Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09 00:02 - Надписите говорят. Как се пише истинска история
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2474 Коментари: 12 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Прабългарски епиграфски паметници

В. Бешевлиев
 9. Мирни договори/.../

Като се изключи предаденият от Менандър текст на мирен договор, сключен между Византия и Персия в 628 г., и руско-византийските в „Повесть Временных Лет”, единствените достигнали до нас оригинални международни документи от този вид са откъслеците от първобългарските надписи с българо-византийски мирни договори. Погледнато строго формално, като че ли тези надписи трябва да се изключат от първобългарските. Обаче ако се вземе предвид, че те съдържат условията и задълженията, поети от Византия, т. е. тези, които са били изработени, обсъдени и наложени от българските държавници и дипломати, то достигналите до нас мирни договори представят важен извор за българската история, понеже те дават ясна представа за основните линии на тогавашната българска държавна политика и за международните интереси на България.

Гръцкият език на надписите с мирни договори е по-изискан, отколкото на останалите надписи и се приближава почти до тогавашния литературен гръцки. Византийците носят официалното име „ромеи”, а не „християни” или „гърци”, както в същинските прабългарски надписи. И името „ромеи” стои винаги на първо място пред това на българите. Всичко това показва, че текстът на мирните договори е бил съставен в Цариград.

Най-цялостно и най-добре е запазен откъслекът от надпис, който ни предава условията на 30-годишния мирен договор, сключен между България и Византия в 815 г. Той е издълбан върху половина от огромна разцепена на две мраморна колона с отчупен долен и горен край. Камъкът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село Сюлейманкьой (дн. Сечище, Новопазарско), донесен според местното предание от развалините на двореца (Сарайери) в Плиска, сега в Археологическия музей в София. Запазената част от надписа, известен по местонамирането Сюлейманкьойски, гласи с допълнения в превод:

„ . . . . .
 известие . . . . . и изпрати . . .
 . . . сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11
 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от Дебелт до Перамокастел (или Потамокастел) и между двата Авролева, и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до
 Хеброс и до Констанция и до Макри Ливада и до Хеброс и до планината Хемус. До тук стана определянето на границата.

Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат
 така, както бяха заварени, когато стана войната.

Трета глава
 за останалите славяни, които не са подчинени на императора
 в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им.


Четвърта глава за пленените християни и за заловените . . . за
 турмарсите, спатариите и комесите: ще даде. . . за бедните
 войници: душа срещу душа. Два (или две хиляди) бивола ще даде
 за заловените извън крепостите, ако . . . села-
 та. Ако е избягал стратег - - - - - - - - - -
 - - - - - - - - - - - - - - -”

Началото на надписа е загубено. Обаче полузапазените думи „известие” и „изпрати” показват, че надписът или договорът е започвал с уводна част, в която се е съобщавало накратко кои са сключили мирен договор и че една от договарящите страни, навярно българите, е изпратила пратеници до другата. Такива уводни части имат и руско-византийските мирни договори от 9 век, приведени в прочутия руски летопис „Повесть Временных Лет”: „В лето 6420 (911 г.) Олег изпрати своите хора за да сключат мир и да поставят ред между руси и гърци . . . “, „В лето 6453 (945 г.) Роман, Константин и Стефан проводиха пратеници при Игор за да сключат първия мир. И Игор води разговори с тях за мира. Игор изпрати своите хора при Роман. А Роман свика боляри и сановници. Доведоха руските пратеници и той им заповяда да говорят и да запишат двата разговора на хартия ...” За съдържанието на уводната част може да си съставим представа и от следните места у византийските писатели. Историкът Менандър съобщава: „И тъй, понеже мирният договор беше като наполовина направен, владетелите на ромеите и персите решиха да живеят в най-пълен мир, заради това Юстиниан изпрати Петър . . . , който води разговори с Хосрой за цялостен договор . . . там се изпрати и пратеника на персите ... и като се събраха така пратениците . . . пристъпиха към съвещание.” Подобно нещо пише Теофан, за арабите: „и изпраща пратеници при самодържеца Константин, искайки мир, като обеща да плаща годишен данък на императора. А императорът като прие тези пратеници и тяхната молба, изпрати с тях в Сирия патриция Йоан . . . за да уговорят подходящото с арабите и да сключат мирен договор.” Също: „Българите . . . , като се уплашили, изпратили боила чигат с молба да сключат мир. Императорът, като ги видял, много се зарадвал и направил мир.” От приведените места може да се направи заключението, че загубеното начало на надписа е имало подобно съдържание.

