2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. zahariada
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. vidima
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico

Прочетен: 3695 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2023 00:09


.
.
Откакто Римската империя е разделена на Източна и Западна, Солун става вторият по големина и значение град във Византийската империя след столицата. През този период градът е обсаждан няколко пъти и превземан на 3 пъти – от кръстоносците през 1204 година и от турците през 1387 и 1430 година.
Обсада от славяни- Първа обсада през 597 година
- Втора обсада – 604
- Трета обсада –615 година
- Четвърта обсада – 618 година в съюз с аварите
- Пета славянска обсада през 676 – 678
- Шеста славянска обсада през 685 година в съюз с хан Кубер /?/
- Обсада от кръстоносците през 1204 година
- Българска обсада 1207 година от войските на цар Калоян
- Арабска обсада на Солун 904 година
- Първа турска обсада през 1383 - 1387 година
- Втора турска обсада 1430
Обсадата на Солун (615) е трета славянска обсада на града, ръководена от княз Хацон.
В обсадата участват славянски племена от Македония, Тесалия, Епир и Пелопонес. В „Деяния на Свети Димитър Солунски“ са посочени имената на обсаждащите града племена драговити, сагудати, велегезити, ваюнити и берзити. Градът е обграден отвсякъде, като са доведени и жените и децата на славяните в знак на увереност в победата. Намерението на славяните е да се заселят в града. По време на ожесточено сражение край крепостните стени вождът Хацон е убит. Това принуждава славяните да се оттеглят.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD_(615)
„Чудеса на свети Димитър“ (на гръцки: Θαύματα του Αγίου Δημητρίου, на латински: Miracula Sancti Demetrii) е средногръцки сборник с омилии от VII век. Сборникът, който разказва за чудесата, извършени от солунския покровител свети Димитър, е изключително важен източник за историята на славянското заселване в Южна Македония и изобщо за ранната история на Балканския полуостров.
Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ се състои от две книги. Първата е написана между 610 и 620 година от солунския архиепископ Йоан II, а втората е писана през 80-те години на VII век.[1] В първата книга са разказани петнайсет случая на намеса на свети Димитър в защита на град Солун, повечето от които са станали по време на епископата на Евсевий — предшественика на Йоан. Светецът е закрилял града при епидемии и обсади от славяните и аварите. [2]

.
Втората книга се различава значително по стил и в по-голяма степен се приближава до исторически разказ. Анонимният автор е бил очевидец или е използвал писмени източници или разкази на свидетели на събитията, които описва, например славянските нашествия и заселването на Балканите, включително няколко обсади на Солун от славяните и аварите, достигащи връхната си точка при обсадата на Солун през 676–678 година. Докато първата книга от сборника описва славяните като варвари, анонимният автор на втората книга е доста по-добре запознат с тях и техните племенни различия, описва няколко славянски племена, които се заселват около Солун, и ги нарича „наши съседи“. Поради тази промяна в стила втората книга от сборника е по-малко популярна от първата, като не се преписва през вековете и е запазена в единствен ръкопис (Paris gr. 1517 s. xii).[3][4]
Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ е изключително ценен исторически извор. Втората книга от сборника съдържа информация относно втората базилика, посветена на Димитър Солунски преди разрушаването ѝ от пожар в 629–634 година. Някои от останките и особено мозайките са използвани повторно при новия градеж на църквата. На една от мозайките се смята, че е изобразен Йоан II Солунски — авторът на първата част на „Чудесата“.[5]
Основното издание е двутомният сборник „Les plus anciens recueils des miracles de saint Dйmйtrius et la pйnйtration des Slaves dans les Balkans“ (текст и коментари) на известния френски византинист Пол Льомерл.[6]
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80Литература
- Barišić, Franjo. Čuda Dimitrija Solunskog kao istoriski izvori. Belgrade, 1953.
- Бурмов, Александър. Славянските нападения срещу Солун в „Чудеса на св. Димитър“ и тяхната хронология. // Годишник на Философско-историческия факултет на Софийския университет II. София, 1952. с. 167–215.
- Frendo, J.D. The Miracles of St. Demetrius and the Capture of Thessaloniki. // Byzantinoslavica 58. 1997. p. 205–224. (на английски)
- Lemerle, Paul. La composition et la chronologie des deux premiers livres des Miracula S. Demetrii. // Byzantinische Zeitschrift 46. 1953. p. 349–61. (на френски)
- Obolensky, Dimitri. The Cult of St. Demetrios of Thessaloniki in the History of Byzantine-Slav Relations. // Balkan Studies 15. 1974. p. 3–20. (на английски)
- Philippidis-Braat, A. L"enkуmion de saint Dйmйtrius par Jean de Thessalonique. // Travaux et mйmoires 8. 1981. p. 397–414. (на френски)
- Speck, P. De miraculis Sancti Demetrii, qui Thessalonicam profugus venit, oder: Ketzerisches zu den Wundergeschichten des Heiligen Demetrios und zu seiner Basilika in Thessalonike. // Varia IV. Bonn, 1993. S. 255–532. (на немски)
- Speck, P. Nochmals zu den Miracula Sancti Demetrii: Die Version des Anastasius Bibliothecarius. // Varia V. Bonn, 1994. S. 317–429. (на немски)
- Tapkova-Zaimova, V. La tradition йcrite des Miracula saint Demetrii: Plotin aprиs Jean. // Byzantinobulgarica 3. 1970. p. 119–23. (на френски)

