.
.
.

Формиране на старобългарската култура VI-XI век

Станчо Ваклинов

 

I. Материална и духовна култура на славяните и прабългарите до образуването на българската държава

 

 

□ □ □  Селата на славините и антите са разположени по продължение на реките и се допират едно до друго така, че помежду им няма значително разстояние. . . Те живеят в лесове, блата и неизброими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно.

 

Псевдомаврикий — Стратегикон (VII в.)

 

 

 

□ □ □  В земите близо до Каспийско море живеят българи със свой език, народ езически и варварски, който подобно и на други степни народи живее в шатри. Храната им се състои от месо на добитък и риба, а също и диви зверове, които убиват с оръжие.

Захарий Ритор — Църковна история (VI в.)

 

  1. Произход, прародина, ранна история на славяните и прабългарите

 При сегашното състояние на археологическите проучвания трудно може да се установи времето, когато славяните и прабългарите се обособяват като самостоятелни и оформени етнически образувания със специфични черти на материалната си и духовна култура. От анализа на отдавна познатите писмени исторически извори за славяните, сигурно е, че те са вече известни около началото на н. е. като огромен етнически масив, разположен източно от Висла и северно от Карпатите, и че се различават от своите западни съседи германските племена, добре познати на римляните. Обхватът на славянските земи в източна посока остава неизвестен на римските автори.

/.../
   Заедно с това локализирането на славянските земеделски племена в гористите земи северно от Карпатите и в поречието на Двина, Припет и Днепър в източна и югоизточна посока не противоречи, а се подкрепя от историята на индоевропейските народи, основана на езикови данни. Както е известно, древният, изведен по научен път общославянски език представлява важна група в индоевропейското езиково семейство. Редица езикови белези показват близост или контакти между праславянския и някои древни езици, като балтийски, келтски, ирански и кавказки. Това представлява сериозен аргумент за твърдението, че праславянското население е живяло в много дълбока древност в съседство с древните носители на тези езици или, с други думи, древните славяни са заемали междинно положение между Средна и Западна Европа, Балтийските земи и степите на Югоизточна Европа и Предкавказието.

 

Проследяването на древната история на славяните по археологически път е трудно поради едно обстоятелство, което е валидно в много други подобни случаи. На предполагаемата древнославянска територия са открити и изучени много археологически култури, които илюстрират живота на местното население в течение на няколко хилядолетия пр. н. е. Всички тези култури обаче са безписмени. Идентифицирането на носителите им не се постига нито лесно, нито със сигурност. Но някои важни черти, които характеризират тези култури и са тясно свързани с бита и произхода на населението им, служат като сериозно указание за известна непрекъснатост в живота по тези земи или поне за известна приемственост между различните му фази. Такъв белег е погребалният обред. Трупоизгарянето става всеобщо разпространен обред в старите славянски земи, особено през късножелязната епоха.  Този обред съпътствува славяните през всички следващи векове по всички земи, гдето те се разселват, и изчезва едва при възприемането на християнството. Този обред е важно указание за това, че поне през втората половина на първото хилядолетие пр. н. е. на север от Карпатите живее население, което може с известни уговорки да се смята за протославянско. 

 

В навечерието на новата ера настъпва важен преломен момент в развитието на славянските племена. Започва разпадането на родовата община и на обществения строй, чиято основа е тя. Появява се неравномерност в развитието на икономиката на отделни обществени групи. Поставя се началото на наследственост на властта на вождовете у отделните племена. Славянските племена са на прага на военната демокрация. Тези вътрешни промени в живота на славяните довеждат до раздвижване, което към началото на н. е. се проявява като експанзия. Постепенно славянските племена завземат земите на запад към Одер, на юг към Среднодунавската равнина и на изток и югоизток.  Те се превръщат през следващите векове във важен фактор на големите етнически раздвижвания, които носят условното название Велико преселение на народите.

 

През този втори етап единният етнически масив на славяните се разчленява на три дяла. В резултат на разширението към запад в славянски се превръщат земите между Одер и Елба и по на запад до планината Харц, земите на Бохемия и Моравия до Дунав, дн. Словакия и Западна Унгария чак до адриатическото крайбрежие. Славяните са в Среднодунавската равнина по времето, когато тези земи стават средище на хунския племенен съюз през края на IV—V в. и остават там през останалите векове, независимо че господари на степите стават между VI—VIII в. аварите.  Славяните през V в. са заели вече плътно обработваемите земи около Карпатите и са достигнали бреговете на Долния Дунав срещу укрепената граница на Източната Римска империя. Войните, които започват между славяните и Византия в края на V в. и завършват през VII в., са важен етап в тяхната експанзия към юг. В резултат на тия войни славяните завземат всички територии на северната половина на полуострова и големи части от южната половина в същинска Гърция. Както отбелязва един съвременник на славянското нашествие през втората половина на VI в. Йоан Ефески, славяните се настанили в земите на империята като в свои собствени.

