.
.
.
За ролята на историографията при развитието на българското национално съзнание

   Автор: Жанет Сампимон

   21 Ноември 2014   Увод

В книгата си Първите дейци на националните движения при малките европейски народи[1] Мирослав Хрох за пръв път описва и анализира националните движения, като ги разделя на три фази: фаза А на интелектуална подготовка, фаза В на реално национално подбуждане и фаза С на масова подкрепа за националните идеи. Той прилага този модел към един ограничен брой нации. Книгата му В интерес на нацията, издадена през 2000 г., доразвива тези идеи.

Първата ми цел в тази статия е да очертая кратка скица на българската национална историографска традиция от края на осемнадесети век до малко преди въстанията от 1873 и 1876. На второ място бих искала да сравня българската историография с модела, формулиран от Мирослав Хрох. Това ще покаже, че българският случай е по-сложен от този модел.

В книгата си В интерес на нацията Хрох разделя недоминантните етнически групи[2] на такива, които някога са притежавали собствена държава, от която има някакви останки (като дворянство или някакви институции, или пък спомен за някаква държавност, била тя и митологична) – и групи, които никога не са притежавали собствена държава.[3] Следвайки това разделение, ние можем да кажем, че българите под османско владичество спадат еднозначно към първия тип. На два пъти през Средновековието българската държава и била важен играч на европейската сцена. Първата българска държава е основана през 681 г. След приемането на християнството при цар Михаил[4], държавата се разраства до внушителни размери. Тя е фактор, с който Византия е принудена да се съобразява.

След известен период на византийско владичество, Второто българско царство е обявено чрез въстание, ръководено от братята Петър и Асен. Също като при Първото българско царство, България се разраства и се простира на три морета: Черно, Егейско и Адриатическо.

Разбира се, логично е, че в един момент от развитието на българското национално движение, аргументът за историческата държава започва да се използва в подкрепа на културните и политически претенции, изказвани от (членове на ) нацията.

Българската историографска традиция може да бъде грубо разделена по две линии: едната от тях се развива под сръбско влияние, другата следва руски примери. Тук ще представя и двете разклонения.

Сръбска традиция

В периода след османското завоевание на България, в българската култура започва период на упадък. Някои казват, че това се дължи на жестокостите, извършвани от турците във времената на завоюване и контролиране на българските земи, други твърдят, че упадъкът е започнал още преди това, по вътрешни причини.[5] При всички случаи си остава факт, че през първите векове от османското владичество българската култура почти не се развива. Повечето български институции, училища, а също и националната църква, прекратяват дейността си. Остават някои от културните центрове, особено в манастирите, където се запазват старите ръкописи, а знанието за тях се предава от монах на монах. Постепенно, произлизайки от тази общност на религиозни интелектуалци, започва да се появява една нова българска култура.

Първите издания, подсказващи, че българите започват да изследват собствената си история след дълъг период на пасивно предаване, се откриват в късния осемнадесети век в западнобългарските земи, както и между българите, живеещи сред сръбската диаспора в хабсбургските земи.

Двама важни сръбски историци от 18 век са Христофор Жефарович и Йован Раич. И двамата са образовани в хабсбургската част от Сърбия, която се е превърнала в главен сръбски културен център от времето на голямата миграция от 1690 г.

През 1741 Христофор Жефарович публикува своята Стематография – сборник от хералдически знаци (гербове) на илирийски герои. Това е превод на първоначална творба на латински език, написана от хърватина Павао Ритер Витезович. Състои се от илюстрации на хералдически знаци от избрани региони, съпровождани от кратко описание и коментар в стихове.

През 1794-95 сърбинът Йован Раич публикува своята шесттомна „История разних славенских народов, найпаче Болгар, Хорватов и Сербов“, в проза. Доколкото самата аз съм в състояние да определя, с това произведение Раич е първият изследовател, който твърди, че българите са от славянски произход.[6]

Не ми е съвсем ясно до каква степен тези две произведения са били четени от българите в диаспора или вътре в България. Ясно е обаче, че те са послужили като пример за трима български монаси, които са ги използвали за собствените си произведения (както и източниците, на които те се основават).

Българските истории в ръкопис

Първото историческо произведение в България е История славяноболгарска от Паисий Хилендарски. Паисий е монах от свещената планина Атос. Той е изпратен от висшестоящите си духовници на пътуване из сръбските земи. Много вероятно е, че там е чел както произведението на Раич, така и историите на Мавро Орбини (Il regno degli Slavi’, Pesaro, 1601) и Цезар Барониус (‘Annales Ecclesiastici’, 1588-1607).

Когато се завръща в Атос, Паисий написва историята си. Тя е много патриотична и призовава българите да се гордеят с произхода си, а не да се срамуват от него. Историята му става сравнително популярна: тя е преписвана на ръка повече от петдесет пъти. Първият човек, направил копие, през 1765, е известният свещеник и просветителски деец Софроний Врачански. Копията от историята са били високо ценени и внимателно съхранявани в училища и църкви.

През 1785 един монах на име Яков, който живее в българския зографски манастир на Атос, съчинява своята „История вкратце о болгарскословенском народе“.

Подобна историческа творба за историята на българите е написана от йеросимонах Спиридон, който е игумен на манастир в Яш, Влахия. Той пише своята „История во кратце о болгарском народе словенском“ през 1792.

Нешкович

През 1801 търговци от днешна Македония поканват Атанас Нешкович, който по това време живее в Будапеща, да преведе и адаптира историята на Йован Раич. Той го прави, но подбира само онези части, които засягат българската история. В резултат на това се появява „История славено-болгарског народа из г. Раича историе и неких исторических книг“. Нешкович говори по-меко за турците, много по-меко от Раич. Сравнете например следните пасажи:

Rajić	Nesković
Попадше они под иго турское и до дняшняго дне под ярмом их стенут.	И от тог времене подпала е Болгария под поданство турско и до данашнег дна. (ibid., 119)

Този по-мек тон може да се обясни чрез факта, че книгата е била предназначена за разпространение в окупираната България. Не ми се удаде обаче да установя дали тя е била действително широко позната в реалните граници на България.

