.
.
.

Откакто Римската империя е разделена на Източна и Западна, Солун става вторият по големина и значение град във Византийската империя след столицата. През този период градът е обсаждан няколко пъти и превземан на 3 пъти – от кръстоносците през 1204 година и от турците през 1387 и 1430 година.

Обсада от славяни

• Първа обсада през 597 година
• Втора обсада – 604
• Трета обсада  –615 година
• Четвърта обсада – 618 година в съюз с аварите
• Пета славянска обсада през 676 – 678
• Шеста славянска обсада през 685 година в съюз с хан Кубер /?/

Обсада от българи и кръстоносци

• Обсада от кръстоносците през 1204 година
• Българска обсада 1207 година от войските на цар Калоян

Обсада от араби и турци

• Арабска обсада на Солун 904 година
• Първа турска обсада през 1383 - 1387 година
• Втора турска обсада 1430

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD

Обсадата на Солун (615) е трета славянска обсада на града, ръководена от княз Хацон.

В обсадата участват славянски племена от Македония, Тесалия, Епир и Пелопонес. В „Деяния на Свети Димитър Солунски“ са посочени имената на обсаждащите града племена драговити, сагудати, велегезити, ваюнити и берзити. Градът е обграден отвсякъде, като са доведени и жените и децата на славяните в знак на увереност в победата. Намерението на славяните е да се заселят в града. По време на ожесточено сражение край крепостните стени вождът Хацон е убит. Това принуждава славяните да се оттеглят.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD_(615)

„Чудеса на свети Димитър“ (на гръцки: Θαύματα του Αγίου Δημητρίου, на латински: Miracula Sancti Demetrii) е средногръцки сборник с омилии от VII век. Сборникът, който разказва за чудесата, извършени от солунския покровител свети Димитър, е изключително важен източник за историята на славянското заселване в Южна Македония и изобщо за ранната история на Балканския полуостров.

Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ се състои от две книги. Първата е написана между 610 и 620 година от солунския архиепископ Йоан II, а втората е писана през 80-те години на VII век.[1] В първата книга са разказани петнайсет случая на намеса на свети Димитър в защита на град Солун, повечето от които са станали по време на епископата на Евсевий — предшественика на Йоан. Светецът е закрилял града при епидемии и обсади от славяните и аварите. [2]

  „Acta Sanctorum“, Oct. IV, 1780, с. 50, първото издание на „Чудесата“

.

Втората книга се различава значително по стил и в по-голяма степен се приближава до исторически разказ. Анонимният автор е бил очевидец или е използвал писмени източници или разкази на свидетели на събитията, които описва, например славянските нашествия и заселването на Балканите, включително няколко обсади на Солун от славяните и аварите, достигащи връхната си точка при обсадата на Солун през 676–678 година. Докато първата книга от сборника описва славяните като варвари, анонимният автор на втората книга е доста по-добре запознат с тях и техните племенни различия, описва няколко славянски племена, които се заселват около Солун, и ги нарича „наши съседи“. Поради тази промяна в стила втората книга от сборника е по-малко популярна от първата, като не се преписва през вековете и е запазена в единствен ръкопис (Paris gr. 1517 s. xii).[3][4]

Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ е изключително ценен исторически извор. Втората книга от сборника съдържа информация относно втората базилика, посветена на Димитър Солунски преди разрушаването ѝ от пожар в 629–634 година. Някои от останките и особено мозайките са използвани повторно при новия градеж на църквата. На една от мозайките се смята, че е изобразен Йоан II Солунски — авторът на първата част на „Чудесата“.[5]

Основното издание е двутомният сборник „Les plus anciens recueils des miracles de saint Dйmйtrius et la pйnйtration des Slaves dans les Balkans“ (текст и коментари) на известния френски византинист Пол Льомерл.[6]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80
Литература

• Barišić, Franjo. Čuda Dimitrija Solunskog kao istoriski izvori. Belgrade, 1953.
• Бурмов, Александър. Славянските нападения срещу Солун в „Чудеса на св. Димитър“ и тяхната хронология. // Годишник на Философско-историческия факултет на Софийския университет II. София, 1952. с. 167–215.
• Frendo, J.D. The Miracles of St. Demetrius and the Capture of Thessaloniki. // Byzantinoslavica 58. 1997. p. 205–224. (на английски)
• Lemerle, Paul. La composition et la chronologie des deux premiers livres des Miracula S. Demetrii. // Byzantinische Zeitschrift 46. 1953. p. 349–61. (на френски)
• Obolensky, Dimitri. The Cult of St. Demetrios of Thessaloniki in the History of Byzantine-Slav Relations. // Balkan Studies 15. 1974. p. 3–20. (на английски)
• Philippidis-Braat, A. L"enkуmion de saint Dйmйtrius par Jean de Thessalonique. // Travaux et mйmoires 8. 1981. p. 397–414. (на френски)
• Speck, P. De miraculis Sancti Demetrii, qui Thessalonicam profugus venit, oder: Ketzerisches zu den Wundergeschichten des Heiligen Demetrios und zu seiner Basilika in Thessalonike. // Varia IV. Bonn, 1993. S. 255–532. (на немски)
• Speck, P. Nochmals zu den Miracula Sancti Demetrii: Die Version des Anastasius Bibliothecarius. // Varia V. Bonn, 1994. S. 317–429. (на немски)
• Tapkova-Zaimova, V. La tradition йcrite des Miracula saint Demetrii: Plotin aprиs Jean. // Byzantinobulgarica 3. 1970. p. 119–23. (на френски)

   

Те древните са имали доста развинтена фантазия. А явно и доста мошеници са шетали по земята.

