Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2023 20:39 - Хетският език, Вячеслав Всеволодович Иванов, част 1
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 3534 Коментари: 8 Гласове:
3

Последна промяна: 04.02.2023 22:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Изданието е от 2001-ва година, преработено и допълнено от автора. На публиката дължа извинения за липсата на точни транскрипции на графемите в показаните хетски думи (ако пък разполагах с тях, не знам какви точно звукови стойности би следвало да им се присвоят, наистина). Позволих си известни анализи и забележки между редовете, защото някои думи изглеждат повече от странно, а в етнографията на индоевропейците според утвърдения лингвист има повече от спорни моменти и това само в първите страници... Работата продължава :). Докато мога да я върша чисто физически, няма да спра. Между другото, направен е генетичен анализ на Мистичните индоевропеидни мумии от Тарим. Резултатът е... по-различен дори и от моите допускания :):):). Тия дни ще се погрижа да я преведа и нея. После ще има вопли и плачове, и проклятия :):):). Така де :)!

                                       ХЕТСКИЯТ ЕЗИК

 

                        Издание второ, с поправки и допълнения

 

                          Иванов Вячеслав Всеволодович

     Хеттский язык. 2-е изд., испр. и дополн. - М.: Эдиториал УРСС, 2001. 296 с.

ISBN 5-8360-0402-1

 

     Хетологията е наука за хетите, историята им, културата им и техния език – тя притежава особено благоприятни възможности за изследване на връзките между историята на езика и историята на културата, тъй като хетският език е известен със своите изключително многобройни и много разнообразни в жанрово отношение паметници, позволяващи да си изградим достатъчно пълна представа за хетската култура. Това е от голямо значение, защото хетският език е един от най-древните културни езици в Предна Азия. Културата на хетите е играела ролята на посредник между цивилизациите на Близкия Изток и Гърция, което е намерило отражение в езиковите факти. Етническите и културни връзки на хетите с другите народи са повлияли върху лексиката на хетския език, в който има цели редици заемки от другите езици от Предна Азия.

     Така погледнато, запознанството с хетския език може да представлява интерес не само за индоевропеистите, но и за значително по-широк кръг изследователи, занимаващи се с въпросите на общото езикознание и историята на културата на Древния Изток и античния свят.

 

                              ПРЕДИСЛОВИЕ

 

     Преиздадената книга, написана от автора преди 40 години, поставя пред него нелек за решаване проблем. Тази научна област, на която е посветена книгата – хетската филология и анатолийското езикознание – се развиваше бурно през изминалите десетилетия. Бяха издадени десетки томове с непознати по-рано хетски и лувийски текстове, издадоха се многобройни изследвания за откритите преди това паметници, които не бяха добре изучени. Археоложките открития помогнаха да се установи с точност древнохетския клинописен стил, характерен за текстовете на старохетски език, съществено различен от среднохетския, на който са написани много от новооткритите паметници и силно променения (доколкото е станал изкуствен език на имперската канцелария в страна, говореща на лувийски диалекти, други анатолийски езици и освен това на хуритски) новохетски език, представен на много от табличките от архива на Хетското царство, голяма част от които беше намерена и частично публикувана в последно време. Още по-бързо се развиваше изследването на лувийския клинописен и йероглифен език (последният беше окончателно декодиран съвсем наскоро благодарение на установеното значение на няколко фонетични знака, използвани често и в окончанията, затова се промени и представата за неговата граматика, която, както се изясни, е много близка до граматиката на клинописния лувийски). Придвижи се напред и изследването на другите южноанатолийски езици, засвидетелствани в античността, като ликийският. Цялата южноанатолийска група се оказа достатъчно отдалечена от северноанатолийския хетски език. Постепенно в стотици монографии и статии се уточняваше съотношението на хетския език с праиндоевропейския и неговите диалекти. Авторът не успя да отрази цялото многообразие на открилите се нови пътища в кратките допълнения, приложени в новото издание, но отбеляза най-важните от тях. Библиографските допълнения също не претендират за пълнота (литературата по въпроса нарасна няколко пъти през това време), те съдържат препратки към трудове, в които интересуващият се от тематиката читател ще намери още сведения. Към новото поправено и допълнено издание са приложени указатели, които следва да помогнат на читателя да се ориентира в различните термини и проблеми, засегнати (понякога бегло) в основния текст и написаните отново части.

     Пишех книгата през годините, в които бях увлечен от тогава полузабранените структурни методи на изследване във варианта им, свързан с идеите на Роман Якобсон, който впоследствие се оказа близък до по-новите направления в езикознанието; върху стила на описанието повлияха и също началните занимания с компютърна лингвистика. Макар в този смисъл работата ми да стана нещо като исторически паметник, като неин автор продължавам да смятам, че обединяването на подобни методи за извеждане на синхронната структура, нуждаещи се от още усъвършенстване и свързания с тях диахронически подход, насочен към типологично проверяемата реконструкция на предписменото състояние си остава главна задача на съвременното езикознание. Това, че откриването на хетския език позволи да бъдат проверени хипотетичните реконструкции, направени половин век по-рано, показа работоспособността „на предсказанията на сляпо“, на които е способно сравнителното езикознание. Довеждането на нивото на точност на лингвистичните методи до съпоставимост с точните науки би могло да продължи пътя към аналогични преобразувания в другите хуманитарни дисциплини. Възможностите на точните лингвистични реконструкции от още по-далечното минало стават очевидни със задълбочаването на перспективата за сравнения между макросемейства като изученото от В. М. Илич-Свитич ностратическо езиково макросемейство. Тук изследването на хетския език подава неочаквани открития, защото в него се откриват ностратически архаизми, изчезнали в другите сродни на него езици. С тези следи от най-древното му състояние се преплитат нововъведенията, отчасти свързани с интензивните контакти на хетите с носителите на древните езици в Близкия Изток – хуритския и хатския, принадлежащи към севернокавказкото семейство. Ранната история на Предна Азия и корените на съвременната цивилизация, отнасящи се към тази епоха, започват да светят с нова светлина след откриването на новите факти.

     Ще сметна задачата си за изпълнена, ако новото издание засили интереса към тази сфера на работа.

                                                 Вячеслав Вс. Иванов

                                                   13-ти март 2001 г.

                                     УВОД

     Значението на хетския клинописен език за лингвистиката се определя преди всичко от това, че най-ранните писмени паметници на този език са по-стари от писмените текстове на всички други индоевропейски езици. По тази причина в хетския език са запазени необичайно архаични черти, съществени за възстановяването на предписмената история на другите индоевропейски езици. Не по-малко важно е и това, че дори в толкова архаичен език наред с дълбоките архаизми се откриват радикални нововъведения.

      Хетският език беше открит в първата четвърт на ХХ век – след като през XIX век беше построена граматиката на индоевропейските езици и реконструиран индоевропейският праезик. Откриването на хетския език даде възможност за експериментална проверка на методите и резултатите от тях в сравнително-историческата граматика. Някои от хипотезите, формулирани дълго преди намирането на хетския език, намериха блестящо потвърждение в неговите данни, но в редица случаи се наложи внасянето на съществени уточнения в приетите дотогава теории. Запознанството с езика на хетите ни позволи да се избавим от хипнозата на староиндийския и древногръцкия езици, по чиито образец през XIX век много учени възсъздаваха индоевропейския праезик. Благодарение на изследването на хетския език стана очевидно, че всеки индоевропейски език от известните ни (в това число и самият хетски език) се отличава съществено от общия прародител на всички индоевропейски езици; затова реконструкцията на последния може да бъде направена само по пътя на сравняването на най-архаичните явления, запазени като остатъци в отделните индоевропейски езици. Анализът на нововъведенията, общи за хетския език и някои други индоевропейски езици, изигра важна роля в изучаването на групата на индоевропейските диалекти. Откриването на хетския език ни накара да преразгледаме господстващите дотогава възгледи за времето и мястото на разпространение на индоевропейските диалекти. Науката за „индоевропейската древност“ (тоест за историческите условия на съществуване на най-древните индоевропейски диалекти) се обогати благодарение на изучаването на хетския език и на историята на народа хети, който го е говорел.

