето се наричало също тъй Даждбог или Хръс /5. За поклонение на Световита, толкова важно у полабските славяни, еднакво както и на Триглава, у южните славяни няма никаква следа. За поклонение на Перуна, бог на гърма, толкова високо почитан от русите, на Балканския полуостров не са запазени други следи, освен името на растението перуника (ирис) и това на планината Перунова в Родопа при Пещера /6.

По-горе ние приведохме две места из едни апокрифи от български произход, запазени в руски ръкописи. В едно от тях се говори за почитането на Троян, Хръса, Велеса, Перуна, а в другото — за Перуна, Хръса, Дия (Ζευς) и Троян. Съществували ли са тия места в българския оригинал, или ги е прибавил руският преписвач—въпрост не е решен. Велес, бог на скотовъдството, бил известен на русите и чехите; също и между южните славяни се срещат някои следи от поклонение нему /7.

Славянинът се молел на боговете под открито небе, в храстите, под сянката на дърветата, по скалите и височините. При жертвоприноше­нията пеели. Промените на годишните времена, които имат такова важно значение за един земеделски народ, се ознаменували винаги с весели празненства — обичай, който се запазил в продължение на средните векове и до наше време на Балканския полуостров. Старославянското обет означавало дадено на боговете обещание, оброк; жертва (литовско гирти — laudare) е хвалебно или благодарствено приношение /8. Думите вещьсь — знаещ (корен вед — scire), влъхва (magus), жрец (сравни жретва) са общи у всички славяни; разбира се, от тия авгури след време би могла да възникне каста от жреци.

Относително космогонията всички славяни мислели, че светът е произлязъл от морски пясък, който Бог взел от дъното на морето и го пръскал на повърхнината му, за да създаде земя. Следователно, славяните си представяли земята плаваща над морската повръхнина /9.

Че славяните не били фаталисти, доказват думите на Прокопия: „Те никак нямат понятие за съдбата (ειμαρμένη) и не й приписват никаква власт над хората. Но когато в някое сражение или при някоя болест почувствуват приближаването на смъртта, те се обричат на Бога, ако ги спаси, да му принесат благодарствена жертва (θυσίαν). Спасени, те принасят обречената жертва, мислейки, че са измолили спасение чрез тая жертва“.

На славяните не било чуждо вярването, че боговете владеят над хората още от тяхното раждане; това доказват чешките приказки за судичките (парки, μοίраɩ), именувани по руски рожаници, по сръбски и хър­ватски родϳеници или судϳеници, по български наречници и в някои места орисници (ὄρίζω, аор. ώρισα).

Към останките от езичеството принадлежат също тъй празникът русалия и вярата в русалки, които срещаме у българи, сърби, словенци, словаци, великоруси, малоруси. Името Русалия било пренесено по-сетне на празника св. Троица. Шафарик вижда в русалките водни богини, речни и изворни нимфи; а Миклошич поддържа, че това име е взето от визан­тийското ƥουσάλια (романско pascha rosarum), т. е. уж християнският термин бил пренесен в езическото богослужение /10.

Гори, реки и потоци били свърталище на женски същества, които у старите руси се наричали, а у сърбите и днес се наричат вили (единств. вила). В една грамота на българския цар Константин (1258—1277), в една местност до Прилеп е упоменат изворът „Вилски кладенец“ /11. У българите и до ден днешен се пази твърдо вярата в самовили. Тия самовили (в Тракия — самодиви) живеят по планините, по чиито върхове охотно играят хоро на голяма тълпа. Бързо се пренасят по въздуха; по земята яздят на елени, при което диви водянки им служат за юзда, а жълти змии (смокове) — за камшик. Към хората изобщо те не са бла­госклонни, охотно ги ослепяват и им изпиват черните очи; който се осмелява да работи в празник, особено на Великден, той се подлага на наказание от самовилите. Ала те другаруват с юнаците, като например, с крали Марко, спасяват ги от смърт и живеят с тях, според южнославянския обичай, в побратимство, в приятелски отношения, като посестрими. Има и морски самовили; много живеят в дъбравите и под мостовете. Някои сини и жълти цветя са посветени на тях. Със самовилите са сходни юдите (единств. юда), известни само в Македония, в окол­ностите на Охрид, Прилеп и Солун, в Дебър и в родопските планини. В много песни юди и самовили са едно и също нещо /12. Това са пак жени-нимфи с дълга коса, които живеят в глъбините и водовъртежите на езера и реки. Когото видят във водата, оплитат го със своите разпус­нати коси и го притеглят към дъното. Често пъти те причесват косите си на брега. Юдите също така обичат хората; ала горко на оногова, който попадне в „юдинско село“ и трябва да играе с тях „юдинско хоро“ /13.

