Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Джим Елиът е видимо развълнуван, защото по всичко личи, че съвсем скоро ще се осъществи дългоочакваната среща. Откакто стъпва на еквадорска земя като мисионер през 1952 г., не минава и ден без Джим да мечтае за този миг – мига, в който ще срещне очи в очи индианците от племето Аука, за да им разкаже за Този, Който умря на кръста за техните грехове и възкръсна за тяхното оправдание. И ето, че след цялото това чакане съвсем скоро щеше да получи тази изключителна възможност. Информацията, която само преди минути пилотът Нейт Сейнт донесе, е обнадеждаваща. От въздуха, преди да кацне, Нейт бе видял група млади мъже от Аука да вървят с бързи крачки към Палм Бийч.

Палм Бийч е изключително красиво парче земя, заобиколено от гъсти екваториални гори, което на шега получава името си от участниците в необичайната операция. Петимата млади мисионери, Джим Елиът (28 г.), Пийт Флеминг (27 г.), Ед Маккъли (28 г.), Роджър Юдериън (31 г.) и Нейт Сейнт (32 г.), установяват базовия си лагер на 2 януари именно тук, защото в този участък от река Курарай се е оформила достатъчно просторна пясъчна ивица, която Нейт може да използва за самолетна писта. Уникалното в случая е това, че Палм Бийч се намира посред територията на едно племе, което всява ужас в сърцата на всеки, който е чувал за него. Името на този изолиран от останалия свят народ е Уаорани, но той е по-известен като Аука, което на езика кичуа означава „диваци“.

Джим поглежда натам, откъдето вероятно ще се появят индианците. Вълнението се усилва. Той щеше да е сред първите представители на цивилизования свят, които имат възможността да установят контакт с народа от Аука на негова собствена територия. Със сигурност предстоеше вълнуващо и... и може би малко страшно приключение. Но Джим не съжалява за нищо: от мига, в който реши да стане мисионер, той е наясно, че рано или късно ще трябва да се сблъска със страховете си. И ето, че днес, неделя, 8 януари 1956 г., щеше да получи тази възможност.

Какъв път бе изминал само, за да стигне до това красиво, диво и зловещо място! Път, който започва някъде там в Портланд, Орегон. Закърмен с непоколебимата християнска вяра, която родителите му предават, Джим отрано осъзнава, че единственият смислен живот е този живот, който е посветен на Бога. Именно в град Портланд един ден Джим присъства на църковна служба, в която гостуващи мисионери разказват вълнуващи истории за далечни земи; споделят истории за диви народи, които се нуждаят да чуят вестта за Спасителя. В края на събранието момчето е пленено от мечтата да стане мисионер. Това не е някакъв мимолетен, момчешки копнеж за приключения. Не. Става въпрос за съвсем осъзнато желание да достигне недостигнатите с Благата вест за Божия Син Исус Христос.

И житейските избори, които Джим Елиът прави в преследване на своята мечта, съвсем логично го отвеждат до датата 2 февруари 1952 г. – денят, в който младият мъж се качва на кораб и заедно с Пит Флеминг, негов приятел и партньор в мисионерското поприще, се отправя на 18-дневно пътуване от Сан Педро, Калифорния, до Кито, Еквадор, Южна Америка. Пътуване, което ще го отведе завинаги далеч от родния Портланд.

Джим и Пит прекарат първата година в Кито, за да се научат да говорят испански, след което се преместват в Шандия, малко селце на индианците от племето Кичуа. Тук Пит и Джим научават езика кичуа, организират християнски мероприятия, споделят Евангелието на местните жители и с очите си виждат, как за около две години много индианци от Кичуа се обръщат към християнската вяра.

След като постига този успех, в сърцето на Джим се заражда усещането, че е дошло времето да достигне с Благата вест и племето Аука. Проблемът е, че никой до този момент не бе успявал да осъществи контакт с тях, защото те са крайно агресивни и убиват всеки, който влезе или доближи тяхната територия.

В ушите на мисионера предупредително кънти зловещата новина за онези няколко работници от сондажна площадка на петролна компания, които безмилостно са екзекутирани в близост до границите на Уаорани. Петролната компания спира дейността си след този жесток акт на насилие, защото служителите ѝ се страхуват да работят на място, на което опасните диваци могат да се появят.

Джим Елиът обаче е решен да намери начин и да установи контакт с Аука. С помощта на Нейт Сейнт той организира срещи с Пийт Флеминг, Ед Маккъли, Роджър Юдериън, на които споделя намерението си да достигне диваците от Уаорани. Не след дълго петимата мъже изготвят първоначален план за реализиране на смелото начинание. Операция „Аука“ включва първоначално демонстриране на приятелско отно-шение от страна на мисионерите. Нейт Сейнт трябва да прави със самолета си редовни курсове над селището на индианците и да спуска подаръци. Ефектът от осъществяването на този първи етап от операцията е обнадеждаващ. Членове на племето редовно прибират спусканите дарове, а видимо радостните им реакции са изтълкувани от Джим и компания като проява на добронамереност.