 

За движението на славяните към юг, VII в. е предел, когато те достигат върха на своята мощ и остават на доскоро ограбваните и изоставени от самите тях земи. От този момент насетне започва тяхната консолидация и вътрешно социално развитие, които ги довеждат до прага на държавност. Ролята на славянска държава върху голям дял от югоизточните и срединните земи на Балканския полуостров започва да играе основаната в резултат на единението на прабългари и мизийски славяни в края на VII в. българска държава. По-нататъшното политическо и културно развитие на югоизточните славяни на Балканите е тясно свързано с нея.

/.../
http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_1_1.htm

ПП: Ясно е, че славянският етнос е различен от прабългарския и от тракийския /по бит, по материална и духовна култура/... Достоверните стари автори не са били толкова слепи или тъпи, че да не могат да различат славяни от прабългари и от траки... Освен това местообитанията на тези етноси е било различно...

 

Останалото си е точно и вярно.
Антите са пославянен народ.
Продължавам да мисля, че в основата на славяните са индусите.
Бели били, руси били, грамадни били :):):).
След метисизацията на Север в Прибалтика може и да са станали такива :).
Посочените характеристики не са присъщи за сърбите и хърватите.

Старите автори не могат да бъдат упреквани, че политизират това, което са видели и чули.
Отделното съществуване на траки, славяни и българи според мен е неоспоримо. Смесването им също. И въобще племената така са смешали, че няма чиста нация.

Като чета Ганчо Ценов – гуруто на автохтонистката секта и пример за антинаучност, – ме заболява главата!...
"Най-старите автори, които са споменали името българи, казват, че българите са скити: Стара България не е нищо друго, освен най-старото селище на скитите, което опирало до Босфора; самият Босфор е лежал в скитска земя; българите са живели покрай Тракийския провлак, преди той да получи името Босфор, т.е. преди Троянската война.

Старите автори казват, че Мизия е България или че българите са мизи, а мизите са не само стар тракийски, но и троянски народ.

Старите автори казват също, че българите са мирмидони, а мирмидоните са живели в Тесалия преди и по време на Троянската война.

От тези мирмидони-българи Ахил бе събрал наемници, за да се бие против северните им братя. С една дума, старите автори са единодушни в това, че българите са стари тракоилирийци; че са по-стари поселници на своето отечество, отколкото гърците на своето, защото гърците се разпространиха или увеличиха за сметка на българите, а не българите за сметка на гърците. Тракоилирийците пък принадлежаха към расата, която днес се казва славянска раса."
Ганчо Ценов

Живеещите на север от Дунав славяни и хуни образували една партия, а живеещите на юг от Дунав в малка Скития и Мизия скити и българи — друга. Тъй се наричат тези народи и от Симоката в по-нататъшното му описание на тези войни. Симоката нарече по-нататък мизийците българи. Той пише, че когато византийският военачалник Петър, тръгнал срещу абарите и стигнал до Нова (Свищов), за да узнае разположението на неприятеля, изпратил напред един разузнавателен отряд. Този отряд се натъкнал на хиляда души българи, които, доверявайки се на свързаното примирие, си вървели безгрижно, но в тази схватка българите разбили византийците.[14]

Петър бил сменен. Неговият наследник Приск продължил похода и взел мизийския град Сингидунум (Белград), като изгонил от него българите.[15]

Мизийците впрочем от Свищов до Белград са се казвали по онова време (588 г.) българи. С тези българи се сдружиха абарите след превземането на Сирмиум според Симоката, а не с някакви си бухарци и други азиатци, както пише Златарски.

Симоката наричаше мизийците българи, а гетите в Дакия славяни.[16]

Абарите пък се бяха сдружили с гетите и мизите, които се наричаха и славяни, и българи.

Това са писали Симоката и Теофан.

Така се схващат тези народи и в легендата за св. Димитър Солунски. Според нея абарите били потеглили за Солун с безчетно множество склавени и българи.

