Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2021 18:56 - Най-голямата измама в древността
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 4313 Коментари: 39 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Мика Валтари

Синухе Египтянина (6)
(Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) 3

Но нека разкажа как ми се яви Амон.

На четвъртата нощ беше мой ред да бдя над спокойствието на Амон. Бяхме седмина момчета — Мата, Мойсей, Бек, Синуфер, Нефру, Ахмосе и аз — Синухе, синът на Сенмут. С Мойсей и Бек се знаехме от по-рано като кандидати за Дома на живота, а останалите не ги познавах.

Със сериозно изражение ние следвахме жреца — нека името му остане в забрава, — когато ни поведе към вътрешността на храма. Амон беше отплувал с ладията си зад западните планини, стражите бяха изсвирили със сребърните си тръби и портите на храма бяха затворени. От постенето и напрежението бях отслабнал. Но водещият ни жрец се беше навечерял добре с месо от жертвените животни, с плодове и сладкиши. По лицето му се стичаше масло и бузите му се бяха зачервили от виното. Подсмихвайки се, той повдигна завесата и ни даде да погледнем в светилището. Амон стоеше в нишата си, издялана в огромен каменен блок. Скъпоценните камъни по високата шапка и яката му искряха от пламъка на светилниците червени, зелени и сини като живи очи. Наставлявани от жреца, на разсъмване щяхме да го намажем с помада и да го преоблечем, защото дрехите му трябваше да се сменят всяка сутрин. Бях го виждал и по-рано, когато на пролетния празник го изнасяха в златна ладия на двора и хората лягаха ничком пред него. Бях го виждал по време на най-големия разлив да плува по свещеното езеро в кораба си от кедрово дърво. Но тогава като прост ученик го гледах само отдалеч и червените му одежди никога не ми бяха правили такова поразително впечатление, както при пламъка на светилниците в безмълвната тишина на светилището. Червени одежди носят само боговете и докато се вглеждах във възвишения му лик, имах чувството, че тежестта на каменния свод притиска гърдите ми и ще ме задуши.

— Бдете и се молете пред завесата — разпореди се жрецът, като се държеше за края й, защото нямаше много доверие на краката си. — Може и да ви повика. Обикновено се явява на кандидатите за ръкополагане, повиква ги по име и им говори, ако са достойни за това.

Той направи набързо свещените знаци, измърмори божествените имена на Амон и дръпна завесата, без дори да й се поклони и да отпусне ръце пред коленете си. После си отиде и ние, седмината, останахме на тъмно в залата, от чийто каменен под в голите ни нозе се просмукваше страшен студ. Мойсей измъкна изпод наметката си лампа, Ахмосе хладнокръвно мина в светилището и изнесе от свещения огън на Амон, с който запалихме лампата.

— Да не сме глупаци, че да седим на тъмно — рече Мойсей и ние се почувствувахме по-добре, макар всички да изпитвахме известен страх.

Ахмосе извади хляб и месо, Мата и Нефру почнаха да играят на зарове и така високо обявяваха кой какво е хвърлил, че залата кънтеше. Като се нахрани, Ахмосе се загърна с наметката си и легна да спи, ругаейки твърдия под. След малко Синуфер и Бек се настаниха до него, за да им е по-топло и на тримата.

Аз обаче бях млад и бдях, макар да знаех, че жрецът бе получил от Метуфер делва с вино и го беше поканил заедно с още няколко високопоставени кандидати в килията си, така че нямаше начин да ни изненада. Бдях, макар да бях чувал, че преди ръкополагане кандидатите винаги си позволяваха скришом да ядат, да играят и да спят. Мата заразказва за храма на богинята с лъвска глава Сехмет, в който божествената дъщеря на Амон се явявала на войнствените царе, за да ги прегърне. Той се намираше зад храма на Амон, но вече бе западнал. Фараонът десетилетия наред не беше стъпвал в него и тревата избуяваше между каменните плочи на двора му. Мата твърдеше, че нямал нищо против да бди там и сега да прегръща голото тяло на богинята, а Нефру подхвърляше заровете в ръката си, прозяваше се и се тюхкаше, че не се е сетил да донесе вино. После двамата легнаха да спят и скоро аз единствен останах да будувам.

Нощта нямаше край. Нали бях млад — докато другите спяха, ме обзе благоговение и копнеж. Мислех си, че след като съм запазил чистотата си, след като съм постил и съм изпълнил старинните повели, Амон може да ми се яви. Повтарях свещените му имена и напрегнато се вслушвах във всеки звук, ала храмът си оставаше студен и пуст. Призори завесата пред светилището се разлюля от течението и това беше всичко. Когато в залата почна да се развиделява, аз духнах крайно разочарован лампата и разбудих другарите си.

Прозвучаха войнишки тръби, стражите на стената се смениха, откъм двора като далечен ромон на вода се разнесе приглушен шум, който възвестяваше началото на деня и работата в храма. Най-сетне жрецът дойде забързан, а с него — за мое учудване — и Метуфер. Двамата воняха на вино и се държаха за ръка. Жрецът размаха ключовете за свещените ракли и подкрепян от Метуфер, повтори свещените знаци, преди да ни поздрави.

— Мата, Мойсей, Бек, Синуфер, Нефру, Ахмосе и Синухе — поде жрецът, — прекарахте ли нощта в бдение и молитви както се следва, за да заслужите ръкополагането си?

— Прекарахме нощта в бдение и молитви — отговорихме ние в един глас.

— Изпълни ли Амон обещанието си да ви се яви? — запита той и се оригна с блуждаещ поглед.

Ние се спогледахме нерешително и накрая Мойсей неуверено каза:

— Изпълни го и се яви.

Един след друг другарите ми повториха думите му. Ахмосе последен погледна жреца право в очите и с благоговеен, сигурен глас рече:

— Разбира се, че се яви!

Аз обаче мълчах и около сърцето ми сякаш се свиваше някаква длан, защото думите на моите другари ми звучаха като богохулство. Метуфер нагло заяви:

— За да заслужа ръкополагането си, аз също прекарах нощта в бдене и молитви, понеже довечера имам друга работа и няма да седя тука. Жрецът може да потвърди, че Амон и на мен ми се яви в образа на голяма делва за вино и ми наговори много свети неща, които не бива да повтарям пред вас. Но думите му бяха благи като вино в устата ми, та аз жадно ги слушах и поглъщах чак до сутринта.

След него и Мойсей се престраши:

— На мен ми се яви в образа на сина си Хор, кацна на рамото ми като сокол и рече: „Бъди благословен, Мойсее, благословено да бъде семейството ти, благословен да бъде трудът ти, та някой ден да влезеш в къща с две порти и да се разпореждаш над много слуги!“

Останалите също почнаха да обясняват в надпревара какво им бил казал Амон, говореха разгорещено един през друг, а жрецът слушаше усмихнат и кимаше с глава. Не знам дали разказваха сънищата си, или лъжеха. Знам само, че аз стоях клет и сиротен и мълчах. Накрая жрецът се обърна към мен, сбърчи обръснатите си вежди и строго запита:

— Ами ти, Синухе, ти не си ли достоен да бъдеш ръкоположен? Небесният Амон не ти ли се яви в някакъв образ? Не го ли видя поне като малка мишка? Защото той умее да се преобразява по безброй начини.

Постъпването ми в Дома на живота висеше на косъм и затуй събрах смелост и казах:

— На разсъмване свещената завеса се разлюля, но друго нищо не видях, нито пък Амон ми заговори…

Всички избухнаха в смях, Метуфер се тресеше, удряше се по колената и каза на жреца, че съм глупак. После го хвана за мокрия от виното ръкав и му прошепна нещо, поглеждайки към мен. Жрецът отново заговори строго:

— Щом не си чул гласа на Амон, аз не мога да те представя за ръкополагане. Но тази работа може бързо да се оправи, защото ми се струва, че си вярващ и имаш добри намерения.

След тези думи той се отправи към светилището и изчезна зад него. Метуфер се приближи до мен, изгледа окаяното изражение на лицето ми, усмихна се приятелски и каза:

— Няма страшно.

Ала в следния миг всички подскочихме от уплаха. В сумрака на залата прозвуча свръхестествен глас, който не приличаше на човешки и се носеше отвсякъде — от тавана, от стените, от колоните. Ние се озъртахме и се мъчехме да разберем откъде иде.

— Синухе, Синухе — отекваше гласът, — къде си ти, сънливецо? Яви се веднага пред лицето ми и се поклони, защото бързам и няма цял ден да те чакам!

Метуфер дръпна завесата, бутна ме в светилището и притисна главата ми към пода в поклон, който се прави пред боговете и фараоните. Аз обаче вдигнах поглед и видях, че светилището е огряно от ярка светлина и гласът идеше от устата на Амон:

— Синухе, Синухе, свиня и павиан ведно! Пиян ли спеше, когато призовавах името ти? Сега заслужаваш да те хвърлят в затлачен кладенец и цял живот с тиня да се храниш, ала заради младостта ти ще те пощадя, макар да си тъп, мързелив и мръсен. Защото аз проявявам милост към всеки, който вярва в мен, а другите пращам в бездната на царството на мъртвите.

Още много неща ми наговори гласът с викове, обиди и ругатни, но вече не ги помня и не искам да си ги спомням. Чувствувах се унизен и огорчен, защото, вслушвайки се по-внимателно, в бученето на свръхестествения глас долових гласа на жреца. Това откритие така ме потресе и ужаси, че вече нищо не чувах. Гласът замлъкна, но аз продължавах да лежа пред статуята на Амон. Жрецът дойде и ме изрита встрани, а другарите ми бързо започнаха да внасят благовония, помади, мазила за разкрасяване и червени одежди.

Всеки предварително знаеше задачата си. Аз си припомних моята и отидох в залата да донеса съд със светена вода и кърпи, за да измием лицето, ръцете и краката на божеството. Но когато се върнах, видях как жрецът плюеше по лицето на Амон и го триеше с мръсния си ръкав. След туй Мойсей и Нефру оцветиха устните, бузите и веждите му. Метуфер го намаза със свещена помада и кикотейки се, натри с нея мазната физиономия на жреца и собственото си лице. Накрая съблякохме божеството, измихме го и го подсушихме, както след ходене по нужда, облякохме му червена надиплена поличка, завързахме му престилка, на раменете му сложихме наметка и напъхахме ръцете му в ръкавите.

Като привършихме всичко това, жрецът събра използуваните дрехи и кърпи и вдигна водата, защото на двора богати пътници всеки ден купуваха нарязаните на ивици дрехи, а водата се продаваше за лекуване на болни от екзема. Вече бяхме свободни — излязохме навън на слънце и аз повърнах.

Празен беше стомахът ми, празни бяха също сърцето и главата ми, защото вече не вярвах в богове. В края на седмицата намазаха главата ми с елей и аз бях ръкоположен за жрец на Амон. Изрекох жреческата клетва и получих свидетелство, което носеше печата на най-големия храм на Амон, съдържаше името ми и ми даваше право да постъпя в Дома на живота.

Така ние с Мойсей и Бек бяхме приети в Дома на живота. Неговите врати се отвориха за нас и моето име беше вписано в Книгата на живота, както някога в нея е било вписано името на баща ми Сенмут, а преди туй — името на неговия баща. Но аз вече не бях щастлив.

https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/8#textstart 



Гласувай:
18


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - :):):):):) То и сега на някои господ им говори.
19.11.2021 19:10
Даже ги избира между многото :):):).
цитирай
2. mt46 - Тази заблуда е от дълбока древност. И все още продължава... :)
19.11.2021 22:35
dobrodan написа:
Даже ги избира между многото :):):).

цитирай
3. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/26#textstart
19.11.2021 22:35
Запознах се също със сирийските божества, за да видя има ли какво да науча от тях. Както всичко останало, боговете в Симира се отличаваха от египетските. Върховен бог беше свирепият Ваал, чиито жреци се кастрираха. За да бъде благосклонен към Симира, той се нуждаеше от човешка кръв, като не се отказваше и от малки деца. Морето също изискваше жертвоприношения, поради което постоянна грижа на търговците и властите в Симира беше набавянето на нови жертви. Затуй в града не се виждаше ни един недъгав роб, а бедняците биваха наказвани жестоко за най-дребното провинение. Ако някой откраднеше една риба, за да нахрани семейството си, посичаха го върху жертвения олтар на Ваал. Обаче измамникът, който подправяше теглилките или примесваше сребро към злато, не се наказваше, а си спечелваше име на ловък търговец, понеже се твърдеше, че човек бил създаден, за да го мамят. По тази причина моряците и капитаните отвличаха деца чак от Египет и крайбрежието, предаваха ги за принасяне в жертва на Ваал и това им се признаваше за голяма заслуга.

Богинята им се казваше Астарта, наричана още Ищар по подобие на ниневийската Ищар. Тя имаше много гърди, всеки ден я обличаха с тънки дрехи и я отрупваха с накити. Прислужваха й жени, които, кой знае защо, се наричаха девици на храма, макар да нямаха нищо общо с девствеността. Напротив, службата им се състоеше в това да се любят в храма, което се смяташе за богоугодно дело — толкова по-богоугодно, колкото повече злато и сребро посетителят подаряваше на храма. Затова те се надпреварваха помежду си коя по-добре да задоволява мъжете. От малки ги приучваха на най-различни сладострастни умения, та посетителите да жертвуват за Астарта възможно повече злато. Това също беше по-иначе в сравнение с Египет, където съвкуплението в храма се счита за голям грях, заловените се изпращат в рудниците, а храмът се почиства.

