Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2022 23:15 - Значението на Копитар
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2680 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
/.../
§8.5 Ерней Копитар

Словенецът Ерней Копитар (1780-1844) е ключова фигура в развиващата се академична дисциплина славистика през първата половина на XIX век. Той е смятан за един от тримата „бащи-основатели“ на славистиката[20]. Позицията му в столицата на Хабсбургите, където е цензор на славянски и гръцки текстове за двора и библиотекар в Кралската библиотека, му позволява да установи контакти със слависти и неслависти от цяла Европа. Значението му за славистиката може да се сравни с това на братя Грим за германската филология. Подобно на братя Грим, Копитар е централна фигура в международна мрежа от учени.

Копитар получава солидно образование в гимназията в Любляна и в патриотичния кръг на барон Зоис, който е център на кръг от хора в Любляна, посветили се на науката в традициите на Просвещението. Верен на образованието си, Копитар работи по широк кръг от теми, като (историческа) лингвистика на различните славянски народи и история. Той изучава и малки, слабо известни етнически групи, като българите. Една от заслугите му, поне според самия него, е, че е поставил българите на академичната карта. През 1838 г. той пише:

Hab"ich nicht zu erst die Bulgaren aus dem Servischen Chaos ausgeschieden, worin sie von Dobr.[ovsky j.s.] geworfen worden?[21] 

[Не извадих ли първо българите от сръбския хаос, в който бяха хвърлени от Добр[овски]?]

Още в първия си голям труд, Grammatik der Slavischen Sprache in Kдrnten, Krain und Steiermark, публикуван в Любляна през 1808 г., Копитар признава българите за славянско племе, различно от илирите, но в класификацията си на славянските езици той поддържа организацията на Добровски, в която българският език се разглежда като диалект на сръбския. По-късно Копитар признава българския език за самостоятелен език, отделен от сръбския, и стимулира ученика си Вук Караджич да изследва българския език. Той пише:

Herr Vuk kцnnte uns im ьbrigen auch etwas ьber die bulgarische Mundart sagen, die bisher fьr Serbisch gehalten wurde[22].

[Г-н Вук би могъл да ни разкаже нещо и за българския диалект, който досега се смяташе за сръбски.]

Копитар прави инцидентни бележки за граматическите аспекти на българския език в своята рецензия за Istoria pentru оnceputul romănilor оn Dachiia [Историята на романските традиции в Дакия] на Петру Майор (1813 г.) и за първата част на Slovanka на Добровски (1814 г.). Една година по-късно в рецензията си за втория том на Slovanka Копитар изразява надежда, че Британското библейско дружество ще успее да преведе Библията на български език. През същата година в рецензия за граматиката на Караджич Писменица от 1814 г. той иска от автора да информира света за българския език:

...которое до сих пор считали сербским[....] А все таки не только в лингвистическом, но и в историческом отношении было бы важно знать это. В Болгарии, как в Краине, славяне появляются лет на двести раньше, чем в остальном Иллирике. Кирилл, говорят, перевел Библию для Болгар[23].

[…която досега се смяташе за сръбска […] Важно е да се знае повече не само от езикова, но и от историческа гледна точка. Славяните се появяват в България около двеста години преди останалата част от Илирия, както и в Краина. Казват, че Кирил е превел Библията за българите.]

И наистина, във втория том на Песмарица на Караджич от 1815 г. е включена българска песен (вж. §8.6). След публикуването на Додатъка на Караджич (вж. §8.6) Копитар е сигурен в отделното съществуване на български език и в рецензията си за Institutiones на Добровски твърди, че употребата на определителен член и загубата на падежи правят българския език много интересен за него. Той смята българския език за единствения „модерен“ език, който е свързан с другите славянски езици по същия начин, както френският, италианският и другите романски езици са свързани с латинския.

Копитар е бащата на панонската теория – възглед, според който най-старият писмен славянски език, наричан от Копитар старословенски, е възникнал на словенската територия Панония. В кореспонденцията си с големия руски учен Востоков Копитар казва, че българите и словенците принадлежат към един клон на славяните[24].

Копитар се среща с руски слависти и с историка Погодин два пъти – през 1835 и 1839 г. Когато Копитар и Жозеф Балтазар Силвестър[25] подготвят своето издание на Реймското евангелие, Погодин в своето списание Москвитянин призовава руската академия да подкрепи изданието. Това издание излиза през 1844 г. с 13 000 франка руски пари и е посветено на цар Николай I. То се появява във Виена, но едва след смъртта на Копитар.

