.
.
.

Втора част

Свойствата на етноса
в която се изброяват особеностите на етническия феномен така, че да може да се стигне до най-общо обяснение на етногенезиса, т.е. на процеса, в който възникват и изчезват етносите

4. Етнос и етноним

Имената лъжат

Когато се изучават общите закономерности на етнологията, най-важното е добре да се схване, че реалният етнос, от една страна, и етническото име (етнонимът), прието от неговите членове, от друга, не съответстват напълно един на друг.[1]

Често можем да срещнем няколко различни етноса с едно и също име или, обратно, един и същи етнос да се нарича с различни имена. Така думата „римлянин“ (romani) първоначално означавала гражданин на полиса Рим, но тя не включвала техните съседи италиките, та даже и латините, които обитавали останалите градове в Лациум. В епохата на Римската империя през I–II в. броят на римляните нараснал значително за сметка на включените в него всички италики: етруски, самнити, лигури, цизалпийски гали и много жители на провинциите, които изобщо не били от латински произход. След едикта на Каракала от 212 г. „римляни“ били наречени всички свободни жители на муниципиите[2] на територията на Римската империя, в това число гърците, кападокийците, евреите, берберите, галите, илирите, германите и др.

Понятието „римлянин“ сякаш загубило етническото си значение, но всъщност не било така: то просто се променило. Вместо единния произход и езика общото между всички римляни вече била даже не културата, а историческата съдба. В този вид етносът просъществувал три века — доста време — и не се разпаднал. Напротив, в IV–V в. той се трансформирал в резултат от приемането на християнството като държавна религия, която след първите три църковни събора станала определящ признак. Онези, които признавали решенията на въпросните събори, санкционирани от държавната власт, били свои, римляни, а който не ги признавал, ставал враг. На този принцип бил създаден новият етнос, който ние условно наричаме „византийски“. Но трябва да помним, че тези, които ние наричаме византийци, наричали себе си „ромеи“, т.е. „римляни“, макар да говорели на гръцки.

Постепенно в множеството на ромеите се влели доста славяни, арменци, сирийци, но името „ромеи“ те удържали до 1453 г., сиреч до падането на Константинопол. Ромеите смятали именно себе си за „римляни“, а не населението на Италия, където феодали станали лангобардите, граждани — сирийските семити, заселили в I-III в. пустеещата Италия, а селяни — бившите колони, т.е. военнопленниците от всички народи, някога побеждавани от Римската империя. Затова флорентинците, генуезците, венецианците и другите жители на Италия смятали за „римляни“ себе си, а не ромеите, и на това основание утвърждавали приоритета на Рим, в който от античния град останали само руини.

Третото разклонение от етнонима „римлянин“ възникнало по долното течение на река Дунав, където след римското завоюване на Дакия тя станала място за заточение. Там отбивали наказанията си за въстания против римското господство фриги, кападокийци, траки, галати, сирийци, гърци, илири — накратко казано, всички източни поданици на Римската империя. За да се разбират един друг, те общували на общоизвестния латински език. Когато римските легиони напуснали Дакия, потомците на заточениците останали и образували етнос, който в XIX в. приел името „румънци“, т.е. „римляни“. Ако между „римляните“ от епохата на Републиката и „римските граждани“ от епохата на късната империя все още може да се види някаква приемственост, макар и като постепенно разширяване на понятието, функционално свързано с разпространението на културата, то между византийците и римляните няма даже такава връзка. Оттук следва, че думата сменя смисъла и съдържанието си и не може да служи като признак за разпознаване на етноса.

Очевидно трябва да вземаме предвид и контекста, който се крие зад смисловото натоварване на тази дума, а и самата епоха, защото с течение на времето значението на думите се променя. Това е още по-показателно при анализа на етнонимите „тюрки“, „татари“ и „монголи“ — случай, който няма как да подминем.

Примери за маскировка

През VI в. името тюрки носел малък народ, който обитавал източните склонове на планините Алтай и Хангай. След няколко успешни войни тюрките успели да подчинят степите от планината Хинган до Азовско море. Поданиците на Великия каганат, които запазили за вътрешна употреба собствените си етноними, също започнали да се наричат тюрки, защото се подчинявали на тюркския хан.

