Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2020 20:00 - За произхода на прабългарите
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 5900 Коментари: 38 Гласове:
15

Последна промяна: 29.10.2020 20:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

За произхода на прабългарите        

 Рашо Рашев 

(стр. 23-33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992)


   Всеки опит за намеса във вековния спор за произхода на прабългарите неминуемо заплашва своя автор да повтори отдавна известни факти и становища. Изказани са като че ли всички възможни теории, написани са критики на повечето от тях. Писмените източници, въз основа на които досега е бил поставян проблемът, са многократно изследвани и коментирани.

   Известна надежда за нов поглед към въпроса предлага археологията с нейните не толкова категорични, но количествено по-богати данни. Не може да се каже, че досега те са били пренебрегвани. Както ще стане дума по-долу, съществува неголяма, но авторитетна група археолози, които споделят по въпроса за етногенеза на прабългарите становище, различно от наложеното в официалните издания. То обаче е изложено твърде лаконично, често в бележки под линия, и поради това не изненадва неговата непопулярност. Друга причина е фактът, че това становище привидно влиза в противоречие с официално приетото, което от своя страна се основава на оригинални писмени източници. Налице е една неизявена, скрита дискусия. Уместно е тук да поставим отново въпроса за произхода на прабългарите, като обърнем внимание на някои факти, които от една по-различна гледна точка могат да осветлят нашата тема.

   И така, въпросът е: тюрки ли са прабългарите? Тюркоезично ли е било населението, което Аспарух довежда на Долния Дунав? Всички съвременни автори отговарят на това утвърдително.

   Тюркският антропологичен тип и тюркоезичието на прабългарите не се поставят под съмнение. Като неоспоримо доказателство се сочат езиковите остатъци в Именника на българските владетели, във византийските писмени източници и в българските каменни надписи. От гледна точка на представените в тях тюркски имена, изрази и думи произходът на прабългарите наистина не може да бъде дискутиран.

Прибавят се и редица централноазиатски по произход елементи в материалната култура на Първото българско царство като дванадесетгодишният животински календар, култът към Тангра и др., които имат своите категорични аналогии в културата на тюркския каганат.

   Веднага трябва да се направи едно съществено уточнение, което досега е убягвало от вниманието ни и е главната причина за налагането на тюркската теория за произхода на прабългарите като цяло. Става дума за това, че тюркските езикови остатъци и елементи от материалната култура представят изключително езика и културата на прабългарската военноадминистративна и родова върхушка. Тази информация се отнася до хана, ханското семейство и хранените хора, но не и до обикновеното прабългарско население. Данните се генерализират и механично се пренасят както върху аристокрацията, така и върху останалото население, означавано като прабългари. За неговия език и произход ние не разполагаме с преки данни, липсват и сведения за масово почитане на тюркския бог на небето Тангра. Тъкмо обратното, налице са твърде показателни факти, които дават известно основание да се ревизира тезата за тюркския произход. Така например антропологическите проучвания представят обикновеното прабългарско население като европеиди със слаби монголоидни белези. Засвидетелстваната практика за изкуствена деформация на черепа не е характерна за тюрките, а за старото население на източноевропейските степи – сарматите. Особено показателни са данните за древнотюркските езикови остатъци в българския език. В старобългарския книжовен език те се изчерпват с думите кумир и капище, а в новобългарския език към тях се прибавят още петнадесетина думи. Новоиздирените напоследък тюркски думи увеличават общия брой докъм 40, но с основателната уговорка, че древният (доосмански и допеченежко-кумански) произход на някои от тях не е възможно да бъде доказан. В сравнение с унгарския език, където над 300 думи от древнотюркски произход се приписват на прабългарите, ситуацията в българския език изглежда странна с оглед на общоприетото твърдение за тюркизма на прабългарите.
Ст. Младенов бе склонен да обясни феномена с тяхната малобройност и по този повод ги нарече "турански народец". Проблемът за броя на прабългарите се разглежда твърде сумарно, разчита се по-скоро на интуицията, а не на относително сигурни данни. Така от 30 000 у В. Златарски прабългарите се изчисляват напоследък на около 300 000 у някои съвременни автори. Единственият реален критерий са данните от некрополите. Те предлагат наистина временна, но обективна картина, която количествено ще се променя в зависимост от бъдещите проучвания на тези паметници. В момента трупополаганията, които са най-сигурният белег за прабългарска етническа принадлежност, съставляват в Североизточна България и Добруджа 29 % от всички гробове в езическите некрополи. Този процент ще се повиши с още 2-3 %, ако се прибавят трупополаганията от още необнародваните некрополи, и ще достигне около една трета от всички гробове. Това количество не може да се нарече малко. Следователно не малобройността на прабългарите е причина за липсата на древнотюркски езикови останки в българския език. Изводът може да е неочакван, но изглежда напълно естествен: прабългарите в своето мнозинство не са говорели тюркски език.

   Имаме основания да говорим за две прабългарски групи и култури - на тюркската по произход аристокрация, която заема ръководните места в централизирания военно-административен апарат, и на обикновеното прабългарско население, заето със земеделие и скотовъдство. Това очевидно са две различни групи, отличаващи се не само по своето социално положение, но и по език и традиционна култура. Ст. Младенов уместно сочи като аналогия за ролята на прабългарите сред южните славяни положението на франките сред галите и на варягите спрямо източните славяни. Неговата бележка може да бъде коригирана в смисъл, че се отнася само до ръководната тюркска прабългарска върхушка, а не до прабългарите като цяло. Отдавна е установено, че през ранното средновековие народностната принадлежност е била твърде динамична категория поради масовите миграции и етнически смешения. Ето защо не бива да ни учудва, че дори в хомогенната структура на прабългарската аристокрация В. Бешевлиев успя да изолира три различни по произход етнически съставки: тюркска, иранска и угро-финска. Към това трябва да добавим и наблюденията на изтъкнати тюрколози за странно звучащия тюркски език на дунавските прабългари. Ако подобна етническа пъстрота е съществувала в тесните рамки на аристокрацията, толкова повече тя трябва да се очаква в прабългарския масив като цяло.

   Тъкмо такава възможност допускат някои съветски, а след тях и български археолози. Те смятат, че към собствено тюркската прабългарска група са се влели останки от старото иранско (алано-сарматско) и угрофинско население в Източна Европа, където прабългарите се появяват от просторите на Централна Азия. Това население - особено сарматите и аланите - оставя според тях забележими следи в материалната култура на прабългарите, но по най-съществения етноотличителен белег - езика - напълно се претопяват, възприемайки тюркския език на пришълците. Процесът на предполагаемата тюркизация обаче не може да бъде илюстриран с конкретни доказателства, той се приема априорно, както се приема и тюркоезичието на прабългарите. Косвено указание за подобна възможност може да бъде тюркският език на дунавските прабългари, отразен в Именника, у византийските автори и в българските каменни надписи. Но както вече посочихме, те трябва да се вземат под внимание само при характеристиката на аристокрацията. Друго косвено доказателство са руническите надписи, открити на различни места в ареала на салтово-маяцката култура. Част от буквените знаци на тези надписи имат аналогии в централноазиатското тюркско руническо писмо. Напълно възможно е тази писменост да е била донесена в Европа от тюрките, под чийто контрол са се намирали земите около Азовско море и Северен Карказ през втората половина на VI и първата половина на VII в., и през следващите столетия тя да е останала достояние на тесен кръг тюркски жреци и образовани хора. Проблемът може да бъде поставен и в по-широк план. Новите проучвания показват, че в Източна Европа са съществували две рунически системи, които са част от общо шестте рунически писмености, разпространени през ранното средновековие от Монголия до Унгария. Не може да бъде изключена възможността руническо писмо да са използвали не само тюрките, но и други етнически групи . Може би най-добрият пример са рунообразните надписи от старобългарски манастири при Мурфатлар и Равна.

   Присъствието на нетюркски етнически елементи в състава на прабългарите може да се предполага не само въз основа на изложените по-горе факти и съображения. Има още една група немаловажни свидетелства, на които досега не е обръщано нужното внимание. Става дума за това, че в Северното Причерноморие и на Долния Дунав, т.е. там, откъдето тръгват прабългарите на Аспарух, и там, където се заселват, е съществувал значителен масив от индоиранско население. Присъствието му е удостоверено в няколко археологически култури, които по време предшестват образуването на дунавската българска държава. Налице са някои съществени от етническа гледна точка съвпадения между отделни белези на тези култури и елементи на прабългарската култура от времето на Първото българско царство, които едва ли са случайни.

   Иранското население на северночерноморската степна и лесостепна зона след I в. е съставено от потомци на сарматите и късните скити. Още в самото начало на хилядолетието сарматите се появяват на Долния Дунав и тяхното присъствие тук е добре отразено от писмените източници. Материални следи от пребиваването им по левия бряг на Дунав са установени обаче едва от III в. Сарматите се вклиняват в масива на местното гето-дакийско население и мирно съжителствуват с него. Те водят полуномадски живот и краткотрайно обитаваните от тях селища досега не са регистрирани с материални останки. Културата им е известна само по данни от погребалния обред. Част от гробовете, открити досега, са вкопани върху по-стари могили, други образуват неголеми некрополи. Погребването е извършвано винаги чрез трупополагане. Често дъното на гроба е опалвано или на дъното му има подсипка от въглени и варовикови бучки. Ориентацията на скелетите е с глава на север. Установени са случаи на послесмъртно частично разрушаване на скелета. Извънредно характерна е изкуствената деформация на черепите чрез специална кръгова превръзка. Сарматите принадлежат към брахикранния и мезокранния антропологически тип. Те са европеиди със слаб монголоиден примес. Гробният инвентар се състои от глинени съдове, накити, битови предмети, оръжие, снаряжение. Всички изброени белези на сарматския погребален обред имат буквални аналогии в прабългарския. Разбира се, различна е формата на предметите от гробния инвентар поради голямата хронологическа пауза между двата периода, но видовият състав на инвентара съвпада напълно.

   През IV в. сарматите заедно с разноетничното насепение на един обширен район, обхващащ степната и гористостепната зона от лявото поречие на Днепър до Долния Дунав, участват в създаването на културата Черняхов - Сънтана де Муреш. Това е културата на готския племенен съюз. В нейните най-характерни паметници се откриват белезите на две основни етнически групи, обитаващи общи селища и използващи общи некрополи. Жилищата са представени от леки наземни колиби с огнище в центъра на пода и от четириъгълни полуземлянки с каменна печка в един от ъглите. По-голямата част от некрополите, особено в северния регион на културата, са двуобредни. Трупоизгарянията са извършвани в урни или ямки и често с тях се полагат глинени съдове като гробен инвентар.Обособяват се в две големи групи според ориентацията си - в първата са гробовете със западна ориентация, за които е характерен беден гробен инвентар. В южните райони, заемани главно от сарматите, скелетите имат северна ориентация и гробният инвентар е сравнително богат. Характерен елемент на материалната култура са глинените съдове със сивочерна повърхност и украса от излъскани линии. Особено внимание заслужава биритуалността на черняховската култура, разновидностите на трупоизгарянето и двойната ориентация на трупополагането. Тези етноопределящи белези се откриват и в езическите некоополи от времето на Първото българско царство.

   През V в. археологическата карта на долнодунавските земи изглежда съвършено пуста. Като се изключат изолираните находища на хунски котли, тук не са известни паметници от уседнало население. Съдбата на многобройното черняховско население остава не съвсем изяснена. Неговото изчезване от един обширен географски район трудно може да се обясни както с масова миграция на запад заедно със собствено готските племена така и с тоталното му унищожаване от хуните. Сигурно е във всеки случай, че част от черняховските традиции са били наследени от създателите на киевската култура от V в., разпространена в района на Средното Поднепровие. Вероятно в случая става дума не само за продължаване на традициите в изработването на определен кръг от вещи, но и за пряко участие на черняховско население в създаването на тази култура. Този извод може с пълно право да бъде отнесен и за културата, която се явява непосредствен наследник на киевската култура и чието население ще е имало пряко отношение към темата, която разглеждаме тук. Това е пенковската култура, за чиято етническа принадлежност все още няма единно становище.

Пенковската култура, датираща от VI-VII в., заема гористостепната област от левите притоци на Днепър до р. Серет на запад. Отвъд Серет тя се преплита с елементи от раннославянската пражко-корчакска култура и граничи с разпространената по същото време във Влахия култура Ипотешти-Чурел-Къндешти. На север граничи с пражко-корчакската култура и културата Колочин-Тушемля, свързана с балтите, а на юг с паметниците от типа Сивашовка, приписвани на българите. Тази култура е принадлежала на уседнало земеделско-скотовълно население, обитавало неукрепени селища. Разноетничният състав на нейните създатели се проследява във всеки от нейните основни елементи. Жилището е наземно или вкопано с каменна печка в един от ъглите или с огнище на пода. Преобладаващият тип керамика е изработваното на ръка гърне с биконична форма, но се срещат и гърнета със заоблени плещи, също изработени на ръка. Характерен белег на керамичния комплекс са изработените на грънчарско колело гърнета от сива глина с украса от излъскани и врязани линии. Според най-голямото находище на този тип съдове в Пастирското градище те се означават като пастирски тип. Погребалният обред е трупоизгаряне в ямка или урна и трупополагане.

/.../

   Преобладаващото присъствие на нетюркско, иранско по произход население, в собствено пенковските паметници е установено от И.П. Русанова въз основа на задълбочен и детайлен анализ. Всички типове пенковска керамика имат своите прототипове в черняховската керамика, в това число керамиката от пастиески тип, която авторката приписва на алано-българско население. Характерните гърнета с биконична форма нямат славянски произход и не се срещат в съвременната пражка култура, безспорно свързана със славяните. Сред изработените на ръка гърнета се обособява характерна група, чиито аналогии се откриват в ранносарматската, аварската и салтово-маяцката керамика. Като цяло пенковската култура се приписва на антите. Етническата принадлежност на този народ се определя нееднозначно. Византийските автори ту смятат антите и славяните за един и същ народ, ту ги различават. Според И. П. Русанова този факт грябва да се обясни с настъпилото през този период смешение между носителите на собствено пенковската култура (антите) и проникващи от ареала на пражката култура славяни. Според нея на сегашния етап антите трябва да се определят като потомци на местното иранско население, сред което активно проникват славяни. Иранското въздействие върху източните славяни е доказано както по езикови данни, така и в антропологическия тип на славяните от Средното Поднепровие. Може да се предполага, че налагането на славянския език е започнало още след първите контакти през VI в. и смесеното население на пенковската култура през VII в. вече в преобладаващото си мнозинство ще е говорело славянски език.