     Хетологията – науката за хетите, историята им, културата и езика им притежава особено благоприятни възможности за изследване на историята на езика и историята на културата, защото хетският език е познат от многобройни и разнообразни в жанрово отношение паметници, позволяващи да си съставим достатъчно пълна представа за хетската култура. Значението на този факт е огромно, тъй като хетският език се явява един от най-древните културни езици в Предна Азия. Културата на хетите е играела посредническа роля между цивилизациите на Близкия изток и Гърция, това е намерило отражение в езиковите факти. Етническите и културните връзки на хетите с другите близкоизточни народи са се отразили в лексиката на хетския език, в който има редица заемки от другите езици в Предна Азия. Хетският език е благодатен материал за смесването на езиците и образуването на езикови съюзи. При изследването на структурната типология на езиците можем да извлечем поучителни изводи от анализа на хетския синтаксис и семантиката на някои групи хетски думи. По такъв начин запознанството с хетския език може да бъде от интерес не само за индоевропеистите, но и за значително по-широк кръг от изследователи, занимаващи се с въпросите на общото езикознание и историята на културатра на Древния Изток и античния свят.

 

     1.НАЙ-ДРЕВНИТЕ ДАННИ ЗА ХЕТСКИЯ И ДРУГИТЕ АНАТОЛИЙСКИ ЕЗИЦИ

 

     Паметниците на клинописния хетски език бяха намерени в Мала Азия (на територията на съвременна Турция) в древната столица на хетите Хатусаса (съвременният Богазкьой), на 150 км източно от днешната столица на Турция Анкара. Повечето от тези текстове са написани през епохата на Новото царство, тоест през XIV – XVIII век пр. н. е. Сред тях са се запазили и направените по същото време копия на по-древни документи, чиито оригинали са съставени в древнохетската епоха – XVII – XVI век пр. н. е. (някои от текстовете, в това число един вариант на законник, според изписването на знаците се отнасят към древнохетските). В по-късните копия се е съхранил и най-древният паметник на клинописния хетски език (заедно с това и на индоевропейското езиково семейство като цяло) – надписът на цар Анитаса (около XVIII век пр. н. е.

     Хетският език не е единственият индоевропейски език, чийто паметници са запазени в богазкьойския архив. Наред с многобройните и разнообразни хетски текстове в Богазкьой са намерени откъслечни фрагменти от ритуални клинописни текстове на други два индоевропейски езика, стоящи близо до хетския – лувийския (ср. хетското наречие luui.i - по лувийски“) и палайския (ср. хетското наречие palaumnili - „по палайски“). Лувийските и палайските ритуални текстове се отнасят към периода на Новото царство, но с отчитането на консервативността на хетската религиозна традиция можем да предполагаме, че в езиците на тези текстове са отразени и по-древни езикови норми. До лувийския език стои много близко езикът на изпълнените с особена писменост, така наречените „йероглифни хетски текстове“, а по-точно би трябвало да кажем „йероглифни лувийски текстове“ от I-вото хил. пр. н. е., открити в Мала Азия и Сирия. Хетският, йероглифният лувийски и палайският езици образуват една група от индоевропейски езици – анатолийската (казано иначе, хето-лувийската). В древнохетската епоха, когато се е съставял най-ранният стигнал до нас вариант на хетските закони (около XVI век пр. н. е.), трите основни части на хетската държава са били „страната на хетите“ (хетското Нattushash (udne), говорещи на хетски, но унаследили названието си от аборигените, говорещи на езика хати; Лувия (хетското Luu-ijа), област в югозапада на Мала Азия, където са говорели на лувийски; в един от вариантите на хетските законници вместо Лувия се използва късното название на страната в южната част на Мала Азия – Арцава и Пала (хетското Pala, областта на севера и ли в изтока на Мала Азия, където говорели на палайски език). Значението на областта Пала намаляло съществено в началото на новохетския период, тъй като в северната част на Хетското царство постоянно правели набези племената „каска“ (интересно, дали тези „каскадьори“ не са били наричаните касити-каспии племена впоследствие; бел. моя) и понякога дори успявали да отрежат Пала от останалите части на хетската държава. Центърът на хетската държава през историческия й период постепенно се измествал на юг, с което е свързана появата в хетските текстове от Новото царство на значителен брой думи, заети от лувийския език или от други южноанатолийски диалекти, много близки до лувийския. Един от тези диалекти, вече след разпадането на Хетското царство (случило се на границата на XIV – XIII век пр. н. е.) е зафиксиран в писмените паметници, изпълнени с йероглифната хетска писменост. Йероглифните текстове в централната и югоизточната части на Мала Азия и в Северна Сирия продължават чак до VIII век пр. н. е. В югозападната част на Мала Азия и по-късно продължавали да говорят на анатолийски езици; това се потвърждава от датираните към античното време намерени в тази област малко на брой паметници, написани на два от анатолийските езици – ликийски (особено близък до клинописния и йероглифния лувийски) и лидийски, който сред анатолийските езици очевидно стои най-близко до клинописния хетски. За непрекъснатото езиково развитие в Анатолия, като започнем с първите нахлувания на носителите на индоевропейските анатолийски езици и стигнем до античността свидетелстват анатолийските индоевропейски собствени имена, запазили своеобразния си характер в течение на две хилядолетия.

     Независимо от това, че най-ранните писмени паметници на хетски език са по-стари от текстовете на всички останали анатолийски и други индоевропейски езици, последните са много важни за изследването на предписмената история на хетския език, защото позволяват реконструирането на модела на общоанатолийското (хето-лувийско) езиково състояние, предшестващо епохата на създаването на най-древните хетски текстове. Към този общоанатолийски модел могат да бъдат причислени и всичките отделни анатолийски езици, но времето и мястото, с които този модел би могъл да се свърже, все още не е ясно. Възможно е общоанатолийският период да е предшествал идването на носителите на анатолийските езици в Анатолия (в този смисъл терминът „общоанатолийски“ се явява съвсем условен).

     Хетските паметници (в това число и най-старите от тях) са били съставени в периода, когато хетите вече са станали основно население в някои области от централната и североизточната части на Мала Азия. Обаче нито хетският, нито другите анатолийски езици са били езиците на коренното население на Мала Азия. Тези езици са изместили неиндоевропейските езици на аборигените. Хетският и палайският езици са се разпространили на територия, където дотогава говорели на неиндоевропейския език хати, или хатски (ср. хетското наречие hattili на езика хати; този език понякога неточно е наричан протохетски). (Отбелязвам, че и в днешните тюркски езици това наречие (?) би звучало по съвсем същия начин – хаттълъ, бел. моя).

     Лингвистичните данни ни карат да предположим, че носителите на индоевропейския хетски език и на другите анатолийски езици са дошли в Мала Азия от областта на първоначалното разселване на индоевропейските племена, намираща се значително по на север. В хетските текстове могат да се намерят (макар и в недотам ясен вид) места, които могат да се тълкуват като отзвук от по-древни преселвания на анатолийските племена, довели ги в Мала Азия. Най-голям интерес в това отношение представлява хетската молитва към бога на слънцето, където се казва, че слънцето изгрява отвъд морето.

     За древността на този образ, водещ до периода на единния анатолийски език може да свидетелства намереният в палайската молитва до бога на слънцето ред arunampi ti uiteshi, който може да се тълкува като „оттатък морето ти ставаш (uete; ср. хетското uuateshi (донасяш) (?). Ако това тълкуване на палайския текст се окаже правилно, то може да се предполага отразяването в хетската и палайската молитви на древните общоанатолийски представи за слънце, изгряващо отвъд морето. Благодарение на консервативната религиозна традиция този образ е можел да се запази до времето, когато за хетите и палаите слънцето в действителност изгрявало не отвъд морето. Космологичните представи, отразени в тези молитви, очевидно е трябвало да съответстват някога в миналото на някаква географска реалност. Напълно очевидно е, че образът на слънце, изгряващо оттатък морето, е можел да възникне не в Анатолия, а в по-северни области – на бреговете на Каспийско или Черно море – или на изток край брега на голямо езеро (например езерото Ван; характерно е, че в хрониките на новохетските царе думата „aruna” - море, езеро обозначава голямо езеро, намирало се на изток от Анатолия).

     В случая, ако предците на хетите някога са обитавали Черноморието, пътят им към Мала Азия е минавал през Балканите; ако са живеели край Каспийско море или до езерото Ван, то е трябвало да минат през Кавказ. В последно време бяха посочени някои допълнителни аргументи в полза на източния (кавказки) път на преселението им.

     В най-древните известни на нас географски названия в Мала Азия и прилежащите й области някои учени видяха следи от пребиваване на лувийци в тези територии още през III-тото хил. пр. н. е., във връзка с това се предполагаше, че лувийците са били първата вълна от завоевателите-индоевропейци, навлезли в Аанатолия. Остава си обаче спорен лувийският характер на съответните географски наименования със суфиксите – shsh и -nd, вторият от които безспорно се съотнася с индоевропейския суфикс -nt-, засвидетелстван в названията на места и реки по целия ареал на разпространение на древните индоевропейски диалекти (от древноевропейската област до арийската).

        (Не знам доколко суфиксът „-nt” може да бъде класифициран като индоевропейски. На мен ми звучи като комбинация от афиксите -aн/он/ен/ин и -тьi (словообразуващ) в едни от случаите или, в други случаи, избирателното числително „инти“, без аналог в индо-европейските езици; бел. моя).

     По-сигурен е лувийският характер на значителния брой собствени имена, откриваеми в документите от южната част на Мала Азия и Северна Сирия от II и I-во хил. пр. н. е., но тези документи не дават възможност да се определи колко рано носителите на лувийския език са се появили в тези южни области.

     Последователността, в която носителите на хетския, лувийския и палайския езици (или на общоанатолийския език, от чийто диалекти по-късно са се образували отделните анатолийски езици) са дошли в Мала Азия, остава неизвестна, но данните от най-старите малоазиатски пимени паметници позволяват да твърдим, че носителите на тези езици (в частност на хетския и лувийския) вече са се намирали в Мала Азия на границата на III – II хил. пр. н. е.

     Най-ранните писмени свидетелства за анатолийските езици (както и за индоевропейските езици въобще) се съдържат в документите на акадски език, намерени в староасирийските търговски колонии в Мала Азия (Кюлтепе – древния Канес, Богазкьой и Алишар). В тези староасирийски (така наречените „кападокийски“) текстове, съставени в началото на II хил. пр. н. е., са потвърдени ред собствени имена и думи, заимствани от индоевропейските анатолийски езици. Много от тези собствени имена са имена на богове, които по произход се явяват индоевропейски и анатолийски; част от тях могат да бъдат признати за хетски, друга част – за лувийски.

     Името на бог Perua- (или Перва-, засвидетелствано в староасирийските таблички), е тъждествено на хетското име на бога, култът към когото бил свързан с коня. Поклонението пред коня съставя най-характерната черта от религията на всички древни индоевропейски племена в епохата на тяхното разселване. (Не думай? Затова ли думите за кон в латинския и гръцкия са толкова странни, че съвпадат с думи от съвсем друго езиково семейство (equus – куу къз и hipo – ип, ип е възклицание, сравни с английското hip-hip-hooray?) Или латинския термин за конник, кабалъ; или думата horse, която си е иранска по произход? Да бе, да :) - бел. моя). За индоевропейския произход на този бог свидетелства и етимологията на неговото име, Хетската дума perua- се използва не само като наименование на бог, но и като название на скала и се родее с друго хетско название на скала – Peruna. Последната дума се използва в митологично значение в новохетското преводно епично съчинение, където се разказва как скалата Peruna родила син на бога Кумарби. Несъмнено хетската дума peruna (скала) ) е родствена с с готското fairguni (планина) и свързаните с него думи, явяващи се индоевропейски названия на бога на бурята (славянския Перун, литовския Perkunas и т. н.; особено интересен за съпоставяне с мита за Кумарби е древноисландската Fjorgyn – име на майката на бога на гърма. (Ми то хубаво, ама с алпите Биргюн, Берген, Мерген, Бирпон-Бирюон, Буран какво правим; Перун вече е ясен, бел. моя). Така запазилото се в староасирийските таблички хетско име на бога Perua се оказва свързано с общоиндоевропейските митологични представи и имена.

     Заедно с това следва да отбележим,че съотнасянето на този бог с култа към коня е специфично анатолийско явление. Видимо, новото използване на старото име на бога на гърма е свързано с появата в анатолийските езици на новото име на бога на бурята. Това име във формата Targhunta е засвидетелстваното вече и в староасирийските таблички. Думата е образувана от глагол (?!) със значение „побеждавам“ (хетското targh), има индоевропейска етимология (ср. староиндийското причастие turvanta-s в „Ригведа“), но в нито един от индоевропейските езици освен анатолийските даденият корен не се свързва с бога на бурята.

     (Изтъкнатият лингвист не е съобразил две неща. Коренът „тур“, както и, забележете, името Таргитай, не са индоевропейски :). Макар в много езици бикът да е наречен „тур“, имам доста сериозни основания да мисля, че старосемитското Баал, Ваал, Булл (в английски) би следвало да дадат индоевропейската основа на това животно. Думите „бик“, „вакъл“ сочат чак в Монголия, където buqu е име за копитно животно, а „vacca“ на латински е крава. Коренът „веда“ в „Ригведа“ нека е индоевропейски, обаче първата съставяща в термина няма нищо общо с какъвто и да бил индоевропейски език, явява се заемка независимо от широката употреба в титулатурата и ономастиката при европейците, бел. моя).

     Производно от индоевропейското название на обожествяваната дневна светлина (староиндийското dyauh “небе“, гръцкото Zeus Зевс, богът на ясното небе, арменската tiw (ден), латинската deus (бог) се явява общоанатолийското име на слънчевия бог, запазено в староасирийските таблички, както виждаме, в две форми: в хетската Siua (сравни клинописното хетско Shiu, срещано в надписа на цар Анитаса и Shiuatt - “ден“, „божество на деня“, shiu-ni - „бог“, лувийската форма Tiuat (сравни лувийското tiuatt - “бог на слънцето“) и палайското Tijat със същото значение. Това лувийско име, както и хетското shiuatti, е образувано от общоиндоевропейската основа di(e)u с помощта на суфикса -оt (хетски) и -att (лувийски); в друг звуков вид същият суфикс -t е представен в сродната древноиндийска основа dyu-t- “сияние“ (ср. особено показателното съвпадение на клинописното хетско Ashshu Shiuatt - “благ ден“, „божество на добрия ден“ и древноиндийското su-dyut “благо сияние“, което се среща в „Ригведа“.