Най-старо известие за самовилите се намира в сръбския пергаментен кодекс у Григоровича; там четем, че в България владеят повурия в бродници (вълшебници) и самовили. Друго известие се намира в един ръкопис от края на XIV век /14.

В 1756 год. един монах от Габрово на Балкана преписал житието на св. Ивана Рилски, за да го прочете на жените; повод за това били дяволщините на бабичките, самовилите и бродниците /15. Досега ние нямахме щастието да намерим стари известия за юдите /16.

Стиите, които днес се явяват заедно с юдите в народните вярвания на жителите от Македония, не са нищо друго, освен гръцките στοιχεία (стихии). Виюлиците са невидими същества, които притежават грамадна телесна сила и могат да пренасят хората по свое желание; поради това македонците плюят в опасните места. Тях често смесват със са­мовилите. Духовете лудуват нощно време, като извикват хората и ги подмамват по такъв начин към реките и пропастите,

Открай време у всички славяни е съществувала вяра във вампири (влъкодлак). От българите (влъкодлак, връколак) вампирът е възприет от албанците (vurvolak), ромъните (vbrkolak) и новогърците (βρουκόλακας). В старосръбския номоканон (1262) се чете следното тълкуване: „Облакы гонещеи влкодлаци нарицают се. Да егда убо погибнет луна и сльнце, глаголют: влкодлаци луну изѣдоше или сльнце. Си же вьса басни и льжа суть“ /17.

Според мнението на славяните-езичници, душата била същество съвсем различно и отделно от тялото, живее в гърдите и се проявява в дишането. Те вярвали в задгробния живот. Думите небе и рай са общи на всички славяни.

 

Dr. Q. Krek, Einleitung in die slav. Literaturgesch. I. Graz 1874; книга, която заслужва внимание. Jos, und Herm. Jirefek, Oesterr. Geschichte 500—1000, Wien 1865; I. E. Wocel. Pravěk země českй. Praha 1868 (руски прев. на Задерацкiй, Кiев 1875). Dr. Hermenegild Jireček, Slovanskfe ρτάνο, Praha 1863. V. Bogišiй, Pravni običaji kod Slovena. Zagreb 1867.

2 Названията на житните растения сега са еднакви у всички славянски народи; ръж, пшеница, ечемик, просо, също тъй грах, мак. Общи са също за всички славяни названията на земеделските оръдия: плуг, коса, сърп, мотика, лопата и т. н. От домашните животни те имали рогат добитък (говедо, бик, вол, крава, тела, бивол), овца, коза, куче (псе), гъска. В градините развъждали: ябълки, круши, череши, вишни, сливи, орехи. Пчеловъдството било много разпространено; от меда правели любимото си силно питие. Желязото, медта, златото и среброто им били известни, също както от оръдията — клещи, секира, нож, длето, пила и т. н. Думата ремесло (занаят) се среща у всички славянски езици, също както думите ковач, грънчар, тъкач. Славяните правели вино, отглеждали лозя, грозде. Платно, сукно, плащ, риза са думи общи за всички славяни, също както и печат, пръстен, търг, мера, лакът. От оръжията на всички били еднакво известни; копие, меч, сулица, стрела, щит, прашка ; на война употребявали дайрета, тръби, рогове и хоругви. Ср. Воцеля гл. II.

