2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. zahariada
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. ambroziia
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. fantastika


.
.
Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора. Традиционната им религия е юдаизма. Говорят иврит или различни местни еврейски езици, като идиш, ладински и други.
История Преди Новата ераПървите сведения за еврейския народ датират от XIII век пр.н.е. и са открити върху Мернептахския камък, който показва, че те са населявали земите на Израел, където понастоящем е разположена и държавата Израел.
Там те развиват монотеистична религия юдаизъм. През XI век пр.н.е., под натиска на филистимците, израилтяните се обединяват под ръководството на един цар. Обединеното царство съществува от 1050 до 920 г. пр.н.е., когато се разделя на две – Царство на Израел (северната част от страната) и Царството на Юдея (южната част). През 722 г. пр.н.е. асирийците завладяват северното царство и разгонват част от населението. Южното царство пада под ударите на Вавилон през 586 г. пр.н.е.
В резултат на завоевателни войни и последвали изселвания, започнали в VIII век пр.н.е., се формира и еврейска диаспора – евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.
Евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност.[3] Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. През 135 г. император Адриан потушава поредното еврейско въстание, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина.
В СредновековиетоЕвреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след IV век н.е. Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през IX век н.е., като налага каноничното право сред европейските народи, вкл. и правилата за общуване с хората от други вероизповедания. В този смисъл е и наложената на практика забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват.
От друга страна, Църквата се вижда принудена да направи от евреите добри граждани, тъй като библейските принципи забраняват лихвата и единственият начин за финансови операции е те да се извършват със заеми от друговерци, но при предварително уговорени условия. Съдбата на евреите е различна в различните европейски страни и често зависи от конюнктурна политика.
В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството – нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след IX век н.е. Не е за пренебрегване и фактът, че евреите са сравнително заможни, което е предпоставка за редица владетели да конфискуват имотите им или да изискват „откупуване“ на мирното съществуване от страна на евреите.
В редица страни те са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи. Така например, през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През XIII век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. 100 години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Със себе си евреите донасят и немския език, който продължават да използват и до днес (идиш).
Църквата обаче продължава да се опитва да наложи християнството върху евреите, а съпротивата им довежда до различни ограничения на гражданските им права. Така се появяват и отделните квартали (гета) в градовете – само за евреи, както и отличителни знаци върху дрехите им (по-късно Хитлер заимства този опит по време на „Третия райх“). Това ги прави изкупителни жертви в обект на присмех и омраза от страна на съгражданите им.
Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Португалия през 1496 г. Те намират подслон в земите на турската империя, прието от султан Баязид II.
Еврейско просвещение (хаскала)Хаскала е движение сред европейските евреи, зародило се във втората половина на XVIII век, което пропагандира налагането на ценностите на Просвещението сред еврейския народ с цел по-добра интеграция в европейското общество, наблягане на образованието. В резултат от Хаскалата се стига до създаването на първите еврейски политически движения.
ЦионизъмМного от евреите – привърженици на Хаскала, с тревога наблюдават продължаващия антисемитизъм в края на XIX век, особено погромите през 1880 г. в Русия, аферата „Драйфус“ във Франция през 1894 г. и др. Много евреи в Източна Европа приемат социализма като изход от гоненията срещу евреите, но други, ционисти, водени от Теодор Херцел, виждат решението на тези проблеми в създаването на еврейска държава.
ХолокостАнтисемитизмът достига най-деструктивната си форма в политиката на Нацистка Германия, която е насочена към унищожаването на евреите. Тази политика довежда до убийството на приблизително 6 милиона евреи, в газовите камери на нацистките концлагери през 1941 – 1945 г.[4]
В началото нацистите използват специални групи, ръководени от СС, чиято цел е „унищожаването на евреите, циганите и политкомисарите“ (по думите на СС-генерала Ерих фон дем Бах-Целевски пред Нюрнбергския процес). В 1942 г. нацисткото ръководство достига до идеята за „окончателното решение на еврейския въпрос“, като създава специални лагери за унищожение на евреите. Невъзможността на евреите да напуснат пределите на Третия райх и жертвите, които падат в лагерите на смъртта допълнително засилват ционизма за установяване на еврейската държава./.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8
ПП: Насаждането на омраза към евреите, а и към други народи, едва ли има разумно основание и обяснение...
ЕВРЕЙСКО ЛОБИ, ЦЕНЗУРА И ТАБУТА ИЛИ КОЙ ...
ЕВРЕЙСКОТО ЛОБИ, ЦЕНЗУРА И ТАБУТА, ИЛИ К...
Калас мощно дълбае дъното - ЕС ще празн...
Днес у нас бяха един европейски лидер и ...
Везде, где слышен хруст рублей и тонко звякает копейка, невдалеке сидит еврей или по крайности еврейка.
Краси, познавам много добре практиката на групи, комитети и комисии за борба срещу антисемитизма! С такива изказвания губиш много възможности да кандидатстваш за работа, стипендии, кредити и пр. Дебела и куха българска тиква - наскоро я показаха по една тв кабеларка и я рязаха с ел.резачка!!!
Везде, где слышен хруст рублей и тонко звякает копейка, невдалеке сидит еврей или по крайности еврейка.
Трудно може да се говори за любов между народите... Кой обича от сърце турците или българите?...
Но е редно да има уважение, разбиране, признаване на заслуги, достойнства... на всеки народ...
Например Османската империя е била благоразположена към евреите...
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация