Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2020 19:56 - Славянското общество на Балканите (VI - VII в.)
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2320 Коментари: 18 Гласове:
19

Последна промяна: 19.10.2020 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Славянското общество на Балканите (VI - VII в.)

Спирос Врионис

 

1. ПРАРОДИНА И ЕТНОГЕНЕЗИС НА СЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА  [*]

*. Студията е от сборника на Спирос Врионис Ή καθ" ἡμᾶς Ἀνατολή. Ή πνευματική παράδοση τοῦ Μεσαιωνικοῦ Ἐλληνισμοῦ στον Σλαβικό καὶ τόν Ἰσλαμικό κόσμο. Βιβλιοθήκη Σλαβικῶν Μελετῶν, 6. Βανιας, 1995, 11-83.

 

 

Въпреки че и до днес въпросът за етногенезиса на славяните остава труден научен проблем, през последните години той бе до известна степен осветлен благодарение на общите усилия на филолози, езиковеди, археолози и историци. По-рано учените бяха свели този въпрос до търсенето на един древен славянски народ (Urvolk), произлизащ от една прародина (Urheimat). Днес науката е отхвърлила това старо схващане и възприема проблема като динамично развиващ се. Какво означава това ще се види по-долу. Във всеки случай, поради липсата на исторически сведения от древността и средновековието, проблемът за етногенезиса на славяните ще се реши, и то сигурно не окончателно, едва след основно научно изследване. Древните славяни са живели сравнително далеч, като време и място, от гръко-римския свят и поради това те не представляват интерес за историците и етнографите на античността.

 

Славистиката днес представлява един добре организиран на международно ниво научен клон, разделен на история, филология, езикознание, археология, изкуство и пр., в резултат на което са създадени различни школи и е натрупана значителна литература.

 

Що се отнася до приноса на славистиката за изясняване на въпроса за етногенезиса на славяните, то първите стъпки в тази насока принадлежат на полската славистика която след Втората световна война представя най-всеобхватните и съдържателни изследвания от всички славистични школи. Най известните имена, свързани с полската славистика, са историците К. Tymieniecki и G. Labuda, езиковедът T. Lehr-Spławinski, археологът W. Hensel и някои други. Полските слависти възприемат този проблем в неговата многостранност и дълбочина и затова езиковедите свързват своите заключения с тези на историците, археолозите, етнографите и правистите. Техните резултати се кодифицират в излизащия от 1962 г. Речник на славянската древност (Słownik Starożytnosci słowiańskich) под редакцията на W. Kowalenko - G. Labuda - T. Lehr-Spławinski.

 

Съветската славистична историография е по-малка по обем и отдава значение предимно на археологическите данни и на етногенезиса на източните славяни. „Лидер" на тази школа е Π. Н. Третяков. Особено интересно е излязлото напоследък изследване на Русанова „Славянские древности VI - VII в.", Москва, 1976, където, на основата на археологически данни, се прави опит да се даде една цялостна трактовка на този проблем.

 

Въпреки че в първите три десетилетия на 20 в., благодарение на трудовете на известния славист L. Niederle, чехите държаха челно място в славистичните изследвания, то след войната славистиката в Чехословакия е отбелязва спад по отношение на изучаването на етногенезиса на славяните. Все пак приносът на чехската

славистична школа остава голям. Основно е съчинението на археолога I. Borkovsky „Старославянската керамика в Средна Европа" („Staroslovanska Keramika ve Stredni Evrope", Prague, 1940), в което авторът полага основите на изследванията на старославянската керамика. Благодарение именно на керамиката славистите днес стигат до извода, че са съществували данни за една обща славянска „култура" между Чехословакия и Южна Русия и между Балтийско море и р. Дунав. Не по-малък е приносът на тази школа и по отделни въпроси на старата история на славяните. От значение е и изследването на B. Zasterova за заселването на славяните в Югоизточна Европа "Le dйbut de l"йtablissement dйfinitif des Slaves en Europe mйridionale", публикувано в Origine et dйbuts des Slaves, VI, 1966, 33-52. Други слависти са се занимавали c отношенията между славяни и угро-фини (V. Polak) и между славяни и древните германци (V. Machek).

 

Немската славистика насочва вниманието си към филологико-езиковедските проучвания. В две свои основни изследвания между двете световни войни ("Untersuchungen ьber die altesten Wohnsitze der Slawen", 1923 и "Die Urheimat der Slawen", 1926) известният славист M. Vasmer, заедно със свои колеги - немски археолози, достига до заключението, че първоначалните земи, заселени със славяни, се намирали между извора на р. Буг близо до р. Вайхзел и този на р. Среден Днестър или пък на извора на р. Дон в Южна Русия. След войната езиковедът R. Trautmann ("Die Slawisehen Vцlker und Sprachen", 1948) определя първоначалното заселване на славяните в района северно от Карпатите, без да прави други ограничения.

 

Докато учените са отделили внимание конкретно

на славянските поселения на Балканите, то те не са изследвали задълбочено въпроса за етногенезиса на славяните. Основната научна тежест по този въпрос се пада на историците, езиковедите и археолозите.

 

Езиковедите проучват топонимията, имената на реките и граматичните връзки между славянските и другите езици, отношенията между славяни от една страна и германци, балтийци, угро-фини, келти, илири, траки, перси и кавказци от друга. Изследвайки имената на растенията и дърветата те се опитват да определят първоначалните земи и по-късните поселения на славяните. Като се опира на подобни теории Васмер отбелязва, че славяните имали общи наименования на различни видове дървета, но нямали славянска дума за бук. Тази дума те заемат от немски и следователно географският район, където расте букът, представлява западната граница на прародината на славяните. Полските слависти отправят следната забележка по отношение на метода, използван от Васмер: местоположението на различните видове растения и дървета се е изменило от древността до днес и следователно не е възможно да се изгради една цялостна филологическа теория, която да достигне до изводи за античността и средновековието на базата на днешното състояние на флората. Все пак, един от основните методи си остава филологическият.

