Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2020 19:57 - За народността на старите македонци /заключение/
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1677 Коментари: 3 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .Къмъ въпроса за народностьта на старитѣ македонци

отъ

Веселинъ Бешевлиевъ

 

 

Придворна печатница

София 1932

/.../

 V. Известията за гръцкия характеръ на старитѣ македонци  60

/.../

 VI. Македония и Елада като географски понятия  65
/.../

 


VII. Известия за сѫществуването на особенъ македонски езикъ.

 

Езикътъ е най-очебийниятъ и най-важниятъ външенъ белегъ, който отдѣля една народность отъ друга и затова обикновено той служи и се привежда като доказателство, покрай бита, обичаитѣ и религията, за етнографското положение на даденъ народъ. За да се отдѣлятъ македонцитѣ отъ гърцитѣ една отъ най-главнитѣ причини за старитѣ писатели ще да е билъ навѣрно езикътъ, който сѫ говорили македонцитѣ, както това може да се заключи отъ Страбона (VII 326), който ни съобщава, че, нѣкои сѫдейки по езика и облѣклото смѣтали, че Македония се простира чакъ до Коркира. За съжеление отъ езика на старитѣ македонци до насъ сѫ достигнали само отдѣлни глоси и имена, лични и географски, които наистина ни даватъ право да отдѣлимъ македонския езикъ отъ гръцкия, но не могатъ да ни дадатъ една ясна представа за този езикъ. [3] Затова и тукъ по необходимость трѣбва да се вземе подъ внимание това, което ни съобщаватъ старитѣ писатели за македонски езикъ. Тѣзи сведения обаче сѫ много кратки и съвсемъ случайно. Но при все това отъ тѣхъ достатъчно ясно поличава, че македонцитѣ сѫ имали свой собственъ езикъ, различенъ отъ гръцкия.

 

Плутархъ въ животописа на Александра Велики съобщава, че този царь, когато се спрѣчкалъ съ пълководеца си Клитъ (51), ἀναπηδήσας ἀνεβόα Μακεδονιστὶ καλῶν τοὺς ὑπασπιστάς,

 

 

1. C. Mьller, G. Gr. Μ. II 127. Срв. Hatzidakis, op. cit. 7 f.

 

2. Срв. W. Christ, Griech. Literaturgeschichte 6 Auf i. II 2, 678.

 

3. Остатъцитѣ отъ езика на македонцитѣ ще бѫдатъ разгледани въ отдѣлна работа.

 

 image

70

 

a въ животописа на Евмена разказва, че войницитѣ, когато срѣщнала Евмена,

 

(14) οἱ δὲ ὡς εἶδον εὐθὺς ἀσπασάμενοι Μακεδονιστὶ τῇ φωνῇ τάς τε ἀσπίδας ἀνείλοντο καὶ ταῖς σαρίσαις ἐπιδουπήσαντες ἠλάλαξαν προκαλούμενοι τοὺς πολεμίους.

 

Споредъ гръцкия ученъ Хаджидакисъ „Das Μακεδονιστί heisst so viel als dialectisch, nicht attisch“. Противъ едно подобно тълкуване обаче говорятъ следнитѣ две известия, гдето споменуването на македонския езикъ наредъ съ други чужди езици го издава ясно като езикъ различенъ отъ гръцки.

 

Плутархъ въ животописа на Маркъ Антония ни предава за Клеопатра следното:

 

27,5 πολλῶν δὲ λέγεται καὶ ἄλλων ἐκμαθεῖν γλώττας, τῶν πρὸ αὐτῆς βασιλέων οὐδὲ τὴν Αἰγυπτίαν ἀνασχομένων παραλαβεῖν διάλεκτον, ἐνίων δὲ καὶ τὸ μακεδονίζειν ἐκλιπόντων.

 

A писателътъ Атеней отъ Наукратисъ въ съчинението си Δειπνοσοφισταί III 121e — 122в съобщава въ свръзка съ единъ разговоръ за употрѣбата на чуждици следното :

 

image

 

И въ двата приведени текста думата μακεδονίζειν [1] означава очевидно „говоря македонски езикъ“, a не „македонски диалектъ“. Въ първия текстъ μακεδονίζειν стои явно на една линия, съ πολλῶν ... καὶ ἄλλων . . . γλώττας и τὴν Αἰγυπτίαν . . . διάλεκτον, a въ втория текстъ тази дума се противополага очевидно на ἑλληνίζειν, като нѣщо различно отъ него. Че действително въ всички тѣзи случаи се касае за македонски езикъ, a не за гръцки диалектъ въ Македония, се вижда най-добре отъ това, което разказва римскиятъ историкъ Курций Руфъ въ свръзка съ процеса на Филотасъ. Curtius VI 9, 34 sqq.:

 

Jamque rex intuens eum: „Macedones“, inquit, „de te iudicaturi sunt: quaero, an patrio sermone sis apud eos usurus“. Tum Philotas: „Praeter Macedonas“, inquit, „plerique adsunt, quos facilius, quae dicam, percepturos arbitror, si eadem lingua fuero usus, qua tu egisti, non ob aliud, credo, quam ut oratio tua intellegi posset a pluribus.“ Tum rex: „Ecquid videtis adeo etiam sermonis patrii Philotan taedere? Solus quippe fastidit eum discere. Sed dicat sane, utcumque ei cordi est, dum memineritis aeque illum a nostro more quam sermone abhorrere“.

