.
.
.

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак),[1] който обхваща огромна равнинна област, основно територията между реките Тигър и Ефрат, граничещ на югоизток с Персийския залив. Oт края на четвъртото хилядолетие преди новата ера и по време на третото хилядолетие преди новата ера тук се заражда и развива много важна цивилизация със същото име. Тя има няколко основни фази. Напълно забравена след началото на нашата ера, шумерската цивилизация е преоткрита през втората половина на 19 век, благодарение на разкопките на археологически обекти, които продължават до 1990-те и са прекъснати заради войните. Открити са десетки хиляди плочки с клиновидно писмо, най-старите известни писмени документи заедно с тези от древен Египет, което прави Шумер една от най-древните цивилизации на Земята.

Шумерският език не принадлежи към никоя от известните групи езици. Той е език с все още неопределен произход и съществува съвместно с други езици, предимно акадски език и семитски език и който се говори в северната част на Долна Месопотамия (страната на „Акад“). Последните обобщителни анализи за Шумер са склонни да приемат, че тези периоди обхващат цялата история на Долна Месопотамия през този период, без да се спират в шумерската страна, стриктно погледнато. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Обейд (или Убейд). В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).

Шумерите имат голямо влияние върху древните цивилизации, особено върху тези от Месопотамия. Те са основоположници на изграждането на цивилизацията на Месопотамия и допринасят за появата на първите държави с техните сложни институции и администрации и развитието на първите градски общества, развитието на различни техники в областта на селското стопанство, строителството, металургията и търговията. Някои считат шумерите за изобретателите на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.
/.../

Произход и първи селища

Най-старите следи от заселване в Долна Месопотамия датират от втората половина на VII хилядолетие пр.н.е. Това представя първите развития на културата от периода на Обейд, обикновено разделена на пет фази, простиращи се приблизително през VI хилядолетие пр.н.е. и V хилядолетие пр.н.е. Най-важният обект от този период е Ериду, където са разкопани няколко последователни нива на монументална сграда. В този период се появяват ръководители, доминиращи селскостопанските общности и практикуващи търговия на дълги разстояния, въпреки че все още сравнително ограничени.[10][11][12]

През периода на Урук (IV хилядолетие пр.н.е.), особено на последната му фаза (около 3400 – 3100 г. пр.н.е.), еволюцията на обществото довежда до появата на първите държави и на първите градове.[13][14] Разкритите в Урук паметници илюстрират богатството и творчеството на Долна Месопотамия от този период, които оказват важно влияние върху съседните региони и може би първа форма на империализъм („Урукска експанзия“[15][16]). Писмеността се появява през последните векове на периода Урук.

Невъзможно е да се установи със сигурност каква роля са играли шумерите в тези общества. Археологическата документация не позволява тези фази да се причислят към етническа група и няма консенсус дали първите писмени текстове съдържат следи от шумерски. Следователно произходът на шумерите е обект на два противоположни подхода.

Първата хипотеза е че шумерите са дошли от регион, съседен на Долна Месопотамия; следователно те са външен елемент и не са задължително участвали в първите периоди на развитие на обществата на делтата. След това са добавени няколко дати за пристигането на шумерите в региона. Те биха могли да присъстват още в периода на Убейд, сред другите групи от населението, или биха могли да пристигнат едва в началото на третото хилядолетие пр.н.е., когато текстовете съдържат недвусмислено шумерски граматически елементи.[10] Противоположната хипотеза поставя етногенезиса на шумерите в Долна Месопотамия в началото на Обейдския период. Различните разнородни общности на делтата постепенно се сливат и формират на етническата група на шумерите.[10]

При всяко положение, общоприето е, че шумерите вече са присъствали в Долна Месопотамия през периода на Урук. Тогава те са движеща сила или участват в създаването на първите държави, първите градове, първата форма на писменост и колонизационните предприятия в съседните страни през този период. Но по всяка вероятност трябва да се признае, че Долна Месопотамия вече е полиглотна и следователно многоетническо общество, в което шумерските, семитските и други елементи живеят в хармония. Това произтича по-специално от присъствието в старите текстове на термини, очевидно идващи от непознати езици, по-специално в топонимията.

