.
.
.

Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל‎) е съвременна частично непризната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.
/.../
Територията на Израел, без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 г., е около 20 770 кв. км. Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 кв. км.[9] С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 кв. км.[10]

/.../

Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея – „Рим и Йерусалим“ на Мозес Хес и „Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос“ на Теодор Херцел. [2] Архив на оригинала от 2012-04-17 в Wayback Machine.

Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 г. пр. Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул, от племето на последния според книгата Битие син на Яков – Вениамин, става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият цар – Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 г. пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. Оттогава нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 г. византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 г. сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите завладяват тези територии. До 1517 г. управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 – Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи – населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.[21]

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 г., целящо създаване на „Еврейски национален дом“ (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.

 

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,[22] с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.
/.../

Израел се присъединява към ООН на 11 май 1949 г. Оттогава насам страната поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави членки на организацията.[23] От 1967 г. Израел поддържа отношения и с арабските и мюсюлмански страни, а от 1979 и 1994 съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Някои държави първоначално са поддържали дипломатически отношения с еврейската държава, но впоследствие ги прекратяват (напр. Боливия, Венецуела, Мавритания през 2009; Нигер; Иран през 1979; Никарагуа през 2010); други не признават изобщо суверенитета ѝ (напр. Северна Корея, Сирия, Ирак, Тунис). Израел е в добри отношения със страните от Европейския съюз, Китай, Русия, Сингапур, Етиопия, Мианмар и е в отлични взаимоотношения с Индия и САЩ.

Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Началото и причините на този конфликт са обект на множество спорове, но като цяло има две оформени гледни точки:

• Израелско-арабският конфликт започва след създаването на ционисткото движение и последвалите го вълни от еврейски имигранти към т.нар. Обетована земя;
• Израелско-арабският конфликт е предизвикан от арабския национализъм, чиято основна цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура.

Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като „национален дом за еврейския народ“, докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB

днес въобще нямаше да мъдруваме за Израел и Палестина.

Израелците да се благодарят на "Бащата на народите".

Абе ти не беше ли историк? Що не ги коментираш тия дивотии, дето ги бълва Уикипедия?
1. Всеки народ, който от 2000 години е разпръснат по целия свят между разни други народи щеше да се омеша с тях и да изчезне. Как така евреите не са изчезнали? Тва даже противоречи на глобалистичните тенденции, да претопяват народите, които са си на собствена територия.
2. Може би все пак и евреите май са се смесили. И е очевидно, че чертите им хич не са семитски - има примес от всички народи по малко. Даже и в почвече.
3. А и повечето евреи имат в древността хазарски произход, а не семитски. Болшинството днешни евреи в Палестина са ешкенази, а не семити. И даже вътре в Израел има едни постоянни претенции, които се подпъхват кой е по-чист евреин. Винаги се изтъква, кои са семити.
4.Продъниха ни главите с някакъв антисемитизъм. И сега покрай поредното изселване на коренното население на Палестина, дето е останало в Газа, многобройните тутурутки от водещите медии ни говорят за антисемитизмът на арабите. Т.е. на истинските семити. Ма то е обратното бе - евреите са истинските антисемити. Дали имат и 10% семитска кръв - едва ли.
5. Кво стана с правото на самоопределение на народите? Откак е обявено в началото на 20ти век, ни един народ няма право на самоопределение. Вкл. българският.
6. Кви еврейски градове са бомбардирали палестинците - от кога са еврейски?
7. Защо е тая постоянна намеса на запада в Близкия изток - това е ключова география, която трябва да се контролира от запада, иначе, Западът изобщо няма да може да управлява света. Това е и причината поради която там е седалището на трите основни религии - географията определя и това. Това е най-сложният географски район, където се преплитат морета и суша.

