Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2021 13:40 - Българо-румънски исторически връзки и отношения
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2217 Коментари: 18 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

 СТАТИИ ОТ СБОРНИК „ДОБРУДЖА”. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение”. ( Издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918. )

 

Любомир Милетич

БЪЛГАРИ И РУМЪНИ В ТЕХНИТЕ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ  

(Сб. Добруджа, с. 68-118)

 

 

Допреди четири години румъните бяха еднички между съседните ни народи, с които през многовековното ни съседско минало не бяхме водили война и с които, напротив, особено след нашето народно възраждане толкова се бяхме сближили, че не се виждаше невъзможно един ден да влезем заради общите си взаимни интереси дори и в по-тясна политическа дружба. Ако и да се смятат румъните чужди нам по потекло, всъщност етнически и културно ние имаме много общо с тях, защото докато да се образува сегашната румънска народност римските прадеди на румъните постоянно са заимствували от българския народ, нямайки своя напълно оформена национална самобитност.

 

Известно е, че румъните се явяват в историята като особен народ със своя държавна организация тепърва в XIII век, когато българският народ бе вече прекарал славна шествековна история с военни и културни подвизи от мирово значение. Па и тогава, когато румъните за пръв път влизат в кръга на историческите народи, те се явяват носители изключително на българската средновековна култура - духовна и материална. Те нямат и своя народна писменост, а си служат във всички сношения на държавния, обществения и частния живот с българския книжовен език от тъй наречения среднобългарски период. Хилядите писмени документи от тая влахо-българска културна епоха, която трае до XVII век, показват че българският език е хванал такива дълбоки корени в Румъния главно защото е имало за това особено благоприятна почва в самото население, не малка част от което е била от българско потекло. Исторически е установено, че румънската народност е произлязла чрез кръвно смесване на първоначалния римски (латински) елемент с български славяни, - същите тия славяни, от които след преминаването на Аспаруховите турански прабългари се образува славянобългарската народност. Постепенно, в течение на вековете това славянобългарско население в Румъния е изчезнало, като е възприело румънския език, ала в замяна на туй пък е оставило в подирния много следи от своя български език. Извънредно голямо множество български думи в румънския език, които и ден днешен още се употребяват в писмената, а още повече в простонародната румънска реч, са най-необоримото свидетелство за казаната завършила се расова асимилация в Румъния; те най-добре обясняват и споменатата културна зависимост на румъните до епохата на тяхното народно възраждане, когато се създаде и румънската народна писменост [*]. Наистина подобни езикови заемки има и у други народи, ала нигде не се явяват те в такъв голям размер, както у румъните. Още по-голямо значение имат тези български елементи в румънския език като се вземе пред вид, че те означават твърде важни понятия и предмети от областта на духовния и материалния живот на народа. Да не говорим вече за особеното историческо значение, което имат старовремските български местни названия по цяла Румъния [**]. Румънските елементи в българския език, наопаки, са незначително количество.

 

Изчезналото старобългарско население в Румъния първоначално се е простирало по равнините северно от Дунава, - по цяла Влахия и отчасти по Молдова, а румънското население е заемало главно планинистите Карпатски области накъм запад. По спазените български местни названия, а също тъй и по упоменаваните в множество писмени документи такива названия на селища и местности, може да се съди за границите на българската колонизация в областите северно от Дунава. Въз основа на данни от тоя род се доказа, че румънският елемент, постепенно асимилирайки българския от XIII век насам, сравнително бързо се е движил от областта на река Алута (Олтения) в посока към реката Серет и през тая още надалеч на изток. Българи е имало на Серет още в XV век, както се вижда от една бележка в т.нар. Путненска хроника, гдето под година 1486 е казано, че станал „разбойу блъгарехь на Сиретѣ” (вж. у J. Bogdan, Vechile cronice inedite, c. 147; вж. и у мене „Дакоромъните и тяхната славянска писменост”, Мин. сбор., XI, с. 271). - Така, постепенно напредвайки, румъните в своя исторически живот са се движели, ограничавайки се само в областите северно от Дунава. Отсам Дунава те никога на са прехвърлили що-годе значителни

 

 

*. Румънският историк проф. Богдан, като говори за старата „румънска култура”, казва че та се завършва „с отхвърлянето на славянския език от държавния живот на румъните” (вж. J. Bogdan, Cultura veche romоna, 1898).

 

**. Румънският историк Ксенопол, като обръща внимание върху българските („славянските”) местни названия казва в своята „История на румъните”, че само една официална употреба на славянския език не би могла да повлияе върху народната маса дотолкова, че тя да създава и географични названия на славянски език, та заключва, че тия названия ни принуждават да приемем какво във Влахия и в дакийските страни също е съществувало съприкосновение между народ и народ и че в това съприкосновение славяните са изгубили, а румъните чрез тая загуба на славяните се обогатили (вж. Xenopol, Istoria romоnilor, I, 381).

 

 колонии, нито са имали някаква трайна политическа власт. Затова е понятно недоумението, което решението на Берлинския конгрес на 1878 г. да мине част от Добруджа под Румъния, бе предизвикало у мало и голямо у тях. Известно е, че самият румънски крал Карол тогава с огорчение се бе изразил относително размяната на Бесарабия, гдето има румъни, с Добруджа, гдето почти нямаше такива, че дипломацията забравя, какво в случая не се разменят само територии, ами и хорски души...

 

След като грубата сила на 1878 г. прекара границата на Румъния през Дунава до Черно море, в умовете на ръководещата част на румънския народ бързо се извърши забележителен преврат, който доведе румънската интелигенция до небивало самомнение. Румъните почнаха да се мислят за културно високо стояща нация, предопределена да играе първа роля в съдбините на Балканския полуостров; те съвсем забравиха своето скромно историческо минало и многовековното политическо и културно надмощие на българския народ, комуто в частност дължат своята стара култура... В гордото си отнасяне към българите румънските ръководители смело замислиха нова завоевателна политика спрямо България. Като възпитаха в тоя надменен дух цяло поколение, те на 1913 г. вече не скриваха намеренията си да проникнат много по-далеч в българската земя. За оправдание на една такава политика и самите румъни не считаха достатъчни доводите от чисто държавно-икономическо естество, какво че Добруджа им била необходима, защото трябвало да излязат на море и пр. Затова зачестиха в румънската литература исторически изследвания с тенденция да се докажат и исторически права над цяла Добруджа, която едно време бил завладял влашкият воевода Мирчо I, и нещо повече: заговори се доста у тях и за някогашното румъно-българско царство, когато уж заедно с българите възстановили второто българско царство на Асеновците. Същевременно румънското правителство не щадеше средствата да прекара час по-скоро и колкото се може повече румънско население в Добруджа, за да има в своя полза и етнографически доводи...

