.

"Хроника Славорум" (на латински: Chronica Slavorum) е документ, написан през втората половина на 12 век от августинския духовник Хелмолд фон Босау. Документът описва експанзията на германските племена на изток и християнизирането на западните славяни в територията на съвременните Източен Холщайн, Мекленбург, Померания, Бранденбург и Скандинавия. Хелмонд Босауски дава детайлирано описание на вярванията, културата и обществото на славяните, които живеят източно от река Елба.

Фон Босау пише, че южната страна на Балтийско море се обитава от славяните, като най-източно са русите, до тях са поланите, на север прусите, на юг бохемите, моравците или каринтиците и сорабите.

В първата глава се обръща особено внимание на особените добродетели на прусите, най-развитото славянско племе. Босау причислява прусите към славяните, макар днешната наука да ги смята за германско племе. Централен фокус на хрониката са събития, които се случват в земите от град Кил през Мекленбург и Рюген до Шчечин в Померания, в които основни участници са славянските племена вагри, рани и поморани.

"Хроника Славорум" е продължена в началото на 13 век от Арнолд фон Любек...

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0

 

 

Хелмолд Босауски Helmold von Bosau
германски историк

Босауски е немски историк от 12 век, немски свещеник в Босау край Пльон и хронист.

Приятел на двамата епископи на Оленбург Холщайнски - Вицелин (умрял 1154) и Геролд (умрял 1163), които развиват активна дейност по християнизацията на славяните. Хрониките са важен извор за бита и митологията на западните славяни.

Хелмолд израства в Холщайн. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз Прибислав. От 1139 до 1142 г. учи в Брауншвайг при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург... 

По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята Chronica Slavorum (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на полабските славяни от времето на Карл Велики (около 800 г.) до 1171 година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в Любек, когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до 1168 година, а втората продължава до 1171 и е писана след 1172 година.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4

Ако не е тайна, на какво се дължи големият ти интерес към славянската тема?

През 12 век дума Slavorum не е имало никъде по света. Веднага се хващам за 100лв на бас.

Премълчаван досега у нас документ.

Обича си човека манипулациите. Уж "славорум", но нема как да е "славорум" от 12 век, а 100% сигурно - "склаворум". За целта е пробутал и полски превод на книжлето. Известно е кога е измислена думата "славяни". Карай да върви. За една буква "к" нема си разваляме блоговите отношения.

2. bulgares - това е някакъв тъп фалшификат
01:51
През 12 век дума Slavorum не е имало никъде по света. Веднага се хващам за 100лв на бас.

не са били нито германски, нито славянски племена. Те са били балтийски племена като литовците и латвийците, само че западнобалтийски. Писал съм нещо по тази тема:

http://laval.blog/history/2017/08/27/prusite.1564155

По-същественото е, че има и стари западноевропейски източници, сведения за славяните...

Оригиналната дума на латински "sclav" означава "РОБ". Провери където искаш, например: "Borrowed from Medieval Latin sclavus (“slave”), from Late Latin Sclavus (“Slav”)." Така е известна до 1900г. когато в речника си я помества Найден Геров.
Да, у нас е имало много траки - роби и са били наричани от 551г до 681г., "склави", т.е. роби. Това го повторих вече много пъти, но не е станало ясно.

Оказва се, че аз съм си със всичкия и не съм никакъв "историчар", ами официалните ни историци не са.

Chronica Slavorum е долнопробна фалшификация, защото думата е трябвало да бъде изписана точно както е в оригинал. Ние ако седнем да разглеждаме всяка фалшификация за славяни, хайде да не подхванем пък руските книжлета дето няколко композиции влакове може да напълниш с тях, живота няма да ни стигне. Затова по музеите си има оригинали, за които се гарантира, че са оригинали и подобни въпроси се изясняват направо с тях, а не какво казал Златарски, Иречек и една плеяда руски и съветски манипулатори, включително и днешни наши историци, които си пазят жалките и дефицитни работни места с тази лъжа. Че то нормален човек е по-вероятно в Червената шапчица да повярва.

Славяните са били наричани "склавини", "склавени", "славини", "словени" и т. н. Има десетки или стотици извори за тяхното съществуване като етнос! Не бъди по-голям догматик от комунистите!...

Склавини или склавени (на гръцки: Σκλάβήνοι - Sklábēnoi, Σκλαύηνοι - Sklaúenoi, or Σκλάβίνοι - Sklabinoi, Σκλαβινίαι Sklaviniai; на латински: Sclaueni, Sclavi, Sclauini, or Sthlaueni - Sclaveni) е название, за образуваните от ранния 7 век групи от славяни на територията или на границата на Византийската империя. Понякога името им транслирано от византийските източници се среща в историческата литература и като славини или славени.

