.
.
.

Общественият строй и етносите

Между другото, ако разгледаме цялата световна история, ще забележим, че съвпаденията между смяната на обществения строй и появата на нови народи са само редки изключения, докато в рамките на една обществена формация постоянно възникват и се развиват етноси, които доста се различават един от друг. Да вземем например XII в., когато феодализмът процъфтява от Атлантика до Тихия океан. Нима френските барони приличат на свободните селяни от Скандинавския полуостров или на робите-воини — мамелюците в Египет, на лудите глави от самоуправляващите се градове в Западна Русия през средните векове, или на бедните завоеватели на половината свят — монголските нухури[2], или пък на китайските земеделци от империята Сун? Всички те имали един, общ (феодален) начин на производство, но във всичко останало изобщо не си приличали. Отношението към природата било различно у земеделците и у номадите; възприемчивостта към чуждото или способността за културни заемки в Европа била много по-висока, отколкото в Китай, също както и стремежът към териториални завоевания, който поощрявал кръстоносните походи; руското земеделие, основано на изсичането и разчистването на горите, било по-просто и по-примитивно от отглеждането на лозя в Сирия и Пелопонес, но при по-малко положен труд носело грамадна реколта; езикът, религията, изкуството, образованието — всички те били различни, но в това разнообразие не царял безпорядък; всеки начин на живот бил достояние на определен народ. Това особено ясно се вижда в отношението към ландшафта, в който възниквали и който обитавали етносите.

Но не бива да мислим, че само природата определя степента на етническата оригиналност. Минавали векове и съотношението между етносите се променяло: едни изчезвали, други се появявали; и този процес е прието да се нарича етногенезис. В единната световна история ритмите на етногенезиса са свързани с пулса на социалното развитие, но тази връзка не означава, че те съвпадат, а още по-малко, че между тях съществува единство. Факторите на историческия процес са различни и нашата задача (да направим анализ) се заключава в това да открием в него феномените, които са непосредствено присъщи на етногенезиса, и по този начин да си изясним какво е това етнос и каква е неговата роля в живота на човечеството.

В началото трябва да се разберем какъв смисъл влагаме в термините и какви са границите на изследването. В речниците гръцката дума „етнос“ има много значения, от които ние сме избрали едно: „вид, порода“, разбира се, на хората. За нашата постановка на въпроса няма смисъл да се спираме на такива понятия като „племе“ или „нация“, защото ние се интересуваме от „общия член“, който можем да извадим пред скобите, с други думи, от онова общо нещо, което го има и у англичаните, и у масаите, и у древните гърци, и у съвременните цигани. И това общо нещо е способността на вида Homo sapiens да се групира така, че да може да противопоставя себе си и „своите“ (понякога близки, а често доста далечни хора) на целия останал свят.

Противопоставянето „ние“-„те“ е condicio sine gua non[3] и е характерно за всички епохи и всички страни: елините се противопоставят на варварите; юдеите — на необрязаните; китайците (хората от Средното царство) — на ху (варварите от периферията, включително и русите); арабите-мюсюлмани от епохата на първите халифи — на „неверниците“; европейците-католици от средните векове (общност, наричаща се „Християнския свят“) — на нечестивите, включително византийците и русите; „православните“ (от същата епоха) — на „неверниците“, включително католиците; туарегите — на нетуарегите; циганите — на всички останали и т.н. Това противопоставяне е универсално явление, което показва, че то има много дълбоки основи, но само по себе си е само пяна по повърхността на пълноводна река и на нас тепърва ни предстои да изучим неговата същност. Но направените досега наблюдения са достатъчни да установим колко сложен е ефектът, който можем да наречем етнически (в смисъл на „дължащ се на породата“) и който може да стане отправна точка за написване на етническа история на човечеството подобно на социалната, културната, политическата, религиозната и много други истории. Затова нашата задача се състои преди всичко в това да разкрием принципа на процеса.

Връзката между етническата история и географията е несъмнена, но с нея не може да се изчерпи цялата сложност на взаимоотношенията между различните природни явления и зигзазите в историята на етносите. Освен това тезата, според която всеки признак, положен в основата на класификацията на етносите, е адапционен по отношение на конкретната среда, отразява само едната страна от процеса на етногенезиса. Още Хегел пише, че „не е допустимо да посочваме климата на Йония като причина за творчеството на Омир“. [52, с.72] Обаче етносът, възникнал в определен регион, където е максимално приспособен към ландшафта, когато мигрира, съхранява много от първоначалните си черти, които го отличават от етноса на аборигените в новите земи. Така испанците, които се преселили в Мексико, не станали индианци — ацтеки или маи. Те създали за себе си изкуствен микроландшафт (градове и укрепени хасиенди) и съхранили своята култура — както материалната, така и духовната, въпреки че влажните тропически земи на Юкатан и полупустинните земи на Анауак твърде много се различавали от Андалусия и Кастилия. И отделянето на Мексико (или Нова Испания, както го наричали тогава) от Испания през XIX в. било до голяма степен дело на потомците на индианските племена, които възприели испанския език и католическата вяра, но били поддържани от свободните племена на команчите, скитащи на север от Рио Гранде.
/.../
Лев Гумильов – "Етногенезисът и биосферата на Земята", 1976 г.

https://chitanka.info/text/20637-etnogenezisyt-i-biosferata-na-zemjata/8#textstart

Връзката между етническата история и географията е несъмнена, но с нея не може да се изчерпи цялата сложност на взаимоотношенията между различните природни явления и зигзазите в историята на етносите

Между заглавието и текста има противоречие.
А "появата на нови народи" е неясен израз. Какви нови етноси са се развили през цялата история на България.

С българския етнос се смесват и други етноси, вливат се в него... Куманите, например...