Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09 20:59 - Пипалата на пантюркизма. Фалшификати и манипулации /част 2/
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 582 Коментари: 11 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

ПАНТЮРКИСТКИТЕ „ИЗВОРИ-ФАЛШИФИКАТИ“ НА ФАРХАТ НУРУТДИНОВ И НЕОВАИСОВСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ТАТАРСТАН

автор: Живко Войников
/.../

Внимание заслужава и другия «източник» на Нурутдинов «Шан кази дастани» (Поема за дъщерята на Шан) от някой си Микаел Бащу Ибн Щамс Тебир. Тук се открива същият подход, същият понятиен апарат. Като цяло това произведение представлява съвременна интерпретация на средновековната грузинска поема «Витязът в тигрова кожа» от Шота Руставели, с добавени сюжети от «езическата религия на българите», според фантазиите на Нурутдинов, зад които ясно прозират сюжетите от «Епоса за нартите» и скандинавските митологични сказания за Один и асите (скандинавските богове)Използва и заемки от «Слово о Полку Игореве», напр. думата «елбири» – юнаци, герои, чийто първообраз е «олбери», тюркизъм проникнал в руския извор, от съседните кумани, alpr – войн герой, храбрец.

Друг явен фалшификат е името на един от героите Шан Албан, владетел на «Хонското царство» в Дагестан. Връзката със съвр. название, използвано в историческата литература «Кавказка Албания», обхващала земите на Дагестан е пределно прозрачна при условие, че Албания не е оригинално название, а произлиза от деформираното древногръцко Άλβανία, древноарменски Алуанк, новoарменски Агванк, средноперс. Арран, самоназванието произлиза от името на народа лпини и се свързва с кавказкия бог-гръмовержец Алупу.

Също такова е името на един от героите «Тат-Иран», от Иран – Персия и тюркското tat – чужденец, говорещ неразбрано, «тат» е нарицателно за тюрките название на ираноезичните согдийци. Достатъчно е да посочим следния факт. Авторът на «древната» поема е отбелязал и годината на написване – 882, но никъде не е посочено по кой календар, ислямския, християнския или някой друг. От контекста на описаните събития става ясно, че те са станали в езическия период от историята на «българите», непосредствено преди приема на исляма. Странно защо един мюсюлмански книжовник използва християнската календарна система, при това в съвременния и вариант, по т.нар. «Рождество Христово», а не както би трябвало в ранното средновековие – от «Сътворението на света». Ако приемем датировка по арабския лунен календар започващ с хиджрата и изчислим по съответната формула: 622 (използваща се за начална година на «бягството на Пророка от Мека в Медина» или хиджра) + 882 – 882:33 = 1477 г., което показва че би трябвало поемата да е създадена едва в златноорденския период, а описва подробно езическите вярвания и религия на «древните българи», което е недопустимо за ислямския мироглед.

Също И. Измайлов забелязва и други парадокси, свързани с непознаване на ислямския мироглед от автора на «Шан Кази дастани».

Аллах не изпраща вестоносци, а предава своята воля на смъртните, чрез пророците. Пренасянето в жертва на «бял кон» е несъмнено езически обичай, несъвместим с ислямската религия.

Продаването на душата на смъртния на шейтана (дявола), без съмнение е сюжет заимстван от Гьоте и неговия «Фауст» и като понятие, е непознато за ислямската религия.

Честото споменаване на езическия бог Тангра, който е непознат във Волжка България, освен че е несъвместимо с ислямския мироглед, също говори за съмнителна достоверност.

Показателно е и употребата на името на «рода Дуло» като царски род. По същество той е непознат във Волжка България, а единственият исторически източник който го споменава е «Именникът на българските владетели», и бих добавил с известна условност «Унгарската легенда за Мадяр и Хунор» (князете Алан Дуло и Белар). Волжка България възниква поне 150 – 200 год. след разпада на Кубратова България, пряка приемственост между тях няма!

Всичко това говори за напълно изкуствен и манипулативен текст-фалшификат, сътворен в наши дни. (Владимиров, 2012: 38-45) Показателен е факта, че веднага след «откриването си», «Шан кази» е издадена в Турция10.

Третият фалшификат на Нурутдинов, е «Кубан Чулман толгау»11. Бил е част от летописния свод «Нариман Тарихи», който бил свързан с «българите от Балкария». Притежавал го е Сагит Бине Хамид бин Ал Бараскеви Ал Булгари, починал в 1855 г. След смъртта на Сагит Ал Булгари, неговият син, разпродава огромната бащина библиотека. Така този «труд» попада у Ваисовците, а сега е притежание на Фархат Нурутдинов.