Но собствените си жени симирските търговци пазеха зорко. Държаха ги затворени вкъщи и ги обличаха от главата до петите с дебели дрехи, за да не съблазняват чуждите мъже с външността си. Самите те обаче ходеха в храма да се разнообразяват и да вършат богоугодни дела. Ето защо в Симира нямаше публични домове както в Египет. Който не се задоволяваше с девиците от храма, трябваше да си вземе жена или да си купи робиня. На пазара роби се продаваха всеки ден, защото в пристанището на Симира непрекъснато пристигаха кораби. Робините бяха различни по цвят и ръст, пълни и слаби, деца и девици — всекиму според вкуса и желанието. Градската управа изкупваше недъгавите роби на ниски цени и ги принасяше в жертва на Ваал. След такава сделка чиновниците се подхилваха, тупаха се по гърдите и се гордееха, че са надхитрили божеството. Ако робът беше много стар, без зъби, сакат или неизлечимо болен, те завързваха очите на божеството, за да не забележи недъзите на жертвата и само с носа си да се опиянява от миризмата на кръвта, проливана в негова чест.
цитирай
4. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/27#textstart
19.11.2021 22:42
Хоремхеб се разсмя и плесна с камшика по крака си. Аз също се засмях, но той скоро стана сериозен, отпи от виното и каза:

— Знаеш ли, Синухе, след последната ни среща аз много се промених. Когато живее в близост до този фараон, човек волю-неволю се променя. Безпокоя се, загдето толкоз много мисли и говори за своя бог, който не приличал на останалите богове. В Тива често имах чувството, че в главата ми пъплят мравки. Нощем не можех да заспя, ако не пиех вино и не се любех с жени, та да ми се проясни мозъкът. Толкова странен е неговият бог. Макар и вездесъщ, той имал образ. На вид бил кръгъл и с ръцете си благославял всичко живо, така че за него нямало разлика между роба и високопоставения. Кажи ми, Синухе, това приказки на нормален човек ли са? Питам се дали като дете не е бил ухапан от болна маймуна. Само един луд може да си въобразява, че хабирите ще бъдат прогонени, без да се пролива кръв. Като чуеш техния рев в боя, ще разбереш, че съм прав. Аз ще поема върху себе си греха пред неговия бог и ще ги премажа под колелата на моите колесници. А пък ръцете на фараона нека останат чисти, щом така е решил.
цитирай
5. kvg55 - mt46,
19.11.2021 23:20
Затруднявам се да чета художествена литература. Не мога да се концентрирам.
цитирай
6. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/30#textstart
20.11.2021 11:23
Шеста книга
Денят на мнимия цар
1
Преди да започна нова книга, държа да възвеличая времето, когато, необезпокояван от никого, пребродих много страни и събрах много мъдрост. Защото онова време едва ли някога ще се върне. Обходих един свят, който от четиридесет години не беше виждал война, царски стражи охраняваха керванските пътища и търговците, а бойните кораби на фараона и на царете бранеха реката и моретата от разбойници. Границите бяха отворени, търговците и пътешествениците, които носеха злато със себе си, биваха посрещани радушно във всеки град. Никой никого не презираше — хората се покланяха един другиму с отпуснати пред коленете ръце и усвояваха чуждите нрави. Много от образованите люде говореха по няколко езика и владееха по две писмености. Напояваните ниви раждаха богата реколта, но в Червените земи не Нил, а небето оросяваше орните площи. По време на моето странствуване стадата спокойно излизаха на паша, говедарите не носеха копия, а надуваха свирките си и пееха радостни песни. Лозята избуяваха, овощните дървета се превиваха под тежестта на плодовете, охранените жреци лъщяха от масло и помада и във всяка страна пред храмовете се виеше димът на безбройните жертви. Боговете също се чувствуваха добре, бяха благосклонни към хората и дебелееха от пищните жертвоприношения. Богатите ставаха все по-богати, могъщите — все по-могъщи, бедните — все по-бедни, точно както беше отредено от боговете, така че всички бяха доволни и никой не роптаеше. Ето такова се е запазило в паметта ми онова време, което навярно никога не ще се върне — времето на моята младост, когато дългото ходене не изморяваше нозете ми, когато очите ми копнееха да видят нови неща, а сърцето ми жадуваше за знания и ги поглъщаше ненаситно.

За да покажа колко уеднаквени и улегнали отношения се бяха създали навред, ще спомена, че търговската къща към храма във Вавилон ми изплати без колебание злато срещу глинените плочки, които бях получил от търговската къща в Симира, и че във всеки голям град се продаваше вино, доставяно от далечни пристанища и планини. Така в сирийските градове виното от вавилонските планини се смяташе за най-хубаво, а пък във Вавилон се броеше злато за сирийските вина. Който имаше злато, можеше да си купи различни по цвят и възраст роби — деца, мъже, млади момичета за забавление, можеше да си наеме и слуги. А който нямаше злато, трябваше да се напъва, докато кожата му загрубее, ръцете му се покрият с мазоли и вратът му се превие. Ала речеше ли някой да се вмъкне в богаташка къща и да открадне злато, за да пийне, да се позабавлява и да си купи роби, залавяха го и за назидание на другите увисваше на градската стена с главата надолу.
цитирай
7. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/31#textstart
20.11.2021 12:36
2
Земята, управлявана от Вавилон, носи различни имена според населението, което я обитава — Халдея или пък Касития. Аз я наричам Вавилония, та всеки да знае за коя страна става дума. Тя е плодородна, прорязана от напоителни канали и равна докъдето погледът стига. По-различна е от Египет, както и всичко друго в нея е по-различно. Египтянките например мелят житото коленичили на земята, като въртят кръгъл камък, а вавилонските жени седят и стриват зърното между два камъка, което е далеч по-изморително.

В тази страна растат малко дървета — толкова малко, че отсичането на дърво се смята за престъпление спрямо хората и боговете и се наказва от закона. Който пък засажда дръвчета, си спечелва благоволението на боговете. Жителите на Вавилония са по-дебели и по-затлъстели, отколкото другаде. Ядат трудносмилаеми тестени храни и като всички пълни хора много обичат да се смеят. При тях видях една птица, наричана кокошка, която не можеше да лети, а живееше със стопаните си и от благодарност всеки ден им снасяше по едно яйце, голямо почти колкото крокодилското. Казвам го, макар че никой няма да ми повярва. Поднасяха ми такива яйца, смятани от вавилонците за голям деликатес, но аз не се осмелих да ги опитам — сигурното си е сигурно, та се задоволявах с ястия, които познавах или поне знаех как се приготвят.

Жителите на страната казваха, че Вавилон бил най-старият и най-големият град на света. Не им вярвах, понеже знаех, че от всички градове Тива е най-старият и най-големият. И днес още твърдя, че на света няма друг град като Тива, но трябва да призная, че Вавилон ме изненада с величието и богатството си, защото още градските стени се издигаха страшни и високи като планина, а кулата, построена от вавилонците в чест на техния бог, стърчеше до небето. Сградите бяха по на четири и пет ката, така че хората живееха един над друг и един под друг. Никъде, даже и в Тива, не бях виждал такива богати и разкошни дюкяни и такова изобилие на стоки, както в търговските къщи към храма.

Вавилонците почитаха бога Мардук, а в чест на Ищар бяха построили порта, по-висока от входа към храма на Амон, облицована с пъстри гледжосани тухли, които образуваха фигури и отразяваха ослепително слънчевата светлина. От тази порта по широк път се стигаше до кулата на Мардук, изградена стъпаловидно на много катове, по които пътят водеше до върха й. Той се възземаше съвсем леко и беше толкова широк, че по него можеха да се движат успоредно няколко колесници. Най-отгоре на кулата живееха звездобройците, които знаеха всичко за небесните тела, изчисляваха движението им и предсказваха благоприятните и неблагоприятните дни, та всеки да урежда живота си съобразно с тях. Говореше се, че умеели да предричат бъдещето на хората, ако човек знае точния ден и час на раждането си. Колкото и да ми се искаше, аз не можех да се възползувам от умението им — нали не знаех кога точно съм роден.

От хранилището на храма срещу глинените плочки можех да получа колкото пожелая злато, поради което се настаних в огромна странноприемница до портата на Ищар. Беше сграда на няколко ката, по чийто покрив растяха овощни дървета и миртови храсти, бълбукаха потоци и рибки скачаха в басейни. В тази странноприемница отсядаха знатни люде, дошли в града от именията си, ако нямаха собствена къща във Вавилон, в нея живееха също чуждоземните посланици. Дебели килими покриваха пода на стаите й, одрите бяха застлани с меки кожи, а стените — украсени с пъстри, весели и лекомислени изображения от гледжосани тухли. Сградата се именуваше „Вила Ищар“ и като всичко забележително във Вавилон беше собственост на кулата на бога Мардук. Мисля, че ако се преброяха всичките й стаи, обитатели и слуги, то само в нея живееха толкова хора, колкото е цял квартал на Тива, макар че това ще се стори невероятно всекиму, който не е отсядал там.

Няма друго място на света, където могат да се видят толкова различни хора и по улиците да се чуят едновременно толкова много езици, както във Вавилон. Жителите му казват, че всички пътища водели към Вавилон и че той бил средоточието на света. Те дори уверяват, че страната им не се намирала на края на света, както се смята в Египет, а че на изток, зад планините, имало могъщи държави, откъдето въоръжени кервани донасяли понякога във Вавилон чудни стоки, платове и скъпи чупливи съдове. Трябва да добавя още, че във Вавилон видях теснооки хора с жълти лица, без да са ги боядисвали. Занимаваха се с търговия и продаваха платове, тънки като царски лен, но още по-гладки и преливащи във всички цветове като чисто дървено масло.

Вавилонците преди всичко са търговци и нищо не уважават повече от търговията, така че дори боговете им правят сделки помежду си. По тази причина те не обичат войната, а плащат на наемници. Стени издигат само за да бранят търговията си, и желаят пътищата да са отворени към всички народи по всички земи. Желаят го обаче само затова, защото знаят, че са най-добрите търговци и от търговията извличат по-голяма облага, отколкото от войната.
цитирай
8. eva666 - ехее...басси..ти, надмина...Фсичко, и Фсички..
20.11.2021 13:33
с теззз безкрайни..чаршаффи..
и, отде, я измисли, тазз силвия ..ха ха ха ))
още преди 5г, те питах..мърчо...мърчоо...
зЕми си една..жива булка, сине:)
с печатница, не стават..деца...
цитирай
9. zaw12929 - ПРИЕМАМ СТАВАЩОТО ЗА НОРМАЛНО
21.11.2021 07:01
ПРИЕМАМ СТАВАЩОТО ЗА НОРМАЛНО
цитирай
10. mt46 - Аз пък се затруднявам да чета само за политика...
21.11.2021 21:16
kvg55 написа:
Затруднявам се да чета художествена литература. Не мога да се концентрирам.

цитирай
11. mt46 - Бульо, бульо! Май няма булка като за мене... :)
21.11.2021 21:17
eva666 написа:
с теззз безкрайни..чаршаффи..
и, отде, я измисли, тазз силвия ..ха ха ха ))
още преди 5г, те питах..мърчо...мърчоо...
зЕми си една..жива булка, сине:)
с печатница, не стават..деца...

цитирай
12. mt46 - Навярно не е могло да бъде иначе...
21.11.2021 21:18
zaw12929 написа:
ПРИЕМАМ СТАВАЩОТО ЗА НОРМАЛНО

цитирай
13. silviia - ...
21.11.2021 21:51
eva666 написа:
с теззз безкрайни..чаршаффи..
и, отде, я измисли, тазз силвия ..ха ха ха ))
още преди 5г, те питах..мърчо...мърчоо...
зЕми си една..жива булка, сине:)
с печатница, не стават..деца...


Всъщност, ние сме в Интернет, така че е напълно възможно г-н Тачков вече да е станал дядо, без потребителите тук да го знаят.
Също така е напълно възможно той и "силвия" да са един и същи човек. Или някоя си "Силвия" да е жена му.
Затова аз в Интернет гледам да потребявам интелектуалния контент без да се задълбочавам в лични отношения. :)
А може и да лъжа. :)
цитирай
14. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/38#textstart
22.11.2021 11:56
— В Египет новият фараон също е изнамерил някакъв нов бог — вметнах аз, правейки се на наивен.

— Знам — отговори той, — нали чета всички писма на царя. Този нов бог обичал много мира и твърдял, че нямало спор между народите, който да не можел да се изглади мирно. Ние не сме против този бог. Напротив, той ни допада много, докато властвува в Египет и в равнината. Вашият фараон изпрати на великия цар египетски кръст, който нарича символ на живота. Ще поживее още някоя година необезпокояван, ако ни изпраща достатъчно злато, за да можем да натрупаме в хранилищата си още повече мед, желязо и зърно, да изградим нови работилници и да произведем още по-тежки бойни колесници от досегашните. За всичко това е нужно много злато. Нашият цар е събрал в Хатушаш най-опитните оръжейници от всички страни и им плаща богато. Но защо го върши — на това лекарската мъдрост едва ли ще може да отговори.

