.
.
.

Няколко любопитни и може би непознати факта за най-значимата и известна световна библиотека.

 

През 334 г. пр. Хр. Александър Велики поема на поход с цел да завземе света. Той взима със себе си историци и географи, които да записват и разпространят информация за различните общества и култури по пътя на армията, докато тя си пробива път от античното царство Македония, Гърция, на запад, до Индия, на изток.

След ненавременната смърт на Александър през 323 г. пр. Хр., неговите завоевания водят до утвърждаването на нова ера в античния свят, наречена елинизъм. Елинизмът се появява като резултат от обединяване на гръкомакедонската култура и тази на обществата в северна Африка, Средния изток, централна Азия и Индия. Характерни за него са ярките изяви в изящните изкуства, разширяване на философските хоризонти и постоянното търсене на нови знания. Няма друга институция, която да олицетворява по-добре духът на елинизма от Александрийската библиотека в Египет.

10 факта за древната Александрийска библиотека, които трябва да знаете:

1. Древната Александрийска библиотека е основана от Деметрий Фалерски – политически управник, който бяга в Египет след като изпаднал от власт в Атина. Там той получава убежище в двора на Птолемей I, който управлява Египет от 323 до 285 г. пр. Хр. Впечатлен от обширните познания и задълбочената начетеност на Деметрий, Птолемей му поставя за задача да създаде библиотеката.

2. Александрийската библиотека от Античността е била част от институция за висше обучение, позната като Александрийския музей. Библиотеката се е използвала като център с ресурси за книжовниците, които извършвали изследователска дейност в Музея.

3. Книгите в библиотеката били разделени в следните тематични области: реторика, право, история, медицина, математика, естествени науки, епически, трагични, комедийни и лирически произведения. Днес се счита, че библиотеката е съдържала между 200 000 и 700 000 книги, разделени в два библиотечни клона.

4. Книгите за библиотеката били набавяни от Атина и Родос, където били двата най-големи книжни пазара в Средиземноморието по това време. Нови книги били набявяни и чрез тяхното преписване или чрез конфискации.

5. Един от начините за набавяне на книги е наречен „от корабите“. Щом кораб акостирал на пристанището, властите го претърсвали за наличие на книги. Те отнасяли откритите книги в библиотеката, за оглед. След това книгите се връщали веднага на собствениците им или били конфискувани и заменяни с копия, които писарите в библиотеката изготвяли.

6. Книгите в Александрийската библиотека били предимно на два езика – гръцки и египетски (днес изчезнал афроазиатски език). Счита се, че цялата древногръцка литература е била съхранявана в Александрийската библиотека, включително и трудовете на Аристотел, Софокъл и Еврипид, наред с много други. Египетските книги в библиотеката засягали въпроси за традициите и историята на Древен Египет.

7. Книжовниците от Александрийския музей използвали библиотеката за да категоризират древноегипетската история в 30 династии (тази датировка се ползва и до днес), както и за да направят първия превод на еврейската библия, Септуагѝнта. До ден днешен Септуагѝнта остава ключов текст за по-задълбочени проучвания върху Библията.

8. Александрийската библиотека е била разрушавана два пъти. Най-ранният библиотечен клон се намирал в царския дворец в Александрия, в близост до пристанището. Когато Юлий Цезар се намесил във войната между Клеопатра и Птолемей XIII, Цезар опожарил корабите в пристанището. Смята се, че пожарът се разпространил, като обхванал и библиотеката, която била напълно разрушена.

9. Вторият клон на библиотеката се намерил в храм на бог Серапис. През 380 г. сл. Хр. римският император Теодосий обявил Християнството за единствена законна религия в Рим и заповядал всички езически храмове да бъдат унищожени. Вторият клон на Александрийската библиотека бил унищожен с разрушаването на храма.

10. През 2002 г. е открита новата Александрийска библиотека в Александрия. Тя е създадена като научна библиотека и културен център, с цел да почете изгубеното в древността книгохранилище. А също и с надеждата да превърне още веднъж Александрия в град, в който науката ще е от световно значение. В библиотеката е поместена най-голямата дигитална колекция от исторически ръкописи, а също така тя е и най-голямото хранилище за френска литература на африканския континент.

Какво е било изгубено?

С унищожението на древната Александрийска библиотека човечеството е загубило огромна част от познанията на елинистичния период. Точно тогава е било поставено началото на точните науки, в съвременното разбиране на понятието, които били развити на много високо ниво. Оцеляла е много малка част от книжвното наследство от периода, сред която и текстове на Евклид, Аполоний и Архимед. Запазеното и до днес обаче е съставлявало само върха на айсберга на знанието, което е било съхранявано в Александрийската библиотека.

https://gutenbergpublishinghouse.wordpress.com/2020/07/24/10-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B1/

Той римски войник е убил и Архимед.

"Архимед умира около 212 година пр.н.е., по време на Втората пуническа война, когато римските войски на Марк Клавдий Марцел превземат Сиракуза след двугодишна обсада. Според известната история, разказана от Плутарх, в момента на превземането на града Архимед обмислял някаква математическа схема. Римски войник му наредил да се яви пред Марцел, но той отказал, заявявайки, че първо трябва да приключи със задачата си. Войникът се разгневил и убил Архимед с меча си. Плутарх описва и друга версия за смъртта му – според нея той пренасял различни математически инструменти и е убит, тъй като някой войник ги взел за ценни вещи. Според разказите Марцел бил разгневен от смъртта на Архимед, тъй като го смятал за потенциално полезен с научните си познания, и дори бил наредил той да не бъде закачан."