Броят на годините показва, че се касае за същия мирен договор, за който споменават разгледаният вече летописен надпис на Маламир и хронистът, наречен Продължителят на Теофан, а именно: „Когато сключвали с клетва тридесетгодишния договор с тези хуни, наречени българи.”

Тридесетгодишният срок за траенето на мирни отношения се среща и при други византийски мирни договори.

Така Теофан съобщава: „Мир като от бога съгласуван се възвести от ромеи и перси и се определи 30 години” или „Това беше уредено между двете страни да се пази в продължение на 30 години широк мир между ромеи и араби.” Числото 30 години не е случайно избрано. То съдържа два пъти по 15 години, т. е. два индиктионни цикъла (вж. за това при строителните надписи).

Според надписа мирният договор е съдържал 11 глави. Почти същия брой 10 глави е имал и мирният договор, сключен между Византия и Персия в 562 г. Към десетата глава обаче е имало и добавки.

Споменатите, отчасти запазени, отчасти допълнени местни названия, откъдето е започвала или минавала граничната линия, са иначе добре известни от други надписи или византийски извори. Границата е започвала от град Дебелт, за който вече говорихме по-горе, и е минавала през някаква крепост с начална буква П-, която може да се допълни като Перамо- или Потаму-кастел.т. е. „Бродова или Речна крепост”. Следователно границата е пресичала някаква река, вероятно Средечката (т. е. Карабунарска), която най-добре подхожда в случая, или нейния голям ляв приток. Още по-мъчно е да се определи името на следващото местно название. Запазената част от името „двата” показва, че се касае за две еднородни или едноименни географски понятия като реки или височини. Тук едва ли може да става дума за две едноименни реки, каквито в тази област няма. Запазеният остатък от буквата А или X показва, че местното название е започвало с една от тези букви. Най-вероятно е допълнението: Авролева. С това име се означавали две височини, както се вижда от следното място у Теофан: „Кардам дошел при Гористия Авролева . . . а императорът отишел при Голия Авролева.” Затова най-вероятно се явява възприетото допълване. На времето К. Иречек [59] прие, че първата височина е Сакар планина, а втората Дервишката могила. Тези отъждествявания обаче противоречат на посоката на пътя, по който са се движели както византийските, така и българските войски при походите си едни срещу други, поради което те трябва да се отхвърлят. Двете височини Авролеви отговарят най-добре по местоположение само на т. нар. Бакаджици, Големия и Малкия. Това отъждествяване се подкрепя и от данните на надписа, според които двете височини се намирали близо до голяма река с много мостчета или бродове. Тази река не може да бъде друга освен Тунджа. Между двата Бакаджика минава и граничният окоп Еркесия, който поне в началото е следвал в общи черти границата, определена в надписа.

Границата е минавала по-нататък при Валзина, което местно име се среща само тук и не е локализирано. Допълненото градско име Агатоники К. Иречек отъждестви с едноименното средновековно епископско седалище, което той постави на север от Одрин, а братя Шкорпилови — в южните склонове на Сакар планина, в местността Кючюк Стамбул до с. Саранли (дн. Оряхово, Хасковско). За Констанция говорихме вече при летописния надпис на Крум от Маламирово. Макри Ливада, т. е. Дългата ливада, която К. Иречек [60] отъждестви с Хасковското поле, наречено на турски Узунджово, т. е. Дълго поле, което представя превод на гръцкото название. От този географски пункт границата е завивала право на север, както показва последното географско име — Хемус планина. С думите „До тук стана определянето на границата” е завършвала първата глава от мирния договор.

Така очертаната граница е следвал в общи линии най-големият и най-известният граничен окоп Еркесия, който осигурявал южната граница между България и Византия [61]. Названието „Еркесия” е турско и ще рече „Земен прорез”. Окопът започва при с. Горно Езерово на южния край на Бургаското езеро и върви в права линия на югозапад до Дебелт. Тук той се разклонява, като една част отива на изток към река Средечка, а друга, т. е. главният окоп продължава в северозападна и западна посока. При с. Люлин от главния окоп се отделя друго разклонение на юг, което прави голям полукръг към запад и се съединява отново с главния окоп. Това отклонение се нарича „Циганска Еркесия”. По-нататък главният окоп продължава между двете възвишения Бакаджиците. Оттук посоката на окопа е югозападна. Той прекосява река Тунджа при с. Тервел, върви все в същата посока между височините Св. Илия и Манастир, завива на юг близо до с. Оброчище и се загубва североизточно от град Марица в посока към река Сазлийка. Неговата дължина е 137 км.