     (Много добре, но нека видим какво пише Юрий Дроздов: „Асите са наричали върховните си жреци "дии" и "дротини". Наименованието "дий" ни води към тюркоезичната дума "дəү", която означава "голям, старши" или към "деў" - "исполин, богатир". Тази дума във формата "Deo" е запазена в латински език със значението "Бог", а в гръцки език има формата Θεος." А сега нека се запитаме как древноиндийската форма на общата индоевропейска основа се оказа тюркска по произход, като не е претърпяла ни най-малко фонетично изменение в езика на асите според скандинавските саги? - бел. моя. Това не е първият и вероятно няма и да е последният случай, когато възстановките ни водят право към езика на тюрките).

     Суфиксът -att, явяващ се продуктивно средство в хетския език при образуването на абстрактни отглаголни съществителни имена, се среща също и в друго анатолийско име от староасирийските текстове: името Ashshiat е образувано с помощта на този суфикс от основа, съответстваща на хетската клинописна основа ashshija – да бъда угодлив, приятен (йероглифното asi означава „обичам, харесвам“. Образуването на име на бог от тази основа може да се съпостави с това, че думата ashshija и производните от този корен ashsh-u (добър, угоден), asshu - “добро“ и др. често се срещат в хетските религиозни текстове.
     Думата
ashshu, родствена с хетската ashsh-ija, с древноиндийската su - “хубав“ вероятно е засвидетелствана в староасирийските текстове като втора съставна част в собствените имена от типа Utruu/v – ashu (сравни хетската u/vat(t)aru “извор“ и ashshu “хубав“ със сходното по първоначалното си значение хетско име Suppi-luli-uma от suppi – чист + luli – извор, сравни името Shuppilulija в староасирийските таблички). Образуването на собствени имена с помощта на съставени думи е било общо индоевропейско явление; използването в най-древните анатолийски собствени имена на компонент със значение „хубав“ може да се съпостави например със сходните явления в източнославянските собствени имена (староруските Доброгост, Доброслав и т. н.).

     (Чудесно. Г-н Вячеслав Иванов е пропуснал, както изглежда, да поясни, че думата „су“ означава вода в езиците от друго езиково семейство, а щом shuppi е чист, това означава „чист като питейна вода“; коренът „pi” се открива и в езиците от същото това друго езиково семейство. Аглутинацията е явление, унаследено вероятно още от африканските езици, бел. моя. Очертава се въпросът с възрастта на индоевропейските езици?)

     Сред женските имена в староасирийските таблички се среща името Hashushar, несъмнено тъждествено на йероглифното hasusara “царица“. Тази дума, съществувала очевидно и в клинописния хетски език, е била образувана посредтвом суфикса -sar(a) от названието на царя hasshshu (сравни хетската hashuuai – царувам), родствена на хетския глагол hash “раждам“ и съществителното hashshatar (род); сравни аналогичната връзка „име на царя – предводител на рода“ и названието на „рода“ в германските езици; анатолийското hashshu се съпоставя също с индогерманската asura “повелител“ и общогерманската „ansuz” (бог)“; сравни също хетското название за „жрица“ hashaua. Суфиксът -sar, наличен в Hashushar и други анатолийски женски имена, познати от староасирийските таблички, се явява общоанатолийски; сравни хетския суфикс -shshara в имената на лица от женски пол от типа isha-shshara („госпожа“ в клинописния хетски език, от isha – господин, лувийския суфикс -shr-i в nana-shr-i (сестра, от nani – брат) и т. н. Сравняват го и със суфикса -s(o)r, образуващ числителни от женски род в келтските и индоиранските езици (староинд. tistras – три, catastras – четири), но е сравним и с с хетското -eshshar.

     В староасирийските текстове наред със собствените имена от анатолийски произход се срещат отделни нарицателни съществителни, заети от хетския език: ishiu(l)lum „финансов договор“ от хетската ishiul (договор), образувано с помощта на продуктивния хетски суфикс -ul от глагола ishija (свързвам), сравни родствената лувийска hishija и древноиндийската syati; ishpa(t)ta(l)lu от хетската ishpant (нощ) – сравни староиндийската ksap, авестийската xsapan (нощ), също и kursannum (kursinnum) – мях за течност (днес в руски език това е корзина, или кошница, глаголът (у)шия определено се родее с хетската дума, бел. моя. Спокойно можем да свържем също и тюркската „еш“ и името на заболяването ишиас с посочената по-горе ishija) или още „съд за зехтин“, възможна е връзката с хетската kursha – вълна, руно. Наличието на тези хетски заемки, както и на някои фразеологизми – калки от хетския език в езика на староасирийските текстове свидетелства за дълги и интензивни контакти между хетите и обитателите на асирийските търговски колонии в Мала Азия. В тези текстове има и някои думи, общи с думи от езика на хетските таблички, но нямащи (за разлика от горепосочените индоевропейска етимология. Възможно е тези думи да не са заемки от хетски, а от трети език, който е повлиял и на акадския език на старосирийските колонии, и на хетския. Към тези думи принадлежат названието на леката талига: хетската hulukanni, акадската hulukannum, hilukannum (с редуването i/u, срещано в хетски думи, заети от неиндоевропейските езици на Предна Азия); елементът -nni (-nnu в акадизирана форма) в този термин напомня аналогичния суфициран артикул -nni в редица сходни по семантика текстове, свързани с коневъдството, които няколко века по-късно са проникнали в хетския език през неиндоевропейския хуритски (или през смесения хуритско-арийски диалект на държавата Митани). По-точно определяне на неиндоевропейския език, повлиял хетския и староасирийския, е затруднително към днешна дата.

     Доколкото оскъдните текстове на езика хатти позволяват да съдим, то той не е оказал влияние върху староасирийския. Можем да сметнем, че към времето на възникване на староасирийските колонии в Мала Азия езикът хатти (във всеки случай в местата на асирийските селища) вече е отстъпил на втори план по отношение на хетския. Изучаването на взаимодействието на индоевропейския хетски език с езика хати е от съществено значение за установяване на времето на идване на хетите в Мала Азия.

     В епохата на Новото царство, към която се отнасят стигналите до нас откъси от текстове на хатски език, той видимо вече е бил излязъл от устна употреба. Бил е неразбираем за писарите, преписвали тези откъси, също и за жреците, които традиционно използвали езика на хатите при извършването на обредите, посветени на боговете, заети от хатската митология. За пълното им непознаване на хатския език свидетелстват многобройните правописни грешки и пропуски в текстовете, преписвани механично, без разбиране на смисъла им, също и това, че текстовете на езика на хатите задължително са съпроводени от също механично преписани хетски преводи (понякога представляващи само приблизителен преразказ на съдържанието). Така взаимодействието на хетския език с хатския следва да се отнесе към още по-ранен период, когато хатският език е бил жив и използван. Заедно с това можем да мислим, че времето на контакт на хетите с аборигените-носители на езика хатти е започнало преди епохата на древнохетското царство, тъй като в най-стария надпис на цар Аниттас (споменат в староасирийските таблички) се открива заетото от хатския език название на бога на трона Halmashuitt (от хатското ha-nuashu-it - “трон“, буквално „това, на което сядат“). Възможно е в предписмената епоха в развитието на хетския език да се отнася и навлизането в него на някои заемки от езика на хатите, повлияли върху съдбата на синонимни хетски думи от индоевропейски произход. В хетските религиозни представи сънят се разглеждал като божие откровение; съответният религиозен термин teshha, zashhi (сън като откровение на боговете) е зает от хатския език (тази заемка, както и други, може да се обясни с влиянието на религията на аборигените от Анатолия върху хетската религия). Във връзка с това от хетския език изчезва древното индоевропейско название на съня, сродно с руското „сон“, старославянската „сънъ“, древноиндоевропейското svapnah; за съществуването на такова название в хетския език през неговия предписмен период свидетелства образуваният глагол от архаичен тип shupparija (ср. също кореновия глагол shup “спя“, постепенно изля зъл от употреба с изчезването на съотнесената с него именна основа и заменена със синонимния индоевропейски глагол shesh – успокоявам се, почивам си, спя.