3 Ср. Йос. Иречек. Studia z mythologia Česka, в Časopis ěeskйho musea, 1863.

4 Женитба на слънцето, издали: Раковски, Dozon, Веркович, критично (от Па­нагюрище); Дринов в Периодич. Списание на Браилското бълг. книж. дружество 12, 153. Огнен като лично име се среща в Дебърско; братът на покойния епископ Партений се наричал Огнен.

4 В старосръбски грамоти от XIV век се срещат собствени имена Хрс, Хрсович (Даничич, Рjечник). При Дунава има град Хърсово (Гирсова на картата).

6 Захарiев 63. Албанското Перендия — Бог не бива да се смесва с перун (гръм), понеже първото се отнася към слънцето: perndоig аз ида на долу; регndoig — залeз слънце, запад. Такова е и значението на името Пирин планина.

7 Jos. Jireček, О slovanskйm bohu Velesu, в Časopis českйho musea, 1875. 405—416.

8 Idem в Č. Č. musea, 1873, 98.

9 Κ. I. Erben, Bdje slovanska o stvofeni svgta. Č. č musea, 1866. Това предание се е запазило в приказките в Галиция, Южна Русия, Крайна, Черна гора и у българите.

10 Шафарик, О rusalkach,, Sebr, spisy III, 81—95; Miklosich, Die Rusalien, Wien 1864 (Sitz-Ber. d. W. Rk. XLVl); строга критика на R. Афанасьев, в Москов.Древности 1. Новые труды, стр. 35. Бълг.: „сѣка пролѣт през Росальа“, Захарiев, 78, На Бeлом Дрим 1330 межа: „од Русалiи у локву“, Miklosich, Mon. serb. 92.

11 Шафарик, Pamаtky 25.

12 Апострофи: Юдо Самовило! Стара Юда Самовила!

13 К. и Д. Миладинови, Български народни песни, Загреб 1861.

14 Из млада пострадает зли друг, будет Самовили брат. Cod. Chodoš (в Праж. муз.) 134 (Miklosich, Lex. paiaeoslov.).

15 Соч. Гилфердинг 1, 131 забележ.

16 Самовила, ср. гръц. άμα δρυάς (изпърво sama-).

17 Обнародвано от Ягича в „Starine“ на загребската академия VI (1874) 83.


http://istoria.bg/booktext/bit-na-slavyanite

ПП:
 Тъй рече Иречек...



Тагове:   Бит,   иречек,   славяните,


Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. silviia - .
17.09.2020 00:33
Доста симпатичен образ им е създал Константин Иречек. И психологията им съвпада доста с тази на днешните славянски народи.
цитирай
2. shtaparov - Прокопий пише и други интересни ...
17.09.2020 05:45
Прокопий пише и други интересни неща- че "славяните" били доста крадливи,неустойчиви,продажни и развратни :)
цитирай
3. kvg55 - mt46,
17.09.2020 07:56
Ще те нападнат, че Иречек е бил руски агент.
Иначе битът на славяните е говорел за мирен уседнал народ.
цитирай
4. dobrodan - Има за славяните, има :). Просто потърпете :)!
17.09.2020 23:03
Да, тръгват точно от Далмация на север... на изток и на запад. Явно много бързо са се умножили.....после са повлияли езиково и верски доста други народи.
Ще му дойде времето.
цитирай
5. mt46 - И аз мисля така... Имаме доста общи черти...
18.09.2020 11:42
silviia написа:
Доста симпатичен образ им е създал Константин Иречек. И психологията им съвпада доста с тази на днешните славянски народи.

цитирай
6. mt46 - Това може да се каже за доста племена и народи... :)
18.09.2020 11:44
shtaparov написа:
Прокопий пише и други интересни неща- че "славяните" били доста крадливи,неустойчиви,продажни и развратни :)

цитирай
7. mt46 - Мда... Славяните са предпочитали уседналостта...
18.09.2020 11:45
kvg55 написа:
Ще те нападнат, че Иречек е бил руски агент.
Иначе битът на славяните е говорел за мирен уседнал народ.