Названието Склавини (Sklaviniai) (и други подобни на него) е въведено от края на 8 век във византийските източници. По-късно това название също се използвало за описание на териториите, владени или населени от славяни. Склавините (Sklaviniai) не притежавали често ясни граници и са отчасти толерирани от Византия и понякога временно приемани. Така са наричани понякога южните славяни.

Територията заета от склавиниите е означавана като Склавиния или Славиния.

В антоним на това понятие, до края на средновековието, останало в историческите източници другото за незаетата от южните славяни византийска територия – Романия.

Източници
Florin Curta, The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, C. 500–700. Cambridge 2001, S. 110ff.
Johannes Koder, Sklavinien. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. 7, Sp. 1988.
Franz Georg Maier, Byzanz. Fischer Weltgeschichte Bd. 13, Frankfurt a. M. 1973, S. 139ff.
Fine, John Van Antwerp (1991). The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. Michigan: The University of Michigan Press. ISBN 0472081497.
Andreas Nikolaou Stratos, "Byzantium in the seventh century, Vol. 3", (1975)

Според Теофилакт Симоката през 584 г .склавите,под водачеството на Ардагас, били подбудени от кагана да нахлуят в ромейските предели чак до Анастасиевата стена,
вж. ГИБИ
, II: 297 – 298.
Пролетта на 585г. групи склави отново нахлуват южно от р. Дунав.
вж.ГИБИ
, II: 311.

Ardagast or Radogost[1] (Cyrillic: Ардагаст ; fl. 584-597[2]) was a 6th-century South Slavic chieftain under King Musokios of the Antes.

The name may derive from Slavic rada - "council" or "rad" - "eager" and gostiti or hostit - "to host", meaning "the one who hosts the council" or "eager to host - hospitable". It could have been a personal name, or an acquired title designating the leader or chieftain of a council, assembly, or veche.

Menander Protector writes about Ardagast in his works, and the Strategikon of Maurice (late 6th century) makes mention of him.[1]

Ardagast may have led the Slavs who plundered Greece in 577.[2][failed verification]

After the Avar Khagan Bayan I and the Byzantine Emperor Emperor Maurice concluded a treaty in 584, Ardagast raided Thrace, penetrating as far as the Long Wall. The Slavs suffered defeats only twice: at the Erginia river near the Long Walls (583) and in the Ansinon neighbourhood of Hadrianople at the hands of Comentiolus. The Slavs were later driven out of the Astica region.[3]

The raid in Thrace in 585[4] prompted Emperor Maurice to deal with the Slavs - sending an army under commander-in-chief Priscus and infantry commander Gentzon to cross the Danube at Dorostolon (present-day Silistra) and to carry out a surprise attack on the Slavs in their own territory (as the Slavs had long been pillaging the Byzantine Empire).[5] The Byzantine army arrived at the Slavic camp at midnight, surprising the Slavs, who fled in confusion; Ardagast fell on a tree stump and was almost captured, but luckily he was near a river and eluded the attackers.[5]

Priscus sent his lieutenant Alexander across the Helibakion (Ialomiţa River) to find Slavs who were hiding in the woods and swamps, they failed to burn out the people hiding there, but a Gepid Christian who was associated with the Slavs deserted and revealed a secret passage. The Byzantine army then easily captured the Slavs, who according to the Gepid, were spies sent by King Musokios, who just heard about the attack on Ardagast.[6]

това е ясно на всекиго, който знае кога са измислени славяните
Оригиналното име на книгата е дори
"Chronica Sclavorum et Venedorum" от Helmold von Bosau

Търси: Helmold von Bosau schrieb zwischen 1163 und 1171 seine "Chronica Sclavorum et Venedorum" и ще видиш как и в този случй никой не е споменавал каквото и да е за славяни през 12-ти век.

Би било добре да обърнеш внимание по-добре на това, което е казал споменатия автор Теофилакт Симоката. Той е роден през 580г и живял в Константинопол и в произведението си Historien говорейки за склавените ясно е казал "Гетите (това им беше старото име на тия варвари)"

Казва ти го прав текст, че славяните преди това са наричани ТРАКИ !!! Вече май ти го пиша за трети път, но ти явно считаш, че Иречек е знаел по-добре какво се е случвало през 6-ти век от Симоката.

Хрониката е публикувана за пръв път през 1556 г. във Франкфурт на Майн...
В световната историческа наука "венеди" или "венети" са били наричани западните славяни...
Абсурдно е да преведем тази книга като "Хроника на робите" или "Робска хроника"! За пореден път ти казвам, че логиката ти куца...

Обичаите, начинът на живот на описаните от древните историци славяни са доста по-различни от тези на траките!...