Когато арабите завладели Согдиана и се сблъскали с номадите, те започнали да наричат всички тях тюрки, включително и угрите-маджари. Европейските учени в XVIII в. наричали всички номади татари (les Tartars), а в XIX в., когато излезли на мода лингвистичните класификации, дали името „тюркска“ на определена група езици. По този начин сред „тюрките“ попаднали много народи, които в древността не влизали в техния състав, например якутите, чувашите и османските турци.

Етносът на османските турци се образувал пред очите на историците по пътя на смесването на туркменските орди, пристигнали от Азия с Ертогрул, с газите — доброволните борци за исляма, сред които имало кюрди, селджуци, татари и черкези, със славянските юноши, отнемани от семействата им за еничари, с гърците, италианците, арабите, киприотите и т.н., които постъпвали във флота, с ренегатите — французи и немци, стремящи се към кариера и търсачи на щастие, и с огромно количество грузинки, украинки и полякини, продавани от татарите на робските пазари. Тюркски бил само езикът, защото той бил приет в армията.

През XV–XVI в. цялата тази смесица се сляла в монолитен народ, който си присвоил името „турци“ в памет на онези степни герои, които преди 1000 години се прославили в равнините на Централна Азия и загинали, без да оставят потомство. [73] И в този случай етнонимът не отразява истинското положение на нещата, а традициите и претенциите.

Изменението на етнонима „татари“ е пример за пряка маскировка. До XII в. това било етническото име на група от трийсет големи рода, обитаващи бреговете на река Керулен. През XII в. тази народност се въздигнала и китайските географи взели да наричат с това име всички номади от Централна Азия, говорещи тюркски, тунгуски и монголски, включително и монголите. Когато Чингис хан приел в 1206 г. името „монголи“ като официално име за своите поданици, съседите му по стар навик още известно време продължавали да наричат монголите татари. По този начин думата „татари“ като синоним на думата „монголи“ стигнала до Източна Европа и се утвърдила в Поволжието, където местното население в знак на лоялност към хана на Златната орда започнало да нарича себе си татари. [58] И така имената си сменили местата.

/.../
Лев Гумильов – "Етногенезисът и биосферата на Земята"

https://chitanka.info/text/20637-etnogenezisyt-i-biosferata-na-zemjata/11#textstart

Изменението на етнонима „татари“ е пример за пряка маскировка. До XII в. това било етническото име на група от трийсет големи рода, обитаващи бреговете на река Керулен. През XII в. тази народност се въздигнала и китайските географи взели да наричат с това име всички номади от Централна Азия, говорещи тюркски, тунгуски и монголски, включително и монголите. Когато Чингис хан приел в 1206 г. името „монголи“ като официално име за своите поданици, съседите му по стар навик още известно време продължавали да наричат монголите татари. По този начин думата „татари“ като синоним на думата „монголи“ стигнала до Източна Европа и се утвърдила в Поволжието, където местното население в знак на лоялност към хана на Златната орда започнало да нарича себе си татари. [58] И така имената си сменили местата.

В ония времена е и коренът на научната терминология, според която започнали да наричат татарския антропологичен тип „монголоиди“, а езикът на поволжките тюрки-кипчаки[3] — татарски. С други думи ние дори и в науката употребяваме доста замаскирана терминология. [158, с. 10-11] Но по-нататък следва не просто объркване, а направо етнонимна фантасмагория. Не всички чергаруващи поданици на Златната орда били лоялни към нейните управници. Размирните обитатели на степите западно от Урал, взели да наричат себе си ногаи [212, с. 47-52], а тези, които живеели в източните покрайнини на улуса на Джучи, в планината Таргабатай и по бреговете на река Иртиш, и благодарение на отдалечеността си от столицата били практически независими, станали предци на казахите. И трите етноса възникнали в XIV–XV в. като резултат от бурното смесване на различни етнически съставки. Предците на ногаите били оцелелите от погрома на Бату половци, степни алани, средноазиатски тюрки, пристигнали по тези земи в състава на монголската армия, и жители на южните покрайнини на Русия, приели исляма, станал по това време символ на етническата консолидация. В състава на татарите влезли камските българи, хазарите и буртасите, а също и част от половците и угрите — мешарите. Такава смес било и населението на Бялата орда, от което в XV в. възникнали трите казахски жуза. Но това далеч не е всичко.