От къде идват българите?
Българският народ - вечната жертва!
© Последните царе на Туле
ОТ КНИГАТА „СЕРДИКА, СРЕДЕЦ, СОФИЯ“, 197...
21.03.2023 22:59
Може и да си прав за шестата обсада... Но най-важното – заселването на славяните на Балканите – не е лъжа...
25.03.2023 22:18
68
c. 99—105) отнася нападението към 620 г. Според Ст. Маслев, Рецензия, с. 690, нападението е станало през 609 г. Р. Lemerle, La composition, p. 353—354, отнася това събитие неопределено към 20-те години на VII в., а В. Grafenauer, Nekaj vprašanj, p. 75—76, отнася обсадата към 615 г. Ф. Баришић, Чуда, с. 85—95, смята, че това нападение е станало най-рано през 616 г. Съображенията в полза на това мнение са: нападението е извършено по време, когато сагудати, ваюнити, драговити и други племена вече били разорили по-голяма част от Илирик, Тесалия, Елада, Епир, Ахея и Егейските острови; от околните градове само Солун все още не бил превзет от славяните, т.е. обсадата е станала след овладяването на тези обширни територии поне една година по-късно; нападението било извършено от племена, които вече живеели трайно около Солун, а не от пришълци, както при прежните нашествия; славините имали намерение да се заселят в града на постоянно местожителство; събитието станало по време на архиепископ Йоан, т.е. след 610 г.; няколко извора поставят овладяването на южната част на Балканския полуостров от славяните в края на 614 и началото на 615 г. — Изидор Севилски, Изидор Паценски, Йоан Никиуски, Георги Пизидийски и Теофан.
Има различни и много славянски племена. Те се развиват постепенно, не стоят на едно място...
Сериозни, авторитетни съвременни изследвания потвърждават славянизацията на Балканите, както и това, че сме наследници предимно на славяни и прабългари /Аспарухови българи/... По този въпрос има едночасов клип на предаването "История. бг" по БНТ с участието на антрополог, археолог и историк...
Марине, историята не се учи от тв шоута. Никога не съм отричал славянски нападения, ставаше дума че не е имало преселения, масово заселване...Запази си мнението до момента в който бъде аргументирано и прието от колегите. Не вярвам да го утвърдят след като веднъж вече са се отказали от този мит!
.
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация