.
.
.

Завоеванията над българските земи от османските турци се осъществяват от четирима последователни султани: Орхан I, Мурад I, Баязид I и Мехмед I, като между управлението на последните двама е разположен периодът на Османското междуцарствие. Съпротивата на българските владетели е част от българо-османските войни. Както показват фактите, превземането на България трае 55 години, а не както в широкото обществено съзнание е възприето да се счита, че това се случва за няколко месеца.[1]

Завладяването на Българското царство от османските турци трябва да се разглежда в контекста на процесите, които протичат в съседните на българите държави, както и на непрекъснато променящите се военни съюзи през втората половина на XIV век. Този период за цяла Европа се отличава със силна феодална разпокъсаност, липса на силна централна власт. Унитарните сръбска, българска и византийска държава са се разпаднали.

    
Установяване на тюрки в Мала Азия и взаимодействие с ромеите

Още в късния 11 век в Мала Азия се появяват мюсюлмански емирства от тюркски произход, известни като Малоазийски бейлици. Основното им занятие било да защитават селджуците от ромеите. След победата на Иконийския султанат на селджуците над ромеите при битката при Манцикерт, тези бейлици открито обявяват своята независимост. Възползвайки се от отслабените ромеи и войните на селджуците с Фатимидите в Египет и Южна Сирия, бейлиците обединяват своите емирства. Ертугрул основава бейлика Сьогют в долината на река Сангариос, разположена между днешните Бурса и Анкара (на турски: Sakarya Irmağı, на гръцки: Σαγγάριος, Sangarios). Неговият наследник Осман I създава Османската династия и Османския бейлик, който ще надделее над всички останали и ще положи основите на Османската империя през 1299 г. [2]

Поражение на цар Иван Александър при Димотика

Между 1341 и 1347 г. във Византия се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса Андроник III Палеолог. Важно е да се отбележи, че мирните отношения между Българското царство и Византия са установени с мира от Русокастро от юли 1331 г. именно между цар Иван Александър и Андроник III Палеолог, а също потвърдени с династически бракове от 1338/1339 г. Историците Божилов и Гюзелев защитават тезата, че смъртта на василевса и разразилия се династичен спор, който по-късно прераснал и в гражданска война, оказват огромно влияние на политиката на българските владетели и на хода на всички събития в Югоизточна Европа по това време.[3] Благородничеството подкрепя Йоан VI Кантакузин, а долните и средните слоеве на обществото застават зад Йоан V Палеолог.

Появата на Шишман, синът на Михаил III Шишман Асен, в Константинопол, поражда ответни действия от Иван Александър. Той изпраща свои пратеници при Йоан Кантакузин, като му поставя условие или да предаде Шишман, или да очаква война. Йоан Кантакузин решава да покровителства Шишман и като показ на готовността си за война, изпраща флота на привлечените айдънски турци начело с Умур бег в устието на Дунав. Иван Александър в отговор тръгва на юг с войските си и се установява в Стилбно, днешен Сливен, където е границата с Византия, установена с мира от 1331 г. В есента на 1341 г. Йоан Кантакузин напуснал Константинопол и се отправил на запад към Димотика. Междувременно Анна Савойска, патриарх Йоан XIV Калека и регентът Алексий Апокавк решили да извършат преврат срещу Йоан Кантакузин, последният от своя страна се обявил за василевс на 26 октомври 1341 г., а в отговор на това в „Света София“ 9-годишният Йоан V Палеолог бил коронясан тържествено, а Алексий Апокавк получил званието „велик дук“. Прочел грешно настроенията в лагера на малолетния престолонаследник (сметнал, че може не само да застане на страната на Палеолозите, но и да завладее византийските по това време земи в Тракия), и особено тези в Адрианопол, Иван Александър в крайна сметка се установил на десния бряг на Марица. По-голямата част от войската му, обаче, се намирала в Тракия, а той бил нападнат от една страна от ромеи, а от друга – от турци, които били съюзници на Йоан Кантакузин. Българските войски са победени и е сключен мирен договор с ромеите, според който българите се въздържат от намеса в гражданската война във Византия.[4]

Сръбско разширяване в Македония

През лятото на 1342 г. сръбската царица Елена, съпруга на цар Стефан Душан, сестра на цар Иван Александър, посещава престолния Търновград, където се опитва да убеди брат си да се въздържа от военни действия спрямо сръбския цар. Последният застава на страната на Йоан Кантакузин и успява да овладее обширни земи в Македония.

