.
.
.

Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2]) е български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан.

Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ род в Стара Велика България от 628 г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В Именника на българските канове се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639 – 640 г. След завладяването на Стара Велика България от хазарите през 668 г. част от племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се насочват към Днепър, където временно остават. Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, Аспарух с групата си продължава на югозапад и достига около 671 г. устието на р. Дунав.[3] Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо Византия на чиито граници се заселил. Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживеене, а от друга – слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, вероятно на изчезналия остров Певки, като възлага на прабългарите охранителни функции.

Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море), където е спрян от византийско укрепление – земен вал и ров. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в нов племенен съюз провокира и похода на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 г.[4] Реално тази война е провокирана през 672 г. със завладяването от прабългарите на част от Северна Добруджа,[5] но до 679 г. Византия е ангажирана с тежкия конфликт с Арабския халифат, достигнал върха си с обсадата на Константинопол между 674 и 678 г. Византийските хронисти указват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не ѝ позволявала нищо освен чисто пасивни, отбранителни действия. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин IV да насочи вече активно вниманието си на север и да направи опит да отблъсне прабългарската заплаха.
 

Битка при Онгъла

През пролетта на 680 г. преди решаващата битка при Онгъла византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав. Виждайки числеността на многобройния противник прабългарската войска се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки.[6] Отдалечеността и откъснатостта на военните действия в периферията на империята води до трудности свързани със снабдяването на византийската армия. От друга страна е налице практическа невъзможност да бъде щурмувано прабългарското укрепление на острова.[7] Започва обсада, но отпътуването на императора към Месемврия, за лечение на подаграта от която страдал, допълнително понижава бойния дух на византийците. Със заминаването на императора се разнесъл слух, че той бяга. Това било достатъчно да накара армията да започне отстъпление. Такива били и инструкциите на императора, за лъжлива маневра с цел да бъде накаран врага да напусне острова, за да го атакуват. В тази обстановка прабългарската армия се възползвала от създалата се психологическа ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я в пъти византийска войска, като ѝ нанесла поражение.

Дейност от 681 до 701 г.

След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия останала извън контрола на империята. Като сключил военно-племенен съюз със седемте славянски племена и северите си осигурил съюзници наоколо, Аспарух се укрепил отново в Малка Скития.[8] Той, обаче започнал поетапно да напада близките византийски области на юг от Стара планина, използвайки умело политическата и военна ситуация. Развоят на събитията принуждава византийското правителство да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен договор. С него Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до р. Искър, но без град Одесос и околното крайбрежие.[9] Това всъщност било формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсвала поради непрекъснатите варварски нахлувания и перманентните вълни от славянски заселници. България същевременно се съгласява да преустанови набезите отвъд Стара планина. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира от дизентерия.

На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи във византийска Тракия. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през 688 г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. Марица, при връщането им от поход в Южна Македония (походът на Юстиниан II срещу македонските славяни). Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категорична победа за българите или за ромеите, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у Византия, в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода срещу македонските славяни. Според тях, военните действия започват през 688 и продължават до 689 – 690 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в Тракия и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.

На северозапад съществува напрежение между прабългари и авари още от времето на Кубрат. При Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в територията на България занапред на горепосочените земи подсказва за успешния му за България изход. На североизток от Дунава, откъм Хазарския хаганат идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р. Днепър (според някои изследователи – Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в Добруджа и Влашко против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целия период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. Съществува хипотеза, че археологическият паметник при Вознесенка на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с прабългарите е спорна.[10]

Аспарухови прабългари

Аспарух преминава река Дунав с група, която е с неустановена численост и произход. Тези въпроси пораждат многобройни дискусии сред учените. На този етап не може да се даде прецизна оценка за числеността и етническия произход на Аспаруховите прабългари.[11][12]
/.../

  Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи.

  Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85

Когато се говори за който и да било вожд на българите категорично трябва да се подчертае, че те не са нито орда, нито племе и едва ли са пра-българи. Българи е имало и доста преди Великата държава на Кубрат и в географски райони от Китай до средна Европа. На всякъде където са живели са строили прекрасни Бели градове - това поне няма как да бъде заличено в историята. Колкото до Аспарух - той няма как да създаде държава, която вече дефакто съществува от преди поне 200 г. преди неговата поява на Балканите. Следващата необходима коректност касае названието на Източната Римска Империя - Византия. Название появило се доста след изчезнатего на споменатата империя. Същото се отнася и за названието славяни - кога, по какъв повод и от кой започва да се ползва и налага.

Здравей, Марине. За Аспарух и аз съм писал, сигурно си чел. За смъртта му има две версии: умира в битката срещу хазарите през 700о г. или е тежко ранен в тази битка, някъде при Днепър и на следващата 701 г. умира в Плиска. Зная, че княз Аспарух има 6 спечелени войни: по 2 срещу Византия, Аварския каганат и Хазарския хаганат. Последната война е спечелена. Спорните райони със съседите са разрешенуи в наша полза. Византийския император Юстиниан II си е получил заслуженото през 686 г. още с встъпването си на власт. От сегашна позиция преценявам, че Аспарух е действал правилно, като се е справил първо с Византия, после с аварите и накрая с хазарите, от които е бягал.
Поздрави!

