.
.
.
Тракология в Румъния

Румъния, в чиято национална идеология даките (обикновено приемани за клон на траките[4]) са смятани за пряк предшественик на съвременните румънци, до 70-те години на XX век остава основният център на развитие на тракологията. Румънската тракология преживява подем през 30-те години на XX век и отново от 70-те години. От 90-те години тя е съпътствана и от изобилна псевдонаучна литература, определяна от критиците си като „дакомания“ или „тракомания“.[5]

През 1976 година в Букурещ е проведен Вторият международен конгрес по тракология, а малко по-късно там е основан и Институт по тракология. Той е по-консервативен от българския Институт по тракология и се въздържа от спекулации за тракийската религия и „духовност“, но тези теми също стават предмет на публикации от румънски историци и богослови, до известна степен под влияние на книгата на Мирча Елиаде „От Залмоксис до Чингиз хан“.[6]

Тракология в България

Първият български текст, отделящ по-съществено внимание на траките, е „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (1870) на Стефан Захариев. Той описва редица тракийски паметници и, полемизирайки с гръцки автори, като Власиос Скорделис, се опитва да докаже славяноезичността на траките.[7]

Основите на тракологията в България са поставени от Гаврил Кацаров, който в продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 20-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.[8]

През 1916 година Богдан Филов въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. Също Филов развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV-III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология.[9]

Непосредствено след края на Втората световна война са направени едни от най-значимите открития на тракийската археология в България – Казанлъшката гробница, Севтополис и Панагюрското съкровище. През 50-те години са издадени две монографии, посветени на тракийския език – на Димитър Дечев и Владимир Георгиев. Докато първата днес е почти изцяло отживяла времето си, особено с множеството си спорни етимологии, книгата на Георгиев е сред първите, предложили широко приетото в наши дни разграничение между собствено тракийски и дако-мизийски вариант на тракийския език.[10]

През 60-те години тоталитарният режим в България заема все по-националистически позиции и като част от този процес лансира възгледа за траките като основен компонент в етногенезиса на българите. През 1967 година диктаторът Тодор Живков заявява, че „в нашите жили тече и тракийска кръв“ и критикува научната общност, че не отделя достатъчно внимание на траките. С темата лично се ангажира и неговата дъщеря Людмила Живкова.[11]

През 1972 година в София е основан първият в света специализиран Институт по тракология и е проведен първият Международен конгрес по тракология. Ключова в бързият възход на тракологията през този период има Александър Фол, дългогодишен директор на Института по тракология, който се ползва и със силни политически протекции като близък на Людмила Живкова.[12]

През този период кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.[13]

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.[14]

Директор на института от 1992 до 2010 г. е проф. д-р Кирил Йорданов, след което институтът е приобщен към Института за балканистика с Център по тракология към БАН[15].

Тракология в Гърция

Още най-ранните изследвания на траките обикновено са в контекста на техните връзки с Древна Гърция, която е традиционна сфера на интерес за античната история. Германски учени от средата на XIX век, като Карл Отфрид Мюлер и Бернхард Гизеке, смятат траките за преки потомци или за близко родствени с пеласгите, а оттам и с древните гърци, позовавайки се на множество елементи на древногръцката култура и религия, които са с тракийски произход – орфизмът и други мистерийни култове или музите. Малко по-късно Ервин Роде популяризира теорията, че целият култ към Дионисий в Древна Гърция има тракийски произход.[16]

Изхождайки от тези теории, местни дейци на гръцкото национално движение, като Власиос Скорделис и Ироклис Васиадис, се опитват да представят гърците за автохтонно население на Тракия – като потомци на близкородствените на древните гърци траки, допълнително елинизирани още през Античността. Този аргумент не е използван широко в гръцките претенции към Тракия, а основното течение на гръцката историография дълго време не проявява особен интерес към траките. Той е популяризиран от края на 20-те години във връзка с пристигането в Гърция на голям брой изселници от България, като е развиван както от местни историци, като Козма Апостолидис, така и от академични авторитети, като Павлос Каролидис.[17] 
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

ПП: Затова ми е странно, че тракоманите плюят по "комунизма", по баща си, а също и по казионните историци, какъвто е и Александър Фол...
Тракоманията е едно от психическите заболявания на параисториците...

Александър Фол беше силно фаворизиран от Людмила.
В жилите ни тече тракийска кръв. От траките сме наследили неорганизираността.