Археологията свидетелства, че през 5 – 7 в. антите са отделна етноплеменна групировка сред славянството, сформирала се през 3 – 4 в. в състава на съдържащата и готски елементи черняховска култура и основно в процеса на взаимодействие на славяните с ираноезично население[15][16]. С антите се идентифициат представителите на културите Пенковска и сходната с нея, но подложена и на римо-византийско влияние Ипотещко-къндещка култура.

За антите са предполага[17], че първоначално са едно от ираноезичните сармато-алански племена, обитавали през 3 – 4 век областта между Кавказ и северночерноморските степи, вероятно между Прут и долното течение на Днестър. През 5-о и 6-о столетия те заселили и Волиния, а впоследствие и областта на Среден Днепър близо до днешния град Киев[18]. Проф. М. Милер смята антите, аланите и роксоланите за един народ. С преместването им от голата степ към лесостепта на север, и на славяните в противоположна посока, те се смесват, като организират славянската маса, а името анти остава като име на това ирано-славянско обединение. В крайна сметка дошлите са езиково абсорбирани от славяните, но името на водещото иранско племе е запазено и се разпростира върху цялото славянизирано племенно обединение. В езика навлиза чувствителен словесен фонд с ирански произход, отразяващ военните, оръжейнически и обществени умения на създателите на обединението. В племенния съюз славяните са свободни, но той се управлява от антите, които от етническа гледна точка формират сарматската горна класа[19]. В обширната си територия те приобщават и романизираната аристокрация в басейна на долния Дунав (дн. България и Румъния), формирала римо-византийските елементи на споменатата ирано-славянска Ипотещко-къндещка култура[20]. В късноантичната епоха готите се появяват на тази територия, като следи от техния етно-културен натиск откриваме в наличието на готски белези в спомената черняховска култура. След 375 г. обединението на антите е военно надмогнато от готите, което също слага своя отпечатък. Йорданес определя антите като „най-храбрите от обитаващите между Черно море, Днестър и Днепър“. Тази войнственост в начина на живот съвсем не е характерна за славяните от това време като цяло.

След аварското завоевание, започнало с нахлуването през 555 г. в северното Причерноморие, антите са победени, като през 557 са включени във войските на хаганата и увлечени с походите на запад и юг. Така се формира политически доминираната от аварите симбиозна аваро-„славянска“ хомогенна културна общност[21], достигнала към 558 г. района на среден Дунав. Други от антите, за да запазят независимостта си, минали Дунав и заселили имперската провинция Мизия. Така антите се пръснали из голяма част от Централна и Югоизточна Европа. Археологическите паметници, свързвани с материалната култура на антите, се откриват в Украйна, Молдова, Румъния, България, Чехия и Словакия. Васил Златарски сочи като техни наследници на североизток славянските племена тиверци, уличи и северяни, южно от Дунав северите също са смятани за антско племе. Така антите етно-езиково стават в голяма степен предшественици на днешните българи, румънци и украинци[22] и е възможно да повлияват и на част от западните славяни.

През 19 век и първата половина на 20 век антите са смятани за част от общността на готите, впоследствие традиционна версия през голяма част от 20 век ги отъждествява единствено със славяните, интерпретирайки политически целесъобразно свидетелствата на Прокопий Кесарийски, Йорданес, данни от археологията и анализ на някои антски имена. С по-задълбочените проучвания и археологически открития след средата на 20 век се обосновава заключението, че етнонимът анти е с ирански произход.

Името е добре известно, части от съдържанието също. Повечето от старите летописи изобщо нямат оригинали, но се правят изследвания и винаги се прилагат към книгите. До този ли аргумент опряхме? - Абсурдно е! Както и, че ми куцала и логиката. Със силната си математика винаги съм се отличавал.

Би ли посочил един обичай, който е различен при траки и склави? Защото мога да ти покажа, че доста обичаи съвпадат, както и описанието на външния им вид, местата където живеят и се бият и т.н.

че думата славяни я няма написана никъде в света преди 1601г. НИКЪДЕ! Това е световноизвестен факт. А в България преди да я внесе Паисий би ли ми посочил поне едно споменаване?

Думата "славяни" е ренесансово менте разбира се- истинските етноними ВИНАГИ са били СКЛАВИ и САКАЛИБИ (САКАЛАВИ) т.е. САКАЛОВИ (Жители на страната САКАЛА в Памир),които са единствено Памирските Българи! Затова древни летописци като Йоан Зонара,които не са чели лъжите на източноевропейските "учени" пишат "С(к)лавяни сиреч Българи",а арабски географи от 9-10 в. пишат,че БОЛГАР е град на "с(к)лавяните",който се намира на север и в него е много студено!

Славяните са били наричани "словяни", "славини", "словени", както българите са били наричани "вулгари", "булгари", "болгари", "блъгари" и т. н. Дори заглавието при Паисий не е "История славянобългарска", а "История славянобОлгарская"!...