.
.
.

Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.[1]

Той се състоял от номадски племена, в различни исторически периоди обитавали обширни територии между Западна Монголия, Средна Азия, дори Североизточна България.

Най-значимите скитски племена, познати ни от антични източници, населявали земите между реките Днепър и Дон. Подчинените от тях народи, живеещи в периферните райони на Източноевропейските степи, също били наричани скити, но те всъщност не говорели ирански езици.

Византийският емисар Приск, който се срещал с хунския вожд Атила, неколкократно нарича сподвижниците му „скити“. Това е причина някои учени да предполагат, че някои хунски племена са били от скитски произход.

Тъй като не е открита скитска писменост, огромната част от познанията относно скитите идват от древногръцки и римски източници.

Скитите били организирани в мрежа от конни племена, владеещи голяма част от степните райони на Евразия. Поселенията им достигали до Североизточен Казахстан. Те били управлявани от близкородствена племенна аристокрация. По традиция аристократите били погребвани в кургани. Погребалните камери в тях били изградени от дъски от европейска лиственица (Larix decidua), което вероятно е било дърво от специално ритуално значение, тъй като е единственото иглолистно дърво в Европа, на което окапват игличките през зимата, т.е. подобно на широколистните дървета сменя листата си, и по този начин символизира прераждането. Погребения като това в Пазърък, в Алтайските планини, са разкрили впечатляващо добре запазени в леда скитски мумии, една от които е „Ледената девойка“ от 5 век пр.н.е..

Били особено известни с уменията си на стрелци с лък, поради което много скити били взимани като наемници сред съседните народи. Въз основа на археологически находки, някои учени предполагат, че скитските жени-воини са послужили за основа на древногръцкия мит за амазонките.

Някои разкрити гробове от културата Пазърък потвърждават частично това предположение. Намерени са били скелети на мъж и жена, и двамата в пълно бойно снаряжение. Всичко това навежда на мисълта, че определени жени, обикновено млади и неомъжени, са били част от воинското съсловие.

Макар и все още да няма неоспорими доказателства за произхода и миграциите на скитите към Кавказ и Украйна, традиционно се приема че скитският етнос и култура се формират в Централна Азия и се разселва на запад между 800 г. пр.н.е. и 600 г. пр.н.е.. Движението на тези народи към Европа се развива основно в два ръкава. Първият преминава през земите южно от Каспийско море. Именно тези преселници от VII-VI век пр.н.е. стават известни в гръцките източници под името „скити“. Вторият път на преселение преминава северно от Каспийско море. Тези средноазиатски преселници най-общо се определят в науката под иранското название саки. И в двата случая става дума за народи с общ произход. Отбелязването им като скити и саки е условно и цели единствено правилната им ориентация към времето.

Основната информация по темата, освен от археологическите проучвания, идва от старогръцки източници. Омир нарича скитите „доячи на кобили“, а Херодот ги описва по-детайлно: с подплатени панталони, затъкнати в ботушите, и с отворени туники. Яздели без стремена и седло, а само с потник (парче плат на гърба на коня, против протриване при езда). Според Херодот източните скити (сака) употребявали опияняващи семена чрез хвърляне в огъня (вероятно марихуана или друг вид коноп), макар твърдението да е неясно. Все пак подобна практика може да се свърже с един от клоновете на саките, а именно тези, които персите наричат „хаумаварга“. Скитите използвали особено опасни стрели с шипове. Според римски източници те се хранели с кръв от конете си. Вярва се, че те първи обяздили коня и го използвали в бой.

Скитският философ Анахарс посетил Атина през 6 век пр.н.е., а мъдростта му станала легендарна. От 5 век пр.н.е. до 3 век пр.н.е. скитските племена изживели съществен подем. Когато Херодот пишел своите „Истории“, гърците различавали Велика Скития, в район започващ на двайсет дни езда от река Дунав, през украинските степи и до долния Дон, от Малка Скития, която е днешната Добруджа. Оттогава река Дон (в древността наричана Танаис) станала основен търговски маршрут. Скитите печелели основно от търговията с роби, а също изнасяли жито, добитък и сирене към Гърция, през гръцките колонии по Северното Черноморие.

