.
.
.

В следващите редове ще прочетете откъс от новата книга „Произходът на прабългарите“. Трудът на доц. д-р Тодор Чобанов засяга една изключително дискусионна тема в българската историография и успява да отсее достоверното от въображаемото в нейното изследване.

В изданието са представени абсолютно всички теории по разглежданата проблематика, които се анализират в дълбочина през призмата на интердисциплинарните изследвания. 

 

 

Ключова роля в промяната на парадигмата за произхода на прабългарите и рестартирането на дебата се пада на най-важния ученик и последовател на Станчо Ваклинов – българския археолог Рашо Рашев (1943 – 2008). Неговата научна кариера се развива именно под знака на въпроса за произхода на прабългарите, който той започва да разработва още в ранните си проучвания. В началото на 90-те години на миналия век публикува две сравнително кратки, но важни статии, които трайно изтласкват дебата за произхода на курс, при който археологията е по-застъпена, като се изоставя традиционният подход, воден и доминиран основно от лингвистичния анализ. Едната статия е озаглавена „Две групи прабългари и две прабългарски култури“ и въвежда в полето на родната изследователска работа друг определящ аспект на ранносредновековната археология – този за различията между погребалните традиции на аристократичния елит и обикновеното население (общокултурен феномен през цялото Средновековие). Рашев поставя въпроса като изразява подкрепата си за възгледа на Бешевлиев, че прабългарите не са хомогенна група, а различните наставки за племенни и родови имена всъщност обозначават етническа принадлежност – -ар, -гир и -дур за различните тюркски, угорски и ирански елементи, които вероятно са се смесили по време на хунската епоха в Европа. Въз основа на някои лични имена и титли, дванайсетгодишния календар и други особености, Рашев стига до извода, че прабългарският политически елит вероятно е бил тюркски, подобно на този в Средна Азия. Това е резултат от събития през VI в., когато различните прабългарски племена в района на Кавказ, попадат, макар и само за няколко десетилетия, под управлението на Западнотюркския хаганат. Основните находки, свързани с тази подчинена от тюрките група, са ясно посочени като Перешчепинския комплекс и възпоменателния комплекс „Вознесенка“.

Но Рашев прави заключението, че тези примери (към онзи момент) нямат явна връзка с културата на „новите земи“ (Дунавска България), с изключение на гроб № 3 от могила № 5 от Мадара (Рашев, 1994, 30). През този период Рашев все още не може да черпи от находките от групата „Врап – Велино“ и в частност от гроба от Кабиюк, тъй като все още не са открити, които насочват към нетюркска традиция или поне традиция, която не е свързана с хаганата, сред прабългарския елит. След това Рашев пристъпва към идентифицирането на втората група – простолюдието. Още тогава са известни близо 20 некропола от езическия период, с трупоизгаряне, трупополагане и смесени, и той прави извода, че при инхумациите, които са около една трета от общия брой гробове, има преки аналогии на сарматски погребални практики от I – II в. в района между реките Дунав и Дон. Въпросните особености са ориентацията на скелетите на север или на запад, пластовете пепел на дъното или като подсипка на гробната яма, постмортално разрушаване на телата и брахикранни индивиди и най-важното – изкуствена деформация на черепа (ИДЧ). По отношение на кремациите, Рашев предпазливо допуска, че в двуобредните некрополи е възможно да става дума само за погребения на прабългари, но не и за славяни. Подобни предположения десетилетия по-рано прави Въжарова, но само за случаите на безурнови кремации. Рашев по този начин генерализира проблема с биритуализма и насочва усилията си към изясняването на въпроса за езика на прабългарите. Той подчертава, че броят на тюркските заемки в добре изучения български език от X в. (т.нар. църковнославянски) е много малко, което означава, че тюркоезичните слоеве сред елита са били съвсем малобройни и не са повлияли съществено на формирането на езиковия фонд. Що се касае до иранския език на обикновеното население, той издига хипотезата, че в райони като горско-степните области по средното течение на Днепър сарматските прабългари са били в продължителен досег със славяните, и това довежда до тяхната ранна етнолингвистична славянизация.

