.

Къмъ въпроса за народностьта на старитѣ македонци

 

Веселинъ Бешевлиевъ


/.../
Следъ боя при Херонея (338 г.), a особено въ времето на Александра Велики Македония и Гърция образували въ политическо отношение едно цѣло. Сега вратитѣ на Македония се разтворили широко за гръцкия езикъ и култура. Както въ Александровата свѣтовна монархия и въ възникналитѣ отъ нея по-сетне хеленистически царства, a така сѫщо и въ самата Македония гърцитѣ сѫ представлявали една привилегирована класа покрай самитѣ македонци и поради това сѫ имали всичката възможность да погърчватъ бавно, но сигурно окрѫжаващата ги срѣда. Още повече, когато самитѣ македонски владѣтели като Филипъ II, Александъръ Велики и др. не само не сѫ се противопоставяли на това, но сѫ подпомагали по всѣкакъвъ начинъ проникването и разпространянането на гръцкия езикъ и култура всрѣдъ македонския народъ. Затова човѣкъ би билъ наклоненъ да се съгласи съ мнението на Jьthner, [2] че следъ Александра Велики македонцитѣ сѫ били погърчени, че сѫ загубили напълно своя народностенъ обликъ и че затова въпросътъ за тѣхния варварски произходъ заглъхналъ. Обаче това мнение, както вече посочи Fellmann, [3] е погрѣшно. Защото чакъ до покоряването на македонската държава отъ римлянитѣ не липсватъ въ историческата книжнина известия, които отдѣлятъ все още, по-вече или по-малко рѣзко, македонцитѣ отъ гърцитѣ. Въ следващитѣ редове ще приведа въ хронологиченъ редъ тѣзи известия. Плутархъ въ животописа на Пиръ казва, че той

 

(12, 8) πάλιν πεισθεὶς ὑπὸ Λυσιμάχου Θετταλίαν ἀφίστη καὶ ταῖς Ἑλληνικαῖς φρουραῖς προσεπολέμει, βελτίοσι χρώμενος τοῖς Μακεδόσι στρατευομένοις ἢ σχολάζουσι.

 

Особено любопитенъ въ тона отношение е надписътъ, който ни предава договора за съюза между Спарта и Атина презъ т. н. Хремонидейска война (265 г.):

 

ἐπειδὴ πρότερον μὲν Ἀθηναῖοι καὶ Λακεδαιμόνιοι καὶ οἱ σύμμαχοι οἱ ἐκατέρων φιλίαν καὶ συμμαχίαν κοινὴν ποιησάμενοι πρὸς ἑαυτοὺς πολλοὺς καὶ καλοὺς ἀγῶνας ἠγωνίσαντο μετ᾿ ἀλλήλων πρὸς τοὺς καταδουλοῦσθαι τὰς πόλεις ἐπιχειροῦντας, ἐξ ὧν ἑαυτοῖς τε δόξαν ἐκτήσαντο

 

 

1. Срв. Fellmann 72.

 

2. Hellenen und Barbaren 32.

 

3. Op. cit. 8 ff.

 

 

58

 

καὶ τοῖς ἄλλ[ο]ις Ἕλλησιν παρεσκεύασαν τὴν ἐλευθερίαν, καὶ νῦν δὲ κ[α]ιρῶν καθειληφότων ὁμοίων τὴν Ἑλλάδα πᾶσαν διὰ το[ύς κ]αταλύειν ἐπιχειροῦντας τοὺς τε νόμους καὶ τὰς πατρίους ἐκάστοις πολιτείας ... [1]

 

Не по-малко забележителни сѫ следнитѣ две мѣста изъ Плутарховия животописъ на Арата, единъ отъ стратезитѣ на Ахейския съюзъ:

 

[2]

 

Най-важния изворъ за епохата на последнитѣ македонски царе е, както е известно, историята на Полибия. И въ това съчинение македонцитѣ на нѣколко мѣста се явяватъ като народъ отдѣленъ отъ гърцитѣ. Полибий въ IX 28 ни предава речьта на етолския пратеникъ Хлайнеасъ противъ Филипа V държана предъ спартанцитѣ. Тази речь започва съ следното изречение:

 

ὅτι μὲν οὖν, ὦ ἄνδρες Λακεδαιμόνιοι, τὴν Μακεδόνων δυναστείαν ἀρχὴν συνέβη γεγονέναι τοῖς Ἕλλησι δουλείας, οὐδ᾿ ἄλλως εἰπεῖν οὐδένα πέπεισμαι τολμῆσαι.