цитирай
8. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8
18.09.2020 11:58
dobrodan написа:
Да, тръгват точно от Далмация на север... на изток и на запад. Явно много бързо са се умножили.....после са повлияли езиково и верски доста други народи.
Ще му дойде времето.

"Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Славянските укрепени селища на праславянски се наричали *горд, откъдето се развива и съвременната дума град. Те обикновено ставали културни и политически средища на околните славянски племена и в тях се намирала резиденцията на местния княз и множество храмове на славянски божества. Такива славянски крепости били средновековните градове Аркона, Кореница, Ретра, Волгаст, Стетин (дн. Шчечин), Ратибор и др."
"Горд" – "град". "Словени" – "славяни"...
цитирай
9. dobrodan - Град - от "орда", в едно от значенията е "земя, територия". През скандинавски езици.
18.09.2020 14:40
Словените са сред първите "истински" славяни.
Славин - слабак :), съжалявам. Само подобен на онези, които произлизат от рода на асите.
На мен думата "Аркона" не ми звучи славянски. Никак. Ратибор също. Волгаст също.
Незнайно защо китните славянски? градове все са строени на места, където.......не управляват славяни......
Попрочете ли из оная книжица? :):):)
Четириликият им бог....намираме твърде близо до...Индия. Камбоджа мисля. Имало е и флективноезичен народ......и не ми се мисли, че може да се окажем и рода с него.
цитирай
10. shtaparov - Да, тръгват точно от Далмация на ...
18.09.2020 20:00
mt46 написа:
dobrodan написа:
Да, тръгват точно от Далмация на север... на изток и на запад. Явно много бързо са се умножили.....после са повлияли езиково и верски доста други народи.
Ще му дойде времето.

"Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Славянските укрепени селища на праславянски се наричали *горд, откъдето се развива и съвременната дума град. Те обикновено ставали културни и политически средища на околните славянски племена и в тях се намирала резиденцията на местния княз и множество храмове на славянски божества. Такива славянски крепости били средновековните градове Аркона, Кореница, Ретра, Волгаст, Стетин (дн. Шчечин), Ратибор и др."
"Горд" – "град". "Словени" – "славяни"...

Знам,че това не е личното ри мнение приятелю,а е по-скоро цитат от мнението на някой езиковед но ще добавя,че истината все пак е по-друга. Думата ГРАД е тясно свързана с думите ГРАДЯ,ИЗГРАЖДАМ и идва от древната Българска дума ХРАД,която и днес се среща в чешко-моравския диалект на "пра"-Българския език. Тя пък идва от нашата дума РЯД (РЕД) и има значение РЕДЯ,ПОДРЕЖДАМ за да укаже,че древния Град се правел чрез подреждане на камъни или дървета. Тази Българска дума,прекръстена от наукообразни спекуланти на "славянска" е повлияла и източните Скити,от които я взели тюрки и монголи под изопачената форма ГОРДА (ГОРДЪ,ГОРОДЪ) и под още по-изопачените форми ХОРДА и ОРДА. Затова старите Български думи ГОРОД и ХОРОД,първата от които е приета в руски диалект на Българския език означават още ЗАРОД (Зародена популация,Народ) или просто РОД!
цитирай
11. shtaparov - (Това може да се каже за доста племена и народи...)
18.09.2020 20:13
mt46 написа:
shtaparov написа:
Прокопий пише и други интересни неща- че "славяните" били доста крадливи,неустойчиви,продажни и развратни :)


