.
Влашко или Влахия (на румънски: Țara Romвnească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния. През XIV-XIX век областта е основа на Княжество Влахия.

Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на прабългарите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се установяват там смесвайки се със завареното българско население.

С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на 13 век францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.[3]

След 12 век според византийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани князе или войводи (военни управители) и няма цар или крал като монарси, както е при съседните независими държави. От този период са и известните влахо-български грамоти на местните феодали.

 Влашко става васално на турците княжество по време на Мирчо Стари, задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, а по-късно е владение, чийто княз (каймакам) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак /подобно на завладените от тях земи южно от Дунав/.

През 1600 г. за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година.

От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци-фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. след революцията, водена от Тудор Владимиреску. В същата година българинът Стефан Богориди e назначен от султана за княз (каймакам) на Влашко. През 1831 г. е приет Органически устав на Влашко, а през 1859 г.  се образува „Обединеното княжество Влашко и Молдова“ начело с Александру Йоан Куза. На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния, но Румъния постига независимостта си едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Затова в румънската история тази война е наречена „Войната за независимост“.
До края на съществуването му в 1859 – 61 г. официалният език на църквата и администрацията е старобългарският и неговата азбука – кирилицата. Въпреки че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница...

По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските-революционери и въобще на свободомислещите българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната, така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден БРЦК от Любен Каравелов и Васил Левски, Христо Ботев е негов секретар, в Гюргево е учреден Гюргевски революционен комитет, вдигнал Априлското въстание.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%BE
 

Влахо-молдовската редакция на старобългарския език е регионална книжовна норма на среднобългарски език на територията на княжество Влахия (усл. от 1330 г.) и княжество Молдова (усл. от 1365 г.) просъществувала в периода 14-17 век. [1]

Влахо-молдовската редакция е основна писменост на книжнината създавана в двете съвременни румънски исторически области до 1714 г., когато започва управлението на фанариотите. Латинизацията във Влашко и Молдова започва през 1697 г. от Трансилвания, която област е окупирана от австрийските Хабсбурги. Ръкописният сборник с молитви и служби от 1704 г., който се съхранява в шуменското читалище „Добри Войников“, е съставен в Брашов на три езика – български, румънски и гръцки, от Барбу Хобан. Елинизацията започва още преди 1714 г. [2]

Първият румънски писмен паметник е брашовско писмо от 1521 г. Основен източник за писмеността на тази редакция са влахо-българските грамоти, които единствено като исторически писмен паметник разкриват особеностите в историческото развитие на среднобългарския език в периода отпреди дамаскините.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Влашките войводи от втората половина на 13 век резидират в Куртя де Арджеш – бъдещата столица на Влахия. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.

За условно (но легендарно) начало на влашката автономия се счита края на царуването на търновския цар Иван Асен II, който се титулувал като владетел и на власите след присъединяването към Втората българска държава. Годината на смъртта на българския цар съвпада с големия татарски поход с опустошение на Югоизточна и Средна Европа, като край на монголското нашествие в Европа.