 

Всичко туй показва, че у тях се съзнава, какво над силата, която може да руши и да създава каквито си ще политически граници, стои правото, - моралната сила, без която едно политическо създание не може дълго да живее, а още по-малко - да напредва. Събитията от 1915 г. по отношение на Румъния това го потвърдиха; тя биде възвърната зад Дунава в старите си исторически граници. Сега и ние по-спокойно можем да подложим на обективна оценка новата румънска политика от историческо и морално становище. С тая цел тук накъсо ще хвърля поглед върху културно-историческото минало на румънския народ, за да стане по-ясно какво са румъните в старото си минало, докъде се е простирала тяхната държавна власт и какво те дължат на българската култура. От това ще се види за какви исторически права изобщо те могат да говорят с оглед към новопоявилите се у тях политически стремежи.

 

 

I

 

Началата на румънската история, ако и да захваща тя толкова късно - от XIII век, още не са напълно уяснени. Преди всичко е необходимо да се установи родината на целокупната румънска народност, разделена сега на три главни клона: дакорумъни, заседнали на север от Дунава, македонорумъни - в Македония и в по-малки групи пръснати по целия Балкански полуостров, и истрорумъни - населени в полуострова Истрия, в австрийското приморие. Езикознанието установи, че трите румънски наречия, които говорят споменатите три клона румъни, са се развили от един общ тям прарумънски език в известно време, когато прадедите на всички румъни са живели негде в постоянни междуособни сношения, та е можал да се оформи у всички тях един откъм основните си черти еднообразен език (вж. Gust. Weigand, Vlacho-Meglen, 1892, c. 56). Где е била общата родина на румъните?

 

След римското завоевание на Балканския полуостров една силна римска колонизация постепенно изменя дотогавашния етнографическн състав на народонаселението. Понеже всичките варварски нахлувалия във Византия главно идели през Дунава откъм Дакия, римският император Траян в началото на II век сл. Хр. е настанил главно в северната част на полуострова голямо множество свят, събран „от цялата римска империя”, и заселил с тоя римски елемент и самата Дакия, за да я осигури по този начин под римска власт. Ако и да е станало сетне необходимо, през времето на царя Аврелиан - около 271 г., да се прехвърлят римските колонисти от Дакия наново през Дунава в крайморска Мизия, безспорно е, че не малка част от потомците на Траяновите колонисти си останали в защитените планинисти области на Дакия - в Карпатските гори [*]. След римското завоевание по-старото трако-илирийско жителство на Балканския полуостров почнало постепенно да намалява, изложено на двойно чуждо културно влияние - на гръцкото в южната част на полуострова, гдето се е разпространявал гръцкият език, и на римското в северната половина, гдето по-бързо и по-силно

 

 

*. Този въпрос подробно съм разгледал в съчинението си „Дакорумъните и тяхната славянска писменост” (вж. Мин. сбор., IX, 1896, с. 211 сл.).

 

се налагал латинският език. Известно е, че римляните са превъзхождали гърците чрез способността си да асимилират други народности. Вследствие на това в VI век, преди да се почне заселението на славяните на полуострова, от илирийското население са били останали само албанците, защитени от чуждо влияние в своите непристъпни гори, а от тракийците, с изключение на една част от тях настанени в Родопските гори, вече почти нищо не се чува в историята. Изглежда, че особено бързо е напредвало романизуването на тракийците. Границата между латинската и гръцката езикова сфера на полуострова е вървяла приблизително от Лиса на Адриатическо море в източна посока през Миридитските планини и през Дебър, минавала е северна Македония между Скопие и Стоби (развалините на Stobi стърчат сега още при Грацко), под Ниш и Ремесиана, така че Кюстендил (Pautalia) и Средец (Sardica) заедно с Пирот оставали в гръцката сфера. Оттук границата е отивала по северния склон на Балкана до Черно море. Към латинската област ще отнесем и Дакия (сегашна Румъния), а в свръзка с нея област, в постоянни сношения, се е намирал и романският запад - Панония и адриатическото крайбрежие. В границите на всички тия далечни области на латинската територия - от Адриатическо до Черно море, са се развили, въз основа на старолатинския език и под влиянието на внесените в него примеси от множеството романизувани нелатински народи, два романски диалекта: единият на изток, в крайдунавските земи, който е бил говорим език на прадедите на румъните, поради което ще го наречем прарумънски; и втори в адриатическите крайморски земи, главно в Далмация, тъй наречен стародалматски диалект, последните остатъци от който изчезнаха в наши дни на остров Veglia. Най-дълбок е бил романизуваният пласт от Панония на юг до Стоби, а от Арчар (Ratiaria) на изток латинският елемент е отивал само няколко часа ход на юг от Дунава (вж. К. Иречек в Archiv fьr slav. Philologie, XV, 28, и в Geschichte der Serben, 39). В тия области латинският елемент, легнал върху трако-илирийския между Адриатика и Дунава, е останал господствуващ, налагайки езика си през дългия период от Октавиан Август до началото на Христовата ера и сетне до VII век [*].

 

Нахлуванета на „варварите” - авари, славяни, прабългари - изместя римския елемент от речената латинска област южно от Дунава, та се почнала емиграция на вси страни. Най-много емигранти са търсили прибежище на юг - в Македония, Епир, Тесалия. От Пинд до Девол

са били главните селища на заседналите там румъни. Център им станал т.нар. Велика Влахия (Μεγάλη Βλαχία) в Тесалия (вж. Иречек, История болгар, Одесса, с. 746). Една малка част пра румъни се отдръпнала до бреговете на Адриатическо море в Истрия, гдето сега има малки остатъци от тях. Няма съмнение, че значителна част от румънския елемент пред аварското и славянското нахлуване е търсил закрила на север през Дунава в Карпатските планини, гдето още от Траяново време, както се каза, ще да е имало останало римско население. И откъм Панония ще да е имало тогава емиграция към Карпатите. В Дакия е засилен тоя румънски елемент и чрез пленници - римски жители, завличани от аварите и българските славяни на Полуострова в земите на север от Дунава [*].

 

Славянското население, което е останало да живее оттатък Дунава, след като по-главната част от същото население се е заселила на Балканския полуостров в VII век, е влязло в близки сношения с румънския елемент в Карпатите. Когато прабългарите дошли в Дакия и се настанили на север от устието на Дунава начело с Аспарух, дълго време преди те да преминат на Балканския полуостров са били в тесни връзки със славяните в Дакия, така щото подирните още от самото начало на основаването на Аспаруховото българско княжество политически са били съединени с него. Известно е, че през времето на княз Крум тъй наречената у византийските историци „България оттатък Дунава” (Βουλγαρία ἐκεῖϑεν τοῦ Ἴστρου ποταμοῦ) ce е простирала далеч на север и запад, като са достигали границите ѝ до Унгария и дори до Моравия. След разсипването на аварската държава (796 г.) и областите край река Тиса, дотогава подчинени на аварите, се присъединили към българската държава. Преди да дойдат маджарите (895 г.), границите на прездунавска България [**] били толкова обширни, че баварският географ (от края на IX век) казва, че е страна грамадна с многочислено население (regio est immensa et populus multus).

