.
.
.
/.../
Последици от Френската революция

1. Разрушава се Старият ред, който се изразява в съсловно разделение на обществото: духовенство, благородничество и трето съсловие.
2. Абсолютната монархия е премахната.
3. Декларация за правата на човека.
4. Премахва се дискриминацията по религиозни и етнически причини.
5. Отпада феодалният режим.
6. Църквата се отделя от държавата.
7. Буржоазията в лицето на индустриалния капитал превзема властта.
8. (косвено) Дава тласък на последвали революции, напр. на Френска революция (1848) и на други революции по света (напр. Октомврийската революция).

Основни положения от Декларацията за правата на човека и гражданина

1. Хората се раждат свободни и равноправни.
2. Целта на всеки държавен съюз е осигуряването на естествените и неотменими права на човека.
3. Свободата е правото да се върши всичко, което не вреди на другите.
4. Законът може да забранява само действия, вредни за обществото.
5. Законът трябва да е равен за всички.
6. Свободното изразяване на мисли и мнения е едно от най-драгоценните права на човека (еквивалентно на съвременните понятия свобода на словото, свобода на печата (в по-ново време и на съвременните масови медии) и свобода на убежденията, вярванията и философията, и религиозна свобода).

Отношение към религията

На 20 август 1789 г. Учредителното събрание назначава църковен комитет, който изработва нов ред за регулиране на църковните отношения на мястото на конкордата от Болоня (1516).

През октомври 1789 г. епископ Талейран предлага конфискацията на църковните земи с мотива, че църковното съсловие е различно от другите собственици. Целта е да се набавят средства за погасяване на държавния дълг. През ноември имотите на църквата са обявени за „национално имущество“ и част от тях са дадени за продажба. Купувачи са предимно буржоазията и заможните селяни чрез нововъведените асигнати. Това поставя начало на ограничаване на ролята на църквата в обществото. След това, в началото на 1790 г. са премахнати монашеските ордени, а малко по-късно и правото на църквата да управлява имоти.[31]

/.../

Гражданската конституция предизвиква силна съпротива от страна на клира и води до сблъсък между Учредителното събрание и крал Луи XVI, който налага вето, оправдавайки се, че чака мнение от папата. На 27 ноември 1790, все още неполучило одобрението на краля, Учредителното събрание предлага декрет, с който се задължават свещениците да подпишат в присъствието на муниципалните власти клетва за вярност към нацията, краля и закона и че ще спазват Гражданската конституция на духовенството. На 26 декември 1790 г. Луи XVI дава съгласието си за Гражданската конституция, което позволява през януари и февруари 1791 г. да започне процедурата по заклеване. Болшинството свещеници (поне две трети) отказват да положат клетва и особено в провинцията стават организатори на съпротивата срещу революцията. Оттогава до сключването на конкордат с Рим през 1801 г. от Наполеон френското духовенство се дели на „заклети“ и „незаклети“ духовници.[32]

Продължавайки антиклерикалната кампания на Учредителното събрание, на 29 ноември 1791 г. депутатите от Законодателното събрание постановяват, че свещениците, които в срок от осем дни не положат клетва за вярност към Гражданската конституция на духовенството, ще бъдат лишени от заплащане и ги заплашва депортиране. Кралят напълно съзнателно налага вето и на този декрет.

По време на Националния конвент названията на месеците от годината, които до този момент се употребяват и са обвързани с Католическата църква, са заменени от нови като част от Републиканския календар, за да бъде избегнато всякакво църковно и кралско влияние.

