.
.
.

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, „Четирите района“[1]) е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка.[2] Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб.[3] Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.

От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация. При най-голямото си разширение империята им обединява Перу, голяма част от съвременен Еквадор, западна и централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от югозападна Колумбия в държава, сравнима с историческите империи на Евразия. Неин официален език е кечуа. В обширната империя съществуват множество религиозни форми, повечето свързани с локални свещени места, наричани уака, но властите насърчават култа към слънчевото божество Инти, опитвайки се да го наложат като висшестоящ спрямо другите култове.[4] Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на Слънцето“.[5]

За Империята на инките е характерно отсъствието на много елементи, свързвани с цивилизацията в Стария свят, като познания за колелото и желязото, използването на ездитни и теглителни животни и наличието на писменост. Въпреки това те изграждат държава с континентални размери, изграждат монументални строежи и мащабна пътна мрежа и въвеждат редица селскостопански нововъведения.[6]

Икономиката в Империята на инките функционира без пари и организирани пазари, на основата на разменна търговия. Поданиците са подложени на принудителен труд в полза на държавата, в замяна на което получават достъп до обработваема земя и стоки, както и до финансирани от властите празненства.[7] Заради ограничените и трудни за интерпретация сведения различни автори определят тази икономическа система противоречиво – като феодална, робовладелска или социалистическа.[8]

Наименование

Самите инки наричат своята империя Тауантинсую, „Четирите сую“.[1] На кечуа „тауа“ е четири, а наставката „-нтин“ обозначава група предмети. „Сую“ означава географска област или провинция и се отнася за четирите главни региона на империята, чиито граници се събират в столицата – Чинчансую (на север), Антисую (на изток, в Амазония), Куласую (на юг) и Кунтисую (на запад). По този начин името Тауантинсую (в ранните испански изписвания – Тахуатинсуйо или Тахуатинсую) описва сборът от провинциите на империята.

Терминът „инка“ означава на кечуа „владетел“ или „господар“ и се използва за обозначаване на управляващата класа или управляващата династия.[9] Инките в този смисъл са много малка част от общото население на империята, вероятно едва 15 до 40 хиляди, но управляват население от около 10 милиона души.[10] Испанците започват да използват инка като етническо наименование на всички поданици на империята, вместо само за управляващата класа.

История

Предистория

Империята на инките е последният етап на хилядолетната Андска цивилизация, една от няколкото световни цивилизации, определяни като първични – местни и възникнали самостоятелно, без да са продължител на друга цивилизация.[11] Предшественици на Империята на инките са две обширни държави в Андите – Тиуанаку (около 300 – 1000 година) с център при езерото Титикака и Уари (около 600 – 1100 година) с център при днешния град Аякучо. Уари контролира областта на Куско в продължение на около 400 години. По този начин много от характеристиките на Империята на инките са продължение на по-ранните многоетнически и експанзивни андски култури.[12]

/.../
  Създаване на империята на инките

 

При управлението на първия си владетел Манко Капак инките създават града държава Куско, който в продължение на над две столетия контролира ограничена област. От 1438 година започва нейното разширение под ръководството на сапа инка Пачакути, чието име означава буквално „Разтърсващ земята“. Той получава това прозвище, след като завладява народа на чанките в днешен Апуримак.

Няколко десетилетия по-късно Пачакути завладва земите около езерото Титикака и започва война с лупаките и колите. Инкски войски, водени от 1463 година от сина му Тупак Юпанки, поставят под контрола на инките обширна част от Андите, приблизително съответстваща на днешните Перу и Еквадор.[18] Най-важното му завоевание е царството Чимор, която е единственият сериозен съперник на инките на перуанското крайбрежие.

Пачакути реорганизира града държава Куско в империята Тауантинсую, включваща централно правителство, начело със сапа инка, и четири провинциални правителства със силни ръководители. Смята се че той изгражда Мачу Пикчу като постоянна или лятна владетелска резиденция, макар че функциите на комплекса не са напълно изяснени.[19]

В завоевателната си политика Пачакути първо изпраща свои шпиони в областите, които възнамерява да присъедини към империята си, проучвайки тяхното политическо устройство, военна сила и богатство. След това се опитва да подкупи местните елити с дарове на луксозни тъкани и други предмети и изтъквайки пред тях богатството на държавата си. Когато не успява да ги подчини по този начин, той пристъпва към военни действия, като в този случай местните владетели се избиват, а децата им са отвеждани в Куско и асимилирани в инкския елит.