Първи османски нашествия и завоевания в европейския югоизток

Когато през 1347 г. Йоан Кантакузин се насочва към черноморските градове на Българското царство, той привлича на своя страна султан Орхан I, владетел на османския бейлик в Мала Азия. Орхан I изпраща сина си Сюлейман и градовете са превзети, с изключение на Созопол. Същата година Йоан Кантакузин влиза победоносно в Константинопол и се възкачва на престола. Междувременно османските турци продължават своите набези по българските земи, които са съпроводени с разрушения и насилие.

В 1349 г. на Софийското поле Иван Асен и българските войски водят битка с 20 000 османски турци, водени от Сюлейман, сина на султан Мурад I. Иван Асен е убит, а жертвите са значителни и за двете страни. През лятото на 1350 г. Сюлейман отново извършва набези в Тракия. През 1351 г. в Търновград пристигат ромейски пратеници с предложение за създаване на съюз срещу османските турци. Те предлагат българският цар да поеме разходите по изграждането на флот, който да затвори пътя им към Тракия и да държи нашествениците в Мала Азия. Първоначално цар Иван Александър приема, но впоследствие се отмята от обещанието си.

През 1352 г. се състои Битката при Питион, в която войски на Йоан Кантакузин и спомагащите го османски турци се бият срещу обединените войски на българи, сърби и ромеи на страната на Йоан Палеолог. Последният е победен. Във връзка с тази битка на османските турци е обещана крепостта Цимпе и през 1353 г. те вече я овладяват за себе си и оттук започва нашествието им на полуострова. На 2 март 1353 г.[5] те превземат и крепостта Галиполи на брега на Хелеспонта, днес Дарданелите. На следващата година разширяват владенията си в Тракия. На Софийското поле през 1355 г. се води битка между османските турци и Михаил Асен, синът на цар Иван Александър. Българите търпят големи загуби, а Михаил Асен пада убит. Сведения за това ни дава Българската анонимна хроника от XV в.:

	"Българите отново се събраха под началството на Михаил, сина на Александър, но и него убиха турците, като плениха множество народ и го отведоха през Галиполи."
— Българска анонимна хроника от XV в.

Завладяване на Тракия (1360-1372)

Васална зависимост на България (1390-1396)

Падане на Търновското царство (1393)

През 1387 г. обединените християнски сили нанасят голямо поражение на турците при Плочник. Цар Иван Шишман веднага отхвърля васалните си задължения към султан Мурад и отказва да му изпрати подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потегля срещу българите. Иван Шишман напуска Търново и отива в силната Никополска крепост. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред Никопол, той отива при султан Мурад и за втори път се заклева да му бъде васал при условие да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – Силистра.

Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в Никопол, който за пореден път моли за мир. Този път условията са още по-тежки – освен Силистра трябва да бъдат предадени и други крепости. На 15 юни 1389 г. султан Мурад загива в битката при Косово поле, но османците удържат победа.

Новият султан Баязид изчаква няколко години и през 1393 г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на 17 юли 1393 г. градът е завладян. Цар Иван Шишман умира 2 години след това.

След смъртта на Иван Шишман, според някои изследователи негов извънбрачен син приема монашеското име Йосиф и става вселенски патриарх в Константинопол, по-известен като Йосиф II (1416-1439), който и е последният представител на династията на висш държавен или църковен пост. Според други източници вселенския патриарх е син на Шишман, който е син на Михаил Шишман и носи името на дядо си.

Редица историци и родови експерти, считат че част от представителите на рода, след падането на Второто ни царство, приемат исляма заедно с високи постове в Османската империя.

В пролетта на 1393 г. по заповед на султан Баязид I Търновград е подложен на усилена и продължителна обсада. През лятото, на 17 юли 1393 г., след щурм, градът е окончателно овладян. Според професорите Николай Овчаров и Христо Матанов разпространеното твърдение, че за това време защитата на престолния град се води от патриарх Евтимий, е неоснователна, понеже той е убеден последовател на исихазма.[6] Според проф. Хитко Вачев редица изследвания свидетелстват, че Търновград е обявил капитулация пред османските турци, а не е превзет поради предателство или завършила успешно обсада. В подкрепа той привежда фактите, че няма данни за опожаряване, църквите са запазени след 1393 г. (разрухата им се отнася към по-късно време). След превземането на Търновград патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Част от благородничеството е избито, а останалата е преселена в Мала Азия. Османските войски се насочват към Никополската крепост на река Дунав, където е пленен цар Иван Шишман, царското звание му е отнето, но е оставен да управлява Никопол. С това се слага край на съществуването на Търновското царство.