 

В дакийска България ca владели отделни български князе начело на някои областни княжества (войводства) - всички подчинени на върховната власт на българското царство. Когато дошли маджарите, те усвоявайки Трансилвания и Темешкия Банат се натъкнали на съпротивата на пограничните български княжества, с които били принудени да водят борби. В маджарските хроники, като се разказва за тия събития в източните прикарпатски области, споменуват се и имена на български князе. Разказва се за князете Кеан - „княз на българите и славяните”, Ахтум, Глад, Менуморот и пр. (вж. подробно за тях у мене, цит. съч., Мин. сбор., IX, с. 242 сл.). В тия български княжества населението е било тогава отчасти румънско. Румънските историци смятат, че това са били „румънобългарски” войводства, васални на България. Според Ончул маджарите заварили в Дакия три такива войводства едно в Трансилвания, друго в Темешки Банат с главен град Кеве (сега гр. Кубин), и трето в областта между реките Самеш и Муреш с главен град Бихор. Последните две са били зависими от българското царство южно от Дунава: „Следователно българската държавна власт в Дакия е съществувала във вид на супрематия (хегемония) над тия войводства, чието население се е състояло от румъни и славяни, наричани българи” (numiţi şi Bulgari - вж. D. Onciul, Originele principatilor romвne, 1899, c. 17). Маджарският хронист, анонимният нотариус на краля Бела, нарича българския княз Глад войвода български и влашки (dux Bulgarorum et Blacorum). За Глад разказва, че управлявал едно княжество между р. Марош и Тиса, че бил по произход от гр. Видин и че когато маджарите искали да преминат реката Темеш Глад им излязъл насреща с голяма войска - пехота и конница, която състояла от кумани, българи и власи [*]. Българското войводство в Темешкия Банат е съществувало още някое време, до 1003 г., като васално на маджарския крал. И войводството в Трансилвания, източно от Муреш, е просъществувало при същите условия до тая дата. Анонимният маджарски хронист споменува, че войската на Глад, след като била победена при р.Темеш от маджарите, се оттеглила към българските земи (versus fines Bulgariae). Трябва да се разбира тук Западна Влахия, именно Олтения, гдето тъй също е имало подобни областни румънобългарски войводства подчинени на България. По всяка вероятност в Олтения е имало две войводства, западно и източно от р. Олта, гдето било основано банството на Бесарабите и гдето старото румънско предание, спазено в анонимната румънска хроника, поставя сетне владението на легендарния Радул Негру, основател на влашкото войводство на р. Дъмбовица с главен град Къмполунг (вж. D. Onciul, цит. съч., с. 9).

 

След падането на първото българско царство (1018 г.) границата на Византия е достигала само до р. Дунав. В туй време в Дакия станали

 

 

*. Анонимният нотариус на крал Бела изрично предава това название като казва, че Трансилвания била населена от „власи” и славяни (et habitatores terre illius...Blasii et Sclavi).

 

 

важни политически промени. Докато в Трансилвания и Банат владеели вече маджарите, източно от Олта, в областта на Серет, Прут, Бут, Днестър и Днепър заседнали към края на IX век печенегите, туранско племе от турския клон. Вероятно е мнението на Ончул, че тогава между Унгария, Византия и Печенежката държава е оцеляло от първото българско царство само българското войводство в Олтения, в известна васална подчиненост спрямо печенегите. И когато куманите сетне изместят печенегите в XII век, българите и румъните в Олтения все ще да са запазили своята автономия под хегемонията на куманите. Макар и маджарските хронисти да наричат тогавашна Влахия и Молдава с име „Кумания”, не трябва да се разбира това сериозно в смисъл, като че ли всички предишни народи заедно с автономните си областни организации в тия страни напълно се обезличили под властта на куманите. Напротив. Куманите, чиито главен център е бил в степите между Днепър и Дон, не са тъй плътно заселили днешна Румъния, та са могли тук покрай тях мирно да живеят и други народи (вж. Tomaschek, Zur Kunde der Balkanhalbinsel, t. 51, Zeitschrift fьr цst. Gymnas., 1876, c. 344; Мин. сбор., IX, c. 245).

 

Като ce вземат пред вид многовековните държавноправни връзки на първото българско царство с областите северно от Дунава, доказаното съществуване в тях на плътно българско население, което, размесено и с румъни - наричани тогава само с името „власи”, е било организувано в отделни областни княжества и войводства; като се вземе още пред вид, че е безпорно, какво тези подирните са били под върховната власт на първото българско царство, не изключвайки от тях и войводството в Олтения, не може да се допусне, че след внезапното сгромолясване на това наше царство южно от Дунава не се е продължила българската власт що-годе самостоятелно поне в Западна Влахия, в Олтения, гдето не е била достигнала дори и номинално маджарската хегемония. Катастрофата, която постигна България на 1018 г., ще да е имала за следствие силна емиграция през Дунава във Влашко на много боляри и знатни българи, а вероятно и на някои оцелели членове на българския царски дом. През време на византийското иго от 1018 до 1186 г. сношенията между българите от двете страни на Дунава не са били съвършено прекъснати, а без съмнение мисълта за освобождение от гърците не малко е занимавала умовете и на българската емиграция, която се намирала във Влашко. Затова съвсем не е чудно, че в българското въстание, избухнало в Търново на 1186 г., излизат начело братята Петър и Асен и заедно с тях и много български боляри в дружба с власи и кумани. Установено е, че Петър и Асен, след като през лятото на 1186 г. били разбити от византийския император Исак Ангел, веднага се оттеглили през Дунава в днешна Румъния, оттдето още през есента същата година се върнали назад с „кумански” чети [*]. Че в тия чети е имало не толкова кумани, колкото българи и власи, няма съмнение (вж. Мин. сбор., XI, с. 250 сл.). Твърде е възможно, щото българското княжество в Олтения след падането на първото българско царство да е било васално на Византия, така щото прддържането старите връзки между българите от двете страни на Дунава през XI и XII век да е било по-лесно. С това схващане се съгласява известното бележито съобщение на Кинам, историографът на византийския император Мануил Комнин, за похода му против маджарите на 1166 г. Тогава една армия на императора навлязла през Влашко в Унгария, а в тая армия е имало и много власи, за които Кинам узнал, че били по произход от Италия [**]. Никой не оспорва, че съобщението на Кинам се отнася до власи северно от Дунава. Ако след двайсет години от тая дата се говори у византийските историци за власи, които вземат деятелно участие в българското въстание на Асеновците, няма защо да се мисли, че тези власи били от Балкана, а не същите заддунавски власи. Присъствието и на кумани във въстаническите чети на Петър и Асен, избягването им във Влашко и връщането им оттам с подкрепление, за което по-горе се споменава, мисля достатъчно осветляват въпроса за участието на румънския елемент при възобновяването на второто българско царство. Да се смятат Петър и Асен за румъни, както това твърде охотно поддържат румънските учени [***], е съвсем безосновно.