 

Като изследват древните автори и имената на племената, които се споменават в съчиненията им, историците се опитват да идентифицират някои от тези наименования със славяните. Дискутиран е от историците въпросът дали споменатите от Херодот три народа - неврите от околностите на Киев, будините от Южна Русия и скитите-земеделци (уседнали) - са били славяни. От по-голям интерес са обаче венедите, които се споменават през I и II в. пр.н.е. от Плиний, Тацит и Птолемей като най-големия народ, населявал земите между р. Вайхзел, морето, Карпатите и племето на фините. И ако отъждествяването на венедите със славяните се оспорва от някои, то важно е да се знае, че през VI в. и Прокопий, и Йорданес наричат славяните и венеди. За пръв път името славянин се появява в писмени текстове на Псевдо-Кесарий Назиамски, Йорданес и Прокопий.

 

Славистите са съгласни, че нито историята, нито езикознанието може да анализира основния проблем за прародината и за етногенезиса на славяните. Съгласни са също така, че само археологията може да даде нови данни, които наред с изводите, направени въз основа на исторически и езиковедски извори, да доведат до решаване на проблема, свързан с древните славяни. Историческите извори и езиковедските данни са проучени и няма какво ново да разкрият. Обратно, археологическите проучвания са още в своята начална фаза. Пред археолозите стои на дневен ред една огромна по обем работа. Съществуват и редица сериозни методологически проблеми. Такъв е, например, въпросът доколко един ясно обособен археологически пласт може да се свърже с една определена етническа група. Докато по-рано съществуваше теорията, че един археологически пласт, който представлява единно културно цяло, задължително се отъждествява само с една етническа и езикова група, то днес този въпрос се възприема с цялата му сложност. Днес се приема, че в зараждането на една култура е възможно да вземат участие два и повече етноса. Точно така става, например с аварите и славяните през VII-VIII в. Когато се изследва етногенезиса на славяните, трябва да се има предвид, че една културна традиция може да се създаде от няколко етноса, както и че един и същи етнос може да има различни културни традиции.

 

Вторият сериозен проблем, който стои на дневен ред, е за успоредно съществуващите явления при едно продължително културно развитие неопределена територия и значението на това развитие за континюитета на даден етнос, който съжителства с друг или други етноси на същата тази територия. На основата на различни археологически данни от полските земи от времето на халколита до ранното средновековие, полската археологическа школа (I. Kostrzewski) стига до избода, че в Полша се е намирала прародината на всички славяни. Vaňa отбелязва обаче, че местната културна традиция, т.е. genius loci, често се проявява като толкова силен цивилизационен фактор, който продължава да съществува дори и след завладяването на територията от друг, чужд етнос. Т.е. макар новият етнос да господства в политическо и езиково отношение, културната традиция на поробените преобладава в другите сектори на общественото развитие.

 

На основата на археологическите данни, съществува общото мнение, че прародината на славяните се е намирала по земите северно от Карпатската планинска верига. Извън това общо мнение обаче, славистите се разделят на три различни групи според оценките им за географското локализиране на прародината на славяните (на север от Карпатите):

 

1. Съществува тезата за източната прародина (Urheimat) на славяните, чиято територия се е простирала в Средния Днестър, във Волиния и Полисия. Тази теза се поддържа от Vasmer, от полския етнограф R. Moszynski, както и от по-ранните разработки на съветските археолози.

 

2. Съществува тезата за западната прародина (Urheimat) на славяните, която се намирала в околностите на реките Одер и Вайхзел. Като цяло тази теза се поддържа от полската славистична школа.

 

3. Съществува и трета теза, която е противоположна на предишните две и се опира на старата теория на Niederle. Според нея една обширна територия, простираща се от реките Одер и Вайхзел до р. Днепър, е представлявала прародината (Urheimat) на славяните. Тази теза се поддържа от чеха J. Eisner, от поляците W. Hensel и T. Lehr-Spławinski, от руснака Π. Н. Третяков.

 

Все пак археологията не успява да доизясни въпроса за етногенезиса на славяните, въпреки че задълбочава много познанията ни в сравнение с тези, с които славистиката разполага близо 50 години от времето на Niederle. Днес става ясно, че в ентогенезиса на славяните са участвали и много други индоевропейски племена, както и такива от неиндоевропейски произход.

 

До днес археологията не успя да осветли и въпроса за хронологията на появата на славяните. На този етап езикознанието държи ключа към отговора на този въпрос и въпреки това, езиковедите също не могат хронологически да определят появата на славянската топонимия или да докажат кога славянският и другите езици са заимствали лексикални елементи един от друг.

 

Изследването на Vaňa достига до следното заключение, което обаче не произлиза от конкретен извор, бил той исторически, езиковедски или археологически, а е чиста логистика. Според него, не е възможно огромното по мащаби разселване на славянските

племена, отбелязано в латинските и гръцки извори от VI и VII век, което променя етническия облик на големи равнинни територии в Европа, да започне от една прародина на славяните, географски ограничена в полските или западноукраинските земи. За да отговаря на огромните размери на славянските преселения през VI век, прародината на славяните трябва да е била също толкова голяма. Затова, по-логично е, а и исторически приемливо, прародината им да включва територията между реките Одер и Днепър.