   Втората култура, която се развива в този район, заема степната зона южно от пенковската култура. Тя принадлежи на номадско население, оставило единични, вторично вкопани гробове върху по-стари могили. По името на една от гробните находки напоследък тази група паметници се означава с името Сивашовка и се приписва на българите. Това са предимно гробове на воини с характерните за епохата коланни украси, оръжие и снаряжение. Глинените съдове са гърнета, изработени на ръка и само в един случай е открито изработено на грънчарско колело гърне с дръжка (гробът е датиран в първата половина на VIII в.).

   И така, на пътя на Аспарух около средата на VII в. живеят собствено български племена (в степната област) и смесеното, вървящо към тотална славянизация население на пенковската култура. Обикновено се приема, че групата, която Аспарух довежда до Долния Дунав, е била съставена само от българи-оногури, говорещи тюркски език, обитавали дотогава земите южно и източно от Азовско море, където се локализира Кубратовата Велика Булгариа. Границите на Кубратовия племенен съюз се чертаят въз основа на данните у Теофан и Никифор и в зависимост от интерпретацията на посочените у тях географски ориентири. Велика България се представя по-малка или по-голяма, но винаги в областта на Приазовието. Досега обаче там не е известно нито едно находище, което може да бъде свързано с пребиваването на богатата тюркска по произход върхушка от рода Дуло, която след териториалното разширение на западния тюркски каганат във втората половина на VI в. застава начело на българския племенен съюз. Такива находища са известни в степната зона по долното течение на Днепър. Това са скъпите предмети от типа Малая Перешчепина - Глодоси и особено първото забележително находище, в чийто състав са включени три златни пръстена с името на Кубрат. В тази зона попада и датираният малко по-късно (първа половина на VIII в.) Вознесекски комплекс, който независимо от различните становища при тълкуването му издава присъствието на богата тюркска аристократична прослойка. Северно от тази група, в североизточната периферия на пенковската култура, попадат и находищата от мартиновски и пастирски тип - бронзови и сребърни накити, фигурки и коланни украси. Забележително е, че всички тези находища, както и пенковската култура и паметниците от групата Сивашовка престават да съществуват към края на VII в. Важно е да се отбележи, че в напуснатите пенковски селища не са установени следи от насилствено изоставяне, от разрушения и пожари. Изглежда, еднонременно или с малка разлика от време населението на тези земи се оттеглило и потърсило други убежища. Присъствието на пастирска керамика на Долния Дунар показва къде могат да се търсят новите му поселения. Тук повсеместно, на обширна територия и за сравлително кратко време се създава култура, която няма директни местни корени, но редица елементи от която са добре познати от споменатите два причерноморски района: от пенковската култура - полуземлянката с каменна печка, пастирски тип керамика, двуобредни некрополи, трупоизгаряче в урна и ямка, трупополагане (със северна и западна ориентация), от номадската култура - трупополагания със северна ориентация, вторични гробове върху по-стари могили, погребване с кон и оръжие, останки от жертвена животинска храна. Очевидно това е смесено население и да се определя то само като номади тюрко-българи, преселени от Приазовието, би било неточно. Приемайки априорно тази постановка, мнозина автори обясняват отсъствието на изявени номадски елементи в културата на населението на Първото българско царство и бързата и повсеместна поява на уседнали форни на бит и материална култура с липсата на природни условия за номадско стопанство в земите на юг от Дунав. Други обясняват това явление с ранната, извършена още в Източна Европа седентаризация на прабългарите, която те пренасят и на Долния Дунав. В светлината на изложеното по-горе имаме основания да предполагаме, че доведеното от Аспарух (или заселено веднага след него) население не е изпитало потребност да се приспособява към местните географски условия и да преминава поради липса на достатъчно пасища от номадизъм към уседналост, тъй като то - в преоблаващата си част - ще е било вече уседнало. Но този тип икономика и бит е трудно да се припише на едно тюрко-българско население, което идва от степите на Приазовието, тъй като там останките от неговото пребиваване са краткотрайно обитавани станове, леки наземни жилища и изработена на ръка керамика. Такава е ситуацията през VI-VII в.  По-вероятно е, както допускат други автори, да се отнася за преселване на сравнително рано уседнала българска група, следи от която са установени в днешен Дагестан. Тази възможност не може да се изключи, но не това не е било масовото население, което заселва първоначално днешна Североизточна България и Добруджа. Кавказките по произход керамични форми от Топола се срещат - поне засега - само там (котлите), а останалите типове съдове имат своите прототипи в черняховска и германска среда. Дори да допуснем след Ст. Ангелова, че керамичният комплекс на Първото българско царство от VIII-IX в. носи много и силни дагестански традиции, важно е с оглед на нашата тема да се напомни, че тези традиции принадлежат на тамошното ираноезично население. Дали обаче то е било тюркизирано, в каква степен и в коя област - това са въпроси, на които можем да дадем както положителен, така и отрицателен отговор. Във всеки случай не разполагаме със сигурни данни за абсолютизирането на първата възможност, кякто това вече е наложено в литературата.

   Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите губи тюркската си окраска и насочва към издирване на корените на неславянското население на Първото бьлгарско царство сред потомците на източноевропейското иранско по произход население. Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни. През VI-VII в. в Северното Причерноморие това население много преди идването си е имало продължителни контакти с друго, северно по произход население, което за разлика от него изгаря своите мъртъвци и естествено говори друг език. Тези контакти са продължили и през следващите столетия и повсеместното изчезване на иранския език показва, че е надделял славянският. Това дава основания да се допуска налагането на славянския още в периода преди разпадането на пенковската култура. Смесеното население, говорещо най-вероятно славянски език, е било подготвено за експанзията си на югозапад към долното течение на Дунав, както показват изолираните находища на пенковска керамика в редица ранновизантийски крепости. Заставено да напусне малко по-кьсно масово поселенията си в Поднепровието най-вероятно в резултат ог експанзията на хазарите, то е било удовлетворено от възможността да се постави под контрола на Аспаруховата дружина, съзирайки в нея гаранции за собствената си сигурност. Аспарух може би е довел (или увлякъл след себе си) много повече индоевропсйци, отколкото тюрки и поради това попадналите в тази среда същински тюрки са сили принудени бързо да забравят родния си език. Тюркската традиция главно в своите духовни форми, административно-военни структури, имена и титли се е запазила сред управляващата върхушка, която ще е населявала предимно Плисковското поле. Масовото присъствие на собствено славянско и славянизирано иранско население по-убедително може да обясни някои широко известни, но неубедително тълкувани факти от ранната история на българската култура:
1. Повсеместната славянска топонимия в централната област на българската държава.
2. Славянските имена на столиците Плиска и Преслав.
3. Незначителните тюркски остатъци в българския език.
4. Безконфликтната биритуалност на българския погребален обред от VIII-IX в.
5. Бързата консолидация на българската народност, която е била налице далеч преди 865 г. и която официалното приемане на християнството само формално узаконява.

Погледнат от подобен ъгъл, въпросът за произхода на "прабългарите" придобива нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи.

http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html




Гласувай:
16



1. zax - Здравей, не мисля че има българи ...
29.10.2020 20:10
Здравей, не мисля че има българи които да се интересуват от историята.
Тук останаха само селяндури с малограмажни черепчета които се стичат от цялата страна в града заречен за столица, лицето на държавата ни /не споменавам името и защото вече реално такава няма/. И докато другите гладуват и няма какво да облекат, тази Долна сган хвърля хранителни продукти и опоругава институции които вече силно се съмнявам че заедно са в комплот в театър за имитиране на демокрация в държава със старци и деца които не се интересуват от нея.
цитирай
2. raders - хм
29.10.2020 21:08
Всъщност, има логика в подобна постановка при липса на по-убедителна информация и аргументация. Оказва се, че името България и етноса - българи не съответства напълно на първоизточника, а само налага името, дадено ни, впрочем, от византийците, които кръщават всички държави и народности в Европа по свой тертип. Такъв е случая и с Франция, чието име е от германското племе франки, владяло някога територията. Само че французите не са франки, а гали. Което значи, че и ние не сме никакви българи /имам предвид Аспаруховите/, а само заимствали името. Ми тогава какви сме? :) Един нашенец /Павел Серафимов - Спароток/ твърди, че сме били траки, което никак не е невъзможно, предвид територията.
цитирай
3. bulgares - Рашо Рашев
30.10.2020 09:28
е професорът който изгоря във влака, ако си спомняте. Ето точно негови думи ""Стилът и репертоарът на тези предмети не е бил пренесен на Долни Дунав." Представяте ли си, археологията от тази до Фанагория и тази от Плиска нямат НИЩО общо. Човек ще си каже "Това доказва направо, че българите не могат да си сменят за два месеца обичаите" и това доказва, че българите не са тюрки. Да, ама не. Българин-еничарин ще намери и най-невероятното обяснение. Това било така, включтелно и според Рашо Рашев, защото Аспарух с въображаемата си конница не бил взел майсторите занаятчии от там ?!!! Е за какво изобщо се занимаваме с археология тогава и плащаме милиони за нея? От Т.Чобанов ще чуете постоянно как "вярвал на археологията" защото тя била най-надеждана, ама няма да чуете, че археологията около Плиска и Фанагория нямат НИЩО общо, че в "гроба на Кубрат" има съдове от 8-ми век и т.н. Именика доказвал ... а, бе на тия хора и децата от 5-ти клас могат да им се смеят. А това, че само една пета от войсаката на Кубрат, за когото никой не бил чул около Фанагория победила най-силната войска в света за времето си, тази на Константин Погонат нищо не доказвало - ами да, то славянското еничарско малоумие е явно над природните закони.
цитирай
4. bulgares - Всъщност, има логика в подобна п...
30.10.2020 09:33
raders написа:
Всъщност, има логика в подобна постановка при липса на по-убедителна информация и аргументация. Оказва се, че името България и етноса - българи не съответства напълно на първоизточника, а само налага името, дадено ни, впрочем, от византийците, които кръщават всички държави и народности в Европа по свой тертип. Такъв е случая и с Франция, чието име е от германското племе франки, владяло някога територията. Само че французите не са франки, а гали. Което значи, че и ние не сме никакви българи /имам предвид Аспаруховите/, а само заимствали името. Ми тогава какви сме? :) Един нашенец /Павел Серафимов - Спароток/ твърди, че сме били траки, което никак не е невъзможно, предвид територията.


При римляните изобщо не е имало политика на етническа асимилация. Тракиец е могъл да стане и император и голям военачалник. Римляните са нарекли провинцията ни Тракия за да се знае, че тук живеят траки. По-късно руски историци, ни обясниха, чрез еквилибристика, че в провинция Тракия живели всъщност прадедите на руснаците.
цитирай
5. zaw12929 - ОЦЕНЯВАМ ТАЗИ СТУДИЯ, КАТО СЕРИ...
30.10.2020 11:35
ОЦЕНЯВАМ ТАЗИ СТУДИЯ, КАТО СЕРИОЗЕН ПРИНОС ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ въпросът за произхода на "прабългарите, нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи.
ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДИЦАТА МАТЕРИАЛИ
цитирай
6. mt46 - ...
30.10.2020 19:33
bulgares написа:
е професорът който изгоря във влака, ако си спомняте. Ето точно негови думи ""Стилът и репертоарът на тези предмети не е бил пренесен на Долни Дунав." Представяте ли си, археологията от тази до Фанагория и тази от Плиска нямат НИЩО общо. Човек ще си каже "Това доказва направо, че българите не могат да си сменят за два месеца обичаите" и това доказва, че българите не са тюрки. Да, ама не. Българин-еничарин ще намери и най-невероятното обяснение. Това било така, включтелно и според Рашо Рашев, защото Аспарух с въображаемата си конница не бил взел майсторите занаятчии от там ?!!! Е за какво изобщо се занимаваме с археология тогава и плащаме милиони за нея? От Т.Чобанов ще чуете постоянно как "вярвал на археологията" защото тя била най-надеждана, ама няма да чуете, че археологията около Плиска и Фанагория нямат НИЩО общо, че в "гроба на Кубрат" има съдове от 8-ми век и т.н. Именика доказвал ... а, бе на тия хора и децата от 5-ти клас могат да им се смеят. А това, че само една пета от войсаката на Кубрат, за когото никой не бил чул около Фанагория победила най-силната войска в света за времето си, тази на Константин Погонат нищо не доказвало - ами да, то славянското еничарско малоумие е явно над природните закони.

Малоумие, дори безумие е да се мисли, че тогавашните българи сами, без съдействието и съучастието на славяните, биха могли да създадат и утвърдят българската държава, да я защитават от могъщата византийска империя!...
А Именникът е ценен документ, защото благодарение на него се знаят имената на доста български владетели и годините на тяхното управление...
цитирай
7. mt46 - Ако човек претендира да е с добра обща култура, трябва да се интересува...
30.10.2020 19:35
zax написа:
Здравей, не мисля че има българи които да се интересуват от историята.
Тук останаха само селяндури с малограмажни черепчета които се стичат от цялата страна в града заречен за столица, лицето на държавата ни /не споменавам името и защото вече реално такава няма/. И докато другите гладуват и няма какво да облекат, тази Долна сган хвърля хранителни продукти и опоругава институции които вече силно се съмнявам че заедно са в комплот в театър за имитиране на демокрация в държава със старци и деца които не се интересуват от нея.