Павлович

През 1830-те и 40-те в България постепенно започва да се развива една нова система на образование. Традиционното образование, при което един монах е предавал знанието си на един или може би няколко ученици, е заместено от училища, в които се преподава едновременно на цели класове от деца. Освен традиционните предмети се въвеждат и нови, като например аритметика и история. Това дава възможност за поява на нов вид учители: някои от тях свещеници, други светски интелектуалци, които са получили образованието си в чужбина, например в Русия. Тези учители започват да пишат, съчиняват и публикуват сами книгите, от които се нуждаят за преподавателската си работа.

През 1844 Христаки Павлович, който е учител в Свищов[7], редактира и издава „История славянобългарска“ на Паисий. Заглавието на книгата е „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произошли, како са кралевствовали, како са царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали, из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонария, Буефира Французкаго, Теофано Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописец собрана“.

Книгата е продължение на предишна работа на Павлович. Още през 1835 той е добавил към изданието на кратък българо-гръцки разговорник и една кратка история на българите, съчинена от фрагменти от текста на Паисий. Появата на „Царственика“ обаче не е забелязана особено много.[8]

След 1801 това разклонение от българската историческа традиция не се развива повече. До българските читатели не достигат нови исторически произведения. Паисий и Софроний са повече или по-малко забравени. За да използваме понятията на Мирослав Хрох: фазата А от българското национално движение, която те представляват, не е последвана от фази В и С. То стига до задънена улица.[9]

Руска традиция

Няколко десетилетия по-късно сред българите се поражда една нова историографска традиция. Този път тя е повлияна от примери, идещи откъм Русия.

През втората четвърт от деветнадесети век интересът на руски учени към българската история започва да нараства. Сред руските академически среди има разпалени дискусии относно произхода на българите. През 1774 шведът Йохан Туман[10] за пръв път изказва идеята, че българите са от татарски произход. През 1787–1788 българите не са включени в известния „Сравнительные словари“, амбициозния многотомен сравнителен речник на Екатерина Велика.

Йосиф Добровски определя българския език като диалект на сръбския в своята „Слованка“ от 1814. През 1822 Вук Ст. Караджич се намесва в тази дискусия с публикуването на „Додатак С. Петербургским сравнительним рйечницима свию йезика и наречия с особитим огледима бугарског езика“.[11] В тази работа той определя българския като отделен език.

Венелин

Първият руснак, който изследва българската история като отделна от онези на други народи е Юрий И. Венелин. Насърчен от славофилски настроения професор М. П. Погодин, през 1828 той пише в „Московский вестник“ рецензия на книгата „Нынешнее состояние турецких княжеств Молдовии, Валахии и Российской Бессарабской области“ от Игн. Яковенко. Тук той казва, че е разочарован от факта, че руснаците от негово време са забравили за българите:

Нека чужденците по незнание или по нерадение малко се грижат за българите, но непростително е за нас да забравим този народ. От ръцете на българите ние сме получили кръщението, те са ни научили да четем и пишем, на техния език се извършва днес нашето богослужение, на този език сме писали почти до времето на Ломоносова – люлката на българина е неразривно свързана с люлката на руския народ.[12]

Една година по-късно, отново с помощта на Погодин, Венелин публикува първата си книга, „Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам“. Тук той защищава идеята, че българите са от славянски, а не от татарски или скитски произход. Интересно е да се разбере дали Венелин е бил запознат с работите на Раич, това обаче е невъзможно да се установи.

Априлов

Руският интерес към историята на българите оказва влияние върху самите българи от руската диаспора. Най-важната българска колония извън днешна България по онова време се намира в Одеса. Чрез търговци и студенти българите в Одеса поддържат интензивни контакти както с учените от Москва и Петербург, така и с българската си родина. Повлиян от работата на Венелин, живеещият в Одеса българин Васил Априлов публикува през 1841 известната „Деница новоболгарскаго образования“ (Зора на новобългарското образование), последвана година по-късно от едно допълнение. И в двете части на работата Априлов излага идеите си за българската история и пътя, който българското образование трябва да поеме. Първият том се състои от културна история на българите, последвана от описание на ситуацията, в която те се намират под османско потисничество. Тя е илюстрирана с портрет на средновековния цар Иван Александър. Предназначена е за използване в училището в Габрово, чието основаване Априлов е подпомогнал през 1835.

Априлов използва личната си история като илюстрация за това колко зле е за българите да се срамуват от произхода си:

Из самих-же Болгар люди жалкие, почитая за стыд именовать себя Болгарами, или Славянами, были причиною того, что народность не развилась....

Должно победить сей предрассудок и искоренить зло. Да позволено-же мне будет дать тому первый пример.[13]

През 1845 Априлов публикува в Одеса, на руски, „Болгарские грамоты“ (Български грамоти) – колекция от исторически текстове от времената на различни български царе, между които Калоян и Иван Шишман. Също като „Деница“, тази колекция е предназначена за ползване в уроците по история в училището в Габрово.

Княжески

През 1847 г. Захарий Княжески, българин, образован в Русия, публикува своето „Введение в истории болгарских славян“. Княжески се интересува не само от българска история, но и от фолклор, което го води до публикуването на творби като допълнението от български народни песни към сборника на руския учен П. Безсонов (1855).[14]

По-късно, чрез усилията на както на одески българи, така и на руснаци, тези идеи започват да достигат и хората, живеещи в самата България. От решаващо значение е пътуването, предприето от руския учен Виктор Григорович из Македония през 1844–1845. Той го използва между другото и за събиране на „антики“: песни, но също ръкописи и монети. По време на посещение при селския учител Димитър Миладинов в Македония, той го „заразява“ с любопитството си и самият Миладинов се заема със задачата да събира народни песни. Освен това той променя дотогавашното си презрително отношение към българите. Твърди се, че още преди лятото на 1857 Димитър Миладинов вече занимава децата от училището в Прилеп с разкази от българската история.[15]

По-късно, когато вече работи в Кукуш, се твърди, че Миладинов преподавал на деца сутринта, на възрастни след обяда, а вечерта учел българска история (от „Царственика“ на Христаки Павлович) и народни песни.[16] Освен това работел върху гръцки превод на Царственика, за да го направи по-достъпен за множеството сънародници, които владеели добре гръцки, но не умеели да четат на български. Не е известно дали тази книга е била евентуално отпечатана.[17]

Освен този директен трансфер, налице е и косвен пренос на интереса към историята, когато се разширява академичния и социален разговор между българите. С нарастващата достъпност на всевъзможни медии, като книги и вестници, българската нация, заедно с нейните история и бъдеще, се превръща все повече и повече в обект на дискусии.