В края на XV в. руските отряди от горното течение на Волга започнали да нападат татарските градове по средното течение на реката и принудили част от населението да напусне родината си и под предводителството на Шейбани хан (1500–1510) да се пресели в Средна Азия. Там ги посрещнали като най-зли врагове, защото местните тюрки, които по това време наричали себе си „чагатаи“ (но името на втория син на Чингис хан — Чагатай, предводител на средноазиатския улус) се управлявали от потомците на Тимур, враг на степните и поволжките татари, който разорил Поволжието в 1395–1396 г.

Тази част от Ордата, която напуснала родината си, се нарекла с ново име — „узбеки“ в чест на хан Узбек (1312–1341), който превърнал исляма в държавна религия на Златната орда. В XVI в. „узбеките“ разгромили последния тимурид Бабур, който отвел остатъка от своите привърженици в Индия и си завоювал там ново царство. Така останалите в Самарканд и във Фергана тюрки започнали да носят името на своите завоеватели — узбеките. Същите тези тюрки пък, които се преселили в Индия, започнали да се наричат „монголи“ в памет на това, че преди триста години се подчинили на внука на монголския хан. А истинските монголи, които се заселили през XIII в. в Източен Иран и дори съхранили своя език, се назовават хезари, от персийската дума „хезар“ — хиляда (става дума за бойна единица, дивизия).

А къде са монголите, по името на които е назовано „робството“, тегнало над Русия 240 години? Те не съществували като етнос, защото на всички деца на Джучи от трите орди по завещанието на Чингис хан се паднали четири хиляди воини, от които само известна част дошла от Далечния Изток.

Тях не ги наричали „татари“, а „хини“ от китайското име на джурдженската империя Кин (Чин, а в съвременна транскрипция Дзин). [80, с. 311-313] Това рядко име за последен път се среща в „Задоншчина“[4], където хиновин е наречен Мамай. [Сравни: 178; 179, с. 28; 86]

Следователно „игото“ съвсем не било монголско, а поробителите били предците на чергаруващите узбеки, които не трябва да се бъркат с постоянно заселените узбеки, макар в XIX в. те да са се смесили и сега да представляват единен етнос, който еднакво почита и Тимуридите и Шейбанидите, защото макар в XVI в. те да са били най-зли врагове, враждата им още в XVII в. загубила своя смисъл и значение.

Безсилието на филологията и историята
Посочените примери са достатъчни да установим, че етническите имена и дори самоназванията и феноменът етнос като стабилен колектив от индивиди от вида Homo sapiens изобщо не се препокриват. Затова филологическата методика, изследваща думите, е неприложима в етнологията, и ще трябва да се обърнем към историята, за да проверим доколко тази научна дисциплина може да ни помогне при постановката на нашия проблем. Но и тук се натъкваме на неочаквани трудности. Единица за изследване в историческата наука е обществената институция — била тя държава, племенен съюз, религиозна секта, търговска компания (например Източноиндийската компания[5]), политическа партия и т.н., с една дума, всеки институт през всички векове у всички народи. Понякога институциите държава и етнос съвпадат и тогава често наблюдаваме нации от съвременен тип. Но тези случаи са характерни за XIX–XX в., а в древността такива съвпадения били редки.

Случвало се религиозна секта да обедини единомишленици, които (като например сикхите в Индия) се сливали в етнос и тогава произходът на членовете на общността се пренебрегвал. Но често такива общности били нестабилни и се разпадали на етноси, както се случило с мюсюлманската общност, основана от Мохамед в VII в.

Ако по времето на първите четирима халифи в ислямските страни протичал процес на сливане на арабските племена със сирийците и отчасти с персите в единен етнос, то по времето на Омаядите (661–750) този пропее спрял, а при Абасидите потомците на завоевателите и покорените започнали да формират нови етноси с единна междуетническа култура, условно наричана „мюсюлманска“, с общ арабски език, осъзнаващи своето единство при съпоставянето си с християните и езичниците, но с различна историческа съдба и различни стереотипи на поведение, които се изразявали в създаването на различни секти и идеологически концепции.