цитирай
8. mt46 - Да, има логика...
30.10.2020 19:42
raders написа:
Всъщност, има логика в подобна постановка при липса на по-убедителна информация и аргументация. Оказва се, че името България и етноса - българи не съответства напълно на първоизточника, а само налага името, дадено ни, впрочем, от византийците, които кръщават всички държави и народности в Европа по свой тертип. Такъв е случая и с Франция, чието име е от германското племе франки, владяло някога територията. Само че французите не са франки, а гали. Което значи, че и ние не сме никакви българи /имам предвид Аспаруховите/, а само заимствали името. Ми тогава какви сме? :) Един нашенец /Павел Серафимов - Спароток/ твърди, че сме били траки, което никак не е невъзможно, предвид територията.

Наследници сме на прабългари, славяни и траки...
цитирай
9. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8
30.10.2020 19:58
bulgares написа:
raders написа:
Всъщност, има логика в подобна постановка при липса на по-убедителна информация и аргументация. Оказва се, че името България и етноса - българи не съответства напълно на първоизточника, а само налага името, дадено ни, впрочем, от византийците, които кръщават всички държави и народности в Европа по свой тертип. Такъв е случая и с Франция, чието име е от германското племе франки, владяло някога територията. Само че французите не са франки, а гали. Което значи, че и ние не сме никакви българи /имам предвид Аспаруховите/, а само заимствали името. Ми тогава какви сме? :) Един нашенец /Павел Серафимов - Спароток/ твърди, че сме били траки, което никак не е невъзможно, предвид територията.


При римляните изобщо не е имало политика на етническа асимилация. Тракиец е могъл да стане и император и голям военачалник. Римляните са нарекли провинцията ни Тракия за да се знае, че тук живеят траки. По-късно руски историци, ни обясниха, чрез еквилибристика, че в провинция Тракия живели всъщност прадедите на руснаците.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до 5 – 6 век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Голямата част от тях са напълно или частично елинизирани или романизирани, а впоследствие християнизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, формират българския етнос.
цитирай
10. slavian - ох
30.10.2020 21:37
българският етнос се формира след смъртта на Атила, като води масови войни през 499г с Атанасий и 504г с Теодорих. Това е заковано от сериозни летописци, живели точно по това време, а не от фантазжори като Теофан. Как така, някакви славяни дошли много след това ще го формират, когато той вече е формиран и дори неприятелите им ги наричат ясно БЪЛГАРИ? Това е абсолютно безумие. И римляните са нарекли провинция Тракия за да покажат, че там живеят ТРАКИ, а не древни руснаци. Иначе щяха да я я нарекат Русия и сега Путин щеше да си я вземе.
цитирай
11. slavian - В Именника
30.10.2020 21:50
няма нито една точна година на управление, както и точно име на български хан. А след някакъв си Курт, царете са само 9. Това е като при баба Ванга или Нострадамус - предрекли примерно абсолютно точно появата на Хитлер - и като погледнеш какво са написали - това, че някаква тъмна сила ще се появи над Европа, нито име нито описание на Хитлер, нито точно какво ще направи. Та от този долнопробен документ не сме научили нито едно точно име на български владетел и кога е управлявал.
цитирай
12. slavian - и този род Дуло
30.10.2020 22:09
в именника е пълна глупост за любителите на загадъчни имена и мистики. Енодий казва за българите още 504г "народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение;" (ЛИБИ 1, стр.299)

Т.е владетел при българите тогава е ставал най-способния боец, а не член на рода Дуло. Било е съвсем не като в Русия при рода Романови, но това не е било известно на фантазьора написал тези измислици.
цитирай
13. mt46 - Благодаря! Поздрави!
30.10.2020 22:27
zaw12929 написа:
ОЦЕНЯВАМ ТАЗИ СТУДИЯ, КАТО СЕРИОЗЕН ПРИНОС ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ въпросът за произхода на "прабългарите, нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи.
ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДИЦАТА МАТЕРИАЛИ

цитирай
14. bulgares - Би ли обяснил как така
30.10.2020 22:29
траките за 400г римска власт се елинизирали без никакъв натиск пък българите за 500 години при много силен натиск и турска власт не са изчезнали? Този тъпизъм е разпространен всъщност от проф. Ив. Дуйчев, по-тъп и от Златарски (всъщност му е ученик) бе наличие на НИТО ЕДИН първоизточник, като многобройните латински и гръцки летописи свидетелстващи, че в края на 5-ти век в България е бъкано от траки двамата тъпунгери са игнорирали с метода "Архаизация по Златарски" - приема се, че за 400 години византийците не разбрали, че това вече не са траки, ами са славяни, само за да може да обоснове идиотската теория на Златарски.
цитирай
15. mt46 - Причината не е само римската власт... https://historybg.info/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8/
31.10.2020 10:51
bulgares написа:
траките за 400г римска власт се елинизирали без никакъв натиск пък българите за 500 години при много силен натиск и турска власт не са изчезнали? Този тъпизъм е разпространен всъщност от проф. Ив. Дуйчев, по-тъп и от Златарски (всъщност му е ученик) бе наличие на НИТО ЕДИН първоизточник, като многобройните латински и гръцки летописи свидетелстващи, че в края на 5-ти век в България е бъкано от траки двамата тъпунгери са игнорирали с метода "Архаизация по Златарски" - приема се, че за 400 години византийците не разбрали, че това вече не са траки, ами са славяни, само за да може да обоснове идиотската теория на Златарски.

Между III и VI в. тракийските земи били многократно ограбвани и опустошавани от готите и славяните. Особено тежко били засегнати равнините на север от Хемус (Стара планина). Голяма част от селските райони били обезлюдени. В земите на траките постепенно започнали да се заселват готи, българи, карпи, алани, сармати, славяни и други племена. Византийците и римляните ги наричали с общото пренебрежително име “варвари”. През втората половина на VII в., когато българите завоювали провинциите Мизия, Македония, част от Тракия и ги присъединили към България, тракийското население на Балканите било значително намаляло.
цитирай
16. mt46 - https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/4#textstart
31.10.2020 11:06
Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност. Траките са наистина огромен народ, заемащ в първото хилядолетие преди новата ера земите на днешна България, Македония, Влашко, Южна Украйна, Европейска (а и част от Малоазиатска) Турция, Беломорска Тракия. Разделен е обаче на многобройни племена, които никога не са обединени в една държава. Най-голямото тракийско държавно обединение — Одриското царство, формирано около 480 г. пр.Хр., се разпада само след няколко десетки години. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. Между втората половина на I в. пр.Хр. и първата половина на I в. сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти. От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр. По-важно обаче е другото — населението в тази епоха в българските земи е съставено от лоялни граждани на Римската империя. Християнизацията му, която тече от средата на I в. сл.Хр., в 330 г. обхваща всички по силата на декрета на император Константин в 330 г., обявяващ християнството за държавна религия на империята. Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.

Какво се случва с това население в столетията до заселването на днешните ни земи от славяни и българи в VII век. Не тече ли поне солиден процент от все пак тракийската му по произход кръв във вените ни? Десетки антични автори, съвременници на събитията ни, описват една за съжаление тъжна картина, в която нямаме никакви основания да се съмняваме, че не е вярна или поне пресилена. От средата на III век върху балканските владения на Римската империя се изсипват вълните на нападенията на т.нар. варвари. Започнало е т.нар. Велико преселение на народите. Първите нападатели на земите ни са готите. Нападенията са с цел грабеж на богатото селско и градско население на плодородните земи на Влахия, Мизия и Тракия. Нападенията се извършват по един модел: населението се избива, имуществото му, храните и добитъкът се заграбват, а селищата се опожаряват. Римските власти са безсилни да се справят с готите, а и с други по-малки варварски народи, и през 275 г. са принудени да изоставят Влахия, изселвайки романизираното й население в Мизия и Тракия. Дунав се превръща в граница на империята, но нито широката река, нито изградената по брега гъста мрежа от крепости успява да спре нападателите. В 387 г. заселените в Мизия като федерати готи се вдигат на въстание и успяват край Одрин да разбият и унищожат цялата армия на Източната Римска империя, заедно с лично командващия я император Валент. Готите стават за две години пълни господари на Балканския полуостров и според съобщенията на съвременните хронисти разграбили и унищожили всички селища в българските земи, „включително и най-скритите в планините, водени от пленници или роби“.

Очевидно, и да е оцелял някой и друг трак до 387–389 г. (макар и романизиран или елинизиран), в тези две години или е намерил смъртта си, или е бил принуден да избяга далече на юг — в непревзетите Солун, Константинопол, островите в Егейския архипелаг или Анадола. Готите в крайна сметка са прогонени от Балканите (между другото с помощта и на наети на византийска служба български конни отряди), но българските земи се заселват вече от различно по произход ромейско население — малоазиатци, хора от Близкия изток, бягащи от още по-жестоко страдащия от варварски нападения Италиански полуостров, варвари-федерати. На свой ред и това население е пометено от хунската инвазия. След хуните Балканите са разтърсени от нападенията на аварите, които стигат до стените на Константинопол и Солун и на няколко пъти се опитват безуспешно да го превземат. В нападенията на аварите участват и българи, и славяни, като групи от тях започват да усядат и да се заселват в различни региони на полуострова. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко.
цитирай
17. mt46 - Масови войни!? Ти добре ли си с разума?... https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B9_I_(%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B
31.10.2020 12:54
slavian написа:
българският етнос се формира след смъртта на Атила, като води масови войни през 499г с Атанасий и 504г с Теодорих. Това е заковано от сериозни летописци, живели точно по това време, а не от фантазжори като Теофан. Как така, някакви славяни дошли много след това ще го формират, когато той вече е формиран и дори неприятелите им ги наричат ясно БЪЛГАРИ? Това е абсолютно безумие. И римляните са нарекли провинция Тракия за да покажат, че там живеят ТРАКИ, а не древни руснаци. Иначе щяха да я я нарекат Русия и сега Путин щеше да си я вземе.

Управлението на Анастасий I се характеризира с голям брой отбранителни войни. След възкачването му императорските войски потушават въстанието в Мала Азия (т.нар. Исаврийска война 492 – 497) на исаврийския военачалник Лонгин, брат на предишния император Зенон. Балканските провинции са заплашвани от българите, които нахлуват няколко пъти в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на прабългари, хуни, славяни и други племена. Укрепленията, останали като т. нар. „Анастасиеви стени“, се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море. По това време е укрепена и частта по долния Дунав (Дунавски лимес).
цитирай
18. mt46 - Мисля, че не разбираш от история, а си падаш по разни фантасмагории...
31.10.2020 12:58
11. slavian - В Именника
30.10 21:50
няма нито една точна година на управление, както и точно име на български хан. А след някакъв си Курт, царете са само 9. Това е като при баба Ванга или Нострадамус - предрекли примерно абсолютно точно появата на Хитлер - и като погледнеш какво са написали - това, че някаква тъмна сила ще се появи над Европа, нито име нито описание на Хитлер, нито точно какво ще направи. Та от този долнопробен документ не сме научили нито едно точно име на български владетел и кога е управлявал.
цитирай
Изтрий
12. slavian - и този род Дуло
30.10 22:09
в именника е пълна глупост за любителите на загадъчни имена и мистики. Енодий казва за българите още 504г "народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение;" (ЛИБИ 1, стр.299)

Т.е владетел при българите тогава е ставал най-способния боец, а не член на рода Дуло. Било е съвсем не като в Русия при рода Романови, но това не е било известно на фантазьора написал тези измислици.
цитирай
19. bulgares - май съм по-добре с разума от тебе
31.10.2020 14:02
Сам си написал, че Анастасий е воювал предимно с българи. И кога? 499г. Как тогава 2 века по-късно някой си образувал българския етнос? А? Аз ли съм съм малоумен или този който твърди това? И ето ти цитата на Марцелин "Така там погинала илирийската военна мощ и били убити военачалниците Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин" (ЛИБИ 1, стр.313)" Според тебе група разбойници ли са разбили най-силната войска в света на Анастасий та не може да си въстанови армията с години? И аз давам оригинални цитати, ти ми вадиш съветски лъжи от Уикипедия. Дай един първоизточник най-накрая. Анастасий е направил Дългата стена, тя се вижда и днес в Турция САМО СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ. С тях не е имало никакви "хуни, славяни и други племена". Какви славяни 499г като склавите, които са траки са споменати за пръв път 551г. Руските историци ги измислят на много водки тези неща.

Би ли ми посочил по това време друга по-голяма битка в света от тази с Теодорих? Всичко това се знае добре от западните историци за твърдят, че България е образувана в края на 5-ти век и да игнорират напълно идиотизмите на нашите.
цитирай
20. bulgares - Из именника
31.10.2020 14:11
"Авитохол живя 300 години." Аз ли не съм добре с мозъка или тези дето твърдят, че това било ценен документ? В този долнопробен документ има само едно положително нещо, че е намерен в Русия, ако това е положително. Как е възможно гърците да си пишат история върху летописи, а ние върху нещо подобно?

Това, че през 504г българите не са си избирали владетел по наследство е описано и от Прокопий но за какво да ти вадя повече първоизточници, след като ти работиш с Уикипедия, Именник и руска политпросфета? Траки и българи са се били за свободата си тогава и е било нормално. Все едно Ботев и Левски да са унаследявали постовете си.
цитирай
21. dobrodan - Здравей, Марине, първо благодаря за поднесената статия, в която
31.10.2020 20:42
истината за произхода на българите и установяването на български етнос и българска държава на Балканите придобива един почти оформен вид. Второ.
Относно диалога ти с bulgares... С радиоточка ако не си спорил, то в тези коментари правиш точно това. Човекът си е наумил да е трак...... остави го да трака зъби, това не променя нищо в крайна сметка. Всяка различна от неговата теза не е вярна и толкова :):):):):). Ако ще и филмов материал да му прожектираш, няма да помогне.
Не, няма да оборвам писаното от slavian и bulgares. Демокрация сме поне на хартия.
Пък и поне единият има склонност да се оплаква и въобще да не приема други източници освен "неговите" си. Също така мрази да чете по природа :).
Бъди здрав :) и продължавай да правиш изводи :). Това не го може всеки :).
цитирай
22. get - До 21. dobrodan - "Здравей, Марине, първо благодаря за поднесената статия, ..." ?
02.11.2020 12:05
dobrodan написа:
истината за произхода на българите и установяването на български етнос и българска държава на Балканите придобива един почти оформен вид. Второ.
Относно диалога ти с bulgares... С радиоточка ако не си спорил, то в тези коментари правиш точно това. Човекът си е наумил да е трак...... остави го да трака зъби, това не променя нищо в крайна сметка. Всяка различна от неговата теза не е вярна и толкова :):):):):). Ако ще и филмов материал да му прожектираш, няма да помогне.
Не, няма да оборвам писаното от slavian и bulgares. Демокрация сме поне на хартия.
Пък и поне единият има склонност да се оплаква и въобще да не приема други източници освен "неговите" си. Също така мрази да чете по природа :).
Бъди здрав :) и продължавай да правиш изводи :). Това не го може всеки :).


