Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 20:08 - За Хр. Жефарович и българския герб
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1423 Коментари: 4 Гласове:
18

Последна промяна: 14.01 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
АКАД. ЙОРДАН ИВАНОВ ЗА БЪЛГАРО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

image

Учител на няколко български поколения историци и литератори, безспорно е академик Йордан Иванов, виден наш учен - филолог, историк, археолог, нумизмат, фолклорист, етнограф и библиограф. Й. Иванов е професор в Софийския университет по българска и славянска литература и гостуващ-лектор в редица европейски университети. По време на моето следване в Софийския университет трудно можехме да се докопаме до неговите документални издания и изследвания (“Български старини из Македония”, “Българите в Македония”, “Богомилски книги и легенди”, “Северна Македония” и др.) В библиотеките имаше най-много по един екземпляр, за който трябваше да се чака ред, а в антикварните книжарници също не можеха да се намерят, тъй като те бяха сред забранените заглавия. В началото на 70-те години започна да излиза поредицата „Българско историческо наследство“, издание на Издателство „Наука и изкуство“.

Първо заедно с „Историята“ на проф. Васил Златарски бяха отпечатани съчиненията на проф. Марин Дринов и фототипно документалните изследвания на акад. Йордан Иванов „Български старини из Македония“ (1970) и „Богомилски книги и легенди“ (1970). Както бяха отпечатани съчиненията на проф. М. Дринов и акад. Й. Иванов, така и бяха отново върнати в складовете на издателството и заплашени от претопяване във вторични суровини. Страхът от истината все още не беше преодолян. Успях да си ги доставя чрез приятели от самите складове, четири-пет години по-късно. След преодоляването на някои грешки по македонския въпрос, издателството пусна отново фототипно издание на друга скрита до тогава книга на Й. Иванов „Българите в Македония“ (1986). 
/.../

 