Години на управление	Име	Румънско име	Династия	Бележки
Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
около 1241 г.	Мишеслав (Мислав, Мичислав, Михай)	Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai)	Басараб (Боржигин ?)	войвода в Арджеш
ок. 1247 – ок. 1272/1275	Сенеслав	Seneslav (Seneslau)	Басараб (Боржигин ?)	войвода в Арджеш
ок. 1272/1275 — 1279	Литовой	Litovoi (Lytuoy)	Басараб (Боржигин ?)	войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 1247 – 1279)
1279 – ок. 1290	Бербат	Bărbat	Басараб (Боржигин ?)	войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
около 1290/1300 г.	Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода)	Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă)	Басараб (Боржигин ?)	легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
ок. 1290 – ок. 1310	Тихомир (Токомерий)	Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur)	Басараб (Боржигин ?)	влашки войвода, баща на Басараб I
Владетели на Влахия
ок. 1310 – 1351/1352	Иванко І Басараб	Basarab I Оntemeietorul	Басараб	влашки войвода, първи влашки владетел (от 1324 г.); през 1330-те години завоюва независимостта на Влахия от короната на Св. Стефан с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
1351/1352 — 16 ноември 1364	Николае I Александру	Nicolae I Alexandru	Басараб	син на Басараб I
16 ноември 1364 – ок. 1377	Владислав I Влайку	Vladislav I (Vlaicu Vodă)	Басараб	син на Николае I Александру
ок. 1377 – 1383	Раду I	Radu I	Басараб	син на Николае I Александру
1383 – 23 септември 1386	Дан I	Dan I	Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи	син на Раду I
23 септември 1386 – 1394/1395	Мирчо I Стария	Mircea I cel Bătrвn	Басараб	син на Раду I, 1-ви път
1394/1395 — декември 1396	Влад I Узурпатор	Vlad I Uzurpatorul		болярски избраник
Господари на Влахия
януари 1397 – 31 януари 1418	Мирчо I Стария	Mircea I cel Bătrвn (Mircea I cel Mare)	Басараб	2-ри път
31 януари 1418 – август 1420	Михаил I	Mihail I	Басараб	син на Мирчо I Стария
август 1420 – есента на 1422	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	син на Мирчо I Стария, 1-ви път
есента на 1422 – лятото на 1423	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	син на Дан I, 1-ви път
лято на 1423	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	2-ри път
есента на 1423 – есента на 1424	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	2-ри път
есента на 1424 – 1426	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	3-ти път
есента на 1424 – януари 1427	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	3-ти път
януари 1427 – есента на 1427	Раду II Празнаглава	Radu II Prasnaglava	Басараб	4-ти път
есента на 1427 – февруари/март 1431	Дан II	Dan II	Басараб-Данещи	4-ти път
февруари/март 1431 – декември 1436	Александру I Алдя	Alexandru I Aldea	Басараб	син на Мирчо I Стария
декември 1436 – 1442	Влад II Дракул	Vlad II Dracul	Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи	син на Мирчо I Стария, 1-ви път
1442	Мирчо II	Mircea II	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула, 1-ви път
юни 1442 – март 1443	Басараб II	Basarab II	Басараб-Данещи	син на Дан II
март 1443 – ноември/декември 1447	Влад II Дракул	Vlad II Dracul	Басараб-Дракулещи	2-ри път
ноември/декември 1447 – октомври 1448	Владислав II	Vladislav II	Басараб-Данещи	син на Дан II, 1-ви път
октомври – декември 1448	Влад III Цепеш (Влад III Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула
декември 1448 – 20 август 1456	Владислав II	Vladislav II	Басараб-Данещи	2-ри път
22 август 1456 – декември 1462	Влад III Цепеш (Влад III Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)	Басараб-Дракулещи	2-ри път
декември 1462 – ноември 1473	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараб-Дракулещи	син на Влад II Дракула, 1-ви път