Падане на Видинското царство (1396)

През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци[7] на Косово поле на 15 юни 1389 г. унгарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците обаче са разгромени при Никопол на 25 септември 1396 г. и Баязид I превзема Видин след кратка обсада. С това е сложен край на Видинското царство.[8] Видинският цар Иван Срацимир е пленен и отведен в бившата османска столица Бурса (на Мраморно море), хвърлен в тъмница и умира в 1402 г., вероятно удушен. Според друга версия той умира още през 1397 г.

 

Първородният син на Иван Шишман Александър Шишман приема исляма през 1398 г., получава името Искендер бей (на турски: İskender Bey) и става управител на черноморския град Самсун.

Причини за завоюването на Българското царство

 

Историографията обичайно изтъква следните причини: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците. Някои историци добавят и следните: чумна епидемия, суша и демографски срив като последица от двете.

/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%8E%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8


ПП: Това е началото на най-трагичната, най-ужасната част от българската история. Османската власт е по-страшна и поразяваща от чума!...

Една силна феодална държава среща една разделена слаба държава.

Здравей, Марине. Мисля, че България пада под Осмаснско владичество през 1422( 1430) г. Дори изнесох доклад за това през миналата година пред Конференция на съюза на учените в Стара Загора. Става дума за Константин II Асен и Фружин, които са наследници на Иван Срацимир и Иван Шишман. Управляват на запад от Видин.
Поздрави!

Заради тъпите папи, патриарси и ходжи (разбирай всичките като равини!) сме загубили последния остатък от някогашната българска империя......
Нейсе, запуши я......казва Алековият герой, макар и по друг повод.

Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър. Не е известно дали получава царска титла и традиционно се приема, че не е управлявал Видинското царство, което вероятно е било е превзето от османците още при царуването на баща му.

Има две сестри, едната от които, Доротея, става съпруга на краля на Босна – Твърдко I Котроманич. През 1365 г. след като унгарският крал Людовик превзема Видин, той изпраща цар Срацимир и цялото му семейство в хърватската крепост Хумник, където са държани в плен в продължение на четири години. [1] През 1369 г. Срацимир и Константин са освободени, но принцеса Доротея остава като придворна дама на унгарската кралица Елизабета Котроманич, която през 1374 г. я омъжва за братовчед си Твърдко I Котроманич.[1]

Като престолонаследник Константин участва заедно с митрополит Йоасаф Бдински в мисия в 1394 г. до османците, завладели Търново.[2] В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново „благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“.[3] През 1404 г. цар Константин заедно със сина на Иван Шишман Фружин и войводата Мирчо Стари започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като въстание на Константин и Фружин. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г. Според известията на Константин Костенечки срещу въстаналите българи настъпил с войски султан Сюлейман и превзел с бой крепостта Темско. Предполага се, че това е станало към 1409 – 1410 г. През 1413 г. османците предприемат поредния поход предвождани от Муса Кесиджия, а Константин II е прогонен в Кралство Унгария, но същата година султан Мехмед I побеждава Муса Кесиджия.

Според семейната хроника на фамилията Кнежевичи-Парчевичи, потомци на босненския крал Стефан Дабиша и васали на Иван Срацимир, един от наследниците на Парчия Кнежевич – Петър I Парчевич (син на Николай Парчевич) заедно с Константин II Асен взема активно участие в борбите срещу османците по време на династичните междуособици между Муса и Мехмед I и след неуспеха на кампанията бяга заедно с последния български цар в Сърбия. Петър I умира в гр. Призрен през 1423 г

В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария. Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в Унгария и при Стефан Лазаревич без да се уточнява кога и за какъв период от време. Константин II Асен умира на 17 септември 1422 г. в Белград.[4]

Има съвременни исторически трактовки, които сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. до 1417 г. като васално на султана.[5] Същевременно налице са и редица доказателствата за падането на Видин в османски ръце още през 1396 г. което становище се подкрепя традиционно от българските историци.