Наскоро основани български списания и вестници като „Любословие“ на Константин Фотинов и „Български орел“ и „Цариградски вестник“ на Иван Богоров, включват и исторически статии.

Периодичните издания са важна фаза от развитието на Георги Раковски, който публикува „Зографска история“ на монаха Яков през 1865 в списанието си „Българска старина“. В книгата си „Показалец или ръководство как да ся изискват и издирят най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч“ от 1859, той предлага програма за събиране на български свидетелства от миналото. В предговора си към тази книга Раковски твърди, че, що се отнася до историята, на гръцките историографи не може да се има доверие. Освен това той изнася патриотически лекции пред студентите по медицина в Букурещ през 1864-65[18].

Марин Дринов, който може да се счита за първия модерен български историк, коментира историята на Паисий през 1871 и едва тогава Паисий започва да се разбира като велик пример, а самият той – като човека „с когото е започнало всичко“.

Писане на история, четене на история

Досега говорех само за българската традиция на писане на история. В повечето изследвания, които съм ползвала в работата си, историческите творби са подредени по реда, който току-що демонстрирах, според годината, в която са написани. При този подход Паисий Хилендарски обикновено се представя като човека, който е дал началото на българската историографска традиция, следван от другите две ръкописни български истории.

Но ако бихме искали да реконструираме националното движение така, както то се е случвало в България през деветнадесети век, един друг подход изглежда много по-обещаващ: да се изследва традицията на четене на история[19], тоест да се изследват произведенията по реда, в който те са ставали достъпни за българската публика или поне за голяма част от българските интелектуалци.

В следващия преглед на българските исторически творби аз съм подредила вече споменатите по-горе, както и някои други исторически произведения, не според реда на създаването им, а според реда, в който те са станали широко достъпни и познати сред българите:
 

Достъ­пен от:	Създа­ден на:	Загла­вие:	Първонача­лен автор:	Редактор/прево­дач	За пръв път пубилку­ван в:
1801*	1801	История славено-болгарског народа из г. Раича историе и неких исторических книг	Йован Раич	Атанас Нешкович	Будапеща
1836	1836	Кратко начертание на всеобщата история	Ив. Кайданов	Анастас Кипиловски	Будапеща
1841	1841	Деница новоболгарскаго образования	Васил Априлов		Одеса
1844	1844	История на слов. болг. народ		П. Сапунов	Букурещ
1845	1845	Болгарские грамоти	Васил Априлов		Одеса
1851	1851	Введение е всеобща история	А.Л. Шльотцер	Ат. Чолаков	Истанбул
1854	1849	Критические исследования об истории болгар	Юрий Венелин	Ботю Петков	Земун
1856	1829	Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам	Юрий Венелин	Г. Славов	Истанбул
1865	1785	История вкратце о болгарскословенском народе	Яков	Г. Раковски	Букурещ
1871	1762	История славяноболгарска	Паисий Хилендар­ски	Марин Дринов (публ. За пръв път през 1844 от Христаки Павлович като „Царственик“)
1872	1872	Заселение Балканского полуострова славянами	Марин Дринов	Дипломна работа	Москва
1900	1792	История во кратце о болгарском народе словенском	Спиридон Йероси­монах	В. Н. Златарски (изд.)

 

Ако изследваме тази таблица, можем да видим, че известните три български ръкописни истории (отбелязани с курсив) навлизат в широкия български национален разговор много по-късно от времената на създаването си, по-късно дори и от времената, в които са отпечатани.

Почти забравеният Софроний се появява в българския разговор едва с работите на Юрий Венелин през 1830-те[20], но Паисий си остава забравен до много по-късно. Виктор Григорович е първият изследовател, който споменава неговото дело в печатно произведение, през 1852.[21] Това знание не достига българските среди: през 1858 Георги Раковски споменава автора в едно писмо като „някой йеромонах Паисий“.[22]

Първото споменаване на Паисий в печат от българин е в една статия на Гаврил Кръстевич в списанието „Български книжици“ през септември 1859.[23] Един месец по-късно Раковски пише за историята на Паисий в обявяването на собствената му творба „Няколко речи о Асеню Първому и Асеню Второму“.[24] Но, както беше споменато по-горе, едва след специалното внимание, което Марин Дринов обръща на Паисий, монахът започва да се разглежда като „човека, с когото е започнало всичко“.

/.../

Жанет Сампимон е холандска историчка и българистка. Работи в Института за култура и история към Амстердамския университет. Основният й труд „Ставането на българите“ (Becoming Bulgarian) защищава идеята за предимно културното, а не толкова революционно, съдържание на българското Възраждане.

http://librev.com/index.php/prospects-science-publisher/2561-2014-11-21-12-57-00

 

Защо Жанет Сампимон никъде не вижда и не говори за изключителността на българската нация?
За предишните историци е ясно, не са били известни днешните исторически източници.
Антропонимията и генеалогията не са били развити. Сега е възможно по една буква да се проследи произходът на едно име, което дава на българските историци богат материал за исторически заключения.

Да, чети вносни книги, за да познаеш себеси!
Особено чети Жанет Симпимон!

1. kvg55 - mt46,
02:12
Защо Жанет Сампимон никъде не вижда и не говори за изключителността на българската нация?
За предишните историци е ясно, не са били известни днешните исторически източници.
Антропонимията и генеалогията не са били развити. Сега е възможно по една буква да се проследи произходът на едно име, което дава на българските историци богат материал за исторически заключения.

...