ноември – декември 1473	Басараб III Стария (Лайота Басараб)	Basarab III Bătrвn (Laiotă Basarab)	Басараб-Данещи	син на Дан II, 1-ви път
декември 1473 – пролетта на 1474	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	2-ри път
пролетта на 1474	Басараб III Стария	Basarab III Bătrвn (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	2-ри път
пролетта – септември 1474	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	3-ти път
септември – октомври 1474	Басараб III Стария	Basarab III Bătrвn (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	3-ти път
октомври 1474 – януари 1475	Раду III Красивия	Radu III Frumos	Басараби-Дракулещи	4-ти път
януари 1475 – 26 ноември 1476	Басараб III Стария	Basarab III Bătrвn (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	4-ти път
ноември – декември 1476	Влад III Цепеш (Влад Дракула)	Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea)	Басараби-Дракулещи	3-ти път
декември 1476 – ноември 1477	Басараб III Стария	Basarab III cel Bătrвn (Laiotă Basarab)	Басараби-Данещи	5-и път
ноември 1477 – септември 1481	Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)	Basarab IV Ţepeluş cel Tвnăr	Басараби-Данещи	син на Басараб II, 1-ви път
август – септември 1481	Мирчо III Дракул	Mircea III Miloş	Басараби-Дракулещи	незаконороден син на Влад III Цепеш
септември – ноември 1481	Влад IV Монах (Калугарул)	Vlad IV Călugărul	Басараби-Дракулещи	син на Влад II Дракул, 1-ви път
ноември 1481 – април 1482	Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)	Basarab IV Ţepeluş cel Tвnăr	Басараби-Данещи	2-ри път
април 1482 – ноември 1495	Влад IV Монах	Vlad IV Călugărul	Басараби-Дракулещи	2-ри път
ноември 1495 – април 1508	Раду IV Велики	Radu IV cel Mare	Басараби-Дракулещи	син на Влад IV Монах
април 1508 – 29 октомври 1509	Михня I Реу (Злия)	Mihnea I cel Rău	Басараби-Дракулещи	син на Влад III Цепеш
29 октомври 1509 – февруари 1510	Мирчо III	Mircea III Miloş	Басараби-Дракулещи	син на Михня I Реу
февруари 1510 – 23 януари 1512	Влад V Тинар (Младия)	Vlad V cel Tвnăr	Басараби-Дракулещи	син на Влад IV Монах
23 януари 1512 – 15 септември 1521	Нягое I Басараб	Neagoe I Basarab	Крайовеску	болярски избраник
15 септември – октомври 1521	Тедош (Теодосий) I	Teodosie I	Крайовеску	син на Нягое I Басараб, 1-ви път
октомври – ноември 1521	Влад VI Драгомир Калугарул (Монах)	Vlad VI (Dragomir Călugărul)	Басараби-Дракулещи (?)	възможно е да е извънбрачен син на Влад V Тинар
ноември 1521 – декември 1522	Тедош (Теодосий) I	Teodosie I	Крайовеску	2-ри път
декември 1522 – април 1523	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Велики, 1-ви път
април – ноември 1523	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	внук на Владислав II, 1-ви път
ноември 1523 – януари 1524	Раду VI Бадика	Radu VI Bădica	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Велики
януари – юни 1524	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	2-ри път
юни – септември 1524	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	2-ри път
септември 1524 – април 1525	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	3-ти път
април – август 1525	Владислав III	Vladislav III	Басараби-Данещи	3-ти път
август 1525 – 2 януари 1529	Раду V Афумати	Radu V de la Afumaţi	Басараби-Дракулещи	4-ти път
януари – февруари/март 1529	Басараб V	Basarab V	Басараби или Крайовеску	правнук на Михаил I, а според друга версия – потомък на Нягое I Басараб
февруари/март 1529 – юни 1530	Мойсе I	Moise I	Басараби-Данещи	син на Владислав III
юни 1530 – 18 септември 1532	Влад VII Инекатул (удавен)	Vlad VII Оnecatul	Басараби-Дракулещи	син на Влад V Тинар
