.
.
.
От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации.

Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза, разказва NOVA.

„В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява историкът професор Христо Матанов.

През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”. 

Професор Матанов допълва: „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”

14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина. 

„Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”

Карантина, маски и дистанция. Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов: 

„Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”

По време на „Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва: 

„Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”

Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”

По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата. Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял. 
Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски.

По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници. Тодорка Недева отбелязва: „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”

Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.”

Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни. „Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.

И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”

Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”

COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.

https://dariknews.bg/novini/sviat/zarazite-koito-beliazaha-istoriiata-na-chovechestvoto-video-2225969

ПП: Мисля, че хората с ирационално мислене са склонни да вярват в конспирации, фантасмагории, бабини деветини...

Сега вече измислят и изкуствени зарази.
Извратена работа.

Искам да дам своя принос в познанията за Ковида. :) Без да разполагам с доказателства, разбира се. :)
1.Заразата се е разпространявала в Китай и извън него дълго време преди китайците да благоволят да информират останалата част от света за това.
2.Задухът,от който загиват много от заболелите е и психогенен.
3.Прекалено строгите мерки водят до обратния резултат. Боледува се по-тежко и се заразява по-ефективно. (Но това, последното, вече е ясно на всички. Особено на Франция и Италия, предполагам.)
4.Колкото повече трепериш над животеца си, толкова по-малко си заслужава да го живееш. Това е за нас, пенсионерите над 50,60,70 годинки.:)
5.Знам и нещо за лечението, но безплатно няма да го съобщя на никого. :)

2. Задухът е един от симптомите на ковида...
3. А защо в Китай строгите мерки са били успешни?...
4. Да, има нещо вярно в това...
5. А какво е заплащането?... :)

2. Но се влошава от страха и паниката.
3. Защото на изток от източната полска граница и до източния японски бряг лъгането е национален спорт. Смятай - Раша, Средна Азия, Арабския свят, Китай, Ендошин, Индия, Пакистан, Афганистан. Зоната на здрача, брат.
4. Радвам се, че го разбираш.
5. Трябва да ми харесаш в леглото, но имай предвид, че през 2010 реших вече никога да не изневерявам на мъжа си. :) VERY BAD NEWS. :)

Ако ти харесам в леглото, няма да мога да се измъкна от него... :)))

WOW!! :) Gut gesagt! :)

Но трябва и ти да ми харесаш... А не съм те виждал и на снимка... :)

Е, какво очакваш на 54 години без 20 дни. Като млада имах хубаво лице и бях блондинка. Сега се боядисвам (е, поне мога да си позволя наистина скъпа френска боя:). Под 160 см съм. За мен е минус,но каквото Бог дал. И вече, разбира се, имам малки проблеми със здравето. Но синовете ми твърдят, че младея. Голям фен съм на модата. Това пък смятам за плюс. Просто се старая да се радвам на живота, след като вече съм привършила със задълженията си към него.