.
.
.

Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,[1] обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз, наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.

Име

Съществуват различни предположения за произхода на името на този ранен български владетел. Според едното, името произлиза от тюркския глагол qobrat/quvrat, който означава „събирам, обединявам“.[2] Според другото, то е свързано с тюркската дума за вълк qurt.[3]

В Именника на българските ханове името е предадено като Коуртъ.

На английски то може да бъде срещнато изписано като Kubrat, но и като Kovrat[4] и Houvrat.

На гръцки се изписва най-често като Χουβράτης, но също и Κοβρᾶτος.[5]

Хронология

Главни извори за Велика България и Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедник[6] и патриарх Никифор,[7] които черпят информацията си от по-стари източници.

Не е известна точната година на раждане на Кубрат, но се предполага че е роден около 605 и починал 665 година.[1] Така нареченият „Именник на българските ханове“ сочи, че Кубрат е управлявал 60 години, но това може да е била и продължителността на живота му. Независимо от някои мнения, че е починал през 642 г., напоследък изследователите утвърждават становището си че Кубрат е починал между 663 – 668 г.[8] Това становище е застъпено и в Голямата българска енциклопедия.[1] Някои български учени, сред които и Божидар Димитров, твърдят че той създава Велика България през 632 г.[9]

Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор I Константинополски Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г.[8] и който прекарва последните години от управлението си в Италия. Находките от Малая Перешчепина, свързвани със смъртта на Кубрат, дават основание тя да се датира около 650 г.[10]

Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като предводител на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро прабългаро-хазарски като състав), които подпомогнали император Ираклий през 621 г. в борбата му с персите.[11]

Произход

Хан Кубрат произхожда от племето на уногондурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци хан Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото хан Органа, тоест братът на майка му, който е и негов регент, докато хан Кубрат бил във Византия, а по бащина линия хан Кубрат произхожда от рода Дуло.

Велика България

През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части – източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския хаганат, управляван от хагани от тюркския род Ашина.

През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Органа), въстават срещу хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на прабългарите в западните краища на хаганата е поставен (или се издига) Кубрат. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Кубрат отцепва прабългарските земи от хаганата, поставяйки началото на Велика България. Скоро след освобождаването от владичеството на хаганата, Кубрат отхвърлил и зависимостта си от аварския хаган. Така Велика България достигнала своя апогей – успешно се противопоставя на западните тюрки, напиращи от изток, и на Аварския хаганат, разположен и властващ на запад от Велика България.[12]

Втората война на Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф – Осман ибн Афан, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил. души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на барсилите, които по това време са част от Велика България. Арабската войска е разбита а останалата част от арабите бягат на юг от Кавказ. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. – едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна – отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.

В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40-те години. Това е времето на голямото настъпление на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. пада Самарканд, през 651 г. рухва и Западнотюркският хаганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски хагани от рода Ашина.

Смърт

   Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 665 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син – Баян, наричан още Батбаян или Безмер (в Именник на българските ханове).

   Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух и двама неназовани да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.[13] 
   През 668 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ / Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар./.
   Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че покоряването и на тези две части от прабългарите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90 години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.

Съкровището от Мала Перешчепина

 

Паметник на Кубрат в Мала Перешчепина

   През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла в местността „Карнаухова балка“ ( 49°23"40"N 34°33"7"E) край село Мала Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито от две овчарчета съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че то е свързано със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение.[14]

Оценка и роля в историята

Кубрат безспорно е от най-значимите личности в българската история, най-вече с обстоятелството, че обединява прабългарите и първи дава тласък на бъдещата трайна българска държавност, изразила се впоследствие в съществуването на Дунавска и Волжка България. Това обединение е нетрайно и се разпада веднага след смъртта му, но това е резултат не толкова на някакви слабости на самия Кубрат, колкото на спецификата на обществените отношения на прабългарите тогава, които като повечето конни народи били по-силно свързани с родовото и племенно начало, отколкото с единна държава.

Исторически извори за личността на Кубрат

• Летопис на Йоан Никиуски, епископ на Никиу в Египет. Според историка Шамил Мингазов, обаче, тя не се отнася до Кубрат.[15]

	И когато жителите на Византион чули за тези новини, те рекли: „Това дело е свързано с Кубрат, водач на хуните, племенникът на Органа, който бе покръстен в града Константинопол и получи християнско причастие в своето детство, и израсна в царския дворец.“ И между него и по-възрастния Ираклий големи обич и мир властвали, а след Ираклиевата смърт той показал своята обич и към синовете му и съпругата му Мартина поради любезността, оказана му от Ираклий. И след като бил покръстен в животворното кръщение, той надделял над всички варвари и езичници чрез силата на светото кръщение. И говорейки за него, мълви се, че той подкрепял интересите на Ираклиевите деца и противопоставил се на Константин.	“
— Летопис на Йоан Никиуски, VII в.сл.н.е.

• Хроника на Теофан Изповедник от IX в.сл.н.е.
• Летопис на ромейския патриарх Никифор I Константинополски от IX в.сл.н.е.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82

ПП: Това е важна част от пътя на част от прабългарите от Азия към Европа...

Това всъщност е първият вожд на българите, за когото имаме повече знания и от когото са останали артефакти.

Здравей, Марине. За Кубрат най-достоверните източници са цитираните в края от теб. Аз съм писал за тях отделни теми, свързани с написаното за България от различните източници.
Поздрави!