Рашев всъщност развива концепциите, изложени схематично и накратко в „Две групи прабългари и две прабългарски култури“ на база на предишната си, доста по-обширна статия със заглавие „За произхода на прабългарите“, издадена през 1993 г. В нея главната му цел е да постави под въпрос господстващата към онзи момент тюркска теория, считана за „официална“ в комунистическа България и все още основната фигурираща теория в учебниците в началото на 90-те години на века. Той изразява мнението, че … тюркските езикови остатъци и елементи от материалната култура представят изключително езика и културата на прабългарската военноадминистративна и родова върхушка … [а по отношение на останалото, т.е. масовото население] – … за неговия език и произход ние не разполагаме с преки данни, липсват и сведения за масово почитане на тюркския бог на небето Тангра. След това подчертава, че например изкуствената деформация на черепа (ИДЧ), която е много често срещана при прабългарските находки, не е характерна за ранносредновековните тюрки, а за старото население на източноевропейските степи – сарматите. Рашев оспорва лингвистичната аргументация на тюркската теория, като посочва, че в църковнославянския (старобългарския) език от IX – X в. са засвидетелствани само две думи с предполагаем тюркски произход – „кумир“ и „капище“, като общият им брой с навлезлите в новобългарския думи не надхвърля 40, за разлика от броя „заемки“ в унгарския, в който те са над 300. С този негов прецизен аргумент той успява да обори както продължителните във времето спекулации за връзките на „тюрко-българи и маджари“ (най-развити у П. Юхас), така и мнения като изразеното още от Шишманов век по-рано, че тюркският пласт в унгарския трябва да се определи като прабългарска заемка.  Рашев твърди, че към онзи момент широко се пренебрегва фактът, че близо една трета от всички езически гробове от ранносредновековна България трябва да се отнасят към „обикновените“ прабългари (със сарматски погребален ритуал), като е налице ясно несъответствие между този голям брой и незначителните тюркски останки в средновековния български език. Решението, което Рашев предлага на този проблем, е същото като предложеното от Ваклинов след разкопаването на некропола Нови Пазар и от Смирнов, Артамонов и други във връзка с волжките българи и генезиса на Салтово-Маяцката култура – а именно, че малобройна тюркска върхушка е управлявала големи общности от сарматски и угорски племена. Това че обикновеното население не е било под сериозно тюркско езиково и културно влияние, се доказва мълчаливо по силата на пълното отсъствие на каквито и да е свидетелства за такова влияние. Рашев оспорва и идеята, че всички групи, използвали руни в степите са били тюркски и че е имало поне два различни типа руни, ползвани в Източна Европа; още по-важно е, че свидетелствата за масово използване на руноподобни знаци в Дунавска България са от манастири от християнския период като Равна и Мурфатлар (появили се не по-рано от края на IX в). Изводът, че нетюркски народи са използвали рунически или руноподобни знаци и че руническите надписи по река Кубан са свързани с нетюркски език, е потвърден (както беше посочено по-рано), от водещия специалист в областта на тюркските руни Кизласов. Интересно е, че дори днес, близо трийсет години по-късно и след многобройни и интензивни разкопки, са налице само две находки от Плиска, които могат да се обозначат като „рунически надписи“, но датировката на текстовете е все още неясна. Като предходни археологически етапи за прабългарската култура на Долен Дунав от VII – IX в. Рашев отново посочва сарматската култура, възникнала на левия бряг на Дунава от началото на III в. сл.Хр. и съдържаща гореспоменатите особености, които ясно установяват връзка помежду им. Той също така припомня значимото участие на сарматските народи във формирането на Черняховската култура, процъфтявала в района от левия бряг на Днепър до района на Долен Дунав и съдържаща биритуалност с различни обреди за трупоизгаряне. Наблюдават се и вариации, ориентация на север или на запад за ямите с инхумациите, при които сарматските могилни гробове в южните райони на културата са предимно ориентирани на север и с по-богат гробен инвентар, съдържащ и типичната черна или сива керамика, украсена с излъскани ивици.

Следващото звено във веригата между късните сармати от III – IV в. и прабългарите от VII в. според Рашев е Пенковската култура от VI – VII в., унаследила традициите на предходната Киевска култура от I – III в. от района на средното течение на Днепър. Последните вероятно са включвали народите и традициите на Черняховската култура, както в последствие прави и Пенковската култура. Тя подходящо (за тази хипотеза) се разпростира в горско-степната зона около левите притоци на Днепър на запад до Серет, където влиза в досег със славянската култура Прага-Корчак. Народите от Пенковската култура са практикували кремации (в ями или урни). Те „изчезват“ в края на VII – началото на VIII в., в навечерието на хазарската епоха и появата на Салтово-Маяцката култура. Много важно за очертаването на зоните на контакт е това, че на юг Пенковската култура достига ареала, населяван от „група Сивашовка“ (постхунското население на степите). Керамиката на Пенковската култура включва различни типове – наред с ръчно изработени биконични гърнета се срещат и кръгли гърнета, изработени на грънчарско колело от сива глина, с украса от излъскани и врязани линии. Тази характерна керамика получава общото обозначение „керамика от пастирски тип“ на името на Пастирското градище, където са открити много образци от нея. Голямото землено укрепление, което се намира в горско-степната зона на Западна Украйна (Черкаска област), е център на производство на керамика и накити от пастирски тип, вкл. кани и чаши,  описвани от различни автори като от алано-български, кутригурски, черняховски или салтовски тип. Артамонов в края на шейсетте години дори предлага обособяването на отделна подгрупа на Пенковската култура – Пастирска култура, свързана с кутригурите, населявали земите на запад от Дон, според писмените извори. В края на седемдесетте години Станчо Ваклинов подкрепя идеята на Артамонов за връзката между Пастирската култура и кутригурите, но Рашев стига дори по-далеч. Той развива своята теория на основата на трудовете на специалиста по славянска керамика  Ирина Русанова, която установява, че всичките типове пенковска керамика, вкл. типовете пастирска керамика, са с ясно установими преки предшественици от Черняхово и в Пенковската култура и е налице доминиращо присъствие на нетюркски (ирански) народи. Самите анти, според тази гледна точка на Русанова, са преки потомци на старото сарматско население на района, което през VI – VII в. се смесва с прииждащи славянски народи. Характерните биконични гърнета не са славянски, отсъстват в културата Прага-Корчак и се открива група ръчно изработени гърнета, свързани със сарматски, „аварски“ и салтовски типове. Вълните славяни постепенно предават своя език на антите, които биват славянизирани езиково. Възприемайки я от Русанова, тази теория позволява на Рашев да стигне до извода, че при своето придвижване на запад, Аспарух, предполагаемо тръгвайки от вътрешността на Велика България на изток от Азовско море, кара пенковското население да се придвижва заедно с него към зараждащата се Дунавска България, което е eдно много състоятелно и логично обяснение на многобройните находки керамика от пастирски тип от VII – IX в. там. Това представлява по същество втора и по-късна група находки на този тип керамика на Долен Дунав, като предходната е от VI – VII в., с последваща значителна пауза. Така намира обяснение и бързата езикова славянизация на новата държава в съпоставка с липсващите следи от тюркоезично население. Общият извод на Рашев е, че неславянското население на Първото бьлгарско царство [попада] сред потомците на източноевропейското иранско по произход население.

/.../
https://bulgarianhistory.org/tyurkska-teoria/?fbclid=IwAR28G39AS0JFsC_yz-OHGUisn5sUoKnb4UVHWo1eRO-RRqb0NBFjtAEDKog

на търкалета :):):).
Пиши на доцент Чобанов, че си безкрайно любопитен да ти изясни що е това сармат, савромат, скит и други тем подобни етноними. Да не забравя и сирак какво означава, в този ред.
Абе я да питам, как така иранците избеляха... И евреите и те... Наоколо такива типове няма!
Да си говорим за славянска култура от 4-ти век :):):), ай стига бе?
Забравяш много важни неща, пък може и да не си ги знаел; Атила каган да не би да е останал бездетен, завалията?
ЧИИ ПОТОМЦИ УПРАВЛЯВАТ ЕВРОПА ДО ДЕСЕТИ ВЕК, НА МЕСТА И ПО-КЪСНО?

Рашо Рашев е много ценен учен-българист, но и той, горкият, не е могъл да надскочи себе си.
Пастирската керамика случайно така да повтаря по мотиви въжената/шнуровата? Я сравни фотографиите?
Прабългарите нямат кургани. Твърде рано са се отцепили от другите прототюрки.

Липсвали следи от тюркоезично население? Е те тука вече умрях да се смея :):):).

Марине, до 19-ти век монасите са използвали РУНИТЕ ВМЕСТО ТАЙНОПИС, И ТОВА У НАС, НЕ НА ЛУНАТА :).
А, да. Питай Чобанов или някой от протокретенианс.ком кои звуци в славянския език съответстват на четиридесетте знака от глаголицата. Ама да не забравиш?

Всички сме произлезли според едни от една и съща маймуна.
А според други от една кал.
Така че спорът е безпредметен.