За много други народи сигурно могат да го кажат случайни днешни хора,но за древните народи такива квалификации не се срещат често. Никой например не е писал лоши неща за древните египтяни,а е имало какво да се напише и нерядко те самите са го написвали. Лоши неща са писали гърците за себе си,а също Българи и римляни за гърците. Много народи са писали лоши неща за вавилонците,.евреите и турците а за древните Българи арабите са писали прекрасни неща. Мненията на римляните за нас са противоречиви- по време на война са ни очерняли а по време на мир и приятелство са ни възхвалявали. Арменци също са писали чудесни неща за нас,поляци и хървати също което означава,че народът ни по правило е бил харесван от всички и за него са говорени лоши неща само от безсилие и злоба.
цитирай
12. bulgares - ха-ха, е това убива целия мит за славяните с един замах
20.09.2020 05:18
mt46 написа:

"Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Славянските укрепени селища на праславянски се наричали *горд, откъдето се развива и съвременната дума град. Те обикновено ставали културни и политически средища на околните славянски племена и в тях се намирала резиденцията на местния княз и множество храмове на славянски божества. Такива славянски крепости били средновековните градове Аркона, Кореница, Ретра, Волгаст, Стетин (дн. Шчечин), Ратибор и др."
"Горд" – "град". "Словени" – "славяни"...


Досега в България не е намерено нито едно такова "добре укрепено селище", нито артефакт, нито гроб или кост от славянин.

А това, че славяните и траките са руси, ни казва просто че това са едни и същи хора. Ето как описва траките Евсевий Хиероним (347-420): "Getarum rutilus et flavus exercitus, ecclesiarum circumfert tentoria.." или преведено червеникавата и руса войска на гетите заобикаля палатките на църквите (ЛИБИ 1, стр.219)
цитирай
13. bulgares - всъщност
20.09.2020 12:42
Прокопий никога не е наричал тези хора славяни, а "склави" - нещо като "варвари".
цитирай
14. bulgares - има много панславинисти
20.09.2020 12:47
обясняват горните "чудеса" при славяните, че били примитивни и не оставили артефакти, живеели в държени къщи, изгнили до днес, но пък притежавали по-добра технология за изгаряне на трупове от днес да изгорили всички дори и труповете умрели сами по горите до прашинка. Явно не са чели добре какво е написал Прокопий как строели градове и крепости.
цитирай
15. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0
20.09.2020 13:36
Аркона (7–12 век) е средновековно светилище на нос Аркона, в североизточния край на германския остров Рюген.[1]

Аркона бил столица на княжеството на балтийските славяни руяни. Той бил силно укрепен и разположен в естествено защитена скална местност. Градът се превърнал в религиозен център за околните славянски племена, тъй като в него имало светилища на основните славянски божества. Средновековният датски хроникьор Саксон Граматик в своя труд „Gesta Danorum“ обяснява, че към Аркона се стичала „дан от цялата Славянска земя“.

Най-величествен и важен в града бил храмът на западнославянския бог Световит (9-12 век). Отряд от триста воини пазел гигантския четирилик идол на бога, който бил изобразен с рог от бик в едната си ръка и меч в другата.
цитирай
16. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0
20.09.2020 13:37
Ретра (на немски: Riedegost; на полски: Radogoszcz) е средновековен славянски град, в най-източните райони на днешна Германия.

Той се намирал в земите на славянските племена рети и ратари и бил столица на съюза на славяните лютичи, сред които ретите били начело. Ретра също така се превърнал в религиозен център за лютичите – в него се намирали храмове на славянски божества, сред които главен бил Радегаст (олицетворение на Сварожич, но различен от Радигост).

През 1068 година германски кръстоносци, предвождани от епископ Бурнхард, проникнали в Ретра и унищожили светилището на Радегаст – Сварожич. Ретите се опитали да го възобновят, но през 1127 г. германците отново превзели града и го опожарили до основи.

Жреците успели да спасят няколко идола и храмов инвентар и да ги укрият. В края на 18 век в землището на германското село Прилвиц били открити бронзови изображения на славянски богове и ритуални предмети, с гравирани руни. Те попаднали в ръцете на Андреас Готтлиб Маш, който изготвил скици на намереното и ги подредил в каталог с точни описания. Той също описал и мястото, където било направено откритието.