Първо - недоумявам ЗА КАКВО ПОЗДРАВЯВАТЕ ТАЧКОВ - след като статията е на Р. Рашев?
Второ - предвид тежненията ви, ЗАЩО ПРОПУСКАТЕ КАЗАНОТО В СТАТИЯТА ОТ РАШЕВ ? ЦИТАТ:
1.
"Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите ГУБИ ТУРСКАКАТА СИ ОКРОСКА и насочва към издирване на корените на неславянското население на Първото бьлгарско царство ..."
2.
"Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни."

Вие двамата с Марин ПРОЧЕТОХТЕ ЛИ И ОТ ТОВА РАЗБРАХТЕ ЛИ - КАКВО ПИШЕ В СТАТИЯТА СИ Р. РАШЕВ ?
цитирай
23. dobrodan - Get?! Радвам се да те срещна пак :):):)! Вече се бях притеснил, да му се не види!
02.11.2020 13:17
Ето тези редове ме накараха да поздравя Марин Тачков. Защото ми додея да чета препечатани откровени глупости от някои съблогъри с претенции!
"Става дума за това, че тюркските езикови остатъци и елементи от материалната култура представят изключително езика и културата на прабългарската военноадминистративна и родова върхушка. Тази информация се отнася до хана, ханското семейство и хранените хора, но не и до обикновеното прабългарско население. Данните се генерализират и механично се пренасят както върху аристокрацията, така и върху останалото население, означавано като прабългари."

А сега дойде време и да покажа нещо по въпроса. Надявам се да бъде осмислено внимателно.

"СЛАВЯНИ, ТЮРКИ И ИНДО-ИРАНЦИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС – КЪМ ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСА)
.
Стефан ЙОРДАНОВ (В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295)




Проблемът за българския етногенезис напоследък отново вълнува умовете на онези будни българи, които не се занимават професионално с него; редом с това професионалното му анализиране бе отново подето в литературата малко по-активно. Трудно е да се каже кои са факторите в това отношение и доколко професионалният и любителският интерес към тези проблеми не само си влияят, а и взаимно се индуцират, което за литературата от последно време като че ли е в значителна степен точна констатация. Независимо от различните становища, несъмнено е едно – че българският средновековен етнос се формира в хода на интензивното етнокултурно взаимодействие между такива големи етнолингвистични масиви на ранното средновековие, като славяни, тюрки, индо-иранци. Ето защо към този въпрос в предложеното изложение ще бъде хвърлен поглед именно с оглед на ролята на тези етнолингвистични групи в българския етногенезис. Този аспект на проблема възниква във връзка с твърде активно анализираната напоследък етнокултурна и лингвистична характеристика на Аспаруховите българи, в науката традиционно обозначавани като прабългари или първобългари, с чието установяване на Балканския полуостров се свързва изграждането на българската държава и впоследствие на българската народност. Затова тъкмо вписването на прабългарите в етническата картина на ранното средновековие и по-конкретно отношението им към големите етнолингвистични общности на славяни, тюрки и индо-иранци ще бъде основният проблем, чийто най-общ анализ ще предложим на вниманието на читателите по-долу.

Проблемът за етнолингвистичната принадлежност на прабългарите вълнува изследвачите не от вчера, а собствено проблемът за иранския дял в прабългарския етнос – също (срв. историографския преглед у Бешевлиев, В. 1981, с. 15 и сл.). Общо взето, т. нар. тракийска и т. нар. славянска теория за етно-лингвистичната принадлежност на прабългарите понастоящем нямат привърженици в научната общност и дори могат да бъдат окачествени като окончателно преодолян етап в анализа на този въпрос. Но останалите възможности – прабългарите да са тюрко-алтайски, фино-угорски, сармато-алански или смесен по етнолингвистична принадлежност народ, битуват в различни варианти и понастоящем. Сред тях напоследък се възражда старата идея на А. П. Смирнов (1948, с.17; 1957, с. 6;) и В. Т. Сиротенко (1961, с. 41), че прабългарите са тюркизирано сармато-аланско или направо сармато-аланско население (вж. постановката на проблема и историография у Бубенок, О. Б. 1997, с. 17 и сл.). Тази теза се застъпва в българската литература от Ал. Бурмов, у когото тя се оформя до известна степен и под влияние на яфетическата теория на Мар [1]. В. Бешевлиев, един от най-добрите познавачи на историята и културата на прабългарите, приема, че като цяло прабългарите са тюрко-алтайско население, но в личните имена се проследява немалък брой ирански по произход имена, и то сред имената на властвуващите в Първото българско царство династии, което би могло да означава наличието на ирански инфилтрации (Бешевлиев, В. 1968, с. 237-247). Напоследък към тази идея въз основа главно на археологически данни се накланят някои съвременни изследвачи. Между тях Р. Рашев твърди, че прабългарите представляват иранско население, повърхностно тюркизирано, респ. подчинено от господстваща династия от тюркски произход (Рашев, Р. 1993). Обстойно се занимаха с иранските елементи в археологическите култури на Северното Причерноморие някои археолози.

Искаме да подчертаем още в началото, че решаването на проблема за произхода на прабългарите може да дойде единствено след комплексен анализ на всички налични данни – и археологически, и писмени, и лингвистични, и антропологични. Анализът поотделно на всяка от тези групи данни не позволява категорични изводи. Въз основа единствено на археологическите данни проблемът за произхода на прабългарите се изяснява твърде противоречиво и несигурно – не само поради несигурността в корелацията между археологическа култура и етнос (предмет на недовършено обсъждане и досега), но и поради все още дискусионната връзка между отделните конкретни археологически култури и недостатъчно пълното изясняване на тяхното взаимовлияние, смяна и историко-генетична връзка. Писмените извори също са неясни, противоречиви и не съдържат пряка и пълна информация по тези въпроси. Все пак обаче, изворите отчетливо фиксират и диференцират българите, указвайки също така, макар и твърде общо, ако не етнолингвистичната, то поне етнокултурната им принадлежност. Отграничавайки в Северното Причерноморие три етнически масива – хуни, германци и славяни, без да долавят другите два етнолингвистични масива – фино-угорския и сармато-аланския – и активно архаизирайки етничната номенклатура тук, изворите ни предоставят нуждаещи се от детайлен анализ, а не преки известия, които обаче в отделни случаи дават и по-прецизна информация за лингвистичната принадлежност на прабългарите. Така например запазено е едно сведение за приликата между езика на прабългарите и езика на хазарите. [2] Противоречието между тази категоризация и респ. твърде популярната напоследък идея за иранската им етнолингвистична принадлежност са, впрочем, основният проблем, който стои за решаване в така очертания кръг от проблеми. По принцип в настоящата работа ще се спрем главно на някои аспекти на лингвистичните данни, не само защото по принцип етническата история не би могло да бъде изследвана без тяхна помощ, но и защото тъкмо етнолингвистичната характеристика на прабългарите е предмет на оживен интерес напоследък.

1. От езика на Аспаруховите българи са се запазили езикови остатъци, които представляват съвкупност от различни по етнолингвистична принадлежност лексеми. По наличните езикови остатъци се долавят два, респ. три етнолингвистични пласта лексеми: тюрко-алтайски, в това число монголски; ирански и вероятен фино-угорски пласт.

Въз основа на тази етнолингвистична разнородност на езиковите остатъци от езика на прабългарите би могло да се поддържа всяка една негова лингвистична принадлежност. Но тъй като прабългарите все пак са принадлежали към конкретна етнолингвистична общност, проблемът е коя е тя, ако се съди по прабългарските езикови остатъци. Проблемът изглежда решим въз основа на обстоятелството, че във всеки език има домашен лексикален фонд и фонд от няколко пласта езикови заемки. Но по отношение анализа на езика на Аспаруховите българи проблемът се усложнява от обстоятелството, че изключително фрагментарното състояние, в което обичайно достигат до нас т. нар. мъртви езици, какъвто е и езикът на прабългарите, не позволява категорично да се определи кой точно лексикален пласт представлява домашният фонд лексеми. Ето защо именно в това отношение са големият брой научни и псевдонаучни спекулации, особено от неспециалисти, в последно време.

По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи:

1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език – като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително.

1. 2. Проследява се сравнително сигурно функционирането на словообразувателни модели, типични именно за този пласт, докато други словообразувателни модели във функциониращо състояние почти не се проследяват.

1. 3. Проследяват се почти всички по-типични фонетични характеристики в техния развой, които са типични за именно този лингвистичен пласт. Анализът на О. Притсак в неговото засега най-системно проучване на езика на прабългарите (вж. Pritsak, O. 1955) говори именно за това.

1. 4. Проследява се генетична връзка между лексеми от прабългарските езикови остатъци и лексеми от живи негови наследници (чувашки и др.), както и с тюрко-алтайски прабългарски по произход лексеми – заемки в съседните езици.

1. 5. В старобългарския език се проследяват главно тюрко-алтайски по произход лексеми, респ. лексемите от друга лингвистична принадлежност показват следи от битуване в тюрко-алтайска езикова среда. Впрочем, аналогично е и положението в староруската литература. Вън от проблема за проникването на лексеми от езика на прабългарите посредством старобългарския език и неговото активно ползуване като еталонна културно-историческа реалия в староруското общество, такъв паметник като ”Слово о полку Игореве“ съдържа преди всичко тюркизми – и прабългаризми, и заемки от езика на хазарите – и по-малко иранизми. Това състояние на нещата явно е детерминирано от етнополитическото господство на тюркските народи в Източна Европа, но то в значителна степен отразява и етнолингвистичната ситуация в този регион.

1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса.

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език – вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. – са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

Впрочем, що се отнася до абсолютното количество на лексемите от ирански произход в съвременния български език, то е твърде значително. Дори и когато изключим от него късния пласт, достигнал до българския език чрез посредничеството на османотурски, както и онези лексеми, чийто преносител са северните тюркски езици (печенежки, кумански, татарски и т. н.), остават доста значителен брой думи, които са от явен ирански произход. При това част от тях се фиксират и в старобългарски писмени паметници (например: корда, мъст, темник, чертог [срв. приетата чрез османотурско посредничество лексема чардак], булван, крагуй и др.). Но за някои от тях, подобно на лексемата чертог / чардак, може би трябва да се укаже едно вторично заемане през епохата на османското робство, тъй като в новобългарски език те се появяват във форма и със семантика, които трудно биха ги представили като пряко продължение на средновековните лексеми. Но така или иначе, в количествено отношение делът на иранските лексеми сред прабългарските езикови остатъци никак не е малък. Проблемът е да се установи изричното им функциониране не като заемки в друг език, а като домашни думи в един език от иранската група езици, тъкмо за което според нас засега липсват убедителни доводи.

1. 6. 2. В съвременната българска топонимия на практика почти липсва ираноезичен пласт. И в това отношение чисто количествено преобладават онези топоними, които, представлявайки евентуално наследство от езика на прабългарите, са с тюрко-алтайски доосмански лингвистичен облик (Сунгурларе, Осмар, Шумен, Тутракан и др.). Мощен ирански топонимичен пласт – такъв, какъвто е налице в Източна Европа – в българските земи липсва. От досега установените случаи може да се посочат само топонимите от типа на селищното име Шереметя (село до Велико Търново) и подобни в други краища на страната, както и селищните имена Дерманци и Чиракман. Първото от тях показва явни следи от битуване в тюркоезична среда и може да е сравнително късно, а за другите две изследвачите изрично указват проникването им посредством такъв преносител като късните тюркоезични номади, достигащи през XI-XII век нашите земи, част от които взимат участие в българския етногенезис – узи, печенеги, кумани (Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 46-47). Единственото изрично свидетелство за топоними, донесени на Балканите през ранното средновековие заедно с ираноезично население, са упоменатите в изворите две имена на планински крепости, окачествени чрез съответните топоними като ”сарматски [крепости]“ (цит. по: Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 40). Като цяло тази картина може да означава единствено, че в епохата на Великото преселение на народите в нашите земи проникват само отделни и то незначителни инфилтрации от ираноезично население.

1. 7. Запазените откъслечни текстове (военните надписи [3], надписът от съд от съкровището от Над Сент Миклош и др.) представляват текстове, които дават ясен смисъл единствено в качеството си на тюрко-алтайски езиков текст. Твърде общото подхвърляне, че тези надписи не са свидетелство в това отношение, защото ”се отклоняват от правилата на тюркските езици“ (Степанов, Цв. 1999, с. 19), не се нуждае от коментар, тъй като е един от най-характерните примери за априорен ”извод“ в една сложна и отговорна проблематика.