септември 1532 – септември 1534	Влад VIII Винтила	Vlad VIII Vintilă	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Велики, 1-ви път
септември 1534 – ноември 1534	Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)	Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Велики, 1-ви път
ноември 1532 – 10 юни 1535	Влад VIII Винтила	Vlad VIII Vintilă	Басараби-Дракулещи	2-ри път
юни 1535 – март 1545	Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)	Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)	Басараби-Дракулещи	2-ри път
март 1545 – 16 ноември 1552	Мирчо V Чобан	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулещи	син на Раду IV Велики, 1-ви път
ноември 1552 – май 1553	Раду VIII Илие Хайдеул (Хайдутин)	Radu Ilie Haidăul	Басараби-Дракулещи	син на Раду V Афумати
май 1553 – 28 февруари 1554	Мирчо V Чобан	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулещи	2-ри път
март 1554 – 26 декември 1557	Петру (Петрешку) I Добрия	Pătraşcu I cel Bun	Басараби-Дракулещи	син на Раду VI Паисий
януари 1558 – 21 септември 1559	Мирчо V Чобан	Mircea V Ciobanul	Басараби-Дракулешти	3-ти път
21 септември 1559 – юни 1568	Петру II Младия	Petru cel Tвnăr	Басараби-Дракулещи	син на Мирчо V Чобан
юни 1568 – април 1574	Александру II Мирчо	Alexandru II Mircea	Басараби-Дракулещи	син на Мирчо III, 1-ви път
май 1574	Винтила	Vintilă I	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия
май 1574 – 11 септември 1577	Александру II Мирчо	Alexandru II Mircea	Басараби-Дракулещи	2-ри път
септември 1577 – юли 1583	Михня II Турчин (Туркитул)	Mihnea II Turcitul	Басараби-Дракулещи	син на Александру II Мирчо, 1-ви път
29 август 1583 – 16 април 1585	Петру III Церцел	Petru III Cercel	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия
април 1585 – май 1591	Михня II Турчин (Туркитул)	Mihnea II Turcitul	Басараби-Дракулещи	2-ри път
май 1591 – август 1592	Стефан I Глухия	Ştefan I Surdul		син на владетеля на Молдова Йоан Лютий (Йоан Водя Лютий)
август 1592 – септември 1593	Александру III Злия	Alexandru III cel Rău	Мушати	от юни 1592 – владетел на Молдова под името Александър IV
септември 1593 – октомври 1600	Михай (Михаил) II Храбрий	Mihai II Viteazul	Басараби-Дракулещи	син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 – 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май – септември 1600)
1599 – октомври 1600	Николай I Петрешку	Nicolae I Pătraşcu	Басараби-Дракулещи	син и съуправител на Михай II Храбрия
октомври 1600 – 3 юни 1601	Симеон I Могила	Simion I Movilă	Могили	от болярски род, 1-ви път
септември 1601 – март 1602	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 – 9 февруари 1619 – 1-ви път, 4 август 1623 – 20 януари 1626 – 2-ри път), 1-ви път
март – август 1602	Симеон I Могила	Simion I Movilă	Могили	2-ри път
август 1602 – декември 1610	Раду X Щербан	Radu X Şerban	Крайовеску	от болярски род, 1-ви път
януари – март 1611	Габриел Батори	Gabriel I Bathory	Батори (род)	принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 – 13(17?) октомври 1613)
март – май 1611	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	2-ри път
юни – септември 1611	Раду X Щербан	Radu X Şerban	Крайовеску	2-ри път
12 септември 1611 – август 1616	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	3-ти път
август 1616	Гаврил II Могила	Gavril II Movilă	Могили	син на Симеон I Могила, 1-ви път
септември 1616 – май 1618	Александру IV Илияш	Alexandru IV Iliaş		син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 – октомври 1621 – 1-ви път, декември 1631 – април 1633 – 2-ри път), 1-ви път
юни 1618 – юли 1620	Гаврил II Могила	Gavril II Movilă	Могили	2-ри път
август 1620 – август 1623	Раду IX Михня	Radu IX Mihnea	Басараби-Дракулещи	4-ти път
14 август 1623 – 3 ноември 1627	Александру V Коконул	Alexandru V Coconul	Басараби-Дракулещи	син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 – 29 април 1630)
