Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01 23:29 - За Й. Иванов и богомилите
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1262 Коментари: 6 Гласове:
14

Последна промяна: 10.01 23:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
АКАДЕМИК ЙОРДАН ИВАНОВ – ЖИВОТ И НАУЧНО ДЕЛО

Акад. Иван Дуриданов

/.../


От двайсетте години на ХХ век насам научната дейност на проф. Йордан Иванов бележи размах, като се простира в няколко области: стара българска литература, обща и културна история на България, етнография, топонимия и антропонимия, фолклористика. В центъра на вниманието му сега е едно от най-забележителните социално-религиозни движения през средновековието – богомилството и неговата книжнина. Плод на многолетните му занимания с този проблем е бележитият му труд "Богомилски книги и легенди" (София, 1925, издание на БАН, 388 с.) [7].

В тази книга са събрани и систематизирани главните произведения на богомилската книжнина и също цяла редица дуалистични бълтарски народни легенди, които стоят близо до богомилските схващания. В един обширен Увод (59 с.), който има характер на самостоятелна студия, се разглежда произходът и същността на богомилството като религиозно-философско учение. Най-напред авторът ни запознава с дуалистичните учения като маздеизъм, манихейство, павликянство, масалиянство, които предхождат богомилството и от които то черпи своите идеи. След това са описани условията, при които се появява богомилството в България през IХ-Х в. Следва кратка характеристика на основателя на това учение – поп Богомил, живял по времето на цар Петър (927-969), като се изтъква, че той не е бил обикновен човек, а твърде буден ум, който се издига над своята среда, завладява я със своя дух и повежда по нови пътища (с. 23)

След като определя компонентите на учението му – това са представите за първобитното християнство, към които се добавят елементи на манихейството, павликянството и масалиянството, Йордан Иванов обрисува живо образа на големия български реформатор на средните векове по следния начин: "Най-сетне поп Богомил добавил в своята система рядкото по онова време хуманно гледище за социалното положение на човека. Нещо повече, това гледище у него е изразено не като просто благопожелание, а във вид на протест против социалните неправди над беззащитните, против институцията на робството, болярството и монархията. Поп Богомил е дръзнал да пише на знамето си онова искане, което се е таело винаги в душите на потъпканите, но което никой не се е осмелявал да заяви високо. В това отношение българският поп е изпреварил с векове благородните проповедници на новите времена за социална правда" (с. 24). Налице е едно дълбоко вникване в духовния образ, в хуманните черти на поп Богомил, което буди възхищение.

По-нататък е изложено системно учението на богомилите, разкрити са социалните им възгледи, описана е организацията им, делението им на съвършени (избрани, посветени) и обикновени (слушатели, верующи). Следва кратък очерк за разпространението на богомилството от Х до ХV в. в различните краища на българската държава, във Византия, Русия, Сърбия (Босна) и Западна Европа, Италия, Франция, където привържениците на тази ерес – албигойци и валдейци, – са били преследвани, избивани и изгаряни.

Уводът завършва с подробно изложение на въпроса за историческото значение на богомилството, за значението му за развитието на българската (сръбската и руската) литература (разпространението на т.нар. апокрифни съчинения), за ролята на ботомилите-книжовници като посредници на литературното общение между Изтока и Запада: те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България и са достигнали до Западна Европа. Най-сетне Йордан Иванов изтъква влиянието на богомилското учение върху държавния и отчасти политически живот на Западна Европа, ознаменуван със събития от епохално историческо значение (с. 48).

Забележителна е общата преценка, която нашият учен дава на богомилското учение и на неговия създател в Увода: "Издигнем ли се обаче над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на человеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на человечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично място между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания поврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронел из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни лица и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва человечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие" (с.47).

Основният дял на книгата (общо 388 печатни страници) съответства на главната задача, която Йордан Иванов си е поставил: "... да се обдирят, да се обнародват наедно и пояснят по-важните книжовни и устни произведения на богомилството" (Предговор). Материалът е разпределен в две части: I. "Богомилски книги" и II. "Дуалистични български народни легенди".

В първата част най-напред е даден общ преглед на богомилската литература, с оглед на нейната вътрешна, идейна страна и особеностите й от формално гледище, с кратка характеристика на богомилските книги, като е посочена тяхната връзка с апокрифите. По-нататък са разгледани главните съчинения на богомилите: "Тайната книга", новоизлезлите книги (Четвероевангелие, Апостол, Апокалипсис), Молитвата "Отче наш", "Катарски требник", "Видение Исаево". Следват второстепенните произведения: "Енох", "Откровение Варухово", "Адам и Ева", "Детство Исусово", "Прение на Христа с дявола", "Разумник", "Български апокрифен летопис", "Тивериадското море" и др.

Същевременно тук са поместени съответните текстове, придружени от историко-литературни, текстологични и др. бележки.

Във втората част са публикувани 16 български народни легенди, открити във фолклора, като в заключителната част е разгледан техният състав и е установено тяхното потекло. Книгата на акад. Йордан Иванов, която е резултат на многолетна изследователска работа, до днес остава основен класически труд на историята на богомилското движение.