Древни династии: градове-държави

Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.г. пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град има свой управник – цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Шумерските градове представляват оживени търговски и занаятчийски центрове. Освен търговията, която развиват помежду си, те търгуват и с Древен Египет и Индия. Поради своето богатство те често стават обект на нападения от страна на персийските и арабските племена.[1]

Акадската империя 

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер е завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) – обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил. пр.н.е. Шумер е погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. С движението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.

/.../


    Глинена табличка с клинообразно писмо

Шумерската писменост възниква през 4-тото хил. пр.н.е. и е най-ранната известна форма на писменост след датираната към 5600 – 5300 г. пр. Хр. Дунавска протописменост. Шумерският клинопис е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинена плочка или друга глинена повърхност. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна, каквато е в Древен Египет), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се разпространява по цялото Междуречие (Месопотамия) и става основната форма на писменост на древните народи от Близкия изток.[1]

В резултат на появата на клинописната писменост възникват и първите училища. В средата на 3-тото хил. пр.н.е. на територията на Шумер е развита мрежа от училища за обучение по четене и писане. Първоначално целите на обучението са свързани с необходимостта от писари за стопански и административни цели, а по-късно училищата се превръщат в литературни центрове, в които се преписват и създават нови литературни произведения.[17]

В шумерските училища се обучават само момчета, произхождащи от заможни семейства. Начело на училището стои „уммия“ (знаещ човек, учител), който се нарича и „баща на училището“. Учениците се наричат „синове на училището“. Сред преподавателите има учител по рисуване, по шумерски език, наставник, следящ за дисциплината. Курсът на обучение се провежда по две основни програми – едната се фокусира върху науката и техниката, а другата – върху литературата и развива творческите способности.[18

Литература и изкуства

За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „Епосът за Гилгамеш“ – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса са открити в библиотеката на цар Ашурбанипал. В него се разказва за легендарния цар на Урук Гилгамеш, за свръхсилния див Енкиду и за търсенето на Гилгамеш на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег от Библията.

Много известен е и шумеро-акадският епос Енума Елиш – „Когато там горе“. Името идва от началния стих на епоса. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на акадския град Ниневия и е открито от археолозите в началото на XIX в. Съдържанието на „Енума Елиш“ е записано с клинопис на седем плочки, наречени „Седемте плочи на Сътворението“:

„

В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големия солен океан. Съзидателното божествено слово все още не било призовало нищо от безименността. От единението на Апсу и Тиамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината – на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове.[19]

“

Този разказ за сътворението предшества във времето митологичните легенди на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава „Битие“ на Библията.
 

    Изображение на шумерската богиня Лилиту

Наред с писмеността, шумерите изобретяват и шейсетичната система на изчислението и отмерват времето с минути и часове по същия начин, както се отмерва и днес. Тяхната календарна година обаче се състои от 360 дни (отново 6 по 60).

Шумерите са също и първите астрономи, наблюдаващи и именуващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80


Дори да се чумерите,
не може да се мерите
с шумерите...
 
М. Тачков 

А сега чети.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Могильные_курганы_Дильмуна

Нали съм ти казвал кой народ погребва в кургани?

Курганите са вид погребални могили, изграждани в степите на Евразия от Алтай до Кавказ и Карпатите през Бронзовата епоха.

Някои изследователи (Мария Гимбутас и др.) обединяват тези археологически обекти в т.нар. курганна култура, която свързват с ранните индоевропейци.

Сещай се дали са индоевропейци по език ;).
Географски погледнато, да.
Там е сбъркала Гимбутас.

ПОГЛЪЩАНЕ , А НА ВСЕ ПАК НИ ИЗПЛЮВАТ ЛАКОМИТЕ ГРАБИТЕЛИ
ПОЗДРАВИ
ВЕСЕЛА КОЛЕДА, УСПЕШНА НОВА 1923 ГОДИНА

Не знаем точно... Ако намекваш, че са говорели на тюркски език, дай насреща плочици с тюркска писменост от онова време!... :)

Можем, можем!
С нас българите никой не може да се мери.