Според арабския писател Масуди (X в.) страната на българите била оградена с плет от тръни, който стоял като стена върху насипа на окопа. Дали това известие се отнася до окопа Еркесия или изобщо за границите на България, не може да се каже. Обаче означението „Голямия окоп” у византийския историк Скилица има предвид очевидно Еркесията. Според това окопът е съществувал вече в 967 г. Точната дата на неговото построяване е спорна. Според В. Н. Златарски [62] той е бил построен във времето на Тервел, според К. Шкорпил [63] във времето на Кормесий, според Н. Благоев [64] в 705 и 814 г., а според В. Аврамов [65] при цар Петър. Обаче една такава дълга отбранителна линия може да бъде построена само в мирни времена, каквито са настъпили между България и Византия след сключването на 30-годишния мир при Омуртаг. Затова изказаното от К. Иречек [66] и Дж. Бъри [67] мнение, че това е станало във времето на Омуртаг, ще отговаря на истината. Най-старото отбелязване на този окоп, ако и погрешно, е върху три карти на прочутия френски картограф Г. Делил, а именно картата на северната част на Гърция от 1708 г., означена като Fossa, върху картата на Унгария от 1703 г. като Fossimage de Visi и в картата на Гърция от 1707 г. само като Fossimage.

Втората глава на мирния договор се занимава с положението на славяните. Първата точка е определяла положението на подвластните на византийския император славяни. Тези славяни се намирали на византийска територия, която се е простирала на юг и запад от установената в първата глава граница, в Странджанско, Родопската и Пловдивската области. Те са запазвали според договора първоначалното си положение, т.е. status quo ante bellum. Следващата глава или по-скоро точка се отнася до славяните, които не са били подвластни на императора и са обитавали крайморската област, т. е. Черноморското крайбрежие. Това са, както вече правилно прие В. Н. Златарски [68], независимите или полузависимите славяни в България в Черноморската област. За тях се предвиждало да бъдат върнати в техните селища. Вероятно някои от тези славяни са били насила отвлечени във Византия. Още при основаването на българската държава славянското племе севери е било преселено от предната част на прохода Веригава, вероятно дн. Ришкия на изток, т.е. в източните разклонения на Стара планина, на което било възложено да пази новата държава откъм Византия, може би при условие, че то ще запази самостоятелността си и че участието му в походи ще става срещу заплащане. Теофан съобщава, че Тервел, когато се отправил за Цариград

със сваления император Юстиниан, „вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни”. Следователно славянската войска е била отделна от тази на българите. Теофан и Никифор предават, че в кръвопролитното сражение при Анхиало (дн. Поморие) в 763 г. българският вожд (навярно капхан) Телец имал за съюзници множество славяни (според Теофан 20 000), които живеели близо. Те заели позиции в укрепленията вероятно в източните издънки на Стара планина, за да пазят било левия фланг, било от възможни опити за нахлуване в България през техните земи. По-късно, в 764 г., византийците отвлекли Склавун, вожда на северите, от България под предлог, че правел много злини в Тракия, а всъщност за да оголят от защита най-източните Старопланински проходи, през която Константин V в 765 г. наистина се опитал да навлезе в България.

В 811 г. Крум наел срещу заплащане бойци и от околните славянски племена за засадата, в която загинал византийският император Никифор. На тържествените угощения, устройвани от Крум, в които той пиел от чашата, направена от Никифоровия череп, канени били и славянските вождове, които навярно като участници в засадата пиели от същата чаша. Най-сетне за наказателния поход срещу вероломния император Лъв V през 814 г. Крум наел пак бойци от всички Славинии. Приведените сведения показват, че в югоизточната част на тогавашна България са живеели наистина славянски племена, които са били почти независими, поради което те са били наемани за участие в походи срещу заплащане. Ето защо трябва да се приеме като сигурно, че в мирния договор става дума тъкмо за тези независими от императора славяни в Черноморската област. Отвлечените оттам славяни на византийска територия е трябвало да бъдат върнати в селищата им.