 

Че Асеновците може да са били и от стар царски род - става вероятно и от думите на папа Инокентий III в писмо до унгарския крал от 1204 г.: „duo fratres Petrus videlicet et Iohanitius de priorum regum prosapia descendentes (вж. у Theiner, Monumenta slav. meridion., I, No 57)”. Добре

забелязва Иречек по повод на това свидетелство, че втората българска царска династия не е била румънска. Новата титла на Асеновците: „царь блъгаромъ и гръкомъ” е старата титла на цар Симеон (вж. Иречек, История болгар, с. 301). Най-приемливо е мнението, изказано от Василевский, че Петър и Асен са българи от старата династия, израснали във Влашко, гдето научили и румънски (вж. Archiv fьr slav. Philologie, t. IV, c. 627 сл.). Никита Акоминат разказва подробности за началото на Търнавското въстание, в което взели участие и власи [*], които той нарича уж с по-старо тяхно име мизи. Като говори за политиката на Петър и Асен, след като се завърнали от Влашко с кумански подкрепления, Никита казва: „Сега те вече не се задоволяваха само да удържат своето и да станат главатари на Мизия, но се решили да повредят колкото се може повече на гърците (ромеите) и да съединят в едно владение, както е било някога, земята на българите”. Очевидно е от това място у Никита, че се говори за две земи, които и по-рано са били под една власт, сир. за областите северно и южно от Дунава. Това схващане пълно възприема и румънският историк Ончул, който казва, че в царството на Асеновци са се възстановили връзките на двете страни, България и Румъния, от време на бившето българско царство (din tоmpul fostului imperiu bolgar, цит. съч., c. 31). Според Ончул, макар и румънският елемент да е играл най-важна роля при основаването на второто българско царство, сетне когато Влашко се освободило от зависимостта си спрямо България - държавата на Асеновците става чисто българска (цит. съч., с. 29) [**]. Че към второто българско царство е принадлежала и Влахия - както е било и преди подпадането на България под Византия, свидетелствува и титлата на Калоян „imperator bulgarorum et blacorum”, която ce среща само в някои латински писма на Калоян до папата от 1202 до 1205 година. Че Калоян е искал корона, като цар не на някои си пастири власи по Балкана, а на власите, които живеят в земята Влахия, добре се установява от други източници. Най-важно обяснение на този въпрос намираме в едно друго писмо на Калоян до папата от 1204 г. (Theiner, цит. съч., I, No 46), в което Калоян се оплаква, че на неговия пратеник Василий, архиепископ на „цяла България и на Влахия” (totius Bulgariae et Blachiae), когато стигнал в Драч, не позволили да мине в Италия и пр. И Villehardouin нарича Калоян крал на Влахия и на България („roi de Blaquie et de Bulgarie”, вж. и Иречек, История болгар, с. 494). Няма следователно основание да не приемем като най-правилно тълкуването на приведените данни в смисъл, че второто българско царство е било възстановено при помощта на румъно-българското княжество във Влахия, останало полунезависимо и през XI и XII век, когато България е била под византийско иго [*].

 

Въпреки очевидните връзки между България и Влашко, и през времето на Калоян българската държава всъде и във всичко се проявява като чисто българска и няма ни едно доказателство, че е съществувало някакво държавно-правно равенство между тия две страни, та да има основание да се нарича второто ни царство „румъно-българско”, под което название то минава у румънските историци. Подирните, с изключение на Ончул, в желанието си да представят възникването на румънската държава в XIV век не из предшествувано васално отношение спрямо България, а съвсем независимо от подирната, макар че от друга страна много наблягат на „голямото” участие на румъните в Търновското въстание на 1186 г., като изкарват всички Асеновци и особено Калоян по народност румъни, решително изхвърлят всяка връзка на второто българско царство с Влахия северно от Дунава. Докато Калоян всъде минава за българин и такъв се смята и в днешната историческа наука , за румънските историци той е несъзнателен „влах”, който е работил само за величието на България. Така напр. Йорга в своята история на румънския народ казва, че „Йоница (Калоян), ако и да е бил „влах”, не е разбирал значението на тая дума, той не е знаел думата „влах”, да преведе в „румънин или аромънин” (romоn о aromоn). Какво е знаел той за Рим и за римляните! Напротив, той се е стремял да се създаде ново източно царство на българския народ. Когато е носил пурпурната мантия и искал да го наричат цар Калоян, той е мечтаел за едно славянско царство „на българите и гърците” - блъгаромъ и гръкомъ, τῶν Βουλγάρων καὶ Ρωμαίων, та е поставял тази императорска титла начело на своите писма и укази”. [**] Факта, че в писмата до папата титлата на Калоян гласи „rex bulgarorum et blacorum”, Йорга тълкува с „умишлено погрешен превод” [*], като поставили вместо Ρωμαίων (сир. на ромеите, на гърците) - blacorum и в други случаи пак Ρωμανία (в смисъл на Византия) превели все тъй умишлено с „Wlachia”.

 

През XIII век северно от Дунава са се извършили важни политически промени. Татарите унищожават куманската държава и изгонват куманите на 1241 г. Наскоро след това Унгария простира властта си и над Влашко. Държавните връзки между България и Олтения трябва тогава да са се прекъснали, така че към края на XIII и в началото на XIV век там вече се води борба от страна на румъно-българското княжество в Олтения, за да се отърси то от унгарската хегемония. От това време датуват и първите исторически известия за румънското войводство и румънски владетели в Западна Влахия, именно в Олтения. Според едно известие от маджарски източник на 1247 г. крал Бела подарил на Йоанитския орден цяла Влахия („Кумания”), с изключение на земята на изток от Алута, която принадлежала на Сенеслав, войвода на власите [**]. Името на този Сенеслав показва, че и в XIII век влашкото княжество в Олтения още е имало поне полубългарски характер щом владетелят не е румънин. В същото известие се говори и за друго едно княжество, наричано тъкмо тъй по български (предадено Kenezatus), управлявано от войвода, който е бил, съдейки по името му, пак българин. То е погрешно предадено: Litriwy, на друго място Lytuon (вж. у Ончул, цит. съч., с. 37). Най-добре отгатва същинската форма на името Йорга, който го чете Литовой (Litowoi, Йорга, цит. съч., с. 144). Ончул въз основа на тези данни приема, че след 1241 г., татарското нашествие, имало две румънски войводства, и двете в зависимост от Унгария: в Олтения тогава владеел войвода Литовой (Lytuon), а в Източна Румъния - войвода Сенеслав (цит. съч., с. 37). Ончул поддържа, че дори и през времето на татарското нашествие тия влашки войводства са били политически съединени с България (цит. съч., с. 35).