 

Това мѣсто отъ историята

 

 

1. За значението и произхода на глаголитѣ на -ίζειν вж. A. Debruriner, Griechische Wortbildungslehre, Heidelberg 1917, § 272.

 

 image

71

 

на Курция Хаджидакисъ е привеждалъ често като доказателство за гръцкия характеръ на македонския езикъ. [1] Ето какъ той обосновава това си мнение въ Abstammung 28 :

 

Also nach dem Zeugnise Philotas’ waren im Heere viele (plerique) Mдnner anwesend, die, weil sie nicht aus Makedonien sondern wohl aus dem ьbrigen Griechenland gebьrtig waren, seine Rede leichter verstehen wьrden, wenn sie im gewцhnlichen Griechisch, als wenn sie im makedonischen Dialect gehalten wьrde. Dies wьrde aber, falls Makedonisch eine ganz fremde Sprache gewesen wдre, durchaus absurd sein, denn eine wildfremde Sprache kann man weder leicht noch leichter verstehen, wohl aber einen Diaiect“.

 

Следователно споредъ приведения текстъ единственото доказателство, на което се позовава Хаджидакисъ е наречието facilius. Сѫщото мнение е застѫпвалъ и К. Beloch, [2] Zur griechischen Vorgeschichte H. Z. N. F. 43, 200. Обаче това тълкуване на въпросното мѣсто отъ Курция е неприемливо поради следнитѣ съображения:

1. Наречието facilius се отнася не до езика на говорящия, но до съдържанието на неговата речь: quos facilius, quae dicam, percepturos arbitror.

2. Ако споменатитѣ учени имаха право, το трѣбваше да очакваме израза „ut oratio tua intellegi posset ab omnibus, a не a pluribus. Защото иначе се явява едно очевидно противоречие между facilius и a pluribus. Т. е. или всички сѫ разбирали гръцки езикъ и тогава трѣбваше да стои ab omnibus или само една часть е разбирала гръцки и тогава a pluribus стои правилно.

3. Употрѣбата на компаративнитѣ изрази, както е напр. тукъ facilius и пр., не винаги предполагатъ едно усилване на позитивното понятие, a означаватъ често едно явно или въображаемо сравнение и то много пѫти съвсемъ слабо, което може да отиде до тамъ, че да загуби съвсемъ характера на сравнение, както е напр. случая съ латинското saepius. [3] A освенъ това тукъ наречието може да има и чисто реторично значение за да прикрие благовидно незнанието на македонския езикъ отъ страна на Филота.

4. Двамата учени сѫ допуснали една голѣма интерпретационна грѣшка. Имено тѣ не сѫ се опитали да обяснатъ въпросното мѣсто чрезъ самия Курций. Така тѣ не сѫ обърнали никакво внимание върху следното мѣсто отъ Курция:

 

VI 10, 23 Mihi quidem obicitur, quod societatem patrii sermonis asperner, quod Macedonum mores fastidiam. Sic ego imperio, quod dedignor, immineo! Jam pridem

 

 

1. Hanp. : Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897, 28 ; Περὶ τοῦ Ἑλληνισμού τῶν ἀρχαίων Μακβδόνων, Атина 1925, 6 и напоследъкъ Ἀθηνᾶ 39, 173.

 

2. Срв. сѫщо Griechische Geschichte. 2. Aufl. IV 1, 3 Anm. 1, къмъ това J. Kaerst, Geschichte des Hellenismus F 156 Anm.

 

3. Срв. Stolz-Schmalz, Lateinische Grammatik. 5. Aufl. v. M. Leumann и J. Hofmann. Mьnchen 1928, 465 f. и W. Havers, Handbuch der erklдrenden Syntax. Heidelberg 1931, § 139 f. m. Anm. и § 165 m. Anm. и тамъ приведената литература.

 

 image

72

 

nativus ille sermo comercio aliarum gentium exolevit : tam victoribus, quam victis peregrina lingua discenda est.