Днес археологическата наука не е категорична дали са открити останките на град Ретра, а основни сведения за него се получават от хрониките на средновековните автори Дитмар Мерзебургски („Хроника“, ок. 1018 г.), Адам Бременски („Деяния на свещениците от Хамбургската църква“, ок. 1066 г.) и Хелмолд (Chronicon Slavorum, 12 век).

Адам Бременски обяснява, че Ретра се намирал на 4 дни път от Хамбург, сред дълбоко езеро. Имал 9 порти. По мостовете към тях се допускали само хора, които идвали за жертвоприношение или да се допитат до оракула. Адам нарича града metropolis Slavorum, а за идола на Радегаст казва, че бил направен от злато, а „ложето му“ от пурпур.

Дитмар Мерзебургски пише относно храма в Ретра: „Стените отвън, както всеки може да види, са украсени с чудесни резби, изобразяващи различни богове и богини, а вътре стоят ръчно изработени идоли на боговете, страшни на вид, в пълно въоръжение, с шлемове и ризници, на всеки е издълбано името му. Главният сред тях, когото уважават и почитат всички езичници, се нарича Сварожич. Там се пазят бойни знамена, които се изкарват от храма само в случай на война...“
цитирай
17. mt46 - https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D0%B5%D1%81
21.09.2020 00:03
bulgares написа:
Прокопий никога не е наричал тези хора славяни, а "склави" - нещо като "варвари".

Сведение на Прокопий Кесарийски за славянското нападение на Балканския полуостров - в района на Ниш и Солун
VI в.
"Докато в Илирийския град Сердика [София] Герман събирал и устройвал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната, в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било виждано. Те преминали реката Истър [Дунав] и дошли до Ниш. Когато неколцина от тях се отдалечили от стана и скитайки, обикаляли поотделно тамошните земи, те били заловени и вързани от някои ромеи, които ги разпитвали защо и с какво намерение тази славянска войска е преминала реката Истър. Те твърдели, че били дошли, за да завземат чрез обсада самия Солун и градовете около него. Императорът, щом чул това, много се разтревожил и писал на Герман да отложи незабавно похода за Италия, но да защити Солун и другите градове, като с всички сили отблъсне нападението на славяните. И Герман се заел с това. А славяните се изплашили, като се уверили от пленниците, че Герман се намира в Сердика, защото той се бил прочул между тези варвари поради следната причина. Когато Германовият чичо Юстиниан поел властта, антите, които живеели съвсем близо до славяните, преминали река Истър с голяма войска и нахлули в ромейската земя. Не много време преди това императорът бил назначил Герман за стратег на цяла Тракия. Той именно влязъл в сражение с неприятелската войска, разбил я напълно, като избил почти всички. С тоя си успех Герман спечелил слава между всички люде и особено между тези варвари. Затова славяните, както казах, като се страхували от него и смятали също, че води със себе си много голяма войска, понеже бил изпратен от императора против Тотила и готите, веднага се отказали от похода срещу Солун..."
Няма значение как ги е наричал! Важното е, че става въпрос за славяни, а не за някакво друго племе! Като се съпоставят различни източници, се достигна до истината...
цитирай
18. mt46 - И все пак връзката град – город е безспорна!...
21.09.2020 00:07
9. dobrodan - Град - от "орда", в едно от значенията е "земя, територия". През скандинавски езици.
18.09 14:40
Словените са сред първите "истински" славяни.
Славин - слабак :), съжалявам. Само подобен на онези, които произлизат от рода на асите.
На мен думата "Аркона" не ми звучи славянски. Никак. Ратибор също. Волгаст също.
Незнайно защо китните славянски? градове все са строени на места, където.......не управляват славяни......
Попрочете ли из оная книжица? :):):)
Четириликият им бог....намираме твърде близо до...Индия. Камбоджа мисля. Имало е и флективноезичен народ......и не ми се мисли, че може да се окажем и рода с него.
цитирай
19. bulgares - ама
21.09.2020 16:45
моля ви, посочете ми един от славянските градове у нас с крепости, да ида да разгледам един. Също така търся кост от славянин за ДНК. В Института по морфология към БАН ми казаха, че досега такава не е открита защо славяните се трупоизгаряли.
цитирай
20. bulgares - наричал ги е склави, а те са траки
22.09.2020 00:36
"Няма значение как ги е наричал! Важното е, че става въпрос за славяни, а не за някакво друго племе! Като се съпоставят различни източници, се достигна до истината..."