Панонската теория на Копитар обяснява защо той е загрижен за съдбата на средновековните славянски ръкописи. В тази връзка през 1822 г. той предлага да се изпрати експедиция в Атон, която да препише или закупи най-старите ръкописи[26]. Той се съгласява да си сътрудничи с Йосиф Добровски, след като прочита за мисията на Джоузеф Карлайл в Атон, който описва славянските ръкописи от тамошните манастири. Копитар е на мнение, че старите ръкописи могат да бъдат полезни в стремежа да се изчистят русизмите от църковнославянския език, който според неговата теория произхожда от тогавашната Хабсбургска империя. Когато през 1830 г. Копитар научава, че Юрий Венелин подготвя пътуване до Балканите (вж. §7.7), той се опасява, че Венелин е изпратен до Атон от царя, за да купи там ценни славянски ръкописи, и настоява пред началниците си още по-силно да изпратят мисия в Атон, тъй като „es nun die hцchste Zeit ist, diesen intakten Schatz, wo mцglich, noch vor den Russen zu exploitieren“ [сега е крайно време да използваме това непокътнато съкровище, където е възможно, преди да го направят руснаците]. Всъщност Венелин е бил изпратен да събира материали за българския език и фолклор.

Във всеки случай планът на Копитар не е осъществен поради липса на пари. Въпреки това дванадесет ръкописа са донесени на австрийския имперски интернист Франц фон Отенфелс-Гешвинд в Истанбул от султана.

Един от аспектите на българския език, който представлява особен интерес за Копитар, е наличието на носовите гласни. Първият, който споменава за съществуването им, след заключенията на Востоков, е Павел Йозеф Шафарик. Копитар не е бил склонен да признае това становище, тъй като то подкопавало неговата панонска теория.

В годините, когато Копитар предприема пионерската си работа за признаване на българския език, той не контактува с българи. Но по-късно, към края на живота му, се развиват някои лични контакти. През 1842 г. например Копитар получава екземпляр с посвещение от автора на книгата на Васил Априлов Денница новоболгарскаго образования (вж. §7.8) „в знак на уважение“. В библиотеката на Копитар е намерен и екземпляр от Българските книжици на Априлов, както и Писменик на Христаки Павлович и Болгарска граматика на Неофит Рилски. Други книги с българска тематика в колекцията на Копитар са: Старые и нынешние болгаре … (вж. §7.7) от Юрий Венелин, една география от Иван Богоров и една от Неофит Бозвели и Емануил Васкидович. От последните двама има също аритметика и педагогическа книга. Освен това той притежавал екземпляр от книгата на Хаджи Йоаким Повест ради страшного и втораго пришествия Христова, което той описва като „duos sermones ridiculissimos“ [две супер-смешни проповеди].

Ролята, която Копитар изиграва за развитието на българистиката, е била и е разглеждана по различен начин от различните изследователи. Докато някои българисти виждат в него голям благодетел за развитието на българската идентичност, други го смятат за нищо повече от проводник на политическия австрославизъм – движение, което цели обединяването на всички славяни в една държава под властта на Хабсбургския император. Копитар наистина е най-големият защитник на австрославизма. Той вижда Хабсбургската империя като идеалното място, където славяните да образуват единна собствена държава. Копитар е бил доста скептичен към руския панславизъм, който също е имал за цел да обедини всички славяни в една империя, но под управлението на руския цар.
/.../ 

„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения изследването на холандската историчка и изследователка на българското Възраждане, Жанет Сампимон: „Ставането на българщината“. Този изключително важен труд, досега напълно непознат за по-широките читателски кръгове в България, е според нас в състояние значително да разшири и допълни собствените ни представи за процеса на националното ни оформяне, не само защото идва „отвън“, но и защото е издържан в дух на една (международно-компетентна) научност, и до днес все още напълно чужда за българската историография. Какво точно имаме предвид с това предизвикателно твърдение може би ще установите сами, ако направите опит да се потопите малко по-дълбоко в текста.

http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/4148-stavaneto-na-balgarshtinata-08



Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
09.08.2022 23:40
И какво сега – чужденци ли ще "внасят бодрост в народната свяст".
Дотам ли я докарахаме?
Няма да ги чуем.
цитирай
2. shtaparov - Проблемът на всички "слав...
10.08.2022 02:06
Проблемът на всички "слависти" е този,че сметките им са винаги без кръчмар: в най-древните хроники посветени на "тази" тематика пише,че всички "славянски" езици са диалекти на Българския.
цитирай
3. mt46 - А защо не? Те поне са по-обективни... А и преди доста чужденци са писали за историята ни...
10.08.2022 22:51
kvg55 написа:
И какво сега – чужденци ли ще "внасят бодрост в народната свяст".
Дотам ли я докарахаме?
Няма да ги чуем.

цитирай
4. mt46 - Това не е вярно!
10.08.2022 22:54
shtaparov написа:
Проблемът на всички "слависти" е този,че сметките им са винаги без кръчмар: в най-древните хроники посветени на "тази" тематика пише,че всички "славянски" езици са диалекти на Българския.

Можеш ли да го докажеш, като цитираш тези древни хроники?
Правиш ли разлика между език и диалект?...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19168259
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148932
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031