— Пророкуваното от теб бъдеще би могло да зарадва гарваните и чакалите — казах аз, — мен обаче не ме радва и не виждам нищо смешно. Установих, че пленници с избодени очи въртят камъните на мелниците ви, а за злодеянията ви по границата в Митани се разказват истории, които не искам да повтарям, за да не дразня слуха ти, защото те не подхождат на един културен народ.

— Какво е културата? — запита той и си наля още вино. — Ние също знаем да четем и пишем и съхраняваме в нашия архив номерирани глинени плочки. Ако избождаме очите на пленниците, които до края на живота си ще трябва да въртят мелнични камъни, правим го единствено от човеколюбие. Този труд е тежък и щеше да им се струва още по-тежък, ако виждаха небето, земята и полета на птиците. Това щеше да ги тласка към лекомислие и при опит за бягство щяха да бъдат убивани. Ако войниците ни по границата са отсекли някому ръцете, а другиму са обърнали кожата на главата върху очите, сторили са го не от жестокост. Нали сам си се уверил, че в домовете си ние сме гостоприемни и дружелюбни, обичаме децата и малките животни и не бием жените си. Целта ни е да сплашим вражеските народи, да всеем ужас в тях, та като му дойде времето, да се подчинят на властта ни без съпротива, без да си причиняват излишни щети и разруха. Ние съвсем не обичаме разрухата и опустошението и се стремим да покоряваме страните и градовете цели и невредими, по възможност непокътнати. Уплашеният враг е наполовина победен.

— Всички народи ли са ваши врагове? — запитах иронично. — Нима нямате никакви приятели?

— Наши приятели са всички народи, които се подчиняват на властта ни и ни плащат данък — отговори той поучително. — Оставяме ги да си живеят по тяхному и не се месим много в нравите или боговете им, щом не ни пречат да ги управляваме. Приятели са ни също така народите, които не са наши съседи. Поне докато не ни станат съседи, защото тогава често забелязваме у тях разни нередни неща, които нарушават добросъседството и ни принуждават да воюваме срещу тях. Така е било досега и доколкото познавам нашия велик цар, боя се, че така ще продължи да бъде и занапред.

— А боговете ви нищо ли не казват по този въпрос? — запитах аз. — В другите страни те често отсъждат кое е право и кое не.

— Какво значи право или криво? — запита той на свой ред. — За нас право е това, което искаме, а криво онова, което искат съседните народи. Такова учение е много просто, облекчава живота и държавническото изкуство и според мен не се различава съществено от божествените учения в равнината. Защото, ако съм разбрал добре, тамошните богове смятат за правилно това, което желаят богатите, а за неправилно, каквото искат сиромасите. Но ако наистина имаш желание да научиш нещо за нашите божества, ще ти кажа, че те са две: майката земя и небето. Празнуваме ги всяка пролет, когато първият паднал от небето дъжд опложда земята, както мъжкото семе опложда жената. При тези празненства посмекчаваме строгостта на нравите си, защото веднъж в годината народът също трябва да се налудува. По това време става зачеването на много деца, което е хубаво, тъй като децата и ранните бракове укрепват страната. Както е редно, народът естествено си има още куп други по-малки божества, но тях ти не ги брой, понеже не са от значение за държавата. Следователно не може да се отрече, че нашата религия притежава известна широта, ако смея така да се изразя.

— Колкото повече слушам за богове, толкова повече започват да ми додяват — казах аз с натежало сърце, но архиварят на Шубилулюма само се усмихна и с почервенял нос се облегна на стола, доволен от виното.

— Ако си далновиден — рече той, — ще останеш при нас и ще служиш на боговете ни. Всички останали народи един подир друг са владели познатия свят и сега идва нашият ред. Нашите богове са извънредно силни, името им е Власт и Страх и ние възнамеряваме да им издигнем огромни олтари от избелели човешки черепи. Не ти забранявам да го разказваш другаде, ако сглупиш да си тръгнеш оттук. Никой не ще ти повярва, защото всички знаят, че хетите обичат само пасбищата и са беден, мръсен пастирски народ, живеещ в планините сред своите овце и кози. Но аз май много се заседях при теб. Време е да обиколя моите писари и да нанеса клинописни знаци върху меката глина, за да уверя всички народи в добрите ни намерения, както го изисква службата ми.

Той си тръгна, а аз още същата вечер казах на Минея: — Научих достатъчно много за хетската земя и открих онова, заради което бях дошъл. Готов съм да напусна заедно с теб тази страна, ако са рекли боговете, защото вони на трупове и гърлото ми се стяга от миризмата на смърт. Докато се намираме тук, тежката сянка на гибелта ще виси над нас и не се съмнявам, че царят им ще нареди да ме набучат на кол, ако дочуе какво съм узнал. Защото, решат ли да погубят някого, хетите не го окачват на стената както културните народи, ами го държат набучен на кол, докато умре. И болките в стомаха ми няма да престанат, преди да съм минал отвъд граничните им камъни. След всичко чуто бих предпочел да съм се родил гарван вместо човек.
цитирай
15. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/39#textstart
22.11.2021 18:34
Хетите привличат най-опитните моряци на служба при себе си, като им помагат да избягат от корабите. Самите те не са морски народ и както други народи наемат войска, така хетите наемат моряци, лоцмани и корабостроители. С тях се отнасят добре, поради което бегълците се хвалят със заплатите си и добрите условия, подмамвайки и други към бягство от корабите.
цитирай
16. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/46#textstart
24.11.2021 19:51
Там научих, че за образованите люде всички народи в крайна сметка са еднакви и помежду им няма разлика, а децата — било то сирийски или египетски — се раждат голи на този свят. Няма народ, който да е по-храбър или по-страхлив, по-жесток, или по-милостив, по-справедлив или по-непочтен от другите, а навсякъде, включително в Сирия и Египет, има герои и страхливци, честни и непочтени хора.
цитирай
17. silviia - :)
24.11.2021 23:27
Да, вече чета и тези части от книгата и ми е любопитно как Синухе преоткрива света. Но понеже съм пак на главата за Нефер, да те попитам нещо. Аз не вярвам, че интелигентно същество, пък било то и млад мъж може така да обезумее и да не усети поне с част от интуицията си, че сексуалният му обект е пълен боклук, въпреки външната привлекателност. Би ли ми казал като мъж, наистина ли високоинтелигентен човек като Синухе би могъл да ослепее толкова от едното сексуално желание? Предварително благодаря за евентуалния отговор! :)
цитирай
18. iliyanv - Браво, уа, Маринчо! Само си пропуснал, че Амон
25.11.2021 07:38
е рода Дуло и е прапрапрапрапрародител на Авитохол. Обаче и не си съвсем прав - ватиканските измами за Кирето Кападокийчето и Мето Илиенски Солунеца са много по-мащабни.
цитирай
19. mt46 - ...
25.11.2021 18:40
silviia написа:
Да, вече чета и тези части от книгата и ми е любопитно как Синухе преоткрива света. Но понеже съм пак на главата за Нефер, да те попитам нещо. Аз не вярвам, че интелигентно същество, пък било то и млад мъж може така да обезумее и да не усети поне с част от интуицията си, че сексуалният му обект е пълен боклук, въпреки външната привлекателност. Би ли ми казал като мъж, наистина ли високоинтелигентен човек като Синухе би могъл да ослепее толкова от едното сексуално желание? Предварително благодаря за евентуалния отговор! :)

Мисля, че в случая Синухе постъпва като пълен глупак, като психически разстроен, неадекватен младеж. По онова време все още не е високоинтелигентен...
В съвремието има случаи, когато мъж приписва на жена си имот/и/, а после тя го напуска, съди го, той остава на улицата и т.н.
цитирай
20. mt46 - В книгата не се споменават нито българи, нито траки...
25.11.2021 18:44
18. iliyanv - Браво, уа, Маринчо! Само си пропуснал, че Амон
07:38
е рода Дуло и е прапрапрапрапрародител на Авитохол. Обаче и не си съвсем прав - ватиканските измами за Кирето Кападокийчето и Мето Илиенски Солунеца са много по-мащабни.

Ами в основата, в началото на големите измами са религиите...
цитирай
21. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/48#textstart
25.11.2021 19:50
— Атон е единственият бог. Сътворил е земята и реката, хората и живините и всичко на света. Той винаги е съществувал и хората са го почитали в предишните му образи като Ра, а в наше време се е явил на своя син — фараона, който живее само от истината, като Атон. Оттогава той е единственият бог, а всички останали са идоли. Той не отблъсква никого от обърналите се към него, пред Атон богатите и бедните са равни. Всяка сутрин ние го приветствуваме в лицето на слънчевия диск, който с лъчите си благославя земята, добрите и лошите и всекиму протяга кръста на живота. Ако го приемеш, ще станеш негов служител. Любовта е неговата същност, той е вечен, непреходен и вездесъщ и всичко става по негова воля.

— Всичко това безспорно е хубаво и вярно — рекох аз, — но по негова воля ли камъкът току-що улучи момчето, та от устата му бликна кръв?

Жреците се смутиха, спогледаха се и казаха, че съм богохулствувал, обаче пострадалото момче извика:

— Той го е позволил, понеже не съм достоен за него. Нека това да ми бъде за поука. В сърцето си се бях възгордял с благосклонността на фараона, защото аз съм от низш произход, баща ми пасеше говеда, а майка ми носеше вода от реката, когато фараонът ме взе под свое покровителство, за да служа с хубавия си глас на неговия бог.

— Този бог ще да е наистина могъщ, щом може да издигне някого от калта до златния палат на фараона! — вметнах аз с престорена почтителност, на което те отговориха в един глас:

— Тук имаш право, защото фараонът не гледа външността, богатството или потеклото на човека, а само неговото сърце. Със силата на Атон той прозира сърцата на всички хора и прониква дори в най-съкровените им мисли.

— Но тогава той не е човек, не е по силите на човека да вижда в сърцата на другите, а само Озирис може да претегля човешките сърца — възразих аз.

Те се посъветваха помежду си и заявиха:

— Озирис е измислица на народа, от която вярващият в Атон не се нуждае. Макар фараонът горещо да желае да бъде човек, ние не се съмняваме, че същността му в действителност е божествена. Това доказват неговите видения, по време на които за миг преживява няколко живота. Но то е известно само на ония, които обича. Неслучайно ваятелят го е изобразил върху колоните на храма като мъж и като жена, защото Атон е живителната сила, която придава на мъжкото семе живот и заражда детето в майчината утроба.

Тогава подигравателно вдигнах ръце, хванах се за главата и казах:

— Аз съм прост човек, както жената тук преди малко, и не мога да проумея напълно вашата мъдрост. Струва ми се обаче, че тя и на вас самите не ви е ясна, щом трябва да се съвещавате помежду си, преди да ми отговорите.

Те се разгорещиха и завикаха:

— Атон е съвършен, както е съвършен слънчевият диск, и всичко, което живее и диша в него, е съвършено. Но човешката мисъл е несъвършена и мъглява, та затуй не можем да те просветлим напълно. Ние самите още не знаем всичко, всеки ден се учим от волята му, а волята му е известна само на фараона, който е негов син и живее от истината.

Тези думи ме сепнаха, защото според мен показваха, че в сърцето си жреците бяха искрени, макар че се обличаха с фин лен, мажеха косата си с помада, любуваха се на възхитените женски погледи по време на пеенето и се надсмиваха над простите хорица. Нещо, което, независимо от волята и знанията ми, неусетно бе узряло в мен, откликна на тези думи и аз за първи път прозрях, че човешката мисъл може би беше несъвършена и извън нея навярно имаше нещо друго, което окото не виждаше, ухото не чуваше и ръката не можеше да усети. Може би фараонът и неговите жреци бяха открили тази истина и тъкмо това неосезаемо нещо извън човешката мисъл наричаха Атон.

Дотогава си бях въобразявал, че човешката мисъл е способна да отваря всички врати, че знанията имат предели, които човек може да достигне, и че с нарастването на знанията човешкото сърце също избуява. Но какво бях постигнал аз с всичките си знания? Колкото повече растяха, толкова повече угасваше сърцето ми и толкова по-плитък ставаше животът ми, докато най-сетне се бе превърнал в застояла локва сред тинята. Отегчавах се от себе си и от всичките си знания и умения. Затуй бях решил да ги погреба и да стана лекар на бедняците. Не го вършех по волята на сърцето си, а само заради отегчението от себе си. Сега обаче Атон ми се явяваше като застъпник на онова неосезаемо нещо, което лежеше извън човешката мисъл и пределите на познанието, и втренчените фараонски образи по колоните вече не будеха у мен раздразнение и отвращение. Гледах ги прехласнат, сякаш каменните им очи бяха вперени някъде, накъдето човек още никога не бе поглеждал. Затуй тази уста се усмихваше с такава величава ехидност и беше изпълнена с тайнствена увереност. Не вярвах обаче младите жреци да имат представа за онова, което говореха в своята неопитност, и не приех кръста на живота, който безуспешно се мъчеха да ми натрапят.