На пръв поглед емиратите и султанатите, възникващи в резултат от обособяването на етносите, би трябвало да съвпадат с етническите граници, но не било чака. Пълководците с повечко късмет подчинявали за кратко време територии с разноезично население, а после ставали жертва на съседите, т.е. политическите образувания нямали същата съдба като етническите цялости. Разбира се, общата историческа съдба[6] съдейства за образуването и запазването на етноса, но тя може да бъде една и съща у две-три народности и различна в рамките на една и съща народност. Например англосаксонците и уелските келти държавно се обединили в XIII в., обаче те не се слели в единен етнос, което, между другото, не им пречи да живеят в разбирателство, докато съдбата на източните арменци, завладени още в III в. от Иран, и западните, свързани по това време с Византия, била различна, но етническото единство не се нарушило.

През XVI–XVII в. френските хугеноти и католици доста се различавали по своята историческа съдба, пък и в културно отношение както преди издаването на Нантския едикт[7], така и след отмяната му. Обаче етническата цялост на Франция оставала неизменна въпреки кръвопролитните войни и драгонадите[8]. Следователно образуването на етноса, т.е. етногенезисът, лежи някъде по-дълбоко от видимите исторически процеси, описвани в източниците. Историята може да помогне на етнологията, но не и да я замени.

Имам забележка относно Румъния! Може да изглежда правдоподобно обяснението с обединителят на различните етноси латински, но далече не е така !Как ще се обяснят, тогава надписите с Български букви и на Български от Средновековието , например от патриаршеската църква в Букурещ на цар Константин и царица Елена На решението на Влад Цепеш, че мести столицата от, забележи- Търговище в Букурещ? И още два документа написани на Старобългарски Замъкът в Бран, няма такава латинска дума, градът в съседство Предел, маркиращ границата с Австра- унгария?
Истината е по друга !
В средновековието, до Трансилвания, Брашов, населението е Българско и говори Български! Такъв е и Мирчо Стари, дядото на Влад Тепеш или Цепеш Тепеш има ясен смисъл на Български, нали?!
Латинизирането почва в 17- ти век, от папата и от АвстроУнгария с две цели - да откъсне това население от православието и Русия и да спре настъплението на Турция на Запад Тогава се създава и румънският език, странна смесица от френски, италиански и....Български Като, непрекъснато, в годините Българският фонд от думи намалява В момента са около 20 %
Българският е официален език в учрежденията до 1862 година Тогава официално е премахнат Защо вестниците ни се издават в Румъния? Някой задавал ли си е този въпрос?
Отговорът е прост- има печатни машини и Български букви, не е необходимо да се поръчват!
В Румъния се провежда процес на асимилация на Българското население В Брашов например са живели хиляди Българи- строители! Сега има само две семейства! Едното е обречено, децата не знаят Български!
В заключение, Българите нямат по- голям враг в света от самите себе си
Оправданието е в документи и в истина, в кавички?
В коя истина, митологизираната ли, за гърци, римляни в случая! Не случайно църкквата не признава жития издадени постфактум Счита ги за фалшификат! Не оригинали
Така стоят нещата, особено с античната история Оригинали няма и няма как и да има!

09:03 - Глупостите на невежия /.../
от: kirk За постинг: Етнос и етноним

Няма смисъл да четете и обсъждате. Още през 2001 г. публикувах серия статии за Влад Цепеш във в. "Феномен", в които за първи път обърнах внимание на "българската следа" в неговата история.
Дотук авторът не спомена арабския свят, който е по-ранен пример, протограф на историята на тюрките. Да вземем Сирия и сирийците, които днес нямат нищо общо с ранните сирийци и Сирия, които учените наричат асирийци и Асирия. Те са били семити и по някое време цяла Сирия е била християнска. Днес те са хамити, тоест араби. По същия начин Египет и египтяните не е старата държава и нейното население, остатъците от което унищожаеат италианските фашисти - последните 2-3 коптски села. Най-показателен е примерът с Палестина и палестинците, суперактуални днес!!! Името на британскста колония се лепва неправомерно и непрецизно въеху придошли по тези еврейски истор. и наследствени земи номади - араби, бербери и др. А то е от времето на пеласгите-пелещим-филистимляни. Това е народност с много названия - напр. тирени, тирсени, етруски, лидийци, ликийци, финикийци... Преди 3 000 г. те били господари на морета и половината от света - от Сицилия до Кавказ. Тяхно е напр. дн. мли Александър и всички топоними, съдържащи консонантната група НД/НТ, напр. Вананд, Варанд... Техен е Фестоския диск... След серия ориродни бедствия и катаклизми тръгват от запад на юг, унищожавайки държави и градове. Достигат еврейската държава и превземат половината. Появява се Палестина. Еврейският младеж Давид излиза на двубой срещу техния супервоин Голиат и го побеждава, след което филистимляните биват асимилирани и се появява Ерец Израел, обединяващ 2 области - Юдея и Палестина. След разрушаването на столицата Ерусалем от римляните евреите се пръскат по света, а придошлите на тяхно място неевреи неправомерно получават името палестинци.