 

Следователно македонското владичество е било за гърцитѣ робия. Забележително е, че самъ Полибий не смѣта македонцитѣ за гърци. Той ги отдѣля ясно едни отъ други въ следнитѣ мѣста:

 

 

Въ приведенитѣ мѣста ние бихме очаквали Полибий да изрази по нѣкакъвъ начинъ гръцкия характеръ на македонцитѣ, ако ги е смѣталъ за часть отъ гърцитѣ, напр. като пише οἱ ἄλλοι Ἕλληνες, a не само οἱ Ἕλληνες. Противъ гръцкия характеръ на македонцитѣ говори още и следното мѣсто изъ Полибия

 

XXXVIII 6, 3 sq. ὁ (μὲν) οὖν Λυκόρτας ἔμεινεν ἐπὶ τῆς ἐξ ἀρχῆς προθέσεως, κρίνων μήτε Περσεἱ

 

 

1. Ditt. Syll.³ 434/35, Z. 9 sqq. Срв. сѫщо Fellmann 8.

 

2. Fellmann 7, 3.

 

 

59

 

μή(τε) Ῥωμαίοις συνεργεῖν μηδέν, ὁμοίως μηδ᾿ ἀντιπράττειν μηδετέροις. τὸ μὲν γὰρ συνεργεῖν ἀλυσιτελὲς ἐνόμιζε πᾶσιν εἶναι τοῖς Ἕλλησιν. . . .

 

Не гръцкия характеръ на македонцитѣ поличава и отъ следнитѣ мѣста изъ Плутарховитѣ животописи на Т. Фламинъ и Е. Павелъ:

 

 

Къмъ тѣзи текстове могатъ да се приведятъ още следнитѣ :

 

 

Къмъ приведенитѣ до тукъ текстове могатъ да се прибавятъ още всички ония мѣста изъ гръцката историографска книжнина, гдето македонското владичество надъ гърцитѣ се обявява за робство. Между приведенитѣ по-горе текстове нѣкои отъ тѣхъ съдържагь тази мисъль. Други подобни мѣста сѫ. напр. следнитѣ: Polyb. hist. XVIII 11; 23 Plut. Philop. XV 2, Flam. XI, All и др. Обаче отъ всички тѣзи известия най-любопитна е следната

 

 

60

 

епиграма на Алкей Месенски, съвременикъ на Филипа V: [1]

 

Ἄγαγε καὶ Ξέρξης Πέρσαν στρατὸν Ἑλλάδος εἰς γᾶν

καὶ Τίτος εὐρείας ἄγαγ᾿ ἀπ᾿ Ἰταλίας,

ἀλλ᾿ ὁ μὲν Εὐρώπα δοῦλον ζυγὸν αὐχένι θήσων

ἧλθεν, ὁ δ᾿ άμπαύσων Ἑλλάδα δουλοσύνας.

 

Отъ изложеното до тукъ се вижда, че македонцитѣ отъ самото имъ появяване на историческата сцена до загиването на държавата имъ сѫ били смѣтани винаги за народъ отдѣленъ отъ гърцитѣ. Затова Fellmann [2] съ право застѫпва противъ Beloch [3] гледището, че гърцитѣ сѫ чувствували винаги македонската власть за робство и че римската власть е представяла само една смѣна на господаритѣ, както това ясно изказва самъ Полибий въ

 

XVIII 45, 6 ἐκ δὲ τούτων εύθεώρητον ὑπάρχειν πᾶσιν ὅτι μεταλαμβάνουσι τὰς Ἑλληνικὰς πέδας παρὰ Φιλίππου Ῥωμαῖοι, καὶ γίνεται μεθάρμοσις δεσποτῶν, οὐκ ἐλευθέρωσις τῶν Ἑλλήνων.