Напуснах светилището на Атон с чувството, сякаш дотогавашният ми живот е бил каменна килия без изход и сега за пръв път в зидовете й бях открил тясна пролука, през която в мрака нахлу светлина и раздвижи сърцето ми. Както някога за първи път бях изпитал възторга от силата и умението на лекаря, така сега имах чувството, че пред мен животът започваше отново. Струва ми се обаче, че такова чувство може да изпита само човек, който е много самотен и много е изгубил.

Аз, Синухе, странникът на земята, го изпитах в светилището на Атон, подозирайки какво бе видял фараонът в болестното си състояние. Подозирах го с удивление и възхищение към неговата звезда, ала в същото време знаех, че не е трябвало да става фараон, понеже властта е опасна за оногова, чиито видения не са от този свят.
цитирай
22. silviia - ...
25.11.2021 22:46
Описание на християнския бог в Древен Египет? Интересно!
А днес в Новините по БНТ казаха, че в Луксор (на мястото на древната египетска Тива) са открили изцяло реставриран 5км път с над 1000 сфинкса от двете страни и много сгради наоколо. Изглеждаше невероятно и вече си мисля за екскурзия до Египет (ако светият Ковид е рекъл:).
И една моя мисъл, която открих в книгата: "Успехът ми беше голям, защото не завиждах никому и с никого не се надпреварвах." :)
цитирай
23. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/49#textstart
26.11.2021 10:50
— Разбира се, разбира се — каза Каптах помирително, наля вино в чашата ми и незабелязано напълни бокала си. — Всеки разумен човек знае, че земята е единственият имот, който е траен и не губи стойността си, стига човек да поддържа добри отношения със земемерите и да не забравя да им прави подаръци всяка година след разлива. Сега обаче положението е такова, че Амон тайно и спешно продава земя на всеки вярващ, който има злато. Аз също се стъписах, като чух това, и се заех да го проуча. Амон наистина продава евтино земя, като си запазва правото след изтичане на определен срок да я откупи обратно на същата цена, ако пожелае. Тази сделка все пак е изгодна, защото включва стопанските постройки, земеделските сечива, говедата и робите, така че срещу средствата си купувачът всяка година може да има голяма печалба, ако обработва добре земята. Нали знаеш, че Амон притежава най-плодородната земя в Египет. Ако всичко беше както по-рано, нямаше да има нищо по-съблазнително от такава сделка, осигуряваща бърза печалба. За кратко време Амон действително е продал невероятно количество земя и е струпал в пещерите си всичкото свободно злато от Египет, така че има недостиг на злато и цените на недвижимите имоти са спаднали много. Всичко това обаче става тайно, не бива да се обсъжда и за него нямаше да узная нищо, ако моята благотворна жажда не ме беше отвела сред осведомени хора.

— Да не си купил земя, Каптах! — ужасих се аз.

— Не съм толкова побъркан, господарю — успокои ме той. — Ти сам би трябвало да знаеш, че макар и роб, аз съм роден не в обор, а сред улици с каменна настилка и високи, здания. От земя не разбирам нищо и ако бях купил за твоя сметка имения, всеки управител, пастир, роб и ратайкиня щеше да ми задига каквото докопа, докато в Тива никой нищо не може да ми задигне, напротив — аз крада от другите. Пък и голямата облага на Амон при сделките е толкова очевидна, че и глупакът я забелязва. Подозирам, че в тях се крие някаква хитрост, и това доказват съмненията на заможните в сигурността на хранилищата на храма. Всичко това, струва ми се, се върши заради новия бог на фараона. Много неща има да стават, господарю, много чудесии ще се случат, преди да видим и разберем къде ще му излезе краят. Но понеже аз мисля единствено за твоята облага, срещу златото ти купих изгодно няколко сгради, дюкяни и жилища, които ще даваме под наем и ежегодно ще посят добри приходи. Довел съм сделките дотам, че остава само да сложиш печата и подписа си. Повярвай ми, пазарил съм ги евтино, а ако след приключване на покупката продавачите ми дадат подаръци, това вече си остава моя и тяхна работа и произтича от тяхната глупост. При договарянето не съм се облагодетелствувал за твоя сметка, но нямам нищо против, ако по собствена воля решиш да ми направиш подаръци, след като сключих толкова изгодни сделки в твоя полза. След кратко обмисляме казах:

— Не, Каптах, за сделките няма да ти направя никакви подаръци, тъй като явно си си направил сметка, че ще можеш да ме крадеш при събиране на наемите и при договаряне на ежегодните ремонти със строителните предприемачи.

Каптах не се разочарова, а се съгласи с думите ми и призна:

— Точно така мислех да постъпя. Твоето богатство е и мое богатство, поради което твоята изгода е и моя изгода и следователно трябва винаги да се грижа за твоята изгода. Но трябва да призная, че докато слушах за сделките на Амон, в мен се събуди интерес към земеделието. Наминах край борсата за зърнени храни, обиколих съседните кръчми заради жаждата си и се вслушах в разговорите на търговците, докато научих много неща. С твоето злато и разрешение, господарю, възнамерявам да закупя зърно на склад — от следващата реколта, която тъкмо сега се разпродава и цените все още са доста умерени. Вярно, че зърното е по-нетрайно от камъка и сградата, мишки го ядат, роби го крадат, ала същото важи и за земеделието и ако някой иска да спечели, трябва да рискува. Земеделието при всички случаи зависи от разлива и скакалците, от полските мишки и напоителните канали и от много други неща, които няма да изброявам, защото не са ми известни. Искам само да кажа, че грижите на земеделеца са по-големи, докато аз, като купувач, отсега знам колко зърно ще получа за тази цена през есента. Ще го държа в хамбари и ще го пазя грижливо, защото нещо ми подсказва, че цените на зърното постепенно ще се покачват. Умът ми го предугажда, като гледам сделките на Амон. Щом всеки глупак се захваща със земеделие, жетвата няма да бъде богата както преди. Ето защо аз купих също хамбари за зърното — сухи и добре иззидани, та като престанем да ги използуваме, ще ги даваме под наем на търговците на зърно и ще ни носят печалба.
цитирай
24. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD
26.11.2021 11:45
silviia написа:
Описание на християнския бог в Древен Египет? Интересно!
А днес в Новините по БНТ казаха, че в Луксор (на мястото на древната египетска Тива) са открили изцяло реставриран 5км път с над 1000 сфинкса от двете страни и много сгради наоколо. Изглеждаше невероятно и вече си мисля за екскурзия до Египет (ако светият Ковид е рекъл:).
И една моя мисъл, която открих в книгата: "Успехът ми беше голям, защото не завиждах никому и с никого не се надпреварвах." :)

Да, това е исторически достоверно... За пръв път в Древен Египет се появява монотеизмът, макар и за кратко...
цитирай
25. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/55#textstart
29.11.2021 22:59
— Нощес — рекох аз — видях как в името на кръста на живота мъже убиха с камъни един ранен и как около него жени подскачаха с възгласи „Атон, Атон!“. Видях също жени да блудствуват с негри, възхвалявайки Атон.

Той помръкна, сбърчи чело и пламналите скули изпъкнаха още по-рязко на мършавото му лице. Блясъкът на очите му помътня, простенвайки, той пипна главата си и извика:

— И ти, Синухе, само усилваш главоболието ми, като говориш за неща, които не ми харесват.

— Ти оповести, че живееш от истината, фараон Ехнатон — казах аз. — Затова ти говоря истината, макар добре да разбирам, че заради страданието ти твоите придворни и поклонниците на Атон забулват истината и я смекчават пред теб. Защото тя е като гол нож в човешка ръка и може да се насочи срещу носещия я. Истината се насочва срещу теб, фараон Ехнатон, и ти причинява болка. Много лесно ще те изцеря, стига само да пожелаеш да запушиш ушите си за истината.

Той пристъпи към мен, хвана ръката ми, стисна я и разгорещено заяви:

— Не, не, Синухе! Ехнатон живее само от истината, тя е смисълът на живота му. А и не е никакво престъпление, ако в името на Атон една египтянка се забавлява с негър, тъй като пред Атон всички народи и раси са равни.
цитирай
26. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/55#textstart
29.11.2021 23:02
— Можеш ли да ме излекуваш, като отвориш черепа ми? — запита Ехнатон.

Дълго размислях и накрая казах:

— Знаеш, фараон Ехнатон, че съм осведомен за святата ти болест и че съм те виждал по време на пристъп още като беше юноша. След отваряне на черепа тези пристъпи понякога престават, но понякога продължават да се появяват. Според мен то зависи от това дали болестта е причинена от външно увреждане, или пък е вродена. Вроденото заболяване не се лекува чрез трепанация. А хроничното ти главоболие свидетелствува за увреждане в главата, още повече, че забелязвам как бузите и ръцете ти потръпват, когато говориш. Ето защо смятам, че трепанацията ще успокои болките ти — ако някой лекар се осмели да я извърши. Все пак не бива да забравяш, че ако някой лекар отвори черепа ти и благодарение на умението му оздравееш, ти вероятно ще се лишиш от дарбата си да имаш видения и от онова, което сърцето ти смята за истина. Като лекар смея да твърдя, че твоят бог Атон е плод на главоболието, но според човешките ми представи това съвсем не намалява величието на твоята идея.
цитирай
27. silviia - ...
30.11.2021 00:46
I've got the idea. :)
цитирай
28. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/59#textstart
03.12.2021 23:08
И страшна мисъл налегна сърцето ми: Фараонът иска да настъпи време, когато всички ще бъдат равни и няма да има ни бедни, ни богати. Но ако е така и ако това е крайната цел, тогава основното е народът, който с ръцете си твори благата, а всичко останало е само златен варак на повърхността. Възможно е самият фараон със своите придворни, заможните и високопоставените, които безделничат, и самият аз през последните години да сме били паразити, живеещи на гърба на народа, както бълхите живеят в козината на псето. Може би бълхата в козината на псето си въобразява, че тя е главното и че псето живее само за да й осигурява прехраната. Нищо чудно фараонът и неговият Атон да са просто бълхи в козината на псе, на което създават само ядове, без да принасят полза. Ще рече, че без бълхи псето би живяло добре и дори много по-добре.
цитирай
29. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/60#textstart
04.12.2021 11:51
Каптах помръкна, лицето му се сгърчи в безброй бръчки и той каза:

— Не ми се ще да си спомням за такива стари и неприятни неща, защото не подхождат на достойнството ми. — Подир туй похвали скарабея ни: — Добре стори, че ми остави скарабея да се грижи за сделките ти. Всъщност той те направи богат, даже по-богат, отколкото си сънувал, макар фараонските бирници да ми досаждат като мухи. Заради облагането с данъци се наложи да наема двама сирийски писари да водят различни сметководни книги, защото в сирийското сметководство самият Сет с всички дяволи не може да се оправи. А покрай Сет се сетих за стария ни приятел Хоремхеб, комуто — както навярно знаеш — дадох на заем злато за твоя сметка. Впрочем за него не смятах да говоря, ала мислите ми като волни птици кръжат от радост, че отново виждам невинното ти лице, господарю, кръжат вероятно и от виното, което ще накарам да прибавят към нашите представителни разходи, така че пий, господарю, пий колкото ти корем държи. Такова вино не винаги се намира даже в избата на фараона, пък и няма да те ударя много в цената. Да, именно за богатството ти исках да говоря, въпреки че едва ли разбираш нещо от тези работи, но едно ще ти кажа: благодарение на мен ти си по-богат от много високопоставени египтяни, богат си колкото най-високопоставените, защото истински богат е не онзи, който притежава злато, а собственикът на къщи, складове, кораби и кейове, на стада, земя и овошки, на добитък и роби. Всичко това го имаш, независимо че сам вероятно не подозираш, защото, за да скрия собствеността ти от данъчните власти, трябваше да запиша голяма част от нея на името на нашите слуги, писари и роби. Фараонските данъци се стоварват върху богатите и те трябва да плащат повече от сиромасите, така че, ако сиромахът плаща на фараона една пета от всеки шиник зърно, богатият трябва да плаща на проклетите бирници една трета, че и половината от шиника и те пак го дебнат непрестанно като лешояди. Ей това е несправедливото и най-безбожното, което неверният фараон е вършил и което никога не е бивало. От неговите данъци и от загубата на Сирия страната обедня, ала най-удивителното е — и заслуга за него сигурно имат боговете, — че докато страната обеднява, бедните стават все по-бедни, а истински богатите забогатяват още повече и самият фараон е безсилен да промени нещата. Та радвай се, Синухе, защото си истински богат, а ако искаш да узнаеш тайната, която всъщност си е твоя тайна, богатството ти иде от търговията със зърно.

След тези думи Каптах жадно надигна паницата, виното потече от ъглите на устата му и нацапа дрехата му, но това хич не го разтревожи — каза, че в книгите си щял да я впише към представителните разходи или към подаръците за посредниците на зърнени храни и така да спечели повече, отколкото струвала. Сетне започна да се хвали със сделките си:

— Нашият скарабей, господарю, е чудотворен. Още първия ден след завръщането ни от дългите странствувания той ме отведе в кръчмата на търговците на зърно, където те се напиват, щом сключат някоя добра сделка. Аз също се заех да изкупувам пшеница за твоя сметка и още първата година спечелих много, когато — както знаеш — земите на Ам… искам да кажа, когато огромни площи останаха неразорани и незасети. Но странното при пшеницата е, че може да се купува и продава, преди още разливът да е настъпил и даже преди семето да е попаднало в земята. Още по-странно е, че сякаш чрез заклинание цената й от година на година се покачва, поради което купувачът на пшеница никога не губи, а винаги печели. Затуй отсега нататък изобщо няма да продавам, ами ще изкупувам всичката пшеница и ще я трупам в хамбари, докато шиникът почне да се разменя срещу злато. А това неминуемо ще стане, ако нещата продължават така, защото и старите търговци на зърно не вярват на очите си, разкъсват дрехите си и плачат от мъка, като си помислят какви количества пшеница несъобразително са продали, вместо да я пазят и да спечелят многократно повече.