Това развитие на събитията предизвиква мисионерите да предприемат следващата стъпка. Тя се състои в това петимата мисионери да влязат на територията на Аука, за да осъществят реален контакт с племето. Нейт Сейнт ще превози мъжете един по един до Палм Бийч, където те бързо ще тряб-ва да изградят заслон на някое дърво, за да бъдат в безопасност когато настъпи нощта. Операцията незабавно е приведена в действие, тъй като скоро настъпва дъждовният сезон и само след няколко седмици „пистата” на Палм Бийч на практика ще бъде неизползваема.

На 2 януари Нейт Сейнт прекарва един по един мисионерите, заедно с нужния материал за изграждане на заслон, радио предавател, храна и други провизии, които биха влезли в употреба. Първите дни са дни на изчакване. Нищо не се случ-ва, а очакването се оказва преживяване, което сериозно опъва нервите. Една сутрин обаче трима представители на Аука се появяват на пясъчната ивица на Палм Бийч. Младеж, възрастна жена и момиче на тийнейджърска възраст от всяващото страх племе се приближават да базовия лагер на мисионерите. Следва едно много забавно и вдъхващо надежда общуване с „гостите”. Когато преминава първоначалното опознаване, Нейт Сейнт решава да предложи на младежа да го повози на самолета. Развълнуван индианецът приема и когато Нейт насочва самолета над основното селище на Аука двамата с викове канят и другите жители на племето да дойдат на среща в базовия лагер.

Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Мисионерите очакват появата на посетители от Аука, но някакво странно мълчание се е спуснало над Палм Бийч. Два дни вече са изминали от първото и единствено посещение от членове на племето и оттогава нищо. Никаква вест, никакъв знак, че срещите ще продължат. Досега. Най-после Нейт донесе новината, че от въздуха е видял как група мъже идват към базата. В 12:30 ч. Нейт се обажда по радиото на съпругата си Мардж, за да ѝ предаде добрата новина. Той обещава да се обади отново в 4:30, за да даде повече информация за това, как е минала срещата.

След няколко часа Джим забелязва три жени от Аука, които са застанали на отсрещната страна на реката. Джим дава знак на Пит и двамата тръгват към жените, за да ги посрещнат. Джим и Пит повтарят приятелски фрази на езика на Аука, но жените не реагират. Лицата им остават безизразни.

И точно в този момент Джим и Пит чуват смразяващ вик зад себе си. Обръщат се и виждат как воините от Аука тичат към тях с готови за битка дълги копия. Джим остава неподвижен за момент. В дясната си ръка държи пистолета, който е в джоба му. Трябва ли да го използва? Ледена тръпка минава през цялото му тяло, защото много добре знае отговора на този въпрос. Участниците в операция „Аука“ предварително са си обещали, че дори ако трябва да умрат, те няма да стрелят по индианците, защото няма как да убият онези, при които са дошли, за да донесат вестта за любовта на Исус.

В 4:30 следобед Бети Елиът, съпругата на Джим, очаква новини. Тя, както и всички останали съпруги на мисионерите от операция „Аука“ разчитат, че Мардж ще се свърже с тях, за да им разкаже подробности за срещата на мъжете им с индианците. Стрелките на стенния часовник обаче безмилостно препускат, а радиото остава безмълвно. Става 4:30, след това 4:40, след това 4:45. После става тъмно. Накрая Бети се обажда на Мардж Сейнт. Усещането, че нещо ужасно се е случило, вече е завладяло и двете жени.

В четвъртък, 12 януари 1956 г., четири напрегнати дни след последния радио контакт с мъжете, майор Нюрнберг, участник в акцията за установяване на случилото се в Палм Бийч, бавно влиза в къщата на Мардж и Нейт Сейнт, където са събрани съпругите на Джим Елиът, Пийт Флеминг, Ед Маккъли, Роджър Юдериън и Нейт Сейнт. С тих глас майорът кани жените да идат някъде, където децата няма да могат да чуят разговора на възрастните. С треперещи ръце Мардж посочва съседната стая. В съседната стая майор Нюрнберг потвърждава това, което всички вече знаят. Петимата мъже са мъртви.

Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Този ден никога няма да бъде забравен, защото в този ден се случва нещо, което ще отекне не само в горите на Еквадор, но и до краищата на света. На този ден петима млади мъже дават живота си, за да споделят любовта на Бога с хора, които никой не смее да доближи. Животът обаче на тези петима мъже не е пропилян напразно. Хиляди младежи по целия свят са вдъхновени от героизма на участниците в операция „Аука“ и избират призива да станат мисионери. Две години след драматичните съ-бития Елизабет Елиът, съпругата на Джим, заедно с дъщеря им Валери и сестрата на Нейт Сейнт, Рейчъл Сейнт, успяват да се заселят в селището на Аука. Там те споделят с индианците вестта за Този, Който умря на кръста за техните грехове и възкръсна за тяхното оправдание. Тази вест дълбоко разтърсва дивашките сърца на страшните индианци и много от тях стават християни.

Библиография: Джим Елиът – Benge, Janet and Geoff (1999). Jim Elliot: One Great Purpose. Youth With A Mission, Seattle, YWAM Publishing.