Цочо В. Билярски


/.../

ХРИСТОФОР ЖЕФАРОВИЧ

image

   Ето още един българин, който е живял и работил сред сърбите и чиито книжовни и гравьорски произведения са оставили важни следи в политико-националното възраждане на сърби и българи.
   Доскоро не се знаеше нищо положително за потеклото на Жефарович. Едни го изкарваха сърбин, други предполагаха, че е българин, а трети го смятаха за грък или куцовлах, докато не бе открито завещанието му, пазено в руския Синодален архив. Дело № 326 в тоя архив е надписано: „1754 г., септември 7 ден. По донесението на колегията на иностранните дела, дело за имота, оставен в Москва на хранение в синодалната ризница от свещеника българин Жефарович."
Жефаровичи били от Дойран, Македония. Още през първата половина на XVIII в. едни от тях се изселили във Виена, а други останали в родния си град. В Дойран останал братът на Христофор Жефарович поп Продан и сестра му.
Един сродник или брат на Христофор, именно Георги Жефарович, работел във Виена като живописец и се поминал на 1752 г. Данаил, племенник на Христофор, бил изучен от последния и по-късно, 1783 г., получил дворянска титла в Австрия. Неговият син бил професор минералог в Краков, Грац и Прага и се поминал в последния град в 1850 г.
   Христофор Жефарович бил йеромонах. През последните 13 години на своя живот той живял главно във Виена и се занимавал с писателство, живопис, гравьорство и търговия на книги. Търгувал главно сред австрийските сърби, но имал връзки и с Белград и Букурещ. През 1745–1746 г. е ходил през Солун в Йерусалим. Жефарович е бил вещ художник, имал обширни познания и владеел освен български, сръбски, черковнославянски още гръцки, латински и немски език. Своите съчинения той обнародвал на руско-черковнославянски език, който се смятал тогава за свещения оня старославянски език и който трябвало да стане книжовен език на православното славянство на руси, сърби и българи.
От Жефарович са известни следните негови печатни (повечето гравирани на бакърени плочи) дела, излезли във Виена: 1) „Букваръ от Христофора Жефаровiча Зографа"; 2) Стихотворение в чест на възшествието на престола, на Мария Терезия; 3) „Стематографiя", 1741 г.; 4) „Поученiе святителское къ новопоставленному iepeю", 1742 г.; 5) Привилегии, дарени на сърбите от австрийските императори, 1744 г.; 6) „Описанiе святаго божiя града Iерусалима", 1748 г.; 7) „Правила молебная" (посмъртно издание), 1765 г.
На 1753 г. Жефарович заминал за Москва и там се поминал същата година, 18 септември, в Богоявленския манастир.
   Славата на Жефарович е свързана с неговата „Стематография". Назначението на „Стематографията" е било да опише короните, гербовете на някогашните южнославянски области, да припомни за тяхната стара слава и да даде ликовете на видните южнославянски владетели и светци. А понеже съчинението е било посветено на Арсений IV, патриарх „всех Сербов, Болгаров, Западното поморiа" и пр. и предназначено да се продава главно сред австрийските сърби, авторът се е старал да изтъкне повече сръбското минало и дори да отбележи, че книгата била написана на „славено-сербски език", макар и езикът й да е руско-черковнославянски. При все това Жефарович не е забравил и своя еднокръвен български народ и е застъпил неговото минало с редица ликове. За любовта, която Жерафович е проявявал към своите българи, говори ясно и посвещението в „Стематографията", написано от Павел Ненадович, бъдещия знатен Карловецки сръбски митрополит: „Благопочтенному господину Христофору Жефаровичу иллирико-рассианскому общему зографу, ревнителю отечества Болгарскаго..."
   Освен образите на сръбски владетели и светци поставени са и ликовете на българските светци: Св. цар Давид Български (брат на Самуил), Св. Методий, Св. Кирил, Св. Климент Охридски, Св. Петка, Св. Георги Софийски.
Българският герб в „Стематографията" е представен в следния вид: под корона стои щит, а на щита изписан коронован лъв, изправен на задните си крака вляво, и под герба четиристишие. Гербът на областта Македония е еднакъв като тоя на България, само че докато за българския лъв е казано, че е светъл, за македонския – червен. За българите авторът добавя, че идели от р. Волга, че били отлични ловци, па повтаря следната характеристика, заета от средновековните хроники и по-късните хералдични сборници: народъ вишше сылами неже разумом славенъ, отчасти и грабителства склонении, т. е. че българите се славели повече с физическата си мощ, отколкото с ума си и че отчасти били наклонени към грабеж...
   „Стематографията" със своите няколко издания и със своите образи е будела родолюбивото чувство на южните славяни и е дала образците за сръбския и българския държавни гербове, както и за някои царе и светци. От „Стематографията" бе взет и възпроизведен ликът на Стефан Душан в книгата на Стаматович „Славеносербскому род у и обществу".
Печатът на Кара Георги и знамената на първото сръбско въстание носят гербовете на сръбските области според „Стематографията". Печатът на княз Милош също така. Все от „Стематографията" е взета формата на сръбския държавен герб и узаконен чрез Конституцията от 1835 г. Ако и в основата си да няма нищо историческо, а е фантазия на Жефарович и на неговите предходници Мавро Орбини, Витезович и др., тоя герб стана свещен белег на сръбската държава. Той представя кръст, в четирите ъгъла на който са посветени четири огнива (чакмака). Обяснението на герба е: Сърбия, за да запази кръста, е трябвало да мине през много огньове. Народът обяснява другояче герба и чете неговите четири огнива, които изглеждат на четири букви С, с/с/с/с така: само слога србина спасява или само слога спасе срба и пр.
   Когато в 1882 г. Сръбското княжество бе обявено за кралство и гербът бе променен, кръстът с огнивата бе поставен на гърдите на разперен двуглав коронован орел.
   Българският държавен герб също така е зает от „Стематографията" на Жефарович. За това е помогнало отчасти и посочването на Паисиевата история, дето се казва за българите: „Знаменiе на печатъ царски имеяли изображенiе львово." На 1841 г. Ив. Богоев (Богоров) напечатал в Одеса „Лики на болгарските царе Йоанна Асеня и Йоанна Шишмана и Болгарскиа лев", които заел и преработил според „Стематографията". На 1844 г. бе напечатана за пръв път българската история на Паисий под наслов „Царственик" и на стр. 77 бе даден образ на българския герб според Жефарович: „Знамение на болгарских хоругвах" и пр. По-късно тоя герб се явява на разни щампи, докато най-сетне и бива приет на Учредителното събрание 1879 г. като държавен.
   „Стематографията" е повлияла у нас и в друга посока. На нашите зографи тя е послужила като ерминия при изображение на югославянските светци. Това най-добре личи в иконографията на Рилския манастир.

1926 г.
Й. Иванов

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=518:jordan-ivanov-za&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61




Гласувай:
18


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Имам парламентарно питане :).
14.01 22:15
Кога в Поволжието се се въдели лъвове за последно?
На герба на България и Казан стои дракон, не лъв.
Това с лъва не знам на кого и кога му е хрумнало, но нещо около църквата ми се струва да е било.
цитирай
2. kvg55 - mt46,
15.01 19:48
Социалистическият герб изтъкваше труда на народа чрез житните класове и машинното колело. Отразяваше и важните дати в историята ни.
Демократичният герб е лъвът на "Пежо" украсен с едни финтифлюшки. Изпразнена от съдържание шарения.
цитирай
3. mt46 - Не изпадай в буквализъм!... :)
17.01 19:12
dobrodan написа:
Кога в Поволжието се се въдели лъвове за последно?
На герба на България и Казан стои дракон, не лъв.
Това с лъва не знам на кого и кога му е хрумнало, но нещо около църквата ми се струва да е било.

Вероятно лъвът е избран, защото е символ на царственост...
цитирай
4. mt46 - Не съм се замислял за новия ни герб...
17.01 19:13
kvg55 написа:
Социалистическият герб изтъкваше труда на народа чрез житните класове и машинното колело. Отразяваше и важните дати в историята ни.
Демократичният герб е лъвът на "Пежо" украсен с едни финтифлюшки. Изпразнена от съдържание шарения.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 16702549
Постинги: 3317
Коментари: 42805
Гласове: 140237
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728