С военната си кампания от 339 г. пр.н.е., македонският владетел Филип II прекъснал тези връзки.

Макар античните източници да твърдят, че скитите „изчезнали“ около 1 век пр.н.е., римските историци продължават да използват този етноним, за обозначение на всички конни племена, нахлуващи в Европа. Сарматските военни съюзи превземат скитското пространство северно от Черно море. Според установените от науката данни, сарматите, аланите и осетинците са наследници на сакските племена, родствени с т.нар. исторически скити. Осетинците са ираноезичен народ в Европа. Основните два диалекта са иронски и дигорски. Осетинският език спада към източноиранските езици и съдържа някои близки паралели с авестийския.

Скитите се споменават дори и от ирландски легенди, писани в християнския период.


  Скитски конник. Изображение от Пазърък, Алтай, около 3 век пр.н.е. Тестове на древна ДНК показват, че скитското население в региона по това време е било от смесен антропологичен тип, което се вижда и на изображението.

/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B8
 

А може ли по-често музика да ни пускаш?

Мерси! :)

За скитите съм чел още в списание "Космос" през 60-те години.
Интересен народ, които определено не са българи.

поздрави Марине ;)

пропуснал си най-важното

сега трябва да излязат няколко от блога и да ти заявят

скитите са траки, траките са славяни,а славяните са българи

;) ей това си пропуснал, че скитите са българи със сигурност на 120%

Мога да пускам по пет песни на ден, но кой ще ги слуша?... :)
А и ще се "заметат" предишните ми постинги...

Признавам си, разбирам много малко от история, особено от темите, които битуват тук, но се задържах дълго в блога ти - заради чудесната музика:)))
Благодаря за Ричи Блекмор и за припомнянето на неземния звук на неговата Фендер страт!

Здрави и уютни зимни дни!
Поздрави!

Аз ще ги слушам. Стигнала съм до момент, в който ми се струва, че съм слушала всичко на света. Може да чуя нещо ново и вдъхновяващо.

Малцина разбират от история. Доста любители пък смесват историята с митологията, с политиката, дори с религията, със сектанството...
Поздрави и благозимни дни!...

- граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г

Кандих
Кандих
Потребител

54
76 мнения
Потребител
Публикува Януари 19, 2019 (edited)
Аз пък мисля, че античния свят се сблъсква с така наречените “склавини” към своя край и прехода към средновековието. Причината са, както писах, имперските амбиции на Рим, унищожаването на равновесието на силите и бариерата възпираща северните, предполагаемо (според мнозина) изостаналите културно и технологично племена. Следва натиск към имперските граници от външни дотогава народи започнали да запълват “силовия вакуум” и първите сериозни нахлувания от североизток от началото на III-ти век. За културата и технологията на северните/североизточните народи обаче има доста по-различни данни (Щукин - “Готский путъ”). Според това което пише за Пшеворската култура, там са и камбановидните гробове, трупоизгарянията с оръжие, полетата с погребалните урни, ритуалното унищожаване на оръжието слагано в гробовете, високо ниво на металургия, сива керамика работена на грънчарско колело в южните и ръчно работена в останалите райони, руни/тамги подобни на сарматски знаци по копията ... Пшеворската култура започва да прониква в Югоизточна Европа още през I-ви век и с нея се свързват Киевската(горска зона на Днепър), Черняховската (от Трансилвания до р.Донец. Щукин ги свързва с готите, но аз мисля, че тук има повече келтско влияние), паметници тип Инкерман (югозападен Крим с домниращи скито-сарматски елементи).