В България се разпространява първоначално чрез интернет, в уеб-сайта на т.нар. движение «Войни на Тангра»12 и впоследствие е издаден от изд. «Огледало» (2009 г.) Съдържанието в основни линии преповтаря митологичните сюжети от «Шан кази…», но акцентира върху древната история на «булгарите» и техния покровител, алпа Чулман, повелител на водите. Тук се срещат преразказани авестийски сюжети за кражбата на хаомата от птицата Гаруд и пр. Откриват се и странни етноними като тузи, тузгари, обитаващи до страната Хин, саклани. Тузгарите се изселили на запад и там се сблъскали със сакланите. Погълнали част от тях, но седем саклански племена, водени от азите, решили да се съпротивляват. След страшната битка, в която загинал предводителя на тузгарите Боян Локбър, оцелелите тузи и саклани се обединили в един народ и започнали да се наричат «именци» и още «българи». Не е трудно човек да открие умишлено изопачаване на известни етноними и събития, като тохари, аси и саки, както и на известния конфликт на юечжите (тохарите) и усуните (съобщени като ази, предводители на скаланите) в Седморечието. Начинът на излагане на събитията, езикът и стилът на изразяване, буквално преповтарят «Шан кази…» и «Джагфар тарихи» което показва, че авторът им е един и същ.

Според съвр. учени Ю. Шамилоглу, С. Цвиклински, В. Шнирелман, тюрколозите А. Рона-Таш и О. Прицак, литературоведите Н. Юзеев и М. Ахметзянов, археолога А. Халиков, ориенталиста М. Усманов и етнолога Д. Исхаков и историка И. Измайлов, «Джагфар-тарихи» е фалшификат написан от немного грамотен рускоезичен автор в края на XX в., в който се откриват въпиющи противоречия с историческите факти а дори и липса на здрав смисъл».

Трябва да призная, че ако Фархат Нурутдинов беше впрегнал своя талант във фантастическият жанр, неговите романи щяха да са от ранга на «Хари Потър».

Подобен фалшификат е и летописа «Карча» публикуван от Алан Глаш. Въпросната хроника била притежание на балкарската фамилия Хасанови. Едната част на хрониката е била написана с гръцки букви «Летопис на Ботай син на Казакги», а другата – с арабско писмо и се наричала «Летопис на Барлъ, син на Ботай». Първата хроника, написана с гръцко писмо, изчезнала по загадъчен начин, след смъртта на Мохамед Хасанов, който я предоставил на специалисти в Ленинград да я изследват. За хрониката на Барлъ се знаело, че и тя първоначално е била написана с гръцки букви на «хазарски» език, но в ХV в. е била преведена на карачаевобалкарски с арабско писмо от Бантау Толгун Чаушегир. През ХХ в. историкът Назър Хасанов превел първите десет глави на съвр. карачаевобалкарски и кирилица. След смъртта на Н. Хасанов в 1994 г. първите три глави от въпр. превод са издадени в Черкеск от Алан Глаш. Летописа на Барлъ започва с древната история на народите в Кавказ и след това описва събития станали в ХІV в., по време на нашествието на Тамерлан.

За нас е интересна първата глава отнасяща се до древната история на народите в Хазария. «Авторът» Барлъ посочва, че «баща му Ботай го научил на гръцко, хазарско и арабско писмо». И от него научил за древен хазарски летопис, който описвал племената в «страната на тюрките» и Хазария. Те се делели на две големи групи «Западни тюрки» и «Източни тюрки». Българите са включени при западните тюрки, като сибилтински айък булгари и дунавски конджук булгари, както и северни волжки булагри. Също са изброени и други причудливи племена: западни и източни диебилери, уралски сибили, задонски сибили, северни волжки сибили, нарти-сибили, менгурски субан-сибили, алпсили, юнгур-сибили, сибили-менгури, сибили-ебазхи, придонски кумани, днепровски кумани, кумани-сибиланти. След това съобщава че «Сибилската земя» се състои от пет княжества: Хазар-ок (основано в Акаджурд), Сабар-ок (основано в Караджурд), Булгар (основано в Айък), Койман (основано на реките Дон и Кубан) и Алан (основано на р. Дон).