аварско :).
Славянин държава не е правил.

история.

Някак си не възприемам понятието "пра"българи, защото не мога да си отговоря на въпроса "Кога прабългарите са останали или станали само българи. При родителите е ясно. При народът не е.
При Аспарух и създадената от него държава ли прабългарите стават българи, защото при Кубрат се говори за прабългари. Или по късно?

Писал си абсолютно неверни,ненаучни и неисторически неща или казано с две думи- преписал си лъжите на тюрколозите. Аспарух (ИСПЕРИХ, ИСПОР) е царувал в периода 668-695 г.: това е твърдо доказано след окончателното разтълкуване на Българския календар,до което по волята Божия се добрах преди 5 години! След това постижение идат времена,в които никой вече няма да може да си прави гавра с Българите и да ги обявява за турко-номади,нито за орди,за нашественици или охранители на чужди граници! Аспарух е роден точно в 634 г. и умира в битка с хазарите в 695 г.- точно когато страната ни е имала война срещу тях! Няма как да е основал България,след като 30 години преди него тя е съществувала ОТДАВНА Маринчо па като не разбираш от история,недей да се занимаваш с нея и да се "бориш" с човек като мене,дето се занимавам с нея от дете!

Няма никакви доказателства /извори/, които да потвърждават съществуването на българска държава тук, на нашата територия, преди 680-а г.! Не може да се "бориш" срещу стотици световни и наши учени и да се мислиш за по-знаещ от стотици хиляди специалисти по история! ... Прекаляваш с македонщината...

Българската държава е съществувала- без значение дали тук или там,но нея Я Е ИМАЛОы Тя не е прекъсвала своето съществуване през VII век както сочат данните от "Именника" пък и не само те от което следва,че нямаме НИКАКВО ОСНОВАНИЕ (!!!) да си измисляме повторно нейно основаване само заради кефа на презрените панслависти и македонисти! Нашата територия е била кога тук кога там,но държавността ни НИКОГА в онова време не е прекъсвала за да имаме основание да твърдим,че преди Аспарух България не я е имало!

Следвайки твоята логика обаче забелязвам,че с Русия и Турция се е случило същото: първата "руска" държава е основана в Киев и под името "Русия" окончателно включва територията на Москва в своите предели чак в началото на 18 век от което следва,че Русия е основана чак в 1721 г.! Същото се отнася за турците- Турция на тяхната територия е основана в 1922 г.- значи преди това турска държава не е имало,но я им кажи това да видим как ще те изгледат,пък погледни и в техните учибници! Не е различно положението с "Македония"- македонска държава на тяхна територия стъпва за пръв път по времето на Филип II Македонски (бащата на Александър) но я ги накарай да пишат,че съгласно това нещо Македония е основана от Филип II (къде ли ще е царувал пък тогава Филип I и предшествениците на сина му: Александър I и Александър II,които не са знаели къде са Скопие,Охрид и Велес??!! Явно преписваш от двойните стандарти на казионите,които не се гнусят от никаква лъжа и изопачение!

Има и друго,за което мнозина не си дават сметка. Върху историята на България в чужбина не се правят проучвания, а се разчита на направеното у нас. Затова в чужбина само преписват онова,което го пише у нас т.е.- лъжите на тюрколозите!

3. dobrodan - Славянското "самоуправление" да се чете като
30.06 09:34
аварско :).
Славянин държава не е правил.

Великоморавия славянска държава ли е? Хърватите имат ли княжества? Сърбите създават ли държава?... :)

4. laval - Казионна
30.06 09:41
история.

Когато Аспаруховите прабългари, славяните и местното население се смесват, тогава се образува българската народност...

Пречат им- да! Но и помагат на хора с нихилистично мислене да ни обвиняват,че истините които говорим са измислени по тази причина "лъжи"!

Който търси обективните исторически истини, няма нужда от политизиране, от политиканстване, от патриотарстване, защото те са чужди на истинската Наука! Може би бъркаш нихилистично и обективно, рационално, реалистично, безпристрастно мислене...

17. iliyanv - маринчо, маринчо и другите дебиляци /.../
03.07 12:02
Ни от Аспарух, ни от Аспаруховица има установена молекула материално свидетелство за съществуване. Нямам предвид също неизвестния за науката "Онгъл", а територията на днешна България. Нито едно молекула, маринчо, от аспаруховите "прабългари", маринчо.

какво пише св. Енодий 509 година в похвалното си слово за крал Теодорих, където е написал, че българите владеят целия свят. Това ще рече, че се явяват пра деди на аспаруховите прабългари ! Касиодор разказва в римският сенат за страшните за целия свят българи /в почти същото време/. Може да прочетеш и за древните 15 български царства от Ст.Цанев.