как защо

защото българите не са просто изключителни - българите са мега, ултра, супер изключителни

преди да е имало космос е имало българи

динозаврите са българи

казваш,че по една буква може да се проследи прозихода на едно име

грешиш - без буква може да се проследи щом е българско

всички имена са български,даже въздуха е измислен от българи

Дюканж, сто години преди Паисий е написал предостатъчно за Българите в неговата история на България! ! Като е обобщил всичко известно дотогава! И е поправил грешки на историци,наши, направени по- късно Незапознати с труда му!
Петър Парчевич също е написал История на България!

Хубава вечер!

През 15, 16, 17 и 18 в. сме били изключени и забравени... Видни сръбски и руски историографи са спомогнали за нашето народностно и национално осъзнаване, пробуждане, възраждане... Но днес мнозина не знаят или пренебрегват това и плюят по Сърбия и по Русия. Неблагодарници!...

Това е много добър пример за НАУЧЕН СТИЛ – нещо чуждо, непознато за лаиците...

Колко пъти да ти пиша, че Дюканж НЕ Е ПИСАЛ ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ!? Написал е история за Византия... Освен това Дюканж не е съдействал за формирането на българското съзнание през Възраждането, така че няма връзка с темата...
Петър Богдан е автор на първата История на България /1667 г./ Но текстът на тази история е неизвестен до 1979 г.

В тази " История Бизантина" има две глави, посветени специално на България !На ПБЦ и на ВБЦ!
Цитирал е Орбини, който е ползвал и Паисий!
Дал е всичките ни царе, описани дотогава! Много гочен анализ на процесите прави! Годината е 1680 !
Няма как да се съглася с тбе, че не е написал история на България! Има ли две глави в тази история на Бизанс, посветени на България? Означени, между другото ,като КНИГИ! Точно Дюканж трябва да се изучава сего в масовете по история на България Защото е наистина първият ,написал стойностна история на България!
Да, има неудобни истини в нея Кой от Българите е чел Раич ,че да се дава той за пример, а да се пропуска Дюканж!
Че точно неговата история е научна! Дава всичко известно, но подложено на критичен анализ, не обикновен копи пейст!
И ти ,като учител, трябва да насочиш вниманието си към него, а не да се хващаш за обобщителното заглавие Защото в съдържанието на книгата има " "История на България"!
Има или няма?
Чакам отговора ти!
И независимо от отговора ти и тълкуванието ти, там са описани всички героични моменти в Историята ни!

Знам ,че манипулацията на героичното в историята ни е на мода Не мога да проумея защо и ти си в редиците й!
Точно това е ненаучното!
Знам ,че тук има велики учени, които могат да ме поучават !Но за съжаление нямат и един процент, да бъдем откровени, от това ,което имам в науката!.....
Твоята роля сега е, като тази на Паисий
А не да печелиш с удобни заглавия евтини аплодис менти на тези ,които не признават миналото ни Величие!Ито оплюват под път и над път! Замисли се!
Аз бих се срамувал от тях!
Защо един път не посвети постинг на велики личности, какво са казали за ролята на България в създаването на Европейската цивилизация?
Че турците и днес все още ни уважават! За много неща, създал облика на съвременния турчин, наречен от тях- Булгар Тюрк!?
И за боя, какъвто не са яли от никой друг, по време на Балканската война!

Лека нощ!

дюканж е допуснал много грешки, както и паисий и ВСЕКИ ДРУГ

нормално е да се греши

и именно за това леоне НЕ трябва да се "вкопчваме" в един удобен за този или онзи извор

един петър богдан има по-малко грешки от паисий,но нали е католик... недолюбван е преди и сега

леоне

КОЕ ВЕЛИЧИЕ НЕ ВИ Е ПРИЗНАТО

та вие 45 години плюс днес само за победи "крещите" по учебници

знаеш ли колко пъти са буити българите и то грозно, срамно бити - аз знам

и знам от небългарски автори

но ти знаеш най-вече това, което е в "угода"

давам ти прост пример

по живково учех само за български победи и някоя друга рядка загуба

прочитайки световното обаче установих, че това не е точно така, че бг историята именно "лъже" и оплюва чуждия

което е нормално - всеки народ го прави/с изкл=ючение на германския който храчи сам по себе си, той е единствен самооплют в учебниците му след 1815 г.

...

та КЪДЕ ЛЕОНЕ ТОЛКОВА СЕ ОПЛЮВА БЪЛГАРСКОТО

В УЧЕБНИЦИТЕ СЕ УЧАТ ПОЧТИ САМО ПОБЕДИ

АЗ УЧЕХ САМО БГ ПОБЕДИ ПО "МОЕТО ВРЕМЕ"

ЗНАЕШ ЛИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПОРАЖЕНИЯ КОЛКОТО АЗ ЗНАМ - НЕ

и къде толкова някой ви плюе

та в блога се чете 90% само колко велик е най-великия българин/и руснак понякога

Добре, изреди пораженията, които аз не зная!
Българският народ толкова много и несправедливо е изстрадал и е кощунство към страданията му да се добавят и подигравки! Затова реагирам така!
- Разгромил ли е на два пъти Аспарух армиите на Константин Четвърти, като втората изцяло е пленил? И е поставил ултиматум, за да освободи войниците!
- Притекъл ли се е Тервел на помощ на ИРи, въпреки ,че е можел да се присъедини към арабите и да си поделят империята
За този си ход е обявен за светец и от двете църкви! Като спасител на Европа!
- Крум разбил ли е Никифор Фока така, че той да каже- И птички да сме не можем да се спасим!?
- Симеон размазал ли е ромеите при Анхиало в на- великата битка ва десети век! И колко пъти след това?
Николай Колев направи сметка на съотношението на Българските и ромейските победи Три към едно в наша полза!
- Калоян, развенчал мита за непобедимостта на Френските рицари!
- Йоан Асен, разгромил ромейската армия и освободил войниците- над 30 хиляди!
-- С изключение на Битката при Анкара с Тамерлан, турците в цялата си история не са яли такъв бой,както от нас в Балканската война!
- Сърби и гърци са размазани в Междусъюзническата война Загубата ни е на масата на преговорите!
-Подлостта на румънците, отродените Българи, е наказана три години по- късно ,с превземането на Букурещ

Французи и англичани са яли бой от нас И сме спечелили уважението им Знам от свидетел това- дядо ми
Генерал Вазов е посрещнат във Великобритания като герой от войната! Да, такъв е!
Чел съм описание на французи за войната срещу Българи- Как артилерията им прави на пух и прах окопите ни И когато мислят ,че няма и един оцелял и пехотата на французите тръгва в атака ,те, Българите изникват като от земята и с картечниците размазват френската пехота!