1. 8. Терминологията на държавнополитическия живот, независимо че по принцип във всеки език тя представлява най-активно подложеният на иновационни влияния езиков слой, у прабългарите се представя от доста пълно засвидетелстван модел, който като цяло повтаря кръга термини, които са типични и за останалите тюрко-алтайски народи. Нещо повече, независимо от неизбежната етноспецифична обагреност на тази терминология, която битува в етнически български вариант, тя следва твърде отблизо изходната общотюркска терминология. Държавнополитическата терминология например на ранносредновековните унгарци, независимо от несъмнените заемки от терминологията на ранносредновековните тюрко-монголски народи (при това като че ли най-вече от онази на прабългарите), има все пак по-различен облик. Ето защо обликът на този специфичен слой лексика говори за близост с онези тюрко-алтайски народи, от които прабългарите се отделят в хода на етногенетичните процеси на ранното средновековие. Проблемът е твърде важен, тъй като обновяването на тази терминология в хода на историческите процеси през средновековието, което има различни източници за различните тюрко-монголски народи, е сравнително късен процес, който не замъглява ясно проследимата общност в ранносредновековната им държавнополитическа терминология. Дори когато средноазиатските народи активно заемат иранска или арабска лексика от този род, а европейските – византийска, респ. средновековна латинска политическа терминология, този най-стар пласт се запазва на реликтово равнище в много случаи.


2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). И все пак гореизложените съображения, въз основа на които тази констатация е изведена, се атакуват приблизително със следната аргументация:

Налице са данни за ираноезичие на прабългарите (лексикалният пласт с иранска езикова принадлежност), следователно, прабългарите са вероятно иранци. Иранският лингвистичен пласт е основен (домашен), защото, първо, е сравнително обемен; второ, има системен характер, тъй като например някои езикови остатъци-фразеологизми са може би индоирански (Ант. Делева, Цв. Степанов); трето, съществуват следи в археологическите култури, свързвани с прабългарите – салтово-маяцката и др., които демонстрират иранско влияние и инфилтрации.

Смятам, че тези възражения произтичат главно поради две причини. От една страна, това е слабото внимание у историците към решаването на лингвистичните проблеми на тези въпроси, и от друга страна, това е преднамерената позиция спрямо материал, който по принцип е дискусионен и не търпи прибързани решения.

2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика.

В степите на Северното Причерноморие този процес на активно културно влияние от страна на иранските народи продължава, но при етнополитическо доминиране на претърпелите акултурация тюрко-монголски народи. Вероятно могат да се установят някои от иранските заемки в езика на прабългарите, датиращи именно от този период, и в литературата вече са правени такива опити, базирани и върху проучвания на един от съвременните наследници на езика на прабългарите – чувашкия език (вж. напр.: Андреев, Н. А. 1975; Добродомов, И. Г. 1980, и др.). Но това сармато-аланско влияние може и трябва да се отдели от ранните праисторически ираноезични заемки в езика на прабългарите и едва след това да се върви към изводи в етногенетичен план. Като цяло прави впечатление сравнително ограниченият брой ирански заемки, чийто произход може да се обясни със заемане от езиците на северните иранци, както и тяхната несигурност. Сред малкото примери в това отношение е лексемата сабя, но етимологията и е още твърде дискусионна, както и предположението, че самото оръжие се оформя в степите на Северното Причерноморие. Същото е валидно и за лексемата тагчи, чието присъствие в езика на прабългарите – а не в езика на късно тюркоезично население на Второто българско царство, както напоследък бе предположено – се доказва от фонетичния облик на тази лексема, която в езика на киргизи или на османските турци се появява във фонетичен облик, различен от онзи, типичен за езика на прабългари и други северни тюрко-монголски народи. Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха. Разбира се, установяването на точната хронология на иранските заемки е въпрос на конкретен анализ; докато лексемата хубав би могла да е много ранна заемка от източноиранските езици (Цв. Тафраджийска например я извежда от съответната лексема в монголски, вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 45, с лит.), то лексемата кумир като че ли е по-късна заемка, дължима на етнокултурната ситуация в Северното Причерноморие. Разбира се, точното решение на такъв род частни проблеми ще дойде след съответното проучване, тук само маркираме възможността и необходимостта от прецизна хронологическа стратиграфия на иранските по произход лексеми, откривани в старобългарски писмени паметници, в известия на средновековни исторически извори или в новобългарски език. Такъв подход ще даде възможност за действително прецизни изводи и в етногенетичен план.

Освен това, един по-масивен ираноезичен пласт население, настанило се заедно с Аспарух в българските земи (теза, развивана от Рашев, Р. 1993, pass.), би оставил много повече езикови остатъци в български език. А фиксираните в новобългарски език евентуални остатъци от езика на прабългарите, които се изясняват като лексеми с тюрко-алтайски произход, преобладават. Както се установява в проучванията (последно вж. у Димитров, Димитър Ил. 1984, 34-39), прабългарите, заселили се в територията на Първото българско царство, са били сравнително многобройни. В случай, че те са били ираноезични, би следвало да оставят повече ирански езикови остатъци, което на практика не се наблюдава. Многото иранизми в съвременния български език в преобладаващата си част не се дължат на наследство от езика на прабългарите.

2. 2. Лексеми, в които да се проследява функционирането на словообразувателни модели, типични за иранските езици, в литературата досега не са фиксирани. Както се вижда например от лексемата тагчи, която е иранска заемка в езика на прабългарите, в този език тя формира производни с помощта на един типично тюрко-алтайски суфикс. Заемането на този суфикс в новоиранските езици, а впрочем и в новобългарски, е в резултат от активното тюркско влияние върху тях в най-ново време. Липсват данни това влияние да е започнало по-рано, респ. още в епохата на Великото преселение на народите в Северното Причерноморие. Напротив, известни са данни за активното използване на този суфикс в езика на прабългарите и в редица други случаи – например при лексеми от типа на самчи, книгачи, кръчи, лоборчи и др. Впрочем, приема се, например от испанския българист Фр. Х. Хуес Галвес (1998, с. 113), че в новобългарския език този суфикс се развива вторично под османотурско влияние, без приемственост с езика на прабългари, кумани и други средновековни тюркоезични народи. При това, този суфикс не е единственият в езика на прабългарите, който има тюрко-алтайски облик. В досегашните проучвания са фиксирани още няколко такива суфикса, и то в активно функционално състояние, доколкото в езиковите остатъци от езика на прабългарите тези суфикси присъстват с по няколко свои производни.

Що се отнася до числителните имена от ”Именника на българските ханове“ (алем, вечем, тутом, алтом, твирем и др.), наскоро бе предложено обяснението им чрез типичния за иранските езици суфикс за формиране на числителни редни -ум, -ым (Степанов, Цв. 1999, с. 41). Обяснението изглежда като че ли точно, ако не се държи сметка, че тюркските езици познават близък, почти омофоничен суфикс, с помощта на който формират числителни редни имена. Рядък, вече архаизъм, този суфикс все пак се запазва в една специфична форма в чувашкия език. Нещо повече, в случая става дума за суфиксален композитум, в който първият елемент е -ын, -ым, а вторият, -чи, явно се е наложил с времето да придаде една специфично индивидуализиращо значение на целия композитум (вж. повече у Серебренников, Б. А., Гаджиева, Н. З. 1986, с. 128-130). Така и в този случай става дума за неанализиран фактологически материал, чиято категоризация е основана върху повърхностно оприличаване поради омофония. Макар че, от друга страна, ако прабългарите бяха ираноезични, числителните имена в ”Именника…“ биха представлявали много странен – не казваме невъзможен – хибрид от тюркски числителни имена и ирански суфикси, хибрид, чиято културно-историческа детерминираност би трябвало да е поне отчасти ясна. Изясняване на тази детерминираност не се предлага – вън от предпоставената теза за ираноезичието на прабългарите. Промяната тъкмо на системата от числителни имена в една езикова среда също изисква обяснение, каквото не се дава. Въобще необосновано е да се обявява този пример като свидетелство за функционираща езикова система от иранската езикова група, както прибързано и преднамерено се прави от указания автор (Степанов, Цв. 1999, с. 41, 55).

2. 3. Впрочем, лексемата тагчи, представляваща иранизъм, зает в езика на прабългарите, споделя типични за него фонетични промени, и то фонетични промени, които имат естественото си продължение в други северни тюркски езици.

2. 4. Липсва генетична връзка между иранизмите и в средновековния, и в съвременния български език и лексикалното богатство на мъртви и живи ирански езици. Казано по-ясно, ако преносителят на иранизмите до съвременния български език е бил един жив ирански език, както се предполага от някои автори за езика на прабългарите, тези иранизми би следвало да имат друг облик. Докато в повечето случаи те явно са достигнали до новобългарския език вследствие от неизбежното активно влияние между различни етнолингвистични групи, живели твърде продължително време в един и същ ареал. Така те представляват ирански заемки, най-често непреки, осъществени чрез различни посредници, оставили следи върху облика им.

2. 5. В Северното Причерноморие, както стана дума, най-активно влияние върху останалите народи оказват тюрко-алтайските народи. Ираноезичното население в Северното Причерноморие несъмнено взема активно участие в развитието на етнокултурните процеси, извършващи се тук през епохата на ранното средновековие. Но за една оценка на действителното му място в тези процеси несъмнено от значение би било едно по-прецизно представяне на историческата му съдба през този период. Или, доколкото би следвало да се избягват необосновани и пресилени изводи, по-точно е да се каже – представата за историческата му съдба да не се предпоставя от тезата за ирански произход на прабългарите. През епохата на Великото преселение на народите ираноезичното население е подложено или на асимилация, или на прогонване, в резултат от което етнолингвистичният облик на Северното Причерноморие силно се променя. От една страна, в хода на разселването си, а впоследствие и при етнополитическата експанзия на своите държави източните славяни активно асимилират такова население, което обаче оставя значителни следи и в топонимията, и в лексиката на формиращите се източнославянски езици. Изглежда една част от това ираноезично население е била асимилирана и от тюркоезичните обитатели на тези райони, най-вече от прабългари и хазари, изграждайки в рамките на Кубратова България и на хазарската държава някои локални варианти на салтово-маяцката археологическа култура (вж. повече за археологическото проучване на аланското присъствие в Северното Причерноморие: Плетнева, С. А. 1961; 1972; Афанасьев, Г. Е. 1981; 1987; 1993; Бубенок, О. Б. 2001; и цитираната в тези работи литература). В териториите на тези две етнополитически формации продължил да обитава дори и тънък пласт остатъчно иранско население, който не е бил асимилиран, и следите от неговото присъствие тук са както от езиково, така и от археологическо естество, а отделни известия са се съхранили и в писмените извори. Налице са данни например за включването на аланско население в хунския племенен съюз, както и за участието му в политическия живот на по-късни политически формирования. Но по-значителната част от това население е била изтикана или на запад, или на юг, в посока към Кавказ и по-масирано негово поселване и етнополитически самостойната му роля през ранното средновековие се регистрират главно в района на Кавказ.

2. 6. Значителният пласт лични имена от ирански произход сред имената на българските владетели говори според някои автори именно за ираноезичието им, или поне, както гласи по-внимателният извод на Бешевлиев, за ирански инфилтрации (Бешевлиев, В. 1967, с. 245). От друга страна, обаче, такъв извод е в противоречие с някои нови концепции за иранския произход на прабългарите, които твърдят, че преимуществено ираноезични са поданиците на прабългарските владетели от периода на Велика България в Северното Причерноморие, докато начело стояла тюркска по произход династия и свързания с нея етнически слой (Рашев, Р. 1993, pass.).

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници – Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им. Така появата на ирански имена в прабългарската антропонимия е културно-исторически факт с вероятно различен механизъм от онзи, който се внушава от предпоставеното обяснение за ираноезичието на прабългарите.

2. 7. Досегашните опити за представяне прабългарските езикови остатъци като част от език, който е функционирал именно в качеството си на индоирански език, подчинявайки се на типичните за тази езикова група закономерности, не са многобройни и като цяло те се стремят, освен да регистрират активно работещи ирански словообразувателни модели, да открият и фиксирани в изворите изрази или дори цялостни текстове, които да бъдат ирански. Един единствен случай засега е обявен за такова ираноезично словосъчетание и това е изразът кана сюбиги от първобългарските надписи на Омуртаг и Маламир (Степанов, Цв. 1999, с. 45-46). Езиковедското обосноваване на това предположение, както и обяснението за културно-историческата детерминираност на появата на титул с ”древен бактрийски произход“ търпят редица критики, които няма да развиваме тук; те ще станат предмет на бъдещ нарочен анализ. Странно е защо запазените по-обемни цялостни текстове – образци на езика на прабългарите, не могат да получат друго изясняване, освен на тюркска почва, и защо, ако прабългарите са ираноезични, в единичните случаи, в които оставят текстове на собствения си език, го осъществяват не на някой от иранските езици, а на език от тюркската езикова група. Противоречието е очевидно и то не може леко да бъде преодоляно – нито чрез постулиране на псевдо-ираноезични текстове, нито чрез премълчаването на това положение на нещата.

2. 8. Опитът да се представи българската държавно-политическа терминология от епохата на Първото българско царство като коренно различна от онази в ранносредновековните държавности на тюрко-монголските народи, сторен от Цв. Степанов (1999, с. 204, Приложение;), общо взето, може да се смята за необоснован фактологически. В случая представянето на държавнополитическата терминология на Първото българско царство в съпоставка с онази на останалите тюрко-монголски народи явно е израз на априорната теза за нетюркската етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Иначе очевидните неточности в представянето на фактологията са трудно обясними.

По принцип вярно е, че една твърде значителна част от титулатурата на прабългарската държавност е иранска по произход. Но това е така още у древните тюрки. Изследванията установяват, че при тях от домашен произход са главно термини от типа на буйрук, ичреки, субаши, докато най-активно използваната социополитическа терминология е или от китайски произход (хаган, тегин, тархан, тудун), или от индоирански (шад, хатун, батур или багатур), или от друг нетюркски произход (чур, еркин, боила – вероятно старогръцки, ябгу – тибетски) и т. н. (Шервашидзе, И. Н. 1990;). Тези заемки присъстват още в пратюркската лексика и се срещат в социополитическата терминология на тюркютските каганати, на аварската и хазарската държава и т. н. Досега обаче присъствието на ираноезичен пласт в социополитическата терминология на тези тюрко-алтайски народи никого не е подбудило да постулира ираноезичието им, тъй както едва ли означава ираноезичие мощният пласт лексика от ирански произход, която навлиза заедно с арабската в османотурски език.