Очевидно на академичната общност не са :).
Понеже на тях гласуваш доверие, затова и ти заръчах да питаш :).
Ако искаш, естествено.

са смес от различни популации. Присъствието на тюркоезична популация при древните българи се анализира чрез лингвистиката с анализ на старобългарски език. Там има граматични особености, характерни за тюркските езици. Що се отнася до археологията, най-общо курганите се приписват на хазарите. Но пък от друга страна културата не може пряко да се свърже с езика - днес всички европейци са християни, строят градове с едни и същи технологии с малки разлики, но говорят различни езици. Така, че когато говорим за тюркоезичност, славяноезичност и прочие, то място има само доказателства от лингвистичен характер. Това дори Спароток разбра и изсмука от пръстите си какви ли не фантастики. ) И тъкмо генетичните анализи показаха, че чисти нации няма.
Това, че в научното общество се набляга повече на "ираноезичност" и се отрича "тюркоезичието" мирише на политика. И сам помисли - какво в същност се цели с това? От какво да ни отдалечи?

Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век. Преди това те контролират големи части от днешна Русия, по-специално земята между Урал и река Дон и затова Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат ​​„Сарматска родина“.[1][2]

Племената на сарматите са част от скитски народи[3], а според някои са техни наследници. Започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите.[1] След завладяването на Северното Причерноморие древните историци споменават държавата Сарматия. Най-голямата територия на сарматите е установена около 100 г. пр.н.е. и обхваща земите от река Висла и устието на Дунав до Волга на изток и бреговете на Черно и Каспийско море до Кавказ на юг.

През I век сарматите започват да нахлуват в Римската империя в съюз с германските племена. През III век тяхното господство в Понтийската степ се оспорва от германските готи. Сарматия загива когато хуните мигрират в Южна Русия през 370 г.[1] Оцелелите сармати са асимилирани, например в Боспорското царство[4] или от древните славяни.[5][6] Други са погълнати от проточеркезките меоти[7], аланите и готите.[8]или се присъединяват към готите и други германски племена (вандали) в заселването на Западната римска империя. Към VI век в историческите извори вече не се споменават сармати.[1]

Ами няма как да го питам, защото не го познавам, нямам никаква връзка с него... :)))

Здравей, Марине
Прав си, не сме тюрки!
Изобщо не се занимавай с Чобанов! Той се въртеше около Божидар Д.
Ченгето - учен!
Учен, занимаващ се с политика е изхабен учен, ако наистина е бил такъв! Пример _ Богдан Филов!

Той вече не е наясно с науката, затова търси поприще в политиката, като Чобанов!
По същество!
Ираноезичност е ново понятие , Сирма! Езикът е персийски и е оказал влияние на нашия, а и на тюркския, много повече, , който е нов език!
Державин е изследвал няколко десетки думи в стария ни език( яз- язик), считани за тюркски и до една са се оказали нетюркски!
Тюркският няма женски род, това е съществена липса, за да се говори за близост
Спомагателния глагол сум се припокрива с латинския в езика ни Архаичната дума в италианския имано, означава имане, мвръзка и с другия глагол- имам
Какво тюркско има тук? А курганите и тракийските могили с колко века са отдалечени едни от други?
Преди да се развиват подобни теории, трябва да се отговори на един въпрос
За 35 години, почти се отбългарихме, а за петстотин - защо не създадохме общ народ с тюрките!
Отговорът е прост, нямаме нищо общо!
Името Булгер го има в латинския, има го и в езика пущу, Афганистан където сме били
В Първият означава славен( славяни?), във вторият- чужденец!
Напълно отговарящи , в случая, имена за нас!

Политизирането на историята ни е много добре забелязано и описано от Божидар Димитров... Аз не одобрявам политизирането...

Странно е, че историците и дума не обелват вече за Петър Добрев, който е блаторазбивачът, който хвърли голям камък в застиналата вече 130 години тиня на българската историческа наука?
Рашо Рашев под напора на новите непреодолими за старата Тюркска теория доказателства се опита да се оттегли елегантно от тюркското блато с безумната идея - народът на прабългарите е сарматски, т.е. европеиди, но неговия управленски елит е тюркски, т.е. монголоиди?!?
Колко ли тъпи са били тези 98,5% българи европеиди да бъдат управлявани от шепа хуноиди/монголоиди!?!