другаря живков е баща на "това", но НЕ е баща на днешната парадигма

понякога добре я изразява и пише леон, а именно според него и някои като него:

тракитре са българи, българите са славяни, траките са и славяни

иначе кано и без да се казва/заявява - слава россии

няма проблем за слава россии стига предходното да е истина

а то разбира се не е и самия леон трябва да го знае, защото е посочено в извори, генезис и изследвания, че траките нито са славняи, нито българи, а самите българи на аспарух въобще не са славяни както и траки

поздрави марине, поздрави и на теб леоне понеже наминаваш при марин

Честно казано, не ми е ясно ,защо си такъв враг на така наречените траки?
Ще използвам бащата на историята като аргуменнт и Омир- също
" Траките след индийците са най-многобройният народ на земята" Е, възможно ли е този най- многоброен народ, живял на нашите земи да изчезне, без капка кръв да има от него в нас?Това е абсурд на абсурдите Е, как е станала тази подмяна на траки със славяни? Няма и един документ от тези времена, който да коментира този въпрос? Тайно и полека ли, как?
" Траките, ако се обединят, никой в света няма да бъде в състояние да ги победи"
А, тука е разковничето, не са единни Тази чертичка се е съхранила идеално в нас Ние мразим всеки по- умен, по-богат, по- успял от нас!? Така ли е?
"Траките често сменят имената си" А, ето една причина да " изчезнат" безследно
Сега към Омир- Царят на одрисите, като пристигнал в Троя, Рез, събрал очите на всички с въоръжението си от злато и сребро, дори и колесницата му била златна/ където има метал/ Говори ,че са добивали злато и сребро и, че са имали големи майстори, щом са могли да правят от него оръжия и колесници!Златните украшения и маски, които се откриват в тракийските гробници, също говорят за това

Говориш за даките Това са гети, прехвърлилисе от нашите земив днешните румънски и сменили името си Името на столицата им-Сарматигетузе доказва това Сарматите се считат за тъй- наречените прабългари!
За славяни се говори със задна дата Първото им споменаване с това име е от 16- ти век Едно споменаване няма за тях с дата от 7-ми век!
Ако се свържат с факта ,че траките си сменят имената често и лесно , не е трудно да се разбере коиса славяните и Българите естествено!

Според мен ,няма тракомания Виж, тракофобия - има И тези фобии ни играят мръсни номера Най-вече в загуби на уважение и на позиции!
Туск, първият тогава човек на ЕС ни поласка със Спартак, че е от нашия род, един от най- великите в света за всички времена, ние ще се правим на непорочни?
Не проумявам, наистина!

Лека нощ!

Благодаря, че ме споменаваш с добри думи!

Там е работата ,че в периода на упадък на Рим и особено от шести до девети век, наречен" тъмен", абсолютно нищо със сигурност не се знае Информация се черпи по заобиколен начин, като резултат от нещо описано и утвърдено!
Аз не съм првърженик на славянската тези по една елементарна причина Описал съм я по- горе Славя Русия за пролятата кръв1877-78, защото това е била единствната възможност да се освободим и те са се заели с нея!
Но, иначе ги считам за отродени Българи!
Дал съм примери по - горе в какво приличавме на траките Основното е,че не сме единни И ,че ако се обединим, правим чудеса-войната на капитаните, погромът на Турция, какъвто от времето на Тимер не е преживявала, двете Балкански войни Лъжа е ,че сме победени там Грешката на Фердинад е друга Гърците са обсадени в кКресненското дефиле, умират от глад Техният крал настоятелно моли Фердинанд за мир, но той изчаква Сърбите също са обкръжени Трябвало е да приеме молбата на гръцкия крал, сърбите са щели да се предадат! И войната да е спечелена от нас!
Та да се върнем на Русия Там тя е изиграла мръсна роля с румънците, нямало е войска срещу тях, на плевенската елитна дивизия,която е можела да ги разпердушини е забранено да стреля срещу тях,в замяна , руснаците им забраняват да влезат в София А, един батальон в Пирдоп, не бил предупреден и им разказал военната игра! За малко да ги върне ,но и при него дошла заповедта
Та руснаци, украинци са отродени Българи И славянската теза, върховенството на Русия, работи за налагането на руснаците за водещи
Затова е удобно да сме всякакви, но да не сме водещи А забравят че държава ,писменост, религия дължат на нас! Святослав е дошъл в България, заради правата си на престонаследник

Лека нощ!

ама нейсе.
Преди християнството ар-ус и булгар са били твърде близки народи. Макар и русите да са били разделени на поне 4 различни групи, същинската отлика наблюдаваме вече при могъществото, а после и разпада на Хазария. Религиите довършват започнатото.

Разбира се, че има много и съществени различия между траки, прабългари и славяни! Това е очеизвадно!...

Точно Спартак, а и ромейските императори с тракийски произход са много показателни за съдбата на траките. Това доказва, че много от траките са се елинизирали, ромеизирали – от първи до пети-шести век сл. н. е. /когато вече не се споменава за тях/... Навярно малка част от тях са останали в планините и на север от Дунав...

5. dobrodan - Не точно затова е дошъл Светльо у нас,
28.11 11:49
ама нейсе.
Преди християнството ар-ус и булгар са били твърде близки народи. Макар и русите да са били разделени на поне 4 различни групи, същинската отлика наблюдаваме вече при могъществото, а после и разпада на Хазария. Религиите довършват започнатото.