Това е чудовищно, предвид заслугите ни към Европа, признати от запада, извършеното в Берлин и Ньой, за което искаме само извинение!
А не подигравки и осмиване!

Да ,чакам позорните ни загуби, които аз не знам!
Еквивалентни на изброените победи- поне!
Парад с пленени наши знамена не съм чувал да е имало някъде! И някога!
Дано си разбрал правилно, какво съм ти написал!

"През 1794-95 сърбинът Йован Раич публикува своята шесттомна „История разних славенских народов, найпаче Болгар, Хорватов и Сербов“, в проза. Доколкото самата аз съм в състояние да определя, с това произведение Раич е първият изследовател, който твърди, че българите са от славянски произход.[6]

"Не ми е съвсем ясно до каква степен тези две произведения са били четени от българите в диаспора или вътре в България. Ясно е обаче, че те са послужили като пример за трима български монаси, които са ги използвали за собствените си произведения (както и източниците, на които те се основават)."

Този текст ме предизвика да взема отношение! Тази холандка с френско или арменско име е допуснала груба грешка Не може Паисий да е ползвал Райч, но виж, Дюканж- може-82 години преди него, Паисий, Дюканж е писал за Българите!Има сериозни съмнения ,че трудът на Дюканж за Българите е известен на Паисий!
Тя твърди , че не и е известно до каква степен тези произведения са четени от Българите, но в същото време забравя за Дюканж За него вероятно , всичко и е известно, освен името му!Дюканж не твърди нищо друго за нас- че сме авари, татари, хуни,впрочем слага равенство между хуни и авари ,турци, за такива счита маджарите За власите, подменя където ги пише- с Българи Ясна му е работата, какви са власите!
Българи сме, от Аспарух до Фружин!Никакви други!


И какво е написал за Българите? И уважителния тон , с който пише за тях! Вилардуен също пише за Българите, като очевидец, но повече от краеведска гледна точка Какво е видял!

Хубав ден!

"Авторът не е пропуснал нито един български владетел, за когото се срещат данни във византийските и западните извори. Макар и с няколко думи, е предадено управлението на хан Кардам, цитиран като XI поред. С повече вещина и внимание Дюканж е отразил Крумовото време-тук фактите, с които борави, са почерпени и от "De administrando imperio" на Константин Порфирогенет, и от "Annales Fracorum". Хронологично следват събитията, свързани с Никифоровите войни и гибелта на самия император. За Михаил Рангаве се казва, че и той не е имал завидна съдба поради българския си съсед. Наблегнато е и на битката при Адрианопол, която принуждава Рангаве да отстъпи престола на Лъв Арменец. Събитията, свързани с обсадата на Константинопол, и най-вече смъртта на българския хан са предадени според няколко извора: Продължителя на Теофан, Константин Порфирогенет, Лъв Граматик, Минеи и Менелогия на Василий, Скилица, Annales Francorum. Изтъква,. че Скилица и Продължителя на Теофан съобщават; че Крум е бил убит в битка от Лъв Арменец. Дюканж не е дал собствен коментар по въпроса и само изразява съмнението си за края на този български хан.
За наследниците на престола след Крум авторът посочва Дуком, Цок, Мортагон и Балдимир. Информацията му за тях е доста пестелива, но все пак е важна. Единствено за Омуртаг казва какви са били връзките му с Източната империя и с тази на Людвиг Немски, до когото е известно, че е изпратил пратеници за уточняване на границите..."
Това пише за издадедана през 1992 г. у нас книга на Дюканж "Византийска история. История на империята на Константинопол"...
Доста е наивно да се мисли, че професионалните историци не са чели Дюканж или че са пренебрегнали труда му!...

септември 30, 2019

Перипетиите около публикуването на т.нар. Дюканжов списък и мястото на Шарл Дюфрен, сьор Дюканж (1610 – 1688) във френската византология от XVII в.

Проф. д.ист.н. Лиляна Симеонова

"За т.нар. Дюканжов списък1 като извор за църковната история и особено за историята на Охридската архиепископия е писано много2. Дюканжовият списък има два превода на български, които на някои места в текста се различават: първият е на Йордан Иванов (1872 – 1947), а вторият – на Василка Тъпкова-Заимова (1924 – 2018).

Изследователите на този документ отбелязват, че в частта си, отнасяща се за времето до основаването на Охридската архиепископия, Дюканжовият списък съдържа неверни или непълни сведения за предстоятелите на Българската църква..."

Да, през соца учехме предимно за великите ни битки и победи... Оттогава съм останал с впечатлението, че сме побеждавали византийците много повече, отколкото те – нас...

Аз не коментирам написаното за Охридската архиескопия от Дюканж
А какво е написал за нашата история Например, ясно ми стана, въпреки ,че подозирах ,че е така, защо битката на Симеон се нарича Ахелойска! Окончателно си изясних и два въпроса , от написаното от него- кои са славяните и Българите ли са славяни или славяните- Българи И както можеше да се очаква,за славяни се говори само при идването на Аспарух те са местните Българи де факто! После се говори само за Българи
Изясни се ,че власи не е етносно понятие, а професионално- в онези времена
Пайсий вероятно не е знаел латински, но трудът на Орбини, зваеш ли на какъв език е написан? И тези, за които говориш ,след Паисий, те дали не са ползвали Дюканж!
От Дюканж се възхищава дори Волтер!
Аз ,също се изненадах, че в 17- ти век може да има такъв историк Нормално е да има сгрешени неща, но той се базира на наличното в момента Стилът му на работа е на съвременен учен, на високо ниво!