ноември 1627 – октомври 1629	Александру IV Илияш	Alexandru IV Iliaş		2-ри път
октомври 1629 – юли 1632	Леон I Томша	Leon I Tomşa		син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
юни – септември 1632	Раду XI Илияш	Radu XI Iliaş		син на Александру IV Илияш
юли 1632 – 9 април 1654	Матей I Басараб	Matei I Basarab	Брънковяну (Крайовеску)?
9 април 1654 – 26 януари 1658	Константин I Щербан Басараб	Constantin I Şerban Basarab	Крайовеску	извънбрачен син на Раду X Щербан
март 1658 – ноември 1659	Михня III	Mihnea III	Басараби-Дракулещи	син на Раду IX Михня
20 ноември 1659 – 1 септември 1660	Георге Гика	Gheorghe I Ghica	Гика	който също е и владетел на Молдова под името Георги II (3 март 1658 – 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
1 септември 1660 – ноември 1664	Григоре I Гика	Grigore I Ghica	Гика	син на Георге Гика, 1-ви път
ноември 1664 – март 1669	Раду XII Леон	Radu XII Leon		син на Леон I Томша
март 1669 – февруари 1672	Антоний I Попещи	Antonie I din Popeşti
февруари 1672 – ноември 1673	Григоре I Гика	Grigore I Ghica	Гика	2-ри път
декември 1674 – ноември 1678	Георги II Дука	Gheorghe II Duca	Дука
ноември 1678 – октомври 1688	Щербан I Кантакузин	Şerban I Cantacuzino	Кантакузин
октомври 1688 – 24 март 1714	Константин II Бранковяну	Constantin II Brвncoveanu	Брънковяну
25 март 1714 – 25 декември 1715	Стефан Кантакузин	Ştefan II Cantacuzino	Кантакузин
Управление на фанариотите (1715 – 1821)
25 декември 1715 – 25 ноември 1716	Николай II Маврокордат	Nicolae II Mavrocordat	Маврокордато	1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари – 21 ноември 1710 – 1-ви път и 8 ноември 1711 – 25 декември 1715 – 2-ри път)
2 декември 1716 – 6 март 1719	Йоан I Маврокордат	Ioan I Mavrocordat	Маврокордато	брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември – 8 ноември 1711)
март 1719 – 3 септември 1730	Николай II Маврокордат	Nicolae II Mavrocordat	Маврокордато	2-ри път
3 септември 1730 – 4 октомври 1730	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	син на Николай Маврокордат, 1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 – 16 ноември 1735 – 1-ви път, 13 септември 1741 – 20 юли 1743 – 2-ри път, април 1748 – 20 август 1749 – 3-ти път и 18 юни – 23 ноември 1769 (умира) – 4-ти път)
октомври 1730 – 2 октомври 1731	Михай (Михаил) II Раковица	Mihai II Racoviţă	Раковица	1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 – 12 февруари 1705 – 1-ви път, 20 юли 1707 – 17 октомври 1709 – 2-ри път и 25 декември 1715 – 25 септември 1726 – 3-ти път)
2 октомври 1731 – 5 април 1733	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	2-ри път
5 април 1733 – 16 ноември 1735	Григоре II Гика	Grigore II Ghica	Гика	Внук на Григорий I Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 – 5 април 1733 – 1-ви път, 16 ноември 1735 – 3 септември 1739 – 2-ри път, края на септември 1739 – 13 септември 1741 – 3-ти път и май 1747 – апрел 1748 – 4-ти път)
16 ноември 1735 – септември 1741	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	3-ти път
септември 1741 – юли 1744	Михай (Михаил) II Раковица	Mihai II Racoviţă	Раковица	2-ри път
юли 1744 – април 1748	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	4-ти път
април 1748 – 23 август 1752	Григоре II Гика	Grigore II Ghica	Гика	2-ри път
11 септември 1752 – 22 юни 1753	Матей II Гика	Matei II Ghica	Гика	син Григоре II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 – 8 февруари 1756)
юни 1753 – 28 февруари 1756	Константин IV Раковица	Constantin IV Racoviţă	Раковица	син на Михай II Раковица, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 – 22 юни 1753 – 1-ви път и 8 февруари 1756 – 2 март 1757 – 2-ри път)