     Във връзка със заимстването от езика хати на названието на бога на слънцето (хетското Ishtanu идва от хатското Eshtan) хетската дума shiuatt "ден" е загубила древното индоевропейско значение "бог на слънцето", запазено в сродни думи от лувийския и други анатолийски езици (лувийски Tiuatt, палайски Tijat - бог на слънцето). За това, че някога (преди контакта с хатския език) думи от този корен са се използвали и в хетския език като название на бога на Слънцето, може да свидетелства урартското име на слънчевия бог Shiuini, явяващо се очевидно много стара заемка от хетски, сравни хетското shiuni "бог".

     За изследване на контакта на езика на хатите с хетския език е съществено и това, че в текста, датиран от средата на XIII век пр. н. е., в качеството на собствено хетска дума е употребено съществителното Zilipurijatalla (жрец на бог Цилипури), образувано чрез хетския суфикс за име на извършващ действието, деятел -talla (родствен на славянския -тел) от хатското име на бога Зилипури, заето от хетите. Образуването на хибридни производни думи е можело да стане възможно в условията на по-ранна смесена двуезичност, когато думите от двата езика са можели да се използват паралелно. За съществуването на хатско-хетско смесено двуезичие в по-древен период, запазено като остатък при двора на хетския цар, говорят и такива факти като използването в хетските текстове на хетизираната форма на хатската титла haggazuuashshi (с анатолийския суфикс -ashshi, функционално съответстващ на суфикса -el във формата haggazuel в езика на хатите) наред със синонимната хетска титла ekuttara (този, който пие - извършващ действието пиене, от глагола -eku (пия). Тази смесена двуезичност следва да бъде отнесена към предписмената епоха на двата езика (вероятно, още преди възникването на староасирийските колонии в Мала Азия).

     (Тези два суфикса ми напомнят нещо. Първият присъства в турската "баши" и намирам семантично съвпадение, вторият -ел - има значението земя, народ - и отново семантично съвпадение, понеже става дума за титла. Ще видим, бел. моя).

     Може би сходен извод следва да се направи и по отношение на палайския език, изпитал особено силното влияние на хатския, но тук решаването на въпроса е затруднено, защото не знаем кога хатският език е излязъл от употреба в севера или изтока на Анатолия (в областта Пала). Сходството на хетско-хатското и палайско-хатското взаимодействия се отвърждава от това, че заемките от хатски език в двата анатолийски езика се отнасят към едни и същи речникови раздели (названията на хляба, титлите на царя и царицата) или думи, сходни по функция. Така например, ако хетският език е заел от хатския името на бога на слънцето, то палайският използва в качеството на епитет спрямо този бог хатската заемка Pashhullashash (макар индоевропейското общоанатолийско название на слънчевия бог да се е запазило в палайския език под формата Tijat). (Интересно, отново съставящи като "баш", "улла", съотнасянето с име на бог съвпада добре; бел. моя).

     Можем да смятаме, че още преди началото на II-ро хил. пр. н. е. хетите (вероятно и носителите на палайския език) са се намирали в интензивен контакт с аборигените от Анатолия, говорещи на хатски. Следователно идването на хетите в Анатолия може да се отнесе не по-късно от III-тото хил. пр. н. е. Възможно е нашествието на хетите (или на поне една от вълните на нахлулите в Мала Азия носители на индоевропейските анатолийски езици) да бъде свързано с появата на така наречената "кападокийска керамика". Този археологичен тип възниква след насилственото унищожаване на културата от ранния бронз в Аанатолия. Археологичните свидетелства за катастрофата, случила се в Аанатолия през III-тот хил. пр. н. е. потвърждават датирането на хетското нахлуване, основано на данните от лингвистиката.

 

          2. ПАМЕТНИЦИТЕ НА ХЕТСКИ ЕЗИК ОТ ЕПОХАТА НА ДРЕВНОТО ЦАРСТВО

 

     На границата на III-тото и II-рото хилядолетие пр. н. е. носителите на анатолийските езици видимо още не са били обединени в една държава. Съществувала редица от области и всяка област имала самостоятелен управник. Един такъв управник бил хетският цар Анитас, неговият надпис се явява най-архаичния паметник на хетския език (независимо от частичната модернизация, която вероятно е била направена при преписването на текста). Цар Анитас живял в началото на II-рото хилядолетие пр. н. е. - примерно към XVIII век, за което свидетелстват документите от това време от асирийските колонии в Анатолия, споменаващи името на царя и на баща му Питханас. През този период, за който разказва надписът на Анитас, столица на царството бил град Кусар, а не Хатусас, който бил завоюван от Анитас след дълги борби. Надписът на Анитас говори за също за покоряването на град Несас. Ако Хатусас бил разрушен от Анитас, който забранил престрояването му, то в Несас, обратното, Анитас се занимавал със строежа на жилищни сгради и храмове, като възродил стария култов център. Очевидно този град е бил най-важното средоточие на населението, говорещо на хетски език, тъй като по името на този град хетите нарекли своя индоевропейски език "несийски" (сравни клинописното хетско наречие nishili, nashili, neshumnili - по несийски, употребявано като самоназвание на хетския език). Съгласно неотдавна повдигнатата хипотеза това название е тъждествено на също клинописното хетско kanishumnili (по канешки), във връзка с което можем да предположим тъждественост на градовете Несас и Канес - център на староасирийските колонии в Мала Азия (днес Кюлтепе, югоизточно от Богазкьой).

     (Необходимо е да изясним дали хетите са заминали нагоре и част от тях са станали славяни, или славяните са отделен клон на индоевропейските преселници. Може би и двете, бел. моя. Топонимите Ниш, Нишава, Ниса подлежат на допълнителна проверка).

     В Хююк неотдавна намериха кинжал с кратък клинописен акадски надпис на цар Анитас. Завоеванията на Анитас (в това число покоряването на центъра на староасирийската търговия) са можели да доведат до прекратяването на дейността на староасирийските колонии (в частност, в Хатусас - староасирийската kharum Hattush), която прекъсва след неговото царуване. При Анитас започва държавно обединение на редица области от Анатолия, бивши предишни центрове на асирийската търговия и станали по-късно съставни части на хетската държава. Васал на Анитас станал управникът на Бурусхандас, най-голямото малоазиатско княжество при съществуването на староасирийските в Мала Азия. (Още едно любопитно градско название. Да видим по-нататък,бел. м.). Бурусхандас бил най-древният център на месопотамската търговия в Мала Азия, тъй като акадската търговска колония в този град се споменава в полулегендарния разказ за похода на Саргон в Мала Азия (около 2400 г. пр. н. е.). Според данните от староасирийските таблички в началото на II-рото хил. пр. н. е. в Бурусхандас (както и в Канес) имало колония (акадското kharum) на асирийски търговци и независим от тях велик княз (акадското rubaum rabium), когото Анитас нарича в надписа си просто "човекът от Бурусхандас".