Мога само да добавя, че титлата на Кубрат върху пръстена му е разчетена като КИНГ (в трето лице ед.ч.). Изводите всеки може да си ги направи :).
Кубрат къй-инг, светлоликият. Ваша светлост?
Денят ми започва добре :).

Тук има доста верни неща,но са допуснати и някои грешки (изброявам):

1. Кубрат не е основал България и името му не може да се извежда от турски.
2. Историческите извори не посочват,че Органа е от рода Ерми- те посочват това само за Гостун.
3. Кубрат не е имал почти никакви допирни точки с тюрките- дедите му воювали срещу тях,губели или побеждавали но не са били завладени никога а напротив- отблъснали са тюркското нашествие срещу Европа.
4. Стара Велика България,както доказа историка Петър Георгиев не е била на изток от Азовско море,а на запад от него и по-конкретно между Дунав,Карпатите и морето.
5. Титлата на Българските владетели не е "хан" нито "кан"- КАНАС е,КЪНЯЗ!
6. Българите никога не са завладявани от никакви тюрки- аварите били угрофини но и те не успели да завладеят България,а влезли в една федерация с нея и когато опитали да злоупотребят със своето положение,Българите напуснали федерацията към 632 г. и аварите останали с пръст в уста,понеже военната им мощ драстично спаднала.

Просвещавай ги, просвещавай ги! :) Доколкото си спомням, точно такива изучавахме събитията в училище и аз напълно им вярвам.

Кубратова България няма, нито пък чак Велика, просто защото никой никога не я е споменал. В началото започваш с това, че той основал племенен съюз после обаче пишеш за границите на страната и битката с арабите. Това са абсурди. Някои историци казвали, че съпругата му е от рода Ерми... "Насапунисан в банята дочух някой да казва..." Ако искаш да направиш някакъв принос по темата, започни оттам, че Кубер не е съществувал и това е поредното изопачаване на името на въпросния Кубрат. След като е действал в Македония посредством някаква група българи и мнозинство византийци - бивши пленници, предимно от арменски произход, от Керамисос..., значи няма как да е действал и в Кавказ?! Оглавил е прабългарите от разпадналия се аварски каганат и ги е повел на юг, но без успех, защото е било просто невъзможно. Следва по-успешното придвижване на сина му Аспарух от изток. "Стара велика България" следва да се чете "обширната стара прародина на прабългарите". Историята не е художествена литуратура! Като липсват факти, не може да предлагаш измислици!

След като аз и брат ми – проф. дин Илия Симеонов още преди 10 г. сме атакували бълг. екип от историци-експерти на Уикипедията и сме ги накарали да запишат изрично, че Куберова България и Стара Велика България са безпочвени хипотези, и след като съм публикувал „ГОЛЯМАТА ИЗМАМА „КУБЕРОВА БЪЛГАРИЯ“ или „Що е то „Куберова България“ и има ли то почва у вас?“, се налага - и това е изискване на научната етика, някой колега, а не зевзек да ни опровергае – по възможност с фактологични аргументи, а не да продължавате бълнуванията. Ще изчакам още малко и ако не се вразумите, следващата крачка ще бъде да закрия империята, за която също я обявявате!!! Сърбите видяха от вас и те сега масово говорят и пишат, че били империя. Еми, много станаха маймунките на клона, няма да издържи…

А ако почнем от там,че kirk е поредното изопачение на името Къркач,още по-далеч ще стигнем!

Никога не вярвай сляпо на учебникарските "истории"- те най-често са опорочени,изопачени и запълнени с фантазии там,където има недостиг на познания!

Същите тези летописци Теофан и Никифор,които инак са любими на казионите биват панически поправяни и редактирани от тях,когато стане дума за владетелите от VIII в. и се окаже,че Българският календар няма нищо общо с тюрките!

Моето име си е наред, познато, популярно... по света и у нас, Щъпанаров, виж - своето, и запомни какво казва Рачко Пръдлето в "Под игото": "...чиляк за едното красно име живей!" Хаааааааа!!!

"Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко."

Добре, но вашата "национална историческа дисциплина" ги афишира като факти, а не като хипотези, при това - в повечето случаи се касае за най-елементарни писмени и други грешки. Някакъв недоучил цървул "прочита" Елемаг, Кракра, Кубер, (Йоан) Владислав, Клидион (= Ключ), Шишман вм. схизматик и.... мога да продължа списъка, но не искам!!! - а друг, други я повтарят и раздуват, надуват като балон и дойде време да го пръсна, защото стигнахте до абсурдни низини. Ал. Зиновиев ги нарича "Зияющие высоты"!!! Робите на аварите имали държава "ама за кратко", обаче била "Велика" и "Стара"????? Абе, не ме разсмивай, че устната ми е суха и ще се цепне, както казваше на времето Фернандел! Те били империя, хаААА!!!!

Може би не е толкова важно дали е била държава или полудържава, а какво и приблизително колко е било нейното население, защо синовете на Кубрат са тръгнали в различни посоки...

Шепа хора са били - вЕрвай ми! И полудържави може да има само у някакво Осмо измерение и според класификацията на Великия Разум от планетата Вумпим, но ние с теб нали сме уж сериозни учьоные?!!! Знаеш ли я тая: Товарищ Сталин Вы большой учЕны!!! Това за синовете на Кубрат нали се сещаш, че е от вица за снопа пръчки, та аз му немам вЕра!!! Особено пък за Кубер????? Обаче се намериха читатели дето на Мадарския паметник прочетоха, че некой хан писал за чичовци в Македония!!!Хаааа!!! Добре, че не е споменал че били в Хамерика!?!