 

 

   Нашествията на славините и на българите (кутригурите)

 

Настъпването на славяните на Балканския полуостров представлявал най-решаващият етап на варварските нашествия, в резултат на който се стигнало до коренни етнически изменения в значителни части на полуострова през VI и VII век.

 

Където и да се е намирала прародината на славяните, през V и VI век те вече са се настанили по северните граници на Балканите. Историкът на готите от VI век Йорданес споменава и мащабите на славянските поселения (Getica, V, 35):

 

"Славините обитават Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро, чак до Данастър и на север до Вистула". [*]

*. Преводът на цитатите от изворите е извършен от проф. Василка Тъпкова-Заимова, като са използвани предимно преводите на ГИБИ (Гръцки извори за българската история).

 

Новиодунум е град на Дунава, а Мурсианското езеро, според някои изследователи, се намирало близо до мястото, където Тиса се влива в Дунав. Сведенията си Йорданес черпи от съчиненията на Касиодор и, следователно, те се отнасят или за края на V, или за началото на VI век. Тези славяни се делели на две групи - славини и анти. По всичко изглежда, че славините се спуснали от земите между р. Висла и басейна на р. Днепър, докато антите се намирали в земите между реките Прут и Днепър. От тези две славянски групи антите изиграли една по-ограничена историческа роля. Император Юстиниян ги признал за федерати и ги заселил между делтата на Дунав и Днепър, за да отбиват нашествията на българите. По-голямо историческо значение имала групата на славините, клон на южните славяни, които непрекъснато присъстват в изворите от VI век. Когато славините се появили през VI век, те били многобройно племе, но без централизирана политическа организация и сами по себе си не представлявали военна заплаха, освен когато се присъединявали към военните набези на българите и аварите.

 

Българите, с които съдбата свързала част от славяните, били хунски или тюркски народ от Централна Азия, който се появил на Балканите към края на V век. При управлението на император Зенон (474-491 ) Византия взела на военна служба част от българите, за да се бият срещу остготите. Този факт остава без значение в историята, а българите се върнали обратно в земите на север от р. Дунав. Същите тези българи, които в изворите се споменават като кутригури и утигури, засилили военните си набези срещу Византия по времето на Анастасий (491-517) с нашествия в Тракия през 493, 499 и 502 г. Периодът на прекъсване на нападенията на българите след 502 г. се дължал предимно на дипломатическите усилия на императора, който насочил други племена срещу българите, както и на признаването на част от българите за федерати или наемници.

 

През 517 г. варварски племена пресекли границата на р. Дунав и достигнали до Термопилите като опустошили и поробили земите наоколо. Така или иначе, до времето на император Юстиниан (527) нито славяните, нито българите успели да се настанят трайно на Балканския полуостров.

 

Според френския византолог Lemerle по време на управлението на Юстиниан (527-565) се стигнало до значителни промени главно по две причини:

 

1. Под водачеството първо на българите а по-късно и на аварите, мнозинството от славините придобили военни умения, организация и дисциплина. Така, към края на VI век те представлявали вече народ, който притежавал военни умения и придобил самочувствие, благодарение на успешните военни действия в продължение на половин столетие.

 

2. Ангажираността на Юстиниан на запад довела до частично пренебрегване на балканските земи и то точно когато варварските нашествия там се увеличили. Програмата за построяване на крепости на полуострова била значителна, но не достатъчна преграда както за възпиране на славянските нашествия, така и за трайното настаняване по-късно на славянски племена в провинциите на империята.

 

Честотата и размерите на разрушителните нашествия на славини и българи се увеличили дотолкова при управлението на Юстиниан, че редът, сигурността и господството на Византия били застрашени в някои части на Балканския полуостров. Тези нашествия могат да се разделят на два хронологически етапа. Първият е между 528 и 540 г., когато варварите осъществявали набезите си по-внимателно, а империята успявала

до известна степен да им дава отпор. През 528 г. българите опустошили Тракия и натоварени с плячка се върнали обратно на север от р. Дунав. Същата година нахлули и славините и последвали битки в Илирик, в Тракия и в Мизия. В един момент изглеждало, че славяно-българските нашествия престанали след поражението на българите в Мизия през 535 г. По същото време господството на Византия се засилило, след като тя успяла да вземе от остготите крепостта Сирмиум (Сремска Митровица). През 536 г., обаче, гепидите обсадили и превзели Сирмиум, а през 540 г. станало и голямото нашествие на българите (кутригурите) на Балканския полуостров. Една част от българите стигнала до Солун и до Дългата стена, като на връщане взела със себе си 100 000 пленници на север от р. Дунав. Втора група българи достигнала Коринтския провлак и плячкосала околните земи. От 540 г. до смъртта на император Юстиниан ситуацията на Балканите се влошила. През 544 г. нашествията в Илирик се подновили, през 545-546 г. славините нахлули в Тракия, през 548 г. отишли в Илирия, а през 550 г. отново се появили в Тракия, стигнали до Наисос (Ниш), заплашили Солун и се върнали обратно по родните си места, натоварени с плячка. През 551 г. славините, гепидите и кутригурите настъпили до Солун и Константинопол, но Юстиниан успял да подтикне утигурите срещу кутригурите и по този начин принудил последните да отстъпят извън територията на Балканския полуостров. Една малка група кутригури от около 2000 души, потърсила убежище при Юстиниан и той ги заселил в Тракия. Изглежда границата продължила да бъде на р. Дунав и от 551 до 558 г Балканският полуостров останал спокоен от варварски нашествия. През 558 г. Заберган, предводител на кутригурите, нахлул начело на кутригури и набезите му се разпрострели до Македония. Гърция и Тракия. Сам Заберган достигнал до стените на Константинопол, но бил разбит от стратега Велизарий.