     За изучаването на историята на материалната култура на Анатолия във връзка с историята на анатолийските езици е много важно съобщението на Анитас как "човекът от Бурусхандас" поднесъл железен трон и железен скиптър като дар към Анитас. Производството на предмети от желязо (първоначално метеоритно) е засвидетелствано в Анатолия през III-тото хил. пр. н. е. или преди появата на кападокийската керамика, тоест в археологичните слоеве, съответстващи на културата на населението, говорещо на хатски език. По-късно производството на желязо било усвоено от хетите и било важно преимущество пред съседите им, което виждаме от дипломатичните кореспонденции на новохетските царе. Тези археологични и исторически данни прекрасно се съгласуват с лингвистичните: хетското название на желязото hapalkkija е било заимствано от езика на хатите (hapalki). В езика на хатите тази дума се среща в съчетанието hapalkian tetekuzzan "желязно огнище, олтар", което показва, че населението, говорило на този език, вече е познавало изработката на големи предмети от желязо, подобно на тези, за които е споменато в надписа на Анитас. Това название на желязото съществува и в хуритския език, но фонетичните особености на хуритския посочват явна заемка: това показват колебанията между формите с наличието и отсъствието на началната h: hapalki и apalki, сравнете формите със суфиксирания артикул -ni, hapalkini, акадизираното hapalkinnu, habalginnu. (Тук виждам възможност значението на тази дума да е пренесено в славянските езици - опала, палка, палить; разбира се, семантиката е сравнително далеч от хетската; бел. м.). Виждаме как предаването на техниката за получаване на желязо от аборигените, говорещи на хатски, към хетите и другите предноазиатски народи, се е отразило и в заемането на съответните термини.

     Надписът на Анитас е отделен от многото късни хетски текстове със значителен промеждутък от време. Този извод, основан на съображения от исторически и жанров характер, се потвърждава от особеностите на езика на надписа, в който са запазени някои изключително архаични черти, изчезнали в късните текстове от древнохетската епоха. Характерна особеност е, че само в надписа на цар Анитас намираме последователността annush attush (майки и бащи), където "майки" стои на първо място (такава последователност е нормална за клинописния лувийски и йероглифните текстове, също видимо в ликийския и лидийския езици). В по-късните хетски клинописни текстове редът е променен: названието "баща" (atta-) се поставя на първо място, а названието "майка" (anna) е на второ (с изключение на само един хетски ритуал, съставен очевидно под влияние на лувийския). Това вероятно е свързано с постепенното отстраняване на остатъците от майчиното право, което се открива в много факти, отнасящи се към историята на хетското общество.

     (Чудесно, но двата термина - atta и anna са познати и днес в тюркските езици и то живи и в употреба. Към кое езиково семейство да отнесем появата им? Странно; бел. моя).

     Заедно с това в надписа на цар Анитас има и някои места, сближаващи го с най-късните хетски текстове: забрана да се нарушават думите на царя, повтаряща се и в други царски надписи от къснохетския период, формула, поваряща, че е дошла цялата хетска войска, (същата формула е приложена дори в "Слово за похода на Игор", както забелязваме), "всичката" (хетската pangarit), тази стандартна формула често се повтаря в хетските текстове при описването на походите; впрочем думата "пангар" е налична и днес в българския език с малко променено значение, бел. моя, възможна заемка през гръцки; ритуална забрана да се заселва отново разрушеният град (подобна забрана се повтаря в един от новохетските ритуали).

     Като започнем от XVII век пр. н. е., то ние разполагаме с много древнохетски текстове с историческо и политическо съдържание. Името Анитас не се споменава в тези текстове, макар царете от Древното и Новото царство да извеждат династията си от Кусар, цар на който някога бил Анитас. Първият цар, чиято дейност се описва в древнохетските текстове, е цар Лабарна (хетското Labarna); сходно име на цар на Канес - Лабарса - е споменато в един староасирийски текст. Остава неясно доколко съществителното Labarna може да се смята за собствено име. То се използва и като нарицателно име със значението "повелител", "Величество" и се явява заемка от хатския език, в който думата tabarna (повелител) най-често е използвана в съчетанието tabarna katte (повелителят-цар), сравнете аналогичния израз tabarni LUGAL-i (повелителю-царю) в палайския език, също заел тази дума от хатския, както и хатската титла на царицата Tauuananna, обща за хетския и палайския език. В палайския, както явно и в хатския, tabarna (повелител) се е използвала и при обръщение към божеството (висшето). Като титла на царя думата tabarna се употребява и в хетския език, като започва от текстовете от XVII век пр. н. е., в по-рядък вариант срещаме формата labarna, съвпадаща с нарицателното съществително със значение "повелител" и с името на основателя на династията (сравни използването на името Цезар в качеството му на титла). (Добре, но думата "лаб" означава подобен. "Таб" е различен корен и заменяемост като тази не може да се приеме на честна дума, бел. моя). Редуването на началното t/l в тези два варианта на думата може да се обясни като хетско предаване на чуждоезична фонема от латерален тип в съвременните севернокавказки или американски индиански езици; редуването на сонорните (в частност на латералните сонорни) и шумните предноезични се среща и в други думи от малоазиатската и егейската области (редуването на d/l намираме в двете форми на името Одисей/Улис). (Отбелязвам, че причините Одисей да се нарича така в гръцки и Улиссе в латински са съвсеем леко по-различни от обяснението на В. В. Иванов, б. м.). Думата Tabarna/Labarna в качеството на царска титла се използва вече при Хатусили I – приемник на Лабарна, основателя на династията. В завещанието на Хатусили I се използва формулата Labarnan te- “нарече се Лабарна“ и по-нататък приемникът на царя (по-късно отстранен от него) също се именува Лабарна. Всички тези факти позволяват да мислим, че в хетския език (както в палайския и хатския) съществителното Tabarna (и специфичния му хетски вариант Labarna) в най-древния му период е било нарицателно име-титла на хетския цар или на приемника му. В хетския език и в южноанатолийския (видимо лувийски) диалект, повлиял през новохетския период на хетския език, е съществувал глаголът tapar (управлявам, господствам); производни от този глагол се срещат в клинописните хетски и йероглифните (лувийски) текстове. (Отбелязвам, че за произхода на думата топор/тапар учените водят дълги спорове от кой език произлиза. Виждаме я при хетите, налична е при тюркските народи, като е твърде възможно думата за желязо при тюрките – тимер, демир да е пряко свързана с нея; официално иранска. Общославянска е, това означава според мен привнесена отвън, а от кого – засега мога да спомена само т. нар. Култура на бойните лодковидни брадви и въжената керамика. Кой е стоял в основата на тая култура ли? Можете ли да се досетите? Подсказвам: https://dobrodan.blog.bg/history/2021/06/17/tiurkite-kato-nositeli-na-kulturata-na-shnurovata-keramika-v.1765849 Думата „секира“ не е от индоевропейски произход; б. м.).

     Очевидно глаголната основа tapar (Щапаров, да почерпиш!) е свързана с името tabarna (“повелител“ в езика на хатите); това представлява особен интерес, защото само в този единствен случай можем да установим връзка между езика на хатите и всички останали анатолийски езици през II-рото хил. пр. н. е. (включително лувийския), при което специфичният хетски вариант на думата с начално l (при налична t в другите анатолийски езици и в хатския) се използва като име на основателя на династията. Възможно е разпространението на дадената група думи да е свързано с обединяването на хетската, палайската и лувийската области в една хетска държава, като това се е случило приблизително по времето на Лабарна, основателя на хетската династия.

     Приемникът на Лабарна, Хатусили I (началото на XVII век пр. н. е.) в късните текстове е наречен цар на Кусар, където бил съставен и най-важният за времето документ – завещанието на Хатусили. Своето име обаче Хатусили получил по името на града Хатуса, очевидно затова, защото през царуването му столицата била преместена от Кусар в Хатуса (името Hattush-ili е образувано посредством суфикса за принадлежност -ili от основата Hattush). В текста „Деяния“, намерен през 1957 г., Хатусили се назовава „цар на Хатусас, човек от Кусар“.