Важното е че са местен народ от над 7000г., а не паднали от небето или някъде от североизток. Това показват като съпоставиш летописите, дето по соца беше збранено да ги четеш в оригинал.

А поне една вещ от славяни не сте ли виждали в музеите? Че и там всичко от траки като гледам.
цитирай
21. mt46 - Добре ли си с логиката? Нали твърдеше, че славяните са били наричани "склави"?...
22.09.2020 23:02
19. bulgares - ама
21.09 16:45
моля ви, посочете ми един от славянските градове у нас с крепости, да ида да разгледам един. Също така търся кост от славянин за ДНК. В Института по морфология към БАН ми казаха, че досега такава не е открита защо славяните се трупоизгаряли.
цитирай
Изтрий
20. bulgares - наричал ги е склави, а те са траки
00:36
"Няма значение как ги е наричал! Важното е, че става въпрос за славяни, а не за някакво друго племе! Като се съпоставят различни източници, се достигна до истината..."

Важното е че са местен народ от над 7000г., а не паднали от небето или някъде от североизток. Това показват като съпоставиш летописите, дето по соца беше збранено да ги четеш в оригинал.

А поне една вещ от славяни не сте ли виждали в музеите? Че и там всичко от траки като гледам.
цитирай
22. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8
22.09.2020 23:05
"Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до 5 – 6 век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Голямата част от тях са напълно или частично елинизирани или романизирани, а впоследствие християнизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират българския етнос."
А ти ми дай исторически сведения за траките след 6-ти век!...
цитирай
23. bulgares - след 6-ти век
23.09.2020 01:46
траките се българизират, но вече ти дадох много сведения за траки след разпада
на Римската империя. Как така след разпада се елинизирали и романизирали?

Не виждам какво ми е на логиката. Като ми посочиш само една вещ от славяни в един музей у нас или чуеш някой да изрови подобно нещо от земята ще ги нарека славяни, а не склави. Ти трябва да я посочиш защото ти твърдиш че е имало славяни. Какво е на логиката ми?
цитирай
24. mt46 - https://historybg.info/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8/
24.09.2020 21:41
СЛАВЯНИ
Прародината на славяните е Европейския континент. Като езикова и етническа общност славяните са се формирали в началото на I хил.пр.Хр. Чрез археологически проучвания е установено, че са населявали обширни области между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър. Сигурни писмени сведения за славяните дава римският историк Тацит (I, II в.сл.Хр.), който ги назовава с общото име “венеди” и ги описва като съседи на германците. По време на Великото преселение на народите (между ІV и VІІ в.) част от славяните започнали да напускат своите първоначални територии. Оформили се три големи групи – западни, наречена „венеди”, източни – „анти” и южни – „славини”. През V в. южните славяни се заселили в земите северно от река Дунав (приблизително днешна Унгария, Румъния и част от Украйна).

Славяните се изхранвали с примитивно земеделие и животновъдство, строели селищата си край реки, езера и блата. Живеели в землянки и полуземлянки, изградени от плет и глина. Намерените земеделски сечива, глинени изделия и оръжия свидетелстват за слаборазвити занаяти (ковачество, грънчарство, дърводелство и тъкачество). Първоначално керамиката била изработвана чрез лепене на ръка, което придавало на съдовете груби и несъвършени форми. Славяните възприели грънчарското колело сравнително късно – в средата на IV в.