 

Забелижително е, че и в началото на XIV век продължавали да считат Влашко за „българска земя*. Важно свидетелство за това се намира в хрониката на персийския историк Рашид, който е писал на 1303 - 1304 г. върху похода на монголите (татарите) в Трансилвания и Влахия, основавайки се на официални данни, получавани от монголските власти, между другото и следното: „През пролетта на 1240 г. монголските князе преминали Галицките планини, за да навлязат в земята на българите и на унгарците. Орда, който вървял от дясно, преминал планините на тая земя, за да влезе в Кара Влахия, минал планините и влязъл в земята на Мисеслав (?). Като преминал през земята Алута, насреща му излязъл с войска Бесеренбам. Това ценно съобщение потвърждава, че във Влашко в половината на XIII век е имало две войводства, че начело на едно от тях бил войвода със славянско име (предадено неточно), подобно на името на споменатия вече Сенеслав, а начело на другото войводство, намиращо се през реката Алута - войвода Басараб бан, очевидно от династията на Басарабите. Под „българска земя” и според Ончул тук може да се разбира само днешна Румъния (с. 36). Че тия войводства са съществували непрекъснато след падането на първото царство и през XI и XII век, има доказателство в известния германски епос „Песента на нибелунгите” (Niebelungenlied), съчинен в XII век, гдето се споменува „херцог Рамуне на земята на власите” (der Herzoge Ramune ьber Wlachen Land). Името Ramune без съмнение не е собствено лично, а означава „румънин”. Тоя румънски войвода ще да е владеел сигурно в Олтения. Какви са били отношенията на румъно-българските войводства към българското царство през първата половина на XIV век не е ясно. Вероятно в борбата им да се освободят от унгарското влияние не са били достатъчно поддържани от България, в която държавната власт през туй време бе твърде отслабнала поради династическите раздори и сектантските гонения вътре в страната. При все това поне номинално старите връзки с България традицията ги е поддържала, та в т.нар. Каталански атлас от 1375 г. страната северно от Дунава между Унгария, Русия и Кумания, именно областта, която обхваща днешна Румъния заедно с Молдова, е отбелязана с име Burgaria, а пък областта отсреща на юг от Дунава - с име Burgaria (вж. Onciul, цит. съч., с. 77).

 

Как и кога се съединили и двете влахобългарски войводства, които са съществували, както видяхме, в Олтения в едно воеводство, от което произлезе сетне Влашкото княжество, румънската историография няма сигурни данни. Народното предание смята за основател на съединеното влашко войводство войводата Раду Негру, който по-рано бил херцог на Амлаш и Фогараш в Трансилвания и към 1290 г., като пре-

минал планините, слязъл в Мунтения и се установил първом на р. Дъмбовица, гдето съградил града Къмполунг с великолепна черква. Оттук той слязъл по-надолу до Аргеш и пак направил голям град, който му станал столица. Това предание е спазено в безименната румънска хроника, която носи заглавие „История на румънската земя, откога са заседнали православните християни” (Istoria ţerii romвneşti decвnd au descălicat pravoslavniciĭ creştini). Румънският историк Ксенопол взема това предание за историческо и смята, че е вероятно какво тъкмо около 1290 г., когато в Маджарско след смъртта на крал Владислав настанали вътрешни бъркотии и понеже е имало и големи гонения от страна на католическата черква против православните румъни в Трансилвания, Радул Негру ще е използувал случая да се изсели с част от „православния” си народ в съседната равна Влахия (вж. Xenopol, Istoria romоnilor, II, с. 14 сл.). С право Ончул по-критически се отнася към това предание, основавайки се на необоримите доказателства, които се споменаха по-горе и от които се вижда, че много по-рано от тоя Раду Негру е имало в Олтения румънски воеводства под властта на България от първото и второто царство. Ончул смята Раду Негру за измислено лице, „поетически образ, който олицетворява обединената с България Влахия” (цит. съч., с. 35). Ксенопол е решително против „хипотезата” на Ончул, че войводството Мунтения (Влахия) било резултат от разкъсването на второто българско царство. Според Ксенопол верността на въпросното предание се подкрепяла и от постепенното местене на влашката столица в посока от север към юг: от Къмполунг в Аргеш, оттук в Търговище и най-сетне в Букурещ. Като важен факт се посочва от Ксенопол, че влашките войводи, както се вижда и от титлите им, са владели и двете трансилвански херцогства, Амлаш и Фогараш - тъкмо срещу Къмполунг зад планините [*].

 

За нас в случая не е важен спорният въпрос дали династията, дошла от Трансилвания, е основала влашкото войводство в края на XIII век, или не, а по-важен е фактът, че това войводство, в което току-що е почнало да се образува държавен строй в средновековен дух, 

 

 

*. И молдавското войводство има подобна история. Според маджарски източници (Thurocz, III, гл. 49) около 1359 г. маджарският велик войвода от Трансилвания с една част от народа се дигнал и отишъл в Молдава, гдето основал войводство. Според молдавските хроники тоя войвода основател се наричал Драгош. Ала и в Молдавия дотогава е имало местни управители, както е било и във Влашко: и тук е имало старо славянобългарско население в южната част на Молдова, размесено с румънско. Затова и тук, както и във Влашко държавното устройство е също по български образец, с български език в черквата и държавата. Само че тук отрано почва да владее и малоруският език, главно в извънчерковната писменост...

 

в половината на XIV век вътрешно и външно се представлява с български характер като му служи българският език за държавен и черковен език. И да е дошла нова династия от Трансилвания, тя не е била в сила да прекъсне старите сношения с България, които главно е поддържало могъщото българско население в страната, нито да измени в нещо дотогавашния полубългарски характер на официалната власт, както ще се види по-долу. В този вид именно се явява Влашкото войводство, когато минава вече за независимо при Дан войвода, предшественика на Мирчо войвода, който го е наследил след 1387 година. В големите смутове, които в това време бе внесло турското нашествие в България и в целия Балкански полуостров, при общата разслабеност на българската държава, обстоятелствата помагат да се издигне за малко време държавицата на Мирчо войвода, обаче само за няколко години. Това е първият и последен проблясък на известна самостоятелност на румънската държава до падането на България под турците. Най-много се изтъква от румънските историци временното завладяване на Добруджа от Мирчо войвода заедно с града Силистра (Дръстър). Този факт е толкова незначителен, че надали щеше толкова да се пише в Румъния за него, ако не му се придаваше особено значение с оглед към сегашния политически момент. В същност историческите факти в свръзка със завладяването на Добруджа от Мирчо Велики само потвърждават българския характер на тази област в ново време.

 

/.../

 

Ето това е самостоятелното политическо минало на румънския народ до падането на България под турците, когато и румъните стават турски васали. Може да се каже, че румъните почти до надвеяерието на турското нашествие оставят неизвестни в историята на европейския югоизток, живеейки все в подчиненост и то главно под България както през първото, така и през второто българско царство. Видяхме, че във Влашко и през XI и XII век, когато България бе под византийско иго, българската власт северно от Дунава е продължавала да се крепи в автономните влахо-български войводства, макар и да са били във васални отношения спрямо по-силните съседи - печенеги, кумани, маджари и пр. Най-сетне в XIV век постепенно се издига едно обединено румънско войводство в Мунтения, покрай Молдавското войводство, което почти същевременно по същия начин се образува и развива. Ала при все това и двете влашки войводства имат български характер, са в пълна зависимост от българската средновековна култура
/.../
Смятам за уместно да предам тук как видният румънски историк проф. Богдан схваща историческото

минало на своя народ до турското нашествие. Именно в уводната част на своята брошурка „Борбите на румъните с турците до Михаил Витезът” (Luptele romоnilor cu turciĭ păna la Mihaĭ Viteazul, 1898) Богдан дава следната сбита характеристика на румънското историческо минало до казаната дата:

 

„Историята на румънския народ е дълга борба за съществуване. Хвърлени от съдбата в устата на варварите, румъните, заселени ат Траян, не прекарали в мир нито половин век, вече трябваше да се борят с варвари, които повече от две и половина столетия ги насилваха да напуснат земята, в която бяха настанени. Затрупани от пороя на растящата навалица от народи - готи, хуни, българи, славяни и авари, румъните от дясно и от ляво на Дунава бяха принудени да се оттеглят по полите на планините и тук под властта на българите поставиха основата на бъдещата си организация в княжествата и войводствата. Когато дошли маджарите, тези подирните са съществували вече. И те продължавали да съществуват в Унгария под върховната власт на маджарите, а във Влашко (in ţările), в равнините - на печенегите, куманите, татарите. След изгонването на подирните старите княжества се сляха в по-големи войводства и така се образуваха двете румънски войводства Влашко (Румъния) и Молдова.