След смъртта на Пачакути, през 1471 година Тупак е провъзгласен за десетия сапа инка. През следващите 15 години той завладява територии далече на юг, а по-късно присъединява към държавата земите на север и запад. Завоеванията на инките на юг са спрени при управлението на Тупак след поражението от народа мапуче в битката при река Мауле. През този период се строят много пътища и градски съоръжения

Синът на Тупак Уайна Капак, който става сапа инка през 1493 година, завладява ограничени територии на север и строи втора столица в Кито. Така при най-голямото си разширение Империята се простира на повече от 3000 километра от Еквадор на север до река Мауле в централно Чили на юг, включвайки малки части от днешните Аржентина и Колумбия. През 1527 година, малко след смъртта на Уайна Капак, настъплението на инките в Амазония е спряно при река Чинчипе от народа хуваро.[20] Така Империята на инките, особено в южните си части, остава ограничена до високото плато Алтиплано.

Гражданска война и завладяване от испанците



Испанските конкистадори, водени от Франсиско Писаро и неговите братя, започват проучванията си южно от Панама и достигат територията на инките през 1526 година.[21] Става ясно, че са открили богата страна с възможности за голяма плячка, и след още една проучвателна експедиция през 1529 година Писаро заминава за Испания и получава правомощия от кралица Изабела да завземе областта и да стане неин вицекрал.[22
]  
Атауалпа, последният Сапа Инка на империята е екзекутиран от испанците на 29 август 1533 г.

Когато Писаро се завръща в Перу през 1532 година, намира страната в разгара на гражданска война за наследството на Уайна Капак между неговите двама синове Уаскар и Атауалпа, съпътствана от отслабващи империята бунтове на подчинените от нея народи. Към това се добавят и пренесените от Централна Америка тежки епидемии от едра шарка, грип, тиф и дребна шарка.

Завоевателите се възползват от политическата ситуация и удобната пътна система, за да завземат земите на инките до 1535 г.
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5

ПП: Колкото, както и човек да изучава историята, никога не може да я изучи напълно, цялостно... Но е добре да я изучаваме обективно, да се поучаваме от нея...

Няма нищо за чудене:). Поне за мен.
Колкото повече човек изучава историята:), толкова по-объркан остава.
Затова прибягва до етнография, антропология, лингвистика и културни успоредици.
Тогава.....ти да видиш:):):).

Има една копродукция с участието на България от 1966 година "Заветът на инката", от който си спомням сцената, как един го намазаха с мед и привързаха към кол до един мравуняк.
Като дете прочетох една книга за инките и тяхното кипу. Голямо впечатление ще да ми е направила, щом като съм запомнил.

Тези помощни науки могат да подкрепят историческите знания, стига да не се злоупотребява с тях... Знаем, че етноси и народи си взаимодействат, влияят се едни от други...
А инките, без да са повлияни от Европа и от Азия, са използвали някои сходни с техните практики... Какво значи това? Означава, че хората си приличат по нрави, по съзнание – независимо от етническа или народностна принадлежност...

Може би съм го гледал като малък...
В детството съм чел немалко книги за индианци...

"Терминът „инка“ означава на кечуа „владетел“ или „господар“ и се използва за обозначаване на управляващата класа или управляващата династия.[ Инките в този смисъл са много малка част от общото население на империята, вероятно едва 15 до 40 хиляди, но управляват население от около 10 милиона души. Испанците започват да използват "инка" като етническо наименование на всички поданици на империята, вместо само за управляващата класа."
Ето че може малцинствена група да управлява, да е водеща и дори нейното наименование да се използва за етническо назоваване на всички жители на империята...

Втората съставяща "инг" е многозначната
древнотюркска дума iη (иң ), която тук може да бъде преведена като лице, външност.
Има и други значения, например плячка. В случая съм за първото:).

Не знам дали са били повлияни от Европа, но от Азия - очевидно.
Нравите на хората навсякъде са еднакви, но съзнанието - не.

Съзнанието е свързано с нравите... Сходствата в мисленето са повече от различията... Повечето хора си мислят за ядене, за пиене, за любов, за семейство, за секс, за пари, за работа... :)