.
.
.

Можем ли да вярваме на историческите източници?

/.../

Историческите материали като източник за възстановяване на древните климатични условия са се използвали и се използват много широко. На тази база се развила знаменитата полемика между Лев Берг [23] и Григорий Грум-Гржимайло [60] по въпроса за засушаването в Централна Азия през историческия период. Свързаният с него проблем за колебанията в равнището на Каспийско море в I хил.сл.Хр. учените също се опитвали да решат, като подбирали цитати от съчиненията на древните автори. [10; 11; 24; 216] Специално били избирани и сведения от руските летописи, за да се направят заключения за изменението на климата в Източна Европа. [28; 40] Но резултатите от многобройните изследвания, които погълнали толкова много труд, изобщо не оправдали очакванията. Понякога сведенията от източниците се потвърждавали, а понякога проверката по други пътища ги опровергавала. Оттук следва, че съвпадението на получените данни от историческите източници с истината било случайно, а това говори за несъвършенството на методиката. В действителност простото позоваване на сведения, почерпени от древен или средновековен автор, ще доведе до погрешен или, в най-добрия случай, неточен извод. Така и трябва да бъде. Летописците споменавали природните явления или между другото, или като се основавали на научните представи от тяхното време; те тълкували бурите, наводненията и сушите като предзнаменование или наказание за греховете. И в двата случая природните явления се описвали избирателно, когато това е било нужно за тезата на автора, и колко от тези явления изобщо не са били описани дори не можем да си представим. Един автор обръщал внимание на природата, а през следващия век друг я загърбвал, и може да се окаже, че в сушави години дъждът се споменавал по-често, отколкото в дъждовни. В този случай историческата критика не може да ни помогне, защото тя е безсилна по отношение на пропуските в събития, които не са свързани с причинно-следствена зависимост.

Древните автори винаги пишели своите съчинения с определена цел и обикновено преувеличавали значението на интересуващите ги събития. Много е трудно и невинаги е възможно да се определи степента на това преувеличение или пренебрежение. [66, с. 59-62] Така въз основа на историческите съчинения Лев Берг стигнал до извода, че културните земи се превърнали в пустини в резултат от водените войни. [23] Днес тази концепция се приема безкритично като за пример най-често ни се дава откритият от Пьотър Козлов мъртъв тангутски град Едзинай, известен под името Хара Хото[4]. [144, с. 56] Този пример е толкова показателен, че ще съсредоточим вниманието си върху един проблем — географското местоположение на този град и условията, при които е загинал.

Тангутското царство било разположено в Ордос и Алашан, в места, където днес има пясъчни пустини. Логично изглежда тази държава да е била бедна и слабо населена, но в действителност тя издържала армия от 150 хиляди конници, имала университет, академия, училища, действаща съдебна система и дефицит в търговския баланс, защото повече внасяла, отколкото изнасяла. Дефицитът отчасти се покривал със златния пясък от тибетските владения, но най-вече с износа на живи животни — главното богатство на Тангутското царство. [60]

Градът, открит от Пьотър Козлов, е разположен в низината Едзингол, в местност, която днес е безводна. Двете изсъхнали корита, които я заобикалят от изток и от запад, показват, че вода там е имало, но течението на реката (Жуошуй) се е преместило на запад и чрез два ръкава сега тя се влива в соленото езеро Гашуннор и сладководното — Согонор. Пьотър Козлов описва долината на Согонор като прекрасен оазис сред обкръжаващата го пустиня, но същевременно отбелязва, че тя не може да изхрани голямо население. А само крепостната стена на град Едзинай образува квадрат със страна 400 м. Наоколо има множество следи от по-малки градежи и фрагменти от керамика, които говорят, че и местността извън крепостта е била заселена. Разрушаването на града често е приписвано на монголите. Наистина в 1227 г. Чингис хан завладява тангутската столица и монголите жестоко се разправят с нейното население. Но градът, открит от Пьотър Козлов, продължава да съществува до XIV в., за което говорят множеството документи, открити от сътрудниците на възглавяваната от него експедиция. Освен това гибелта на града се свързва с промененото течение на реката, която по народните предания на тангутите е отведена от обсадилите ги монголи с помощта на бент от торби, пълни с пръст. Бентът се е запазил до ден-днешен във вид на вал. Очевидно, така и трябва да е било, само че монголите нямат нищо общо с тази работа. В описанията за превземането на град Урахай (монг.) или Хъйшуйчен (кит.) няма такива сведения. Пък и това било просто невъзможно, защото съответният шанцов инструмент не бил на въоръжение у монголската конница. Гибелта на града е приписвана на монголите по глупавата традиция, зародила се още в средните векове, според която всичко лошо се приписва на тях. В действителност тангутският град загинал в 1372 г. Той бил превзет от китайските войски на династията Мин, която водела по това време войни с последните Чингисиди, и бил разорен като опорна точка на монголите, заплашващи Китай от запад. [177, с. 244] Но защо след това той не възкръснал? Промененото течение на реката не е причина, защото градът би могъл да бъде преместен при другия ръкав на Едзингол. И на този въпрос можем да намерим отговор в книгата на Пьотър Козлов. С присъщата му наблюдателност той отбелязва, че количеството на водата в Едзин-гол намалява, езерото Согонор се смалява и обраства с тръстика. Преместването на течението на реката на запад играе известна роля за това, но не обяснява защо в XIII в. страната е изхранвала огромно население, а в началото на XX в. се е превърнала в пясъчна пустиня?