 

Влашкото войводство, сетне княжество, се е образувало от две по-стари войводства, отначало междуособно независими едно от дясно на реката Олта (Алута) - старото войводство на Басарабите, а другото от ляво - войводството на румънските Негри, и двете подчинени (васални) на българското царство - първото и второто царство [*].

 

И двете тези войводства се съединяват в едно по-голямо румънско войводство, което скоро подпада след монголското (татарското) нашествие под суверенитета на Унгария, именно между 1242 и 1247 г.

 

Борбата с румъните от Влахия, за да се освободят от унгарското васалство, продължава повече от 100 години; в тая борба те са имали случаи да покажат своята храброст и военна умелост в две големи битки на 1330 г. На 1373 и 1374 г. румънската държава (ţara romоnească) явно се смята в унгарските официални дипломи за независима държава. В същото време и Молдова се бори за независимост. Ала едвам се избавили от чужда подчиненост (васалство) към края на 14 век, след кратко време се явяват турците, нов противник, много по-силен.

 

 

*. „Ţară Romоnească sa constituit din două voevodate la оnceput independente, unul dе a dreapta Oltuluĭ — vechоal voevodat al Bassarabilor, altul da a stоnga luĭ — voevodatul Negrilor Romоniĭ, a mоndouă vasale imperiilor bulgăreştĭ оntiĭ şi al doilea” (op. cit., c. 6).

 

 

На 1366 г. румъните от Влашко се вестяват като съюзници на българския цар Срацимир против турците: България пада под турците, цар Шишман става турски васал. Румъните участвуват заедно със сърби, българи и маджари в нещастната битка при Марица на 1371 г. под водителството на сръбския крал Вълкашин...

 

След това идат вече борбите на Мирчо с турците, които скоро се завършват след неговата смърт в полза на подирните...”

 

Авторът, сам виден румънски учен, като е изрисувал горната от скромна по-скромна картина на бедното историческо минало на своя народ до половината на XV век, не може да се обвини от никого в недостатъчна обективност. И тая наистина напълно съответствува на историческите факти, които аз по-горе изложих. 
/.../

http://macedonia.kroraina.com/dobr1917/dobr1917_2_3.htm


ПП: Това е пример за патриотичен, обективен, научен исторически подход...
И моля – правете разлика между патриотизъм и краен национализъм, между история и параистория!...



Гласувай:
18


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СЕРИОЗНИТЕ ПРО...
06.07.2021 17:14
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СЕРИОЗНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ И ОТКРИТИЯ, КОИТО ПРЕДСТАВЯТЕ
ВСЕКИ ПЪТ ЧЕТА С ИНТЕРЕС
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
06.07.2021 17:16
Опит за обективно представяне на една хубава приказка! По красив начин!
Как Българите са станали румънци В края на коментара е описано!
Дават ли някъде кралските си династии през годините?
Кой е първият им крал, там съм сигурен-дакогета Децебал! Обясняват ли защо столицата му е САРМАТИгетузе? Няма даки?
Как Симеон ,Петър/ Петру/ и Самуил са румънски крале? И всички останали Български царе! И войводи .....А, войвода! Има смисъл само на Български В романския език- няма!
Че цар Калоян е крал на Булгарорум и блакхорум е написано на латински от гръцкия преводач! Това е известно, защото в гръцкия текст на цар Калоян блакхорум или власите липсват ?Блакхорум по начало е подозрително То безкрайно много прилича на другата фолма на Българите- блъгаром! Да, Дюканж директно за власи пише-Българи! Без колебание! Власите на Калоян разбили рицарите?
Всички данни говорят ,че власи са войниците на Калоян ! Така се наричат , но са Българи!
Така твърдят и в Козичено Че са войнишко село, още от Аспарух? Е, така е съхранено Но внимание имат песни ,наречени -ВАЯШКИ Поради мекият говор, характерен за старите Българи Валашки лесно прераства на ваяшки! Това се получава и в романските езици!

В два пункта основно "румънската" теза издиша!
Съхраняването на романизираните траки в нероманизирани условия с употреба, писмено и говоримо на Български език стотици години?
Не се вписва никак в изчезването на нероманизираните траки, които са и по- многобройни
Писах за проблема на Румънския крал през 1879 г. ,когато трябва да публикува манифеста за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния Че там няма и един човек, който да може да го прочете на румънски! И в края ня краищата, с извинения ,че му е наложено, е публикуван от краля на....Български!? На романизираните траки от Северна Добруджа!? Сега, ако трябва тези земи да се връщат на законните собственици, манифестът трябва да е на румънски Няма кой да го прочете на Български Но този процес е успешно извършен от фалшификаторите на историята след 1879г!

Румънските фалфификаторе по презумция, защото и държавата им е фалшива и по тази причина са принудени да фалшифицират, по никакъв начин не могат да обяснят наличието на френски думи като основна лексика в езика им! Категорично, не са от романизатора Траян! Той за такъв език не е и чувал! И никой не е чувал на всеослушание преди 1539 година-декретът на Франсоа Първи , обявяващ Френския език за задължителен във Франция! Неговия език, на областта около Париж!
Румъния е създадена с усилията на папата и на Австроунгария Първо им е създаден език с латински букви, по времето на Луи 14- ти Когато френският е станал световен език! На него говори и прускиа кайзер, като съобщава за смъртта на Луи 14- ти "Льа роа е мор!"- Кралят е мъртъв! И всички в пруския двор разбират за кой крал става дума В руския царски двор също се говори само на френски
Висшето общество в Европа признава само френския, простия народ и вода не знае как е на френски
Тогава са вкарани в изкуствения език на румънците френските думи! Никакви римляни нямат участие в този процес!

Защо е било необходимо това? Що за прищявка?
Да се спре от една страна набегът на турците към Западна Европа, а от друга-да се отрежат претенциите на Русия към проливите За се създаде буферна зона, даваща възможност за бързо реагиране!
Обяснил съм и това!

Хубава вечер, Марине!