Основна обществена единица при славяните била родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко общини образували племе, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Властта на княза била ограничена от общото събрание на племето, наричано “Вече”, в което влизали всички мъже воини. Този начин на управление силно впечатлил писателите Прокопий Кесарийски и Псевдомаврикий, които, имайки предвид византийската строго централизирана власт, характеризирали управлението на славяните като “анархия”. Колективен орган на управление при славяните бил и съветът на старейшините, които се превърнали в основните помощници на княза. Силното чувство за племенна общност попречило на славяните да създадат своя самостоятелна държава.

Религиозните вярвания на славяните били свързани с природните сили, от които зависело съществуването им. Главен бог бил Перун (бог на мълниите), бог на стадата и на подземния свят бил Волос, на плодородиено – Дажбог, на огъня и занаятите – Сварог, богиня на красотата, брака и любовта – Лада и др. Славяните вярвали, че съществуват свръхнадарени същества с човешки образ (вили, самовили, русалки), които живеят в реките и в непроходимите гори. Често им принасяли жертви. Основен погребален ритуал било трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвия в гробовете оставяли съдове с храна и различни предмети, за да му служат в отвъдния свят. Над гроба на умрелия било устройвано угощение, наречено „страва”.

Въпреки ниското си ниво на обществено и културно развитие славяните често печелели битките с враговете си заради своята многобройност. Тяхната голяма численост и жестокостта по време на битка били причина да бъдат наемани от други народи като челни отряди в армиите им. Заради опустошителните славянски набези на Балканския полуостров византийските хронисти ги наричали „варвари”.

Заселването на славяните на Балканския полуостров през V – VI в. било свързано с множество нападения, придружени с отвличане на пленници. Тъй като робството не било присъщо за тях, част от пленниците били избивани, а останалите освобождавали срещу откуп. Славянските нашествия се засилили особено много по времето на Юстиниян I (527 – 565). Във връзка с това той предприел мащабна укрепителна и строителна дейност по границите на империята. Същевременно византийците се опитали да привлекат на служба във войската славяни, с което се надявали да спрат честите им нападения. През 540 г. византийската дипломация успяла да предизвика междуособна война между анти и славини, която дала временен отдих на империята. През втората половина на VI в. Аварският хаганат подчинил славяните в римската провинция Панония (днешна Унгария). В края на VI в. славяните подновили нашествията си в земите южно от Дунав, стигайки до гр. Солун. Те се заселили около Солун, без да успеят да превземат града. Част от славяните признали властта на Византийската империя и станали нейни данъкоплатци, друга част се съюзила с управителя на западния дял на България – кавхан Кубер, а някои от тях (главно на север от Стара планина, тогава Хемус) запазили своята независимост до идването на кан Аспарух. В края на VI и началото на VII в. славяните заселили следните територии на Балканския полуостров: в Западна Мизия (между Дунав и Стара планина) – седем славянски племена, източно от тях – севери, в Средна и Южна Македония – сагудати, берзити, драгувити, ринхини, в Западни Родопи – смоляни, в Пелопонес – езерцини и милингити, в Тесалия – велегизити, в Епир – ваюнити. В хода на славянските нашествия голяма част от римските и византийските крепости, църкви и селища били разрушени. По време на заселването на славяните на Балканския полуостров значително намаляло завареното население. Благодарение на контактите с траките славяните усвоили някои от постиженията на културата им – най-вече в сферата на занаятите.

С възприемането на уседналия начин на живот родовите общини у славяните постепенно се разпаднали и се появила частната собственост. Славяните започнали да се обединяват във военно-племенни съюзи, чиято основна цел била запазването на завоюваните територии. През втората половина на VII в. племената, живеещи в северозападната част на Мизия, създали съюз, известен като Съюза на седемте славянски племена и северите. В 681 г. земите на юг от р. Дунав били завоювани от българите и признати за територия на България с договор, подписан от византийския император Константин IV Погонат и от кан Аспарух. По време на усвояването на новите територии българите изселили тези славяни, които отказали да им се подчинят, а на други възложили охраната на някои старопланинските проходи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19156233
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031