20 февруари 1756 – 7 септември 1758	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	5-и път
3 август 1758 – 5 юни 1761	Скарлат I Гика	Scarlat I Ghica	Гика	син на Григоре II Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 – август 1758)
11 юни 1761 – 9 март 1763	Константин III Маврокордат	Constantin III Mavrocordat	Маврокордато	6-и път
9 март 1763 – 28 януари / 8 февруари 1764	Константин IV Раковица	Constantin IV Racoviţă	Раковица	2-ри път
8 февруари 1764 – 29 август 1765	Стефан (Щефан) III Раковица	Ştefan III Racoviţă	Раковица	син на Михай II Раковица
18 август 1765 – 2 декември 1766	Скарлат I Гика	Scarlat I Ghica	Гика	2-ри път
12 декември 1766 – 28 октомври 1768	Александру VI Гика	Alexandru VI Ghica	Гика	син на Скарлат I Гика
28 октомври 1768 – 5 ноември 1769	Григоре III Гика	Grigore III Ghica	Гика	син на Александру VI Гика
5 ноември 1769 – 21 юли 1774	Първа руска военна администрация.
май 1770 – октомври 1771	Маноле Русет	Emanuel I Giani Ruset		той е също така владетел на Молдова (май – октомври 1788 (формално – до своята смърт през 1789))
5 ноември 1769 – 21 юли 1774	Втора руска военна администрация.
15 септември 1774 – февруари 1782	Александру VII Старий Ипсиланти	Alexandru VII Ipsilanti	Ипсиланти	1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 – 8 април 1788)
15 януари 1782 – 17 юли 1783	Николай III Караджа	Nicolae III Caradja	Караджа
17 юли 1783 – 26 март 1786	Михай III „Дракон“ Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 – 25 април 1795)
26 март 1786 – 19 юни 1790	Николай IV Маврогени	Nicolae IV Mavrogheni	Маврогени
5 ноември 1789 – 24 юли 1791	Руско-австрийска окупация.
юни 1790 – март 1791	Австрийска военна администрация.
март 1791 – януари 1793	Михай III „Дракон“ Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	2-ри път
януари 1793 – 28 август 1796	Александър VIII Мурузи	Alexandru VIII Moruzi	Мурузи	1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 – март 1792 – 1-ви път, 28 октомври 1802 – 12 август 1806 – 2-ри път и 5 октомври 1806 – 7 март 1807 – 3-ти път)
28 август 1796 – 28 ноември 1797	Александру VII Старий Ипсиланти	Alexandru VII Ipsilanti	Ипсиланти	2-ри път
28 ноември 1797 – 10 февруари 1799	Константин V Ханджери	Constantin V Hangerli	Ханджери
10 февруари 1799 – 8 октомври 1801	Александър VIII Мурузи	Alexandru VIII Moruzi	Мурузи	2-ри път
8 октомври 1801 – 10 май 1802	Михай III „Дракон“ Старий Суцу	Mihai III Suţu	Суцу	3-ти път
2 юли – 30 август 1802	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 – 19 септември 1802)
1 септември 1802 – 24 август 1806	Константин VI Ипсиланти	Constantin VI Ipsilanti	Ипсиланти	1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 – 28 юни 1801)
24 август 1806 – 15 октомври 1806	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	2-ри път
15 октомври 1806 – 16 август 1807 (с прекъсване между 19 май – 27 юли 1807)	Константин VI Ипсиланти	Constantin VI Ipsilanti	Ипсиланти	2-ри път;
ноември 1806 – 16 май 1812	Руска окупация и трета руска военна администрация.
27 август 1812 – 29 септември 1818	Йоан II Караджа	Ioan II Caradja	Караджа
4 ноември 1818 – 19 януари 1821	Александър IX Суцу	Alexandru IX Suţu	Суцу	3-ти път
февруари – юни 1821	Скарлат II Калимахи	Scarlat II Callimachi	Калимахи
19 януари – 21 март 1821	Управление на Дивана на Влахия.
21 март – 15 май 1821	Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску по време на влашкото въстание.
15 май 1821 – 9 юни 1822	Османска окупация.
Управление на наместници назначени от Руската империя, съгласувано с Османската империя, и на местните боляри /съгласно Органическия регламент/ (30 юни (12 юли) 1822 – 13 юни 1848)
30 юни 1822 – 29 април 1828	Григоре IV Гика	Grigore IV Ghica	Гика	внук-племенник на Григоре III Гика