Защо не създадохме общ народ с турците? Доста наивен и неуместен въпрос!
Отговорът е прост – защото турците не са искали. Защо не са искали? – Защото за тях сме били роби, рая, друговерци... Е, някои българи са се потурчили, приели са исляма, смесили са се с османлиите...
За да има смесване или съюз, са нужни общи, близки интереси...
Да почепкаме любителската лингвистика...
Болгар – град в Татарстан, австро-унгарско-британски класически учен, унгарски музикант, унгарски войвода /крал на циганите/ и т.н.
Булгер – село в Албания...
"В латинските хроники етнонимът „българи“ се среща за първи път като „Vulgares“ (334 година). За първо официално свидетелство за прабългарите с този етноним историческата наука, приема споменаването на прабългарите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной.
В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани волжките прабългари. Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от прабългарите език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н."

Много наивно, не са искали?
Ами ние сме тюрки те също, какъв им е проблемъг? Любителят, академик Державин твърди, че за такова нещо се иска голяма близост!
Я да видим, от Пулхер( славен, на латински) , може ли да произлезе булгер Същата дума я има в езика на пущуните, но като чужденец?
Нали древните са творяли думите с днешни граматики в ръце!?

Момчета и момичета, сега ще ви цитирам Н. М. Карамзин (дядото май се е казвал Кара Мурза)...

"Между другото, самият Карамзин пише за това нещо, макар и няколко страници по-късно: "Около средата на 10 век в Русия се говорят два езика... Руски се е наричал скандинавският, който, разбира се, бил... в употреба сред нашите Князе и Велможи от нормански произход, но малко по малко изоставен от тях, подобно на българите, забравили езика си сред Славяните."

Карамзин трябва да се чете с голяма предпазливост: в текста му има капани за лековерните на почти всяка страница. Така че горният цитат е явно занижен – а кои са били българите, ако са си забравили езика? А какъв е бил родният език на българите?
Отново отговорът идва от самия Карамзин: "... мнозина ги смятали за славяни, но българите говорели на особен език. Най-старите им собствени имена изобщо не са славянски, а подобни на турските... точно както и обичаите им. Историците на Византия наричат Угрите и Българите Хуни". Абсолютно вярно, защото България била управлявана от ханове, каквито нито славяните, нито гърците имали, само тюрките наричали така владетелите на земята.
Кръгът се затворил. С палисада от думи Карамзин умело скрил това, което се вписва в една-единствена фраза – българите са тюрки-кипчаци."

Тракалар? Ай качвайте се, че трена за Филибето (откога съм ви купил билетите, ехее) гитти, ту-тууу!

Vled? Тръпна и ожидам, тракалъ чоджум, да ми изтълмачиш кой туй нещо "сармат" и какво ще да рече, щото аз нали хабер си нямам от тракалъ теле (тракийски език), да ти подскажа?

Пулхер (Pulcher) на латински: „Красив“, „изискан“ е когномен на многобройни римски политици и може да се отнася за:

Публий Клавдий Пулхер (консул 249 пр.н.е.)
Апий Клавдий Пулхер (консул 212 пр.н.е.)
Апий Клавдий Пулхер (консул 185 пр.н.е.)
Публий Клавдий Пулхер (консул 184 пр.н.е.)
Гай Клавдий Пулхер (консул 177 пр.н.е.)
Апий Клавдий Пулхер (консул 143 пр.н.е.)
Апий Клавдий Пулхер (консул 130 пр.н.е.), суфектконсул
Апий Клавдий Пулхер (претор), претор 89 пр.н.е.
Апий Клавдий Пулхер (консул 79 пр.н.е.)
Публий Клодий Пулхер, народен трибун 59 пр.н.е.
Апий Клавдий Пулхер (консул 54 пр.н.е.)
Апий Клавдий Пулхер, претор 50 пр.н.е.; осиновен от Марк Ливий Друз; баща на Ливия
Апий Клавдий Пулхер (консул 38 пр.н.е.)
Публий Клавдий Пулхер (претор), претор 31 пр.н.е.
Апий Клавдий Пулхер, магистър на Монетния двор 11 пр.н.е.
Публий Клавдий Пулхер (суфектконсул), суфектконсул 1 или 2 век
Апий Клавдий Пулхер (суфектконсул), суфектконсул 2 век
Тит Клодий Пупиен Пулхер Максим, суфектконсул 224 или 226 или вероятно юли 235 г.
Публий Плавций Пулхер, претор 36 г.
Марк Тиней Овиний Каст Пулхер, суфектконсул и понтифекс след 274 г.
Жени: (Pulchra; Pulcheria)