Освен това, едно точно очертаване на структурно-функционалните измерения на социополитическата терминология на прабългарите показва почти пълното им съвпадение с онези на редица тюркоезични народи от ранното средновековие. Тъй като на този въпрос сме се спирали в една поредица проучвания, тук само ще препратим към тях (срв. Йорданов, Ст. 1993; 1995; 1996; 1997; 2000 и др.). Иска ни се единствено специално да подчертаем, че приложението в книгата на Цв. Степанов (1999, с. 204) съдържа необясними неточности. От сравнените там 22 прабългарски и старотюркски термина всъщност почти всички имат или преки, или смислови и функционални, и то практически пълни съответки. Не е тук мястото детайлно да бъде разглеждан този въпрос, но не може иранската по произход старотюркска титла шадапът да бъде сравнявана с титлата миник или имник, при условие, че изрично е установена нейната пряка съответка в титулатурата на Първото българско царство, каквато е първият компонент на съставната титла сетит багаин. Така част от различията между прабългарската и старотюркската титулатура, които се установяват в цитираното проучване, са мними различия. Но те вече са подчинени на априорния извод, че прабългарите не са тюрки и респ. са индоарии. Както се вижда дори само от този пример, прецизността е необходимо условие, за да не получават непроверени или преднамерени изводи.

Доколко внимателният анализ може да подпомогне анализа на социополитическата терминология, добре видно е и от анализа на една интересна прабългарска титла – титлата колобър, част от някои композитни прабългарски титли. Като изключим факта, че титлата има точна аварска съответка, което също е показателно с оглед близостта в административно-политическата система на тези два тюрко-алтайски народа, то много интересно е, че тя се оказва един всъщност набеден иранизъм. Авторът на тези редове първоначално също я прие за иранизъм с паралели в социокултурната практика на древните траки; внимателният анализ обаче ни принуди да прецизираме наблюденията, установявайки, че тракийската лексема колабрисмос и тюрко-алтайското колобър са с различен произход и върху омофоничната им прилика не бива да бъдат основавани каквито и да е, още повече далече отиващи изводи, включително в етногенетичен план (вж. Йорданов, Ст. 1997 а;).

* * *

Основният извод, който се налага от казаното дотук – независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения – е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две – на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища – за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите – в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, ”the solid work is still all before us“. Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите.

Всъщност нещата могат да бъдат и още повече задълбочени в "тюркско" направление от лингвистична гледна точка. Не смятам за нужно да го правя точно сега :).
Тюрките са нов народ, но си имат прадеди като всички останали народи.
Турците много обичат да бъдат тюрки:), а в огромната си част ПРОСТО НЕ СА ТАКИВА, колкото и да им се иска.
Ето такива работи :).
Гете, напредва и следващата книга. На места дори и на човек като мен, дето мисля да не се стряскам лесно, му идва малко нанагорно...
цитирай
24. get - До 23. dobrodan - Щом те устройва, да се изкарваш с ПРАРОДИТЕЛИ ТЮРКИ ... ЗАБРАВИЛ(?) ТЮРКСКО-АЛТАЙСКИЯТ СИ МАЙЧИН ЕЗИК ... :)) :))) ?
02.11.2020 20:09
... ТВОЕ СИ Е ПРАВОТО на ИРЕДЕНТЕТ, както казват македонистите :)))
dobrodan написа:

Всъщност нещата могат да бъдат и още повече задълбочени в "тюркско" направление от лингвистична гледна точка. Не смятам за нужно да го правя точно сега :).
Тюрките са нов народ, но си имат прадеди като всички останали народи.
Турците много обичат да бъдат тюрки:), а в огромната си част ПРОСТО НЕ СА ТАКИВА, колкото и да им се иска.
Ето такива работи :)..


Вече съм ДАВАЛ НЕ ВЕДНЪЖ ОТПРАВКИ ПО ВЪПРОСА ?

А/ Къде е се е намирала ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ НА ВОЛГА:
- в казанското ханство (или)
- или в самарска област?

Б/ Малко трудно - но ако се разровиш в и-нета ще установиш ОТГОВОРА?
Всички стари ВОЛЖСКО-БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ от преди татаро-монголската инвазия на Волга, се намират на територията НЕ НА КАЗАН а в САМАРСКА ОБЛАСТ?

В/ Ако си дадеш още малко усилие :))) Ще установиш в стари от къмто 15 - 16 столетия карти, че ГЕОГРАФСКИТЕ ПОНЯТИЯ: България и Казанско ханство не се препокриват: нито с Чавашлария, нито с Казанска Тартария а със Самарска област. Съпределни са НО НЕ СЕ ПРЕПОКРИВАТ :))

Г/ Ако си дадеш още малко ТРУД ... ДА МИСЛИШ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА - Това което пояснявам в двата горни абзаца(твърдения) ... Ще го прочетеш и в ТИТУЛАТУРАТА НА "СТРАШНИЯ" ЦАР-ИВАН В КОЯТО ИЗРИЧНО И ПО КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН СЕ ... Р-А-З-Г-Р-А-Н-И-Ч-А-В-А-Т !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ... ТЮРКСКО-тартарския КАЗАН от страната на НЕ-тюрките, БУЛГАР !!!!!!!!!!!! ... И за да не съм ГОЛОСЛОВЕН ЕТО ТИ ЦИТАТ НА ТИТУЛАТУРАТА НА ИВАН IV наречен заради нрава ГРОЗНИ :)))

Да я прочетем ТАЗИ ПУСТА ТИТУЛАТУРА ... В която според теб РУСКИЯ ВЕЛИК КНЯЗ и ЦАР НА КАЗАН ... :((( бъркайки :))) се обявява ОЩЕ И ЗА КНЯЗ БОЛГАРСКИЙ ?

И както казват поповете - четеи-менеи :)) ?

«…Сего убо бога нашего ... мы, великий государь, царь и великий князь Иван Васильевич всея Русии самодержец, владимерский, московский, новгородский,
>>ЦАРЬ КАЗАНСКИЙ<< ...
и ВЕЛИКИЙ КНЯЗЬ смоленский, тверский, югорский, пермьский, вятцкий,
>>БОЛГАРСКИЙ<< ???>>
... и государь отчинный земли Лифлянские и иных многих земель государь»

Ква стана тя ... според АКАДЕМИЧНОТО на Соловьов издание от 2001 год. руският цар Иван Страшният - взел та се объркал ... и от едно и също ЦАРСТВО - взел че се провъзгласил за ... Цар на ДВЕ ? ... КАЗАНСКОТО и БОЛГАРСКОТО ... Хаха-ха ?
цитирай
25. dobrodan - Туй Казанско ханство направо ти бърка в здравето,
03.11.2020 09:29
съм забелязал. Ами то и в ония книги, дето не ги обичаш, си пише за превес на "новите благородници" :) от огузки произход, мисля към 11-ти век още беше :). Не е приятно, но не се умира. Тия дни ми излезе и къде ориентировъчно са документирани волжко-българските земи според арабите. Още не съм гледал картата :), има си време и за това.
Можеш сам да направиш разликата между царство, народност и етнос.
"И приложи царь Саин к Казани граду болгарския грады со всеми людми в них ..."
"Плано Карпини (середина XIII в.) в своём повествовании трижды упоминает о волжскокамских булгарах и всегда под двойным названием: «Билеры, то есть Великая Булгария»; ср. Byleri is est Magna Bulgaria. Показательно, что название народа транскрибировано в форме biler ~ byler, а название страны – в более архаичной форме Bulgaria. В тексте «Сокровенного сказания монголов» Л. Лигети выявил следующие варианты написания этнонима бюлер: Bolar, Bolor, Buqar (=Bular)
Показательно, что в другом средневековом монгольском памятнике «Алтан тобчи» булгары также выступают под названием Bolor, Bular,
а в «Сборнике летописей» Рашид ад-Дина этноним булгар передан в форме bw&#318;r (встречаются варианты bular, bul&#257;r, b&#363;l&#257;r). Эти арабографичные варианты можно читать и в переднерядной огласовке,то есть как b&#252;l&#228;r.
Арабский географ XIV в. Абу-ль-Фида этническое название булгар также приводит в форме bular ~ bolar, а г. Булгар в статье описывает под названием «Bular», то есть B&#252;l&#228;r. В китайских источниках XIV в. (1330 г.) страна и столица волжских булгар упоминаются под названием pu-li-a-erh, то есть b&#252;l&#228;r. Ещё Г.В. Юсупов на эпитафии XIV в. с Булгарского городища выявил надпись мон буляр, а Ф.С. Хакимзянов транскрибирует эту надпись 1329 г. в переднерядной огласовке M&#252;n B&#252;l&#228;r, то есть «Великий Бюляр», ср. чув. М&#259;н
Пълер. Этноним b&#252;l&#228;r, обычно в составе антропонимов, обнаружен на ряде намогильных памятников волжских булгар XIV в. С.А. Янина на булгарских монетах XIII в. обнаружила надпись «сикатун Билэр» (следует читать как B&#252;l&#228;r), то есть монета, «чеканенная в Бюляре». Этноним b&#252;l&#228;r в разных формах отразился в некоторых западноевропейских картографических источниках XVI в."

Тия скриптове ми усложняват живота доста :(.

Предлагам да поспрем засега?

цитирай
26. shtaparov - Стилът на Булгарес може да ви се с...
03.11.2020 16:09
Стилът на Булгарес може да ви се струва малко невъздържан но той е много по-прав от всичко,казано в тази статия. Не се сърдя на Марин разбира се- той е чел драсканиците на разни тюрколози и екстремисти-славянисти,повлиял се е от тях и не споделя своето мнение,а тяхното. Те обаче са написали безброй глупости в нашите учебници,някои от които ще споделя тук накратко. Оказва се в крайна сметка,че любител историк като мен е далеч по-добре подготвен по "пра"-Българската тематика от хабилитирани лица като Рашев и Б.Димитров (светла им памет!),от Златарски и Ив.Добрев,от Москов и П.Добрев,от проф. Танев и Т.Чобанов. Това,на което аз държа а те пренебрегват е следното:

1. Световна практика е история да се пише не според политическите капризи на псевдоисторици като Гумильов и Нурутдинов,а според древните исторически извори!
2. В древните извори до 16-17 век НИКЪДЕ не пише за "славяни"! През 14 век се появяват за пръв път (хипотетично!) някакви "словени",които навярно са вид професия в средновековна България. "Славяни" обаче изобщо няма! Аз не обичам лъжата в историята- всъщност я мразя като врага си,затова не искам народа ми да бъде будалкан с измислени в Ренесансово време "славяни"!
3. В древните извори няма "пра"-Българи- има БЪЛГАРИ!
4. Няма древен извор който да указва,че Българите през 9-10 век са сменявали езика и генофонда си- на много наши врагове им се иска да е така,но не е!!!
5. Няма древен извор,който да свързва Аспаруховите Българи с Азия и обратно- никъде в Азия няма етноним (говоря за времето след Христа),който да повтаря дословно или приблизително нашето народностно име!
6. Няма древен извор който да казва,че Кирилицата е написана за някакви си там неизвестници,прекръстени преди няколко века на "славяни"- напротив,в наличните извори за нея изрично си пише,че тя е написана СПЕЦИАЛНО за Българите!
7. Моята Келтско-Бригийска теория за произхода на древните Българи е коренно различна от всички други и е единствената,която дава отговор на ВСИЧКИ (!) проблемни въпроси!
8. Свещените термини в Българския календар са едно от най-важните доказателства,че Българите не са тюрки или иранци и са говорели същия Български език,който говорим и днес! Затова правилното име на "славянските" езици е Българидни езици (диалекти на Българския),колко и да им е криво на руснаците и сърбите!
цитирай
27. get - До 25. dobrodan - Туй Казанско ханство направо ти бърка в здравето ... ВЪПРОС: Така ли е :)))
03.11.2020 22:11
dobrodan написа:

"И приложи царь Саин к Казани граду болгарския грады со всеми людми в них ..."


Какво казва още през 1762 год- Петра Иванович Рычков, опубликованным в книге «Топография Оренбургская» - като ДАТИРОВКА ЗА ОСНОВАВАНЕТО на град Казан?

ЦИТАТ:
"По изъявленніюжъ въ Казанской истории, по смерти Батыевой царство его и Болгарское принялъ Ордынский царь Саинъ, который вместо раззореннаго Болгарского города Бряхимона ..."

Мои коментари ???
1. Кога умира Батий-хан? През 1255 год.
2. Кой е този РАЗОРЕН от татаро-монголите БЪЛГАРСКИ ГРАД Бряхимон. Повечето историци, са склонни в мненията си да приемат под това име, че това е град Болгар!(?).
Унощожен(разорен и опожарен) през 1236 г. по време на Западният поход на монголо-тюрките, предвождани от вторият по ранг управител в улуса на Джучи, Бату-хан или още известен като Батый.

Да продължавам, с КОМЕНТАРИТЕ СИ ... по Казанската летопис - или сам ще ни преведеш ЗНАЧЕНИЕТО НА ТАЗИ ЧАСТ ОТ СВЕДЕНИЕТО - ЦИТАТ:

"... по смерти Батыевой царство его и Болгарское принялъ Ордынский царь Саинъ ..." ?
Не означава ли това "след смъртта на Батий Царството Му(батиево - п.м.) и Българското - ВЛАСТТА НАД ТЯХ ПРИЕЛ татарския-ЦАР САИН ?!
ЗАБЕЛЕЖКА! Понеже КАТО ИСТОРИК СИ СКАРАН С ГЕОГРАФИЯТА - Хайде погледни в рускоезичната Уикипедия КЪДЕ СА а) Бряхимов=Болгар ... а къде б) Казан ... в) коя твърде пълноводна река ДОПЪЛНИТЕЛНО ги разделя? А от това се е явявала и естествената СЕВЕРНА ГРАНИЦА НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ!!!

Волжска България(тоест България на Волга - п.м.) е създадена още от ВТОРИ ВЕК и то от хора, говорели на език-предобраз на този с който ние в момента с теб се обясняваме !!
цитирай
28. shtaparov - "И приложи царь Саин к Ка...
04.11.2020 07:40
get написа:
dobrodan написа:

"И приложи царь Саин к Казани граду болгарския грады со всеми людми в них ..."