Каптах ме погледна проницателно, отново отпи, наля на мен и на Мерит и каза със сериозно изражение:

— Човек все пак не бива да залага всичкото си злато на един-единствен зар. Затуй, господарю, аз разпределих печалбата ти равномерно и играя, така да се каже, на няколко зара за твоя сметка. Фараонът създаде чудесни условия за това и сигурно би трябвало да прославям името му, защото заради постъпките и наредбите му и не на последно място заради проклетите данъци всички ония, които не са достатъчно богати, се разоряват, загубват състоянието си и се налага да разпродават къщите и имуществото си на безценица. Други пък, дето по-рано търгуваха със Сирия, дето мереха злато и се гордееха с одеждите и накитите си, сега трябва да продават своите кораби и да залагат имота си, така че, драги ми господарю, в Тива ти притежаваш повече къщи, отколкото можеш да броиш, макар заради данъците твоята собственост да се води на различни имена, както вече ти казах. Следователно, господарю, сега ти си много богат, но от теб не крада повече, отколкото преди, не си присвоявам дори половината от онова, което с предвидливостта си съм придобил за теб, а само една трета, така че понякога се упреквам заради своята мекушавост и голяма добросъвестност и съм благодарен на боговете, загдето нямам ни жена, ни деца, та постоянно да ми натякват и да ме укоряват, че не крада повече, въпреки че не познавам по-сгоден човек за ограбване от теб, драги ми и благословени ми господарю Синухе.

Мерит се отпусна върху килимчето си, погледна ме с лека усмивка и се разсмя от стъписаното ми изражение, докато напразно се опитвах да схвана всичко, за което говореше Каптах. А той продължи да обяснява:

— Трябва да ти е ясно, господарю, че когато говоря за твоята печалба и богатство, имам предвид чистата печалба и богатството, което остава след приспадането на всички данъци. От печалбата ти съм приспаднал също всички подаръци, които се налагаше да давам на бирниците заради моето сирийско сметководство, както и количествата вино, с което се налагаше да ги поя, за да не издребняват при проверката на числата ми, а тези количества вино не бяха малки, понеже това са издръжливи и отракани мъжаги, дебелеещи от занаята си. За бирниците сега е благодатно време, каквото те никога не са имали, така че наистина ми се приисква да съм бирник, ако вече не бях Каптах — бащата на пшеницата и приятелят на сиромасите. Да знаеш, че сегиз-тогиз съм раздавал на бедняците зърно, за да благославят името ми, защото предвидливостта не е порок и в неспокойни времена е хубаво човек да се спогажда с беднотата. Но и него вече съм го приспаднал от печалбата ти и това е своеобразен залог за бъдещето на къщите ти, понеже опитът показва, че при размирици в къщите и хамбарите на ненавистните богаташи и високопоставени лесно пламват пожари. Честно казано, да се раздава зърно на бедните, е най-доходната работа, защото в безумството си фараонът е разрешил при облагане с данъци от печалбата да се приспада зърното, раздадено на бедните, и предоставяйки на някои сиромах шиник пшеница, аз го карам да удостовери с палеца си, че е получил пет шиника, понеже бедните не знаят да четат, а дори и да бяха грамотни, те пак щяха да са ми благодарни за шиника зърно, пак щяха да благославят името ми и да поставят палеца си върху всяка глинена плочка от моите документи.

Като завърши обясненията си, Каптах скръсти ръце на гърдите си, изпъна шия и зачака похвалата ми. Думите му обаче бяха раздвижили ума ми, аз усърдно размислях и накрая запитах:

— Оказва се значи, че имаме огромни запаси от пшеница?

Каптах въодушевено кимна в очакване да му благодаря, но аз му рекох:

— Щом е така, ще трябва незабавно да се вдигнеш при преселниците, които обработват прокълнатите земи, и да им раздадеш нашата пшеница, за да имат зърно за посев, понеже тяхната е на точици, сякаш кръв я е валяло. Разливът вече се оттегли и доколкото разбирам от тия неща, сега е време за оран и сеитба, така че трябва да побързаш.

Каптах съжалително ме погледна, поклати глава и отвърна:

— Драги ми господарю, излишно е да измъчваш скъпоценната си глава с работи, от които нищо не разбираш, ами остави аз да мисля вместо теб. Нещата стоят така: За нас, търговците на зърно, първоначално беше изгодно да заемаме на преселниците пшеница, защото в немотията си те бяха принудени за един шиник да връщат по два и повече, а когато не можеха да се издължат, карахме ги да колят добитъка си и с кожите да ни се изплащат. Но доколкото тази сделка води до увеличаване на зърното, тя не е добра, печалбата е нищожна и за нас е по-изгодно тази пролет да остане възможно повече незасята земя, та да се вдигне цената на пшеницата. Затуй вече няма да изглупяваме и да даваме на преселниците пшеница за посев, тъй като от това ще пострадат интересите ни. Ако го сторя, ще настроя всички търговци на зърно срещу себе си.

Аз обаче останах непреклонен и отсякох:

— Каптах, прави каквото ти нареждам, защото пшеницата е моя! Сега не ми е до печалба, ами мисля за мъжете, чиито ребра се броят под кожата както на робите в рудниците. Мисля за жените, чиито гърди са провиснали като пресушени мехове, мисля за децата, които пристъпват по речния бряг с криви крачета и с мухи по очите. Затуй настоявам да им дадеш за посев всичката пшеница и освен туй да им окажеш всяка помощ за засяване на зърното. Всичко това искам да го извършиш заради Атон и заради фараона, защото го обичам. Но пшеницата няма да им даваш даром, понеже вече видях как подаръците пораждат само отпуснатост, зложелателство, леност и алчност. Нали и преселниците получиха даром земя, добитък също им дадоха даром, а нищо не постигнаха. Така че, ако е необходимо, използувай тоягата си, Каптах, и се погрижи пшеницата да бъде засята и ожъната. Но когато прибираш даденото на заем, не ти разрешавам да дириш печалба, а ще вземаш от тях само шиник за шиник.
цитирай
30. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/63#textstart
06.12.2021 23:16
— Всеки поне малко осведомен знае обаче, че ечемиченото зърно на Тейе водеше началото си от Хелиопол, ала по този въпрос повече не бива да се приказва. Така или иначе, Тейе беше много разтревожена от бременността на Тадухипа и се опитваше да я прекъсне, както неведнъж бе постъпвала с жени от харема на фараона, подпомагана от негърските шамани. В по-предишните години бе пуснала с тръстикови лодки по течението две новородени момченца, без да си има големи главоболия, понеже майките им бяха незначителни наложници на фараона и много се страхуваха от Тейе. Тя ги обсипа с подаръци, така че трябваше да се примирят със съдбата, намирайки до себе си дъщери наместо синове. Обаче съперничеството на митанската принцеса изглеждаше по-опасно — тя беше от царско потекло и имаше приятели, които я закриляха и се надяваха, ако добие син, да измести Тейе като велика царска съпруга. И все пак властта на Тейе и възбудата й, докато покълваше нейното ечемичено зърно, бяха толкова големи, че никой не смееше да й се противопостави. Освен туй Ейе, когото беше довела от Хелиопол, стоеше редом с нея. Затуй, когато митанската принцеса раждаше, приятелите й бяха отпратени и я наобиколиха негърски шамани — уж да облекчават болките й. А когато поискала да види сина си, показали й мъртво момиченце, но тя не повярвала на Тейе. Аз също знам, че роди момче, че беше живо и още същата нощ пое в тръстикова лодка по течението.

Разсмях се с глас и запитах:

— Как пък точно ти си могла да го узнаеш, прекрасна Мехунефер?

Тя пламна, разплиска по брадичката си вино от надигнатата чаша и се озъби:

— В името на всички богове, със собствените си ръце набрах тръстиките, понеже заради бременността си Тейе не искаше да гази във водата!

Думите й ме накараха да настръхна, скочих, разлях виното от чашата си и с крака го разтрих по килима, показвайки уплахата си. Мехунефер ме хвана за ръцете, силом ме дръпна да седна до нея и каза:

— Съвсем нямах намерение да ти разказвам за това и го правя в своя вреда, ала не знам какво у теб ми действува толкоз силно, че сърцето ми не може да скрие никаква тайна, Синухе. Затуй признавам, че именно аз режех тръстиките, а Тейе ги сплиташе на лодка. На слугите си нямаше доверие, а мен ме държеше в подчинение чрез магиите си и чрез собствените ми постъпки, понеже в лудешките си години бях вършила неща, заради които щяха да ме нашарят с камшици и да ме изгонят от златния палат, ако се разчуеха. То пък кой ли в златния палат не върши подобни лудории, за които сега не ми се разказва. Всеки случай държеше ме натясно, та газех във водата и режех тръстики, а тя плетеше лодката в мрака, кискаше се и приказваше безбожни неща, защото беше доволна, че по този начин се е справила с митанската принцеса. Аз пък успокоявах сърцето си с мисълта, че все някой ще намери детенцето, макар да знаех, че това е безнадеждно, тъй като децата, пуснати в тръстикови лодки по течението, или умираха от дневната горещина, или ги разкъсваха крокодили и грабливи птици. А митанската принцеса не се примири с мъртвото момиченце, положено от шаманите до нея, понеже и цветът на кожата му, и формата на главата му се отличаваха от нейните, та не вярваше тя да го е родила. Нали кожата на митанските жени е гладка като кора на плод и има цвят на дим или на белезникава пепел, а главите им са малки и нежни. Затуй тя почна да скърби, плачеше, скубеше косите си и обвиняваше шаманите и Тейе, докато Тейе накара лекарите да й дадат упойващи средства и каза, че се била побъркала от мъка, загдето родила мъртво дете. И фараонът, като всички мъже, повярва на нея, а не на Тадухипа. Оттогава Тадухипа залиня и скоро се помина, но преди смъртта си на няколко пъти се опитва да избяга от златния палат, за да търси момченцето си, и затуй всички повярваха, че тази е причината да й се помрачи разсъдъкът.

Погледнах ръцете си, които в сравнение с маймунските пръсти на Мехунефер бяха светли, а кожата ми имаше цвета на дим. Стъписването и уплахата ми бяха толкова големи, че едва прошепнах:

— Прекрасна Мехунефер, можеш ли все още да си спомниш кога се случи всичко това?

Тя ме погали по врата с тъмните си пръсти и благосклонно каза:

— Ех, млади момко, защо заради такива стари работи пилееш времето си, когато би могъл да го използуваш по-приятно? Понеже не мога да ти откажа нищо, ще ти кажа, че всичко това се случи през двадесет и втората година от царуването на великия фараон, и то през есента, по време на най-големия разлив. Ако те учудва защо си го спомням толкова добре, ще поясня, че фараон Ехнатон се роди същата година, но едва през следващата пролет, по сеитба, след като беше изгрял Сириус. Затуй го помня.

От страшните й думи така се бях вцепенил, че не можех да се отбранявам и дори не усещах нищо, когато с мокри от виното устни докосна бузите ми и керемиденочервеният грим от устата и лицето й се размазва по моето. Прегърна ме и страстно ме притисна, като ме наричаше свое малко биче и гълъбче. Опитвах се разсеяно да я отблъсна, мислите ми бушуваха като море и всичко в мен неудържимо се надигаше срещу потресаващата вест. Защото, ако разказът и беше истинен, тогава в жилите ми явно течеше кръвта на великия фараон, бях еднокръвен брат на Ехнатон и навярно съм щял да стана фараон преди него, ако коварството на Тейе не бе надвило любовта на покойната ми майка. Гледах втренчено пред себе си и ми се струваше, че разбирах защо винаги бях самотен и чужд на земята: сред хората царската кръв се чувствува самотна. Струваше ми се също, че разбирах защо в Митани изпитвах странно усещане и защо според мен сянката на смъртта тегнеше над тази хубава страна.
цитирай
31. silviia - ?
09.12.2021 00:54
Медицински и психологически погледнато - дали пък това дълбоко вкоренено в Синухе, чувство на самота не се дължи на ранното отделяне от майка му? Нещо на подсъзнателно ниво. Горкото бебенце и горката митанска принцеса. :(
цитирай
32. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/72#textstart
14.12.2021 23:16
Защото по онова време, когато царството на Атон дойде на земята, в Тива цареше глад и настървение, духовете на хората бяха объркани и те ходеха като замаяни дори без да са пили. Вече нямаше значение кой носи кръст и кой не — единствено наличието на оръжие, на здрави юмруци и силен глас означаваше нещо, защото, който можеше да вика най-силно, неговата дума се чуваше. Ако на улицата някой видеше хляб в ръката на другиго, грабваше го и казваше: „Дай ми хляба си, защото пред Атон всички сме братя и не е редно аз да гладувам, докато брат ми се тъпче с хляб!“ Ако някой срещнеше минувач, облечен в изящен лен, казваше: „Дай ми дрехата си, защото сме братя в името на Атон и не е редно единият от братята да се облича по-хубаво.“ Онзи, на чиято яка или дреха забележеха рог, пращаха го да върти мелнични камъни, да изравя корени от земята или да събаря изгорели къщи, но някои биваха претрепвани или хвърляни в реката да ги изядат крокодилите. Защото крокодилите идваха вече до кейовете на Тива, без някой да ги закача, а тракането на челюстите и плясъкът на опашките им се смесваше с врявата на препиращите се край сините и червените колове.