Относно спечелените битки с ромеите са ни учили правилно Николай Колев ,при представянето на негова книга на тази тема, запитах го ,дали съотношението на спечелените от нас битки в сравнение на тези от ромеите е 2: 1 ,както приблизително смятам ,че е в наша полза
След справка ми каза ,че е 3 : 1
Става дума за по важни битки, останали в историята
Аз посочих какво сме спечелили, чакам от Митака ,да ми посочи загубени от нас битки, неизвестни за мен! Тервел например, не само е спасител на Европа, но е върнал и Юстиниан Ринотмет на власт И, за капак го е разбил, пак край Анхиало, когато го е нападнал!

Лека нощ!

Ако от 1 или от 2-3 историци можеше да се научи цялата истина за историята, нямаше да има толкова хипотези, спорове, неясноти, особено що се отнася за древност, за произход, за етноси!...
Професионалните историци от 20-ти в. имат доста повече познания от Дюканж, защото разполагат и с повече писмени, археологически и лингвистични източници, аргументи, доказателства...

Това е така, но Дюканж с нищо не им отстъпва Особено с универсалните си познания и с аналитичните си възможности!
Той е в историята това, което е Нютон във физиката и в химията!
Никой учен - физик не пренебрегва Нютон, така ли е? За да пренебрегват историци написаното от Дюканж Първо, трябва да имат неговите възможности! А те ги нямат, аналитичните му способности и универсалните му знания на първо място!!
Ако може да се направи съпоставка на възможности и способности между Дюканж и съвременните историци, сигурен съм ,че ще е начело и то с голяма преднина!
Какво не ти харесва в историята на Дюканж за нас? Аз не виждам един факт, който да не е близък до истината!
Е, има грешки, но при условие, че утвърденото сега в историята , се приеме, че се базира на точни данни!

Ето, той от раз решава ,че власите на Калоян са Българи! Което е абсолютната истина А съвременните историци търсят произхода на трите ни царски династии при....куваните А те са родствено свързани никъде Дйсанж не сочи Калоян за куманин В оригинала на писмото си до папата на гръцки Калоян пише ,че е цар на Българите Усеща се ,че не го обича, заради рицарите но не го маскари като сегашните "историци" Например с това ,че куманкат-жена му, подчертава се, че е куманка, е изневерила с Бодуен и затова го убил?Ето това пищат съвременните историци И дума няма от Дюканж за подобна низост

Марине, съвременните историци много има да учат от Дюканж, това в заключение!
Дай на едно магаре много възможности да оперира и информация, и то сато няма погледът на един Дюканж, нищо свястно не може да направи!Камо ли да напише нещо по- свястно от него!

Хубав ден!

По категоричния тон на постинг 7. е видно как действа бълг. аграрфашистко съзнание - само историография, която е допринесла за формирането на бълг. етн. съзнание има значение. Нито Шарл Дюканж, нито арх. Теофилакт Охридски, нито имп. Константин Багренородни имат историографски трудове, които са на тема бълг. история. Ами тогава защо ги ползвате и то изопачено?! Особено пък древните арменски извори, които даже не са писани за вас???!!! Не питам - констатирам! Как е възможно да твърдиш, че се интересуваш от реалната обективистична история, когато слагаш на първо място художественото произведение на епистоларния и публицистичен лъжец Паисий?!

иначе казано здравей друже

поздравявам те за твоя рекометнар и въпроса ти към мен и съжалявам че тия дни нямах време, днес също нямам таквоа, но събота и неделя щети отговоря

разбира се,въобще никой не би оспорил споменатите от теб български победи

това намирам задискусия и това намирам за тон - още веднъж ти благодаря, ще ти отговоря тия дни, няма да те изненада много отговора ми, но за друго иде реч

чао до скоро

00:09 - Хан Тервел е възпрепятствал възможността
от: kirk За постинг: За ролята на историографията

Хан Тервел е възпрепятствал възможността първият космонавт да бъде арабин! Той лично с гърди на амбрузурата като Матросов е спасил Европа от арабско робство и господство, ислямизиране и обрязване на всички необрязани.

здравей леоне, поздравявам те за добрия тон

ще се опитам ДА БЪДА МАКСИМАЛНО КРАТЪК, но едва ли ще успея

- клокотница доколкото помня е на йоан/иван асен 2 срещу теодор комнин и семейството му

......

ЛАКОНИЧНО за ученето и пропагандата

пропаганда има и е имало всяка държава

тя пропагандата е почти винаги в интерес на силата и превъзнасянето на своя подвиг, победа

има и друга пропаганда - жертвата, болката и падението като мотив за бъдеща сила

......

аз добре помня какво учех по живково време - почти само български победи

това е нормално и така трябва да се учи, така се учи и почти във всяка държава - победата

разбира се, в умряла германия се учи НЕ така, вероятно единственяи евро-народ който няма право да се гордее с нищо като сила след 1815/1871,там доста се учи за срам и за герои-предатели, но това е друга тема и с педерастка германия като национално чувство няма сда се заминаваме сега

ПРОПАГАНДАТА УЧИ ЗА ПОБЕДА И ТАКА Е СРЕД ВСЕКИ НАРОД, БГ НЕ ПРАВЕШЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ

НЕЩО ПОВЕЧЕ - НРБ КАТО ЧЕРВЕНА ДОБАВКА НА ССР УЧЕШЕ ЗА ГАДНИТЕ ТУРЦИ И ГЪРЦИ, защото те бяха и вероятните натовски врагове

в същото време в нрб почти не се учеуеш или малко се учеше за гадните сърби, АСЪРБИТЕ ЧЕСТО СА БИЛИ ИЗРОДИ КЪМ БЪЛГАРИТЕ, но това оставаше в миманса

защо е ясно - пак по червена линия

......

казваш че си учил за двете робства

понеже българите са "малките руснаци" както аз ги наричам по подобен руски почин учеха за ролята на жертва - българите бяха убедени, че винаги са били жертва на врагове, а самите българи хрисими душички, което разбира се е невярно, лъжа и наивизъм

няма как леоне да не учиш за двете робства защото те не могат да се покрият, не могат да се потулят, не млогхат да се прескочат или подминат

учеше за тях защото първо бяха исторически ЗНАЧИМ ФАКТ и вотор както казах като мотивация за омраза и хъс от деца срещу натовския тогава враг - тъурски и гръцки и до голяма степен правилнио се учуеше така

правилно за тогава, но не като историческа истина - не

преди същността леоне, няколко дребни детайла

- поправил си върбишкия проход върху клокотница - така вече е ок

- повтарям от предения коментар:

ПАРАДИГМАТА, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ПОЧТИ ВИНАГИ СА БИЛИ ПОБЕДНИТЕ

ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ПОЧТИ ВИНАГИ СА БИЛИ ЖЕРТВА НА ВРАГОВЕТЕ СИ

НЕ Е ЦЯЛАТА ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА - не

в живота и историята така не става

...