Клодия Пулхерия, дъщеря на Публий Клодий Пулхер
Клавдия Пулхра, няколко жени
Елия Пулхерия, дъщеря на император Аркадий
Пулхерия, дъщеря на император Теодосий I

Не става въпрос за лингвистични или писмени свидетелства, които са винаги оспорими.
Наличието на материални паметници на културата на древните прабългари са неоспорими доказателства за присъствието им на хиляди километри от днешната им родина. Ще посоча най-важните:
1. Съществуващият и днес град БАЛК в Северен Афганистан, дал името на прабългарската държава БАЛКА̀РА. Днешният град Бухара - един от най-старите градове в близост до Балк почти не се различава фонетично от Балкара (Балхара), което е потвърждение за съществуването на тази държава. Владетелят там дори до 628 г. се е наричал КАНА.
2. Скален барелеф в земите на древна Балкара, който носи името МОДАР!!!?, подобен на българския Мадарски конник (единствен в Европа).
3. Съществуването пак там на градове с имена Шумен (Шумна) и Варна?
4. Древнобългарският календар, датиран 5505 г. пр. Хр., което дава основание на проф. Васил Златарски да смята, че за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5,505г. преди Христа. Българският календар е бил непознат както в Европа, така и сред иранските племена.
5. Дългият път на прабългарите през историята и хилядолетията е прав като магистрала -
БАЛК,
БАЛКА̀РА,
БАЛКАРИЯ (в Северен Кавказ),
БЪЛГАРИЯ (Стара Велика),
БЪЛГАРИЯ (Дунавска)!!!

Цитирам Рашо Рашев и Тодор Чобанов.
Питай тях що е то Сармати и защо Сарматите са българи.
Българите са си били винаги и само Българи и нищо друго.
В началото на ІХ век, патриарх Никифор назовава Кубрат господар на хуни, българи и котраги?.
Нещо неясно?

Съществува едно огромно неудобство на т.н. тюркска теория за произхода на прабългарите, което често се премълчава. Това е фактът, че в съвременния унгарски език има около 300 думи от древнотюркски произход, а в съвременния български език думите от предполагаемо древнотюркски произход са само няколко (бъбрек, шейна, тояга, корем, бисер, чертог, имената Курт, Омортаг).
България е страната с най-висока наситеност на погребални могили, наричани на други места кургани. Само картираните са над 45 000 (четиридесет и пет хиляди)!?!

Или смяташ, че думи като Шумен и Варна лесно се тълкуват през индоирански език?
Ами опитай де, какво толкова му мислиш?
Съвсем не са само тия думи :):):):), не мога да не се смея :):):).
Нещо, което да запомниш накрая веднъж завинаги,
ИНДОЕВРОПЕЕЦ КУРГАН НЕ ВДИГА!!!

Още нещо.
КЪДЕТО ВИДИШ КОННИ АРМИИ, СЪЩО НЕ ТЪРСИ ИНДОЕВРОПЕЙЦИ!

Точно вие, автохтонистите, робувате в най-голяма степен на догми, дори на фанатизъм и антинаучни фантазии:
1. Догмата, че българи, готи, славяни и траки били един и същ етнос. Сякаш хронистите са били кьорави и не са можели да ги различават...
2. Догмата, че сме били местен народ от дълбока древност, която не е подкрепена от никакви солидни научни доказателства...
3. Догмата, че нямало славяни, въпреки многобройните доказателства за тях...
4. Фанатичното и идиотско твърдение, че "словени" значело "хора на словото" и се отнасяло само за българите...
И т.н, и т.н.
Историческата наука разполага с доста научни методи, но вие явно не ги знаете и за вас историята е като народна приказка или като фантастичен роман...

Не са думи, а географски понятия.
МОДАР, ШУМНА, ВАРНА!
Шуман се намира на североизток от столицата Балк.
Варна и Модар са на югоизток от Балк.

Помолих те да ги изведеш, чакам си етимологиите!

Ти на идиот ли се правиш или ти е лесно?
Тук коментираме история.

тракалъ хистори мастурбейшън.
Това ли е историята ти?

Думите "Красив" и Българин са синоними в някои езици без съмнение така,както в други езици етнонимът ни означава УЧЕН, МЪДЪР ЧОВЕК.

...браво приятелю- това вече е друго, материалът ми хареса!