 

Ако сравниме сега дветѣ мѣста VI 9, 34 и 10, 23 помежду имъ, то ще забележимъ не само, че тѣ принадлежатъ тѣсно едно къмъ друго, но сѫщо, че тѣ съдържатъ едни и сѫщи изрази, напр. и въ двата текста sermo patrius означава македонски езикъ. Изразътъ пъкъ peregrina lingua VI 10, 23 означава безспорно гръцки езикъ и отговаря на eadem lingua въ VI 9, 35. Смисълътъ на приведенитѣ мѣста изъ Курция става още по-ясенъ отъ следнитѣ думи въ VI 11, 4 qui non erubesceret, Маcedo natus, homines linguae suae per interpretern audire, отправени no адресъ на Филота. Beloch въ ор. cit. 200 пише : „Wir hцren denn auch niemals, dass die „Griechen“, um sich mit den Makedonen zu verstдndigen, eines Dolmetschers bedurft hдtten“. Обаче току що приведеното мѣсто отъ Курция оборва думитѣ на Белоха. Защото това мѣсто, като се вземе подъ внимание Curt. VI, 10, 23, не може да значи друго освенъ, че говорящиятъ гръцки езикъ Филотасъ си е служилъ съ преводчикъ, когато е говорѣлъ съ македонци. Напоследъкъ изглежда Хаджидакисъ въ Ἀθηνᾶ 39, 177 да тълкува това мѣсто въ смисълъ, че тукъ се касае за македонски диалектъ безъ да привежда каквито и да е било доводи въ полза на едно подобно тълкуване. Отъ приведенитѣ по-горе три мѣста изъ историята на Курция могатъ да се направягь следнитѣ заключения за македонски езикъ:

 

1. Македонскиятъ езикъ е изчезналъ (exolevit) поради сношенията на македонцитѣ съ други народи.

2. Една голѣма разлика е сѫществувала между гръцки и македонски, въ следствия на която македонцитѣ, които сѫ забравили родния си езикъ, е трѣбвало да го изучаватъ (discere) като чуждъ езикъ или да употрѣбятъ преводчици (per interpretern) въ разговоритѣ си съ такива съотечественици, които говорѣли само македонски.

Отъ тукъ пъкъ следва, че думитѣ на Филотасъ VI 9, 35 Praeter Macedonas plerique adsunt, quos facilius, quae dicam, percepturos arbitror, si eadem lingua fuero usus, qua tu egisti . . . не сѫ нищо друго освенъ едно реторическо срѣдство, съ което той иска да прикрие незнанието си на македонски езикъ (срв. VI 9, 36 Solus quippe fastidit eum discere и VI 11, 4 qui non erubesceret, Macedo natus, homines linguae suae per interpretem audire). Така можемъ да си обяснимъ и факта, защо Филотасъ си е служилъ съ гръцки езикъ, когато се е защищавалъ, макаръ да се излагалъ на голѣмата опасность да бѫде мъмренъ, за гдето не си служи съ родния си езикъ. [1]

 

Сведенията на Курция сѫ важни и въ това отношение, че ни запознаватъ и съ сѫдбата на стария македонски езикъ. Поради високата гръцка култура, поради съзнателнитѣ стремежи на

 

 

1. Вж. Г. И. Кацаровъ въ Минало I, 2, 166 и сл. и W. Bеsсhеwliew въ Philol. Wochenschrift, 49 (1929) 652 ff.

 

 image

73

 

македонскитѣ владѣтели да се погърчатъ, както и поради по-многобройния гръцки народъ, съ който македонцитѣ е трѣбвало да се смѣсятъ, когато образували една държава, македонскиятъ езикъ е билъ принуденъ да отстѫпва лека по-лека мѣстото си на гръцкия, докато най-сетне той е изчезналъ и е билъ замѣненъ съ гръцки. Съ езика на старитѣ македонци е станало следователно сѫщото, както съ този на първобългаритѣ, на франкитѣ въ Франция, на варягитѣ руси въ Русия и пр. Т. е. всички тѣзи народи, макаръ и победители, възприели езика на подчиненото население, понеже то ги е превъзхождало, било по брой, било въ културно отношение.

 

/.../

Отъ изложеното до тукъ се вижда достатъчно ясно, че старитѣ македонци сѫ имали свой собственъ езикъ, който се е различавалъ сѫществено отъ този на гърцитѣ.

 

 

1. Сп. Минало I 2, 160 заб. 18 а.

 

 image

74

 

 

Заключение.

