2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4127 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2021 20:14
.
.
Може би около 30% сме благодарни, 10-20% са неблагодарни, а на останалите не им дреме...
М. Тачков
Б. Киров
"Тая тема по поръчка на посланника на САЩ ли е писана? И изказванията вътре?! Ясно е - нова студена война между Русия и САЩ. Форума се включва във войната на страната на САЩ?! Така ли да разбираме?! Ами опитайте се да обясните, защо позволявате да ви забутат между шамарите?!
За Румъния не знам да са благодарни на Русия за свободата си - при общуване с румънци досещам се по-скоро не, така са ги научили , научили са ги че им е прибрано 32 тона злато- да не е същото дето го пише в един от постовете. Защо не обясните какви тонове злато е прибрала Русия от България и на какво се дължала липсата на златно покритие на валутата ни а и също хиперинфлацията - какви са тия глупости вие в българско училище училили сте.
Сърбия - да благодарни са! Даже си мисля, че автора на темата, ако напише подобна тема в сръбски форум ще му се израдват в Сърбия но по ориенталски.
За Гърция и Кипър - уверен съм благодарни са, случайно днес беше такъв разговор на подобна тема - аз живея в Кипър - нещо повече, хората виждат бъдещето си с задълбочаване на икономическите контакти с Русия и са недоволни от ембаргото.
Изобщо да обобщим, и нашият народ и другите народи са благодарни на руския народ, политиците и вие политиканстващите сте друго тесте. Интересите на България не са в конфронтация с Русия! Русия е енерго и суровинна база в световен мащаб и световните биснесмени са за близки икономически отношения с Русия, Америка е друго тесте -те си имат собствена енергийна независимост политика и живеят от продажбите на китайските стоки по света. За българските продукти нямат друг естествен пазар освен Русия. ЕС не купува и се обгражда с квоти, за да не допуска конкуренция от български стоки - ясно е, че пиша за селскостопански. Въобще господа европейци наясно ли сте, че при 12 милиарда долара дълг в началото на демокрацията, при началото на управлението на Сакскобурготски дълга е доведен до 10.5 милиарда долара, а в края на управлението му до 6 милиарда. От началото на управлениета на ББ и от началото на членството в ЕС насетне външния дълг започва да расте, преструктурира се в евро и в момента е към 11 милиарда евро, като тихичко се планира да се изтеглят 15 милиарда, за да се покрие старите 11 и с остатъка да се построят нови шосета, за да се стимулирал туризма. А кои са туристите в България, да ви попитам?
Да попитам господина Б Киров, да Ви разбираме ли, че българските интереси изискват конфронтация с Русия и възпитаване на антирусизъм - защото на тази тема това е явната и неприкрита цел. Ако имаше Южен поток и плащахте по-евтина газ щеше да ви е лошо?! Такъв ли е интереса ни ?
На автора на темата , не очаквах , имах високо , мноого високо мнение за автора в личната ми класация най-висок рейтинг - имаХ.
МОЛЯ МОДЕРАТОРА ДА ЗАКРИЕ ТЕМАТА - НЕПРИСТОЙНА Е , НЕМОРАЛНА!!! МНОГО МОЛЯ!!!"
Добре, ще бъда конкретен по темата. Понеже г-н Капитанофмарине ме пита нещо съвсем конкретно: „Ако имаше Южен поток и плащахте по-евтина газ щеше да ви е лошо?! Такъв ли е интереса ни ?”, като го обвързва с благодарността ми към Русия за Освобождението. В личен план аз съм благодарен на онези хиляди руски войници (и не само руски), които са положили кости, за да има България след Руско-Турската война от 1878. Но да се задава така въпросът е манипулация – да, няма да ни е по-лошо да има Южен поток и по-евтина газ, ако Русия спазва правилата на ЕС, към който България принадлежи, добре ще бъде и за България, и за Русия. Те продават, ние купуваме и трансферираме. Но да се намесва тук „благодарност” просто е нелепо, става въпрос за пари и взаимни интереси, а не за благодарност.
