Тишината трае само няколко секунди – достатъчно дълго, за да предизвика вниманието на всеки, който присъства на събитието. Мъжът леко повдига ръцете си и изведнъж пред смаяния поглед на мъже и жени сваля ризата си. Сцената е абсурдна; сякаш е част от сюжета на някаква авангардна пиеса. Ефектът обаче е налице. Белезите по тялото на слабичкия румънец са толкова много и са така дълбоки, че целта е постигната. Общественото внимание на свободния западен свят е привлечено. Свободният западен свят вижда със собствените си очите, че зад Желязната завеса се случва нещо, срещу което трябва да се реагира. Новината бързо се разпространява, а слабичкият румънец, заради ролята, която играе в популяризирането на преследването на християните в комунистическите страни, получава прозвището „Гласът на подземната църква".
Този мъж се казва Ричард Вурмбранд; този мъж прекарва четиринадесет години от живота си в затвор – три от тях в пълна изолация; този мъж преживява такива мъчения, каквито съвременният човек едва ли може да си представи, че е възможно да бъдат понесени; този мъж посвещава живота си на каузата да свидетелства за страданието на вярващите от комунистическите страни, за да събуди свободния свят към онези щедрост и състрадание, от които едни реално съществуващи хора имат съвсем реална нужда.
Ричард е роден през 1909 г. в столицата на Румъния, Букурещ. Той е най-малкото от четирите момчета в еврейското семейство Вурмбранд. За кратко живее със семейството си в Истанбул, но когато е на 9 години, баща му умира и осиротелият хлапак се завръща в родината си. В младежките години на Ричард, когато се оформя светогледът му, политическата обстановка в Европа е изключително динамична. Ричард заминава за Москва, където се запознава с идеите на Маркс. Младежът е изцяло погълнат от социалистическата идеология. Когато се завръща в Румъния, той вече е активен член на Коминтерна – Комунистическата международна организация, която възнамерява да се бори: „... с всички налични средства, включително с оръжие, за свалянето на международната буржоазия и за създаването на международна съветска република като преходен етап към пълното премахване на държавата.“
Празнотата в сърцето на младия мъж обаче не може да бъде запълнена с идеите на Маркс. След като се жени за Сабина Остер на 26 октомври 1936 г., Вурмбранд и съпругата му отиват да живеят в изолирано село високо в планините на Румъния. Ричард не успява да намери покой и сред планинската красота.
Един ден, докато е в състояние на душевен смут, той се обръща към Бога със следния вик: „Боже, ако съществуваш, Твой дълг е да ми се разкриеш.“ Скоро след тази ултимативна молитва Ричард се заговаря с един немски дърводелец, който живее в същото село. В резултат на разговора младият мъж получава от дърводелеца възможно най-скъпия подарък – получава Библия.
По-късно Вурмбранд споделя, че всеки път, когато отваря тази Библия, не може да спре да плаче. Ричард и преди е виждал Библия и е разлиствал страниците ѝ, но никога не е разбирал смисъла на написаното в нея. Този път обаче е различно. Вурмбранд свидетелства, че всяка прочетена от него дума е като любовен пламък, който гори в сърцето му. За първи път в живота си осъзнава, че Бог съществува и че Този Бог го обича, въпреки греховете, които е извършил в миналото.
И животът на Вурмбранд придобива истински смисъл. Той започва да споделя с другите хора любовта на Бога. В края на Втората световна война Ричард става пастор в лютеранска църква. По това време в рамките на много кратък период огромна на брой руска войска навлиза в Румъния и окупира цялата ѝ територия. Невиждан дотогава терор започва да царува. За една нощ хиляди свещеници, пастори и служители, обзети от страх за своето оцеляване, предават вярата си и декларират своята вярност и лоялност към новото комунистическо правителство.
Примерите за това, как православни и протестантски църковни лидери се отричат от убежденията си, са изключително много. Един православен епископ сменя кръста, който носи на гърдите си, със сърп и чук и изисква от свещениците да се обръщат към него с абсурдното „другарю епископ“. Заместник-епископът на лютеранската църква в Румъния изнася лекции в семинарията, в които твърди, че Бог е дал на човечеството три откровения: едно чрез Мойсей, едно чрез Исус и третото – най-важното – чрез другаря Сталин.