Понеже абарите започнаха да нахлуват в Източната римска империя към края на Юстиниановото царуване, т.е. около 565 г., и понеже надигането на Кувер против абарите е станало шестдесет и повече години след това, то Кувер се е бил вдигнал против абарите между 625 и 630 година, т.е. тъкмо тогава, когато Куврат се вдигна против тях, тъй че Кувер и Куврат са една и съща личност. Разликата е само тая, че хуногундурите тук са наречени българи.

Понеже Кувер се вдигна на север от Дунав, то хуногундурите, над които е стоял той, са живеели на север от Дунав.

След като изпъдили абарите от Дакия към северозапад, хуногундурите, или българите, минали на юг от Дунав да прогонят и гърците от бащините си градове. Казва се само от „бащините си градове“, а не от „бащината си земя“, защото земята си е била населявана от българи. Гърците са се били настанили из градовете било като чиновници, било като търговци и пр., та българите сега искали да очистят и градовете си от тях.

Първоначално всяко племе е воювало самостоятелно, но сега разбрали, че има нужда от общо командване и общо управление, затова решили да си изберат един за общ главнокомандващ. След като разсъдили, видели, че никой друг от тях не е способен за исканото, и понеже всички (хуни или славяни, българи или скити и пр.) воювали заедно, всички взели „коварното“ решение да изберат Кувер за общ водител; той да ги владее и да им бъде архонт (владетел) и хаган (водител).[25]

Кувер впрочем бил станал един вид тракоилирийски император. Тъй се съединиха скитските племена в една държава.

Тези сведения са извънредно поучителни, за отношенията на южните славяни помежду им. Абарите, или поселниците на Горна Панония, разбрали, че югоизточните им съседи са обсебен народ, затова се съгласили този народ да си има своя отделна управа. От друга страна, племената, които населяваха Долна Панония, Дакия и пр., са се считали за един народ, затова си избрали общ господар, и по този начин образували обща държава.

Българите искали да вземат Солун и другите тракийски градове не защото се считали за храбри хора, които, опирайки се на силата си, искали да завладеят гръцки градове, а защото считали тези градове за български, за градове на своите бащи и деди. Освен това войната им със солунчани е била братска война, война между два съплеменни народа. Това значи, че солунчани са били българи, но предпочитали византийската пред българската власт. В житието се казва, че Мавър и Кувер били тайно намислили една братска война против града.

Съвършено ненаучно е да се твърди,че е имало "славяни" по времето на Троянската война та и по-рано от нея. За Склави можем да помислим че е имало евентуално но "славяни"- абсурд!

Това е все едно да говориш за атомното оръжие и космодрумите преди основаването на Рим и Атина :)

Няма как да е имало Български владетели в V-VI та и в по-ранни векове,а да не е имало Българска държава!

Пич стига с твоите склави (роби). Роби е имало и винаги ще има! Славяни е нямало и е абсолютна измислица, за да ни откраднат азбуката и националността.

milkokostov
Име:Милко Костов
Статистика
Популярни постинги:0
Постинги този месец:0
Гласове този месец:0
Коментари този месец:1
Любими блогове:0
Блогъри добавили в любими:0
Блог вълни:0

1. dobrodan - Славянин и държава са несъвместими понятия :).
25.08 18:38
Останалото си е точно и вярно.
Антите са пославянен народ.
Продължавам да мисля, че в основата на славяните са индусите.
Бели били, руси били, грамадни били :):):).
След метисизацията на Север в Прибалтика може и да са станали такива :).
Посочените характеристики не са присъщи за сърбите и хърватите.

Не е вярно, че славянин и държава са несъвместими понятия! А държавата на Само, Нитранското княжество, Великоморавия, Блатненското княжество, Полша, Русия?... :)

Мааааалка поправка - терминът "Предкавказие" е функционален, логичен и има смисъл единствено и само в руски. Тръгвайки от Южна Русия на юг руснаците нарекли района Прикавказие или Предкавказие. В български не може да съществува, защото България не се намира на мястото на руската държава. Преди 25-30 години брат ми публикува критична статия по повод Задкавказието, което е термин от подобен род, ранг и смисъл. България е равноотдалечена и от Сев. Кавказ и от "Закавказието", ако трябва да ги дефинираме, то обръщайки взор на Изток имаме Ляво Прикавказие и Дясно Прикавказие. Сигурно може да се измислят и по-удачни термини, но приетите наготово от руски са изключително неприемливи!!!