     (Афиксът -ili съвсем спокойно може да се разглежда като съставен от звук, близък до ьi и афикса за качество или принадлежност -льi. Интересно като за индоевропейски език, мдаа; бел. моя).

     Хатусили I оставил завещание на два езика – хетски и акадски (акадският език често се използвал и по-късно като втори официален език на хетските политически документи и в частност на договорите). Текстът на завещанието е силно повреден, но възстановяването му стана възможно благодарение на сравняването на акадската и хетската версии и други аналогични текстове. Завещанието представлява обръщение на царя към към събранието на воините и главните сановници. От текста му виждаме, че властта на царя по това време не е била безгранична. Значителни пълномощия е имало събранието панкус, обединяващо всички свободни членове на обществото, годни да носят оръжие. Названието на това събрание – на хетски pankus – представлява субстантираното прилагателно panku- “цялата, всичката“, което обикновено се употребява по отношение на войската (всичката, голямата войска). За първоначалното значение „обширен, гъсто разположен“ на думите от този корен ни позволява да съдим сродната хетска дума pangarit (изцяло, цялата маса), употребена (в надписа на Анитас и други текстове) по отношение на войската (както и panku-, с която тя се редува в някои от текстовете), сравни образувания от същата основа глагол pangarija “увеличавам“ и родствени думи от другите индоевропейски езици (древноиндийски bahu – гъст, многоброен) и т. н. Анализът на хетските текстове ни кара да смятаме, че думата pankush отначало е обозначавала цялата маса от хора, влизащи в събранието на рода (pankur). Връзката на древните хетски названия на събранието (pankush) и рода (pankur) се вижда отчетливо в завещанието на Хатусили, както и в някои архаични оракулски текстове. Хронологията на хетското царство след Анитас (както и въобще хронологията на древната Предна Азия) е предмет на оживена дискусия и е предадена в съответствие на гледната точка, обоснована в работите на А. Гьотце, хронологията на староасирийските колонии и Анитас – съгласно трудовете на К. Балкан. В обръщението си към панкуса – воинското събрание – Хатусили призовава слушателите си, поданици на бъдещия цар, да го пазят при походите си; за бъдещия си наследник той говори, че родът му (pankur) трябва да бъде единен като вълчия род. В това обръщение явно се усеща отзвук от по-древните обръщения на военачалника – предводител на племето към племето или родовото събрание. Сравнението с вълчия род в това място на завещанието на Хатусили може очевидно да се разглежда като остатък от тотемните представи. (Хм? Откога вълкът стана тотем на ИНДО-европейските племена?! Да, вълци живеят и в Индия, но сред конкретния подвид глутницата не е стил на организация. Какво, по дяволите, става тук? Ще видим; бел. моя. Има и още един вариант. Царете на хетите може и да не са индоевропейци). Тази хипотеза се отвърждава от редица места в хетските ритуални текстове, където се говори за „вълчите хора“ и за церемонията, по време на която юношата надява овнешка кожа, при което той трябва да вие като вълк; споменаване за превръщането на човек във вълк има и в хетските закони. Отчитайки възможните връзки на хетите с Кавказ, тези данни могат да се съпоставят с археологичните и етнографските свидетелства, говорещи за изключителната роля на култа към вълка на територията на Грузия от твърде дълбока древност. Ведно с това типологични паралели могат да се намерят и в митовете на някои индоевропейски народи, които биха могли да изпитат източни влияния (сравнете например отражението на култа към върколака в славянския мит, реконструиран на основата на източнославянския епос за Всеслав и южнославянския песенен цикъл за Змея Огнен вълк).

     (Добре. Малко информация тук – https://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/vylk.htm. Засега не мога да бъда убеден, че точно  „индийският вълк“ е такъв страшен архетип, за да бъде предаден в толкова силна степен на индоевропейски народ, включително и сред бъдещите славяни, гърци, латини и т. н. За сметка на това съм чел за едни други народи, които са водели царските си династии от вълчия род. Думата „змей“ в славянските езици се е появила вероятно с разпространението на исляма (Ишмаел, Исмаил, Змаил, Змай и т. н.).

     Текстът на завещанието е пример за обръщение на царя към панкуса. Повод за това била промяната на реда на унаследяване: вместо племенника на царя по женска линия, който трябвало да бъде наследник на престола, на наследник бива обявен синът на царя. Тази промяна се мотивира с подробни обвинения, насочени срещу бившия наследник и роднините му. Диалогът на царя и майката на отстранения наследник вероятно възпроизвежда реална сцена на обсъждане на разприте между членовете на царския род пред събранието. Това място от завещанието е особено интересно с това, че в него е предадена извънредно любопитната образност на плача на майката: apash anash-sis-ma GUD-ush man buishvanti-va-makan GUD-ish UR sharir (Майка му зарева подобно на крава: „На мен, още живата, силна крава, изтръгнаха утробата“). Подобни скотовъдни сравнения не са рядкост и в късната хетска литература.

     Срещу сестрата на царя и другите членове на царския род, виновни в тежки престъпления, се взимат мерки, чиято мекота контрастира със строгите телесни наказания, предвидени за редовите придворни. Това говори, че социалното разделение вече е било добре развито. Неравноправието през тази епоха е било свързано със социалните, имуществени и географски различия между различните групи от свободното население и робите. Това се потвърждава от съдържащата се в завещанието на Хатусили забрана на местните старейшини да говорят с царя.

     Към завещанието на Хатусили I се присъединяват и някои фрагменти от политико-исторически характер, написани приблизително по същото време (XVII век пр. н. е). На тази група тесктове принадлежи твърде архаичният по език наказателен сборник разкази за придворни, платили тежко за простъпките си (в това число и за връзките им с хуритите, врагове на хетите), също и откъс, в който царят заплашва придворните си с тежки наказания в случай, че те нарушат думата му и застанат на страната на омразната му „змия“. Не е изключено да става дума за същата тази майка на отстранения наследник, наречена „змия“ и в завещанието на Хатусили I. Някои места в този откъс буквално съвпадат със завещанието му; забраната за нарушаване на царската заповед може би следва традиция, отнасяща се още към времето на надписа на Анитас.

     В споменатия откъс, съдържащ проклятия по адрес на „змията“, е съхранена архаичната формула, отразяваща култа към огъня: udar-mit pahshanutteni bashi pahhur paraishteni (думите мои (на царя) пазете, огъня в огнището поддържайте). Поддържането на огъня в огнището означава благополучие за страната и се свързва с опазването на родовата и държавна традиция, тоест със спазването на царското завещание. Този текст напомня за многобройните си географски паралели: знаем, че благополучието на племето в представите на много народи е свързано с опазването на свещения огън, чиято поддръжка е важно обществено задължение. Приведената сакрална формула за поддържане на огъня в огнището видимо е унаследена от епохата на единството на анатолийските езици с другите индоевропейски, за което свидетелства пълното етимологично съвпадение на хетското hashshi pahhur (огън в огнището) с израза на оските aasal purasial, повторен двукратно в един древен италийски надпис. Изискването да се пази огънят (pahhur pahsh) се повтаря и в новохетския текст с наставления към служителите на храма; възможно е самото хетско индоевропейско название на огъня pahhur pahsh (сродни с което са гръцката pir, умбрийското pir, тохарски А – por, кучанската puwar, немската Feuer, английската fire и т. н.) да са образувани от същия корен, от който и глаголът pahh-sh (охранявам); сродни на него са руската пасти, латинската pasco, староинд. pa- и др.). За съхраняването на индоевропейския култ към огъня при хетите чак до края на новохетския период свидетелства също хетският текст от средата на XIII век пр. н. е., в който се споменава особената придворна длъжност „човекът на огъня“. Ако в новохетските текстове успяваме да намерим данни за придворните и религиозни задължения и длъжности, свързани с култа към огъня, то в посочения древнохетски фрагмент особено отчетливо проличава връзката между този култ и държавната (също и по-старата родова) традиции.

     В редица древнохетски документи от XVII век пр. н. е. (сред тях и надписи, стигнали до нас в клинописния оригинал със същата датировка, също в посочения по-горе откъс, където е отразен култът към огъня) се споменава борбата на хетите с град Халпа (княжеството Ямхад в северна Сирия, днес Алепу). Тази борба била епизод в сраженията на древните хетски царе с хуритите, за което ни дава представа не




Гласувай:
3



1. dobrodan - неотдавна намереният текст с „д...
04.02.2023 20:41
неотдавна намереният текст с „деянията“ на Хатусили I (на акадски и хетски език). В този текст се разказва за похода на Хатусили I към юга на Анатолия (Арцава) и Северна Сирия (към Алалах, намиращ се в хуритската област). Хатусили съобщава, че е разбил враговете си, пресякъл Ефрат и след походите в хуритските земи се върнал в столицата Хатуса с богата плячка, в това число с многобройни произведения на хуритското изкуство (изображения на богове, изборени в „Деянията на Хатусили“). Продължение на походите на Хатусили I станала военната дейност на сина му Мурсили I, който покорил град Халпа и около 1650 г. пр. н. е. превзел Вавилон. За този период на най-голямо могъщество на хетските царе и последвалото време на упадък, раздор и междуособици се разказва в уводната част на най-важния хетски политически документ от XVI век пр. н. е. - обръщението на цар Телепину I към събранието (панкус). Документът на Телепину е близък до завещанието на Хатусили по предназначение: и двата документа представляват обръщения към събранието, свързано с определянето на нов ред на унаследяване и установяване на взаимоотношенията между царската власт и пълномощията на събранието. Сходството в съдържанията на двата документа води и до редица дословни съвпадения, каращи ни да мислим, че завещанието на Хатусили (или други аналогични обръщения на царете към панкуса) е било в известна степен образец за Телепину. Това е още по-вероятно, защото Телепину описва първите хетски царе (сред тях и Хатусили) като образцови управници, на които той желае да подражава.
цитирай
2. raders - Много сериозна работа е свършена по ...
04.02.2023 21:29
Много сериозна работа е свършена по разгадаване тайните на историята. Благодаря! Иска ми се да зная този език има ли някаква връзка с другите, съществували по онези времена - древноегипетски, вавилонски, староперсийски, старогръцки, асирийски, тракийски и пр.?
цитирай
3. dobrodan - Засега не се очертава ясно изразена такава
04.02.2023 22:39
връзка, това ще се случи доста по-късно, с нападенията на европейските и тракийски племена :). Напълно естествено е влиянието му върху гръцкия, латинския, както и донякъде върху езика на бъдещите славяни. За Иран по-скоро не. Искам да видя докъде е стигнал В. Иванов с възстановяването на езика на хетите, трябват ми думи, времена, глаголни форми, всяка сигурна информация. Така че търпение, драги raders, правя всичко по силите си :). За стария асирийски има потвърдени двупосочни заемки, очаквам да ги видя скоро, надявам се. Дано излязат и някои типични за нашия, тукашен български език, съвпадения.
цитирай
4. mt46 - ...
04.02.2023 23:28
Много сух и мъчен за четене текст, Добродане... Предназначен е за малък кръг от тесни специалисти...
Странни са забележките ти. Нима мислиш, че конят и вълкът са били познати само на древните тюрки? И че на древните тюрки принадлежат думите за баща, за майка?... :)
цитирай
5. dobrodan - С огромно удоволствие ще почакам
04.02.2023 23:48
да посочиш европейски езици, в които тия две думи имат същите значения, звучат и се изписват по същия начин. Индийските тата/дада и нана не ги приемам :) на тоя етап.
Названията за кон в европейските езици :) обикновено са през латински или ирански. Нали уж индоевропейци са одомашнили коня? Нито гърците, нито римляните са виждали кон за езда, преди да дойдат тюрките (древните), ликос що за дума за вълк е, а лупус вече изисква по-сериозно внимание. За коня - мерин също не е европейска дума. Потърси сам:).
цитирай
6. kirk - Сетих се на кой ми приличаш
06.02.2023 16:21
Dobrodan- е, на бълг. склуптор и художник Ставри Калинов! Първият владетел на Хетското царство е Питана - 1850 г пр.н.е., а вторият е Анита без тъпи руски окончания. Оттам нататък въпросът е какъв е смисъла да четем, респ. да превеждаш неактуални публикации. Вяч. Иванов имаше интересни хипотези за глотогенезата, които също са заслужено отхвърлени, забравени... Няма смисъл да се спирам на отделни грешки в текста, част от коитп са фактологични, а други в резултат на методологични изкривявания и делузии!
цитирай
7. dobrodan - Добре, Кърк, как да достъпя до новите изследвания...
19.02.2023 12:09
Академия.еду ми търси или Гугъл+ акаунт, или фейсбук; фейсбук няма да си направя по никакъв начин, излезе, че Гугъл плюс е затворен за регистрации също :( ...
Надявах се тоя хетски език поне донякъде да покаже връзка с бъдещия славянски, обаче досега не видях такава... Излиза, че индоевропейски езици на практика няма, има хинди и европейски езици, развили се с прякото участие на гръцки и латински...
Падежните форми ми изглеждат странно в тоя "хетски" език. Гложди ме усещането за новоконструиран език, един вид есперанто... Какво е това хетско S, което се произнася като гръцкото, доколкото виждам?

цитирай
8. elizabethborislavova - Хетите с големи такова ли са били? Подозирам, че това е причината за интереса ти. Поздрави
19.02.2023 19:02
1. dobrodan - И мен ме наказа бог много тия дни.
17.02 10:24
Като го натопорих - и няма спадане. Три часа така! Направо ужас! Студена вода, разсейване с детски филмчета - няма и няма, изправен кат съветски багер, главата му кат боздуган, ужас ужасен и страшна страхотия!
Много ме е страх от божието наказание! Знайш ли в кво чудо се видяхме в къщи? Жената се заключи в другата стая и плака с глас, горкичката.
Твойта църква как ги лекува тия наказания, я разкажи?
цитирай
цитирай
9. dobrodan - Да, хетките са имали големи
19.02.2023 20:31
цици, личи си по носиите.
Освен това са вдигали кожените кули на лягане и ставане и хляб не са ядяли, ама на кулите са се качвали редовно, хетите са станали многоброен народ.
Имали са кревати със стълбички, защото явно са били много палави. Даже са имали бани, за преди и след стражуването на кулите.
цитирай
10. elizabethborislavova - Е, тогава да си бил хетка, голям кеф щеше да ти е
20.02.2023 21:49
dobrodan написа:
цици, личи си по носиите.
Освен това са вдигали кожените кули на лягане и ставане и хляб не са ядяли, ама на кулите са се качвали редовно, хетите са станали многоброен народ.
Имали са кревати със стълбички, защото явно са били много палави. Даже са имали бани, за преди и след стражуването на кулите.

цитирай
11. dobrodan - Може, ама не съм бил, на.
21.02.2023 10:41
В някой следващ живот нищо не се знае!
Оппааа, вие май сте против прераждането?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043115
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031