Отново типичното за фалшификат имитиране на древност с използването на измислени и деформирани етоними. Например названието сибили, е деформиран запис на «сабири / савири», или е заимствано от силби / чилби, едно от племената на Кавказка Албания, зад нартите се крият аланите, менгурите са мингрели или мегрели, алпсилите са едно от абхазо-адигските племена – апсили, ебазхи – абхазци, субани било свани (по самото обяснение на Глаш в края на книгата), Койман е Кумания, Айък, където е княжеството Булгар, според Глаш означавало «Лунна» от карачаево балкарски (общотюрк. aj – луна) и отговаряло на «Велика България», Акаджурд и Караджурд озн. съотв. Бяла родина (страна) и Черна родина, като Бялата обхващала степната област на Предказказието, а Черната – предпланинията на Кавказ, и.т.н.

Вероятният автор на този «плиткоумен бисер» е въпр. «историк» Н. Хасанов, или самия Алан Глаш. В Балкария официалната историческа наука отдавна е в услуга на пантюркистката идеология и балкарските историци като Мизиев например, се надпреварват «да доказват» как скити, алани и сармати са древни тюрки, и те самите са преки потомци на българите, аланите и хазарите, които също са тюрки, а самите тюрки са потомци на древните шумери!

Но подобно поведение също има своето логично обяснение. През 1959 г. на научна сесия посветена на «Проблема за произхода на балкаро-карачаевския народ» в духа на класово-партийния подход се налагат следните решения: 1. Хипотезите за монголски, кримски, татарски, турски произход на балкари (балкарци) и карачаи (карачаевци) нямат историческа почва и трябва да бъдат отхвърлени. 2. Балкарите и карачаите възникват в резултат на смесването на севернокавказки с ираноезични и тюркоезични племена, като най-голям дял в това очевидно са имали «черните българи» и едно от западните кумански племена.

По този начин балкарците и карачаевците са изкуствено привързани към българите и са обявени за древен народ в Кавказ. (Нейкова, 2015: 53-54)

Тази формулировка получи ново развитите, в условията след «перестройката» когато с развитието на ограничената държавност на балкарците в рамките на РФ, ръстът на тяхното «национално осъзнаване» многократно нарасна и премина в открит пантюркизъм. Естествено прабългарите като древен «тюркски» народ в Кавказ, поеха функцията на ракета-носител!

В тюркоезичния свят се радват на особен успех всякакви идеи за преразглеждане и пренаписване историята на «тюркския свят». Тъй като в основата си, водещите историци от XIX и XX в. са предимно европейци, от Западна Европа и Русия, то техните фундаментални трудове се представят като «преднамерени», написани от «колонизаторите», принизяващи реалните измерения на «древната тюркска цивилизация».

Корените на това явление се откриват в пантюркистката идеология на Кемалистка Турция. Още в 20-те години на ХХ в. турските историци издигат ненаучната идеологизирана хипотеза, че тюрките са част от древна уралоалтайска цивилизация, присъствала в Средиземноморието още от дълбока древност. Хетите се обявяват за древни тюрки, наречени произволно «ети-тюрклери». Шумерите също стават обект на тюркските домогвания, базирани единствено върху повърхностните сравнения на шумерския език с тюркските, от германския учен Ф. Хомел. А в случая става дума за древни бореални корени и понятия.

Тези теории са изложени и приети като основа на турската история на І-вия конгрес на турските историци от Рашид Галиба, Афет Инан и Ш. Кансу. (Эретиев, 1971: 22-23) Днес те се популяризират чрез интернет, в цялото тюркско постсъветско пространство и имат огромно количество последователи, един от тях както видяхме е Фархат Нурутдинов.

В 70-те години на ХХ в. Мурад Аджи, чрез своите псевдонаучни книги «Полынь половецкого поля», «Европа, тюрки, Великая Степь», «Кыпчаки», рисува размерите на «тюркската вселена» и намира горещи поддръжници и последователи сред тогавашната съветска тюркоезична интелигенция. Той твърди, че «в края на V в., Австразия (Франската д-ва от епохата на Меровингите) е тюркски каганат в Западна Европа, изпреварил по възникване Аварския. Но освен на континента тюрките завладяват и Англия. Както казва М. Аджи «Границите на Великата Степ добре личат в Англия. Англосакското заселване от – VI в. е представено като заселване на кипчаки, създали Английски улус. Понятието «сакси, саксонци», се приравнява директно към саки, а саките естествено са тюрки. Самото име Англия произлиза от кипчакското инг – плячка, така че Ингленд означава «придобита земя». На острова тюрките построили град Кент, което по тюркски озаначава «каменна крепост», станал столица на улуса. На другия бряг основали град Кала / Кале, от тюркското кале – крепост, за да пазят пролива. Ето и цитат от самия Мурад Аджи: «А между тем гунны дали новое имя большому острову на севере Европы – Англия (вернее – Ингланд), он прежде назывался Альбион. Случилось это после англосаксонских походов. Тогда же гунны заложили города – Кент, Йорк и другие, ими англичане особо гордятся. «Лондон» на древнетюркском языке означал «место у реки, где водится много змей» (бел. а.: змия, в турски yılan, азърбайджански ilan, тюркменски jılān, узбекски ilon, татарски, казахски, киргизки, башкирски, кумикски jılan, балкарски žılan).