БЕЗ СЪМНЕНИЕ БЪЛГАРИТЕ СА ИМАЛИ ГОЛЕМИ ПОБЕДИ

БЕЗ СЪМНЕНИЕ И СПОРЕД МНЕ НАШИТЕ СЪСЕДИ СА ИСТОРИЧЕСКИ ВИНОВНИ ПРЕД БЪЛГАРИТЕ

И ДОРИ ЗА МЕН БЪЛГАРИТЕ ПО-ЧЕСТО СА ЖЕРТВА НА ДРУГИТЕ - без съмнение и за мен това е факт, но не така абсолютизирано, както се учуеше преди, а може би и днес

......

ПРЕДИ загубите, преди СЪЩНОСТТА на темата и постинга, няколко ДЕТАЙЛА

- българия сравнена с ири/византия е нищо, или почти нула

- да, за българското царство флота не е решаващ, но той отсъства сравнен с византисйкия

- да, византийския е номер 1 в средните векове, да, нужен е на империята в средиземноморието, но това не променя факта на пълнното му превъзходство като инструмент и владеене сравнен с българите

- културата, дипломацията, админситрирането на империята са нива над българите и това отново е есетествено, ОБЯСНИМО и нормално бихме казали, но ОТНОВО ТОВА НЕ ПРОМЕНЯ ФАКТИТЕ НА ВИЗАНТИЙСКОТО НИВО НАД БЪЛГАРСКОТО

- не случайно някои българи, като симеон велики са се учили там на място от врага, същия симеон велики си е водил кореспонденцията на гръцки,което разбира се НЕ го прави по-малко българин, но казва нещо все пак

- излишно е да пиша есе или книга колко византия е над българия в култура, политика, администрация, дипломация и дори фортификация поглеждайки някои от емблематичните крепости на империята които впрочем са фортификационни ансамбли - точно така се наричат във фортификацията терминологично, само за константинопол разбира се, има няколко книги

ТРАКТАТИТЕ НА ВИЗАНТИЙЦИТЕ ЗА ВОЙНА И ДИПЛОМАЦИЯ СА ОТДЕЛНА ТЕМА

препоръчвам предполагам непреведените

НОРУИЧ, ХЕЛДЪН и аса историци които коментират византия в средновековието

ВИЗАНТИЙЦИТЕ В ТОВА КОЕТО ИМАТ, НО БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ

- de re strategica пери стратигикис

пропускам тия за морски бой като например магистър сириан итн
за дромоните, за игрон пир и фалассион пир - гръцките огньове в няколко варианта

- стратегикон-а на маврикий мисля го знаем всички с интерес във войната, напълно в маса глави разделен

- кодекса на лео или лъв 6 за войните с мюсюлманите

- sylloge tacticorum

- съчинението на херон

- de obsidione toleranda за контрапункта на обсадата

- de velitatione за сблъсъците и стълкновенията

- de re militari

- praeceptia militaria от никифор 2 фока

- тактиката на никифор уранус

- стратегикона на кекавмен

маса други съчинения които сега е излишно да набирам и пиша

за тия по-горе съм чел и то доста, някои напълно

......

разбира се византия има наследството на рим,но и сама РАЗВИВА МНОГО, неслучайно то византия се учат почти всики

византия има предимството да заимства от изток и запад, от всякакви врагове и да се усъвршенства, а всички тия трактати учат немалко от лидерите й, което не бива да се подценява и подминава с лека ръка въобще

......

и така

ВЪВ ФЛОТ, АДМИНСТРАЦИЯ, КУЛТУРА, ИЗКУСТВА, ДИПЛОМАЦИЯ И АРМИЯ ВИЗАНТИЯ Е ВОДЕЩА ВЪВ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И НИВА НАД БЪЛГАРИЯ В ПОЧТИ ВСИЧКО СПОМЕНАТО ПО-ГОРЕ и над всеки друг тогава

това не бива да обижда някой - просто това са фактите без значение харесват ли ни или не

следващия коментар щее по същината на сраженията

и сега идва ред на войната в действие

- аспарух, тервел, кормес, севар минават по реда си и забележи всички те имат с ВИЗАНТИЯ ДОГОВОР/и според които византия им дава злато, а те от своя страна охраняват границата й от север

тук започват различни "спорове" и тълкувания - българите са федерати на империята и някой ще каже - те нямат държава, аживеят в границите на империяа

за мен БЕЗСПОРНО БЪЛГАРИЯ КАТО ДЪРЖАВА ИМА И СЪЩЕСТВУВА, но ще кажа и че действително пази визнатия от северр, не случайно не помня кой от двамата аспаруих или тервел, мисля че все пак първия загива отвъд днестр ли беше в бой с авари ако не греша, да не търся сега леоне, ти кажи

за империята българия е удопбен буфер, НО БЪЛГАРИЯ Я ИМА, ТЯ ИЗВОЮВА СВОЯТА РОЛЯ ИЛИ НЕЗАВИСИМОСТ И ЗА МЕН ТЯ НЕ Е ЧАСТ ОТ ИМПЕРИЯТА, естествено това място на българите е извоювано с победи

детайл - тервел е признат от западната църква за светец, но източната ортодокс не е признала карл мартел майордома за спасител на европа, а именно той е повече такъв за европа отколкото тервел, но на православните, на българите/както и на руснаците трудно им се получава с признанието на чуждия и различния ще ме прощаваш за това леко отклонение

вие обикновено искате признание от света, но не сте склонни да му го давате - случая с карл мартел е точно такъв на пръв поглед, но да се върнем към темата

......