 

Въпреки тази загуба кутригурите останали в Тракия и я опустошили. Те се оттеглили едва когато дошла вестта, че византийците се готвят да изпратят флотата си към р. Дунав. След тези събития значението на кутригурите като политически фактор западнало главно поради враждата им с утигурите. В същото време славините бездействали до идването на аварите. Въпреки продължителните и разрушителни нашествия на кутригури и славини по времето на Юстиниан, р. Дунав и теоретически, и практически продължавала да бъде границата между българите, славяните и византийската империя. Като преценява факторите, позволили на византийците да запазят граничната линия на р. Дунав, Lemerle прави следния извод:

 

Крепостите, пише той, не попречили на варварите да нахлуват и опустошават Балканския полуостров. Опасността да бъдат изолирани от византийския флот на р. Дунав била главната причина те да напускат Балканите. Не крепостите били тези, които ги спирали от походите за плячка, а единствено страхът от флотата ги принуждавал да се връщат обратно отвъд Дунава. Трудността за нашествениците не произлизала само и единствено от византийската флота, но и от обстоятелството, че за да се заселят окончателно на Балканския полуостров те би трябвало да обсадят и завладеят градовете, които били укрепени, имали стража и войска. За жалост на кутригурите, военната им мощ се състояла от леко въоръжена конница, а тактиката им се основавала на бързи и внезапни действия. Докато византийската войска не можела да противодейства на тези маневри на кутригурите, последните пък били безпомощни при обсадата на градовете. Интересно е да се отбележи, че при управлението на Юстиниан те не успели да превземат нито един от големите градове. Макар да нямали успех срещу византийското градско население на Балканите, селата и околностите извън градовете пострадали жестоко. При появата на славините и на кутригурите, селското население често бягало в градовете, където се чувствало защитено, докато цели области бивали плячкосвани, като с течение на времето оставали разорени и опустошени. Това е периодът на постепенното разрушаване на старото аграрно общество на много места на Балканите. Въпреки че границата оставала р. Дунав и в по-голямата си част варварите се връщали обратно на север от нея, изглежда, че славините започнали вече трайно да се настаняват в някои отдалечени райони.

 

Точно когато нашествията на славините спрели поради залеза на кутригурите, на североизточната граница на Византия пристигнал нов номадски народ от Централна Азия. Победени и прогонени от тюркските племена там, аварите се насочили на запад през руските степи. През 558 г. в Юстиниановия двор пристигнала първата делегация на Аварския хаганат и поискала да им бъде отпусната земя и пари. Императорът им дал пари и ги изпратил да воюват с хунските племена в Кавказ. Аварите победили хуните, а на връщане победили антите и покорили кутригурите и утигурите. Като се настанили вече на Дунава, аварският хаган Баян изпратил нова делегация в Константинопол през 561 или 562 г., искайки земя южно от Дунава, на която да се заселят аварите. Императорът отказал отново и се опитал да ги използва още един път като ги изпрати да воюват срещу лангобардите и гепидите. Този път обаче Баян не се съгласил. През 565 г. наследникът на Юстиниан - Юстиниан II - прекъснал паричната субсидия на аварите и те приели предложението на лангобардите за съюз срещу гепидите. В последвалата война между лангобарди и гепиди императорът завзел Сирмиум през 567 г. точно преди да пристигнат аварите. В резултат последните останали в бездействие, но и нямало къде да се придвижват в следващите осем години. След оттеглянето на лангобардите от Панония и настъпването им в Италия през 568 г., аварите се оказали изолирани и Юстиниан ги нападнал с успех. Разгромени, аварите се укротили дотолкова, че не посмели да пресекат границата дори и когато тя била оголена през 572 г. поради византийско-персийската война. С първите поражения на Византия в Азия обаче, през 573-574 г. Баян нахлул в Тракия, победил византийците и в последвалия мирен договор получил от тях областта около Сирмиум без самия град. Този град представлявал най-стратегическото място в севернобалканските земи; той бил ключ за балканските провинции и хаганът бил решен да го превземе на всяка цена. За тази цел той подстрекал славините да нахлуят през 579 или 581 г. на юг от Дунава и след това поискал разрешение от императора да построи мост на реките Дунав и Сава за да може да премине с войската си и да отблъсне славините. Тази тактика дала резултат и войската на аварите постигнала успех при обсадата на Сирмиум през 582 г. Хаганът се преместил в околностите на града, който се превърнал в изходна точка за аваро-славянските нападения на Балканския полуостров. Славините обиколили целия полуостров, а аварите се съединили с тях при Анхиало. Когато се пуснал слухът, че тюркски племена от Азия се готвят да нападнат, аварите от страх се върнали обратно в Сирмиум. През 584 г. новият император Маврикий сключил примирие с аварите, плащайки им 100 000 златни монети годишно. От 584 г. до края на византийско-персийската война, време в което Маврикий бил изцяло ангажиран в Азия, славините и аварите обикаляли Балканския полуостров почти без да бъдат обезпокоявани от византийците. Периодът след успешната война с персите от 591 г. до смъртта си през 602 г. Маврикий посветил на отпора на нашествията на славините и аварите. Византия концентрирала силите си на Балканите и в резултат славините и аварите били затруднени при военните си набези. Градовете Сингидунум (Белград), Томи (Констанца), а през 597 г. и Солун отблъснали нападенията на варварите. Въпреки че византийците не успели да възпрат набезите на варварите, те преместили все пак военната линия на север от р. Дунав. В резултат, през 599 или 601 г. бил сключен мирен договор, според който паричната контрибуция за аварите била увеличена, а те, заедно със славяните признали р. Дунав за граница на империя . През 602 г. Маврикий нарушил договора и потеглил на поход северно от р. Дунав. След първоначалните успехи той заповядал византийската войска да се разположи на лагер за да прекара зимата там и от пролетта военната операция да продължи без забавяне. Тази заповед предизвикала бунт сред войската и в резултат Маврикий бил убит, а на престола се възкачил Фотий. Управлението