К слову, древнеанглийский язык почти не отличим от «гуннского». Предки англичан, большинства жителей южной части острова, и есть гунны… Правда, Британская энциклопедия об этом не сообщает. Пока не сообщает! Тюркские страницы в родословной этой страны Церковь всегда отвергала с порога, их и поныне не замечают, но они существуют. Археологические находки, курганы, письменные памятники, выполненные тюркскими рунами, – тому лучшее подтверждение, они сильнее слов и молчания». (Аджи, 2012: часть 1)

Относно здравия разум на автора на този шизофреничен текст, по-точно, за липсата изобщо на разум, коментарът е напълно излишен! Мурад Аджи е достоен учител на Фархат Нурутдинов.

На посещение в гр. Горно-Алтайск, на 17.09.2001 г., сред свои почитатели, пантюркисткия пророк М. Аджи заявява, че западноевропейският фрак е изобретен от древните тюрки, чийто първообраз са кафтаните от Алтай (Пазирик). Името на Германия, в романоезичните езици Алемания, откъдето е заимствано в турски, Алемания, Алмания било тюркско по произход, защото Атила, така наричал своите най-далечни владения, от центъра на държавата му, която Аджи помества в Алтай. Алман на тюркски означава далечен. Друго негово «откритие» е, че евреинът Йешуа, посетил Тенгри-тау и връх Тенгри, където получил просветление от Тенгри и едва след това станал негов пророк, известен като Исус Христос. А 25 декември е рожденния ден на Тенгри и европейците християни са заимствали тази дата от тюрките. Със своите произведения, М. Аджи иска да разкрие кипчакско потекло на българите, сърбите, хърватите, чехите, унгарците, австрийците, баварците, саксонците, жителите на Северна Италия, Германия, Испания, Швейцария, Франция, Англия, Северна Европа… Америка и Австралия! Така М. Аджи,  превраща историята на Европа в раздел от кипчакознанието.

Един друг водещ фолк-историк, Олджас Сулейменов в книгата си «Аз и Я» доказва родството на тюркските езици с първоизточника им – шумерския. Например асирийското название на скитите «ашкузи» той тълкува като ич-огузи – «вътрешни огузи или родове». Друг «изследовател», казахския журналист А. Айзахметов в книгите си «Рождение тюркского мира» и «Колыбель царей человечества», «доказва», че езиците на древните цивилизации на Крит, Микена и Троя са прототюркски и с цяло хилядолетие са по-стари от Древния Египет.

Ш. Куанганов «доказва», че топонимиката на Пиринейския п-в е изцяло тюркска, Кордова произлиза от Кур-тюбе, Тартос от Татуш. Ханибал е тюрк и кантагенците също са древни тюрки.
/.../


 https://przone.info/2020/05/02/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA/



Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. notfun - ...маринчоо..това, вече го писахме ,скоро..
22.09 21:32
за къфф уй се натискаш и ти..
не мога , разумно..да .вдена @)))
цитирай
2. mt46 - Това е продължение, втора част... :)
22.09 22:21
1. notfun - ...маринчоо..това, вече го писахме ,скоро..
21:32
за къфф уй се натискаш и ти..
не мога , разумно..да .вдена @)))
цитирай
3. dobrodan - Сигурен съм, че в изложения анализ някои неща са верни.
22.09 22:57
Още по-сигурен съм, че няколко постановки в него са много по-верни, отколкото авторът на анализа допуска.
Да, Кале и Дувър като названия могат да се преведат през тюркски език и през никой друг от околните езици. Достатъчно е само да погледнем английската титулатура и категоризация на населението, за да видим кой е бил старият език там.
Да, думата "сака" означава ашик, "саките" са играели на ашици преди не знам колко хиляди години.
Да, и англите, и саксите не са имали езика на тюрките като сериозно чужд. Има си изследвания по въпроса, някои от тях преведох. И двата етнонима не се извеждат успешно през индо-ирано-европейски езици.
Да, аланите и вандалите са стигнали Пиринейския полуостров и са били тюркоезични. Андалусия няма обяснение през друг език, Астурия също, Арагония, Каталуния...
Марине :), и аз обичам спора. Още повече обичам да се аргументирам, когато споря :).
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравейте, Марин и Краси!
23.09 00:28
Краси, от прима виста, въпреки ,че е в Англия Дувър има смисъл на френски и той е -да отворя! Какво се отваря- врата естествено! Има смисъл на морска врата или на пристанище на канала!
А Кале няма нищо общо с крепост Това е част от пристанище, където се ремонтират кораби, на френски! Е, тази работилница за ремонт ва кораби е дала името на града!
Сега остава да кажеш ,че и Париж е с тюркски произход- от парА Даже не и от ПАра идва името му
А от келтското племе паризи! Е, те, ако са си падали по тюркска парА ,преди две хиляди години, друг въпрос По вероятно е името им да идва от Парис, но то е аналог на Борис!

Относно Асен, преминаването в Асан идва от Вилардуен, от неговите пъгеписи! На френски носовото произнасяне на Асен ,звучи ката Асан
Но Асан е циганско произнасяне на Хасан Какво, цигани ли ще излезем сега?
Между другото, името Асен е широко разпространено в Испания-като Асенси!
Но аз смятам, че то се е пишело като Иасен и е Ясен С това име е синът на Иван Срацимир, писан като Асен Четвърти!

Лека нощ!
цитирай
5. kvg55 - mt46,
23.09 14:57
Пантюркизъм, панславизъм, македонизъм, сърбоманство, гъркоманство, украински народ, все нещо им липсва и търсят под вола теле.
цитирай
6. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8
23.09 20:56
dobrodan написа:
Още по-сигурен съм, че няколко постановки в него са много по-верни, отколкото авторът на анализа допуска.
Да, Кале и Дувър като названия могат да се преведат през тюркски език и през никой друг от околните езици. Достатъчно е само да погледнем английската титулатура и категоризация на населението, за да видим кой е бил старият език там.
Да, думата "сака" означава ашик, "саките" са играели на ашици преди не знам колко хиляди години.
Да, и англите, и саксите не са имали езика на тюрките като сериозно чужд. Има си изследвания по въпроса, някои от тях преведох. И двата етнонима не се извеждат успешно през индо-ирано-европейски езици.
Да, аланите и вандалите са стигнали Пиринейския полуостров и са били тюркоезични. Андалусия няма обяснение през друг език, Астурия също, Арагония, Каталуния...
Марине :), и аз обичам спора. Още повече обичам да се аргументирам, когато споря :).

Вандалите (на латински: Vandili) са съюз на източногермански племена, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген. Подразделяли се на две – силинги и хасдинги (или асдинги).
цитирай
7. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8
23.09 21:02
Различните форми на алан (на гръцки: Αλανοι, Αλαννοι; на китайски О-лан-на) и ирон (самоназванието на днешните осетинци) се свързват с ариан – „благороден“ на авестийски и санскритски[1]. Според някои хипотези аланите са клон на индо-иранците, от които произлизат индоарийците и иранските народи.

В хода на историята аланите са известни и с друга група свързани имена. Първоначално са наричани на гръцки Αορσι, което от IX век е съкратено до аси, ас или ос, на руски: яси, на грузински оси[2]. От това име произлиза съвременното осетинци.
Около 370 г. аланите са подчинени от хуните. Те се разделят на няколко групи, някои от които заминават на запад, а други остават на север от Кавказ и по-късно създават средновековната държава Алания. Сред техните водачи е Аспар, който служи като военачалник на Византийската империя в средата на V век.
Част от аланите, заминали на запад, се включват в нашествието на германските племена вандали и свеви в римската провинция Галия. Григорий Турски споменава в своята „Liber historiae Francorum“, че аланският крал Респендиал спасява вандалите при сблъсъка им с франките при пресичането на Рейн на 31 декември 406. Според него друга група алани, водена от Гоар, пресича Рейн по същото време, но се присъединява към римляните и се заселва в Галия.

Аланите на Респендиал се включват в походите на вандалите на Пиренейския полуостров през 409, но през следващите години етническата им идентичност постепенно се размива. През 418 аланският крал Атас е убит в битка срещу вестготиге и поданиците му молят вандалския крал Гундерик да приеме аланската корона. През 429 повечето алани от тази група се прехвърлят в Северна Африка, заедно с вандалите. Вандалските крале в Африка използват традиционната титла Крал на вандали и алани (Rex Wandalorum et Alanorum).

Част от аланите на Респендиал остават на Пиренейския полуостров и се заселват главно в Лузитания и района на Картахена (Alani Lusitaniam et Carthaginiensem provincias). По-късно името им остава известно с техните масивни ловни и бойни кучета, които изглежда те пренасят в Западна Европа. В Страната на баските и до днес съществува порода едри кучета, наричана Alano.

В Галия аланите, водени първоначално от Гоар, се заселват в няколко области, най-вече около Орлеан и Валанс. Още при неговото управление те се съюзяват с бургундите, водени от Гундахарий, заедно с които помагат на императора узурпатор Йовин. При наследника на Гоар Сангибан орлеанските алани участват в отблъскването на Атила в битката при Шалон. Римският военачалник Аеций заселва голям брой алани във и по границата с Арморика, за да потуши бунтовете в областта. През V век аланите в Галия са въвлечени във войните между франки и вестготи и престават да съществуват като самостоятелна общност.
цитирай
8. mt46 - Уикипедия е много по-достоверна от любимите ти тюркски псевдоисторици... :)
23.09 21:04
dobrodan написа:
Още по-сигурен съм, че няколко постановки в него са много по-верни, отколкото авторът на анализа допуска.
Да, Кале и Дувър като названия могат да се преведат през тюркски език и през никой друг от околните езици. Достатъчно е само да погледнем английската титулатура и категоризация на населението, за да видим кой е бил старият език там.
Да, думата "сака" означава ашик, "саките" са играели на ашици преди не знам колко хиляди години.
Да, и англите, и саксите не са имали езика на тюрките като сериозно чужд. Има си изследвания по въпроса, някои от тях преведох. И двата етнонима не се извеждат успешно през индо-ирано-европейски езици.
Да, аланите и вандалите са стигнали Пиринейския полуостров и са били тюркоезични. Андалусия няма обяснение през друг език, Астурия също, Арагония, Каталуния...
Марине :), и аз обичам спора. Още повече обичам да се аргументирам, когато споря :).

цитирай
9. mt46 - Здравей, Иване!
23.09 21:11
leonleonovpom2 написа:
Краси, от прима виста, въпреки ,че е в Англия Дувър има смисъл на френски и той е -да отворя! Какво се отваря- врата естествено! Има смисъл на морска врата или на пристанище на канала!
А Кале няма нищо общо с крепост Това е част от пристанище, където се ремонтират кораби, на френски! Е, тази работилница за ремонт ва кораби е дала името на града!
Сега остава да кажеш ,че и Париж е с тюркски произход- от парА Даже не и от ПАра идва името му
А от келтското племе паризи! Е, те, ако са си падали по тюркска парА ,преди две хиляди години, друг въпрос По вероятно е името им да идва от Парис, но то е аналог на Борис!

Относно Асен, преминаването в Асан идва от Вилардуен, от неговите пъгеписи! На френски носовото произнасяне на Асен ,звучи ката Асан
Но Асан е циганско произнасяне на Хасан Какво, цигани ли ще излезем сега?
Между другото, името Асен е широко разпространено в Испания-като Асенси!
Но аз смятам, че то се е пишело като Иасен и е Ясен С това име е синът на Иван Срацимир, писан като Асен Четвърти!

Лека нощ!

Името "Асен" може да има тюркски произход... "Кале" е вероятно с арабски произход... Но тези подробности не са от съществено значение...
цитирай
10. mt46 - Панславизмът е сравнително умерен, не така агресивен...
23.09 21:12
kvg55 написа:
Пантюркизъм, панславизъм, македонизъм, сърбоманство, гъркоманство, украински народ, все нещо им липсва и търсят под вола теле.

цитирай
11. dobrodan - Има всичко, което обсъждате. Уикипедия не е в час все още.
24.09 22:04
https://download1585.mediafire.com/98ap998ub4sg/zzo5s5hpvpfseqr/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4+%D0%BE%D1%82+%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.pdf

Оттук също:

https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/14/quot-tiurkoezichniiat-period-ot-evropeiskata-istoriia-quot-n.1744370
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15857436
Постинги: 3183
Коментари: 41927
Гласове: 137085
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930