А въпросният господин сам обижда Русия като я нарича „енерго и суровинна база в световен мащаб” – Русия не е „суровинна база”, тя е развита държава със сериозен промишлен, военен и човешки потенциал, така че патосът му в случая е мечешка услуга за имиджа на самата Русия.
И пак повтарям – благодарен съм за Освобождението, но благодарността не означава да пренебрегваме собствените си интереси, като зачитаме и чуждите. Едното (благодарността) е чувство, а другото – интересът (реалност).
Редактирано Март 12, 2016 от Б. Кировhttps://www.forumnauka.bg/topic/18392-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1878-%D0%B3/page/3/
ПП: В този форум спорът /главно между русофили и русофоби/ се води от 2016 г. до днес...
© Путин срещу капитала
Сложните българо-руски взаимоотношения в...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
02.03.2021 21:18
Неблагодарните са българите.
Благодарни? Че не станахме Задунайска губерния - да.
Че комунизмът прати по дяволите и последните морални качества на българския народ и наложи селски неграмотници да управляват колонията, че и до днес?
Че възпита четири поколения в любов към Русията и СССР, без да знаят нищичко за тях.....всъщност?
При едно от връщанията ми от братската страна ме помолиха да разкажа какво съм видял в Москва. Разказах им.
Единият слушател го сви сърцето чак. Успя да го преживее.....някак си.
Никой не се запита защо Стамболов, този "национален предател", едва не се е върнал под Османско "робство", като е усетил къде отиват нещата?
Свободата ни е чиста случайност и следствие, а не причина за Освободителната война.
Нека бъде празник, национален и всеобщ. Но - да не забравяме, за да не се налага да припомняме.
Спонсорирано ·
ЗА КОРЕНИТЕ НА РУСОФОБИЯТА
Можеше ли столичната ул. Граф Игнатиев да се казва Мидхад паша ? Или Пловдив да е все Филибе ?
Не зная дали ругателите на Русия си дават сметка как щяха да се наричат те, щяха ли въобще да съществуват и какво щеше да представлява българската земя, ако не беше Освобождението. Убеден съм, въображението им не може да стигне дотам. Това са най-вече хора с ограничени интелектуални възможности, за които русофобията е просто занаят, канал за парични постъпления или стълба за държавен пост. Нищо лично. Затова е интересно да потърсим невъзможните корени на русофобията у нас.
Като се вгледаме в това явление, виждаме две истини.
Първо, омразата към друг народ не е присъща на българите. Има ли у нас туркофобия, въпреки 500-годишното робство ? Няма. Отнасяме се към турците като към приятелски, трудолюбив народ. Има ли германофобия, въпреки че германците са ни въвличали в двете си световни войни с катастрофални последици за нас ? Не ! Има ли англофобия и американофобия въпреки бомбардировките 43-44 година, разрушили една трета от София ? Има ли сърбофобия, гръкофобия ? Няма ! Тогава защо има русофобия, след като не само са ни освободили от робството, но са помогнали държавата ни да се изгради и са я опазили от разпокъсване след Втората световна война. Защо към тях омразата има характер на държавна политика ?
Да, това идва от незначителна част от народа - някои управляващи, някои лумпени и главно либералните перденца. Може да са малко, но са на повърхността. Да, у нас каймакът на обществото се е образувал от утайката му ; да, руснаците също имат грехове към нас ; да, но все пак ? Що за феномен - едни са ни причинили безброй мъки и нещастия, а не ги мразим, а други са ни измъкнали от робството и ги проклинаме. Това не е ли ненормално ?
Ненормалното явление може да има нормално обяснение. В случая то е, че съвременната русофобия не е български продукт, тя е чужд плевел, присаждан на наша почва, тя е вносен вирус, предназначен да заразява податливи политически организми и продажни съвести.