Вече не съществуваше никакъв ред, тъй като ония, дето викаха най-гръмогласно, казваха: „Трябва да поддържаме ред и дисциплина в името на Атон. Затуй нека съберем всичкото зърно, да си го поделим и никой повече да не граби на своя глава. Ние, най-силните, ще обираме задружно и ще разпределяме плячката между останалите.“ Така най-гръмогласните се сдружаваха, биеха с тояги опитващите се да обират на своя глава, грабеха още по-безогледно, убиваха всеки, който им се опънеше, ядяха до пресита, обличаха се в царски лен и носеха златни и сребърни накити на врата и китките си. Сред тях имаше мъже, чиито уши и нос бяха отрязани за позорни деяния, по глезените им личаха следи от вериги, а по гърбовете им — белези от бой с тояги. Но те се гордееха с тези следи, разголваха срама си да го види народът и казваха: „Всичко това сме го изстрадали заради Атон, нима не ни се полага отплата?“ Човек не можеше да ги различи от ония, които като рогове са били изпратени в рудниците и каменоломните, а сега се завръщаха като кръстове и изчезваха в тълпата. Обаче на златния палат отвъд реката никой не посягаше, защото той беше дом на фараона. Там Ейе все още носеше закривения скиптър и камшика на фараона и закриляше жреците на Амон.

Така изтекоха два пъти по тридесет дни и земното царство на Атон не издържа по-дълго. То рухна, защото негрите, докарани с кораби от Куш, и наетите от Ейе шардани обкръжиха града, затвориха всички пътища и завардиха реката, така че никой не успя да избяга. Роговете въстанаха навред из града и жреците им раздаваха оръжие от подземията на Амон. Ония, които нямаха оръжие, бяха заякчили на огън заострените си тояги, бяха обковали с мед бухалките и точилките си, а накитите на жените се бяха превърнали във върхове на стрели. Роговете въстанаха, а заедно с тях на бунт се вдигнаха всички, които желаеха доброто на Египет, вдигнаха се дори кротките, спокойните и смирените, казвайки: „Искаме да се върне старият ред, защото новият ред ни дойде до гуша, а и Атон достатъчно ни е ограбвал.“
цитирай
33. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/73#textstart
14.12.2021 23:19
4
Но аз, Синухе, обяснявах на народа:

— Възможно е през тези дни да са били извършени много злини, възможно е правдата да е бивала потъпквана от неправдата и доста невинни да са пострадали вместо безчестните, ала независимо от това Амон е бог на страха и мрака и властвува над хората поради тяхното невежество. Атон, който живее в нас и извън нас, е единственият бог и други богове няма. Затуй борете се за него, роби и бедняци, носачи и слуги! Вие няма какво да губите, но ако победи Амон, робството и смъртта няма да ви се разминат. Борете се за фараон Ехнатон, защото подобен нему не се е раждал, чрез неговите уста говори богът и друга такава възможност за обновяване на света никога не е имало, нито пък ще има след него!

Обаче робите и носачите се заливаха от смях и казваха:

— Не дрънкай глупости за Атон, Синухе. Всички богове и всички фараони са еднакви. Но ти, Синухе, макар и наивен, си добър човек, превързваш премазаните ни ръце и лекуваш обелените ни колена, без да искаш отплата. Затуй захвърли този боздуган — така или иначе не можеш да го размахаш, защото от теб войник не става. Роговете ще те пречукат, ако го видят в ръцете ти, а ние не ти желаем злото. За нас няма значение дали ще умрем, понеже ръцете ни са изцапани с кръв. Добре си поживяхме, спахме под балдахини и пихме от златни бокали, макар че вече не знаем дали това си струваше всичките напъни. Всеки случай празникът ни свърши и смятаме да умрем с оръжие в ръка, защото, след като вкусихме свободата и хубавите дни, към робство не ни се връща. Лекувай раните и облекчавай болките ни, ако искаш, само не се олюлявай с боздугана си сред нас. При тази гледка така ни досмешава, че се превиваме от смях, изпускаме копията си и ставаме лесна плячка за негрите, шарданите и роговете на Амон.

Думите им ме накараха да се засрамя, зарязах боздугана и от дома си донесох лекарското сандъче в „Крокодилската опашка“, за да се погрижа за раните им. Три дни и три нощи в Тива се водеше битка, безброй хора сменяха кръста с рог и заставаха на страната на Амон, а още повече бяха ония, които захвърляха оръжието и се криеха по къщите и избите, в хамбарите и празните кошове на пристанището. Но робите и носачите се биеха, а най-храбри в боя бяха ония, чийто глас се бе чувал най-малко. Редом с тях се биеха всички, на които носът и ушите бяха отрязани и затуй не се съмняваха, че ще бъдат разпознати.

Три дни и три нощи в Тива се водеше битка, робите и носачите палеха къщите и нощем се биеха при светлината на пожарите. Негрите и шарданите също палеха къщите, обираха ги и поваляха всеки изпречил се на пътя им, все едно дали беше кръст или рог. Техен военачалник и ръководител на обсадата беше същият Пепитатон, който беше наредил да избият тълпата по алеята на овните и пред храма на Амон, само че сега той отново се казваше Пепитамон. Ейе го беше избрал като най-достоен и най-учен сред военачалниците на фараона.
цитирай
34. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/73#textstart
14.12.2021 23:23
Аз обаче седях в уличната прах, хванал с обгорели ръце главата си, сълзи бликаха от опърлените ми очи, виках и ридаех:

— Мерит, Мерит, моя Мерит!

Но Каптах ме сръга грубо и просъска:

— Млъкни, глупако, малко ли злини докара на всички ни с твоето безумство? — Понеже не млъквах, той приближи лицето си до моето и горчиво зашепна: — Дано всичко това те вразуми, господарю. Както знаеш, сега чашата ти е пълна и препълнена. Макар и много късно, ще ти кажа, че Тот беше твой син, заченат от твоето семе, когато за първи път прегърна Мерит и легна с нея. Казвам ти го, за да ти дойде умът в главата. Тя не искаше да го узнаеш, защото беше горда и самотна и ти щеше да я зарежеш заради Ахетатон и фараона. Твоя кръв беше малкият Тот и ако ти не беше съвсем оглупял, щеше да видиш в очите му твоите очи, а в очертанията на устните му — твоите устни. Живота си щях да дам, ако можех да го спася, но заради безумството ти не можах, а и Мерит не искаше да тръгне без теб. Двамата умряха заради твоето безразсъдство и дано сега най-сетне се вразумиш, господарю.

Думите му ме накараха да онемея, погледнах го втренчено и запитах дали това е истина. Но като размислих, отговорът му не ми беше нужен, за да прозра, че е така. Затуй останах да седя в уличната прах, без да плача и без повече да усещам болка. Целият се вцепених, сърцето ми се затвори и ми беше безразлично какво ще ми се случи.
цитирай
35. silviia - .
15.12.2021 20:39
Не знам дали помниш, но първият път, когато Синухе се събуди до Мерит, беше след като беше много пиян предната вечер. Лошо е да правиш дете на пияна глава и е лошо жена да спи с пиян мъж. Та, мисля си, това детенце е било без късмет още от зачеването си. :(
Дете трябва да се прави съзнателно и убедено, че го искаш. Това е най-сериозната работа на света - да правиш дете.
цитирай
36. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/74#textstart
17.12.2021 12:07
Така почина фараон Ехнатон — аз му дадох да изпие смъртта и той я пое от ръцете ми. Не знам обаче защо го сторих, тъй като човек не познава собственото си сърце. Струва ми се все пак, че го сторих не толкова заради Египет, колкото заради Мерит и малкия Тот, който е бил мой син. Сторих го не толкова от любов към фараона, колкото заради моята неприязън и огорчение и заради всички беди, които беше докарал. Но преди всичко трябва да съм го сторил затуй, защото на звездите е било написано, че чашата ми трябва да е пълна. Виждайки го да умира, аз си мислех, че чашата ми вече е пълна, ала човек не познава сърцето си, то е ненаситно — по-ненаситно от крокодила в реката.
цитирай
37. silviia - ...
17.12.2021 14:33
Лошо и непрофесионално. Човек не бива да стига по-далеч от евтаназията, за другото си има Бог.
Синухе направи толкова много грешки, а ми стана ужасно симпатичен. :) Не знам защо. Сигурно защото ги разбра.
цитирай
38. mt46 - https://chitanka.info/text/15822-sinuhe-egiptjanina/85#textstart
23.12.2021 22:14
4
Междувременно тялото на фараон Тутанхамон бе подготвено да оцелее след смъртта и Ейе незабавно разпореди на жреците да го пренесат във вечното му обиталище, издълбано в западните планини в долината на царските гробници. Със себе си фараонът отнесе богати подаръци, обаче съкровищата му бяха малко, понеже Ейе си присвои голяма част от тях. В сравнение с гробниците на великите фараони неговата беше неугледна, така че погребението мина вяло, както и животът му сред играчките в златния палат. Щом запечатаха вратата на гробницата, Ейе прекрати траура и на пилоните покрай алеята на овните заповяда да се издигнат празнични знаменца, а Хоремхеб разпрати бойните си колесници да заемат пост по всички тивански площади и улични кръстовища. Но срещу короноването на Ейе за фараон никой не се възпротиви, защото народът беше отегчен и изнемогваше като животно, подръчквано с копия по някакъв безкраен път. Никой не питаше кое му дава право на короната, нито пък някой очакваше нещо добро от него.

Така Ейе бе въздигнат за фараон. В храма жреците, които бе подкупил с безброй подаръци, го помазаха и на главата му поставиха червената и бялата корона, короната на лилията и на папируса, короната на Горното и на Долното царство. В златната ладия на Амон го изнесоха пред тълпата и тя, завика в негова чест, защото той бе наредил да й раздадат хляб и бира, а за жителите на Тива хлябът и бирата бяха голям подарък — дотолкова бе осиромашал Египет. Но аз и много други знаехме, че неговата власт щеше да бъде въображаема и че оттогава насетне Хоремхеб щеше да бъде истинският владетел на Египет, защото зад него стояха копията. Мнозина тайно недоумяваха защо Хоремхеб не бе поел управлението направо в свои ръце, ами беше допуснал стария омразен Ейе до фараонския престол.

Ала Хоремхеб си знаеше работата. Ненавистта на народа не беше стихнала, нито страданията на Египет бяха свършили — тревожни вести от Куш го приканваха към война срещу негрите. Той бе наясно, че след като укрепеше египетската власт на юг и заякчеше граничните камъни отвъд праговете на Нил, на него отново му предстоеше да воюва срещу хетите заради Сирия. Затуй желанието му беше народът да обвини Ейе за неволите и сиромашията си, а някога по-нататък да възвеличае него, Хоремхеб, като победител, миротворец и добър владетел.

Ейе не се замисляше над тези неща, властта и блясъкът на короните го заслепяваха и той радушно изпълни задължението си по спогодбата, която бе сключил с Хоремхеб в деня на Ехнатоновата смърт. С тържествена процесия жреците отведоха принцеса Бакетамон в храма на Сехмет, облякоха я в алената одежда на богинята, окичиха я с накитите й и я поставиха върху олтара й. С войската си Хоремхеб пристигна пред храма да отпразнува своята победа над хетите и освобождението на Сирия. Цяла Тива надаваше възгласи в негова прослава. Пред храма той връчи на хората си златни огърлици и почетни знаци и ги разпусна в града. Сетне влезе в храма и след него жреците затвориха медните порти. Сехмет му се яви в образа на принцеса Бакетамон и той я облада, защото беше воин и прекалено дълго беше чакал.

През онази нощ Тива отбеляза празника на Сехмет, небето над града руменееше от пламъка на факлите и лампите, дръгливците на Хоремхеб пресушаваха кръчми и бирарии, разбиваха вратите на публичните домове и навред по тиванските улици момичетата бяха пропищели от тях. Мнозина бяха ранени, развеселените войници запалиха няколко къщи, но до по-големи щети не се стигна. На разсъмване войниците отново се събраха пред храма на Сехмет да посрещнат Хоремхеб. Когато медните порти се отвориха, те стъписано завикаха проклятия на различни езици, защото Сехмет беше останала вярна на образа си на лъвица и лицето, ръцете и раменете на Хоремхеб бяха покрити с кървави драскотини, сякаш лъв го бе одрал с ноктите си. Това се хареса на войниците и те още повече го обикнаха. Но принцеса Бакетамон жреците отнесоха до брега в затворен паланкин и тя се прибра в златния палат, без да се покаже пред народа.