В атмосферата на тази пропита със страх ненормална среда комунистите свикват религиозен конгрес в сградата на Народното събрание, като на високия форум са поканени представители от всички действащи християнски изповедания. Един след друг епископи и пастори заявяват, че комунизмът и християнството по същество са идентични и могат да съжителстват заедно. Непримиримият пастор Вурмбранд присъства на този конгрес заедно със съпругата си. Сабина не издържа да слуша всичките тези конформистки обръщения и казва на съпруга си: „Ричард, стани и измий този срам от лицето на Христос! Те плюят в лицето Му.“ Ричард е наясно какво възнамерява да извърши, но все пак се обръща към жена си с думите: „Ако го направя, ти ще загубиш съпруга си.“ Сабина тихичко отвръща: „Не искам да имам страх-ливец за съпруг.“ Когато идва ред на пастор Вурмбранд, служителят на лютеранската църква се изправя и изнася реч, в която прогласява, че лоялността на християните на първо място е към Исус Христос! За тези си думи Вурмбранд плаща висока цена.
Тайната полиция арестува Ричард и го захвърля в изолирана килия, в която прекарва цели три години. След това е преместен в общото затворническо помещение, където изкарва още пет години. Докато е в затвора, Ричард лично преживява и от първо лице става свидетел на нечовешки мъки и унижения, пред които са изправени затворниците, но също така вижда и безбройни героични дела, които извършват вярващите в Христос.
Ричард никога няма да забрави, как братята му християни са връзвани с главата надолу и в тази поза на тялото са пребивани до безсъзнание; как братята му християни са поставяни в хладилни стаи, за да могат телата им да бъдат изстудявани, докато получат симптоми на измръзване. Малко преди да умрат лекарите на затвора се намесват, но не за да помогнат. Лекарите просто дават сигнал на пазачите да изкарат за малко затворниците от ледените стаи, за да се върне живителната топлина в телата им. После отново дават сигнал и клетниците биват върнати обратно в хладилника; как братята му християни са завързвани на дървени кръстове. Кръстовете са поставяни на пода и в продължение на четири дни и нощи стотици затворници са принудени да ходят по нужда върху лицата и телата на разпнатите. След това кръстовете са изправяни и комунистите по сатанински се подиграват с думите: „Погледнете вашия Христос! Колко е красив! Какъв аромат носи от небето!“; Ричард никога няма да забрави как той и неговите братя християни… примерите са многобройни.
Осем години, след като влиза в затвора, Ричард Вурмбранд е освободен. Той обаче не се съобразява с предупреждението на комунистите да не се занимава с религиозна дейност и веднага подновява работата си в Подземната църква. Няколко години по-късно, през 1959 г., Ричард отново е арестуван и осъден на 25 години затвор. След като прекарва пет години в затвора, организация, наречена Християнски алианс, преговаря с румънското правителство и за 10 000 долара успява да го откупи. Ричард е изведен от страната, заедно със семейството си. Първоначално семейство Вурмбранд намира убежище в Англия, след което се установява в САЩ.
През 1966 г. Ричард Вурмбранд е извикан във Вашингтон, за да даде показания пред Сената на САЩ. За да покаже на Сената белезите и раните, които получава, докато лежи в ко-мунистическия затвор в Румъния, той сваля ризата си. Пресата в САЩ, Европа и Азия разкрива на целия свят историята на Ричард. Християнските лидери го наричат „Гласът на подземната църква“. През 1967 г. на евтина печатарска машина Ричард Вурмбранд отпечатва първия брой на бюлетина „Гласът на мъчениците“. В следващите години „Гласът на мъчениците” ще информира свободния свят за страданието на християните зад Желязната завеса.
Като говорител на Подземната църква, в този първи брой лютеранският пастор от Румъния отправя следния простичък апел към вярващите от свободните страни: „Това е посланието, което нося от Подземната църква: Не ни изоставяйте! Не ни забравяйте! Не ни отписвайте! Дайте ни инструментите, от които се нуждаем! Ние ще платим цената за използването им! Това е съобщението, което съм упълномощен да предам на свободната църква.“
Библиография:Wurmbrand, Richard (1967). Tortured for Christ. Living Sacrifice Book Company
И за системно-църковни представители на вярата-суевярата ти припомням: "Горко вам книжници и фарисеи, които взехте ключа и сами не влизате в царството божие, но не давате и на другите да влязат"... Не дават с лъже тълкувания и магьоснически омайващи примери за чудеса и чудодейства станали и придобити от... (суе)вяра.
Та бъди отговорен, когато публикуваш, спрямо напомненото и не въвеждай в изкушение с клишета от псевдо катехизма на "църковните" системи, приели и упорито натрапващи правила-догми за подтисничество и манипулация на нископоставените в "църковната" йерархия оглашении и вернии от страна на високопоставените "посветени"...
Ще ти припомня и изгъзицата за подтисничество и дълбокосмирено самоподчинение спрямо богоблагословените кесарева и дуОвна аристокрации в "благата вест" на системните църкви - православна, католическа и повечето протестантски: "Кесаревото - кессарю, божието - Богу" приписвана, ей!- мам... му, като думи от устата Христови... И затова, ако ме разбираш, не те подценявам, не би ме укорил поне в неискреност. Да те благослови Бог Господ.