П.П-Хубав постинг ставаше от това, но вече ми писва да пиша едно и също на хора, които не искат да го разберат Просто грешна система на обучение им е прилагана на времето! Не се дължи на това че са с ограничени възможности, но не се включват със свои идеи в учебния процес! И после, приемат само таготово, каквото отгоре им се поднесе!
Не съм прочел това някъде, просто изводът ми е такъв!
Говоря общо Марине, нямам предвид ни най-малко тебе!
А, още нещо, потеже стана дума за националисти, а тя е мръсна дума, нещо каго женски полов орган ,казан публично, какви са гърците с години по случая Македония , според тебе-? Националисти, при това крайни или интернационалисти?
цитирай
3. kvg55 - mt46,
06.07.2021 17:39
Най-пълноценни и интензивни между румъни и българи са връзките през ХIХ-ти век.
И най-вече полезни за българската национално-освободителна борба.
цитирай
4. mt46 - Благодаря! Старая се да помествам качествени исторически материали...
06.07.2021 23:01
zaw12929 написа:
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СЕРИОЗНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ И ОТКРИТИЯ, КОИТО ПРЕДСТАВЯТЕ
ВСЕКИ ПЪТ ЧЕТА С ИНТЕРЕС

цитирай
5. mt46 - Здравей, Лео! Струва ми се, че не си прочел внимателно изследването на Л. Милетич...
06.07.2021 23:05
leonleonovpom2 написа:
Опит за обективно представяне на една хубава приказка! По красив начин!
Как Българите са станали румънци В края на коментара е описано!
Дават ли някъде кралските си династии през годините?
Кой е първият им крал, там съм сигурен-дакогета Децебал! Обясняват ли защо столицата му е САРМАТИгетузе? Няма даки?
Как Симеон ,Петър/ Петру/ и Самуил са румънски крале? И всички останали Български царе! И войводи .....А, войвода! Има смисъл само на Български В романския език- няма!
Че цар Калоян е крал на Булгарорум и блакхорум е написано на латински от гръцкия преводач! Това е известно, защото в гръцкия текст на цар Калоян блакхорум или власите липсват ?Блакхорум по начало е подозрително То безкрайно много прилича на другата фолма на Българите- блъгаром! Да, Дюканж директно за власи пише-Българи! Без колебание! Власите на Калоян разбили рицарите?
Всички данни говорят ,че власи са войниците на Калоян ! Така се наричат , но са Българи!
Така твърдят и в Козичено Че са войнишко село, още от Аспарух? Е, така е съхранено Но внимание имат песни ,наречени -ВАЯШКИ Поради мекият говор, характерен за старите Българи Валашки лесно прераства на ваяшки! Това се получава и в романските езици!

В два пункта основно "румънската" теза издиша!
Съхраняването на романизираните траки в нероманизирани условия с употреба, писмено и говоримо на Български език стотици години?
Не се вписва никак в изчезването на нероманизираните траки, които са и по- многобройни
Писах за проблема на Румънския крал през 1879 г. ,когато трябва да публикува манифеста за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния Че там няма и един човек, който да може да го прочете на румънски! И в края ня краищата, с извинения ,че му е наложено, е публикуван от краля на....Български!? На романизираните траки от Северна Добруджа!? Сега, ако трябва тези земи да се връщат на законните собственици, манифестът трябва да е на румънски Няма кой да го прочете на Български Но този процес е успешно извършен от фалшификаторите на историята след 1879г!

Румънските фалфификаторе по презумция, защото и държавата им е фалшива и по тази причина са принудени да фалшифицират, по никакъв начин не могат да обяснят наличието на френски думи като основна лексика в езика им! Категорично, не са от романизатора Траян! Той за такъв език не е и чувал! И никой не е чувал на всеослушание преди 1539 година-декретът на Франсоа Първи , обявяващ Френския език за задължителен във Франция! Неговия език, на областта около Париж!
Румъния е създадена с усилията на папата и на Австроунгария Първо им е създаден език с латински букви, по времето на Луи 14- ти Когато френският е станал световен език! На него говори и прускиа кайзер, като съобщава за смъртта на Луи 14- ти "Льа роа е мор!"- Кралят е мъртъв! И всички в пруския двор разбират за кой крал става дума В руския царски двор също се говори само на френски
Висшето общество в Европа признава само френския, простия народ и вода не знае как е на френски
Тогава са вкарани в изкуствения език на румънците френските думи! Никакви римляни нямат участие в този процес!

Защо е било необходимо това? Що за прищявка?
Да се спре от една страна набегът на турците към Западна Европа, а от друга-да се отрежат претенциите на Русия към проливите За се създаде буферна зона, даваща възможност за бързо реагиране!
Обяснил съм и това!

Хубава вечер, Марине!

П.П-Хубав постинг ставаше от това, но вече ми писва да пиша едно и също на хора, които не искат да го разберат Просто грешна система на обучение им е прилагана на времето! Не се дължи на това че са с ограничени възможности, но не се включват със свои идеи в учебния процес! И после, приемат само таготово, каквото отгоре им се поднесе!
Не съм прочел това някъде, просто изводът ми е такъв!
Говоря общо Марине, нямам предвид ни най-малко тебе!
А, още нещо, потеже стана дума за националисти, а тя е мръсна дума, нещо каго женски полов орган ,казан публично, какви са гърците с години по случая Македония , според тебе-? Националисти, при това крайни или интернационалисти?

цитирай
6. mt46 - Лео, не допускаш ли, че може да грешиш?...
06.07.2021 23:51
2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
17:16
"Опит за обективно представяне на една хубава приказка! По красив начин!
Как Българите са станали румънци В края на коментара е описано!
Дават ли някъде кралските си династии през годините?"...

Щом оспорваш написаното от Л. Милетич, смяташ ли, че си по-голям патриот от него, че имаш повече исторически и филологически познания от него /или поне съизмерими с неговите/!?...
"Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята.
През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път"...

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски...
цитирай
7. mt46 - Да, разбира се...
07.07.2021 00:00
kvg55 написа:
Най-пълноценни и интензивни между румъни и българи са връзките през ХIХ-ти век.
И най-вече полезни за българската национално-освободителна борба.

Румънските въоръжени сили участват в Руско-турската война (1877 – 1878)...
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
07.07.2021 00:36
Разбира се ,че може да греша, не го изключвам никога!

Но никога не съм робувал на авторитети, защото пресрасно знам , че и те могат да грешат,дори в повече от мене И са грешали!
Това ,че е авторитет, не означава ,че той е прав, а аз греша!
В случая смятам че греши Относно структурата на армията ни в Средновековието и относно френските думи в румънския! Няма как да са от римско време Той подминава и факта ,че тези хора са пишели и говорили на Български стотици години Как така в Северна Добруджа да няма и един ,можещ да чете на румънски?
Сгрешил е, защото не е имал достатъчно информация, не защото е неспособен!
И името румънци е късно!
Ще се помъча да издиря кралете от "румънската" династия
Румънците са грешници спрямо нас и то много големи! не виждам защо трябва да им се подмазваме и то напълно незаслужено!
Аман от крадци на историята ни и на славното ни минало!
Във втората Бълканска война гръцката армия е блокирана в Кресненското дефиле и умират от глад Гръцкият крал отчаяно моли за мир!
Същото е положението със сръбската армия-всеки момент ще капитулира И тогава влиза разпасаната румънска армия в Северна България Срещу себе си има само пъдари А и елитната Плевенска дивизия, която може да ги размаже Но се получава нареждане да не се стреля срещу румънците Изобщо спечелената война е загубена "благодарение" на тях Върнато им е тъпкано през 16-та година Въпреки че Букурещ е защитаван от руснаци, превзет е от нашите!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Влахия, румънска се е наричала в ...
07.07.2021 00:53
Влахия, румънска се е наричала в документи и Валахия, споменах за валашките песни , но не по- малко интересното е , че Румъния се нарича ЦАРА Румъняска Ясно е какво означава, нали Марине!?
Но се превежда Румънска земя! Е, разбира се, стават румънци овчарите, но след 17- ти век!
Овчари, защото има овчари в Тесалия, гръцки, които също се наричат власи!
Само Българските войни- валахи , тези на войводата Мирчо Стари и други като него са изчезнали!