Второто, което откриваме е, че русофобията не се стреми да предизвика омраза на българите към руснаците. Това няма как да се постигне. Все пак има Шипка, Гурко, Скобелев, Столетов, Сан Стефано.... Целта на този шум е чрез публични, предизвикателни обиди, хули и закани да се предизвика огорчение, обида, ненавист сред руснаците към българите. Наскоро някакъв сръбски професор ни нарече варвари и аз възневидях половин Сърбия заради него. Когато президент на България, макар и бивш, сипе обиди към Русия, когато български вицепремиер просташки навиква руския патриарх, когато политически труп развива еврокариера върху русофобията, когато лумпени поругават руските паметници, а властта ги гледа благосклонно, естествено е руснаците да променят отношението си към българите. Правят го бавно, но трудно обратимо.
Ето, такава е схемата. Това е целта. Руснаците да ни гледат не като приятели и братя, а като предатели, неблагодарници и врагове. И когато попаднем в беда и се обърнем към тях за помощ, да кажат - каквото повикало, такова се обадило. Това е в дъното, това е основната причина за русофобските изстъпления. Защото знаете ли кога Турция ще пристъпи към изпълнение на плановете си за България ? Когато усети, че Русия ни е обърнала гръб. Не се надявайте тогава някой друг да тръгне да ни спасява. Другите ще ни продадат така, както продадоха Чехословакия през 1938 г. на Хитлер. Най- кресливите русохулители са скрити проводници на схемата за ислямската дъга и на теорията за стратегическата дълбочина на бившия турски премиер Давутоглу.
Русофобията не е толкова туркофилия, колкото българофобия. Тя е хибридна война не срещу Русия, а срещу България. Колкото повече ни откъсват от Русия, толкова повече ни набутват в хватката на Турция. И ако не направим нещо да поправим това ненормално явление, твърде възможно е един ден стратегическата дълбочина да ни погълне. И Трети март да отиде в небитието.
Водещ: Продължаваме в дневния блок по темата принадлежи ли фразата „Който ни освободи, той ще ни пороби“ на Васил Левски и има ли исторически доказателства в подкрепа или против тезата? Наш събеседник сега е проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Проф. Павлов, има ли достатъчно документация, която би могла да потвърди или отхвърли твърдението, че Апостолът е произнесъл тези думи?
Пламен Павлов: Няма такава фраза в документалното наследство на Васил Левски. Не би могло и да има точно такава конструкция, тъй като тя показва едно мислене в ретроспекция за след като България вече е била освободена по начина, по който знаем. Така че кога е създадена тази фраза, как тя се появи – на това могат да отговорят вероятно текст-критиците на наследството на Левски, по-скоро не на наследството на Левски, а написаното за Васил Левски. Факт е, че тази фраза се появи в едно така наречено предсмъртно писмо на Васил Левски, което е абсолютна мистификация. И това беше доказано много пъти, от много колеги. Пръв беше д-р Георги Владимиров в една статия във вестник „Култура“ преди много години, повече от 10 г. Колегата проф. Пламен Митев и много други специалисти са показвали, че става дума за една мистификация, вероятно с благородни цели създадена, но просто няма такова нещо от това, което знаем от автентичните документи, свързани с Васил Левски.
Водещ: Казвате, че това е мистификация, но фактът че тази фраза е придобила широка обществена популярност, много хора я употребяват. Трябва ли да бъдем толкова строги към президента, че също се е позовал на нея?