КОНСТАНТИН 5 КОМПРОНИМ - посеркото,който напикал като дете попа при кръщенето си

ето това е вече нокаут

кормисош

винех

телец

сабин

умор

токту

паган

телериг

почти всички от тия са БИТИ ОТ КОНСТАНТИН 5 КОПРОНИМ

бити на бойното поле, БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ОБЪРНАТИ В БЯГСТВО/няма грешка в израза, претърпяли огромни загуби, всички тия се сменят на престола българския, бунтове, брожения, единия ев управлявал САМО... 40 ДНИ

единствен винех има една победа, но и едно поражение от византиеца

ДЪЛГАТА СТЕНА
МАРКЕЛИ
АНХИАЛСКОТО ПОЛЕ
БЕРЗИТИЯ

това са имената на българските поражения и то тежки с бягства и гонене на войски

акво казвам в предния коментар

ПОДОБНА СЕРИЯ ОТ 8, ПОВТАРЯМ 8 ПАДНАЛИ, СМЕНЕНИ ИЛИ РАЗБИТИ БГ ЦАРЕ НЯМА

никога българин не е докарвал византия до таква криза или смяна на 8 владетели

почти всички поватярм бити на война в битки и то големи, много от тях се водят със споменати войски от по 80 000 например само от едната страна и на няколко ТВД/театър на военни действия както се нарича - в македония, по крайбрежието, в планини и дори опожаряване на селища край плиска, стигането дори там

......

за базил втори булгароктон/българоубиеца няма да пиша

ВАСИЛИЙ 2 е в немалка степен известен и няма как да е иначе, зщаото това не може да бъде потулено в нашата история, едновременно с това много хроа считат самуил за героичен образ

лично аз не мога да приема преклонението пред него, а когато някой се обяви за герой обикновено включва доза преклонение - цар, владетел, лидер братоубиец със съмнение и ВЛАСТИМЩА ПРИ КОЙТО БЪЛГАРИЯ ПАДА ПОД ЧУЖДА ВЛАСТ И "БОТУШ" НЕ МОГА ДА ПРИЕМА

за мен самуил и неговите изпълнители са некадърници най-малкото,което мога да позлвам като квалификация, макар това да звучи някак по днешно му, опростено или опростачено, но за мен е почти така, макар лексиката да е неточна, бих могъл да я прецизирам, разбира се

......

никога няма да забравя една книга на външния ми хард, която сега не бих търсил сред хиляди, казваше се меч и щит или щит и меч, не на български език естествено

в нея на база извори се описваше войната

бях изумен от византисйкуите военачалници и то полеви комендири да ги наречем условно - спомен неизгладим, блестящ заедно с това, защото беше в това което аз ценя, импонираше ми

византийците водени от своите лидери в нощ, в дъжд, в обхвати и обходи в планини и гори, по незнайни пътеки, с риска да се появят по-късно или да решат боя

без да спират, в буря и прогизнали до кости, но побеждаващи имено за това и то без помощ от флот и С ВИЗААНТИЙСКИ ЗАСАДИ, нещо което сме свикнали да мислим, че е само български "ресор" !

"РЕКАПИТУЛАЦИЯ"

но не проста тавтология казано на шега

......

българите имат своите чутовни победи

българите по-често са жертва на несправедливи съседи

но българите са също имат своите зверства в историята и за това мога да напиша отделен преголям коментар

но върху българите са извършени повече зверства и грабежи

българите имат своите поражения, някои също големи и повратни срещу византия

в българия се учат почти само българските победи, поне така беше по моето време

в българия се учеха и "робствата", за да бъдем нахъсани, мотивирани, възпитавани от деца срещу турци и гърци

и да, мисля че това беше дори ПРАВИЛНО в някаква степен

убеден съм, че в турските и гръцките училища се учи почти само за техните победи

не съм чел техен учебник и нямам познати тан да ги питтам,но съм почти 100% убеден

гърците дори имат някакъв "паметник" на българския забележете поробител всолун ?! ?! ?!

всеки народ учи повече своите победи - така е правилно и естествено

(само германците учат за совите вини, колко са зли дядовците и бабите им и как трябва да се срамуват от своето ОВЕННО МИНАЛО - всичко що е сила в германия и мъжко начало се мачка от дете до възрастен)

......

И ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НЕ ОБРЪЩАТ ТЕНДЕНЦИЯТА

- ако ми дадеш пример за някакъв бг флот, то историята ще ти даде 1000 примери за византийски флот

- ако ми дадеш пример за хитра бг дипломацията, историята ще ти даде 100 примери за умна,коварна и успешна гръзка дипломация

- ако ми дадеш пример как симеон велики и крум страшни са стеснили византия и докъде састигнали, то срещу тях е примера, когато българия изчезва под византийска власт, няма я, свършва и този пример тежи повече, макар да са уж несравними... и все пак всъщност са "претеглими" в някаква степен

И ФИНАЛНО - БЪЛГАРИЯ НЯМА ТОВА КОЕТО ПРАВИ ВИЗАНТИЯ 2 ПЪТИ

КОНСТАНТИН 5 СМАЗВА, СМЕНЯ ИЛИ БИЕ 8 БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ

ВАСИЛИЙ 2 БЪЛГАРИОУБИЕЦза жалост СЛАГА КРАЙ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПБЦ

на това българия ням равнозначен отговор като сила въпреки големите си победи

за български поражения в по ново време също мога да напиша

за бългхарски насилия над противниците също мога да напиша

и пак казвам - българските зверства са много по-малко от тези на враговете български

но преди на това почти никога не ни учеха

- колко от тук пишещите вблога знаят за български престъпленмия във войните - почти никой

- колко от нас тук в блогбг знаем за победите на врага

- колко от хората в блогбг знаем за бг поражения на третото бг царство

и да БЕЗСПОРНО БЪЛГАРСКИТЕ ПОБЕДИ СА ПОВЕЧЕ ОТ ПОРАЖЕНИЯТА

макар да не съм познавач на българската история съм убеден, че българите повече са побеждавали

впрочем гледайки нивото в блог.бг аз всъщност съм корифей и познавач на българската история като се замисля :) не визирам теб въобще леоне

блг за трибуната, да си жив и здрав

извини ме че писах много

аз го съкратих даже писането