Лека нощ!
цитирай
10. mt46 - Здравей, Лео!
07.07.2021 22:24
8. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
00:36
"Разбира се ,че може да греша, не го изключвам никога!

Но никога не съм робувал на авторитети, защото пресрасно знам , че и те могат да грешат,дори в повече от мене И са грешали!
Това ,че е авторитет, не означава ,че той е прав, а аз греша!
В случая смятам че греши Относно структурата на армията ни в Средновековието и относно френските думи в румънския! Няма как да са от римско време Той подминава и факта ,че тези хора са пишели и говорили на Български стотици години..."

За българския език във Влашко Милетич пише във втората част на изследването...
Не става въпрос за робуване на авторитети, а за елементарно уважение към трудовете на големите ни учени, които са признати и в чужбина...
"Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като: За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията, преживяна от тракийските българи през 1913 година"...

цитирай
11. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%BE
07.07.2021 22:25
Разговорният латински се развива по различен начин в различните провинции на Римската империя и по този начин дава начало на модерния френски, италиански, испански, португалски, румънски, каталонски и реторомански. Въпреки че официалният език във всички тези области е бил латинският, простонародният латински е езикът, говорен от народа, до момента, в който местните диалекти се отделят толкова силно от латинския, че се превръщат в самостоятелни книжовни езици.
цитирай
12. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
07.07.2021 22:26
До средата на 18 век дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата – до средата на 19 век, когато по политически причини е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е румънската кирилица. Старобългарският език под формата на т.нар. „църковнославянски език“ като литургичен (църковен) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),[1][2], речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди създаване на държавата Румъния през 1861 чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, нещо обикновено за всички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване,[3] съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.
цитирай
13. shtaparov - С псевдонарода "румъни&q...
08.07.2021 18:32
С псевдонарода "румъни" няма как да сме имали многовековно съседско минало,след като държава с име "Румъния" се е появила за пръв път в 1861 г.а самите румънски роми- в 1866 г.!

Историческата истина не бива да се крие за да не растат хората в заблуда,а да се казва Право куме та в Очи! Затова прекръстените мелезаци,които по-рано се наричехе "власи" а днес се наричат "роми" или нещо подобно,а реално са смесица от узи, печенеги, татари, цигани, кумани, Българи, авари, унгарци, поляци, турци, руснаци и немци не бива да се сърдят,а смело да погледнат истината в очите- те са потомци на изявени народности,някои от които прославени от своето минало величие! Мнозина от тях са свестни хора несъмнено но и там има диви шовинисти,въобразяващи си че са паднали от Марс и разправящи врели-некипели за своето "антично" минало,с което стават неразличими от измамниците в сръбска република "Македония"!
цитирай
14. shtaparov - До средата на 18 век дедите на дне...
08.07.2021 18:34
mt46 написа:
До средата на 18 век дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата – до средата на 19 век, когато по политически причини е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е румънската кирилица. Старобългарският език под формата на т.нар. „църковнославянски език“ като литургичен (църковен) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),[1][2], речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди създаване на държавата Румъния през 1861 чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, нещо обикновено за всички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване,[3] съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.

Дакийския език тези ментаци ще го сънуват през крив макарон- не може смърдящите на кочове козари от егреците да се равняват с несравнимите воини,които принадлежали към древното племе ДАЧИ (ДУЧИ) БЪЛГАР,а езикът им е бил разбира се Български- не кумански, татарски, печенежки или ромски!
цитирай
15. mt46 - ?
09.07.2021 22:56
shtaparov написа:
С псевдонарода "румъни" няма как да сме имали многовековно съседско минало,след като държава с име "Румъния" се е появила за пръв път в 1861 г.а самите румънски роми- в 1866 г.!

Историческата истина не бива да се крие за да не растат хората в заблуда,а да се казва Право куме та в Очи! Затова прекръстените мелезаци,които по-рано се наричехе "власи" а днес се наричат "роми" или нещо подобно,а реално са смесица от узи, печенеги, татари, цигани, кумани, Българи, авари, унгарци, поляци, турци, руснаци и немци не бива да се сърдят,а смело да погледнат истината в очите- те са потомци на изявени народности,някои от които прославени от своето минало величие! Мнозина от тях са свестни хора несъмнено но и там има диви шовинисти,въобразяващи си че са паднали от Марс и разправящи врели-некипели за своето "антично" минало,с което стават неразличими от измамниците в сръбска република "Македония"!

Май си писал това
на пияна глава!...

цитирай
16. mt46 - А Дучи и Кучи-Болгар не ти ли миришат на тюркски език?...
09.07.2021 23:02
shtaparov написа:
mt46 написа:
До средата на 18 век дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата – до средата на 19 век, когато по политически причини е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е румънската кирилица. Старобългарският език под формата на т.нар. „църковнославянски език“ като литургичен (църковен) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),[1][2], речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди създаване на държавата Румъния през 1861 чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, нещо обикновено за всички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване,[3] съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.

Дакийския език тези ментаци ще го сънуват през крив макарон- не може смърдящите на кочове козари от егреците да се равняват с несравнимите воини,които принадлежали към древното племе ДАЧИ (ДУЧИ) БЪЛГАР,а езикът им е бил разбира се Български- не кумански, татарски, печенежки или ромски!

цитирай
17. shtaparov - С псевдонарода "румъни&q...
10.07.2021 20:46
mt46 написа:
shtaparov написа:
С псевдонарода "румъни" няма как да сме имали многовековно съседско минало,след като държава с име "Румъния" се е появила за пръв път в 1861 г.а самите румънски роми- в 1866 г.!

Историческата истина не бива да се крие за да не растат хората в заблуда,а да се казва Право куме та в Очи! Затова прекръстените мелезаци,които по-рано се наричехе "власи" а днес се наричат "роми" или нещо подобно,а реално са смесица от узи, печенеги, татари, цигани, кумани, Българи, авари, унгарци, поляци, турци, руснаци и немци не бива да се сърдят,а смело да погледнат истината в очите- те са потомци на изявени народности,някои от които прославени от своето минало величие! Мнозина от тях са свестни хора несъмнено но и там има диви шовинисти,въобразяващи си че са паднали от Марс и разправящи врели-некипели за своето "антично" минало,с което стават неразличими от измамниците в сръбска република "Македония"!

Май си писал това
на пияна глава!...


Maй не си познал!
цитирай
18. shtaparov - Определено не- Дучи (Дачи, &quo...
10.07.2021 20:49
Определено не- Дучи (Дачи,"Даки") са Зевсово племе а Кучи Българ- Хермесово,понеже кучето е свещено животно на Хермес!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19164074
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031