Както навсякъде и при този процес на предвижване има смесване и заимстване, формиране на култури, образуват се нови съюзи, къде доброволно, къде не толкова. Това дето го пише Иордан за Скандза, непрекъснато изригваща народи е силно преувеличено. По-скоро имаме стандартното увличане на маси след по-активна част, а околните и историците решават, че това е един народ. Този народ са(така мисля) келти или смесените гръцки “келто-скити”, германоговорящо ядро и вероятно са се разбирали сравнително лесно езиково. (Може да добавим и едни траки/гети да не се сърдят тракоманите. 🙂)

При нахлуването в старите скитски територии, тези племена се сблъскват със североиранци (скито-сармати) и смесена група (анти) от славяноговорящи и ираноговорящи формирали нов “етнос” и по-особен език. След идването на хуните тези племена(иранци и смесени) вероятно с се присъединяват към тях и погват готите. Имат много да им връщат (Иордан за спалите, за антите и Боз). Кой беше писал за възмездието “поради нашите грехове”? Готите освобождават територия и хунския съюз я заема. Когато хунската империя се разпада и е принудена да се оттегли, нови вече по-слаби и нискокултурни народи започват да заемат опразнените територии. Това трябва да са така наречените славяноговорящи “склавини”, а на Изток вероятно идва втора вълна от покрайнините на иранския и алтайския свят.

Atom
Atom
Потребител

3763
2979 мнения
Потребител
Публикува Януари 21, 2019
On 21.01.2019 г. at 16:45, isav said:
Аз не разбирам как се е случил прехода "славяни=>словени" , щото това би следвало да е самоназванието им, нали? Не би ли трябвало това да е консервативен термин, който да не се промени за 3-4 века??? Нашето "българи" е оцеляло 5 века в оманска среда без да стане "булгари"....

Няма такъв преход. Обратното е - от словени става славяни на западно-руска (украинска почва), от там преминава в църковно-славянски и в руски, а чрез книгите печатани в Русия, думата "славяни" става известна и в България.

Що се отнася до думата "българи" през османския период се изписва по най-различни начини, вкл. бУлгари и бОлгари, бугари и т.н.

cven
cven
Потребител

37
52 мнения
Потребител
Публикува Януари 21, 2019
On 21.01.2019 г. at 18:46, Бобо said:
Според мен и трите-склавени ,словени ,славяни -са три различни неща,въпреки ,че взаимно се припокриват в значителна част-Особено последните две,но произхода и на трите е различен от семантична и лексикална гледна точка,и не са взаимосвързани помежду си като произход ..

Това, разбира се, не е вярно. Словени и словяни е съвременен прочит на словѣни. Надявам се знаете класическия пример с мляко и млеко. А славяни в българския език идва от руски, където неудареното о в думите се изговаря почти като а. А склавени е това същото, но записано в неславянска среда - гръцки, латински. Впрочем в началото на темата това беше обяснено от Atom.

Atom
Atom
Потребител

3763
2979 мнения
Потребител
Публикува Януари 21, 2019 (edited)
On 21.01.2019 г. at 22:25, isav said:
Извинявам се предварително за коментара си, но това в болд е обяснение за пред петокласници! Иначе ще е адски трудно да си обясним как източни и западни летописци ползват "скла", а не "скло"??? Логичното обяснение е, че формата изначално е "славя-нин(-ни)", а не "слове-нин(-ни)"! Отделна тема е, че първият запис на "славяни" не е в руски източник...

А как ще обясним оцет (с "о"), но асētum (с "а")? Или кОраб - пак с о, но καράβιον и каравела с а? Или Авари - Обри, Охрид - Ахрида, Олтар - Алтари, пОп - пАпас, пАпа и т.н. и т.н.

"Славяни" с А и Я е късна руска дума, навлязла в руския някъде през 17-ти или дори началото на 18 век. В славянските езици преди този период такава дума с А няма - на всички славянски езици ако изобщо има подобна дума е с О. Най-вероятно А-то е под влияние на латинската Slavi, а Я на полската Słowianie. За първи път думата славяни се използва от западно-руски автори. Т.е имаме въвеждане в руския език на една латинска дума, но с полски акцент.