 

Ако, следъ всичко казано до тукъ, хвърлимъ единъ общъ погледъ върху изложенитѣ писмени известия за народностьта на старитѣ македонци, ще видимъ, че съ изключение на Polyb. IX 37, 7 и Т. Livi. XXXI 29, 15 всички останали, отъ каквото и естество да сѫ тѣ, свидетелствуватъ за не гръцкия обликъ на македонцитѣ. Наистина тѣзи известия не ни съобщаватъ обективнитѣ причини, които сѫ накарали нашитѣ извори да смѣтатъ македонцитѣ за не гърци, a ни предаватъ само субективното впечатление и схващане, че македонцитѣ не сѫ могли да бѫдатъ гърци. Това обстоятелство обаче не дава ни най-малко право да се отрече всѣкакво значение на този видъ извори и да се отхвърлятъ като доказателство. Защото това би значило да се отрече преди всичко способностьта на древния гръкъ да наблюдава и да си съставя правилно мнение за наблюдаваното. Всички тѣзи известия почиватъ безспорно на лични наблюдения върху езика, обичаитѣ, изобщо върху народностния обликъ на македонцитѣ, който е билъ отъ такова естество, та е давалъ достатъчно поводъ да се отдѣлятъ македонцитѣ отъ гръцката народность. Въ случая наблюдаваниятъ обектъ липсва. Обаче до насъ е дошло впечатлението, което той е оставалъ y наблюдателя. Разбира се, че никой отъ нашитѣ извори не е правилъ строго научни езикови и фолклорни изследвания за да установи народностната принадлежность на македонцитѣ. Но това никакъ не ще рече, че нашитѣ извори не сѫ надежни. Защото и днесъ не всички членове на единъ народъ, напр. българския правять такива изследвания за да установятъ, дали българи и турци сѫ една народность или не. За това е достатъчно явното различие въ езикъ, обичай, религия и облѣкло. Ние имаме право да се съмняваме само въ ония известия, които гонятъ една явно преднамѣрена цель, както е напр. случая съ речьта на Ликиска y Полибия или съ речьта на македонскитѣ пратеници y Т. Ливия. Иначе съвсемъ не е научно да се отхвърлятъ разгледанитѣ до сега известия и да се вадятъ заключения за народностьта на старитѣ македонци само възь основа на оспорими исторически принципи, които могатъ да бѫдатъ погрѣшни, понеже не подлежатъ на провѣрка. Защото въ такъвъ случай много лесно може да се дойде до подожението на petitio principii, както сѫ дошли Бедохъ и неговитѣ последователи.

 

Напротивъ впечатленията на старитѣ писатели могатъ да се подложать на провѣрка благодарение на това, което е достигнало до насъ отъ езика, обичаитѣ и вѣрата на македонцитѣ. Затова нашата най-близка задача трѣбва да бѫде: да се разгледатъ тѣзи остатъци и извода, който тѣ ще ни дадатъ, да се сравни съ заключението изведено отъ изложенитѣ до тукъ известия, a именно, че старитѣ македонци не сѫ принадлежали къмъ гръцката народность.

 

http://macedonia.kroraina.com/vbm/index.htm




Гласувай:
17



1. zaw12929 - ИЗРАЗЪТ "НАШИТЕ МАКЕДОНЦ...
22.11.2020 11:48
ИЗРАЗЪТ "НАШИТЕ МАКЕДОНЦИ" Е КРАСНОРЕЧИВ ЗА ИСТИНАТА СЪРБИЯ, КАТО НЕ СПЕЧЕЛИ ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ С ЧУЖДИ МАНИПУЛАЦИИ ОТКЪСНА И НАРОД И ТЕРИТОРИЯ... ЖАЛКО, ЧЕ ГО ДОПУСНАХМЕ
цитирай
2. mt46 - След 1913 г. се оказахме губещи...
22.11.2020 23:41
zaw12929 написа:
ИЗРАЗЪТ "НАШИТЕ МАКЕДОНЦИ" Е КРАСНОРЕЧИВ ЗА ИСТИНАТА СЪРБИЯ, КАТО НЕ СПЕЧЕЛИ ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ С ЧУЖДИ МАНИПУЛАЦИИ ОТКЪСНА И НАРОД И ТЕРИТОРИЯ... ЖАЛКО, ЧЕ ГО ДОПУСНАХМЕ

цитирай
3. mt46 - ...
23.11.2020 22:07
Да не би да искате Сталин да възкръсне и да ни се извини:
– Прощавайте, че не ви дадох на тепсия Македония! Вярно е, че бяхте на страната на нацистка Германия и загубихте войната, но трябваше да съм по-благосклонен към вас!...
Или пък искате Тито да възкръсне и да се извини, че не ни е отстъпил Македония?...
А не щете ли българите в македонско да бяха се върнали в България, защото там животът е /бил/ доста лош, а ние щяхме да им предложим и от пиле мляко?...
А не ви ли е жал за двата милиона българи, които избягаха от България през последните 30 години?! Ако сте истински патриоти, би трябвало да ви е жал!
И какво сте направили и правите, националисти и патриотари, срещу разграбването, оварваряването, оглупяването, видиотяването, оциганяването, обездушаването, обезбългаряването, умъртвяването на съвременна България?...
Марин Тачков
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19171876
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031