Пламен Павлов: Когато става дума за държавния глава на България, от една страна, и за Апостола на българската свобода, от друга страна, трябва да бъдем строги. Аз не съм запознат с писмото на господин Василев, когото иначе много уважавам. Може би в него има повече емоция, така поне от това, което ми беше препредадено като текст. Извинявам се, че не съм го чел, но несъмнено когато сътрудниците на президента на Република България подготвят подобни слова, изявления, интервюта и подобни, те трябва да бъдат много отговорни. В крайна сметка не става дума за някакъв фриволен текст, а става дума за наследството на Васил Левски. Що се отнася до това, което ме попитахте, тук трябва да ви отговоря утвърдително. Във вижданията на Апостола, наистина има една последователна линия на суверенитет на Българското национално движение, на независимост от когото и да било. И тя тази подчертана линия на отстояване на българската независимост, на самото българско освободително дело, даже не е толкова срещу Русия, тъй като в конкретната историческа обстановка до смъртта на Левски, реално погледнато Русия няма сериозни шансове да предизвика поврат на Балканите и въобще в Източна Европа, а по-скоро срещу Сърбия. Тъй като Любен Каравелов, Панайот Хитов, други от активните, големите имена на българската революция обвързват българското освобождение със сръбско-турска война, с някакво общо действие, с балканска или южнобалканска федерация. Именно тук Левски е изключително последователен, той казва че „чак когато съберем от четирите краища на Българско в едно и направим нашите изчисления, да видим какво имаме пред нази, че тогава хора да пратим в Сърбия е лесно“. Т.е. ние можем да водим преговори със Сърбия, с когото и да било, само ако имаме достатъчно автономна и добре функционираща революционна организация. Що се отнася до Русия, вярно е че зад тези действия на Сърбия най-често стои Русия. Левски има преки впечатления от своето участие в четата на Панайот Хитов като неин знаменосец през 1867 г. Тази чета е финансирана от Добродетелната дружина, което става с явната подкрепа на Русия. Той не е склонен да хвърля народа си, тези 7 милиона българи, в някаква авантюра пък на руския цар. Той казва нещо, което много по-често трябва да се, аз го препоръчвам и на президента, и на неговите сътрудници, нещо което те може би трябва да изведат, но то е достатъчно добре известно. Ето какво казва Левски „От никого странного нищо не се надяваме и на никого за нищо не се молим. Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може да се противопостави най-силната стихия, защото туй дело е ДЕЛО ЗА НАРОДНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ“ – той самият го е написал с главни букви „ДЕЛО БЪЛГАРСКО“. Така че става дума за една идея за български суверенитет, за защита на българските национални интереси, виждаме че в това отношение идеите на Левски са актуални и днес. Така че той не е склонен на заиграване и някакви наивни или пък да речем политически сделки нито с Русия, нито със Сърбия, нито със западноевропейските държави. Към тях той има също сериозни забележки. Той иска да има една сериозна българска организация, да има държава в държавата и вече тя на равна нога или поне с достатъчно голям авторитет и потенциал да преговаря с другите страни.
Водещ: Защо, според вас, тази фраза всъщност раздразни толкова много някои общественици, историци, както и вие изброихте, прозирате ли някакъв политически привкус те да се усетили в тази фраза, произнесе-на от президента или трябва да гледаме строго и единствено от гледна точка на историята, че все пак не е коректно?
Пламен Павлов: Не е коректно, разбира се. Според мен това е номер едно, още повече, когато става дума за Левски. Не може да се манипулира това, което е казал Левски. В случая не го е направил президентът, нито неговите сътрудници. Те просто лековерно са повярвали на една фраза, която се вихри в интернет, в разни издания, включително и в сериозни вестници понякога са излизали тези думи. Така че подобна критичност, аз я оправдавам. От друга страна, те може би виждат така определена анти-руска линия в това изказване. То в общи линии съдържа подобен нюанс. И аз съм съгласен, че безпринципната русофилия, това което ни се налага в момента като елемент едва ли не на някаква хибридна война на Русия в България, също не може да се приеме. Левски неведнъж е разяснявал и на своите съратници, и на обикновени хора, с които е контактувал, че ние не можем сляпо да вярваме нито в „Дядо Иван“, нито в братските чувства на сръбския народ и на сръбския княз. Той самият казва „Аз лежах в Зайчар свързан в тъмница от сърбите“, които, цитирам го по памет, които са го арестували, защото той е разяснявал на местните българи да пазят българщината. Левски, който има много богат опит, който има опитът на своя гениален учител Георги Стойков Раковски, просто е гениално отговорен към националните интереси и към това да не бъдем зависими от чужди сили и то от такава лековерна основа, просто в името на някакви абстракции като православие, братство, при все, че той е монах и е вярващ човек. Но той е един голям реалист, той не е наивник, който да смята, че ние можем да се освободим сами. И в самите тези текстове, които цитирах или прочетох, някои цитирах по памет, той казва на едно място, че ние с дявола ще влезем в съюз само и само да постигнем българската свобода на принципна основа. Това може да бъде урок на днешните ни политици. Ние не можем да разчитаме, разбира се ние сме в рамките на международни съюзи, на НАТО, на Европейски съюз, но все пак номер едно трябва да бъдат нашите национални интереси, да отстояваме собствените си позиции, а не да следваме сляпо някаква чужда воля, някаква чужда идея, въобще нещо, което все пак трябва да бъде осмислено и от българска гледна точка.