След потеглянето й войниците се втурнаха в храма да съберат от пода парченцата от алената й одежда, поделиха си ги и ги използуваха като талисман за обуздаване на опърничави жени. Така премина брачната нощ на Хоремхеб. Не знам доколко му бе доставила радост, защото наскоро подир туй той свика войската си й я съсредоточи южно от първия речен праг, за да поведе война в Куш. Докато воюваше, жреците на Сехмет не страдаха от липса на жертвоприношения, а напротив — дебелееха и тлъстееха от обилието на месо и вино в храма.

Заслепен от властта си, жрецът Ейе пък ми казваше:

— В Египет никой не стои по-горе от мен и вече е все едно дали ще живея, или ще умра, защото фараонът е безсмъртен и живее вечно. Ако ли пък умра, ще се кача на златната ладия на моя баща Амон и по небето ще отплавам право в Западната страна. Това е добре, понеже не ми се иска Озирис да претегли сърцето ми на везните си. Неговите съдебни помощници, справедливите павиани, могат да ме набедят и да хвърлят душата ми в пастта на Кръвожадния. Стар човек съм и нощем делата ми често се взират в мен от мрака. Затуй съм много доволен, че станах фараон и вече не е нужно да се боя от смъртта.

Говореше ми така, защото чрез делата си бях свързан с него и не можех да го злепоставя, без да злепоставя себе си. Беше стар и уморен, при ходене краката му се огъваха, лицето му беше сбръчкано и старчески бледо, а черната му коса бе побеляла. Чувствуваше се самотен и се обръщаше към мен, без да крие нещо, понеже общите престъпления ни сближиха. Но аз горчиво се смеех на думите му и го подигравах:

— Стар човек си и те мислех за по-умен. Наистина ли вярваш, че вонливото масло на жреците те е направило безсмъртен? Със или без царска притурка на главата ти си оставаш все същият човек, скоро смъртта ще те грабне и повече няма да те има.

Тогава устата му затреперваше, очите му пламваха в ужас, той простенваше и казваше:

— Нима всичките ми злодеяния са били напразни и цял живот без полза съм сял смърт около себе си? Не, Синухе, ти сигурно се заблуждаваш. Жреците ще ме избавят, от бездните на подземното царство и ще съхранят тялото ми за вечен живот. След като станах фараон, тялото ми е божествено, делата ми също са божествени и никой не може да ме упрекне за тях, защото съм фараон.

Така разсъдъкът му започна да помръква. Не се радваше нито на властта, нито на каквото и да било друго, защото от страх да не умре той пазеше здравето си. Дори вино не пиеше и се прехранваше със сух хляб и сварено мляко. С жени не можеше да се забавлява, понеже тялото му беше изтощено — в зрялата си възраст го бе тровил с разни средства, за да повишава пламенността си и с нея да печели благоволението на царица Тейе. Колкото повече време минаваше, толкова повече се опасяваше от наемни убийци и дни наред не смееше да докосне храната, нито да си откъсне от плодовете в градината на златния палат, боейки се, че им е впръскана отрова, преди да узреят. Така на стари години собствените му дела го обсадиха и той стана толкова подозрителен и жесток, че придворните страняха от него, робите го отбягваха и златният палат запустя, докато го обитаваше като фараон.

Междувременно ечемиченото зърно на принцеса Бакетамон покълна, защото жреците умело бяха избрали благоприятния за Хоремхеб момент. В безсилна ярост тя изтезаваше тялото си и похабяваше хубостта си, за да погуби детето в своята утроба, без да я е грижа за собствения й живот. Плодът в тялото й все пак надви смъртта и когато му дойде времето, тя роди на Хоремхеб син, макар и с голяма мъка, защото имаше тесни бедра, а момчето беше едро. Но лекарите и робите трябваше да го крият, за да не му стори зло. За това дете и за раждането му народът впоследствие разказваше множество легенди. Според едни то се родило с лъвска глава, а според други — с шлем на главата. Аз обаче уверявам, че момчето беше здраво, силно и не се отличаваше с необикновени белези. Хоремхеб изпрати вестоносец от Куш и нареди синът му да бъде вписан в златната книга на живота под името Рамзес.

Хоремхеб продължаваше да воюва в Куш, бойните му колесници кръстосваха кушитските пасища от край до край и нанасяха поражения на негрите, които не бяха свикнали да се бият срещу колесници. Той опожаряваше селата и сламените им колиби, жените и децата изпращаше в робство в Египет, а мъжете вземаше във войската си, обучаваше ги и те ставаха добри войници, понеже вече нямаха ни дом, ни жена, ни деца. Така успоредно с войната в Куш Хоремхеб набираше нова войска срещу хетите, нова войска от здрави негри, които не се плашеха от смъртта, щом се екзалтираха от звуците на своите тамтами и започнеха да скачат в дълги редици около тях.

По този начин Хоремхеб изпрати в Египет много роби да обработват земята и докара от Куш големи стада добитък, така че в Кеми нивите отново избуяха и децата не бяха лишени от мляко, нито жреците от жертвени животни и месо. Но в Куш цели племена изоставяха селищата си, забягваха в джунглите, в страната на слоновете и жирафите отвъд граничните камъни на Египет, и Куш години наред беше безлюдна земя. На Египет това не нанесе големи щети, тъй като от царуването на Ехнатон Куш не беше плащал дан, въпреки че по времето на великите фараони той е бил най-големият източник за богатеенето на Египет — по-доходен и от Сирия.

След двегодишна война в Куш Хоремхеб се завърна в Тива с богата плячка. Раздаде подаръци на тиванците и десет дни и десет нощи празнува победата си, така че в града секна всяка работа, по улиците пияни войници пълзяха на четири крака и блееха като кози, а след обичайното време тиванките почнаха да добиват чернокожи рожби. Хоремхеб прегръщаше синчето си, учеше го да ходи и гордо казваше:

— Виж, Синухе, от семето ми се роди нов царски род! В жилите на сина ми тече свещена кръв, макар че аз съм от ниско потекло.

Намина и при Ейе, но той затвори пред него вратата си, залости я с покъщнина и завика с писклив старчески глас:

— Махни се оттук, Хоремхеб, фараонът съм аз и много добре знам, че си дошъл да ме убиеш и да ми отнемеш короните!

Но Хоремхеб весело се разсмя, с един ритник отвори вратата, срина преградата му и го разтърси в ръцете си, казвайки:

— Няма да те убия, стара лисицо. Няма да те убия, своднико мой, защото си ми нещо повече от тъст и животът ти ми е много ценен. Вярно е, че белите ти дробове хриптят, че от устата ти тече лига и краката ти треперят, но ще трябва да се държиш, Ейе. Още една война трябва да изтраеш, та Египет да си има фараон, върху когото да излива гнева си в мое отсъствие.

Ейе обаче не повярва на думите му, горчиво плачеше, обгръщаше коленете му с разтреперани ръце и го молеше да пощади живота му. Тогава Хоремхеб се съжали над него и си тръгна, но нареди да го наблюдават, а на високите служби назначи свои подчинени, за да внимават да не би в негово отсъствие Ейе да върши глупости. Всъщност времето на Ейе беше изтекло — той не беше нищо друго освен един оглупял беловлас старец, който с мъка удържаше короните на треперещата си от страх глава, когато при церемонии застанеше пред народа.

На съпругата си Бакетамон Хоремхеб донесе големи подаръци: златен пясък в плетени кошове, кожите на повалени от лъка му лъвове, щраусови пера и живи маймунки. Но Бакетамон не пожела дори да ги погледне и му беше казала:

— Пред хората може би си ми съпруг и аз ти родих син. Задоволи се с това и знай, че ако още веднъж ме докоснеш, ще оскверня постелята ти и ще те мамя така, както още никоя жена не е мамила мъжа си. За да те опозоря, ще се любя с роби и носачи, ще спя с магаретарите от тиванските тържища, ще се забавлявам и с най-нископоставения мъж, само и само да те опозоря, ако си позволиш още веднъж да ме докоснеш. За мен в Египет няма по-долен човек от теб, ръцете ти миришат на кръв, целият вониш на кръв и ми се повдига, щом ме доближиш.

Упорството й само разпалило страстта на Хоремхеб. При вида на хлътналите и бузи, на тесните й бедра и ироничната усмивка дишането му се ускорило и той с голяма мъка се овладял. Затуй дойде при мен, с горчивина ми се оплака и запита:

— Синухе, защо е така и какво лошо съм сторил, че жена ми отбягва моята постеля? Сам знаеш какви непосилни дела извърших, за да я спечеля и със славата си да бъда достоен за нея. Знаеш колко често не посягах към хубавите жени, които водеха в шатрата ми като мой дял от плячката, ами ги предоставях за развлечение на дръгливците си. Честно ти казвам, на пръстите на ръцете и краката ми се броят жените, с които съм се любил през тези години, при това без да ми доставят голямо удоволствие. Когато ги прегръщах, аз си мислех само за нея, за Бакетамон, за мен тя беше омайна като месечина. Каква е тази магия, дето влудява плътта ми и помрачава ума ми като змийска отрова?

— Остави я тази побъркана жена, заради високомерието си тя страда повече от теб. Тива е пълна с хубавици, пък и най-простата робиня може да ти даде същото като нея — посъветвах го аз, но той възрази:

— Кривиш си сърцето, Синухе. Много добре ти е известно, че на любовта не се заповядва.

— Тогава не се опитвай да заповядваш на любовта й, за да не се получат неприятности — предупредих го аз, ала той не ме послуша и настояваше на своето:

— Дай ми някакво лекарство, Синухе, за да я приспя, та поне в съня й да отида при нея и да й се насладя, защото тази жена наистина ми дължи много наслада.

Отказах да му дам такова лекарство, обаче той се обърнал към други лекари и те го снабдили с опасни средства, които карат жените да обезумяват и разпалват скута им, сякаш огън ги изгаря отвътре. От тях Хоремхеб сложил тайно в храната на Бакетамон и наложил волята си, но когато се вдигнал от обятията й, тя го мразела още повече и рекла: „Не забравяй какво ти казах и какво те предупредих!“ Ала заслепен и обезумял от ненаситната си страст, Хоремхеб я опивал с вино и лекарства, докато заспивала и не можела да се съпротивлява на похотта му. Не знам доколко й се е наслаждавал, но ми се струва, че насладата му е била тръпчива и любовта започнала да му нагарча. Затуй скоро замина за Сирия да подготви войната срещу хетите, като заяви:

— Великите египетски фараони са издигнали граничните камъни в Кадеш и аз няма да се успокоя, докато моите бойни колесници не нахлуят отново там.

Щом забеляза, че ечемиченото й зърно отново покълва, принцеса Бакетамон се затвори в покоите си, не желаеше да вижда никого и се усамоти в срама си. Слугите и робите трябваше да оставят храната й пред вратата и тя ядеше толкоз малко, че лекарите в златния палат се бояха да не умре. Когато наближи време да ражда, те накараха тайно да я пазят. Опасяваха се, че възнамерява да роди сама и да пусне детето в тръстикова лодка по реката, както постъпваха майките, които се страхуваха от срама на раждането. Но тя не направи нищо подобно. Когато наближи моментът, извика лекарите, родилните болки събудиха усмивка на лицето й и постепенно я накараха да ликува. Доби син и без да пита Хоремхеб, го именува Сети. Омразата й към това дете беше толкова голяма, че му даде името на Сет и го нарече изчадие Сетово.

Като се съвзе от раждането, тя заповядала да натрият тялото й с помада и да я гримират, облякла се в царски лен и робините й я превели отвъд реката, където сама отишла на тиванския рибен пазар. Там се обърнала към магаретарите, водоносачите и изкормвачите на риба с думите: „Аз съм принцеса Бакетамон, съпругата на великия египетски пълководец Хоремхеб. Родих му двама сина, но той е скучен, отпуснат мъж, вони на кръв и не ми доставя никакво удоволствие. Елате да се любите с мен, за да изпитам наслада, защото много обичам мазолестите ви ръце, здравата ви кожа с дъх на тор и миризмата на риба.“

Думите и стъписали мъжете от пазара, те се изплашили и се отдръпнали от пътя й, но тя упорито ги преследвала, разголвала хубостите си и ги примамвала: „Защо се колебаете, не ви ли изглеждам достатъчно хубава? Може би вече съм стара и грозна, но друга отплата не ви искам освен по един камък. Нека всеки ми се отблагодари с по един камък, и то толкова по-голям, колкото по-голяма наслада му доставям. Обещавам ви да направя всичко възможно, за да останете доволни.“

Такова чудо на мъжете от рибния пазар не им се било случвало, а според мен и в цял Египет не ще да се е случвало. Затуй те жадно я гледали, очите им пламвали пред хубостта й, дрехата й от царски лен ги привличала и ароматът на помадата й замайвал главите им. Рекли си: „Досега такова нещо не се е случвало. Трябва да е богиня, която ни се явява, понеже й харесваме. Сигурно ще сбъркаме, ако се възпротивим на желанието й, защото не прилича на познатите ни начервосани жени и удоволствието, което ни предлага, непременно ще бъде божествено.“ Някои добавяли: „Поне ще ни излезе евтино. По-евтино и негърките не се продават, ами искат за любовта си най-малко късче мед. Може пък да е жрица и да събира камъни, за да построи нов храм на Баст. В такъв случай, ако изпълним желанието й, ще извършим богоугодно дело.“

Така мъжете от рибния пазар се колебаели, спорели и умувайки, я последвали в крайбрежните тръстики, където ги завела, да е по-далече от хорските очи. Вярно, че изкормвачите на риба казвали: „Да не ходим с нея, че може да е излязла от водата и сега иска да ни издави. Пък може и коткоглава да е — ще се превърне в котка и със задните си крака ще ни издере мъжкото, като речем да се любим с нея.“ Но очаровани от хубостта и уханието й, те въпреки това я последвали, а магаретарите ги взели на подбив: „Ако ще в главата на риба да стане, пак не ни е страх от задните й крака, стига да ни е хубаво с нея.“

Цял ден Бакетамон се любила с тях в крайбрежните тръстики и не ги разочаровала в очакванията им. Правела всичко по силите си, за да останат доволни, и те на драго сърце й носели камъни. Мнозина докарали големи камъни, каквито каменоделците купуват на добра цена — толкоз много ценели предлаганата от нея любов. Помежду си казвали: „Честна дума, такава жена още не ни беше падала. Устата й е сладка като мед, гърдите й приличат на зрели ябълки, а скутът й пари като жарава за печене на риба!“ Подканили я скоро пак да намине към рибния, пазар и обещали да й набавят много и големи камъни, а тя свенливо се усмихвала, благодарила за любезността им и за голямата наслада, която й доставили. Вечерта, на връщане в златния палат, се наложило да наеме яка гемия, за да превози всичките събрани през деня камъни.