 

При наличностьта на тѣзи изрични сведения за не гръцкия обликъ на старитѣ македонци не могатъ да иматъ никаква убедителна стойность всички онѣзи разсъждения за народностьта на македонцитѣ, които не държатъ смѣтка за поменатитѣ известия, както е напр. случая съ Fr. Geyer въ Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. Mьnchen 1930, 30 ff. Затова и мнението на Geyer 33, че македонцитѣ трѣбва да сѫ били гърци понеже въ Пела, въ двореца, сѫ били повикани поети като Еврипидъ и Агатонъ, което предполага знанието на гръцки езикъ отъ страна на дворцовитѣ благородници, е съвсемъ несъстоятелно. Защото въ такъвъ случай трѣбва да приемемъ, че и пруситѣ въ времето на Фридрихъ Велики сѫ били французи, понеже не само френскиятъ философъ Волтеръ е билъ желанъ гостъ въ двореда Санъ-Суси, но дори и самиятъ пруски краль е говорѣлъ и писалъ съчиненията си на френски езикъ. A освенъ това не трѣбва да се изпуска изъ предъ видъ и известието на Теопомпа, че между царскитѣ ἑταῖροι сѫ се намирали и много гърци.
http://macedonia.kroraina.com/vbm/index.htm 

Македонците не са гърци не са и българи, те се чувстват македонци и това е тяхно право, според мен.

Tяхно право щеше да е ако ги имаше. Тях обаче ги няма- те са измрели още в Четвърти век след Христа и няма как да ги възкресим!

Затова аз не отричам правото на Филиппос, Александрос, Архелаос, Кратерос и Мелеагрос да се наричат "македонци",и никой от нас не го отрича! Не съм съгласен обаче автентични Българи да бъдат насила превръщани в "македонци"- червените власти в 1946 г. опитаха да прекръстят така моите деди,но удариха на камък!

Моят дядо е македонец. Напуснал е Гърция, за да не стане грък, но той не се смята за българин, а за македонец.

А какво е направила България до 1946 г. за живеещите в Македония българи?...

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици,[1][2][3] посетили Македония през XIX и ранния XX век, твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“.[4] Според други изследователи до началото на 40-те години на XX век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание.[5][6][7][8][9][10][11] Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво – т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво – т.е. македонски българи, македонски гърци.

Преобладаващият възглед в Северна Македония е, че етническите македонци са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Северна Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция и Албания) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите. Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти – както в България, така и в Гърция и в Албания – са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско национално съзнание, поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, забрана за образуването на малцинствени политически партии и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание. Това е официалната позиция на Северна Македония и позицията на част от научната общност в страната, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание – около 1,3 милиона души (65%) от цялото население на страната.

Въпреки че официално в Северна Македония за българи са признати само 1417 души, над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 година,[15] а десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че македонците в Северна Македония са етнополитически дезориентирани българи. Това е позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

В териториите от областта Македония, които са разположени извън Северна Македония, според официални данни живеят около 10 000 души с македонско самосъзнание. Според последното преброяване от 2011 г. в България има 1654 души с македонско съзнание, които не са признати като отделно малцинство.[16] От тях над 1000 души са постоянно пребиваващи в България северномакедонски граждани.[17][18] Такива хора има и в Гърция, като броят им е неясен поради непризнаването им от официалните власти и липсата на етническа графа при преброяванията. Те са представени от партията „Виножито“, за която на изборите за Европарламент през 2009 г. са гласували 4530 души. В Албания, където са признати като малцинство в областта Мала Преспа, по официални данни живеят 4697 македонци. Македонци живеят и в Сърбия, Румъния, Австралия, САЩ, Канада, Европейския съюз и другаде по света.