на Фотий било свързано с такива безредия във Византия, че я подготвило за катастрофалните събития от седми век. За разлика от времето на управление на Юстиниан I и на Юстиниан II, когато варварите извършвали своите набези, но безуспешно обсаждали градовете, то вторият период на варварските нашествия времето от смъртта на Юстиниан II до управлението на Ираклий, се характеризирал с разрушаване на градовете. Крепостните стени не представлявали вече преграда за варварите, които били придобили и военна техника, и военни умения, необходими за обсадата на градове. Почти всички градове в Македония и Тракия били обсадени и много от тях разграбени и опожарени. Към разоряването на провинцията, което започнало още по времето на Юстиниан, сега се прибавило и разрушаването на градските центрове.

 

Унищожаването на гръко-римските градски селища представлявало смъртоносна рана за византийската цивилизация в северно- и централнобалканските земи. Създадените и развивали се в продължение на пет столетия икономически, политически и културни институции се разпаднали и изчезнали. Грабежите, опустошенията и пълният хаос в балканските провинции, които започнали по времето на Юстиниан и продължили и след това, нанесли сериозен удар на византийското управление на полуострова. Докато съществували все пак градове и градско общество, византийската власт продължавала да функционира и държавата поддържала връзка с градовете, за да отблъсва нападенията на славините и аварите. След разрушаването на градските центрове на Балканите обаче, Византия, която била въвлечена в смъртоносна борба с Персия, не можела да удържа вече нашествията на славяните.

 

Основният фактор за тези разрушения бил славянският, а не аварският. Аварите представлявали една твърде ограничена на брой етническа група. Освен това обществената им организация била по-развита от тази на славините. В политическо отношение те били обединени в разбита държава начело с хаган; в отношенията си с Византия развивали дипломатическа активност, сключвали договори, а войската им била добре организирана. От тази гледна точка обществото им било несравнимо по-развито от това на славините. Накрая, аварите се чувствали по-сигурни на север от р. Дунав и поради това не се заселили на юг.

 

Съвсем различен бил случаят със славините. Многоброен народ, те били тези, които подсигурявали числената тежест на нашествията първо на кутригурите, а по-късно и на аварите. Те били организирани в различни независими една от друга групи, които не били подчинени на общ славянски водач; у тях отсъствало все още разбирането за централизирана власт. Поради това те играели подчинена роля във военните нашествия на други народи. За разлика от аварите, славините започнали да се настаняват трайно на Балканския полуостров още по времето на Юстиниан и към края на VI и началото на VII век процесът на заселване взел решаващи размери за промяната на етническия характер по централните, северните и западните балкански земи.

/.../
http://macedonia.kroraina.com/svsob/svsob_1.htm

ПП: Някои любители на историята разчитат на фантасмагорията, а други – на лъжетворията...
М. Тачков





Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zax - Мен и не само, винаги ме е интерес...
19.10.2020 20:17
Мен и не само, винаги ме е интересувало едно - Кой и кои подадоха на тепсия с лимонче и маслинка, България на Османската империя.

И защо се укриват в бъглявината на българските анализи та дори не влизат в учебниците по История.
Защото това е част от историята на Света. История от три континента.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
19.10.2020 22:33
Изобилието на племена след разпадането на Римската империя при Великото преселение на народите, повечето от които не са оставили материални следи, е толкова голямо, че трудно му се хваща края.
цитирай
3. mt46 - ...
19.10.2020 23:32
Спирос Врионис
Историк

"Сперос Врионис-младши е американски историк от гръцки произход и специалист по византийска, балканска и гръцка история. Той е автор на редица трудове за византийските и гръцко-турските отношения, включително неговия семинал „Упадъкът на средновековния елинизъм в Мала Азия и Механизмът на катастрофата“. Уикипедия (английски)

Роден: 18 юли 1928 г., Мемфис, Тенеси, САЩ
Починал: 11 март 2019 г., Сакраменто, Калифорния, САЩ
Образование: Харвардски университет (1956 г.), Роудс
Награди: Guggenheim Fellowship for Humanities, US & Canada
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
20.10.2020 00:47
"ПП: Някои любители на историята разчитат на фантасмагорията, а други – на лъжетворията...
М. Тачков"

Бих приел постинга ти като твое мнение, но според мен, само това заключение е твое!? За съжаление! Харесваш стил на учени, добре описан от Гогол!? Стъпват на неясна позиция относно произхода, постепенно на тази база придобиват увереност и накрая нареждат на останалите да приемат изводите им като светата истина!? За съжаление, така е Марине! И дават оценки на другите на тази база!
И геният е хванал тази тънкост, без да е историк-валидна е навсякъде!

"През 565 г. наследникът на Юстиниан - Юстиниан II - прекъснал паричната субсидия на аварите и те приели......"