8.От момента на декларацията на Балфур през 1917 година, когато Англия обявява Еврейското национално огнище, като особен приоритет на английската политика и което е резултат на ционисткото влияние над английската държава (чрез корупция), до началото на Втората световна, доброволно в Палестина се заселват много малко евреи. И даже към края на периода, започват да бягат от Палестина, а Английският парламент е принуден да обяви, че Еврейското национално огнище е невъзможно. Но за щастие иде Хитлер, който помага на ционистите да подкарат евреите към Палестина. Резултатът след Втората световна е вече задоволителен. Дали ционистите почитат Хитлер, на свои затворени партита? Вероятно разбира се да.

9. Държавата Израел е еманация на начина за управление на избрания народ, чрез гетото. Израел е едно глобално еврейско гето, където има ограда около закона, чрез който се отделят евреите от останалите с цел да има особено расистко възпитание и като следствие евреиският народ да представлява не народ, а по същество аристокрация и агентура в подчинените държавни власти на останалите народи. Тези еврейски агенти фактически контролират марионетните власти. И го правят с конспиративни методи, като основното оръжие което държат са парите. Целите поради които разрушиха и България, след 89та само те си ги знаят, но май подготвят българската територия, за съдбата на Палестина. Но с малко по-различни методи. Това е и причината, сега като Хамас взеха заложници, да се оказа че има заложници американци, французи и какви ли не. А българската държава взе да извозва българи от Израел, които като направиха интервю с тях, някои ни обясниха лично, че са в Израел от 70 години, щото са си евреи.

Няма чисти етноси. Почти всички са мешани... Ние, например, сме смес от петдесетина етноса... Създаването на Израел от победителите във ВСВ е бомба със закъснител... По-добре да бяха дали на евреите част от територията на Германия за държава...

И кое не е логично - фактите ли? Примерно многото паспорти с различно гражданство у всеки евреин, които те вадят и публично.
Или фактът, кво пише в стария завет: "7 Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, – седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,

2 и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, – тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади;"
А отричането на корупцията и разузнаването е много логично. Оня ден, се случи една много интересна случка, която избожда очи - ама ти не си забелязал, предполагам. Израел пусна позиви над палестинските територии със съобщението, че ще плаща на тия които дадат информация за членове на Хамас. Да стигнат до там да го обявяват и публично - а то разузнаването си е на тоя принцип. И тоя който има най-много пари, има и най-доброто разузнаване - т.е. агентура.

По-добре да били дали на Германия... Дрън дрън. Ако беше разбрал логиката, т.е. някои конспиративни теории, а не всички глупости, които се таралянкат и са дезинформация, ако беше поразмислил малко, щеше да знаеш, че Израел е проект на ционистите чак от 19 век. А вероятно много по-отдавна. Как според тебе евреите се поздравяват от две хиляди години с "Догодина в Йерусалим!" и в един прекрасен момент, това се случва? И как се случи, пак те питам, щото не обърна внимание изглежда, тоя народ не е изчезнал живеейки като диаспора всред много народи цели две хиляди години? Всеки друг народ би се претопил. Това конспирация ли е или си е чист факт? Обяснението на тоя факт, ама логическото, а на папагалското повторение на разни идеологически демагогии, ще ти даде отговора на тоя въпрос.

Още преди Първата световна, ционистките лидери обикалят доминиращите държави в света и им налагат, да поддържат тяхната кауза. Как успяват да накарат Англия да зареже западния фронт срещу Германия и да иде да се бие в Палестина? Как се случва основен приоритет на Английския парламент да е ангажимента за Еврейско национално огнище? Тва не е след Втората световна - това е преди Първата световна. А Декларацията на Балфур е исторически документ и е от 1917 година. И на това му викаш "конспирация"?

Я, сега да пуснеш и една статийка за историята на "местното" население което взело етнонима на едни татарчета нашественици, после възприело езика на други навлеци или на някои търговци и леки жени, след това гърците му дали религия и азбука, а накрая те се изкарали унищожители на динозаврите и носители на висшата култура на Вселенския Разум, създатели на компютъра, компотите и... компоста!!!