И така вината културните земи в Азия да запустеят не е на монголите, а на изменението на климата — явление, което сме описали в специални статии. [69; 70]

Лев Гумильов – "Етногенезисът и биосферата на Земята"

https://chitanka.info/text/20637-etnogenezisyt-i-biosferata-na-zemjata/8#textstart

"Подхвърляй всичко на съмнение", Карл Маркс.
Промяната (движението) е неотменим атрибут на материята.
И когато слънцето завинаги зайде, всакакви съмнения у човечеството ще изчезнат.

Заглавието и внушението, което се прави Е НЕВЯРНО!!!
Все едно да изредим десетина случаи на лекарски грешки и да обобщим - ЛЕКАРИТЕ УБИВАТ!!! Берг и Грум-Гжимайло (" р" -то не се чете!) обобщават от "височината" на камбанарията на своята руско-съветска църквица. Има авторитетни исторически източници и автори, на които можем да имаме доверие - еврейски, гръцки, арменски, асирийски... Нашите древни историци например са били дълбоко религиозни, монаси с утвърден етичен кодекс и са създавали свои школи, поради което не са си позволявали да лъжат и изопачават!!! Освен това винаги може да се открие и докаже КОЙ ИМА ПОЛЗА!
А етноси, които са обидени от историята винаги демонстрират комплекси!!!

Разбира се, че има източници, на които може да се доверяваме, но това става след съпоставянето им с други източници, след критичен прочит, след осмисляне и т. н. Гумильов не отрича достоверността на всички исторически източници...

Гумильов е известен на Запад като усърден баснописец и псевдоисторик,както виждам неслучайно. Ако решим да не вярваме на изворите,на нас ни остава да правим само едно от следните две неща:

1. Да извадим историята от университетите и да я обявим за развлекателно шоу,нямащо общо с науката.
2. Да почнем да си измисляме и съчиняваме,а после да обявим за "наука" своите фантазии!

Ако решим да подходим "внимателно" към изворите,т.е. да се отнасяме към тях с недоверие,това означава да пресейваме от тях онова,което не ни харесва (сиреч да укриваме информация) и да споменаваме само онова,което се вписва в нашите фантазии. Във всички случаи тогава ще трябва да наблегнем на субективния подход,а не на обективния т.е.- да записваме в учебниците само онова,което се е харесало на този или онзи субект а не онова,което сме открили в древните летописи,превърнали се в обект на нашите изследвания.

Коментарът е излишен.

Още Паисий е поставил основите на методиката на бълг. историческа дисциплина и българистиката трудно ще може да бъде поставена на здрави, обективни научни основи, тя е квазинаука!!! Съществува напр. един свод от домашни извори, които са отпреди него, нарича се БАЛ, а няма нито едно осъвременено академични издание и превратно се води апокрифно, апокалиптична литература, само защото не е напълно канонична. Всъщност БАН- ичарницата и до днес не е издала нито едом академично оформен гръцки или латински извор с вариантите му и със съответните бележки!!!
Приключвам участието си тук, във Фейсбук и навсякъде, поради което ще си позволя да заявя, че като минимум шестима арменци са били български царе и това са неопровержими факти. Тези дни публикувах монография за шестия - протоновелисим Арев или Ариев, обявен за бълг. цар в Сердика, Средец... Така че - колкото и да инатстват българистите и колкото и да не им се харесва, науката си върви по своя път!!! А ние си отиваме като динозаврите , ха- ха-ха!