Тук, не знам, твоя ли е грешката или на автора, който ползваш? Юстиниан Втори е доста по- късен император, по времето на Тервел е Впрочем Ринотмет-Безносия ,при свалянето му, първия път от власт, е отрязан носа му , вторият път е обезглавен! Върнат е на власт от Тервел
Императорът, за който говориш е Юстин Втори Той е формален император, защото полудява Реално управлява жена му София!
Никой нот Юстините и Юстинианите ,не е нито грък, нито римлянин по произход! Но за това- по- долу!

"Унищожаването на гръко-римските градски селища представлявало смъртоносна рана за византийската цивилизация в северно- и централнобалканските земи. Създадените и развивали се в продължение на пет столетия икономически, политически и културни институции се разпаднали и изчезнали. Грабежите, опустошенията и пълният хаос в балканските провинции, които започнали по времето на Юстиниан и продължили и след това, нанесли сериозен удар на византийското управление на полуострова. Докато съществували все пак градове и градско общество, византийската в......"

Как може да публикуваш подобен текст, с претенции за научност? Ами той е точно това, срещу което се бориш!
Гръко - римски селища , византийска цивилизация? Умът ми не го побира?
За Византия говори пръв Дюканж в " История Бизантина" забележи- Биза и Бизантина Имената са тракийски, двата града Биза и Бизантион са...тракийски! Гърците нямат нашето Б , а подобие пишещо се с мп! Анхиало" гръцкият" град е населен от траки? Далече преди митичното му основаване от митичния Анхиал ,чието име идва от египетския АНХ! Открита е гробница на тракийска принцеса-Лесескепра! Уникалната куполна гробница -тракийска и още други показват"гръцкия" произход на града Считан за.."гръцки"
Но да се върнем на" византийските" императори Като се почне от Константин и синовете му-реално Константин създава ИРИ, въпреки че империята е разделена преди него, но той мести столицата в Константинопол, като се мине през Лъв, Юстините и Юстинианите, Пълководеца Белизарий и ред други, всички са от трако-Български произход Истинското име на Юстин е Управда/овправда/, преведено е на латински!
О, сега обърнах внимание на американския историк, от гръцки произход? Мале мила!
Ако трябва да се търси псевдонаука приятелю, търси я при гърците! Те са създали цялата история зи гръцкото веричие от Рим насам-особено! Защото го няма! И по гръцки, на глинени основи са поставили славянския произход
Прав е Делев, от Българския етнос са създадени славянските държави !Затова е неясен произходаът им!
Съжалявам, че си се подвел да даваш гласност на подобен материал!
Лека нощ!

ПП.- Мнението е изцяло мое, не съм ползвал трактати на някой учен-историк
Но това не означава ,че не познавамисторията на Рим и на ИРИ особено, в детайли и в направления, в които много от тях са невежи!
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
20.10.2020 10:57
Знаеш ,че изключително високо ценя творческите ти и не по-малко-човешките ти качества ! И това, че в някои пунктове на постингага не съм съгласен, не променя нищо!
Аз също съм надъхан в стил Магна Елада , от ученическите години Но със задълбочаване на нещата, мнението ми претърпя коренна промяна И то е почти еднакно с това на един, пак гръцки професор! Който на услужливото полягане на наша журналистка, в смисъл,колко много е дала и създала древна Елада за човечеството ,се стъписа? Известно време мисли, преди да отговори После каза ,че неговото мнение е малко по- различно от казаното от нея Че Гърция не толкова е дала,Елада имам предвид, колкото е съхранила постиженията на по-развити от нея държави и цивилизации !Абсолютно вярно Справка- Евклидова геомерия Може ли да построиш пирамиди,които ние сега не можем, без да познаваш геометрията Кои са по- големи строители? Може ли да изчислиш радиуса на Земята, без да познаваш астрономията Да знаеш че е кълбо За египтяните все, става дума!
Какъв гръцки е походът на Александър? Защо оттам идват Българи, защо в Афганистан има и днес Българи Различни от местните, като нас!Къде са императорите, гърци , на Рим?
Каква гръцка империя е ИРИ? Цифром и словом от близо 70 императори,само пет са с някакъв гръцки произход
Какви гръко-римски градове на Византия Каква Византия? Ако е възможно, дори последния император Константин Драгош/ С Българо-сръбски произход е/ да стане и му се каже, че е император на Византия, той ще подскочи от изненада и сигурно ще каже ,че Бъркат- на ИРИ е!

Виж Спирос какви капани е заложил, може да не е нарочно,но са такива!
Славяните може да са от изток, може да са от запад,не ,може и от крайния север да не са, от полюса? Аз бих добавил и Луната, с основаниеАдам и Ева- двама души, се знае ,че са от ЮАР, в зората на човечеството, многолюдните славяни- не се знае До някъде е нормално, но донякъде!
И на тези глинени основи гради теория за славяните
Хубав ден ,Марине!

Имаш плюс за постинга, по друг параграф!
цитирай
6. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F
20.10.2020 13:16
Византийските науки, наричани още Византология, са интердисциплинарен клон на хуманитарните науки, чийто предмет на изследване са историята, културата, демографията, религията, облеклото, монетите, музиката, изкуството, литературата, епиграфията, науката, икономиката и политиката на Византийската империя.

За основател на дисциплината се счита немският филолог Йеронимус Волф (1516–1580) - ренесансов хуманист, популяризирал познатото днес название на Източната Римска империя – Византия или Византийска империя. През XVIII век дисциплината търпи развитие с труда „Залез и упадък на Римската империя“ на Едуард Гибън.