Указът за излизане на Българския език от употреба е от 1862 г!
Това, като факт е така, но друго е по- важно! Защо ползват старобългарски 500 години след падането на България?
Някои умници, в кавички, твърдят, че думичката кашкавал сме я гепили от тях?
Няма да се учудя, ако същите твърдят, че и езикът ни е заемка от тях!
Какво да правя, професионална деформация За добро или зло, такъв съм, обичам да разшифровам неясни неща, които другите отбягват!
За добро, защото обикновено успявам!
За зло, създавам си излишни емоции, при положение, че спокойно мога да паразитиръм върху труда на дриги и да го ползвам за прикритие!
Та, по каква причина румънците говорят старобългарски?И пишат на него ? Голяма част от епиграфиката е подменена или заличена, но на Патриаршеската църква не са посмели, надписът на Светите Константин и Елена е на старобългарски!

Всички понятия или отмират, или променят съдържанието си според предмета или отношението, което изразяват. Най–динамични са понятията свързани с обществото.

На някой от нас - посредствените учени, завършили българска филология може да му се доповръща!!! "Старобълг. език е наричан още църковно-славянски..." От кого??? От недоучки кат теб вероятно?! Защото курсът по ст.б. език обхваща периода до появата на ц.сл.език, ама ти откъде ще го знаеш, когато си просто копи-пейстник?! Ц.сл-ят се разглежда в следващия период - среднобълг. език, който курс дори не е задължителен за изучаване и преподаване, защото включва адски тъпа книжнина като дамаскините и пр.
Ще повторя - безобразно адски тъпа грешка е да се уеднаквява ст.б.к.е. с повлияният от минимум две рускоезични редакции-реакции-цензури чрксл.език!!!

"Старобългарският език или църковнославянският език е основният богослужебен език на част от православните църкви, главно в Източна и Югоизточна Европа. Самото наименование църковнославянски показва функциите на този език – той се използва като книжовен предимно за религиозни цели."
Цитирам, защото не знам наизуст...

В съвременното езикознание освен термина „старобългарски език“ са разпространени и названията „старославянски език“ и „староцърковнославянски език“.

10. kirk - От последния постинг на господина Тенева
15:28
На някой от нас - посредствените учени, завършили българска филология може да му се доповръща!!! "Старобълг. език е наричан още църковно-славянски..." От кого??? От недоучки кат теб вероятно?! Защото курсът по ст.б. език обхваща периода до появата на ц.сл.език, ама ти откъде ще го знаеш, когато си просто копи-пейстник?! Ц.сл-ят се разглежда в следващия период - среднобълг. език, който курс дори не е задължителен за изучаване и преподаване, защото включва адски тъпа книжнина като дамаскините и пр.
Ще повторя - безобразно адски тъпа грешка е да се уеднаквява ст.б.к.е. с повлияният от минимум две рускоезични редакции-реакции-цензури чрксл.език!!!

С този цитат ме опровергаваш или се саморазобличаваш, саморазкритикуваш... Старобългарският език има дори и предписмен период. Повтарям - уеднаквяването и изравняването им води до цафки и ... наесен с песен, на поправителен. Друг е въпросът, че има учени, българисти, които по различни съображения се стремят да премахнат названието църковнославянски, защото обективно той е на базата на старобългарския!!! Това обаче се прави заради агресивните нападки на някои панслависти и главно русисти, които даже го наричат и извеждат от някакъв старославянски-староруски!!! Нищо не разбираш, поне не се излагай!

Признаване и извинение за допуснатата грешка от твоята светла личност, просветителюююююю!!!! Българинът се познава по това, че като настъпи някого в някое превозно средство на обществения транспорт вместо извинете вика "Опаааа!"