Затуй на другия ден тя потеглила с по-голяма лодка, накарала робините да я преведат в Тива, оставила ги да чакат на кея и сама се отправила към зеленчуковия пазар. Там разговаряла с градинарите, които призори идват от насажденията си с волове и магарета в Тива и чиито ръце са корави от пръстта, а кожата им — загрубяла от слънцето. Разговаряла също с уличните метачи, с чистачите на нужници, със стражите, които с дървените си копия въдворяват ред на пазара, и им казвала: „Аз съм Бакетамон, съпругата на великия египетски пълководец Хоремхеб. Но той е скучен, отпуснат мъж, тялото му е обезсилено и не може да ми достави никакво удоволствие. На всичко отгоре ме тормози, лишава ме от свидните ми рожби и ме пъди от покоите си, та си нямам даже покрив над главата. Затуй елате да се любите с мен, че и аз да изпитам наслада. Не ви искам друга отплата освен по камък от всекиго. По-евтина любов няма да получите дори от негърките в Тива.“

Градинарите, уличните метачи и черните стражи се смаяли, зашушнали разгорещено помежду си и си рекли: „Не ще да е принцеса, защото досега никоя принцеса не се е държала така.“ Но тя ги подмамяла с думите си, разголила хубостите си и тръгнала да ги води към крайбрежната тръстика. Те зарязали зеленчуците, воловете и магаретата си, оставили улиците непометени и я последвали. На брега споделили помежду си: „На сиромаха такава мръвка не се пада всеки ден. Кожата й не е мургава като на нашите жени. И по дрехата, и по кожата, и по миризмата личи, че е знатна. Глупци ще сме, ако не се възползуваме от удоволствието, което ни предлага. Нека и ние се понапънем да зарадваме една отритната жена.“

Затуй се любели с нея и й носели камъни, градинарите задигали каменните прагове на кръчмите, а стражите влачели камъни от фараонските постройки, за да й се отплатят за удоволствието. Но след развлечението започвали да се боят и разсъждавали: „Ако наистина е жена на Хоремхеб, той ще вземе да ни изтрепе, като узнае за станалото, защото е по-свиреп от лъв и има болно честолюбие, макар че не е способен да задоволи жена си. Но ако ние сме достатъчно много, той не ще посегне на всички ни — няма да избие цяла Тива заради жена си я! Затуй в наш интерес е тя да получи колкото се може по-много камъни.“

И те се връщали на зеленчуковия пазар, разказвали на приятели и познати за изпитаното удоволствие и ги водели на брега, така че този ден до тръстиките се отъпкал широк път и привечер там заприличало на овалян от хипопотами гъсталак. На зеленчуковия пазар царяло безредие, много колички били разграбени, магарета ревели от жажда, волове мучели, а стопаните на бирарии сновели по улиците, плачели и си скубели косите, защото скъпите им каменни прагове били изчезнали. На свечеряване принцеса Бакетамон свенливо благодарила на мъжете от зеленчуковия пазар за тяхната любезност и за насладата, която й били доставили. Те й помогнали да натовари камъните на лодката, която се препълнила и едва не потънала. Робините загребали и с големи усилия прекосили реката до кея на златния палат.

Вечерта цяла Тива знаеше, че коткоглавата лично се е явила и се е забавлявала с народа. Все по-чудновати слухове се ширеха из града, защото невярващите в богове измисляха други обяснения за случилото се. Те твърдяха: „Възможно е по време на пирамидите на народа да са се явявали богове, но сега светът е стар и богове не се явяват. Тази жена трябва да е някоя знатна, и то много знатна, щом си позволява такова поведение.“

На следния ден принцеса Бакетамон отишла на въглищарския пазар и се любила с тамошните мъже. Привечер тръстиките по брега на Нил били саждиви и отъпкани и много жреци от малките храмове жално се вайкали, защото мъжете от въглищарския пазар били безбожници и безсрамно къртели камъни дори от храмовете, за да заплатят удоволствието си. А въглищарите се облизвали и се хвалели помежду си: „Наистина, божествено нещо вкусихме — устните й се топяха в устата ни, а гърдите й бяха като разпалени въглени в ръцете ни. Никога не сме предполагали, че на земята може да има такова блаженство!“

Когато в Тива се разпространи вестта, че богинята за трети път се явила на народа, в града настана голямо вълнение. Дори почтени мъже се измъкваха от домовете си, плъзваха по кръчмите и през нощта къртеха камъни от фараонските постройки, така че на другия ден всеки тиванец бродеше с камък под мишница от пазар на пазар в нетърпеливо очакване да се появи коткоглавата. Жреците от своя страна се разтревожиха и подбудиха стражите си да задържат жената, която всяваше такъв безпорядък и сквернословие.

Този ден обаче принцеса Бакетамон не дойде в Тива — почивала си в златния палат от напрежението и се усмихвала всекиму, който я заговорел. Държала се извънредно учтиво, въртяла се стеснително, докато говорела, и с ръка пред устата прикривала прозявката си. Придворните били удивени от поведението й, защото никой още не подозирал, че тя е загадъчната жена, която се бе явила на тиванците и се бе забавлявала с въглищари и изкормвачи на риба.

А принцеса Бакетамон огледала събраните от нея различни по големина и цвят камъни, повикала строителя на царските обори и в градината любезно поговорила с него, казвайки му: „Събрах тези камъни от брега. За мен те са свещени и всеки от тях е свързан с радостен спомен — колкото по-радостен, толкова по-голям е камъкът. Съгради ми от тях градинска къща, та да имам покрив над главата си. Сигурно си чул, че мъжът ми ме тормози и ме гони от покоите си. Нека къщата бъде просторна и с високи стени. Започни градежа й веднага, а аз ще ти събера още камъни — толкова, колкото са ти нужни, та не се притеснявай, че могат да свършат по средата.“

Строителят на обори беше простоват човек, престилката му беше посивяла от праха на дяланите камъни и раменете му бяха превити от пренасянето им. Не беше свикнал да разговаря със знатни, та затуй пред принцеса Бакетамон заровил с крака в пръста, забил поглед в земята и смирено казал: „Знатна принцесо Бакетамон, страхувам се, че умението ми е недостатъчно, за да съградя подобаваща на достойнството ти къща. Камъните ти са различни по големина и цвят, нагаждането им е свързано с големи трудности и изисква художнически усет. По-добре ще е за тази работа да повикаш някой изкусен зидар на храмове или художник, защото се боя, че с неумението си ще проваля хубавото ти хрумване и ще похабя множеството събирани от теб камъни.“

Ала принцеса Бакетамон свенливо докоснала превитите му рамене и рекла: „Ех, строителю на обори, бедна жена съм аз, мъжът ми ме отритна и нямам средства да наема високопоставени зидари. Дори твоя труд не мога да възнаградя достойно, както би ми се искало, ала когато къщата е готова, ще я огледаме с теб и ако ми хареса, обещавам ти двамата да се любим в нея. Друго нямам какво да ти дам, но понеже още не съм съвсем стара и грозна, мога да ти предложа мъничко любов и нека тя ти бъде отплатата. Надявам се също да ми доставиш голяма наслада, защото си здравеняк и имаш силни ръце, докато аз съм дребна женица и копнея за удоволствие, а от мъжа си, както сигурно знаеш, не получавам никакво.“

Думите и докосването й въодушевили строителя на обори, той се загледал в хубостта й и си спомнил всички приказки, в които принцеси се влюбват в обикновени мъже и им се отдават. Изпитвал голям страх от Хоремхеб, ала предложението на Бакетамон го блазнело и щението му било по-силно от страха. Затуй със събраните от нея камъни незабавно се заел да й строи къща в градината на златния палат, вложил цялото си умение, сънувал посред бял ден и вграждал сънищата си в стените на къщата. Желанието и любовта го превърнали в изкусен майстор, защото всеки ден виждал принцеса Бакетамон, погледът на издължените й очи разпалвал сърцето му и то изгаряло като суха тръстика, работел като обезумял, бледнеел и слабеел от труд и копнеж и от различните по големина и цвят камъни съграждал къща, каквато още никой не бил виждал.

Но градежът скоро погълнал събраните камъни и Бакетамон трябвало да докара нови. Затуй наредила да я преведат в Тива и събирала камъни от всички площади, събирала ги от алеята на овните и от парковете на храмовете, докато най-сетне в Тива нямало кътче, от което да не се е сдобила с камъни. Мъжете, които й ги носели, я вардели от стражите, ала накрая жреците и фараонските стражи я спипали и понечили да я задържат, за да я изправят пред съд заради поведението й. Но тя гордо вдигнала глава и рекла на стражите: „Аз съм принцеса Бакетамон и съм любопитна да видя кой ще се осмели да ме съди, след като в жилите ми тече свещена кръв и съм наследница на фараонската власт. При все това няма да накажа глупостта ви, а на драго сърце ще се любя и с вас, защото сте яки, снажни мъже. За отплата всеки ще трябва да ми носи по камък. Набавяйте ги от сградата на съдилището или от храмовете и колкото по-голям камък ми носите, толкова по-голяма наслада ще ви доставя. Ще се постарая да не ви разочаровам в обещанието си, защото вече съм доста опитна.“

Стражите я погледнали и обзети от полудата на останалите мъже в Тива, тръгнали да къртят с копията си големи камъни от портата на съдилището, от дворовете на храма на Амон, носели й ги и тя усърдно изпълнявала обещанието си. В нейна полза трябва да отбележа, че при събирането на камъни никога не се държала недостойно — щом свършела да се люби, стеснително се загръщала в дрехата си, свеждала поглед и повече никому не позволявала да я докосва. След разправията със стражите все пак се наложило да подири убежище в публичните домове и тайно да събира камъни. Обиколила множество публични домове в бедняшкия квартал и срещу любовта си вземала само по един камък от всеки, който пожелавал да я обладае. Стопаните на публични домове печелели много от нея и радушно я подслонявали, но за да избегне стражите и струпването на народ, трябвало всеки ден да сменя дома.

По това време всички вече знаеха какво върши и придворните се стичаха в градината да оглеждат тайно къщата, която строителят на обори градеше с докарваните от нея камъни. При вида на високите стени, издигнати от безброй големи и малки камъни, придворните дами се хващаха за устата и слисано възкликваха. Но на нея лично никой нищо не смееше да й каже, никой не смееше да я укори. Щом узна за постъпките й, Ейе, който с фараонската си власт можеше да я обуздае, в старческото си безумство изпадна във възторг, досещайки се, че те ще създадат ядове на Хоремхеб, а него го радваше всичко, което създаваше ядове на Хоремхеб.

Хоремхеб обаче воюваше в Сирия, прогонваше хетите от Сидон, Симира и Библос, изпращаше в Египет много трофеи и роби, а на жена си — пищни подаръци. В Тива всеки знаеше какво става в златния палат, ала никой не беше достатъчно смел, за да го извести за поведението на жена му. Неговите хора, които беше поставил на високи дворцови служби, си затваряха очите пред постъпките на Бакетамон и си казваха: „Това е семейна кавга, а за предпочитане е човек да пъхне ръката си между мелнични камъни, отколкото да се меси в кавга между мъж и жена. Защото намеси ли се, ще настрои и двамата против себе си.“ Затуй Хоремхеб не получаваше никаква вест за онова, което ставаше в Тива, докато той воюваше. Струва ми се, че за Египет така беше най-добре, понеже вестта за поведението на Бакетамон сигурно щеше да смути много душевното му спокойствие по време на войната.
цитирай
39. silviia - :)
24.12.2021 00:33
НЕ ОБИЧАШ ДА СЕ АНГАЖИРАШ С ЛИЧНИ ОТГОВОРИ, А? :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19161664
Постинги: 3687
Коментари: 45093
Гласове: 148918
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031