Това е трагедия и за другите балкански народи...

Това е доста спорна и несериозна хипотеза! Те временно са се опълчили на османлиите... И каква част от България са управлявали? 5-10 %? Все едно тялото да е прегазено и само едната ръка да шава...

Османското владичество нанася непоправими вреди върху българското самочувствие, тежки поражения върху българската култура, духовност, психика... Какво сме получили от османските турци? Чалгата и поговорките:"Преклонена глава сабя не я сече", "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!"...

В историческите извори пише съвсем други неща което означава,че си избрал страната на измамата и лъжата.

Крайно време е казионните пишман историци и сляпо следващите ги преписвачи да научат,че народите по света пишат своите истории според сведенията на очевидци и древни летописци,а не според водкаджийските фантазии на този или онзи съвременен псевдоисторик. Следвайки древните извори,а не пиянското ломотене на кварталните зевзеци научавамe следната информация:

1. Видинска България става за първи път турски васал в 1397 г.
2. Видин пада под турско в 1428 г.
3. Последният Видински цар остава на трона до смъртта си (1460 г.)
4. България е превзета окончателно от турците в 1516 г.
5. Последната самостоятелна Българска държава,носеща регионалното название ВЛАШКО е ликвидирана в 1716 г.,когато султанът я превръща в държава на елиногласните римляни от Фенер.

Яааа, barin бил учен...?! Предполагам по агрономия??!! Изнасял доклади на нАучна конференция на Съюза на учьоните мин. година?! Ти да видиш чудо?! Уточнил датата на падането на България под османско, въпреки че на практика не е имало държава България, а няколко български царства или владения нЕкви, и естествено - не са паднали на една дата, просто нЕма как!!!
А shtaparov просто трябва да се пренасочи към тв рекламата: "Освежаващ и овлажняващ крем за вагината на всяка жена "Идеал", моля!!!"

Цитирам информация,почерпена от древните извори друже- не съчинявам фантасмагории като казионните ти любимци!

Преди да ми даваш съвети дърто,претичай до психиатъра и кожния геронтолог- нека ти закърпят циклофренията и крастата,за да може да събеседваш с елитни специалисти!

Абре човек: когато от Римската империя останат само Морея и Цариград,това според теб не е Римска империя??!! Когато от Райха остане само Берлин,това за тебе не е Райх??!! Когато от Ковида останат само два вируса,това за тебе не е Ковид??!! Когато от златото в джоба на Божков остане само един петак,това за теб не е злато??!!

Ти ли си елитен специалист, бе ТКЗС, егати хипопотама...?! Знаеш ли какво, къкъв ставаш като излезете от този кенеф и дойдете тук - хипопотук ставаш! Забравяш мигновенно всички лъжи и самозаблуди!!! Хеле пък да заявиш, че сте измислили компютъра - такива шамари ще плющят, че ще ти откъснат главута!!!

Не съм никакъв учен и нямам титли. Докладите, които изнасям, засега три, но съм одобрен за още четири са си мои и написани по правилата, съобразени с изискванията на конференциите, като само са по-дълги от допустимото след допълнителни уговорки. Доставя ми удоволствие, особено да натрия носовете на варненци, които не ме одобриха, а и за собствено удовлетворение. От Стара Загора по доклада имаше само една забележка, която беше от моя несъобразитеност- пропуснал съм да спомена за Старозагорското въстание от 14о5 г. Дори за филиала пред Русенския университет доброволно се отказах от състезанието за екскурзията в Синая и да се преведе и публикува в чужбина моя доклад. Не съм грандоман.

Браво, така те искам - скромничко, а за натриването на носовете пак може да си поговорим. И аз не съм грандоман иели поне чак толкова голям - сума ти годин бях само асистент, ама е важно на кои професори... После ме направиха по заслуги пълен про, а сега ме викат тук и там, ама много съм взискателен към аудиторията и рядко ходя... Хеле пък при тая проклета пандемия... Плащат добре, ама нямам нужда от пари!!! По-добре да чакам да тръгнат партитата в Холивуд и Ел Ей, или да си джиткам на MMORPG... Ако питаш, де...

"Падането на Константинопол в 1453 г. и превръщането на главната катедрала на християнството Света София в джамия е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското Средновековие. "
След падането на Берлин Германия капитулира и с това се слага край на ВСВ...