Водещ: Да, така е. Трябва да следваме историческите завети, но и да внимаваме как ги четем и произнасяме, вероятно.
Пламен Павлов: Точно така. Затова се развихри и тази дискусия за робство, за разни други терминологични на пръв поглед спорове. Самият Левски, който е вътре в цялата тази обстановка, в тази епоха, сам казва и за потурчванията, които продължават, и за отвличанията на девойки. Т.е. самият той също не схваща просто, че сме под Османска власт, независимо че Османската държава се реформира, уж, поне на думи или поне в някои сфери. Той много добре вижда, че тази Османска империя няма бъдеще, но той не може да допусне, че ние можем да станем пък Задунайска губерния. Така че не случайно след Освобождението съратниците на Левски, хората от комитетите, между тях разбира се най-ярко се откроява Стефан Стамболов, който е негов наследник като Апостол, това също не бива да го забравяме, са толкова последователни в отстояването на суверенните български права и на правото ни да водим диалог с тези, с които ние искаме, и на европейския избор, в интерес на истината. Левски е много голям европеец. Това не бива да се забравя.
Цвета ЛАЗАРКОВА
22:33
Казал го е един от малкото ни велики българи.
Благодарни? Че не станахме Задунайска губерния - да.
Че комунизмът прати по дяволите и последните морални качества на българския народ и наложи селски неграмотници да управляват колонията, че и до днес?
Че възпита четири поколения в любов към Русията и СССР, без да знаят нищичко за тях.....всъщност?
При едно от връщанията ми от братската страна ме помолиха да разкажа какво съм видял в Москва. Разказах им.
Единият слушател го сви сърцето чак. Успя да го преживее.....някак си.
Никой не се запита защо Стамболов, този "национален предател", едва не се е върнал под Османско "робство", като е усетил къде отиват нещата?
Свободата ни е чиста случайност и следствие, а не причина за Освободителната война.
Нека бъде празник, национален и всеобщ. Но - да не забравяме, за да не се налага да припомняме.
03.03.2021 08:09
вие разбирате благодарността като
омраза към оевропа
омрза към запада
омраза към сащ
анти ес
анти нато
само бсп
да живее комунизма и пр.
ето това ви е "благодарснотта"
За всички онези паднали на бойното поле, искрено вярващи, че се притичат на помощ на своите православни братя. Защото за българите тази война наистина е национално-освободителна.
И всички, помогнали и дали живота си, за националното ни освобождение, заслужават признателност.
А какви са били плановете на Великите, като държави, спрямо нас... това е съвсем друг въпрос!
ПП: Някъде, в началото на поста, се водеше дебат за липсващото на Румъния злато, което Русия отнела...
А дали някой си задава въпроса къде отиде нашето злато, с настъпването на демокрацията? Кой даде на концесия златните ни находища за без пари? А и не само тях...
Благодарна съм на княз Дондуков Корсаков е назначен за императорски комисар в България със задача за да оглави Временното руско управление. Организира изграждането на държавата Княжество България съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).
Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия.
Руски императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков
Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска и др.
генерал Гурко В първите дни на войната освобождава Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Превзема прохода Хаинбоаз, Казанлък и Стара Загора, като предизвиква паника в Цариград. След прехвърлянето на Централната армия с командир Сюлейман паша в Южна България следват тежки боеве при Нова Загора, село Джуранли и Стара Загора. Предния отряд отстъпва до Шипченския проход в Стара планина.