Българите още в старо време са били приятели с арменците,но Български царе с арменска кръв са били само Василий II, Константин VIII, Зоя и РоманIV.

Ще засегна темата за шестимата царе- арменци!
Владетелят има една националност и тя идва от държавата, която управлява След като е начело на нея, не може да е друг, освен от нейния народ! Цар Борис го е изтъкнал
Ако цар Самуил е арменец заради майка си, по тази логика, след като дъщерите на Асеневци са отишли в западни дворове, преди това на предшествениците им в ИРИ и Русия, то техните синове са крале на Запада, императори в ИРИ, царе на Русия и така нататък.....
Истинската националност на един владетел е пикантерия, просто ненужна подробност Браковете по сметка я заличават и остава само националност по дълг ! Не отговаря ли на нея, гонят го, убиват го Няма друг избор владетелят!
Хайде, Василий е бил представител на арменците, въпреки, че по административни причини е от македонската династия,
Арменски император ли е?
Никъде не съм срещал определение за него от рода- Арменският император Василий Втори!?

Мисля, че етническите спорове са безсмислени, неконструктивни... Може да съм имам прапрабаба арменка, но какво от това? Аз съм българин, с българско самосъзнание, с български бит, душевност, култура и т. н.
Паисий с нищо не е ощетил българската историография. Самият той е ползвал чужди, западни източници... Целта му е била да възкреси българското минало...
А видните ни историци са учили в престижни университети. Затова е глупаво, несправедливо да се обвинява Паисий...

Винаги побеждава - в крайна сметка. И не арменците изкарват Комитопулите свои сънародници, а самите вие - българите сте посочили първоначално, че са арменци. Напр. Поп Йовчо Попниколов от Трявна преди 1855 г. в своята летопис е написал - цар Самуил Арменин , а друг негов съвременник пък го е изписал Ерменец. Няма нито един извор в който да се споменава, че майка му била арменка, нито че се е казвала Рипсимия. И обратно - има научно аргументирани данни, че са били от Дерджан (Терчан), Армения, и на служба във визант. армия. Участвали в бунта на Варда Фока. Според зарзаватчията наричали са ги арменци, защото били от Корея и имали тесни очи, хаааааа!!!

Произходът на комит Никола е предмет на спорове. Теза, популярна най-вече в западноевропейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист Стефан Таронски, че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.[3] Широкото разпространение на името на майката Рипсимия сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход.

Руският историк Александър Хилфердинг смята, че тези сведения в арменските източници са неправилно тълкуване на данни, свързващи комитопулите с „арменска ерес“ на Балканите – павликянство или богомилство. Множество източници показват православното вероизповедание на цар Самуил, но житието на Иван Владимир описва цар Иван Владислав като активен поддръжник на богомилството и масалианството.[4]

Съществува и схващане, че те произлизат от славянското племе берзити (бърсяци), населявало днешна Македония.[5] В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе.

Съществуват и хипотези за прабългарски корени на комитопулите,[5] като някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от Преслав.[6] Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е Битолският надпис, в който неговият внук, цар Иван Владислав, се определя сам като „българин по род“.[7]

Моите научно аргументирани тези. Явно нямаш достъп до научните "трибуни", където да ги оспорваш с необходимите доказателства. Вместо това ми предлагаш мнения, схващания, хипотези... Все едно зарзаватчията разпознал Айнщайн в магазина на опашката и се пробва да оспорва Теорията на относителността. Няма нито един извор доказващ, че баща им бил Никола!!! Думата комитопулос пък е гръцка и се състои от комес и пулос, а не от комит, комита или кмет, сульоооо!!! Научи поне един чужд език, стани експерт поне по една научна дисциплина, вместо да се пробваш да достигнеш до енциклопедистите... Те са били актуални през Ренесанса, а днес са невъзможни!!! Ако имам спорни публикации, заповядай в ResearchGate да ги разкритикуваш!!!