Шестата славянска обсада на Тесалоники, както е видно и в Уикипедия, изобщо не се е състояла. Синът на архонта на керамисийци и българи Маврикий го е наклеветил, че замислял превземането на града отвътре, а не отвън. Това, обаче се оказва лесно оборима лъжа и синът му бива лишен от всичко и прогонен обратно в Панония при варварската му майка. Т.нар. хан Кубер е хан Кубрат и няма нищо общо със случая. Керамисийците пък са били 10-20 г. пленници при аварите и когато се завръщат не са правили планове да превземат никой техен град, след като са си византийци. Придружаващите ги техни жени и деца - българите, те ли са подготвяли тази 6-та обсада?Овъргаляли сте се в лъжи отвсякъде и... продължавате!!!

Може и да си прав за шестата обсада... Но най-важното – заселването на славяните на Балканите – не е лъжа...

5. Мненията за годината на това нападение варират от 581 до 711 г.: 581 г. — X. Гелцер, Й. Маркварт; 609 г. — К. Иречек, Й. Маркварт, В. Златарски; 610 г. — Н. Милев; 617 г. — Й. Лоран, Ст. Станоевич; 617–619 г. — О. Тафрали, Й. Венедиков; 617–620 г. — Й. Лоран; преди 630 г. — Ю. Кулаковски; 630 г. — Л. Нидерле; 610—641 г. — Ф. И. Успенски, К. Амантос; 669 г. — П. Сречкович; 675 г. — Е. Мюрал, К. Николаевич, К. Хопф, М. Дринов, Ф. Рачки, П. Сречкович; 676 г. — П. Й. Шафарик, Филарет, М. Дринов, К. Иречек, М. Соколов, П. Сречкович, Л. Ковачевич и Л. Йованович, Й. Иванов; 641–711 г. — К. Биеус; 669–685 г. — Т. Тафел (вж. Ал. Бурмов, Славянските нападения, с. 81, бел. 16). Самият Ал. Бурмов (пак там,



68





c. 99—105) отнася нападението към 620 г. Според Ст. Маслев, Рецензия, с. 690, нападението е станало през 609 г. Р. Lemerle, La composition, p. 353—354, отнася това събитие неопределено към 20-те години на VII в., а В. Grafenauer, Nekaj vprašanj, p. 75—76, отнася обсадата към 615 г. Ф. Баришић, Чуда, с. 85—95, смята, че това нападение е станало най-рано през 616 г. Съображенията в полза на това мнение са: нападението е извършено по време, когато сагудати, ваюнити, драговити и други племена вече били разорили по-голяма част от Илирик, Тесалия, Елада, Епир, Ахея и Егейските острови; от околните градове само Солун все още не бил превзет от славяните, т.е. обсадата е станала след овладяването на тези обширни територии поне една година по-късно; нападението било извършено от племена, които вече живеели трайно около Солун, а не от пришълци, както при прежните нашествия; славините имали намерение да се заселят в града на постоянно местожителство; събитието станало по време на архиепископ Йоан, т.е. след 610 г.; няколко извора поставят овладяването на южната част на Балканския полуостров от славяните в края на 614 и началото на 615 г. — Изидор Севилски, Изидор Паценски, Йоан Никиуски, Георги Пизидийски и Теофан.

Не схващаш проблема, преписа отнякъде или преразказа за " демократизма" на славяните, което е в парадигмата на германофашистката и англосакска установка, че били изостанали, генет. увредени и изобщо непълноценни. Пише го и Фр. Енгелс и на този фон пишеш за Хацон, а има и други подобни. Е, как се връзват тези факти, когато си нямаш представа от съвременните изследвания и резултати? Славянското море се появява за период от половин-един век и единственото логично обяснение е, че не някакъв етнос, а езикът е мигрирал!!!

Има различни и много славянски племена. Те се развиват постепенно, не стоят на едно място...
Сериозни, авторитетни съвременни изследвания потвърждават славянизацията на Балканите, както и това, че сме наследници предимно на славяни и прабългари /Аспарухови българи/... По този въпрос има едночасов клип на предаването "История. бг" по БНТ с участието на антрополог, археолог и историк...

В ЛС и пише: "Печенеги глупако са власите-влязли (които са ни влезнали неканени в земята), ама си трябва акъл за да го разбереш!"Понеже съм глупак, лично съм публикувал етимология на етнонима, която е призната и приета: познатите от руски и др. извори половци не са слав. племе, нито пък власите, защото в същите и др. извори са наричани и печенеги. Етнонимът им е даден от някое от най-ранните тюркски племена, възможно - от прабългарите, защото са от същата кипчакска ез.група и означава същото, каквото и съвр. бълг. дума баджанак!!! Кой сега е глупакът?
Марине, историята не се учи от тв шоута. Никога не съм отричал славянски нападения, ставаше дума че не е имало преселения, масово заселване...Запази си мнението до момента в който бъде аргументирано и прието от колегите. Не вярвам да го утвърдят след като веднъж вече са се отказали от този мит!
.