Византологията намира последователи още през ХVІ век и извън границите на Свещената Римска империя - сред ренесансовите творци и изследователи в Нидерландия и Италия.
цитирай
7. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82
20.10.2020 13:47
Гръко-римският свят, наричан още и гръко-римска цивилизация, е антична цивилизация с център в Средиземноморието, доминирана от езика, културата, държавните институции и религията на Древна Гърция и Древен Рим. В своя разцвет гръко-римската цивилизация обхваща обширни територии от Магреб до Крим и Кавказ и от Британските острови до Хиджаз и Месопотамия.

Гръко-римската антична цивилизация е в основата на средновековната християнска цивилизация.
цитирай
8. mt46 - Не е било на тепсия... А и Гърция, и Сърбия са паднали под османска власт...
20.10.2020 22:56
zax написа:
Мен и не само, винаги ме е интересувало едно - Кой и кои подадоха на тепсия с лимонче и маслинка, България на Османската империя.

И защо се укриват в бъглявината на българските анализи та дори не влизат в учебниците по История.
Защото това е част от историята на Света. История от три континента.

цитирай
9. mt46 - Преди това е имало много повече племена...
20.10.2020 23:02
kvg55 написа:
Изобилието на племена след разпадането на Римската империя при Великото преселение на народите, повечето от които не са оставили материални следи, е толкова голямо, че трудно му се хваща края.

И все пак историците са се потрудили да изяснят повечето основни въпроси и събития...
цитирай
10. mt46 - 4. leonleonovpom2 - Здравей, Ма...
20.10.2020 23:12
4. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
00:47
..."
Но да се върнем на" византийските" императори Като се почне от Константин и синовете му-реално Константин създава ИРИ, въпреки че империята е разделена преди него, но той мести столицата в Константинопол, като се мине през Лъв, Юстините и Юстинианите, Пълководеца Белизарий и ред други, всички са от трако-Български произход Истинското име на Юстин е Управда/овправда/, преведено е на латински!"...
Щом част от траките са се елинизирали, дори са били византийски императори, следователно част от днешните гърци също са наследници на траките... Логично, нали?
цитирай
11. mt46 - Здравей, Лео!
20.10.2020 23:17
5. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
10:57
...
"Виж Спирос какви капани е заложил, може да не е нарочно,но са такива!
Славяните може да са от изток, може да са от запад,не ,може и от крайния север да не са, от полюса? Аз бих добавил и Луната, с основаниеАдам и Ева- двама души, се знае ,че са от ЮАР, в зората на човечеството, многолюдните славяни- не се знае До някъде е нормално, но донякъде!
И на тези глинени основи гради теория за славяните"...
За произхода на прабългарите също има много и разнопосочни теории, нали?...
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
21.10.2020 00:20
Щом част от траките са се елинизирали, дори са били византийски императори, следователно част от днешните гърци също са наследници на траките... Логично, нали?
цитирай
Език и етнос не е едно и също Тогава и римляните са елини?Гръцкият ебил втори език наложен от императорите педерасту педофили и тем подобни-фили!
Кой е казал ,че траките са елинизирани? Латинският се е говорил до идването на Аспарух Гръцкият е втори официален език на Рим И е предаден като такъв на ИРИ След като отпада латинския, става гръцкият първи По римска традиция А не затова, че гърци управляват Рим, там Няма един гръцки император ! В ИРИ ,с условности са пет, по- малко от 7 %
Нито един от императорите траки не твърди ,че е грък! Кое му е елинизираното?
цитирай
13. leonleonovpom2 - Който търси- намира! А за прех...
21.10.2020 00:37
Който търси- намира!
А за прехвалените незаслено гърци- няма ли Те са дошли наготово на Балканите, ограбили са местните траки и взетото е станало тяхно Дълга история Само да се спрем на Дионис и на Орфей , достатъчно е ,да се види крадливата им природа! А нас, кой основно ни граби последния век и половина
А азбуката? От космоса се вижда ,че е взета от финикийците? И в " О писменех" е казано-сирийците-Христовата азбука! Къде е Финикия- Ливан и Сирия Две изкуствено създадени от Франция държави!
Твърди се ,че са етиопци, семити, полусеми? Те не, не били от Африканската Етиопия,имало и азиатска?
Чак и на свестнитегърци им е неудобно от наглостта им!
Ами помагайте им! Те ще си присвоят Българска Македония, както и другата, за наша сметка да я взели вече от нас!
Македонците са толковагърци,колкото гърците- негри!
Следващият етап е ясен-Икономическо зовладяване на "Северна "Македония Какво мислиш, че ще ходят там да пишат стихосбирки ли, тези професионални апаши?
А по- следващия знаеш ли какъв ще е? -Пловдив, Станимака и Черноморието Паламудът яде ,няма насита!
И реално гръцко робство за оногундурите и кутригурите Във всичките разновидности И сексуално- също! Него са го пробвали вече у нас!
Надявам се да си доволен, Марине!

Лека нощ!
цитирай
14. mt46 - Не става въпрос за езика, а за самосъзнанието!...
21.10.2020 21:46
leonleonovpom2 написа:
Щом част от траките са се елинизирали, дори са били византийски императори, следователно част от днешните гърци също са наследници на траките... Логично, нали?
цитирай
Език и етнос не е едно и също Тогава и римляните са елини?Гръцкият ебил втори език наложен от императорите педерасту педофили и тем подобни-фили!
Кой е казал ,че траките са елинизирани? Латинският се е говорил до идването на Аспарух Гръцкият е втори официален език на Рим И е предаден като такъв на ИРИ След като отпада латинския, става гръцкият първи По римска традиция А не затова, че гърци управляват Рим, там Няма един гръцки император ! В ИРИ ,с условности са пет, по- малко от 7 %
Нито един от императорите траки не твърди ,че е грък! Кое му е елинизираното?

Ако синът или внукът на един американизиран българин стане президент на САЩ, той българските интереси ли ще защитава, или американските, българин ли ще се чувства или американец?...
цитирай
15. mt46 - Но сме ползвали гръцкия език до 9-ти век, защото сме нямали писменост... Ползваме и гръцките исторически източници, защото нямаме свои...
21.10.2020 21:51
leonleonovpom2 написа:
Който търси- намира!
А за прехвалените незаслено гърци- няма ли Те са дошли наготово на Балканите, ограбили са местните траки и взетото е станало тяхно Дълга история Само да се спрем на Дионис и на Орфей , достатъчно е ,да се види крадливата им природа! А нас, кой основно ни граби последния век и половина
А азбуката? От космоса се вижда ,че е взета от финикийците? И в " О писменех" е казано-сирийците-Христовата азбука! Къде е Финикия- Ливан и Сирия Две изкуствено създадени от Франция държави!
Твърди се ,че са етиопци, семити, полусеми? Те не, не били от Африканската Етиопия,имало и азиатска?
Чак и на свестнитегърци им е неудобно от наглостта им!
Ами помагайте им! Те ще си присвоят Българска Македония, както и другата, за наша сметка да я взели вече от нас!
Македонците са толковагърци,колкото гърците- негри!
Следващият етап е ясен-Икономическо зовладяване на "Северна "Македония Какво мислиш, че ще ходят там да пишат стихосбирки ли, тези професионални апаши?
А по- следващия знаеш ли какъв ще е? -Пловдив, Станимака и Черноморието Паламудът яде ,няма насита!
И реално гръцко робство за оногундурите и кутригурите Във всичките разновидности И сексуално- също! Него са го пробвали вече у нас!
Надявам се да си доволен, Марине!

Лека нощ!

цитирай
16. leonleonovpom2 - За Гръцката писменост-особено мнение!
21.10.2020 22:51
15. mt46 - Но сме ползвали гръцкия език до 9-ти век, защото сме нямали писменост... Ползваме и гръцките исторически източници, защото нямаме свои...
21:51

Гледал ли си фригийските надписи в Гордион ? Там има могили, подобни на нашите, тракийските Оттам е и прочутия гордиев Възел на цар Гордий Наши възрожденци го считат за първи Български цар!?
Ами името му е кодирано в една от най- достойните Български думи!
Казвам го, защото формално погледнато , надписите се състоят от " гръцки" букви
С изключения- вмъкнати между тях египетски йероглефи? Те пък какво търсят там?
Приятелю, писа за" О писменех"! Не ти ли направи впечатление в защитата на азбуката ни, че пишеше ,че ние, както и те, ползваме в азбуката си Христовите знаци от сирийската азбука- финикийската?....

Мислех ,че си чел моите постинги?
Нямаме история ,защото е унищожавана Но дали са гърци, Херодот и Тукидит, например? За вторият е сигурно ,че е тракиец, за първият има сериозни съмнения
Но щом на такова ниво има сериозни съмнения, какво остава на по- долните?
Книгите ни ,500 години са съхранявани в манастирите В началото на 19- ти век при ремонт на църква във Велико Търново, вкопана в стена, намират патриаршеската ни библиотека Архиепископът е грък Викат го Видимо развълнуван, преглежда книгите една по една Отделя десетина книги ,на гръцки Останалите, Българските ,казва ,че са маловажни, той не знае Български и нарежда да ги изгорят? Натоварват ги на две коли Може да се предположи ,че това са поне няколко хиляди книги и ти изгарят?
Гьобелсов метод или по- точно , учител на Гьобелс е този грък!
Това ли гръцко постижение защитаваш?

Имали световна империя но нямали собствена държава?
На химически език това е, да упаавляваш ядрена реакция ,но да не знаеш формулата на водата!
Е, няма как на такива да вярвам!
цитирай
17. leonleonovpom2 - И какво е самосъзнанието?
21.10.2020 23:06
14. mt46 - Не става въпрос за езика, а за самосъзнанието!...
21:46

Това не са национални войни, а граждански по- скоро!
Защо нашите царе се стремят да станат Ромейски императори? Загоре, Черноморието са често разменни монети- награда за поБедителя?
Защото ИРИ не е национална държава, за разлика от Българската ИРИ държи на Константинопол, защото той е сърцето на империята!
Красноречив е обаче фактът, че националната държава- да тя е такава ,България приема тези земи-явно са Български , има Българи в тях
Дори Пресиян, който е само престонаследник,при малко късмет , е можел да стане император на ИРИ Калоян гордо е отказал, въпреки уверенията за безпрекословно подчинение! Още едно подвърждение за националния характер на държавата ни!
Самосъзнанието на всички императори от тракийски произход, а числото им е двуцифрено е само едно Императорско!
Самосъзнание на владетел на многонационална империя- със значителен брой и на Българи в нея!
ИРИ не е национална държава, каквито са по начало империите-като се тръгне от Франкската, след падането на Рим и се стигне до Българската, водена ,заради територията си за империя!
Но тя вече е друга категория държава! Първата национална държава в Европа, с което основателно се гордеем! И това е всепризнато! Защото е очевидно!

Лека нощ, Марине!
цитирай
18. mt46 - ...
22.10.2020 21:56
Старая се да гледам реалистично, логично, безпристрастно, обективно на историята. Тракоманията и крайният национализъм не ми допадат. Ако всеки дърпа чергата към себе си, тя ще се скъса...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19164074
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031