През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема село Горни Дъбник и село Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия с командир Осман паша. Допринася да се затвори блокадният пръстен на Плевен.
Назначен за командир на Западния руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от от Орханийското поле.
Особено известно и важно за развоя на войната е преминаването на неговия отряд през Стара планина в сурови зимни условия, довело до освобождаването на София и на Пазарджик. В този преход дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените войни
От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-а военно-полева болница в град Яш в княжество Молдова. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атака на Плевен.Преместена е в 48-а военна болница в село Бяла (Русенско) на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф.
Благодарна съм на Радецки Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за командир на 8-и армейски корпус в състава на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на река Дунав при Зимнич – Свищов.
Назначен е за началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12 август и Шипченската битка през септември 1877 г. Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, централна с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки и дясна с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев. Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша. Пленени са над 22 000 османски офицери и войници.
Леандър Леге По време на Априлското въстание (1876) подкрепя българската национална кауза. Призовава турските власти да сложат край на репресиите. По този начин успява да спести много страдания на народа, когото обиква и защитава.
В първите месеци на Руско-турската война София е превърната в главен снабдителен пункт на турската армия. Там са складирани значителни количества боеприпаси. След разгрома на Орханийската турска армия и приближаването на Руската армия през декември 1877 г. е планирано градът да бъде изгорен. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Вместо това френският вицеконсул Льо Ге и италианският Вито Позитано организират съпротивата на града и водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша да запази града от разрушение. Йозеф Валдхард, вицеконсул на Австро-Унгария, се присъединява към акцията.
Иван Вазов
I
Бях малък аз, но още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък – двуглав орел.
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: „Чадо,
целуни тоя хубав дядо,
целуни българския цар!“
И оттогаз го аз обикнах.
Кога на възраст попристигнах,
от моя тейко аз узнах,
че руский цар родей се с нази,
че турците той гони, мрази,
че той ще ни спаси от тях.
Кога ни псуваше тиранът,
„Московци“ – викаше ни с гняв.
Разбрах, че тейко беше прав.
И вярвах, че да ни отбранят,
ще хвъркнат бърже къмто нас,
все колчем плачехме със глас.
II
И тъй отрано с таз идея,
с таз вяра хванах да живея.
И чакам аз, за мъст готов,
и целият народ ми чака,
кога в теглото и във мрака
да чуем руский силен зов.
И чакаме… тъй както роба
на мъка си последний час,
тъй както Лазар чака в гроба
да чуй гласа на своя спас!
Навред, де чуват се въздишки,
де сълзи ронят се вдовишки,
де тежки железа дрънчат
и дето кървите течат,
и дето има мъченици,
и обезчестени девици,
и бедни, голи сироти,
и окървавени бащи,
и черкви, села развалени,
и пълни с кокали полени –
при Тунджа, Тимок и при Вит;
вред, дето робът жаловит
към север горестно поглежда,
вред, дето грей една надежда,
вред, дето пълно е с тъга,
навред, по всичка България,
една се дума чуй сега,
един стон, един глас: Русия!
III
Русия! Колко ни плени
туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда – в нашите злини!
То спомня ни, че ний кога сме
забравени от целий свет,
любов, що никога не гасне,
за нази бди с най-сладък свет.
Русия! Таз земя велика
по шир, по брой, по сила! Тя
с небето има си прилика
и само с руската душа!
Там, там молбите ни се чуват
и в днешния печален час
сърца все братски се вълнуват
осемдесет милйона с нас!
IV
О, скоро нам ще се протегне
могъща, силна, братска длан
и кръв поганска пак ще текне,
и пак ще гръмне стар Балкан!
Че царят волята си ясно
яви в свещената Москва
и през уста му едногласно
Русия цяла хортува:
„Решил съм, каже, да избавя
от робство братята ни днес.
Това дългът ми повелява,
това го иска руска чест.