Забележителен е интересът в надписа, който проявяват българите както към живеещите на тяхна територия славяни, така и към подвластните на императора на византийска земя. Наистина напълно естествено е България като полуславянска държава да се интересува за съдбата както на собственото си славянско население, така и за това, живеещо извън нея. Тук е играло обаче важна роля, както изглежда, друго политическо обстоятелство. Българите са разбрали доста рано, че разширението на държавата им в югоизточна посока към Цариград или обсебването на този град е без изглед за успех, понеже мощната византийска империя не би допуснала никога нито едното, нито другото. Всички по-раншни опити на авари, перси и араби да завладеят Цариград се провалили. Дори Крум, разярен от коварното нападение върху него при Цариград, не се опитал да превземе града, но се задоволил да опустошава, граби и опожарява само неговия хинтерланд. Затова българските владетели още при Телерюг насочили погледите си на югозапад към области с гъсто славянско население, което по-лесно биха приобщили към българската държава, отколкото населените предимно с гърци земи. Дори те по-късно предприели пагубната за прабългарския етнически характер на държавата стъпка, като заедно с християнството въвели за официален славянския език, езика на преобладаващото славянско население. Ето защо българите са настоявали в мирния договор положението на славяните, подвластно на императора, да остане същото, както преди войната, т. е. да не променят нито местожителството си, нито племенното си устройство.

В следващата глава на договора се разглежда въпросът за откупуването на различните видове пленени византийци, означени общо като „християни”. В подробности се различават два вида пленници: военни лица, пленени в сражения или крепости, и цивилни, заловени в крепостите. От изброяването на военните чинове и титли като турмарх, спатарий и комес се вижда какви важни лица са паднали в ръцете на българите. Турмархът е командувал една турма, т. е. около 3000 човека и е бил най-висшият чин след стратега. Спатарият е била висша почетна титла, която се давала на видни военни. Комес се наричали също висши военни чинове и сановници, напр. командуващият военната област тема, управител на област и пр. Тук става дума навярно за втория вид сановници. За тези висши военнопленници е бил определен голям откуп, който не е запазен в надписа.

Византийската войска се състояла от военни области в провинциите, наречени теми, на които войниците представяли селска милиция, и от стануващите в Цариград тагми, които били образувани от професионални войници. С израза „бедните войници” (в надписа буквално „бедната войска”) се означават войниците от темите, които наистина са били бедни. „Императорът Никифор, съобщава Теофан,

бил събрал войски не само от Тракия, но и от отвъдните (т. е. малоазийските) теми, мнозина бедняци, въоръжена на свои средства с прашки и сопи, с които потеглил срещу българите.” Договорът е имал предвид очевидно тези войници. Те е трябвало да бъдат разменени душа за душа, т. е. византиец за българин. За заловените извън крепостите, ако те (тук камъкът е повреден) може би са се укрили в селата, се предвиждало да бъдат откупени, както изглежда, срещу два бивола за лице. А може би за всичките е трябвало да се заплати две хиляди бивола, ако цифрата 2 е издълбана погрешно вм. 2000.

Следващата глава или точка е била посветена на бегълците или дезертьорите. Как е гласяла тя, не може да се каже, понеже от нея е запазено в надписа само началото, в което се споменават само дезертьорите стратези. За нейното вероятно съдържание дават известна представа следните места от византийските извори. Историкът Менандър пише за византийско-персийския мирен договор от 562 г.: „Точка 6. Ако някои през времето, докато е траела войната, са преминали било при персите от ромеите, било от персите при ромеите, ако по тяхна воля пожелаят да се завърнат в страната си, да не им се пречи, нито да се поставят някакви задръжки. Обаче онези, които са преминали по време на мир, т. е. са избягали от едните при другите, да не се приемат, но по всякакъв начин и против желанието им да се предават на тези, от които са избягали.” Теофан съобщава, че в мирното предложение на Крум от 812 г. е стояла следната клауза: „Освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно, дори ако се случи да заговорничат срещу властите.” Следователно и в двата мирни договора се е предлагало премахване на асилното право. Дали същата точка е съдържал нашият надпис, е неизвестно.

Тази глава не е била последна. От началото на надписа се вижда, че главите са били 11. Следователно сегашният последен ред на откъслека не представя края на договора. От предложенията на Крум за мир с Византия в 812 г. може да се направи заключението, че надписът ще да е съдържал и клауза за търговията между двете страни. Освен това един арабски извор съобщава още: „Беше сключено примирие между гърци и българи, потвърдено с клетва и установяващо, че в продължение на 30 години двата народа не ще правят походи един срещу други.”

Според това известие мирният договор ще да е съдържал и една клауза, в която двете договарящи страни се задължавали да не предприемат никакви враждебни действия една срещу друга в продължение на 30 години. Такава клауза е имал според Теофан и мирният договор от 774 г.: ”И те взаимно се заклели: нито българите да излизат срещу Романия (т. е. Византия), нито императорът да се стреми да нахлуе в България. И съставили помежду си за това писмен договор”.
/.../
http://www.promacedonia.org/vb/vb_9.html




Гласувай:
17


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. notfun - Успокой се малко, марине! ти се побърка с таз. история
28.09 12:26
Не можеш ли да разкажеш.с две-три изречения
в крайна сметка, ти какво мислиш
за какво ги преписваш
тези безкрайни чаршафи
цялата уикипедия,струпа в блог бг-то
Мъдрият човек, може да се изкаже, и с 5 думи)
цитирай
2. kvg55 - mt46,
28.09 12:47
Когато артефактите не поддържат нашата теория, те се пренебрегват, а при възможност и унищожават. Има артефакт – има проблем, няма артефакт – няма проблем.
А понеже историците от преди стотина години са били по–обективни, днес те не се уважават от "новите политкоректни историци".
цитирай
3. iliyanv - Браво уа, Маринчо!
28.09 14:10
А търновския надпис на Муртаг какви мисли провокира в празната ти глава , уа Маринчо? Че "прабългарите" са гръкоезични. Така излиза май. А това не се вписва на тъпизмите ти. Ама никак.
цитирай
4. shtaparov - "Славяни" в договора НЯМА!
28.09 14:46
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!
цитирай
5. mt46 - Това не е от Уики!...
28.09 20:57
notfun написа:
Не можеш ли да разкажеш.с две-три изречения
в крайна сметка, ти какво мислиш
за какво ги преписваш
тези безкрайни чаршафи
цялата уикипедия,струпа в блог бг-то
Мъдрият човек, може да се изкаже, и с 5 думи)

Цитирам един от най-добрите ни историци Бешевлиев – откъс от книгата му "Прабългарски епиграфски паметници"! Това е класика, а не аматьорщина и псевдоистория...
цитирай
6. mt46 - Бешевлиев е пример за обективност, за аналитичност, за конкретност...
28.09 20:58
kvg55 написа:
Когато артефактите не поддържат нашата теория, те се пренебрегват, а при възможност и унищожават. Има артефакт – има проблем, няма артефакт – няма проблем.
А понеже историците от преди стотина години са били по–обективни, днес те не се уважават от "новите политкоректни историци".

цитирай
7. mt46 - Май твоята глава е по-пълна – с параисторически тъпотии...
28.09 21:16
iliyanv написа:
А търновския надпис на Муртаг какви мисли провокира в празната ти глава , уа Маринчо? Че "прабългарите" са гръкоезични. Така излиза май. А това не се вписва на тъпизмите ти. Ама никак.

Не знам как са говорели прабългарите, но е факт, че официалните надписи и документи са били на гръцки език – до въвеждането на славянската писменост... Любопитно, нали?...
цитирай
8. mt46 - ...
28.09 21:26
shtaparov написа:
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!

И сто пъти да повтаряш лъжата, че нямало славяни, тази съвременна лъжа няма да стане истина!... Надписът е върху каменна колона, как да ти го покажа?... Не вярваш на Бешевлиев и на стотици авторитетни учени? Смяташ ги за малоумни или за манипулатори?... Твой проблем...
цитирай
9. shtaparov - Там НИКЪДЕ не пише за "слав...
29.09 05:14
mt46 написа:
shtaparov написа:
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!

И сто пъти да повтаряш лъжата, че нямало славяни, тази съвременна лъжа няма да стане истина!... Надписът е върху каменна колона, как да ти го покажа?... Не вярваш на Бешевлиев и на стотици авторитетни учени? Смяташ ги за малоумни или за манипулатори?... Твой проблем...

Недей да увърташ по панславистки шаблон а покажи на читателите снимка на оригинала,като посочиш къде точно в него е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Аааа,няма я??!! Не се учудвам- затова не слагаш снимка на оригинала а вместо това преписваш лъжливи изопачения,измислени през 20-ти век от следовниците ма конюнктурата!
цитирай
10. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81
29.09 20:26
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!

И сто пъти да повтаряш лъжата, че нямало славяни, тази съвременна лъжа няма да стане истина!... Надписът е върху каменна колона, как да ти го покажа?... Не вярваш на Бешевлиев и на стотици авторитетни учени? Смяташ ги за малоумни или за манипулатори?... Твой проблем...

Недей да увърташ по панславистки шаблон а покажи на читателите снимка на оригинала,като посочиш къде точно в него е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Аааа,няма я??!! Не се учудвам- затова не слагаш снимка на оригинала а вместо това преписваш лъжливи изопачения,измислени през 20-ти век от следовниците ма конюнктурата!

Давам ти линк със снимки на епиграфския паметник. В своите постинги ти не даваш никакви линкове, а обвиняваш мен!...
Няма значение дали е записано "склави", "склавини" или "склавени", защото всички специалисти по история знаят, че така гърците са наричали славяните! Ловиш се за думата като удавник за сламка! Буквализмът не е сериозен научен подход...
цитирай
11. shtaparov - Там НИКЪДЕ не пише за "слав...
30.09 14:36
mt46 написа:
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!

И сто пъти да повтаряш лъжата, че нямало славяни, тази съвременна лъжа няма да стане истина!... Надписът е върху каменна колона, как да ти го покажа?... Не вярваш на Бешевлиев и на стотици авторитетни учени? Смяташ ги за малоумни или за манипулатори?... Твой проблем...

Недей да увърташ по панславистки шаблон а покажи на читателите снимка на оригинала,като посочиш къде точно в него е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Аааа,няма я??!! Не се учудвам- затова не слагаш снимка на оригинала а вместо това преписваш лъжливи изопачения,измислени през 20-ти век от следовниците ма конюнктурата!

Давам ти линк със снимки на епиграфския паметник. В своите постинги ти не даваш никакви линкове, а обвиняваш мен!...
Няма значение дали е записано "склави", "склавини" или "склавени", защото всички специалисти по история знаят, че така гърците са наричали славяните! Ловиш се за думата като удавник за сламка! Буквализмът не е сериозен научен подход...

Значение ИМА понеже точно тия паметници доказват,че по онова време "славяни" още няма- има само СКЛАВИ! Ако народът се наричаше "славяни",нищо не пречеше "гърците" да си го запишат така! Те обаче са ги нарекли СКЛАВИ и СКЛАВИНИ т.е.- става дума за съвсем друг народ,който няма нищо общо със "славяните"!
цитирай
12. mt46 - Е, явно няма да се разберем по този въпрос...
30.09 22:26
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
Там НИКЪДЕ не пише за "славяни" нито дори за "словени"- записана е думата СКЛАВИ,обозначаваща Скитски народ от Памир но за думата "славяни" в оригинала можеш само да мечтаеш!

Названието ВАЛЗИНА,което е споменато там на гръцки вероятно е старата и добре позната Българска дума ВАЛЧИНА (ВАЛОГ). А като пишеш за "славяни" в този надпис, трябваше да покажеш снимка на оригинала и да посочиш къде точно в него е записана думата "славяни"! Снимката обаче не ти върши работа,понеже там такава дума НЯМА- дали затова си я избегнал??!!

И сто пъти да повтаряш лъжата, че нямало славяни, тази съвременна лъжа няма да стане истина!... Надписът е върху каменна колона, как да ти го покажа?... Не вярваш на Бешевлиев и на стотици авторитетни учени? Смяташ ги за малоумни или за манипулатори?... Твой проблем...

Недей да увърташ по панславистки шаблон а покажи на читателите снимка на оригинала,като посочиш къде точно в него е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Аааа,няма я??!! Не се учудвам- затова не слагаш снимка на оригинала а вместо това преписваш лъжливи изопачения,измислени през 20-ти век от следовниците ма конюнктурата!

Давам ти линк със снимки на епиграфския паметник. В своите постинги ти не даваш никакви линкове, а обвиняваш мен!...
Няма значение дали е записано "склави", "склавини" или "склавени", защото всички специалисти по история знаят, че така гърците са наричали славяните! Ловиш се за думата като удавник за сламка! Буквализмът не е сериозен научен подход...

Значение ИМА понеже точно тия паметници доказват,че по онова време "славяни" още няма- има само СКЛАВИ! Ако народът се наричаше "славяни",нищо не пречеше "гърците" да си го запишат така! Те обаче са ги нарекли СКЛАВИ и СКЛАВИНИ т.е.- става дума за съвсем друг народ,който няма нищо общо със "славяните"!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 16285237
Постинги: 3252
Коментари: 42430
Гласове: 138713
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031