Какво казва още през 1762 год- Петра Иванович Рычков, опубликованным в книге «Топография Оренбургская» - като ДАТИРОВКА ЗА ОСНОВАВАНЕТО на град Казан?

ЦИТАТ:
"По изъявленніюжъ въ Казанской истории, по смерти Батыевой царство его и Болгарское принялъ Ордынский царь Саинъ, который вместо раззореннаго Болгарского города Бряхимона ..."

Мои коментари ???
1. Кога умира Батий-хан? През 1255 год.
2. Кой е този РАЗОРЕН от татаро-монголите БЪЛГАРСКИ ГРАД Бряхимон. Повечето историци, са склонни в мненията си да приемат под това име, че това е град Болгар!(?).
Унощожен(разорен и опожарен) през 1236 г. по време на Западният поход на монголо-тюрките, предвождани от вторият по ранг управител в улуса на Джучи, Бату-хан или още известен като Батый.

Да продължавам, с КОМЕНТАРИТЕ СИ ... по Казанската летопис - или сам ще ни преведеш ЗНАЧЕНИЕТО НА ТАЗИ ЧАСТ ОТ СВЕДЕНИЕТО - ЦИТАТ:

"... по смерти Батыевой царство его и Болгарское принялъ Ордынский царь Саинъ ..." ?
Не означава ли това "след смъртта на Батий Царството Му(батиево - п.м.) и Българското - ВЛАСТТА НАД ТЯХ ПРИЕЛ татарския-ЦАР САИН ?!
ЗАБЕЛЕЖКА! Понеже КАТО ИСТОРИК СИ СКАРАН С ГЕОГРАФИЯТА - Хайде погледни в рускоезичната Уикипедия КЪДЕ СА а) Бряхимов=Болгар ... а къде б) Казан ... в) коя твърде пълноводна река ДОПЪЛНИТЕЛНО ги разделя? А от това се е явявала и естествената СЕВЕРНА ГРАНИЦА НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ!!!

Волжска България(тоест България на Волга - п.м.) е създадена още от ВТОРИ ВЕК и то от хора, говорели на език-предобраз на този с който ние в момента с теб се обясняваме !!

Нашия приятел ГЕТ може да не е хабилитиран историк но както виждаме от тези няколко негови думи,той има по-добри познания върху древната Българска история от професори като Моско Москов и Иван Добрев взети заедно,да не говорим за измамника-преписвач Нурутдинов!
цитирай
29. dobrodan - За дълбоко съжаление и на двама ви мога да приложа достатъчно на брой сведения,
04.11.2020 18:50
особено от езикова гледна точка, за езика на държавниците на Българиите.
Значи през трети век нагоре по Волго-Камието живеят един куп тюркоезични народи - руси, хазари, ние също сме там заедно с хуни, авари, обаче говорим праславянски език ли?
Господа? Много моля, приказки от 1001 нощ вече е издавана много пъти.

Малко пояснение за града Бряхов (Ибрахим).
Автор сообщения подчёркивал, что правителями, как и основателями, в
этом юрте всегда были представители ханского рода чингизидов («царя
отъ колена своего и князя своя съ нимъ»). Вот это обстоятельство,
вероятно, и было причиной того, что ни один из мигрировавших сюда
народов не имел возможности занять здесь доминирующее положение.
Следует особо подчеркнуть, что соседняя Булгария, сохраняя свой
суверинитет и границы, не входила в состав Новой орды или Саинова
юрта. Она была лишь зависима от его правителей – «и Болгарския грады
обладаютъся царемъ Казанскимъ». Но в 1236 году золотордынцы
присоединили Булгарию к своей державе и она перестала существовать
как самостоятельное этнополитическое образование. В последующем её
территория вместе с населением вошла в состав образовавшейся
Казанской орды.
Прежде всего здесь следует уточнить месторасположение города
Бряхова. В самом начале представленного фрагмента сообщается:
«Бысть же на Оке реке старыи градъ, имянемъ Бряховъ, оттуду же
прииде царь, имянемъ Саинъ, Болгарскии, и поискавъ по местомъ
проходя, въ лета 6680 го, и обрете место на Волге…». Здесь указывается,
что «старыи градъ, имянемъ Бряховъ» располагался «на Оке реке». А
несколько ниже сообщается: «Тутъ же былъ на Каме стары градъ,
именемъ Бряховъ, Болгарскии». При этом, «царь» Саин, двигаясь из
Бряхова, «обрете место на Волге». Здесь явно какая-то неувязка. Все
имеющиеся исторические данные свидетельствуют о том, что
булгарский город Бряхов находился на Каме. Мог он иметь и некоторое
отношение к Волге, находясь в месте слияния этой реки и Камы. Что
касается упоминания Оки, то в порядке предположения здесь можно
высказать такое соображение. Этот город, вероятно, был расположен
непосредственно в месте слиянием русел Волги и Камы. Такое место
называется стрелкой. Не исключено, что так это место могло называться
и в древнетюркском языке. А по-древнетюркски ‘стрела’ или ‘стрелка’
будет ok (ок). Автор «Истории о Казанском царстве», пробывший в
плену у татар много лет, мог использовать в своём повествовании не
русскоязычный вариант этого специфического слова ‘стрелка’, а
тюркскоязычный – ок. И не исключено, что исходный текст истории,
вообще, мог быть написан по-тюркски. Поэтому в тексте, вероятно, при
последующем переписывании или при переводе, могло появиться
вместо выражения «на стрелке реки» – словосочетание «на Оке реке», то
есть вместо русского слова «стрелка» был записан тюркский эквивалент
– ок. И ещё – определение «Болгарскии» в начале фрагмента по логике
должно относиться только к слову «Бряховъ».

Нещо не се връзва Бряхов и Велики Болгар да са един и същи град?

Болгар, наричан също Велики Болгар или Булгар/Булгари, е разрушен средновековен град на територията на днешна Русия, Република Татарстан, Спаски район. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Градът е бил разположен на левия бряг на река Волга, на 70 км южно от днешния Казан.
цитирай
30. dobrodan - Щапаров, не оправдавай bulgares за глупостите му. Това първо.
04.11.2020 19:10
Поразрови кога арабите пишат за Славяния. Това второ. Трето: славяни са поляците. От тях тръгва въобще език славянски. Другите народи са се ославянили, така да го кажа.
И.......не звучи добре да се сравняваме като познания с хора, които цял живот това са правили. Всеки има своите грешки и заблуди. Между другото......донякъде твоята теория подкрепя Нурутдинов, така че не прибързвай да го задраскваш.
цитирай
31. mt46 - Рашев ми допада с балансираната си, чужда на крайности, позиция...
04.11.2020 21:52
22. get - До 21. dobrodan - "Здравей, Марине, първо благодаря за поднесената статия, ..." ?
02.11 12:05
dobrodan написа:
истината за произхода на българите и установяването на български етнос и българска държава на Балканите придобива един почти оформен вид. Второ.
Относно диалога ти с bulgares... С радиоточка ако не си спорил, то в тези коментари правиш точно това. Човекът си е наумил да е трак...... остави го да трака зъби, това не променя нищо в крайна сметка. Всяка различна от неговата теза не е вярна и толкова :):):):):). Ако ще и филмов материал да му прожектираш, няма да помогне.
Не, няма да оборвам писаното от slavian и bulgares. Демокрация сме поне на хартия.
Пък и поне единият има склонност да се оплаква и въобще да не приема други източници освен "неговите" си. Също така мрази да чете по природа :).
Бъди здрав :) и продължавай да правиш изводи :). Това не го може всеки :).


Първо - недоумявам ЗА КАКВО ПОЗДРАВЯВАТЕ ТАЧКОВ - след като статията е на Р. Рашев?
Второ - предвид тежненията ви, ЗАЩО ПРОПУСКАТЕ КАЗАНОТО В СТАТИЯТА ОТ РАШЕВ ? ЦИТАТ:
1.
"Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите ГУБИ ТУРСКАКАТА СИ ОКРОСКА и насочва към издирване на корените на неславянското население на Първото бьлгарско царство ..."
2.
"Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни."

Вие двамата с Марин ПРОЧЕТОХТЕ ЛИ И ОТ ТОВА РАЗБРАХТЕ ЛИ - КАКВО ПИШЕ В СТАТИЯТА СИ Р. РАШЕВ ?
цитирай
32. dobrodan - В последния ми засега постинг (този с превода на "Джагфар Тарих")
04.11.2020 22:14
добавих един клип с участието на няколко души, излъчен по БНТ1 на 2.11.2020 г.
Очаквам интересен развой на тая дискусия :), започната е от много отдавна.
Любопитно, тези хора имат сходни позиции по кавказкия произход на дунавските българи (които води Аспарух или Ас-барьiг, както се оказа наскоро :).
Същите неща са записани и в старите книги. Аз, следователно, да не им вярвам ;).....
Ще се самоцитирам: тюркоезична върхушка и аристокрация води различни племена насам през Дунав. Ирански били имената, направо повярвах :). Особено Ирник, Кардам, Борис, Асен, Крум :):):).
Оказва се, че Урал присъства сравнително отскоро на картите на Европа :).
Това е държавнотворческият народ и няма нищо общо с гонени от Рим българи от Балканите към Поволжието!
От друга страна, езикът на тюрките е доста различен от този на българите, както на хазарите и аварите. Причисляват българския и хазарския към старата група тюркски езици, българската. Не разбирам кого не устройва такова състояние на нещата?
Още повече... да говорим за чисти етноси е най-малкото неуместно. Не сме австралийски аборигени в крайна сметка.
цитирай
33. mt46 - В историята трябва да се стремим към обективност, а не към крайни теории...
04.11.2020 22:29
shtaparov написа:
Стилът на Булгарес може да ви се струва малко невъздържан но той е много по-прав от всичко,казано в тази статия. Не се сърдя на Марин разбира се- той е чел драсканиците на разни тюрколози и екстремисти-славянисти,повлиял се е от тях и не споделя своето мнение,а тяхното. Те обаче са написали безброй глупости в нашите учебници,някои от които ще споделя тук накратко. Оказва се в крайна сметка,че любител историк като мен е далеч по-добре подготвен по "пра"-Българската тематика от хабилитирани лица като Рашев и Б.Димитров (светла им памет!),от Златарски и Ив.Добрев,от Москов и П.Добрев,от проф. Танев и Т.Чобанов. Това,на което аз държа а те пренебрегват е следното:

1. Световна практика е история да се пише не според политическите капризи на псевдоисторици като Гумильов и Нурутдинов,а според древните исторически извори!
2. В древните извори до 16-17 век НИКЪДЕ не пише за "славяни"! През 14 век се появяват за пръв път (хипотетично!) някакви "словени",които навярно са вид професия в средновековна България. "Славяни" обаче изобщо няма! Аз не обичам лъжата в историята- всъщност я мразя като врага си,затова не искам народа ми да бъде будалкан с измислени в Ренесансово време "славяни"!
3. В древните извори няма "пра"-Българи- има БЪЛГАРИ!
4. Няма древен извор който да указва,че Българите през 9-10 век са сменявали езика и генофонда си- на много наши врагове им се иска да е така,но не е!!!
5. Няма древен извор,който да свързва Аспаруховите Българи с Азия и обратно- никъде в Азия няма етноним (говоря за времето след Христа),който да повтаря дословно или приблизително нашето народностно име!
6. Няма древен извор който да казва,че Кирилицата е написана за някакви си там неизвестници,прекръстени преди няколко века на "славяни"- напротив,в наличните извори за нея изрично си пише,че тя е написана СПЕЦИАЛНО за Българите!
7. Моята Келтско-Бригийска теория за произхода на древните Българи е коренно различна от всички други и е единствената,която дава отговор на ВСИЧКИ (!) проблемни въпроси!
8. Свещените термини в Българския календар са едно от най-важните доказателства,че Българите не са тюрки или иранци и са говорели същия Български език,който говорим и днес! Затова правилното име на "славянските" езици е Българидни езици (диалекти на Българския),колко и да им е криво на руснаците и сърбите!

цитирай
34. shtaparov - (В историята трябва да се стремим към обективност, а не към крайни теории...)
05.11.2020 01:58
mt46 написа:
shtaparov написа:
Стилът на Булгарес може да ви се струва малко невъздържан но той е много по-прав от всичко,казано в тази статия. Не се сърдя на Марин разбира се- той е чел драсканиците на разни тюрколози и екстремисти-славянисти,повлиял се е от тях и не споделя своето мнение,а тяхното. Те обаче са написали безброй глупости в нашите учебници,някои от които ще споделя тук накратко. Оказва се в крайна сметка,че любител историк като мен е далеч по-добре подготвен по "пра"-Българската тематика от хабилитирани лица като Рашев и Б.Димитров (светла им памет!),от Златарски и Ив.Добрев,от Москов и П.Добрев,от проф. Танев и Т.Чобанов. Това,на което аз държа а те пренебрегват е следното:

1. Световна практика е история да се пише не според политическите капризи на псевдоисторици като Гумильов и Нурутдинов,а според древните исторически извори!
2. В древните извори до 16-17 век НИКЪДЕ не пише за "славяни"! През 14 век се появяват за пръв път (хипотетично!) някакви "словени",които навярно са вид професия в средновековна България. "Славяни" обаче изобщо няма! Аз не обичам лъжата в историята- всъщност я мразя като врага си,затова не искам народа ми да бъде будалкан с измислени в Ренесансово време "славяни"!
3. В древните извори няма "пра"-Българи- има БЪЛГАРИ!
4. Няма древен извор който да указва,че Българите през 9-10 век са сменявали езика и генофонда си- на много наши врагове им се иска да е така,но не е!!!
5. Няма древен извор,който да свързва Аспаруховите Българи с Азия и обратно- никъде в Азия няма етноним (говоря за времето след Христа),който да повтаря дословно или приблизително нашето народностно име!
6. Няма древен извор който да казва,че Кирилицата е написана за някакви си там неизвестници,прекръстени преди няколко века на "славяни"- напротив,в наличните извори за нея изрично си пише,че тя е написана СПЕЦИАЛНО за Българите!
7. Моята Келтско-Бригийска теория за произхода на древните Българи е коренно различна от всички други и е единствената,която дава отговор на ВСИЧКИ (!) проблемни въпроси!
8. Свещените термини в Българския календар са едно от най-важните доказателства,че Българите не са тюрки или иранци и са говорели същия Български език,който говорим и днес! Затова правилното име на "славянските" езици е Българидни езици (диалекти на Българския),колко и да им е криво на руснаците и сърбите!