2 април 1828 – 2 април 1834	Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 – генерал от кавалерията граф Фьодор Пален; пролетта – септември 1829 – бившия киевски военен губернатор Пьотър Желтухин; от септември 1829 – генерал-лейтенант (с април 1834 – генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
2 април (назначен на 21 март) 1834 – 7 октомври 1842	Александър XI Дмитрий Гика	Alexandru Dimitrie Ghica	Гика	Свален от руската армия през октомври 1842 г.
20 декември 1842 – 13 юни 1848	Георгий III Дмитрий Бибеску	Gheorghe Dimitrie Bibesku	Бибеску
13 юни – 13 септември 1848	Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни – 28 юни, 30 юни – 28 юли) и членове: Теодор Вакареску и Емануил Баляну (28 юни – 30 юни); локално правителство: Йон Елиаде-Радулеску, Николае Голеску и Кристиан Тел (28 юли – 13 септември).
13 септември 1848 – април 1851	Османско-руска окупация (Балто-Лиманската конвенция) между Руската империя и Османската империя от 19 април 1849 г.); командващи войските: от османска страна – Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Александър Николаевич Лидерс; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова: генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Александър Осипович Дюгамел (от 30 август 1861 – генерал от инфантерията) и от Османската империя – Талаат ефенди; през април 1851 г. Руската империя и Османската империи извеждат войските си от Влахия.
13 септември 1848 – юни 1849	Каймакам Константин Кантакузино	Constantin Cantacuzino	Кантакузино
16 юни 1848 – 17 октомври 1853 (фактически: юни 1849 – 21 юни 1853)	Барбу I Дмитрий Щирбей	Barbu Ştirbei	Щирбей	1-ви път
21 юни 1853 – 31 юли 1854	Руска окупация и пета руска военна администрация; глава – главнокомандващия руските войски на Дунава, генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854 г., предвид негова тежка контузия, го заменя генерала от артилерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков.
8 – 19 август 1854	Османска окупация; глава: командващия османските войски на Дунава – Омер паша Латас
19 август 1854 – 25 март 1856	Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава: главнокомандващия австрийските войски на Дунава – Йохан Баптист Коронини-Кронберг
5 октомври 1854 – 25 март 1856	Барбу I Дмитрий Щирбей	Barbu Ştirbei	Щирбей	2-ри път
29 юли 1856 – 30 октомври 1858	Каймакам Александър XI Дмитрий Гика	Alexandru Dimitrie Ghica	Гика
30 октомври 1858 – 24 януари (5 февруари) 1859	Трима каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Филипеску	Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku
23 (24?) януари (5 февруари) 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862	Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Влашко и Молдова (обединени в княжество Румъния в периода: 24 януари /стар стил/ (5 февруари) 1862 – 11 (23) февруари 1866 г.; като княз на Румъния носи името Александър I	Alexandru Ioan Cuza	Куза	той е също така владетел на Молдова: Александър (Александру) XVI в периода: 5 (17) януари 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862 г.

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация, налагайки латиницата за гражданска азбука. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г. Последват няколко въстания, включително и от болярите, но тези протести и въстания са потушени, а болярите загубват самостоятелността си и попадат под западно или руско влияние.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D1%8F

но погледни тук:

https://proza.ru/2010/05/08/215

Ще излезе истина, че Басараб са чингизиди (Борджигин)..........
Брех......край няма....

Но това е хипотеза... Има хипотеза, че "Басараб" е с тюркска етимология...