Оценки

Някои историци като Албер Собул твърдят, че Великата френска революция по своя характер е буржоазна – тя заменя феодалния строй с капиталистически, и водещата роля в този процес играе буржоазната класа, свалила в хода на революцията феодалната аристокрация. Голяма част техни колеги не са съгласни с това,[33] посочвайки, че: 1) феодализмът във Франция е изчезнал няколко столетия преди революцията (виж. Стария ред); 2) френската аристокрация в действителност включва не само едри земевладелци, но и едри капиталисти;[34] 3) именно френската аристокрация насажда капиталистически (пазарни) отношения в течение на 25 – 30 години, предшестващи 1789 г. Навлизането на пазарните отношения започва през 1763 – 1771 г. при Луи XV и продължава през следващите години, без прекъсване до 1789 г. Водеща роля в това имат либералните икономисти (физиократи), които почти всички са представители на аристокрацията (включително главата на правителството Ан Робер Жак Тюрго), а кралете Луи XV и Луи XVI са активни поддръжници на идеите им;[35] 4) революцията започва с масови въстания на селяни и граждани, които продължават в течение на целия ѝ ход. В тях активно участие взима и буржоазията, представляваща френската средна класа. Един такъв пример е въстанието от октомври 1795 г. (разстреляно от оръдията на Наполеон), в което участват 24 хиляди въоръжени буржоа – жители на централните райони на Париж.[36] Друг пример е въстанието на санкюлотите на 10 август 1792 г., които в основната си маса представляват дребната буржоазия (занаятчии и др.), противопоставяща се на едрия бизнес – аристокрацията;[37] 5) Тези, които се оказват на власт след първия етап на революцията, особено в провинцията, в по-голямата си част не произлизат от буржоазията, а са дворяни, които и преди революцията са имали власт – събирачи на данъци, рентиери и др.[38]

Сред историците немарксисти преобладават две мнения за характера на Великата френска революция, непротиворечащи си един на друг. Традиционното мнение, възникнало в края на 18 – началото на 19 в. (абат Сийес, Барнав, Гизо), разглеждат революцията като всенародно въстание против аристокрацията, нейните привилегии и методи на угнетение на народните маси,[39] чието следствие е революционният терор против привилегированите съсловия, стремежът на революционерите да разрушат всичко, което се асоциира със Стария ред, и да построят ново, свободно и демократично общество. От тези стремежи произлиза и главния лозунг на революцията – свобода, равенство, братство.

Съгласно второто мнение, което споделят голям брой съвременни историци (в това число В. Томсинов, И. Валерщайн, П. Губер, А. Кобо, Д. Герен, Е. Лероа Ладури, Б. Мур, Хунеке, и др.), революцията има антикапиталистически характер и самата тя представлява масов протест против капитализма или против методите на разпространението му, които използва управлявашата върхушка.[40]

Има и други мнения за характера на революцията. Например историците Франсоа Фюре и Дени Рише разглеждат революцията в значителна степен като борба за власт между различни групировки, сменящи се една друга няколко пъти в течение на 1789 – 1799 г.[41] Съществува поглед върху революцията като освобождение на основната маса население (селяните) от чудовищния гнет или дори разновидност на робство, откъдето идва и част от основния лозунг на революцията – свобода, равенство, братство.[42] Все пак, има доказателства, че към момента на революцията френските селяни в огромната си част са свободни хора, а държавните данъци и феодалните налози като цяло не са високи. Според А. Алексаха, това е селска революция, като причината е т.нар. от него последно напълване на резервоара. От тази гледна точка, френската революция има системен характер и принадлежи към същия тип революции, към които се числят и Нидерландската, Английската или Руската революция.[43]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F

ПП: Основни цели на всяка революция са властта и преразпределението на богатствата...

Богатството не е дадено веднъж завинаги незменно количество. Богатството се увеличава с производството. Революциите променят условията при които се създава, разменя и разпределя богатството.

Всъщност ако слаботоковия идиот Луи XVI, неговата свита, духовенството и аристократите идиоти не бяха постъпвали малодушно и користно, е имало голяма вероятност за друга посока на Революцията - без ескалация.
Това че някой не се е сетил да направи реформи, напълно си заслужава гилотината. ;)
Преразпределение на материалните неща е нещо напълно нормално през историята...

Богатства се придобиват по различни начини, понякога – престъпни...

повече от тебе съм съгласен за "ако"-то, но защо да се дъвче историята, ако не се правят изводи за настоящето?

Изводи:
1. Лозунгите /"Свобода, равенство, братство"/, целите не се осъществяват напълно, а половинчато, отчасти...
2. Събитията и участниците в тях не са черно-бели...
3. Част от "старото" се влива в "новото". Така например и до днес в някои развити държави има кралска институция...