Точно това исках да кажа и на теб!
цитирай
35. atil - Безчислени множество, което заело ...
05.11.2020 14:28
Безчислено множество, което заело тази земя до Албания. Още през 7 век. Така казват Добавките за българската история в превода на Манасиевата хроника. Така пишат и гърците. Те през цялото време ни наричат "скитски народ". А скитските народи са, родом от Източна Европа.
Нито през 8, или 14 или 20 век българите по външен вид не са били различни едни от други.
А аристокрацията и куманите, които идват по-късно са били най-бели и повечето със сини и пъстри очи...
Идват и печенеги и узи и славяни. Потомците им стават и те българи.
Народа е бил тюркоезичен, но не знаел, защото наричал езика си булгарски, български. Този термин го вкарват учените през 18 век. По-късно като минали на езика на славянските поданици, и доста го поизменили, нарекли и него български, защото станал език на българския народ и на България. Езика не определя нито произход, нито кръв, култура и антропология. Не можем да съдим по англоезичните негри и латиноси, че древните англичани и германци били негри и латиноси, нали?
Сред тази oбщност от скитски народи в Източна Европа просто нямало много езици а един с няколко диалекта. Другият основен език в оня край бил славяно-арийския. Българите не са никакво изключение, защото са в основата на тази степна общност и култура. Само Хунската, династистия управлява там от 2 век, а преди нея колко са били? Но така ни учат учените ни, да вярваме на приказки и митологеми а да не четем източници. Дори и своите. Дори гръцките върху които основно са написали историята на България.
цитирай
36. get - @ 31. mt46 - Така ли е както твърдиш - след като ... ?
05.11.2020 19:52
mt46 написа:
Рашев ми допада с балансираната си, чужда на крайности, позиция...
dobrodan написа:
Поразрови кога арабите пишат за Славяния. Това второ. Трето: славяни са поляците. От тях тръгва въобще език славянски. Другите народи са се ославянили, така да го кажа.
И.......не звучи добре да се сравняваме като познания с хора, които цял живот това са правили. Всеки има своите грешки и заблуди. Между другото......донякъде твоята теория подкрепя Нурутдинов, така че не прибързвай да го задраскваш.


След като, твоето мълчание Е НАЙ-МАЛКО Е ЗНАК ЗА СЪГЛАСИЕ С НАПИСАНОТО ПО-ГОРЕ ОТ тюркомана Добродан?

Във връзка "подготвеността ви" (на вас двамата) до спорите по темата - ПОСТАВЯМ ВЪПРОС?

В контекста на това което професор Рашо Рашев - упоменава във връзка със САРМАТИТЕ - ЦИТАТ?

<< Сарматите се вклиняват в масива на местното гето-дакийско население и мирно съжителствуват с него. >>

Та да питам вас двамата с дресираните от про-съветско-руската "българска" историографска пропаганда, мозъци ВЪПРОС?!!

Какви още други СИНОНИМНИ ЕТНОНИМИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ТОЗИ ОБЕКТ НА НАШИЯТ ИНТЕРЕС "Сарматите"?

Приключвайки отбелязвам?
С тюркомана Добродан - Не знаещ ФАКТА: зА Казанското(и късно създадена ханство ДОПЪЛНЕНИЕ МОЕ - правилното е орда) НЕ Е ЕДНО И СЪЩО С държавно-политическият субект "България на Волга", ИЗВЕСТЕН МНОГО ПРЕДИ НЕГО И В КОНТЕКСТА НА интересуващият НИ ВРЕМЕВИ ХОРИЗОНТ - Тоест, допълвайки ПОЯСНЯВАМ ... преди и непосредствено по време на тюрко-татарската инвазия на територията на БЪЛГАРИЯ НА ВОЛГА.

За която от АРХЕОЛОЖКИ И ИЗВОРОВИ ДАННИ - МОЖЕМ ДА СЕ УБЕДИМ, ЧЕ Е СЪЗДАДЕНА ПОНЕ ОТ втори век ... от население, което РУСНАЦИТЕ (без да поясняват държат да наричат "сармати") ... но което било говорело на балто-славянски език.

Само гдето не могат да обяснят КАК ТАКА тези БАЛТИЙСКИ "СЛАВЯНИ" - Са СЕ ОЗОВАЛИ още от ВТОРИ ВЕК в средното течение на река ВОЛГА(вливаща се в Каспия)
Ха-хах ... хаха!!!
цитирай
37. dobrodan - Гете? Едно е да искаш, друго е да можеш,
06.11.2020 09:21
трето и четвърто е да го направиш :):):) Ха-хах ...хаха!!!
"По современным представлениям в Европе скифы обитали на обширной территории от Урала и до Вислы. Ещё их
называли сарматами или савроматами. Анализ этнонимии скифских
племён показал, что вся она была тюркскоязычной. Ряд современных
учёных и специалистов в своих работах убедительно доказали, что скифы были тюркскоязычным народом. И это прямо подтверждается
данными средневековых западноевропейских письменных источников.
При этом антропологически скифы были народом, в основном,
европеоидного типа. Территорией первоначального обитания скифских
племён в Европе, в том числе гуннов, аваров, булгаров и других, было Среднее Поволжье и Прикамье. Здесь они появились, вероятно, не позднее III тысячелетия до н.э.".

Посланник английской королевы Джильс Флетчер, описывая
крымских татар, отмечал в 1591 году: «Это тот же самый народ, который
греки и римляне называли иногда скифами номадами, или скифами
пастухами».17 Французский капитан Жак Маржерет в 1607 году опубликовал книгу о Московии. Там он писал: «Словом “скифы” еще и сегодня
называют татар, которые прежде были повелителями России…».18
В Киевском синопсисе, впервые опубликованном в 1674 году,
говорится: «Савромации, или Сармации страна есть вся в тойже Европе,
третией части Света, жребия Афетова, обаче сугуба есть: едина Скифска, идеже ныне сидять Скифы или Татаре…».19
Чешский иезуит Иржи Давид в 1690 году отмечал: «Несомненно,
что скифы и сарматы, часть которых впоследствии стала называться татарами, своих правителей, стоявших во главе орды (нечто вроде
трибы), называли не иначе, как «cap».

После Страбона народы Европы довольно подробно описаны
Плинием Старшим в его «Естественной истории». О племенах,
обитающих севернее Дуная, Плиний писал: «В целом к северу от Истра
все племена скифские, однако, места, прилегающие к побережью, заняли
разные народы: в одних находятся геты, которых римляне называют даками, в других – сарматы, по-гречески савроматы (в их числе гамаксобии или аорсы), в третьих – выродившиеся и произошедшие от
рабов скифы или троглодиты и затем аланы и роксоланы. Выше между
Данубием и Геркинским лесом вплоть до Паннонских зимних стоянок в
Карнунте и тех мест, где граница германцев, поля и равнины населяют
языги-сарматы, а горы и леса до реки Патисс – изгнанные ими даки; от
Мара или Дури идёт граница между свевами, Ваннианским царством и
вышеназванными племенами; области, расположенные за ними
занимают бастарнеи, а дальше другие германцы».

...Плиния о том, что «к северу от Истра все племена скифские». Это
означает, что вся территория Европы севернее Дуная во времена Плиния
была заселена тюркскоязычными скифскими народами. О племенах
другой этнической принадлежности в этом регионе Плиний, как и все
античные авторы, даже не упоминает. И этот принципиальный факт
никак не комментируется современными историками, хотя он имеет
важнейшее значение для понимания этнической ситуации в Европе. Скифские племена, перечисленные Плинием, в основном совпадают с
перечнем Страбона: геты, языги-сарматы, бастарны (бастарнеи),
роксоланы. Он добавляет здесь ещё троглодитов, гамаксобиев или
аорсов и аланов. Замечание Плиния о том, что римляне называли один и
тот же народ сарматами, а греки – савроматами, современные историки
расценивает так: «Ученые полагают, что этноним ‘савроматы’ относится
ко времени, когда этот народ жил за Доном [см. Геродот, IV, 21]. Но
после того, как к III в. до н.э. сложились новые племенные союзы, они,
начав воинственное вторжение в степные владения скифов, выступили
под общим именем сарматов».54 Отсюда следует, что во-первых,
савроматы поменяли свой этноним и во вторых, что они были отличным
от скифов народом. Однако данные античных источников такую точку
зрения не подтверждают.
Так, например, Гиппократ в своем сочинении «О воздухе, водах и
местностях» писал: «В Европе есть скифский народ, живущий вокруг
озера Меотиды и отличающийся от других народов. Название его
савроматы».55 Здесь прямо говорится, что савроматы – это скифский
народ. Стефан Византийский в своем сочинении «Описание племен»
указывал: «Сарматы – скифское племя; страна их – Сарматия…».56
Евстафий в своих комментариях к «Землеописанию» Дионисия отмечал:
«Дионисий называет савроматов (скифское племя) славным родом
воинственного Ареса…».57 Около 90-х годов до новой эры анонимным
автором было составлено «Землеописание». В этом сочинении
указывается: «Азия. На Танаисе, который служит границею Азии,
разделяя материк на две части, – первыми живут сарматы, занимая
пространство в 2000 стадий. За ними, по словам писателя Деметрия,
следует меотийское племя, называемое язаматами, а по Эфору оно
называется племенем савроматов. С этими савроматами соединились,
44
говорят, амазонки, пришедшие некогда после битвы при Термодонте; по
ним-то они получили название женоуправляемые».58 Здесь первым племенем, обитающим сразу за Танаисом, названы сарматы, а у
Геродота – савроматы. При этом, согласно «Землеописанию», савроматы
располагались сразу же за сарматами и имели ещё другое название –
язаматы. В древних схолнях к «Илиаде» Гомера о племенах абиев
говорится следующее: «Абиев – кочевых скифов, откуда происходит и
Анахарис; их-то поэт называет справедливейшими из всех, потому что
они имеют общими детей и жён и всё, кроме меча и чаши; им земля сама
собою даёт пропитание, и они не едят никакой животной пищи…
Некоторые же называют и савроматами…».

И сега, Гете, за десерт :):):)! Ха-хаха-а-а!

савроматы,
которые, по словам Гиппкрата, были скифским народом. Этнотермин
‘савроматы’ на составные части делится так: сав-р-ома-ты. Первая
составляющая сав восходит к слову саву ‘доение’, а вторая
составляющая р – это фонетический вариант слова ар ‘муж, мужчина’
без огласовки. Вместе две первые составляющие ереводится как «подмога, коллективная помощь, воскресник,
субботник», с хакасского – как «общими силами, сообща, совместно», а
в русском языке это слово не имеет точного эквивалента. У древних это
слово, вероятно, имело семантику ‘община’. Последняя составляющая
рассматриваемого этнотермина ты – это аффикс, выполняющий
функции племенного маркера. Исходное название народа было
савар&#1257;м&#601;ты с семантикой ‘общинное племя доителей’. Так ещё со времён Гомера называли кочевые племена скифов.образуют
самостоятельное слово савар со значением ’мужи-доители’ или просто
‘доители’. Третья составляющая ома является одним из фонетических
вариантов слова, которое в современном татарском языке имеет форму ереводится как «подмога, коллективная помощь, воскресник,
субботник», с хакасского – как «общими силами, сообща, совместно», а
в русском языке это слово не имеет точного эквивалента. У древних это
слово, вероятно, имело семантику ‘община’. Последняя составляющая
рассматриваемого этнотермина ты – это аффикс, выполняющий
функции племенного маркера. Исходное название народа было
саварьомъты с семантикой ‘общинное племя доителей’. Так ещё со времён Гомера называли кочевые племена скифов.


Гете? Тая дума "савар" хич тъй не ти ли е позната отнякъде?
Тоя път смятам да се посмея последен. Това, че славяни около втори век са отишли до Днепър, не променя особено нещата.
С думата "тюркоман" днес не можеш да обидиш никого. Двайсет и първи век сме. Мисля също, че е крайно време да се научиш каква е разликата между "булгар" и "тюрк" :):):).
Дадох ти книгата? Чете ли я или я отсвири? :)
цитирай
38. mt46 - Ей, нахалник! Заври си тъпите клишета и етикети в задника!...
06.11.2020 19:52
36. get - @ 31. mt46 - Така ли е както твърдиш - след като ... ?
05.11 19:52
mt46 написа:
Рашев ми допада с балансираната си, чужда на крайности, позиция...
dobrodan написа:
Поразрови кога арабите пишат за Славяния. Това второ. Трето: славяни са поляците. От тях тръгва въобще език славянски. Другите народи са се ославянили, така да го кажа.
И.......не звучи добре да се сравняваме като познания с хора, които цял живот това са правили. Всеки има своите грешки и заблуди. Между другото......донякъде твоята теория подкрепя Нурутдинов, така че не прибързвай да го задраскваш.


След като, твоето мълчание Е НАЙ-МАЛКО Е ЗНАК ЗА СЪГЛАСИЕ С НАПИСАНОТО ПО-ГОРЕ ОТ тюркомана Добродан?

Във връзка "подготвеността ви" (на вас двамата) до спорите по темата - ПОСТАВЯМ ВЪПРОС?

В контекста на това което професор Рашо Рашев - упоменава във връзка със САРМАТИТЕ - ЦИТАТ?

<< Сарматите се вклиняват в масива на местното гето-дакийско население и мирно съжителствуват с него. >>

Та да питам вас двамата с дресираните от про-съветско-руската "българска" историографска пропаганда, мозъци ВЪПРОС?!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19160206
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031