Наред с богомилството интерес е будело у Йордан Иванов и учението на павликяните, което е оказало влияние върху светогледа на богомилите. Така се появява неговата статия "Произход на павликяните според два български ръкописа" (СпБАН, ХХIV, 1922). В тази статия е публикуван за пръв път т.нар. Аджарски ръкопис от ХVIIв. за произхода на павликяните, като се сравнява с подобен разказ в Троянския дамаскин от ХVIII в. Авторът открива в тези текстове под легендарната форма на разказа и някои исторически посочвания за потеклото и името на павликяните, за разпространението на ереста и за преследването й (с. 28).

/.../

http://www.promacedonia.org/mpr/ivanov/i_ivanov.html




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
11.01 11:27
Богомилите са първите реформатори на християнството.
цитирай
2. mt46 - Не са първите. Имало е и други гледища за християнството преди тях...
11.01 22:39
kvg55 написа:
Богомилите са първите реформатори на християнството.

цитирай
3. kirk - Поредната ГОЛЯМА ИЗМАМА, ЛЪЖА...
14.01 12:30
Поредната ГОЛЯМА ИЗМАМА, ЛЪЖА..., заблуда и самоз0аблуда. На няколко пъти изтривах ксоментарите, които щях да пусна, но ето - нека пак ви отворя очите. Няма богомили, няма богомилство, никжога не е имало... Ива две научни публикации на бълг. учени, които категорично отхвърлят официозните внушения на Компартията, която се стремеше да ги представи като предтечи на пролетарската революция. Думата, производна от имета на един поп, всъщност се появаява в ст. бълг. литература като превод на названията павликяни и манихеи в гръцки извори. Вземи картите на селищата в бълг. дезми от средновековието до края на османско и виж дали ще намериш топоним с названието "Богомилско", а колко има с Павликенско или пък да вземем град Павликени. Павликяните и според акад. Й. Иванов са от арменски произход. Няма значение какви названия получават в страни и езици на народи, сред които се разпространяват по-късно. Българите нямате нищо общо!!! А Василий Врач е ивериец, тоест арменец от Иверийската църква. Бългтарите не говорят руски, та врач да означава лекар!!! нито пък е пророкувал,у че да е мъжки вариант на врачка, абе - забрави!!!
цитирай
4. mt46 - Й. Иванов няма нищо общо с компартията!... http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=489&WorkID=18084&Level=3
15.01 22:13
kirk написа:
Поредната ГОЛЯМА ИЗМАМА, ЛЪЖА..., заблуда и самоз0аблуда. На няколко пъти изтривах ксоментарите, които щях да пусна, но ето - нека пак ви отворя очите. Няма богомили, няма богомилство, никжога не е имало... Ива две научни публикации на бълг. учени, които категорично отхвърлят официозните внушения на Компартията, която се стремеше да ги представи като предтечи на пролетарската революция. Думата, производна от имета на един поп, всъщност се появаява в ст. бълг. литература като превод на названията павликяни и манихеи в гръцки извори. Вземи картите на селищата в бълг. дезми от средновековието до края на османско и виж дали ще намериш топоним с названието "Богомилско", а колко има с Павликенско или пък да вземем град Павликени. Павликяните и според акад. Й. Иванов са от арменски произход. Няма значение какви названия получават в страни и езици на народи, сред които се разпространяват по-късно. Българите нямате нищо общо!!! А Василий Врач е ивериец, тоест арменец от Иверийската църква. Бългтарите не говорят руски, та врач да означава лекар!!! нито пък е пророкувал,у че да е мъжки вариант на врачка, абе - забрави!!!

"Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък."
Из "Беседа против богомилите" – полемично произведение на старобългарската литература, написано от Презвитер Козма, църковен писател, близък до цар Петър I.
цитирай
5. kirk - В нашата и други авторитетни църкви
16.01 18:41
В нашата и други авторитетни църкви един свещеник, тоест - поп, няма право да пише теологични трактати. Този извор е доста съмнителен, както всички открити в Русия с късна дата ст.бълг.извори, които в крайна сметка се оказват бош лаф!!! Никой нищо не е споменал за някакви богомили в България никъде!!! Петър Сицилийски дава сведения за т.нар. павликяни, които византийците наричали и манихеи. В ст. бълг. литуратура вместо тези имена и изобщо като синоним на еретици започнало да се използва понятието "богомили", обаче много рядко и изобщо комунагите се опитаха да го приватизират!!! Пак благодетели на човечеството, пак спасители, а??? Насрахте се!!!
цитирай
6. kirk - Я потърси нещо за ересиарха Македон
18.01 16:16
Я потърси нещо за ересиарха Македон от пустата Първа Юстиниана, нали уж е Охридската архиепископия, нали Македония е българска??? Значи толкова е начетен този твой поп, та направо ме смайва!!! И защо са го водили "презвитер"????? Изобщо - мъгла, мътна вода, в която пускате въдици и ловите голеееееееми шарани!!! Целият научен свят знае откъде идва това антиклерикално движение и учение, само вие се назлъндисвате и се мъчите да се пришиете някакви заслуги, срамота!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15228153
Постинги: 3059
Коментари: 41128
Гласове: 134037
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031