Ще гледам с мирен начин ази
да стигна таз свещена цел,
но не сполуча ли – тогази
ще вдигна руският орел.
В такъва случай се надея,
че всяк от вас ще бъде пръв
за таз великата идея
да жертвува имот и кръв!“
И от далечната Камчатка,
дори до финските моря
една светкавица засвятка,
един разчу се вик: „Урра!“
V
О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепна от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела при нас!
България сега те вика.
Часът настана: твой завет
и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!
Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обхващаш полусвет –
царства, народи, океани –
и нямаш изглед, край и чет;
затуй те бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая-хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти Света,
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!
22 ноември 1876 г.
02.03 23:09
Това по-малко верни ли ги прави?
Сега на мода са щатофилите...
М. Тачков
вие разбирате благодарността като
омраза към оевропа
омрза към запада
омраза към сащ
анти ес
анти нато
само бсп
да живее комунизма и пр.
ето това ви е "благодарснотта"
Ти си само наполовина българин по кръв. И обикновено гледаш и съдиш с очите на германското високомерие... Не можеш ли да оцениш какво е да сме били 5 века под османска власт и благодарността, че отново имаме държава, макар и малка?!...
03.03.2021 21:26
За всички онези паднали на бойното поле, искрено вярващи, че се притичат на помощ на своите православни братя. Защото за българите тази война наистина е национално-освободителна.
И всички, помогнали и дали живота си, за националното ни освобождение, заслужават признателност.
А какви са били плановете на Великите, като държави, спрямо нас... това е съвсем друг въпрос!
ПП: Някъде, в началото на поста, се водеше дебат за липсващото на Румъния злато, което Русия отнела...
А дали някой си задава въпроса къде отиде нашето злато, с настъпването на демокрацията? Кой даде на концесия златните ни находища за без пари? А и не само тях...
Благодарна съм на княз Дондуков Корсаков е назначен за императорски комисар в България със задача за да оглави Временното руско управление. Организира изграждането на държавата Княжество България съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).
Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия.
Руски императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков
Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска и др.
генерал Гурко В първите дни на войната освобождава Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Превзема прохода Хаинбоаз, Казанлък и Стара Загора, като предизвиква паника в Цариград. След прехвърлянето на Централната армия с командир Сюлейман паша в Южна България следват тежки боеве при Нова Загора, село Джуранли и Стара Загора. Предния отряд отстъпва до Шипченския проход в Стара планина.
През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема село Горни Дъбник и село Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия с командир Осман паша. Допринася да се затвори блокадният пръстен на Плевен.
Назначен за командир на Западния руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от от Орханийското поле.
Особено известно и важно за развоя на войната е преминаването на неговия отряд през Стара планина в сурови зимни условия, довело до освобождаването на София и на Пазарджик. В този преход дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените войни
ЗНАЕШ ТОЙ КАЗА, ЧЕ 80% ОТ БЪЛГАТИТЕ СМЕ ДЕБИЛИ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕМ ДЕ!
Русофобия там няма по много прости причини: от тях никой не е произвеждал шумадийска, кипърска и трансилванска "нация" нито е разтръбявал пред света,че гърци, сърби и "румънци" са черни цигани и турци. Никой не е раздавал сръбски, гръцки и влашки земи на Българите а точно обратно: наши земи са раздавани на тях! В земите им не е престоявала окупаторска армия с години,която после да иска техните народи да платят нейната издръжка в четворен размер. Никой не е вкарвал за изучаване в учебниците,че азбуката на сърби, гърци и "румънци" е създадена от негри а народната им култура е пигмейска. Никой не ее пращал чужди народи да ги нападат,не им е обявявал грабителска война и не е искал да си прави губернии от тях.
05.03.2021 23:47
ЗНАЕШ ТОЙ КАЗА, ЧЕ 80% ОТ БЪЛГАТИТЕ СМЕ ДЕБИЛИ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕМ ДЕ!
26.08.1934 г.
Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи
Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.
Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е кeлията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за българска държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.
Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!
В. "Мир", понеделник, 27 август 1934 год.
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация